Премини към съдържанието
anais

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20

Препоръчан отговор


Мили пораснали деца, никой на никого не пречи да съхрани детското в себе си. И това е една от най-големите магии в живота ни. Бъдете спокойни, нашите деца са точно толкова щастливи, колкото и ние сме били на тяхната възраст. Имам пресен опит в това отношение (дъщеря ми след една седмица навършва 14).Това, че игрите са различни, няма никакво значение. За да не виси цял ден пред клавиатурата, просто не и предоставих комп в невръстна възраст. Всеки ден играе с една тумба деца на криеница, с топки, федербали. Като нас, когато се свечери, си разказват страшни приказки, и т.н. Като чета спомените на повечето от вас, по това време вече съм ходила на работа всеки ден в 7.45. И мога да опровергая голяма част от милите ви спомени. Обяснението е само, че вие тогава сте били деца и грижите на възрастните не са ви докосвали. Например аз мога да ви кажа за какво ми стигаха 150-те лева бай-тошова заплата, които успях да получа след 6-7 години стаж (започнах работа със скромните 105) и висше образование по престижна професия. Просто тези пари отиваха за храна от магазина. Дрехи - един път в годината по един чифт дънки, които зимно време носех с поло, а лятно- с хотниче или тениска. Опитах се да спестявам по 10лв на месец, но бързо се отказах, защото се налагаше да ги тегля преди да са пристигнали следващите 10лв. С изобилие в хладилника можеха да се похвалят само тези хора, които имаха родители на село и пълнеха редовно багажниците, а заплатите им служеха за джобни пари. А моите родители, баби и дядовци бяха от града и бях лишена от тези "благини". За лека кола не можех въобще да мечтая. Успях да си купя кола през 1992 и на 40 години станах шофьор. Единственият по-едър кеф, който си позволявах бяха екскурзиите в чужбина. Теглех заем (една екскурзия се харчеше около 500-800лв) и една година след това карах на банички и вафли. Затова ходех на екскурзия на две години веднъж. Касетофон успях да си купя на 30-годишна възраст. Затова аз отказвам да свързвам милите си спомени с материалното положение в дадения момент. Просто избирам да бъда щастлива по детски, независимо от това. Обичам ви :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Приемам за даденост свободата си, имах я като дете, имам я и сега.

Мила YV, радвам се, че сме единомислещи :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

@Делфинчето, темата е посветена на децата от онези години, за това и спомените ни са детски. Преобладават спомените за безгрижни игри при липса на каквато и да е техника и само един спомен за пълен хладилник и 150 лв. заплата. И ти взе че се закачи за него като магаре за бодлива тел :tease: Аз пък ще ти кажа, че с тези пари се живееше много по-лесно, отколкот сега с 300 лв. Защото тока беше евтин, парното беше евтино, водата беше евтина, в магазините нямаше изобилие. И въпреки това на всички детските спомени са приятни. Естествено че няма да са обременени с грижи за финансите. Но и детските ни джобове са били празни. Я прочети за жокейчетата :-) Моите първи дънки съм купил, една година след като ти си купила първата си кола, а за първи път излязох извън БГ, когато двете Германии си обединиха валутата. И знаем че нашите деца са също толкова щастливи, те живеят в своето си време и изживяват нещата с не по-малко емоции :rolleyes: П.П. Това не е тема, в която да спорим дали преди живота е бил по-добре от сега, а трибуна за детските ни спомени от онова време.

Редактирано от nighty (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

П.П. Това не е тема, в която да спорим дали преди живота е бил по-добре от сега, а трибуна за детските ни спомени от онова време.

Точно това се опитах да кажа и аз по повод на това, че в повечето постинги детските спомени са свързани с това кое колко било по-евтино. А не за да споря. Последното ми изречение показва отношението ми.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Обичам ви :)

Това някак си ми звучи хипарски :) Аз пък не те обичам :computer2: Може би защото не те познавам ;) Естествено това ни най-малко не ще ти повлияе, защото не съм фактор в живота ти. Ще споделиш ли с нас "екзотични" детски спомени? "Чухме" за битието ти като пълнолетен човек. Нека чуем и нещо по темата ;)

П.П. "Драги ми Смехурко! Пиша ти бавно, защото знам че четеш трудно." - това винаги е оправяло настроението ми :-)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Това някак си ми звучи хипарски ;) Аз пък не те обичам :) Може би защото не те познавам ;) Естествено това ни най-малко не ще ти повлияе, защото не съм фактор в живота ти. Ще споделиш ли с нас "екзотични" детски спомени? "Чухме" за битието ти като пълнолетен човек. Нека чуем и нещо по темата :)

