Премини към съдържанието
anais

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20

Препоръчан отговор


Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:

1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.

2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.

3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.

4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща

5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.

7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.

8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.

9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.

10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.

11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.

12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.

13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

източник: някъде из нета

Редактирано от anais (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ходихме на бригади-аз лично колко грозде,домати,вишни и череши съм набрала,вие толкова не можете за един живот да изядете Публикувано изображение

Радвахме се на книгите,на грамофонните плочи,после на аудиокасетките

Оставяхме си ключовете под изтривалката

Имахме вечерен час и ученически униформи с емблеми на училището

Имахме прашки,свирки от върба и хартиени лодки

Пуканките баба ни ги правеше в една тенджера на печката-страхотийка :ph34r: - сега тия в пакетчетата за нищо не стават

Бяхме истински щастливи

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Който желае може да иде на село и да отглежда и бере на воля плодове и зеленчуци. Важно е съдържанието. Сега може да се радваме на електронни книги и MP3-ки. Прашки и свирки - дал господ :yanim: Ами като не съм носталгично настроен какво да направя - съжалявам :ph34r:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

От нас си зависи как и къде ще си прекарваме времето. Никой не ни е завързал пред компютрите и не ни е забранил да правим нещата, които сме правили едно време. Времената се променят и вървим нагоре, развиваме се - какво по-хубаво от това?


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Минало невъзвратимо... но беше интересно да се прочете. Каквото и да си говорим, всеки който е бил дете тогава, ще му стане приятно като го прочете. Аз съм демократично чадо и пак ми става миличко.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ооо аз колко пъти съм искала да се родя по онова време :) Щях да имам сигурно по-хубаво детство ( но в никакъв случай не се оплаквам от иначе моето)

Редактирано от _Bri_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме: 5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа. 7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. За съжаление наистина е така. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ооо аз колко пъти съм искала да се родя по онова време :) Щях да имам сигурно по-хубаво детство ( но в никакъв случай не се оплаквам от иначе моето)

А, ето, подсети ме за нещо на което исках да ида и така и не успях (пък и малка бях) - На Асамблея "Знаме на мира". Сега даже не искам да го видя как изглежда понастоящем - без дори камбанки, защото циганите са им видяли сметката и т.н. - дивашка история. А като гледах филмчета, много сладко изглежда.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина прекалено много време прекарваме пред компютрите,но такъв е животът сега.

Моето детство не е било чак през тези години,но си беше весело и безгрижно,без компютри почти като гореописаното,беше прекрасно и с умиление се сещам за него...

А за днешните дни съжалявам само за децата,че си губят времето пред компютрите Публикувано изображение , защото по-големите основно си вършат работата там

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.

То ония талиги рядко развиваха скорост по-висока от 90 км/ч. Сега автомобилите са значително по-бързи, което предполага по-добри спирачки и по-добри системи за защита на пътниците в купето. Едно единствено, но много важно нещо не върви редом с тази еволюционна линия - човешките реакции. Автомобилите стават все по бързи, а реакциите на шофьора са си същите както от преди 20 години.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Едно единствено, но много важно нещо не върви редом с тази еволюционна линия - човешките реакции. Автомобилите стават все по бързи, а реакциите на шофьора са си същите както от преди 20 години.

Всъщност човешките реакции не са се променили съществено в последните 10000 години, а даже е възможно да има деградация

И въпреки всичко беше готино време :-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Спомени, споооомениииии... :-) Хубаво беше, но вече го няма. Аз и сега не се оплаквам. Твърде съм стар за да правя щуротиите, които правех някога, да трепа гугутки с прашката или да играем на гоненица по бетонни пръстени от които всяка вечер поне 1-2 се връщаха с разпецени вежди или пък да се съберем едната махала срещу другата от двата бряга на барата на село и да се замеряме с камъни. Просто живеехме здрави, в естествена среда, без виртуални измишльотини във възраста, в която трябваше да живеем така. Всяко нещо с времето си. Сега си седя на вилата в гората, свирукат врАпци и пак си ми е добре. Само дето вече не тичам като див кон по поляните а седя на сянка под сливата и пия ледена бира с пържоли на скара (не електрическа), докато се кефа на диска, на който съм записал към 150 MP3-ки, слушайки го от лаптопа през две тонколонки по 15W и викайки си наздраве с един от най-добрите ми приятели, който е в Китай и прави кораби за Хюндай. Да, ама има Скайп. Само дето не може да опита от пържолите ми... :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много хубава тема - и аз съм от по-късните деца и ми беше интересно да надникна в миналото :) И точките от 1 до 13 (без 6 :wors: ) са точно в десетката - срещала съм ги и друг път из Интернет, много са полезни и има за какво да се замисли човек, след като ги прочете.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И си спомням как сме ловили риба и жаби в Слатинска река, която в момента има направо кафяв цвят, гонили сме се около резервоари (незарити, но сложени в земята) на нафтостанцията до нас, шматкали сме се из Триажна гара Подуене. Сега ми е чудно как никой от нас не е пострадал :-)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мммм-д-ааа-ммм:P Модерни времена бяха. Правехме записи на последните хитове на диското с две еднокасетъчни HITACHI-та едно срещу друго и мълчахме, докато траеше записа на микрофонен REC. Пиехме кока-кола от бутилки, на които си пишеше "КОКА КОЛА" на български. За да си купиш двата тома на "Отнесени от вихъра", трябваше задължително да купиш и 5 тома от руски автор. Всеки петък гледахме новините ("ВРЕМЯ") на Големия Брат. Запалките бяха скъпа вещ, дотолкова, че имаше занаятчийници в които се слагаха дюзи и се презареждаха. А Правец 8М и BASIC си беше върха на технологиите...

