Ябълка На пръсти се повдигаше да види дали дъждът през двете планини с крилатото си облаче не иде сред летните и дни да прозвъни. Протягаше ръце към дължината по тях да я познае в този зной, сред другите дръвчета в равнината, но все не идваше при нея той. От гледане очите си изгледа, от шепнене гласът и отлетя и се преви от скръб,и стана бледа. О,колко дълго чакала бе тя! Дъждът дойде,но подранила есен от Ябълката късаше листа. Дъждът запя над клоните и песен, с която буди даже и пръстта. Но Ябълката нищо не усети- ни радостта,ни волната печал. Дъжд есенен,дъжд сребърен,дъжд светъл! Обичащ дъжд,но много закъснял! Не се сещам на кой е,знам го от много отдавна, дано не съм го объркала някъде. Харесва ли ви?