Malvi

Предупреждение Обикна ли, забравям как се казвам! Забравям срам, свенливост и задръжки. Не ям, не спя, дори не забелязвам светът край мен. Раздавам се. По мъжки. Такава съм. Направо се погубвам в стремежа си да бъда най-добрата. Най-лудата, в която си се влюбвал! Мехлем за болка. Радост за душата. Способна съм без много да му мисля самия рай в краката ти да сложа. И нищо вече няма да ти липсва! Блажено ще потръпва твойта кожа. Да, вярно е. - Готова съм на всичко - да страдам, да те моля, да заплача... Покорно да се свия като птичка, усетила ръцете на палача. Презреш ли ме обаче - да се пазиш! Разбиеш ли сърцето ми - горко ти! Така ще отмъстя, че да забравиш - навярно ще ти трябват сто живота. Васка Мадарова

НЕ МИНАВАЙ ПО МЕН! АЗ СЪМ ТЪЖНА ПЪТЕКА, дето ничии стъпки не чака,,, И случайна сълза... Във очите на всеки, който нито веднъж... не е плакал. Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, не опазило юлското слънце... И накуцвам към залеза - с трънче в петата... А денят... се смалява... До зрънце! Не разпитвай за мен! Аз съм Изгрева мокър... На разсъмване - пия росата. А човешките думи - порязват до кокал на събуждането тишината. Не пътувай към мен! Бях за някого бездна, от която... излизане няма! Аз съм тясна пътека, която изчезва, ако не е Пътека за Двама. Не посягай към мен! Аз съм билка горчива, дето всеки не може да пие... Беззащитно - добра... И невинно - красива... А в листата - отрова се крие. Не посягай! Аз мога да бъда огнище... Но и болка! Която изгаря... За Поета - поема... Която сам пише. За осъден - последна цигара... Аз съм къща, в която Небето нощува. И в която осъмва Зората. И пчела неуморна, която целува ароматния сън на цветята. Аз съм грях за монаха в пустиня беззвездна... Аз съм... най - разноликата драма! За глупака - енигма. За слабия - бездна! От която... излизане няма. Не пътувай към мен! Аз така си живея - като всяка Висока Пътека... И самотно сред камъните се белея... Но - не мога да бъда за всеки! Не минавай по мен! Аз съм стръмна пътека... И в Земята дъждовно се стичам. И съм тежка сълза. Във очите на всеки, който... не е готов да обича. ГЪЛЪБИНА МИТЕВА

За всички тях Ева Георгиева За смелите мъже които имах, за цялата любов която дадох! За слънчевите дни на луда младост и многото пропуснати мечти от плахост! За вечерите ми без никакво оплакване и тихите ми нощи на очакване! За хилядите мигове на радост и скритите сълзи в момент на слабост! За този дето ще остане до последно, герой на мойто писане поредно! За милите ми жестове получени обратно, за всички тях ще пия многократно!

Обичал ли си Обичал ли си някога така, че да не можеш да опишеш с думи? Да искаш, жадно, нечия душа и от жесток копнеж да се погубваш? Жадувал ли си някого в нощта и в денят ти... просто с теб да диша, да те погали с трепетна ръка и с устни тялото ти да изпише? Оставал ли си нявга без сърце и без да можеш себе си да бъдеш? И макар да знаеш, че някой е далеч- за теб да е молитва и присъда... И този някой да е твоят дъх. Душата си в дланта му да положиш! Да му дариш сърце, сълзи и кръв! Да искаш да си с него, а...не можеш... Евелина Панева

Ти познаваш всичките ми аз. Нежната, гальовна като коте, другата - препила с тишина, измълчала чак до край живота. Лошата - ядосана и гневна. Лиглата, която те разсмива. Сръдлата, която те изнервя. Влюбената - истински щастлива. Тъжната...а тя те натъжава... И онази, дето се страхува. Спящата Красавица. И жабата. (И при двете става със целуване.) Доверчивата, наивна чак до глупост. Умната (понякога се случва). Половинката ти абсолютна лудост. И онази, дето е заключила кулата си с десет катинара, тъй като светът навън я плаши. Ти познаваш цялата ми шареност. Всичките жени във мен познаваш. И те всички искат да останеш. Искат да ги искаш всички, всички! Да ти кажа ли една мъничка тайна? Всички ние много те обичаме. Caribiana