П.П. "Драги ми Смехурко! Пиша ти бавно, защото знам че четеш трудно." - това винаги е оправяло настроението ми :-)

Ако искаш ме обичай Публикувано изображение . Това не ми пречи да те обичам като партньор за разговор. ;) Разбира се, че имам детски спомени - и екзотични и не-екзотични, но не са свързани с паричните знаци. Освен това и баба ми, Бог да я прости, често коментираше, че ние(децата от 50-те- 60-те) нямаме никакво детство в сравнение с нейното. А това, че не си схванал какво съм искала да кажа, не е мой проблем. :computer2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Даааа така си е....но и миналото и бъдещето си имат своите предимства, недостатъци, своите щастливи мигове и нещастия. Аз не сам била по онова време но знам, че е било хубаво макар да ги е нямало тези технологии и други такива неща...аз съм дете на "новото време" но бих искала да видя какво е било преди, много ще ми е интересно. :ph34r::whist::whist:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И филмчетата бяха ценни - защото учеха на добро :speak: Днес си намерих "Бенджи,Закс и Звездния принц" и не можете да си представите колко съм щастлива - цял ден дърпах и записвах на сд-та сериите :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И филмчетата бяха ценни - защото учеха на добро :speak:

Днес си намерих "Бенджи,Закс и Звездния принц" и не можете да си представите колко съм щастлива - цял ден дърпах и записвах на сд-та сериите :wors:

Спомням си го и аз бегло, бях малка ,когато го даваха.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И филмчетата бяха ценни - защото учеха на добро :yanim:

................

Мда ценни филмчета,обаче едва ли са ни учели толкова много на добро.... Публикувано изображение като гледам-всички предстъпници днес и мутри са набори -от около `60 до `79.И са ги гледали :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

А бе стига оплаквали сте се. Хубаво детство - лошо детство. Аз смятам че съм имал хубаво, и то завърши наскоро :wors: Но няма да забравя как ходехме на реката и скачахме от върбите(кмета ги изряза преди няколко години за да не стане беля с децата). Няма да забравя как си носех съветското 30 килограмово колело по баира, за да се спусна с него отгоре. Няма да забравя как припках из двора с жълто пласмасово пате на колела(още си го пазя). Как редях камъни по ЖП релсите за да видя какво ще стане с тях.... И как баба ми ме наби като видя какво правя. И как откраднахме на комшията кученцата(първоначалната идея беше да му оберем черешите), и колко ни се зарадва той после. И как търкаляхме старите камионски гуми от ДАП-а до гаганицата(кладата). Как ходех бос по цял ден. Как се пребивах с колелото. Как ловях змии, гущери, бръмбари ,жаби, пилци(живи и вече умъртвени с четала който си правех).И как...... има доста...... Затова смятам един ден, прекрасен, хубав......... да заточа децата на село при баба и дядо, та да се порадват и те на слънчеви дни ;)

Редактирано от ivan_iliev3bg (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Помните ли това..?

-Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.

-Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.

-Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.

-Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.

-Да пишеш писма на руско другарче.

-Да идеш на градска баня.

-Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.

-Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.

-Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.

-Да бързаш да се прибереш, защото ще ти "звъннат".

-Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.

-Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.

-Да отключваш с ключа, както ти е на врата.

"На ти две лукчета, че нямам да ти върна."

-Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.

-Да си абониран за Дъга, Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…

-Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.

-Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.

-Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип " голям пипит".

-Да пушиш в самолет.

-Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.

-Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в магазина.

-Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.

-Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.

-Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.

-Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган, до "Плод-зеленчук" за чушки и домати, до "Млад техник" за детски играчки, до "Битовия комбинат" за …

-Да си купуваш плочи с музика.

-Да сменяш ремъка на касетофона.

-Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.

-Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.

-Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.

-Да си дадеш чорапогащника на 'ловим бримки'.

-Да си вариш домашна кола-маска.

-Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.

-Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио Х" всяка събота, след 23.30 часа.

-Да скачаш на ластик на улицата пред блока.

-Да участваш в Ленински съботник.

-Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели, сръчни".

-Да познаваш мириса на "Кореком".

Да цъкаш пред величието на новия Москвич.

-Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.

-Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.

-Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.

-Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.

-Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.

-Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.

-Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.

-Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.

-Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.

-Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.

-Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.

-Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.

-Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от СССР. Или за Луноход...

-Да отидеш на истинско изпращане на войник.

-Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.

-Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.

-Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.

-Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони Лакта.

-Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.

-Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.

-Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.

-Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.

-Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне - разменяте си телефоните и си звъните.

-Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.

-Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното и чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…

-Да си купиш половинка хляб за 15 ст.

-Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.

-Да ядеш луканка по празници.

-Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.

-Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.

-Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.

-Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.

-Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е 'Тук магазините са пълни!', от което майка ти да умре от срам.

-Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.

-Да има само два канала на телевизията: Първа програма - работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма - работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.

-Да си "дежурен" до вратата на класната стая и да викаш "Клас стани! Клас мирно!"

-Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.

-Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.

-Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.

-Да оставиш колата пред блока с ключа на контакта и пълна с бензин и на сутринта тя си е пак там.

-Да крадем списанието "Жената днес" и да правим фунийки за пушката и да играем на войници а вечерта като се приберем мама чака с точилката че,сме съсипали списанието.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Такава хубава тема, пък аз да не знам, че я има! :speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А аз не знаех, че съм писал в тая тема. Понякога е интересно да се прочете нещо отпреди 5 години. А по забележките на @haidukpikaso ще кажа, че имахме баня, фотофилми и сега нося да ми промиват. разликата е, че и там ми правят снимките, докато навремето аз се занимавах с това. Наистина ни отнеха едно удоволствие с тая цифрова фотография макар, че и сега човек ако има желание, може да се занимава с обработка на снимките си. Ама друга си бе тръпката в червената стаичка - достатъчна ли е експонацията или не, дали все пак снимката не е станала по-светла или тъмна и така нататък. Все пак, фотохартия много и евтина така, че имаш право на много опити :) Сега отивам на фотото и каквото ми извадят. Нито мога да орежа снимката, нито да оправя контраста или осветеността. Доста загубихме от онова време, ама копирането на снимките в къщи най-ми липсва. Пускаш си касетофона и посред нощите пълниш една кофа със снимки. После на другия ден ги сушиш и режеш с ножицата. После ги показваш на тоя и на оня и ги забутваш в някой шкаф, куфар или албум ( голяма екстра, която почти не съм ползвал) ПП: Понеже доктора преди време ми направи забележка, че някой ще търси авторските права за аватара ми ( който аз бях снимал и правил), реших да го сменя наистина с такъв, дето никой не може да ме обвини, че съм крал - тая снимка отпреди 20 години съм проявявал лично. Затова е и черно-бяла, не е изкуствено търсен ефект :)

Редактирано от bildera_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хей,Билдер-готин си.Май сега е момента да ти се извиня за нападките в един друг живот,отправени ти от питон 357. :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

.....

ПП: Понеже доктора преди време ми направи забележка, че някой ще търси авторските права за аватара ми ( който аз бях снимал и правил), реших да го сменя наистина с такъв, дето никой не може да ме обвини, че съм крал - тая снимка отпреди 20 години съм проявявал лично. Затова е и черно-бяла, не е изкуствено търсен ефект :)

айде сега -забележка съм ти бил направил :lol6:

просто използвах това като аргумент в спора ни за АКТА.

Иначе си прав за фотографиите -верно ми липсват тия занимания.Даже още си пазя в едни кашони в мазето увеличителят ( моят е немски, от ГДР) , ваничките, пинсетите, фиксаж, проявител, няколко кутии ФОХАР - неотваряни.....вероятно нищо от тях не става за употреба-от къде днес ще намериш черно-бяла 8 мм лента, нови проявител, фиксаж ? Но пък нямахме тогава възможностите, които имат днешните деца - да правиш каквото си искаш със снимката.Колаж означаваше да изрязваш и лепиш на кадастрон...И никога, ама никога не ставаше така добър, както на някое списание, какъвто ефект искахме да постигнем, нали ?Ама си беше занимавка.......

Много неща от нашето детство сега ги има само в съзнанието ни.Нашите деца не знаят, и не могат и да си представят какво е да отидеш до бибиотеката, за да ровиш из прашни книги за да намериш някаква информация.Сега порсто сядат пред компютъра и питат гугъл.До къде ще доведе това -не знам, рано е да се каже.Дано сме жуиви, за да разберем :)

