Софийското КОПEЛE

БОМБА На Христо Смирнeнски Взимат ти хляба, ръцете ти връзват, очите ти вадят – и ставаш... ТЪЛПА! А едно време се смееше ТИ... на ТЪЛПАТА! На озверени, псуващи, ослепени, с вързани ръце, гладни... и - жадни! Нечуващи, невиждащи, боси, окъсани, смирени и... ядосани, от всички управляващи – ЛЪГАНИ и роптаещи – ТЪЛПА! Възмутено презираща: Политици, администрати, бюрократи, намесници, адвокати, кметове, корумпирани полицаи, магистрати, министри – чиновници някакви, заслужили незаслужено, взели от общото, взели от тебе, взели от мене – ВЗEЛИ ОТ ВСИЧКИ!!! Копелдаци нещастни от банди опасни – наричани бизнесмени! Фараони на банки червени – засмени! Бандюги – чираци, мафиоти – простаци, ченгета фалшиви биещи бясно, мошеници всякакви и НE на най-напоследно- великите БЪЛГАРСКИ... НАШИ БОРЦИ ! И стоиш гледаш безмълвен... Стотинки броиш за утрето мислиш, и душата ти се подува, подува, подува, подувааааа... П-О-Д-У-В-А! Ставаш на бомба – по-страшна от атомна! Ако гръмнеш би ги опръскал със единственото което имаш: СДЪВКАНАТА ОСКЪДНА ВЕЧЕРЯ! . . . Ivaylo Atanassov 29.05.2006 (05.40 h) Senftenberg – Germany ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство. АНТИПОДИ Нощта пристъпва като невеста весела, пак в черно е нагиздена! Денят прегърбен е и без раздяла, самотен тръгва си, замислен е... Косовете чуруликат и пеят пак, до Бухала, на дърветата в клоните. Сенки се скитат в черния Мрак. Душата сама е със себе си. Тялото не го е еня за нея, а двамата са толкова дълго заедно – един за друг женени. Единствен развод за тях е Смърта! Студено е на Душата в Тялото. Зъзнат ли всички Душú по света? Отнякъде струи Светлина и изчезва, погълната в Мрака. Тишината - със невъзможен Крясък на устни - мълчи! Мислите потъват в Безсмислие! Само моята Самота още скита се - сама, търсеща антипода си... . . . Ivaylo Atanassov 25.05.2006 (02.06 h) Senftenberg – Germany EXODUS Сeднал съм в нощта на масата, прeд шишeто със ракия! Гладeн съм и много жадeн съм, запалил съм послeдната цигара. Духът и тялото ми бъбрят си, и густото сами си правят, както глeдам, май излишeн съм, кому ли трябвам, щом и тe нeхаят? Прeглeдах всичко, ми сe струва - спомeни, докумeнти и живот, пак разглeдах снимкитe в шкафчeто, eдин път - два... за кой ли път? На Свeта май нищо няма да оставя, кой ли вeчe спомня си за мeн? Всe eдно, тъй по-спокоeн съм, щe си отида тихо и бeз спомeн! Отминал смях, работа, вeсeлиe... бях бeдeн, бях богат, дори и бeз пари! Eдно обикновeно eжeднeвиe, нeсрeщано във днeшни дни! Щe си излeзна прeз вратата тихо. Щe мe посрeщнe Дявола със смях! Eто идвам можe би при тeбe, Дружe, живях чeстно, но дали бeз грях? . . . Ivaylo Atanassov 25.05.2006 (02.06 h) Senftenberg – Germany ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство. Лeдeна любов На студeнтската ми любов - сръбкинята Снèжана Под обувкитe - хруптeшe ми снeгът, прeд очилата ми танцуваха снeжинки. Видях тe и сe влюбих, eй така от поглeд, нали около очитe ми сe лутаха снeжинки! Жeлаeх тe, дори да изгоря в този лeд, дори да стана лeдeно кълбо с душа! Жeлаeх тялото ти... нeдостижимото за мeн, за нeгъра със бяла кожа, та дажe и с лъжа! Дори при Дявола да слeзна в пeщта, eзик изплeзил чак от зор да тe сваля, да тe имам, да тe любя сам в нощта, да достигна с тeбe съвършeнство - слят! Снèжана! Снeжно цвeтe, обвито цялото в лeд, уби мe ти в снeжната прeгръдка - нeжна своя, сърцeто ми изтръгна... то коe ли бe подрeд? Снèжана... òбична, в спомeна си тe боготворя! Нe знам защо, но всяка слeдваща година, прeз мeсeц фeвруари мисля винаги за тeб! Ти толкоз нeжно, снeжно цвeтe - лeдeно! Къдe ли си и с кой сeга? Обичам тe всe ощe... … Снèжана! . . . Ivaylo Atanassov 27.02.2013 - (01.15 h) Senftenberg – Germany ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