Редактирано от ORION_CANCER (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз съм около 3 години сле това, когато бях в разцвета на красивото детство, помня прашките, как замряшме бабичките по пейките с костилки от череши или джанки, защото ни се караха, че сме вдигали шум между 2 и 4. Помня, как се качвахме и обирахме джанката пред моя прозорец за 30 минути, как продавахме цветя набрани от градинките пред блокчетата, но никой не ги купуваше и носехме огромни наръчи на майките и бабите. Още я има огромната вдлъбнатина в асфалта на площадката, която ползвахме играейки на топчета, помня огромната си колекция, бях събрала топчетата на мама, татко, големите братовчеди... Исках да стана голяма и да се грижа за животните. С децата от околните блокове ритахм топка и ниските пейки ни бяха врати, а ракетата-катерушка беше най-високото и недостижимо място... ехааа, като дойдеше някой голям все го молехме да ни каже как да се качим. Редовно бях посинена, нямаше ден без някъде да имам синичко, но бях щастлива, помня как болеше шамара на майката на момичето на 2рия етаж от съседния вход... бях и казала, че е тъпа, а тя ме ошамари, върнах й го, а после майка й се намеси-аз го отнесох... Веднъж ме гонеха с колело и стрък коприва, съдраха ми тениската и ми направиха гърба на мехури, но баба ми ме намаза с мехлем... един миришещ ужасно с охраво-оранжев цвят.... Стига съм говорила, важното е, че поня дните винаги слънчеви, винаги ставах в 8 и исках да изляза, а другите още спяха, зоологическата градина ми беше любимото място и май още е :P Ех детствооо, не искам никога да те забравям :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще ползвам темата за едно въпросче свързано с онова време :-) На някой случайно да му се намира "Семейство Мейзга"? От както бях малък не съм го срещал... А как тичах за да гледам поредната серия... И как псувах по "Средец"-а, защото загряваше 3-4 минути...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ще ползвам темата за едно въпросче свързано с онова време :-) На някой случайно да му се намира "Семейство Мейзга"? От както бях малък не съм го срещал... А как тичах за да гледам поредната серия... И как псувах по "Средец"-а, защото загряваше 3-4 минути...

Я виж това :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой спомена ли фунийките и съборетините ;) Най ми харесва това, че игрите си ги измисляхме сами или ги наследявахме от родителите си! Няма Кънтър, няма NFS..., няма мобилизация на съзнанието ни... Ако вдигнеш телефона, значи си богаташко момче или момиче и си у вас, щото такива нямаше. Ако гледаш видео, значи си на гости на богаташко момче или момиче или баща им е тираджия, което е все същото. Ако пушиш цигари, значи си събирал фасове по улицата или пак някое богаташко момче е черпило с корекомски пръчици, MatchBox беше лукс, който почти никой не можеше да си позволи и всички парички от Дядо мраз или рождения ден отиваха в тая фирма или инвестирани в дъвки бибип :) Кока Кола не знаеха какво изпускат, Швепс напълниха джобовете. Кварталната сладкарница не трябваше да оставя касите със Швепс пред входа ;)Хубаво беше, не бих искал да съм дете в сегашното време!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Магазините бяха пълни с еднакви неща-и имаше само дъвка "Идеал".

И турски имаше,но те само по селските сборове и по стрелбищата се продаваха.

Киселото мляко,бозата,колбасите-си нямаха имена като сега.

Защото просто бяха един модел.

Всичко беше по калъп.

Една "Златна есен" имаше и беше нещо невероятно.

Вече я няма-това,че й слагат името,няма нищо общо с онази.

Пазя спомена за вкуса й и до днес и ми липсва много.

И за всичко връзки трябваха.

Връзки за книги,за банани и портокали,връзки за кока-кола и швепс.

То не че сега пак не трябват връзки,ама точно тогава бяха жизненоважни Публикувано изображение

И въпреки това детството ни беше щастливо.

С двете заплати на родителите ми от по 150 лева цялото семейство (4-членно) всяка година сме ходили на 2 почивки.

На море-юни месец и после на планина през август.

Отделно спестяваха в спестовните книжки.

И хладилника винаги беше пълен с месо,шпеков салам и т.н.

Родена съм и съм израснала по това Тошово време.

И не съжалявам.

Защото съм възпитана на труд и на честност и на много стойностни неща.