Декември Не бих могла да те намразя, дори да спра да те обичам. Усмихвам се. Да не покажа, че на северния полюс днес приличам. Усещам само студ дотолкова, че вече няма изгреви у мене. Смалявам се, смалявам се...От болка сълзите ми замръзват мигновено. Ще продължа, разбира се...Ще трябва, макар без теб да ми е пусто, макар че в нощите съм слаба, с умиращи звезди по устните. Декември е. Гранична линия когато две години се пресичат. Добре е, че от нас поне единият умее още силно да обича. Ивелина Радионова

Не ми показвай среден пръст, Съдба!Такива жестове на теб не ти отиват.Изглеждаш свястна и начетена жена,не се опитвай да ме провокираш.Предлагам да се срещнем двете с теб, причакването в гръб не ми харесва. Да пием вино – да е на късмет, след първата бутилка ще е лесно. По-бързо ще преминем и на „Ти“ макар че с тебе трудно се говори. Дуел да си устроим ли, или не искаш днес изобщо с мен да спориш. Разбирам те – не съм ти на сърце, разбирам – много трудно ме преглъщаш. Да можеш, би заплюла ме в лице, но няма как, и аз не те прегръщам. От утре, ако искаш да вървим, във две посоки коренно различни. Каквото е било – да си простим и да си станем чужди и далечни. Маргало

КАК СЕ ОБИЧАТи знаеш ли как се обича разбита жена,в която сърцето е рана до рана ?Която е газила толкова дълго в калта,че трудно ще вярва в щастлива Осанна. Ти знаеш ли как се обича силна жена, която е носила мъж на гърба си ? И вила до кръв като куче сама. И сривала хиляди пъти света си. Ти знаеш ли колко любов ѝ е нужна, да могат очите ѝ пак да се смеят И как се изтрива усмивката тъжна, и палят очи, които пустеят. Не можеш със малко да имаш такава. Защото тя твърде е... твърде голяма. След всичките болки, тя обич не дава, когато в сърцето ти огънят няма. Ще мине през теб като нежна стихия, до дъното всичко във тебе ще види. Не я ли засищаш със обич, да пие, безмълвна и тиха, от теб ще си иде... След нея остава в душата ти яма, която с друга не можеш ти да запълниш. И болката в теб, че вече я няма. Че малко си дал - смеха ѝ да върнеш... Автор-Валентина Цвяткова

Аз знам, че съм ти липсвала, Декември! Откривам те по снежните прозорци, по празничните лампички в сърцето си. В смокиновото сладко, късно нощем. Във липсите, в прегръдките - във времето. От края на ноември те причаквах. Стъкмих ти дом, повярвах в чудеса. Чертаех ти в небето звездни лодки, заплетох те в косите на елха. Аз знам, че съм ти липсвала, Декември! Светулките в очите ми подсказват. Душата ми е празнично облечена. Щастлива съм Декември, и ти вярвам. Маргало

ОбреченоДа вали! Без това ми е калнои съм вече нагазила в себе си,а за теб ми е толкова рано...Не протягай към мене ръцете си. Просто няма какво да спасяваш. Нито аз ще изляза от блатото, нито има защо да оставаш... Ще отминеш и ти като лятото. Ще си вземеш на гръб световете и ще дойде отнякъде сушата. Ще боли, ако спрат дъждовете и без капките, дето съм слушала, ще ми бъде достатъчно тихо, а и теб ще те няма наоколо... Ще ти пиша, но може би стихове. Ще дълбая, докато е мокро, че когато изсъхне и стегне, да остане следа за разчитане. Всичко друго ще стигне до тебе. Без това, че съм те обичала... Елица Стоянова

Има ме...за Него Аз съм мълчанието сутрин в очите му. Последната капка отиващ си сън. Първата глътка топлина от кафето. Аромата на утро по кожата съм. Аз съм тръпката по гръбнака му вечер. И съм копнежа му, и съм умора. Аз съм тази , която единствено с поглед търси в морето от хора. Аз съм близко до него. И страшно далече. Аз съм толкова негова, че чак го боля. Той ме има неистово. И без притежание. Аз го имам остатъчно. И само в съня... Caribiana

Ти не знаеш колко пъти съм умирала. (Убиваше ме между другото. Небрежно.) Сега е все едно дали съм жива. Погребах всички глупави надежди. Сега съм призрак. Дъх във огледалото. Прозрачна сянка. Тъжно привидение. Поне съм бяла. Толкова съм бяла... Ако погледнеш в мен, ще ослепееш. Но ти не гледаш... Никога не гледаш. И не видя как бавничко ме губиш. Как се стопявам тихо и безследно, докато ти си... просто другаде. А аз оставам сам-сама, където изхвърлените обичи умират. И не е тъжно, че не вярвам в тебе. А че след теб не вярвам в никого. caribiana