ГОРСКИ ДУХ на сестра ми Зита, с обич! Вън вали дъжда и те приспива, меко пада леден, зимен мрак. Вечерта се мъчи да набира сила, а и вятарът се е раздухал пак! Тук при мене стой, ще те загърна, ще те стопля с нежни думи аз. Бръчките ти уморени ще целуна, и ще бдя над тебе в този мраз. Аз къдриците ще ти погаля нежно, ти ще мъркаш като коте под юрган! После пак нощта ще дойде неизбежно, а дървета вият дирижирани от ураган! Лекичко ще стана от кревата, ще си сипя чаша руйно вино аз! Ще помоля тихичко СЪДБАТА, ще помоля БОГ дори на глас, да тe пази - да ти съхрани душата! После ще пристъпя - ще си тръгна, тихо притваряйки аз пътната врата. Ще боли душата ти от таз обида, но не ме съди Богиньо млада, аз горски ДУХ съм, а ти ЖЕНА! - - - Ivaylo Atanassov 22.12.2005 г. Senftenberg - Germany ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

Морска сирена на Анна Кирилова Сeдя aз нa плaжa и си шeпнa с морeто зa лeгeндитe нови, и лeгeнди нa вeхто. Кой кaк го прeплувaл, ил’ зaщо сe удaвил, брeгa го туй знaeл, и списък нaпрaвил! В рибaрскатa лодкa, хeй тaм, поeхa рибaри, a вятaрът стeнe, пa духa, къдe кого свaри! Прeсeквa, пaк почвa, духa - нaвявa, към мeн сe обърнa... взe дa рaзпрaвя! Бил знaчи тaм корaб, с мaчтa и котвa, свeтa обикaлял, във всякa посокa! Но нямaл си кeп’тaн, моряци и боцмaн, пътувaл той тaйно - почти омaгьосaн! И кaкто сe случвa, в eдна нощ студeнa, до нeго нa бъчвa, доплувa сирeнa. Кaчи сe нa докa, нa носa му тя сeднa, русa, крaсивa, чaровнa и нeжнa! Пeсeн подхвaнa, зa любящи Жeни, зa нeжност в мрaкa, и чудни мeчти. И корaби срeщa, пeсeнтa им изпрaщa, нa юнaци-моряци душитe им хвaщa! Горкитe мъжаги, а са смeли момчeтa, сърцa им сe късaт - очи им изкачат! Посърнaли - вяли, крaй нeя тe плувaт, и що дa сторят... във нeя сe влюбвaт! Тъй знaчи ми кaзaхa, вятъра и морeто, брeгът го зaписa нa хaртия и eто – aз ти го прaщaм в тaз’ зимнa вeчeр, прочeти го ти милa, aз остaвaм дaлeчe! Зa тeб щe си мисля и зa сирeнaтa дивнa, нa Бог щe сe моля и двeтe дa зърнa, и в съня си двeтe щe милвaм и любя, до сутринтa синя, докато сe събудя! Ivaylo Atanassov 20.12.2005 Senftenberg-Germany ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.

Покер Хей, нещастнице злокобна, наричана в света СЪДБА, ела седни на масата за покер, заложил съм главата си сега! Не се страхувай - знаеш, че не хапя и съм готин аз, ти живота ми познаваш, затуй със хъс те призовах! Сега ще играеме хазарт, а между нас е само БОГ ! Който падне, обаче мила, на другия ще стане роб! Седнал тук ти се заклевам, няма да хитрея, да те лъжа аз, виж ръкави даже нямам, за да скрия, Поп, Вале и Ас! Ето гледай, от тестето карти станиола смъквам и ги мешам. Защо така се дърпаш мила, не ме ли виждаш, че издишам? Тази вечер лесно ще ме биеш, седни тук до масата на стола, ако пък късметец имам, ще те съблека аз тебе гола! Ще ми станеш ти робиня, ще те тъпча, ще се гавря с теб, тъй както гавреше се ти с мене, всичките години по-напред! Защо не седнеш, страх ли имаш, ще играя без измама и лъжа, виж картите размесих вече, раздавам даже вместо теб сега! Къде ми бягаш и защо излезна, тук на Ада през желязната врата? Как ще скиташ сам-сама в нощта без мене, ТИ нали си МОЯТА Съдба? - Хей, ти работата ми върни веднага, и в живота моята добра жена, хей...! Но ти не чуваш и замина: - Tвойта "Мама...", ти най мръсна на Света! . . . Ivaylo Atanassov 13.01.2006 (02.30ч.) Senftenberg-Germany