Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Една малко позната, но интересна философия.

"Човекът-това е процес"

Готама Буда

Великият индийски Учител, почти наш съвременик, живял през 19 век, Свами Вивекананда, казва :

“Съвършенството не се постига по пътя на вярата или преклонението. Разгворите не струват нищо. Папагалът също може да произнася високи фрази. Духовното съвършенство се постига само по пътя на безкористното и самоотвержено служене на хората”.

Тези думи се отнасят за Готама Буда.

... Над могъществената някога древна земя, където се раждали могъщи хора с чисти сърца, от най-ранна възраст обучавани на мъдрост, като зловещ черен облак надвисва магьосничеството. За кой ли път Индия била хвърлена долу от гребена на еволюционната вълна. Но за разлика от почти всички народи на света, тази страна и нейния народ не изчезвали, въпреки периодите на упадък. Тя остарявала, изнемощявала, мизерствала, деградирала, но винаги отново се възраждала в могъщество и слава, за разлика от много други изчезнали цивилизации. Но колко тежки и тъмни са били времената на невежество.

Магьосничеството, разпространило се през Тъмната Епоха, научило хората да бъдат внимателни. Индийците започват дори да не ядат това, до което са се докосвали чужди ръце. Расказва се как учениците се развълнували, когато Учителят им се съгласил да изяде храната, предложена му от странен старец. Те умолявали Благословения да не яде, но той спокойно отговорил: “Вие не яжте нищо. Но аз... не мога да се откажа. Идете при този човек и му кажете, че той ми е направил... много голяма услуга. Той ме... освободи от моето тяло”.

Старецът, който сложил отрова в храната, дошъл да види дали Учителят яде. Учениците ридаели. Старецът гледал и гледал Буда. И той също го гледал и съжалявал и го поучавал, макар че смърта стояла вече пред прага... „Будда е само наименование на безкрайността на познанието. Аз, Готама, постигнах тази степен на озарение. Всеки човек е способен да я постигне, ако ще се сражава за познанието.”

Материалист до мозъка на костите си, той имал сърце, в което се побирал целия свят с неговата мъдрост и невежество, с праведниците и грешниците, със самопожертването и предателството. В този огромен свят нямало нито едно същество, за живота на което този Свърхчовек не би дал своя.

Веднъж той предложил на един раджа, който пренасял в жертва на Бога поредния убит елен: “Ако жертвата на животното ти помага да достигнеш небесата, то колко голяма може да бъде човешката жертва. Затова запази живота на животното и принеси в жертва мен!”

Ведите е великото Знание на древна Индия. А будизма - точка на най-висшето му напрежение, върхът на това Знание.

Можем със сигурност да твърдим, че всички цивилизации на нашата планета, развили се през последните две хиляди и петстотин години, в една или друга степен са изпитвали влиянието на будизма. И в това се състои неговото непреходно значение за еволюцията на човечешкото съзнание. И юдизма, и християнството, и разбира се, мюсюлманството, възникнали много по късно от будизма са повлияни от него. Християнството, възниква в Палестина във време, когато будизма вече 600 години полага основите на цивилизация, завладяла сърцата на хората в Индия, Япония, Тибет, Китай, Корея, Мала Азия, Бирма и Сиам. След нахлуването на Александър Македонски на Изток, могъщ поток на будизма руква и в страните на Средиземноморието. По късно Учението на Буда прониква и в загадъчната страна Русия, пуска корени в Полша.

Обаче след смъртта на Буда, никой не е могъл да продължи неговото дело в родната му страна. Както винаги, последователите не се забавят да изкривят много от положенията на Учението, в резултат на което, старите, поизтласкани божества отново завладели сърцата на индусите. Будизмът бил изместен зад пределите на своята родина - Индия. Следата на Учението не била заличена. И до днес няма нито една секта в Индия, която не проповяда главния завет на Буда - милосърдие и състрадание към всички живи същества.

Съществува окултен закон. Когато заветите на Великия Учител не се приемат изцяло, а само частично, това винаги, при всички страни и народи, донася тежки кармични последствия. Как индийският народ изпива чашата на бедствията, може да се види и по неотдавношното колониално минало на тази страна. И днес там не съумяха или не поискаха да приемат Знанията които предлагаха по-бързия начин за повишаване на съзнанието, затова, казва еволюцията, се налага да вървите по другия път, по-дълъг и по-мъчителен.

... До началото на новата ера имало повече от 500 години. Мощното дърво на Арийската Раса вече отдавна се хранело със соковете на собствения си Европейски Материк. А изначалната Земя, на която някога пуснала корени първата арийска подраса и на която тя се състарила, оставяйки на човечеството удивителната цивилизация - будизма, вече слабо се огрявала от изгасващи лъчи. Съзнанието се потапяло в мрак.

А две хиляди и петстотин години преди това, пронизан от стрелата на ловец, приковала го към дърво, великия Цар и Учител - Шри Кришна, напуснал физическото си тяло. С неговата смърт за Арийската Раса започнал Тъмния Век. Той започнал от онази страна, която била ПЪРВА.

(Не само първа арийска страна. Именно Индия е била люлката на първото физическо човечество, а следователно, именно тук трядва да се търси първия homo sapiens. Това е удивителна страна, за разлика от другите... не умира, т.е. не изчезва през вековете.)

След смърта на Обновителя на Живота - Кришна - Индия била стисната в железните клещи на кастовите предрасъдъци, а удивителната врата на Ведите, откъдето бликала светлата радост на живота, започнала неумолимо да се затваря.

Единното Древно Знание на Ведите било разчленено на четри части. На четри касти било разчленено и единното тяло на човешкото общество.

Висшата каста съставяла браманите - жреците, които си присвоили такава власт и права, че и сами забравили, че са само простосмъртни, а не Богове, не първопредци на Расата, и освен наименованието нямат нищо общо с истинските брамани на първата подраса.

В древността, в кастата на браманите, наследственост не е имало. Елена П. Блаватска обяснява, че човек ставал браман (т.е. “син на Брама”), само благодарение на личните си заслуги и високо духовен живот, представляващ едно от стъпалата за Посвещение. Кръвното родство не е давало никаква превилегия. Обаче след много векове, когато духовността на хората започва да намалява и Истинското Знание се затъмнило и изопачило, почнали да отдават предпочитание не на личните заслуги, а на кръвното родство. Новороденият син на Брамана веднага получавал правото да се нарича браман. По такъв начин се появило общество, което постепенно се превръща в могъществена висша каста.