Щях да забравя да ви кажа-тогава нямаше решетки по прозорците.

И си оставяхме ключовете под изтривалките на апартаментите - малееее ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Някой спомена ли фунийките и съборетините :ph34r: Най ми харесва това, че игрите си ги измисляхме сами или ги наследявахме от родителите си!.................

Даа...фунийките......правехме ги до обед пред блока,а следобед по строежите да ги използваме в битка...играехме футбол,нашият блок срещу съседният...играехме на "Стражари и апаши" като се гонехме из целият град...Красиво детство беше,разстяхме здрави,а това,че днешните деца още на 2 годинки започват да пипат клавиатурата на компютъра и да се радват на иконките на ICQ...Не ми се мисли моите деца как ще израстнат един ден....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не ми се мисли моите деца как ще израстнат един ден....

:ph34r:

Това зависи на 50% от теб самия в първите години от живота им (останалите 50% са си в тяхната природа). Как ще ги възпиташ. Какви ценности ще им създадеш и т.н. И всичко това трябва да бъде съпътствано с обич, подкрепа и мъдрост. Така ще станат щастливи хора.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понеже haidukpikaso спомена за един запазен вкус и липсата на имена на продуктите...

Киселото мляко беше истинско кисело мляко заквасено с Лактобацилус булгарикус (който го има само в БГ, а от там и името му), а не някаква евтина химическа имитация като Данон или 99% от останалите съвременни производители. И беше от истинско мляко. Думата йогурт (всъшност тази дума ползват в Сърбия) не съществуваше докато не се появи химическия комбинат Данон, а изведнъж се оказа че това била напитка на българските ханове... Да не повярва човек.

Имаше една наденица, викахме й "кучешка", защото беше най-евтина, но повярвайте ми съвременни чада, вкуса й е много по-добър от така наречените в днешно време деликатеси за по 6-7 лв. килото. И беше от месо. Страхотна скара ставаше от нея. Сега ако не сложа цяла свинска мръвка на скарата, а някаква скъпа наденица уж правена за скара, се удивлявам от крайния продукт, който не прилича на нищо, а в него месото едва ли е по-голямата му съставана част.

Имаше и едни жокейчета, бяха май по 6 стинки. Не че бяха върха на сладкарството, но пък сухата паста струваше 20 стинки и си беше направо скъпа.

Ходехме по язовирите да се къпем (кви басейни, кви пет лева бе), спехме на палатки (да бе, без климатик и джакузи... джа.. зи.. кво каза??)

Ходехме по новобрански и свадби в съседните села с колелетата.

Стражари и апаши продължаваше цял ден, защото както каза ivo23, се играе из целия град/село; нямаше флашки, нямаше слонски снайпер или мухарка, нямаше шивачка (M4A1), не знаехме какво е скорострелност или пробиваемост, кевлар...

А за споменатите вече липси на решетки и ключове под изтривалката... Ами младежи, аз ходех на детска градина сам и сам се прибирах. Още на такава възраст обикалях сам из града, а като станах в 1-2 клас, почнах и из околния балкан да скитам денем. И родителите ми никога не са се притеснявали, че съм сам навън.

А когато не бях навън гледах телевизия на стария черно-бял "Средец" (лампов телевизор, но едва ли знаете какво е лектронна лампа де... загряваше по 3-4 минути...), на който му сложихме допълнителна приставка за да гледаме Втора програма (тя беше на дециметров обхват). Мдааа, имаше само Първа и Втора програма. И да не си мислите че бяха денонощни?! Хахахаха Първа работеше докъм 23h, а в събота имаше студио "Х" (рубрика, в която пускат криминален филм) и тогава продължаваше докато свърши филма. Втора програма почваше следобед и продължаваше и тя до към 23h. Един път взехме че се изтарикатихме и купихме нова антена, сложихме усилвател и о чудо - вече гледахме и 3 сръбски телевизии!!! Е тогава колко филми съм изгледал, не е истина :-) Ставахме нощем за да гледаме филм, щото по наще 2 програми само за втората световна даваха. А по сръбските - американски екшъни, ужаси, еротика. Такива филми само на видео съм гледал (бетамакс не VHS). А видео имаше един-единствен съученик и филмите бяха без превод. Та майка му ни превеждаше от английски. А после като навлезе VHS и яко пиратство на филми... Мале, мале, мале... Нанайси субтитри баце... Целия филм е пдублиран от един-единствен човек. Представяте ли си как някоя готина мадама говори с баритон докато се съблича страстно? :-)

Много има за разказване...

П.П. Децата сега седят зад клавиатурите, защото живеят в такова време, а не защото не са възпитани правилно. Сега е 21 век и технологично времето е коренно различно от нашето време. Баща ми е разказвал как се е радвал като е видял първия трактор с колела (не гуми), които са били железни и е тичал след него за да бърка в дупките, които е оставял по земята, защото от тежеста на трактора са били идеално гладки; аз се радвах на първия ни цветен телевизор; племенниците ми се радват на Fear, пусната на 3.2 GHz и 2 GB RAM.

Редактирано от nighty (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия.