bobcho_1

Цитатът стана малко дълъг, но реших да оставя твоите, за пореден път, обидни коментари, а сутрата не ми се триеше. Защо изобщо споменавам коментарите ти, ще стане ясно след малко. И така, в тази сутра очевидно се говори за 12 нидани т.е. онова, на което се основават пратиека-будите. Пратиека-будите са архати и точно като шраваките влизат в нирвана и спират да се прераждат. Те обаче не стават буда - това е важно уточнение, тъй като ти упорито смесваш всичко. Да се върнем на ниданите - ако една от тези нидани съществува, съществуват и всички останали. Това е и причината да се прераждаш и след като сме тук значи 12-те нидани са налични. От друга страна, един архат може наистина да наблюдава и анализира тези 12 причини, да види, че те са свързани помежду си и съответно празни. Той може да разбере, че ако унищожи една от тези причини, то ще може да унищожи и всички останали и след смъртта си да влезе в нирвана. Та "разпадането" не става с философски размишления, "логически" анализи и приказки за пустотата, а с истинска (имам желание да кажа "искрена") практика. Да се върнем на обидните коментари - освен лошото възпитание те издават, че имаш силно желание да натриеш носовете на тези, които не са съгласни с теб по темата за будизма. В текста на сутрата на "желанието" му викат "жажда", но това не е толкова важно. По-важното, че щом имаш желание значи и останалите 11 нидани са си налице и съответно не си свободен. Та както виждаш не става дума за някакви отвлечени интелектуални разсъждения за "пустотата", а за съвсем конкретни неща, които трябва да се наблюдават и да се внимава за тях.

Арогантно е моя преценка, за други хора може да е съвсем различно, и моето мнение едва ли е толкова важно. Освен това в случая оценявам, че все още ми пишеш и че полагаш усилия да поддържаш коректен тон. Ако щеш ми вярвай, напълно разбирам позицията ти. Аз обаче мисля малко по-различно от теб - не възприемам нещата линейно - отива човек в университета, учи нещо, държи изпити и накрая вече е специалист. Моят опит показва, че зависи от студента, учебното заведение, преподавателите му и всякакви други параметри. Дори няма никаква гаранция, че понеже някой е професор, то той е наясно с дадената материя и особено с фундаменталните й въпроси. Ако човек е приел нещата на вяра без да се опитва да вникне в същността, то не е способен да отговори на прости въпроси, които излизат извън рамките на наученото. Тогава се пораждат защитни реакции в стил "това не са ни го казвали на лекции" или "на лекции са ни казвали обратното" и съответно въпросите, на които няма отговори, се игнорират и отхвърлят като абсурдни. Това е нормално човешко поведение, но дали помага да се напредне в будизма? Всъщност всичко опира до допускания - "моят учител е реализиран, защото е ученик на реализиран" и въобще "всички са реализирани, защото традицията ми идва от Буда". Разбира се, няма как да се докаже, че въпросната традиция идва от Буда, освен това знаем, че има ученици на Буда, които не са се просветлили, и изобщо линейната логика, че "този е ученик на онзи, пък той на трети и т.н. и затова е автентично и вярно", поне според мен е несъстоятелна. Разбира се, може и да е така, както казваш, но просто сами по себе си това не са приемливи аргументи, защото не доказват нищо. И понеже заговорих за допусканията - ето, ти казваш "няма начало", което си е едно абсолютно допускане и дори не можеш да обясниш защо няма начало. Как няма да има начало, ако има само обусловени дхарми, произлезли една от друга? Та самият поток, за който говориш, очевидно е необусловена дхарма. Проблемът е, че трябва да се разбере какво е, тъй като думата "поток" си е само дума. А това как едното поражда другото можем да го наблюдаваме емпирично. Взаимното пораждане обаче си е вече наша измислица т.е. никой не е наблюдавал такова нещо, а би трябвало да е наблюдавал, ако беше вярно, защото на обусловените дхарми това им е особеността, че могат да се наблюдават. Една необусловена дхарма обаче няма как да се наблюдава, но пък все пак може да се стигне до нея. Понеже говореше за физика, там нали се говори за тъмна материя, която никой не е наблюдавал, но ако не допуснат, че съществува, не им излизат уравненията и теориите. Не, че сравнявам необусловената дхарма с тъмната материя - просто давам пример, че не всичко винаги може да се наблюдава емирично, поне не в момента от дадения човек, но това не е причина да се отхвърли с едно махване на ръка. Сравненията с евклидовата геометрия не са от най-коректните, тъй като формулите могат да се изведат и докажат т.е. не е оставено място за лични интерпретации и допускания. Казваш, че от 20 години или повече се занимаваш с будизъм и все пак тук постовете ти не се отличават с постоянство, в смисъл че се опитваш да поддържаш коректен тон, но от време на време не успяваш. Каква според теб е причината? Ядосваш се когато някой не се съгласи с теб и оспори твоите възгледи, тъй като приемаш, че по дефиниция твоите възгледи са по-правилни от тези на другите участници, които, припомням ти, априори не познаваш? Нарочно се опитах да формулирам горното, така че да не звучи като заяждане, тъй като не това е целта ми и се надявам да съм успял.

Шиниасу накрая ще излезе, че ти си най-будист тука и изобщо не се шегувам. И аз като теб мисля, че няма как да се говори за просветлен, който има всякакъв възглед, защото това и аз го мога и всички го могат, но никой от нас не е просветлен. Хората непрекъснато си сменят възгледите и за това не е необходимо да следваме будизма, можем си го и "сами". И естествено, че просветленият няма как да избяга от последствията на действията си, всичко друго са мечти и фантазии.

Само думи са и не са само думи. Има смисъл и няма смисъл, може да се улови и не може.

Според теб и не според теб! Умея и не умея!

Значи едно от условията е хората да са съгласни, че задачата е от комбинаториката и се решава по този начин. Ако останеш последният комбинаторик на Земята, никой няма да е съгласен с теб. И тук идва тънкият момент - от висотата на Средния път е все едно дали хората са съгласни с отговора или не. На теб обаче не ти е все едно, ерго не си на Средния път и изобщо не си просветлен. Според теб те са комунисти и не са комунисти, а комунизмът е зло и не е зло - зависи от контекста, забрави ли вече?

И тук забелязах нещо странно, уж колегата Шунята много държи на пустотата, смята, че възгледът му е пуст и лишен от присъщо съществуване, което означава, че ще се промени и съответно няма какво да се вкопчва в него. И все пак се вкопчва отчаяно и много му се иска всички да се съгласят с него. Ако не се съгласят ги нарича глупаци, а не вижда, че е глупаво да се опитваш да си налагаш силово възгледа в един форум и то само, за да си го наложиш. То изобщо е глупаво да се държиш за един очевидно компрометиран възглед като неговия, но както и да е. При Реджеп нещата са същите, че и по-лоши. Човекът от една страна непрекъснато повтаря, че нещо е и не е, че зависи от контекста и няма абсолютна истина, но в една съседна тема много искаше да убеди всички, че отговорът на една задача по комбинаторика е 36. Що постове изпраска, що разсъждения. Между другото той беше прав, отговорът наистина беше 36, но защо не можа махне с ръка и да каже, че отговорът е 36 и не е 36? Всичко това го пиша с искрената надежда, че онези, които четат тук, ще се замислят поне за малко защо има такова разминаване между приказки и дела, и то дела в един форум. Вие представяте ли си, ако проблемът е малко по-сериозен и е извън форума - къде ще отиде будизмът, изискванията да не се нараняват другите същества, да не се ядосва човек и да не таи омраза и т.н. и т.н.? Защото тези изисквания ги има черно на бяло, колкото и на някои да им се иска да ги няма.

Ще започна от края, тъй като ми се стори странно - всъщност ако смяташ темата за изчерпана, това си е твоя работа и съответно можеш да не ми отговаряш, ако искаш (ти и преди можеше). Защо се опитваш да ми казваш какво да правя? Да, отговори и всъщност това изобщо не е отговор, учудвам се, че не разбираш. Ти казваш: "Ти май не разбираш какво означава, че нещо е обусловено от друго нещо в контекста на будистката философия. Това означава, че един феномен възниква в зависимост от друг. Между двата феномена има каузална връзка или кондиционална релация." Е, хубаво де, как ще се мине без необусловена дхарма? Как са се породили обусловените дхарми тогава, след като трябва да са се породили от други обусловени дхарми? Това между другото означава, че има начало, което съвсем вече противоречи на будистките възгледи. Както виждаш, не стига само да се позоваваш на неща, които си прочел или са ти казали, трябва и да ги обмислиш и то много внимателно. Едва тогава ще имаш шанс да разбереш наистина нещата. Това важи за всяка област между другото, не само за будизма. Как ли пък не! Чудесно, но това не означава нищо. Напълно е възможно и твоите учители да не са особено в час и наистина винаги проверявам всичко вниамтелно - титлите и претенциите не ме вълнуват и не ме впечатляват. Ти можеш единствено да твърдиш, че при вас е така т.е. вие така си мислите. А как е в реалността? Това е доста по-важно! Да, аз добре разбрах, че говориш за някаква философска концпеция, която сте си измислили. Лошо няма, но нека се придържаме към реалността, а там пространството го виждаме и зависи съвсем точно от границите, които го формират. Разбира се, не виждаме въздуха или там каквото има в него, но не там е въпросът - за сетивата ни е празно и за това именно говоря - какво виждаме. Та за никаква необусловена дхарма не става дума естествено. И накрая малко извън темата - усещам някаква арогантност и това не е първият ти пост, в който я проявяваш и, разбира се, не само спрямо мен. Слагаш оценки, казваш кой какъв е и какво разбира и, разбира се, ти далеч превъзхождаш останалите участници поне според теб. На мен ми е все едно и не се оплаквам, но се чудя, не смяташ ли, че е важно да се практикуват парамитите и измежду тях например Kshanti - patience, forbearance and forgiveness - https://en.wikipedia.org/wiki/Kshanti Извини ме, че давам линк към Уикипедия, но пък намирам, че добре са го обяснили, дали са и цитати, а съм и сигурен, че имаш достъп до достатъчно информация за този парамит.

Честно казано, не знам такова нещо. Не съм чувал, че в будизма се смята, че Вселената съществува циклично, може би не разбирам какво искаш да кажеш. Така или иначе се смята, че съществата се прераждат без начало и без край. С едно изключение - един архат успява да влезе в нирвана и да спре да се преражда, слага край. Не знам дали е разбрал механизмът, но най-малкото го е спрял, макар и да е част от процеса. Значи е възможно да се разбере принципът или поне това е моето мнение. Всъщност, например в случая ти казваш причината не можем да я знаем, но за сметка на това, смяташ, че знаеш, че Вселената се развива циклично. Е, откъде го знаеш? Нищо не пречи да се потърси и причината без да предопределяме резултата от търсенето.

Пространството между двата обекта е обусловено от тях. Ако приближим обектите пространството между тях намалява, ако ги отдалечим, се увеличава. С други думи се променя в зависимост от местоположението на обектите и следователно зависи от обектите. Тук няколко пъти вече се каза, че в будизма пространството се разглеждало като необусловено и може би е време да се посочи цитат от сутра, който подкрепя това твърдение, защото аз лично не вярвам Буда да е казал, че пространството е необуловена дхарма. Напълно е възможно да има разлика между вярата на отделни будисти и това, което пише в сутрите, и съответно нещата трябва внимателно да се проверят - всички колеги все на това наблягат, че нещата трябва да се проверяват. Както вече посочих, "безкрайното необусловено пространство" за мен е концепция на мисленето и съответно обусловено от него. Става дума за абстракция, тъй като това, което мога да наблюдавам, е пространство, ограничено от предметите (обектите) и съответно обусловено.

Така описано ми изглежда най-обикновена мисловна концепция, нека бъдем малко по-практични и, както ти казваш, да наблюдаваме нещата емпирично. Единственото "празно" пространство, което мога да наблюдавам, е например онова, в една празна чаша и то очевидно е обусловено от чашата. Или между два обекта и то пак е обусловено от тези обекти, ако ги разместим и то ще се промени ще нарасне и ще намалее, а една необусловена дхарма не нараства и не намалява, нали така? Не знам защо заговори за интуиция и чувства. Не говорим и за допускания - въпросът е съвсем прост: от какво е обусловена първата обусловена дхарма? "Първата" е, разбира се, съвсем условно казано, наистина няма начало и няма как да има, щом в основата на всичко стои една необусловена дхарма, която няма начало. Само че, ако смяташ, че има само обусловени дхарми, то значи има и начало - то това и е проблемът на обусловената дхарма, че има начало и край. Другото обяснение, което предложи колегата Шунята, а именно, че дхармите се пораждат взаимно, също е доста абсурдно. В смисъл, стои невинно една пустота и хоп, изведнъж, без причина се появяват едни взаимнообусловени дхарми - не виждам как ще стане. Така че, мисля, че е необходимо сериозно да се потърси необусловената дхарма, поне, ако човек се интересува от истината. Това, което наистина е трудно, човек да чуе чуждите аргументи или просто да обърне внимание на реалността и съответно непрекъснато да коригира разбирането си спрямо тези неща. Това предполага, че човек не се взима прекалено на сериозно и не се мисли за най-умния или поне за по-умен от много други хора. А дори идеята, че човек трябва да се измъкне от "връзката между субект и опаковката му" пак е убеждение и подлежи на промяна или както казваш ти на "критика". 71. Ибо, как не сразу свертывается молоко, так содеянное злое дело не сразу приносит плоды; тлея подобно огню, покрытому пеплом, оно следует за этим глупцом. 72. Когда же глупец на свое несчастье овладеет знанием, оно уничтожает его удачливый жребий, разбивая ему голову. 73. Он может возжелать неподобающего ему положения и первенства среди бхикшу, и власти в монастырях, и почитания среди других родов.

Защо си се вкопчил отчаяно в теоретичните си възгледи за пустотата, като в същото време уж си наясно, че след 40 години може и да не помниш какви си ги писал тук. Е, има ли смисъл? Не става дума за метафизика, а за внимателно разглеждане на възгледите ни. Ако има въпроси, на които не можеш да отговориш и да запълниш логическите пробойни в разсъжденията си, вероятно е по-добре да спреш да си въобразяваш, че разбираш нещо от будизъм или дори какво бил разбрал или искал да каже Буда. В същото време, това да подложиш собствените си възгледи на съмнение е много трудно, но все пак не бива да се оправдаваме с това. А защо наричаш несъществуващите призраци глупаци и смяташ, че въпросите им са тъпи? Нали и ти така не съществуваш и също ще изчезнеш както облак на пролет поне според твоята теория? Твоят възглед, бидейки пуст, по-правилен ли е от този на другите? Това вече биха били спекулации от моя страна и съответно не съм способен да отговоря на този въпрос. Целта ми беше да кажа, че според мен не е възможно да има само обусловени дхарми и е необходима поне една необусловена. За да се разбере по какъв механизъм става обуславянето, като начало трябва да се намери тази необусловена дхарма, за която аз поне вярвам, че е една, без обаче да е обща за всички. Ако ти намериш две или повече, можеш да го споделиш. Напротив точно по темата е, не знам защо си фантазираш, че ти си пазителят на будизма, всичко ти е ясно и знаеш много добре какво е будизъм и какво - не. Не е ли малко прекалено самонадеяно?

Не знам, какво може да се напъва някой несъществуващ призрак - плод на собственото ти въображение. Ти се напъваш значи и разговаряш със себе си или поне така е по твоята теория. Това, което си писал как втората дхарма обуславя първата, нали разбираш какво означава - означава, че защото си се наял, си бил гладен преди това, защото си загасил пожара, той се е бил запалил и т.н. и т.н. Това не само, че не е будизъм, а май изобщо няма връзка със здравия разум. И не ми отговори на един според мен важен въпрос - щом всичко се променя какво ще се случи с твоята идея/вяра в пустотата? В един момент ще изчезне и ще се замени с друга идея/вяра. Тогава за какво е целият напън?

Значи аз няма и не се предава на следващия момент, но пък осъзнаване има и се предава на следващия момент. Да виждаш проблем? След като няма нищо неизменно, следователно и твоята идея за пустотата ще претърпи изменение и в един момент ще почнеш да вярваш в нещо друго. Схващаш ли проблемът? Важно е не просто да се вярва сляпо, а да се разбира това, което се пише и да се схващат последствията от всяко наше твърдение. Мисля, че всички сме съгласни с това. Значи ни се разминават определенията - за мен необусловена дхарма е такава, която не е обусловена от нищо. От друга страна, не виждам лошо тя да обуславя другите дхарми, като не говоря за механизма, по който става това - нямам претенции да го разбирам. За основанието се върни на въпроса по-горе - как е възможно да има само обусловени дхарми? Как се е появила първата и от какво е била обусловена? Оттам тръгна всичко, а именно, че за да има обусловени дхарми трябва да има една необусловена в тяхната основа. Мисля, че това е доста очевидно. Иначе въпросите ти са интересни, но за да им се отговори, все пак първо трябва да бъде потърсена тази необусловена дхарма. Ако изобщо не търсим нещо, няма опасност да го намерим, това, мисля, е ясно. Може и да се каже "такова нещо няма" и да се говори за пустота до втръсване, без това да окаже благотворно въздействие никому.

Е, да и ти като учените уж извеждаш някакви зависимости и неизменни принципи и после изведнъж някои работи ставали "случайно". А според мен нищо не става случайно т.е. всичко се дължи на определени причини и на свой ред поражда причините за следващите неща. В този смисъл, ако изпитваме последствията от действията на други хора, това не е случайно, а съвсем закономерно. Дълговете се заплащат рано или късно. А за колективната карма е съвсем просто, не знам защо трябва да се усложнява - достатъчно е ние с теб да се съберем и да направим нещо и хоп, ще си теглим последствията колективно, но в същото време все пак ще зависи кой какво точно е направил т.е. последствията за всеки от нас може да не бъдат еднакви на 100 %.

Не, просто ти посочих проблемът в разсъжденията ти - ако това не те интересува, си е твоя работа. А този проблем е тясно свързан и с будизма и с темата, защото, ако има проблем в разсъжденията и цитатите, може да се окаже, че всички тези разсъждения и цитати, които постваш, нямат общо с будизма. Разбираш ли, какво ти казвам? Мисля, че имаш доста високо самочувствие най-малко по отношение на будизма, а може би и на други неща, за да си позволяваш да шляпаш оценки по този начин. Дано да има на какво да се основава. Но си прав, че трябва да спра, защото, ако не искаш да обмислиш, а смяташ да караш по инерция, то разговорът с теб наистина е безмислен. Ти сериозно смяташ, че на колко е починал и на какво е бил шеф, е някакъв атестат за "духовност" и "правилно разбиране"? "Първа причина" звучи много добре! Не, не съм в адвайта, защото няма причина да има едно общо нещо, това си е твое (и не само) допускане. С всичко останало, което си казал, съм съгласен. Всеки си кове сам гледната точка и мисля, че теоретичното говорене за първопричината е излишно или поне няма нужда да се задълбава. Докато това е само дума без да се знае за какво се отнася едва ли ще донесе някаква полза. В този смисъл нямам намерение да говоря повече по въпроса. Ако някой го интересува, ще потърси сам, а ако ли не - за какво да му се досажда?

Добре, вече ти обясних защо цитатът е грешен и че съответно този, който е казал това, не разбира Дхарма. И въпреки това ти продължаваш да повтаряш все едно и също - включително, че няма причина и следствие. И това, при условие че ти самият каза, че не си успявал например да медитираш, когато не си спазвал определена хигиена на живот. Това ми прилича на сляпа вяра - а нали ти самият каза, че Буда е казал всичко да се проверява? Препоръчваш ми да опразня ума си и да въприема тези идеи. Със същият успех мога да възприема и християнските идеи и мюсюлманските, че и кришнарските, а може би даже идеите на Шиниасу. С какво те са по-лоши от твоите, ако не си способен да ги обосновеш и да отговориш на това, което ти написах? Как можеш да си сигурен в доктрината си, ако има въпроси, на които нямаш отговор и ако има логически противоречия в цитатите, които даваш? Дори да медитираш и да имаш някакъв опит, преживявания, каквато щеш - нали трябва да стъпиш на някаква основа - стабилна основа? Човек може да има всякакви преживявания, но трябва да отсее нещата, иначе може да повярва на всичко и да си изтълкува дадено преживяване, както си иска. Какво да ти кажа, човекът си има някакви проблеми. Не знам защо трябва да му обръщаме внимание? Безброй гурута използват подобни думи и западняците много се лепят - последствията обикновено не са за разправяне. В същото време разбирам, че по някаква причина тези думи ти импонират. Това не е случайно и си е твое право. Важно е обаче да се разбере какво стои зад думите и дали това води някъде или не.

Да, въпросът е безкрайно важен! А знаеш ли защо? Защото цитатът казва, че "Поэтому кроме возникающих зависимо дхарм Не существует никаких других. " Проблемът е, че първата дхарма няма как да е възникнала зависимо от друга, защото е първа, от което следва, че има една дхарма, която не е обусловена, иначе останалите обусловени няма откъде да се вземат и няма от какво да са обусловени. Следователно цитатът не струва и цялата история с тази пустота е меко казано съмнителна. Сега разбираш ли защо въпросът е толкова важен и че не става дума за никаква метафизика или фантазии? Можеш да видиш какво написах на Шунята - ако няма поне една необусловена дхарма просто няма откъде да се появят всички обусловени дхарми. В този смисъл как изобщо можеш да питаш дали има първа дхарма? Ползата е, че ако не стъпим на здрава база, можем да си фантазираме, както си искаме, а не мисля, че това е целта. Ти написа "Това е директно познание за истината без помощта на анализ от страна на ума." - това означава, че умът не работи или ти не разбираш така собственото си твърдение? Само това стига, за да отхвърлим твърденията на този господин като абсурдни, а защо - виж какво ти написах по-горе.

Не, не казах точно това. И най-вече казах, че нещата определено не са обусловени от моите представи или от твоите. Напротив нещата се случват независимо от това ние какво си мислим или очакваме. Като казваш представи, добивам чувството, че за теб всичко се случва в главата ти. Аз, разбира се, няма да отрека това, но дали е чак толкова просто? Затова и говорех за психология, защото всеки психолог все това повтаря. Това ли е целият будизъм? И откъде са се взели тези зависимо възникващи дхарми, ако няма никакви други? Коя е била първа? Как си го представяш да се случи това? Вярваш ли сериозно, че е възможно? Как изобщо ще знаеш, че си познал истината, ако умът не работи?

Обусловен е не просто от мисъл, а от това, че първо някой го е измислил, след това друг го е направил, а това, че човек се оказал там, че се е и блъснал, също не е случайно. С други думи обектите не са обусловени просто от мисли, а явно от повече неща и освен това, няма как всичко да е обусловено от всичко останало - едни действия водят до едно, а други - до друго. Съвсем условно казано, едно е обусловено от едно, а друго от друго. Аз лично не знам какво е разбрал Буда, ти сигурен ли си, че знаеш? Не знам дали го е казал Буда, а и не знам, ако го е казал, какво е имал предвид. Ти изглеждаш доста сигурен, че ти е ясно. Да, вярно е, че се казва да не се вкопчваме в нищо и да помагаме на другите, съгласен съм с това.

А какво значение има дали знаеш в какво си блъснал? По-малко ли боли, ако не знаеш? Естествено, че мисълта ти е необходима, за да свържеш думата "стълб" с обекта, но както и да го наричаш, дори и никак, ако си малко дете, което току-що се е научило да ходи, не знае да говори и просто се блъсне в него, то няма да знаеш в какво си се блъснал, но все едно ще плачеш, защото боли. Та стълбът си е там и твоята мисъл не го поражда или кара да изчезва, което означава, че не го обуславя - не е ли ясно?

И какъв е смисълът от това? Човек успява ли да напредне например да се държи еднакво с всички и да не обръща внимание, дали го "обиждат", "хвалят", "противоречат" или "подкрепят"? Има ли полза от подобна "плаваща" доктрина ? Ще те питам нещо само по това, което си написал т.е. не ви се бъркам в разговора. Защо смяташ, че ако вярваш или осъзнаваш нещо ти го обуславяш? Сякаш на нещото му пука дали ти вярваш в него или си даваш сметка за него. Все едно да кажеш, че ако не виждаш някой стълб значи го няма. Е, да, ама това няма да ти попречи да се блъснеш в него, защото той си е там т.е. не зависи от това дали ти си го видял или не. С други думи, това какво си мислиш или виждаш не е в центъра на Вселената и нещата си вървят без да обръщат много внимание на това, ние лично какво си мислим или какво възприемаме от тях. Разбираш ли ми идеята?

Добре, имаш право да си имаш собствено мнение. Защото ние, хората, не винаги се разбираме от първия път - понякога се налага да се повтори, друг път да се каже с различни думи, случаи има всякакви и затова е важно да се изясни кой какво точно има предвид, за да не стават грешки. Разбира се, на някой може да се струва, че е по-лесно щом чуе нещо веднага да си изгради мнение и повече да не се опитва да разбере какво му казват отсреща, но това за мен не е конструктивно поведение и съответно не го харесвам. Да, може и така да се мисли, че някои работи са случайни. А може да се мисли, че за всяко нещо си има причина - аз например така мисля. Да, на някой може да му носи удоволствие да изневерява и да се прави на мъж, макар че не е сигурно. Може и да са някакви най-прозаични душевни проблеми. Ситуацията обаче трябва да се разгледа дългосрочно и да се види какво е произтекло от тази изневяра, иначе, ако гледаме само в даден момент, може да си изградин невярна представа за нещата. Бракът не завършва задължително с развод - ти да не си се развел, че така мислиш?

Да, ти не пропускаш всеки път да си представяш теориите, но дали нещата, които пишеш, не важат първо и най-вече за самия теб? Винаги има такъв риск. А иначе Шунята добре е обяснил какво имах предвид. Държиш се лошо с другите и в даден момент си го получаваш, и обратното - държиш се добре и също има отплата. Това, разбира се, е съвсем елементарно, тъй като нещата се преплетени и не винаги виждаме директните последствия от моментните си действия, но има и моменти, когато се случва доста бързо. Това, между другото, са съвсем начални неща, но пък са основни и не бива да се забравят. Да, сега разбрах какво имаш предвид и, разбира се, съм съгласен. Все пак понякога нещата са преплетени и затова някои се оплакват, че са постъпили добре с някой, пък той им отвърнал с лошо, но и това не е без причина.

Да, ако знаехме какво "трябва", щеше да е лесно, но пък, ако се стараем, постепенно се научаваме. Не се хващай за думите.