Но знанието, а още по малко, мъдростта, не се предават по наследство. Ще дойде време, когато един ИСТИНСКИ браман, един от най мъдрите хора, ще въстане и срещу монопола на висшата каста над знанието и срещу изкривяването на истинския смисъл на Ведите - най-древния източник на човешкото знание.

Втората каста е на кшатриите или военните. Тя водела войните, а в мирно време бездействала, а от безделничеството се израждала.

(Съсловието на кшатриите в самото начало се считало за най-висше. Всички Велики Учители принадлежат именно към кшатриите. При тях идвали да се учат браманите. Обаче с течението на вековете, когато доблестния дух на народа изчезнал, а нравите западнали, браманите заграбили властта в Арияварта (страната на Ариите) и нарекли висшата каста “брамани”. Това е станало начало на бързо утежняване на кармата на Индия.)

Третата каста - вайшиитите - това са трудовите хора - търговци, земеделци, занаятчии.

Четвъртата каста изцяло се състояла от аборигени, наречени шудри. Това били клетници и непрокопсали и както се смятало, без капка арийска кръв. Участта на шудрите била предопределена - да обслужват другите касти.

Всеки индус имал право да се жени само за жена от своята каста, в краен случай - от по-нисша, но не и от по-висша каста. Но ако той се оженял за шудра, го смятали за опозорен. Той се изгонвал от своята каста и търпял унижение през целия си живот.

Живота на коренното население - шудрите, бил по-лош от живота на робите или даже на дивите зверове. От шудрата се изисквало сляпо подчинение на брамана. Ако той се осмелявал да произнесе дума, която да се стори оскърбителна за член на висшата каста, в гърлото на нещастника мушкали нагорещен кинжал или наливали в устата и ушите му врящо масло. Забранено е било да се сяда на една маса с шудра, заедно с него да се принася жертва или да се чете книга. Невнимателният бил незабавно изхвърлян от своята каста в кастата на шудрите.

Кастовите бариери превръщали светлата страна на Ведите в затвор. Страха, отчаянието и самотата свивали сърцата на все повече хора и те не смеели дори да се надяват, че този ад някога ще свърши. Животът ставал непоносим. Например, безпомощен, умиращ от жажда човек, нямал право да приеме чаша вода, да каже приятелска дума, да поздрави съседа си, ако той бил от друга каста.

Угнетеното, оковано в предрасъдъци, страдащо сърце на трудовия народ, отчаяно се молело на могъщите ведийски богове, да пратят облекчение и надежда, че поне в бъдещите въплатявания, безрадостния живот ще се промени и човек да престане да се страхува и срамува от човек. Многовековната молба на хората била толкова гореща, колективната мъка - толкова силна, а жаждата за спасение от страданията, толкова голяма, че човешките надежди просто не са могли да не привлекът от висшите сфери, в страната си Избавител, Спасител.

И той идва. Въплатен в човешко тяло, нервите на което били изтъкани от многовековни човешки страдания и затова се отзовавали на най-малкото докосване до чуждата болка, просто болка, независимо кастата на човека, който я усеща.

Избавителят идва от северна Индия, от Хималаите, от където започва Арийската Раса. Той бил млад, прекрасен и мъдър. Той бил човек, но съвършен, защото след въплатяването си, той отново преминал през всички изпитания, победил всички изкушения на нисшата природа. Той отново преодолял Авидя (незнанието) и разкъсвайки оковите на тялото поел към своя дух.

Той бил представител на най-висшата каста. Но не правел разлика между браман и шудра. Това било взрив с необикновенна сила, който вдигнал във въздуха устоите на обществото и съзнанието. Той еднакво се отнасял към богат и беден, махараджа и куртизанка. Той не само утешавал. Той ЗНАЕЛ причините за човешките страдания и грешки и посочвал пътя към избавлението от тях.

Наследник на царски престол, който се отказва от богатство, слава и почести в замяна на просешка тояга, говорещ за братство и равенство между хората, за недопустимостта на войните, призоваващ за милосърдие и състрадание към всяко живо същество.

Името на този човек е познато на целия свят - Буда Готама.

Буда - това не е име и не е фамилия. Това е състояние на съзнанието, което определя най-висшето, последно стъпало на човешката Еволюция. Това е висша степен на знанието, характерна вече не за човек, а за същество, което може да бъде наречено свръхчовек или полубог.

“Буда” на санскрит означева "просветление", "просветлен", т. е. постигнал Истината не с физическия си ум (което не е по силите му), а с духовния си разум.

Будда, това е онзи, за когото не съществуват вече веригите на физическото тяло. За такова свръхчовешко същество тялото е само една дреха, която той може да захвърли, когато намери за добре.

Само че това е "жива" дреха, която иска да яде, пие, чувства болка. Но количеството на потребностите и желанията на подобно, изчистено тяло вече е много малко. Той се ограничава само с тези, които подържат неговата жизненост и няма нито едно, което помрачава живота: няма мъчителни, безкрайни, неутолими желания, няма приковаващи към Земята чувства и пагубни страсти, и най-трудното - няма нито една егоистична мисъл.

На Земята е имало не само един Будда. Великия син на Индия, когото светът познава като Будда Готама, не е първия и не е последния от Божествената династия на Синовете на Разума, които са обучавали човечеството в продължение на милиони години. Елена Петровна Блавадска казва:

“От тези Буди или “Озарени”, далечни предшественици на Готама Будда, Велики Адепти и Светци, в каквито са се въплатявали “Синовете на Мъдростта” и които затова са били младши Аватари на небесните същества, само единадесет принадлежат към расата на атлантите и двадесет и четри - към Петата раса, смятайки от нейното начало”.

(Думите Будда, Христос, Архат са синоними. Архат е състояние на човека, постигнал Озарение, което, както и всичко съществуващо, е седморно. Затова има седем степени на Посвещение на Архата. Само най-висшата, последната, седмата степен (Архат на “Огнената Мъгла”), може да се нарича Освободена Душа, пълен Махатма или Велик Учител. Едно единствено стъпало отделя нашите Велики Учители от “Корена - Основа” на своята Йерархия. По-високо от Тях във Вселената стои само един Клас./

Готама Будда Шакямуни е двадесет и седмият от група Буди, състояща се от петдесет и трима. Т.е. Той е особен Буда - от двете му страни се намират по двадесет и шест Буди. Центърът, върхът е двадесет и седмият Буда!

Готама Сиддхарта се ражда през 621 година преди н.е. Примерно тогава се появяват Конфуций и Лао Дзъ, основатели на две философско-религиозни системи, достигнали до наше време - Конфуцианството и Даоизма.

По същото време в Предна Азия (Иран и Персия) се появява Заратустра (Зороастър) - основател на религия, известна като Зороастризъм.

В Западна Азия се наблюдава яркото пламване на израелското пророчество, представено от Иезакил, Даниил, Исайя.

Небивало надигане на духа се наблюдава дори при последните клонове на атлантите - в антична Гърция, която се озарява от гения на Питагор, Хераклит, Талес, Сократ, Великия Платон и т.н.

Историците засичат този странен, необясним феномен на неочакван напредък в човешкото мислене и го наричат “пролетта на народите”. Но не могат да го обяснят. От езотерична гледна точка, тази “пролет” е още един шанс на човечеството, при който Науката на въплатените Синове на Мъдростта отново, на различни езици се обръщала към него.

Но уви! Черния век вече две хиляди и петстотин години изкушавал човешката природа с мощния натиск на невежеството, което се засилвало от поколение в поколение. Човечеството продължавало да оглушава и ослепява.

Будда е този, който се е убедил чрез личния си опит в в абсолютната нереалност на всички неща и явления във видимия Космос. Защото, както знаем и аксиомата на ТАЙНАТА ДОКТРИНА гласи, че истинските неща във Вселената /Слънцето, Луната, Земята, Човекът/ са невидими.

Будда - човекът с помоща на напрегнатите лични усилия разбрал илюзорността на външните форми на целия ни земен живот: че това са само бессъзнателни, бездушни, мъртви, преходни обвивки, черупки - дрехи на ИСТИНСКИТЕ неща, явления, хора, които са абсолютно скрити от сетивните органи на физическия човек. Разбрал това, Будда достига пълна непривързаност към всичко, което е смъртно, а затова и мимолетно и не може да бъде истинско.

Без да се отказва от живота сред хората, такъв човек вече знае истинската стойност на Земния живот - като само една от формите на Битието - най-грубата, най-примитивната, лъжовна и скоротечна.

Намирайки се на Земята, човекът-Буда, живее истинския си живот не на нея, а в други, висши светове - в Духовния Свят, в Света на Безсмъртието и Блаженството.

В такъв случай, ще попитаме ние, какво задържа Буда сред хората на Земята? Защо Той се въплатява сред толкова несъвършенни и съвсем небезопасни същества? Защо Той, постигнал съвършенство и богоподобност не отиде завинаги в онези прекрасни висши светове, където няма лъжа, жестокост, безумие, мръсотията на човешките страсти и ниски пошли мисли?

Отговорът се състои в една дума - СЪСТРАДАНИЕ.

Именно състраданието към нисшите същества, към несъвършенните още хора, които страдат от собственото си незнание и невежество, кара Съвършенния Човек /Будда-Христос/, отново и отново да се въплатява в човешко тяло. За какво? За да обясни на хората смисълът на живота, да посочи причините за тяхните страдания и пътя към освобождаване от тях. Това е основната причина за пребиваването на Земята, с човечеството, на Синовете на Светлината - Великите Души (Махатми) от Великото Бяло Братство.

Будда-Христос няма право да се меси в съдбата - Карма на човека и затова не може да го НАКАРА да върви по посочения път.

ТОЙ САМО ПОСОЧВА ПЪТЯ. А да тръгне или не по този Път на опознаването на смисъла на живота, да бъде или не самоусъвършенстващо се същество, решава самия човек, само свободния му избор и собствената воля.

Състоянието Будда е предел на човшките възможности на тази Земя. Такова съвършенство постигат еденици. Достатъчно е да се каже, че последния човек, който е постигнал будоподобност, е живял през XIV век.

(Това е Цзонхава - първия и най-велик Тибетски реформатор, който основал религиозното течение “Жълтите Шапки”, известно като ламаизъм, северен клон на будизма.)

За да стане по-разбираемо, трябва да отбележим, че ЧОВЕШКИТЕ БУДИ са проява на Земята, в света на Материята, на нечовешките - Небесни Буди. Такива Духовни Будди са седем, но за сега действали, т.е. проявили се като хора, са само пет (по броя на Коренните Раси). Всеки земен, човешки Буда има своя божествен прототип, който действа чрез Будда-човека. Така при Готама Буда, Небесния прототип носи името Амитаба. Амитаба е Небесното име на Готама Буда. Когато онзи, чието име през VI век пр.н.е. е било Готама, се въплащава на Земята, Амитаба започва да действа чрез този човек. Въплащение (аватар) на Амитаба през XIV век е бил Цзонхава (Цзонг Ка Па, 1357 - 1419 г.). Синтез на всичките седем Дхиан-Буди се нарича Авалокитешвара или Първия Буда (Логос).

За изминалите 600 години нито един нов човек не е прекрачил прага на четвъртото човешко царство. Засега Земните вериги, веригите на чувствата, държат здраво човека, потопен в сън и го карат да гони призраците на щастието.

Всички Велики Учители на човечвството, Великите Бели Братя, съставящи ядрото на Йерархията на Светлината могат да се наричат Будда, Христос или Махатма. Всички те са Будди на Състраданието. Защото повече от 18 милиона години Махатмите се въплащават в човечеството с една единствена цел - да просветят съзнанието на хората и да намалят тяхните страдания. Съкровените знания, придобити от Синовете на Свтлината на Земята в човешки тела, а също и знанията от... миналите Манвантари в... други Светове, те не пазят само за себе си.

Само че да се даде наведнъж на човечеството всичко, което е известно на тези Велики Души е невъзможно, както е невъзможно, дори за един живот, човек да изпие море вода или да изяде торта с размери на стадион.

Великите Учители предават знанията си със щедрост, но отчитат възможнистите на човешкото съзнание да ги усвоява и в какви количества. Тези количества се променят в зависимост от конкретната епоха, от различната духовна зрялост на народите и мястото им върху еволюционната дъга, от космическите срокове.

Готама Будда (както и всички въплатени Велики Учители) имал две учения: едно за всички, а друго за избраните ученици. Но тайните на Езотеричното Учение никога не са се предавали преди ЧОВЕК да е доказал с дълги години на тежки изпитания, че е достоен за високото Посвещение. (Затова, когато чуем, че някой познат е “посветен” от пътуващ “гуру” в еди - каква си степен, трябва да помним: истинският Посветен пази мълчание за своето Посвещение.)

Пръв пред целия свят Готама провъзгласил идеята за равенството между хората. Наследник на царя, принц, чийто език бил език на боговете - санскрит - изведнъж започнал да говори на обикновен народен и достъпен език.

Браманите-свещеници направили Свщенното Знание - Ведите - които не са им принадлежали, недостъпни за никой друг, освен на тях. Готама Буда разкрил Ведите за всички хора. Неговият ум, обгръщащ небето и земята, не признавал предразсъдъци. На същото широко и свободно мислене монаха-принц обучавал онези, които са били способни да възприемат думите му.

Той учел: Не вярвай само защото някой вярва или ти си получил някой древен ръкопис от свои предци. Стани изследовател, намери истината самостоятелно. Ако се убедиш, че тя е благодатна, сподели знанието с другия.

Обаче, ако умът е замърсен от ниски желания, безполезно е да се търси Истината. Човек, който има ум, пълен с предразсъдъци и има плахо сърце не може да открие Истината. Умът, казва Буда, трябва да бъде кристално чист, а човек - свободен като небето.

Истината - това е свобода. Най-голямото и най-великото царство на свободата Готама Будда нарече Нирвана. Всеки свободен (т.е. съвършен) човек я достига.

Царският син, който се отказал от трон и богатство и ги заменил с просешка тояга, е първия в историята на религиите, който претворил думите от своите проповеди в дела.

Неговия реформаторски дух до такава степен бил революционен, че някои проповеди на Буда разтърсвали сърцата дори на “всичко допускащите” индийци, чието съзнание в продължение на хилядолетия е натренирано да възприема несравнимо повече от европейското. Но дори от тях, само малцина са могли да издържат размаха и мощта на глашатая на свободата, който отричал всички богове, почитани от народа открай време. Мнозина не приемали имено това и напускали Учителя.

Именно могъщата реформаторска енергия на Готама Буда, която разрушила предишните, несъответстващи на еволюционния момент традиции и представи, след неговата смърт станала причина за постепенното изтласкване на Учението му от Индия, която се възвърнала към своите предишни древни божества. Последователите на Будда са били безсилни да удържат знамето на Учителя. Те не са били в състояние да поддържат стремежа към реформаторството в предишното напрежение. Освен това, последователите започнали да изопачават смисъла на Учението и чистотата му.

(Това е съдбата на всички религии. Днес нито една от тях не съотвтства на първоначалното Откровение; всички са изопачени, а многобройни секти, под знамето на един и същ Бог смъртно враждуват помежду си).

Готама Будда се счита за основоположник на едната от трите основни световни религии.

Но той не бил основател... на своята религия, тъй като учението му въобще не е религия. Неговото учение било Етическо и представлялвало практически препоръки за всеки човек, които той можел да ги използва в ежедневието си, ако искал живота му да бъде по-понятен, по-лек, по-радостен. Затова учението на Буда е наистина Учението на сърцето, Учението на живота или Живата Етика (т.е. жизнена).

Прекрачихме прага на двадесети век. Дойде космическият срок на началото на Новата Епоха - Епохата на Световната Обшина, Епохата на Майтрейя - на бъдещият Буда... Затова силите на тъмнината през последният век на второто хилядолетие на християнската епоха са извънредно напрегнати. С нечувана ярост, с последни сили те прилагат всичките си способности, за да разрушат самата идея на Световната Община - за световно сътрудничество между народите.

Обаче Великия Учител Будда убедено предсказвал победата на Световната Община и Световното Братство.

Какви са основните положения в Учението на Готама Буда?

Човекът е Бог и главната му сила е в труда за общото благо. Трудът - това е молитвата на Човека.

БУДДА ГОТАМА Е ПЪРВИЯ ОБЩИННИК. ОЩЕ ПРЕДИ 2500 ГОДИНИ ТОЙ полага основите на колективния труд и колективното стопанисване. Принципите на общината са привличали онези хора, които виждали в тези идеи начин за реализиране на стремежите си и собствените им представи за щастлив живот.

Будда е учил, че в цялата Вселена НЕ СЪЩЕСТВУВА НИЩО ИЗВЪН СЪТРУДНИЧЕСТВОТО И ВЗАИМНАТА ПОМОЩ. Егоиста или невежествения горделивец (било то отделен човек или цял народ) по силата на космическия закон, рано или късно ще се окаже ИЗВЪН потока на живота, който устремява всичко съществуващо към усъвършенстване, в т.ч. и самия процес на човешката дейност.

Готама е знаел, че ще изминат много векове, докато космическото съчетание на светилата ще е най-благоприятно за идеята на Световната Община.

Но също така е знаел, че е дошло времето за посяване в съзнанието на разединените хора, първите огнени зърна на общинното Сътрудничество. Защото личното "аз" на Човечеството много дълго ще се съпротивлява и ще се стреми към еднолично стопанисване, към натрупването на материални съкровища. Низшето "аз" дълго и мъчително ще се учи да се слива с много други "аз"-ове.

Общинното съзнание - това е един от най-трудните опити на душата, изискващ изфиняване на човешките чувства и мисли.

От своите най-дисциплинирани и безстрашни общинници, Готама, който по добре от всички знаел за превъплащението, е подготвял (не само за своето време, но и за бъдещето) служители на общото благо, творци на народното съзнание. (Идеята за буддистката община и нейното устройство по-късно е заимствана от други Учители вкл. и духовния водач на Русия св. Сергий от Радонеж.)

Готама е знаел каква трябва да бъде основата по пътя към нравствена чистота. Тази основа е отношението към собствеността. Отказът от собствеността в общината се доказвал не с външната проява, която най-малко интерисувала Първия Велик Общинник. Отказът е трябвало да бъде приет в съзнанието. Учениците са недоумявали: един захвърлил богатството си, а Учителят продължава да го упреква в привързаност към вещите и собсвеността. Друг е живеел в слава и богатство, но не получавал нито един упрек.

“Чувството за собственост - обяснявал на учениците си Буда Готама - се измерва не с количеството на вещите, а с мислите, които ни привързват към тях. Човек може да има вещи и да не бъде собственик”.

Същите изисквания се предявяват към нравствения облик на общинника. Учителят държал не на външната проява на поведението-обаяние, такт, добри маниери, а на сърдечността.

В Учението на Буда Готама най-висшата нравственост преди всичко означавала чистотата на вътрешните стаи, а не на предверието. Тя доброволно се избирала от човека и се превръщала в неговия собствен вътрешен закон, където най строгия съдия бил самия човек, неговата съвест. Учението на Готама е било не мъртвата буква на външно красивия устав, а висшата Жива Етика, използвана в всекидневието на човека, който не се страхува нито от физически, нито от духовен труд и искрено се стреми към самоусъвършенстване.

Също така Готама изисквал от учениците си пълното унищожение на страха. Той заповядвал безстрашие на мислите и безстрашие в действията. Затова Учението на Готама Буда - това е преди всичко наука за побеждаване на страха.

“Всеки опит - пише Ел. Ив. Рьорих - от най-великия еволюционер да се направи бог, води до нелепост. Готама Буда е дал на света завършено Учение за Живота, което е призвано да научи хората как да използват Великите Истини във всекидневието си, на всяка крачка, защото във Вселената няма нито малко, нито голямо, тъй като всичко е Единно.

Готама Буда бил материалист. Но неговия материализъм, обхващащ всички форми на съществуване на Материята, няма нищо общо с “материализма”, направил оскъдно човешкото съзнание и отнел и най-малката надежда за безсмъртие.

Готама не е първият Учител за общото благо. И преди него е имало сподвижници, но тяхните учения с времето са се разпръснали.

Великият Учител синтезирал със своите формули Заветите на всички Учители, които идвали на света преди него от съкровената Твърд на Светлината. Като ги съединил в една дъга, Буда изтъкал от вечната прежда на Мъдростта непрекъсната светоносна нишка, с която Висшето може да се съедини с нисшето и обратно.

Неговото Учение, дадено като ясно разработена система, ще се развива от всички идващи след него Велики Учители. Това са общите Закони на Единната Истина, законите на реалното знание и любовта към всичко съществуващо въз основата на самосъзнанието.

Много преди научните открития от ХХ век той утвърдил реалността на жизнетворчеството на Материята и нейното Единство с Енергията, която е неунищожима. Съвременните представи за енергията доближават науката на ХХ век до Учнието на Буда.

Той посочва целта на Еволюцията като съзидателно сътрудничество с Космоса и общуване с Далечни светове.

Човекът в Учението на Будда не е слабо греховно създание, което се страхува от смъртта. Човекът е господар на световете. Бидейки отражение на Космоса, той е безграничен в своите възможности.

Идеята за личния бог, който спасява човечеството, е неприемлива за Готама Будда, тъй като е несъвместима с универсалния космически закон за Кармата, който изисква от човека лични усилия за освобождаване от своите страдания, причината за които се крие в самия него.

Будда отрича неизменността на човешката (и на Вселенската) душа. Той учи, че както всичко се променя, променя се и душата. Иначе не би имало никакво движение и усъвършенстване в природата, човечеството и Вселената. В такъв случай Еволюцията просто загубва смисъла си, а следователно загубва смисъла си и самия Живот.

За да се научим да разбираме Тайното Учение, преди всичко е необходимо съзнателно да възприемаме съществуването на две противоположности, да съчетаваме двете крайности + и - , т.е. да разбираме, че не може да има нито чисто "да", нито абсолютно "не".

Защо това е необходимо? Защото целия живот се състои от два неразлъчни и неразделни елемента - Дух и Материя.

(Колко пъти повтаряме: Дух - Материя. Но в същност няма нито Дух, нито Материя. Това е още една аксиома на Тайната Доктрина, която казва, че има само безбройни аспекти на ЕДИННОТО, наречено в Индия "сат".)

Духът и Материята - това са велики противоположения, както "да" и "не", както минало и бъдеще, както + и - , които съставят Единното, Неделимото, Вечното. Ако нашето внимание, съзнание, устрем бъдат привлечени само от едната страна на живота, ние няма да можем да разберем разликата между добро и зло, тъй като няма да имаме представа за другата страна. Само чрез съпоставяне можем да определим, защо прекрасното възвисява, а уродливото и порочното тегли надолу.

Тъй като засега нашето съзнание не може да се откъсне от привличането на материалния, физическия свят, то и щастието си човек търси само в този свят. Той никак не желае да допусне, че щастие в света на формите, въобще не може да има. Но нали формата не е същността на съдържащото се в нея, а само неговата илюзия. Съществуват далеч по-прекрасни светове, където човек може да види същността на нещата, едновременно с това да ги създава от все по-фина Материя.

Творчеството на Великия Разум е безпределно. Като не допуска това, човек не може да разбере, че смърт няма и не може да има, че животът е безкраен и многообразен. По такъв начин човек унищожава самата възможност за развитие и постигане на по-висши степени на съзнанието.

Трябва да умеем да допускаме, че ВСИЧКО е възможно. Ако се е появила една мисъл за нещо, то вече съществува.

Буда Готама настоявал учениците му да умеят да съчетават двете противоположности. Това развива, разширява и изфинява съзнанието. Той не приемал за ученик този, който не разбирал това и не можел да възприеме относителността на всичко съществуващо, което окръжава всеки човек, стига той да умее да наблюдава вечно променящата се природа.

Нашата съдба, нашата Карма - това е преди всичко нашата МИСЪЛ - казва Готама Буда. Мисълта твори и добро и зло. Той казва:

“От трите вида действие, най-пагубно е не словото, не постъпката, а мисълта. Още в момента на възникване на злото решение, човек вече е виновен - независимо дали е проявено то или не”.

Спотаената, скрита, неизказана мисъл действа също така явно, а понякога дори и по-силно, от мисълта облечена в словесна форма. Изречена сякаш вътре в себе си, човешката мисъл е вече пусната в пространството и лети стремително, носейки добро или зло, изгражда човешката съдба и добавя в общата атмосфера - в аурата на Земята - поредната порция на благодат или проклятие.

(Затова, когато казват, че и “стените имат уши”, не трябва да мислим, че става дума само за човешки уши или специални прибори.)

Нашето мислене е недисциплинирано и замърсено. Но само прекрасни мисли и призиви от век на век, от ден на ден, ежесекундно се излъчват от свещените Хималайски Висини, обитавани от Синовете на Светлината. Тяхните мисли насищат пространството с жизнена сила и се борят с човешките сили на злото. Ако Синовете на Светлината не правеха това, човечеството отдавна би било убито от еманациите на своето собствено зло.

Мислите на Великите Учители носят на търсещите знанието, красотата на нови научни формули и идеи, които по-късно се превръщат в човешки открития.

Буда казва за мисълта: “Във всичко главния елемент е мисълта. Мисълта е над всичко. Всичко се извършва чрез мисълта. Ако човек говори и действа със злобна мисъл, съпътства го страданието, както колелото следва копитото на животното, което тегли каруцата.”

“Ако човек говори или действа с блага мисъл, щастието следва след него, като неговата, никога напускаща го сянка”.

“Както стрелецът изправя стрелата си, така и мъдрия човек поправя своя изменчив и колеблив ум, който трудно се опазва, който трудно се ръководи”.

“Както дъждът проникв през лошия покрив, така и въжделението прониква в лошо обуздания ум”.

Така учи Буда.

Бдителността над мислите е пътят към бесмъртието, казва Готама Буда и посочва един пример: Докторът изважда отровна стрела от тялото на човек и прави всичко необходимо за неговото оздравяване, но предписва на ранения да следи внимателно раната си. Обаче лекомисленият човек сметнал това за излишно, раната се възпалила и човекът умира в тежки мъки.

“Никога ненавистта не се унищожава с ненавист, само добротата я прекъсва - такъв е вечния закон” - проповядва Будда.

(Смисълът на това езотерично изказване се състои в следното: Човек, който изпитва ненавист, не може да увеличи количеството добро в човечеството докато не преобразува своята природа, като съзнателно се откаже от злото в полза на доброто. Конфуций казва: "За доброто с добро, за злото - по справедливост". Ако плащаме на злото с добро, продължава древния Учител, какво ще остане, за да платим за доброто? Великите Учители никога не проповядват противоречиви доктрини. Но мъдростта на техните думи изисква много дълбок анализ и осмисляне. Буквалното разбиране на много изречения доведе човечеството до най-дивашките извращения на вечната Истина.)

Още думи на Буда:

“Той ме оскърби, той ме обиди, той злоупотреби със своята сила, той ме ограби; В този, който храни такива мисли гневът никога няма да бъде успокоен”.

Ако човек обсъжда недостатъците на ближния и винаги е склонен да се обижда, неговите собствени страсти ще растат и той ще е далеч от тяхното унищожение”.

Готама, първият след Кришна достоен за титлата Бхагаван (което означава “Владика” или “Благословен”) казва:

“Трябва да различаваме хората, които разбират Учението, от онези, които само се съгласяват с него. Разбралият няма да забави прилагането му в живота. Съгласилият се ще кима с глава и ще превъзнася Учението като забележителна мъдрост, но няма да го приложи в живота”. Съгласяващите се са много, но те са като суха гора, безплодни и не дават сянка. Разбиращите са малко, но те като гъба попиват скъпоценните знания и са готови със скъпоценната влага да умият гнусотията на света.

Учението на Буда (както и всички други, то произлиза от Великото Бяло братство) с времето се е деформирало, също както ученията до и след него. По осемнадесет направления потекла мъдростта на Готама Буда, изкривявана и замърсявана през вековете.

През последния век и половина в някои будистки страни, в различни секти, изкривяването достига даже уродливи форми. Най-зловещ пример за отпадане от будизма и предателство на Учението на Будда, представлява съвременен Тибет, потънал в невежество и черна магия. Истинските будисти и техните лами (учители) са напуснали тази страна. Махатмите също са извели от Тибет своите езотерични школи.

Обаче там, където основите на Учението са запазени чисти и не са мъртва догма, а практическо пособие в ежедневието, будизма продължава да бъде религиозно-философска система, която за разлика от всички други съществуващи религии не е претърпяла съществени изменения.

Във всички случаи и до ден днешен, будизмът остава неизменен в своите основни заповеди:

- не убивай /защото всичко съществуващо е единно/

- не завиждай /защото ще загубиш своя покой/

- не кради /защото ще платиш стократно/

- не си прави кумир /защото няма нищо по-велочествено от човешката душа/

“Почитай своята вяра и не хули вярата на другите.” Този завет на Учителя Готама, будистите, където и да живеят, към каквито и школи да принадлежат, вече 2 500 години свято почитат и не нарушават.

Не Бог, а човекът е главната ценност и обект на внимание в будизма.

Будизма (даже в в изопачената си форма) е единствената, от всички съществуващи, абсолютно безкръвна религия, с търпимост към всички вероизповедания, свободна, проповядваща всеобщо братство и състрадание, учеща на скромен материален живот при неутолима жажда за познание.

Будизмът учи човека да разбира причините за стоварващите се върху него страдания или поне да се досеща за тях. От тук идва и удовлетвореността на будиста от съдбата, каквато и да е тя - нали той знае, че никой, освен самия него не е виновен за сегашните му беди.

Религиозната философия, оставена на света от Будда, в продължение на 2500 години изгражда, поколение след поколение, добри и безкористни хора. Никой не е чувал някога будистите да са призовавали към война, а още по-малко към братоубийство. Будистите не са оцапани с кръв. Насаждането на вярата с меч и огън, характерно за християнството и мюсулманството, не е опозорило будизма.

“Аз не уча на нищо друго, освен на закона за Кармата” - повтарял Буда. Всяко следствие има причина, всяка причина ще има следствие. Човек сам твори себе си, твори постояно. И никакъв Бог, ту гневящ се, ту прощаващ, ту призоваващ да се убива, зовящ към унищожаване на иноверците и обявяващ кръстоносни походи, никога не се е месил в съдбата на будисткия потомък на Адам и Ева.

Най-великият реформатор учи, че за човека е срам да изпада в суеверие, когато има възможност да опознае законите на природата и на собствената си душа.

Той учи, че Велилия Живот - това са многобройни, постоянно усъвършенстващи се форми на Материята, а човекът е свободна душа. Той сам се оковава в вериги; тялото в което действа невежествен ум, оковава и душата. Обаче тази душа може и е длъжна да се опознава и усъвършенства до безкрайност. Именно с тази цел тя се въплащава отново и отново, докато не овладее всички закони на земния свят. Едва когато вече няма какво да учи на Земята, в човешкото царство, пред човека се открива вратата към по-висшето царство, към по-висшите светове.

В будизма човек не трябва да блъска челото си в земята или да измолва прошка от Бога (още повече с пари). Той е задължен да осъзнае своите грешки или престъпления и да ги поправи чрез благородни действия. А обратния удар, който неизбежно ще последва и причината за който е самият той, човек трябва да приеме с достойнство, колкото и да е суров този удар иначе колелото на безкрайните страдания няма да спре никога.

Всеки ученик на Буда бил свободен да обсъжда всичко, което се преподава, защото само с личните усилия се постига истината.

Не вярвайте само защото сте чули, казвал Буда на своите ученици. Вярвайте само тогава, когато проверите и приемете със съзнанието си.

Глупавия човек, казвал Буда, може да придружава мъдрия през целия си живот и все пак той няма да познае истината, както лъжицата не познава вкуса на чорбата.

Първото, което ученикът трябва да изгони от съзнанието си е отрицанието. Това качество било приравнявано с невежеството и човек с такова съзнание не можел да бъде ученик.

Отричайки, казва АГНИ ЙОГА, която интегрира ученията на Кришна, Будда и Христос, човек спира развитието на психическата енергия, спирайки с това и своето придвижване по пътя на еволюцията. Неговото съзнание се превръща в застояли води. Отрицанието е път, който води към смърта на духа. Приветствало се когато ученикът допускал всяка възможност и умеел да приема противоположностите на всички неща. Такъв човек можел самостоятелно да проверява в живота всички положения на Учението, колкото и фантастични да изглеждат те на пръв поглед.

“Данните за мирозданието, за съществуването на безброй системи светове, които се появяват и разпадат през вечното еволюционно движение, твърденията за обитаемостта им и за пълното съответствие на организмите, които ги населяват със състава и строежа на техните планети, съвпадат с онези научни проблеми, които тревожат умовете на истинските учени”. Това пише Елена Рьорих в една от многобройните си книги „ОСНОВИ НА БУДИЗМА”.

Със своите огнени завети Будда завинаги запечатва в съзнанието на хората понятието за Световната Община и ги устремява не в миналото, а към бъдещето. Той дори заповядвал на учениците си да почитат Него, сегашния Буда, по-малко от този, който ще го смени в бъдеще, защото следващия Велик Учител ще бъде още по-мъдър и по-велик.

Подобно самоотричане е уникално, казва Елена Рьорих, историята не познава такъв пример. За съвършенния човек - Готама, обаче, това било естествено и просто: той нямал абсолютно никакво честолюбие и самолюбие. Той обичал хората и всичко съществуващо, защото бил единен с тях и слят с всяка форма на живот. Той живеел в онова съзнание, където всички форми на съществуване са обединени чрез любовта.

Знаейки за безкрайното движение на еволюцията, Буда казва: “Аз не съм първия Будда, който е дошъл на Земята, няма да бъда и последния. В нужното време над света ще се издигне друг Буда, Съкровен, с висше озарение, надарен с мъдрост, щастлив, поместващ цялата Вселена, несравним вожд на народите, повелител на Девите (богове - ред.) и смъртните. Той ще ви открие същите вечни истини, които аз ви преподадох. Той ще установи своя Закон, преславен в своето начало, преславен в своя апотеоз и преславен в духа и словото. Той ще възвести праведния живот, съвършен и чист, какъвто сега проповядвам и аз. Неговите ученици ще бъдат хиляди, докато моите са само стотици.”

И попита Ананда (любимият ученик на Буда - ред.): “Как ще го познаем?” Благословеният отговаря: “Името Му ще бъде МАЙТРЕЯ”.

Елена Рьорих пише: “Бъдещият Будда, Майтрея, както посочва името му е Будда на Състраданието и Любовта.” (Майтрея буквално се превежда като “свързан чрез дружба”)

Почти седемнадесет века (включително до XII век на нашата ера), Учението на Будда било основно в Индия. След това будизмът бил изтласкан на север от индуизма, който се заражда на база на браманизма, за формирането на който будизма оказва голямо влияние. Започвайки от III век преди нашата ера, будизма започва да се разпространява в страните на Азия.

За Готама Будда и Учението му е написано голямо количество специални книги, които тълкуват и развиват различните положения на будизма в отделните страни. (Монголия, Китай, Япония, Северна Индия, Виетнам, Тибет, Русия - калмики и буряти, Бирма, Шри Ланка.)

Някои се опитват да откъснат от живота Учението на Готама Будда, а от самия него да направят... мит - слънчев, но все пак мит. Това е изпитан метод на западната наука. Но той съществува само за нейно самоуспокоение и самоизмама и по никакъв начин не се отразява върху милионите последователи на Будда.

Будистите знаят къде и кога е роден Учителя, знаят къде е станало озарението и къде е прозвучала първата проповед, къде Учителят напуска земния Свят. Това са общоизвестни места на поклонение.

Вече казахме, че рожденната дата на Буда е 621 година преди нашата ера. Починал е през 543-та. Има сведения обаче, че Будда е живял 100 години. Затова горните цифри евентуално визират неговата възраст като Учител.

Мястото на раждане на Готама е Северна Индия, Хималайското княжесво Непал, владението със столица Капиавасту. Царския род, от който произхожда Готама е ШАКЯ. Историчността на тази личност е доказана. В ПИПРАВА (Непал) е намерена урна с пепелта на Будда, датирана със съответен надпис. Също така при разкопки, учени са намерили урна с реликви на Учителя.

Преди 2620 години в Северна Индия в предпланините на Хималаите, в рода на слънчевите кшатрии (Благородни войни), през първите дни на май, в пълнолунието, съпроводено от небесни и земни знамения, на цар ШУДДХОДАНХ и съпругата му Майя, се родило момченце което нарекли Готама Сиддхареа.

(Будда Готама, както и Кришна има много имена - синоними. Най-често срещаните са: Бхагаван Татхагата - Изминалия великия път; Джина - Победител; Владиката на Благия Закон; Шакя Синха - Шакя Лъв.)

Грижовно пазен от баща си и слугите, принц Готама обаче, на двадесет и четри години, тайно напуска своя дворец и любима съпруга и тръгва да броди по света. Царските си дрехи той заменя за обикновеното облекло на кочияша си. Това е първата крачка на принца към пълен отказ от собствеността, което по-късно става крайъгълен камък на неговото Учение.

Шестте години суров аскетичен живот и медитация убеждават Будда, че никакви физически изтезания и упражнения не дават озарение, просветление и духовно знание.

“Ако само чрез отказване от месна храна и човешки условия би могло да се постигне съвършенството на освобождаването от веригите, приковаващи човека към Земята, то слонът и кравата отдавна да бяха го постигнали.” - това в последствие ще каже Буда.

Готама Сидхарт тръгва по друг път - по пътя на труда, на чистия живот, дълбок размисъл и анализ, но с колосално напрежение на ума. Така в края на краищата достига висшата точка на своето развитие.

Възсъединило се с духовния разум, това напрежение донася озарение. Двдесет и девет - годишният мъж придобива съвършенното знание, истинската мъдрост. Трудно постижимото и дългоочаквано Озарение става на речния бряг в Бодхи-Гайя.

След първата проповед много малко хора са тръгнали след Учителя. Но Буда знаел: Нито едно учение не се приема лесно. Когато след неговата изключително революционна реч, огромен брой слушатали го напуска и се връща към своя привичен живот, който според тях не се нуждаел от промяна и преобразуване, Будда произнесъл: “Нищо, това е само отделяне на зърното от триците.”

(Съгласно древните източничи, на първата проповед след Неговото Най-Висше Просветление, “по чудодеен начин пристига Владиката на Шамбала, съпроводен от царете на деветдесет и шест провинции на Шамбала, множество бодхисаттви, деви и асури.”)

