името ми е ....

Познавам един ангел, викат му геле, големо е гяволе, а синът му се казва божидар и кожата му е одрал. Та тая мисъл въобще незнам защо съм я написал.........

ненадминатият рекорд на Стефка Костадинова,златните момичета,Ивет Лалова ...........

Вървя по плажа и оставям стъпки в пясъка, подухне вятър и отнася ги............ Вървя в снега по стъпките на някой, но той ще се стопи и дирите ще заличи. Защо е нужно да оставяме следи? Сега кои сме и кои ли сме били? Вървя по пътя си,сама,без стон дори по този,който начертах си отпреди.

Когато някой злослови за Вас, обижда Ви и Ви усмива- подминете го с усмивка мила. Защото тайната е във това да знае Вашата душа, че по-възвишена е тя.

Старата тъща е в старата къща реже си стария хляб със стария нож и младостта връща,но това е присъщо само на стария сноб. Старата лампа свети и в ъгъла старият паяк плете старата паяжина вплела опърпана стара муха .....и криле. Старата печка тихо изпуква манджата къкри от час вятърът духва и кюнецът стар леко потрепва в аванс. Старият одър със стари завивки старият гръб ще прегърне стари въздишки ще слуша мъртвишки и ще се надява да съмне. Старата тъща във старата къща пуска пак старото радио старата музика глухо се носи старите крака потропват боси. Стара е тъщата,тя млада беше, а пак беше същата...

Не мога да го осмисля,вероятно съм много проста. „Главата ми да отсекат, пак ще викам: 'Да живее България!'“ Хайтов

когато видиш удивителна ще трябва да се удивиш когато видиш въпросителна ще трябва отговор да съчиниш когато видиш запетая дъх си поеми защото следва многоточие и ти не знаеш то какво твори та затова не слагам точка на тази си творба та всеки да си сложи знака със собствената си ръка заглавие

Изхвърлих си тетрадките с поезия, скъсах всички листи, защото думите на бяха нежни и мислите ми не са чисти.

На далечна планета,в галактика близка, седят две жени и се кискат. Седят те на пейка червена, скръстили ръце отпред на корема. Телефони там няма,всичко е първично, жените симпатични комуникират телепатично. Минава жена не млада и свежа, онези на пейката виждат каква е невежа. Какъв голям нос има,клюн същи, какви са и пръстите криви и косите не гъсти. О,и бримка на чорапа има, а обеците и не са от злато,а от ламарина. Горката,а била е балерина! Седят си жените на пейка червена на онази планета от нас отдалечена.

Когато редиш думи,накарай ме да плача, не ме интересува какъв е твоят начин. Не ме интересува какви похвати вкарваш, от първи прочит искам без дъх да ме оставяш. Да чакам във безсъние за следващите рими, да помни ги умът ми,устата да ги рецитира. Когато редиш думи,накарай ме да чувствам, накарай ме да се усмихвам,а после да се мръщя. Със тяло да попивам всяка мисъл твоя, емоция ми вкарай,че аз сама не мога.