Такава съм, да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя да бъда - и Съдба...и проклятие! Непокорна съм, знаеш ли? Кой ще ме спре... да подгоня с нозе ветровете лудуващи... облак с длан да докосна във звездно небе... да заплача с очи, от самотност тъгуващи? Вярвай, себе си с мен във пожар ще погубиш! Като огън съм дива и на пламък приличам! Ако сам не избягаш и до лудост се влюбиш, научи ме тогава ...точно Теб да Обичам..! Гергана Шутева

Не съвсем... Боли ли те (там някъде отляво), когато ме съгледаш с някой друг, получил над прегръдките ми право? Прехапваш ли си устните напук на силното желание да креснеш, че всъщност трябва ти да си до мен? Мечтаеш ли ръка да ми протегнеш? Проклинаш ли се сто пъти на ден задето не посмя да ме обичаш, когато бях пред теб - на колене? Боли ли те, когато се усмихваш, а сълзите напират... и боде на гърлото от спомена за вчера? Ядосваш ли се? Удряш ли с юмрук по масата с претоплена вечеря? Умираш ли от завист, че със друг споделям и сърцето, и леглото? Боли ли да си никой днес за мен? Боли те, мили мой, боли те много! Сега почти сме квит. Но не съвсем... Васка Мадарова

А след любов се онемява. Като след предател, с когото си осъмвал. На среднощна маса. И си търсил смисъла. (Сред плявата) И на дъното на чашата. И се оглушава. До без мисъл. И без звук. Като след плесница. На приятел. С когото си делил и истини, и вино. И си вярвал. Без съмнения. И силно. А после сякаш с дяволи си пил. И от скръб си плакал. До неизречена молитва. И до последната сълза. На онзи, който те е чакал. След това се ослепява. И от ярост. И от страх. От самота. От тишина. И от любов. И болка. После си готов. И за демони. И за приятел. И си зрящ. И можеш да обичаш. Пак. И пак. (Без да мислиш, че Времето превръща всичко в прах!) Жени Иванова

Усмихвал ли си се, когато ти се плаче? Мълчал ли си, когато всичко в теб крещи? Летял ли си, когато душата ти със мъка крачи? И пял ли си... когато много те боли? Дарявал ли си любов, когато нищо нямаш? Мечтал ли си, когато вярата във теб кърви? Излизал ли си, когато си в бездънна яма? И вървял ли си... когато няма път дори? Предаван ли си от човек, когото си обичал? А лъган сляпо, когато истината търсиш ти? А със злоба бил ли си ти някога събличан? Тогава само ще ме разбереш! Не и преди! Паула Петрова

"Толкова много вода, а съм жадна! Толкова много любов, а е хладно! Нежност край мен струи, непозната. Някъде изгрев гори над земята. Търся големия час непрестанно! Утре е късно, а днеска е рано! Трябва ми глътка вода, ала жива! Трябва ми тръпка любов, но красива! Трябва ми стих или звук, но единствен! Трябва ми ручей от смях, ала искрен! Само тогава вода ще отпия! Само тогава любов ще открия! Търся големия час непрестанно! Утре е късно, а днеска е рано! Трябва ми глътка вода, ала жива! Трябва ми тръпка любов, но красива!" Теодора Ганчева

Заклинание Не спирай никога да ме обичаш, чуваш ли, не смей и за секунда да преставаш, дори когато другаде си влюбен, дори когато ти се иска да ме мразиш, когато нямаш спомен, че ме има и ме усещаш само с интуиция, когато избелява името ми, когато пожелая да съм ничия, когато те боля до изнемога, когато ме разплакваш от безсилие, когато ме вгорчаваш от тревожност, когато по случайност съм ти мила, когато си отивам, натрошена от острите ти думи и от вятъра, когато ме целуваш уморено и страшно ти се иска да избягаш, когато укротяваш страховете ми и сам се плашиш, че умея да съм твоя, когато ме издигаш до небето, когато ме засипваш с безпокойство, когато се раняваме взаимно и след това тъжим разнопосочно, когато се преструвам, че съм зима, когато слагам (пред)последна точка, когато ме захвърляш най-небрежно в кашона с непотребните си вещи, когато най-внезапно ставаш нежен, когато липсата ти ме приклещва, не спирай никога да ме обичаш, чу ли, защото спреш ли, цялата Вселена ще спре да съществува, ще се счупи във вените и стъкленото време, ще бъде ледниково, мъртво, безутешно, по-страшно даже от библейска притча. Не смей дори да си го мислиш! Не спирай никога да ме обичаш. caribiana