p.s. мне ми обръщайте внимание на правописа - връщам се от маса с приятели

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Личи ти от двата ти последователни поста :) А пък за аватара си прав - правя неплатена реклама или някой може да го възприеме като извличане на дивиденти. Както и да е, ако си чел скоро списания за фитнес и културизъм ще си забелязал, че няма нито една снимка на известен културист или да кажем кечист, както в моя случай. А аз навремето ги купувах главно заради това. Това, че сегашните деца играят по друг начин е проблем, но главно за здравето им. Липсата на движение в ранна възраст е нещо много лошо. В по-късна също, ама човек има ли си изградена основа, нататък е по-лесно. Интересно ми е, каква е статистиката сега за болестите при вече порасналите деца и каква е била по наше време. Ние вероятно сме боледували от различни болести или греша? Няма начин постоянното стоене пред компютъра да не оказва влияние. Като се сетя, че аз до 14 години бях нон стоп на улицата до късни часове, а след това промених малко начина си на живот до влизането ми в казармата се чудя, как я карат сега. После и в казармата нямаше почивка. Там пък игри за поотраснали деца. След това пак плуване, фитнес и белот :P Чак преди няколко години си седнах на задника в буквалния смисъл - пред монитора. Да не бях го правил, ама де да знае човек, че PC-то може да бъде такова зло. Хубаво ми казваше един колега, дето си бе взел компютър 2 години преди мен - не бил станал цяла година от него. Аз не останах по-назад, само дето годинките станаха доста повече от една :) Ужас. Представям си, ако бях на 6-7 примерно и ме сложат зад компютъра. Че то детството ми ще мине без да разбера, както сега минават дните, без да разбера . Какво ще запомня? Някакъв CS? Сега и аз играя, но често се питам - добре, играя, занимавам се, интересно ми е понякога, но какво следва от това? Дните минават и като се обърна, виждам отново изключения монитор. Просто нещата като че ли изчезват с магическа пръчка, все едно никога не са били. Ами утре ако удари гръм и прецака харда ми? Къде отиват всички тия неща? Преди няколко години се случи нещо подобно. Изчезна ми цял дял от харда, а с него и всичките ми снимки за няколко години. Добре, че имах копия на повечето, но последните, най-важните за мен, не можах да върна. Там бях правил и едни клипчета на човек по Трифон Зарезан, който почина. А бяха ценни. Исках да ги дам на жена му и сина му, но не ми остана нищо. Просто така всичко изчезна, все едно не е било. Натискаш копчето и ...край със спомените, край с всичко, за което си живял години наред безсмислено. Сега, когато се сетя какво съм правил като дете, мога да разказвам с часове за все различни игри и истории. Какво ще разкаже едно дете, живяло постоянно с един CS или един чат? Вероятно това, как се е специализирал в трепането на ботове и как е оправил някого в чата така, че да го помни цял живот. Другата вероятност е дрогата, алкохола, цигарите, оргиите отрано. Сигурно това би заменило игрите в по-късна възраст. Не, че и аз не се наливах години наред и не димях като печка, но това са неща, които човек не разбира навреме колко вредят. Идва един момент обаче, когато полека лека всичко почва да се изяснява и трябва да се прави избор - здрав или болен в алкохолен делириум. Стига да не е много късно, човек има някакъв избор. В повечето случаи обаче няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Помните ли това..?

Всичко си припомних с огромно удоволствие. :)

Хубаво беше детството ни.

Нямахме много, но имахме достатъчно, за да не се чувстваме бедни и онеправдани.

А какви щуротии измисляхме само! :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А помните ли как си лакирахме ноктите ??? С розови листенца, също от гергините си слагахме "изкуствени нокти"! Как събирахме шишенца от лакове и парфюми за игра ......, как рисувахме по къщите с тебешири и се правехме на "другарки" ....., Тази тема ме накара да отворя старите си албуми ........и да си разгледам снимките от миналия век , хахаааааа......Сетих се също, че излизахме да ловим на реката с кърпа попови лъжички , а зимата се пързаляхме с шейни по леда на същата тази река ......!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бях си харесала едно помиярче - Бобик. Този Бобик го пусках вкъщи щом майка ми излезеше на работа и той стоеше заключен, докато се прибера от училище. Какво заварвах само! :no-no::lol6: Майка ми успя да ме убеди да го дам на някой друг, като ми взе пухкаво черно котенце. :D Ама и то се оказа котенцище :ohmy::lol6: След години разбрах, че животинките не са били лоши, просто аз съм била недорасло за животинки детище... :D Бях 2 клас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Публикувано изображение

При някои много пораснали деца и сега не е рядкост, особено при разкопаните улици на София (справка - Пирогов) :D

Помните ли този филм?

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=HdA-6wh9qds

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бяхме луди по Neoton Familia, помните ли

Публикувано изображение

http-~~-//www.youtube.com/watch?v=bOB5PLHeIPc

http://detstvoto.net...php?newsid=4363

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди малко се чух с приятелка от детските ми години. Спомените, които изплуваха са толкова приятни :) Благодарение на това, че нямаше компютри общувахме пълноценно и правехме щури купони при всяка възможност. Едно от любимите ми парчета от онова време

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване