имаше едни марципани "Косе Босе" и още едни десертчета "Чайка",помня че им сваляхме станиолите,слагахме ги под някакво стъкло,бяло или зелено, и ги заравяхме ....хммм викахме му пясъчника,представляваше едни циментови дувари и вътре пясък...пак в този пясъчник се забиваха по 10 войника(обикновенно пръчки) и с тухла се мъчиш да събориш тези на противника...

Мечта

Мечтая да се върна обратно във времето, когато.......

Решенията си взимах с "онче-бонче-счупено-пиронче- риба-Щука-махай се-от тука".

Грешките си оправях с простичкият израз "Ще опитам отново".

Най-големите ми спорове бяха "Кой тича по-бързо".

Паричните ми проблеми се изразяваха в това, кой ще бъде банкера при игра на "Монопол".

Да уловя светулка можеше да осмисли цялата ми вечер.

Не беше изключение да имам две или три "Най-добри приятелки".

Наричах стар всеки на възраст над 20г.

Мрежата на тенис корта беше с идеална височина за игра на волейбол, и правилата нямаха значение.

Беше необяснима магия, как татко си "махаше" палеца.

Да носиш оръжие в училище, означаваше да си въоръжен с прашка.

Никой не беше по-красив от Мама.

Раните минаваха след една целувка по нараненото място.

Беше незабравим деня, в който бях достатъчно висока, за да се кача на въртележките за "възрастни" на Луна парка.

Да оставям следи в снега беше сбъдване на мечтите.

Способностите си откривах в играта "Не се сърди човече".

Филмчето за "Лека нощ деца" не беше 30 минутен рекламен филм на сражаващи се фигурки.

Разходката с мама и татко не завършваше, докато не отнеса нова играчка у дома.

Припадах и се замайвах само от смях.

Най-неудобното положение в което изпадах, беше ако ме изберат последна в класа за отбора по баскет.

"Войната" беше само вид игра на карти.

Балон напълнен с вода, беше най-крайното оръжие.

Сладоледа се считаше за основна хранителна група.

Карта, закачена за спиците на велосипеда ми, го превръщаше в мотоциклет.

Най-силния наркотик за нас беше аналгина.

По-големите класове бяха най-лошият ни мъчител, но също така и най-бурния ни защитник.

Ако мога да си спомня повечето, или всички от тези неща, тогава

значи съм ЖИВЯЛА !!!!

Makaweli

receptite.com/forum

спомних с в такъв сив , мрачен и неделен ден , какво правихме като деца у дома : татко поставяше една маса в средата на стаята и се започваха игри : хоп-стоп! дама с бобчета! "Магаре"! криеница! ......майка/лека и пръст/, правеше най-вкусните мекички с мед!......

Украсихте ли елхата ?

Пазите ли играчки от детството ?

http://www.facebook.com/PREZ.90TE

Къде заради носталгия,къде от мъничко тъга реших да провокирам кой какво ще си припомни от далечното и не чак толкова далечно минало...

 

 

 

 

Това гледах на подобен телевизор...

 

Това гледах на подобен телевизор...

 

и аз така, ама Блейк го гледахме вече на Пирин -

на Опера гледахме На всеки километър

 

бе ко разпраяш издигаме се напрау щот петилетката сме изпълнили

 

телевизор Пирин - класика в жанра уееее

 

 

а това беше лукс 

 

четяхме това 

 

 

играехме на това 

 

 

и се радвахме на шарените стъкълца 

Къде заради носталгия,къде от мъничко тъга реших да провокирам кой какво ще си припомни от далечното и не чак толкова далечно минало...

 

 

 

 

 

http://razkazivkartinki.com/

 

 

прекрасно разработено,има възможност за дънлоуд или просто да се върнеш малко назад ...предполагам че феновете на българския комикс ще им хареса

Редактирано 18 декември 201213 г. от djuvko (преглед на промените)

На мен ми изплува един много сладък спомен за една стара плоча...

 

http://www.youtube.com/watch?v=uEd_suXZyFM

 

И ако съм успяла да предизвикам смеха ви, предлагам и Мирча Кришан

 

http://razkazivkartinki.com/

 

 

прекрасно разработено,има възможност за дънлоуд или просто да се върнеш малко назад ...предполагам че феновете на българския комикс ще им хареса

аз ще се възползвам ,че все още детското е в мен 

 

 

Щом е за децата на онези години, ето ви един мавзолей, който едва взривиха малоумниците.

Толкова пари можеха да изкарат от него, ама не, йок - да затрием всичко...

аз имах такова станче, помните ли го ей - момичета вече големи

 

а помниш ли , че по трудово обучение си правехме такива , с пирончета, дъски и конци .......Като казах трудово, работехме с пирограф и правехме едни закачалки, свещници и солнички , хахаааааа! Също от ковано желязо си правехме свещници, какво праскане беше по тезгяха , сини пръсти и счукани нокти!

а помниш ли , че по трудово обучение си правехме такива , с пирончета, дъски и конци .......Като казах трудово, работехме с пирограф и правехме едни закачалки, свещници и солнички , хахаааааа! Също от ковано желязо си правехме свещници, какво праскане беше по тезгяха , сини пръсти и счукани нокти!

помня ги, що зор се зорихме еле я

че и тва чудо на чудесата и то - дълбахме по линолеум

 

ни съ смей бе, не го помня ластика

помня че беше на нива

а да - и ластика беше дифицит та събирахме на мамити и бабите чорпогащниците

ставаха едеалперфект кат ги вържем

 

гагнъмстайл

 

 

 

 

 а пирографа помните ли....

а пирографа помните ли....

това пък как миришеше не е истина

помня че моливник дървен правихме с него

аз имах такова станче, помните ли го ей - момичета вече големи

 

 

Това станче ми беше "любимото"

Не можах да изтъка нищо на него

Това станче ми беше "любимото"

Не можах да изтъка нищо на него

това май беше единственото, което ми доставяше удоволствие

може и от джинса да е - баба има голям истински стан и тъче на него черги и китеници та тъй

Чакахме с нетърпение всеки брой

 

Помните ли Пепо?