Черната Роза
Ти беше хипноза, упойваща доза
сега си в ръката ми черната роза
усмивка смъртоносна,
изгяра плътта ми когато я докосна
бях тогава толкова хлътнал
сега съм просто студен и претръпнал
минава, променя и лекува ни времето
какво си посял такова ти е бремето
ходиш напред а живееш назад,
по пътеки в проклетия град
в мене оставяш само горчилки
ума ми е море с бележки в бутилки,
рядки явления знам че има ги
дано стане един път завинаги !