Една притча за Буда разказва следното: Живял един богат човек. Веднъж, връщайки се в къщи той я вижда обгърната в пламъци. Човекът в отчаяние започнал да вика децата си, които увлечени в игра дори не забелязвали пожара. “Деца, спасявайте се! Бързо излизайте навън!” - но те и него не чували. Тогава обезумелия от мъка баща извикал: “Деца, нося ви... необикновени играчки! Вземете ги!” И децата в същия момент изкочили навън и се спасили...

Тази древна притча е и за нас, живеещите днес. Нашия живот прилича на горяща къща. Но хората не забелязват, че тя е обхваната от пламъци и продължават да живеят в нея, като рискуват живота си. Затова Буда, изпълнен с Висше Състрадание постояно прави всичко възможно, за да спаси хората. Той предвиждал бъдещо тържество на своето Учение.

Николай Рьорих пише в книгата си “Алтай - Хималаите” (издадена в Америка 1929 г.- ред.):

“Да бъдеш в продължение на осемдесет години Учител, да виждаш с очите си как се извращава Учението ти, да разбираш, че много господари и свещенници приемат Учението само от користни съображения...

Той самият, обяснявайки нищожността на всяка власт, казва: ”Вървете, вие, нищи, носете спасение и благо на народите.”

Дори само в тази дума “нищи” се съдържа цяла програма. Дойде времето, когато из позлатите на идола се появява ликът на Буда, великия общинник, проповядващ против собствеността, против убийството, пиянството, излишествата. Появява се могъщия му лик, зовящ към промяна на ценностите, към труд и познание.

Много пъти са очиствали Учението на Будда и въпреки това то много бързо било засипвано със саждите на предрасъдъците. Жизнеността му се превръщала в купчина трактати и метафизическа номенклатура...

Но силни духом, отделни учители искрено се опитвали отново да покажат прекрасното лице на Учението...”

Да, прекрасното, мъдро Учение на Буда днес е изопачено, макар и в значително по-малка степен от другите религии. Както и Учението на Христос, Учението на Будда чака своето изчистване.

Само в Транс-Хималаите, в най заветните и трудно достъпни планински места и днес живее в първоначалната си чистота Езотеричната Мъдрост на Готама Буда, наречена Доктрина на Сърцето - истинското Учение на Махатмите.

Не е далеч времето, когато съвремената наука ще се доближи до новото разбиране на понятието “Духоматерия” и нейните състояния, когато природата на Мисълта ще се изследва в големите научни институти. Тогава Учението на Будда ще заеме, най накрая, подобаващо място в мирогледа на новите поколения. Защото имено будизмът утвърждава, че мисълта е действие. Дори неизказана, тя е толкова реална, колкото и всичко друго, което ни заобикаля и се опознава с помоща на чувствата.

Из книгата на Лариса Дмитриева

"ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III."

Държа да подчертая, че пускайки теми за различните религии, нямам за цел религиозна провокация.Статиите са информативни и образователни.

Редактирано от infinity1305 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 16k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

  • Śūnyatā

    1871

  • Реджеп Иведик

    1556

  • NoMeJodas

    1502

  • _Alex&Vanko_

    1366

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Нел, ти предполагаш, че аз съм сигурен в нещо, това са твои идеи и представи. Аз пиша в тази тема с образователна цел, темата е за будизъм. Ученията са различни. Това е чудесно. Различните учени

Туй е тема за будизъм и не е тема за будизъм!       Ом-м-м-м-м....

Това е напълно невъзможно. Просто не разбираш какво се твърди. Става дума за това, че не е възможно да изпитваш две противополжни ментални състояния в един и същ момент на съзнанието, който трае нанос

Публикувани изображения

Будизмът наистина е една много интересна религия.Ако не бях гаден атеист сигурно щях да бъда Будист

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Инфинити,поздравления за темата!!! :) Аз самият от известно време насам се интересувам от будизма,тъй като това не е типична религия,с наличието на божество,а по-скоро норми на поведение и светоусещане, правила за това как да бъдем добри към себе си и към другите. Прочетох доста книги,някой от които са основите на будизма - примерно Дхамапада,и до голяма степен съм приел за себе си истините,които се откриват там. Ако изобщо може да се говори за универсална религия,то това е будизма,тъй като той съчетава в себе си всички положителни черти на другите религии и не изповядва войнственост, а точно обратното. Всъщност аз сега навлизам в тази материя и още не съм много добре запознат,но ми е интересно и мисля да продължа...

Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересни тези.

Попаднах на подобен синтез преди време,когато след малка дискусия със Stalik се заинтересувах от живота и учението на Елена Блаватска (между другото и той и е почитател :nono: )


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мерси за препоръката...Ще е хубаво,ако си ги намеря в електронен вариант,че да си ги чета на работа,като няма какво да правя по цял ден...Иначе и на Блаватска имам трите тома-тухли четворки на "Тайната доктрина", но като им видя обема,и се плаша, и все не мога да се реша да ги започна...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Доста интересна тема ;) На мен винаги ми е било приятно и любопитно да чета за другите религии, а будизма е колкото стара, толкова и мистериозна религия :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Будизмът е истинска философия на живот(както е и казано в самата свещена книга), която привлича все по-голям интерес и поклонници. Нациите, които я изповядват дължат много от успеха си на нея. Тя наистина успява да обедини поклонниците си и аз се възхищавам на това нейно качество.

Редактирано от Street_Soldier (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Именно. Будизма за мен е най-чистата и най-логичната религия на света. Не сте ли забелязали (айде то сега това се е поизкоренило малко, но по разни книги по действителен случай или филми да речем) цялостното държание на страните където е най-развит будизма - Япония, Китай, Тибет, Индия и т.н? Просто евала им на фолософията, дисциплината и ценностната система! И аз бих искала да бъда будистка, но това изисква отдаване внимание на религията, докато християнството например (не католизма) е много...мързелива религия. Я се сетиш да отидешп на църква по Коледа, я не. Докато при будизма нещата са други. Там се иска да се вникнеш в нещата. Пък и в България будизма е развит само като тема на разговор. Няма храмове, няма никакви условия за развитие, пък и ако си сложа една статуя на Буда със свещи покрай нея и шарено килимче на земята, където да медитирам майка ми тотално ще прерита;) Само това й липсва още един от нашето семейство, който тотално да се откаже от християнството. Мда, ходя на църква по принуда, но много рядко се кръстя и никога не се обръщам към иконите. Абе будизма като цяло е религия, която внася много житейска философия, мир и хармония в човешката душа.

Редактирано от AciDBurn (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Четирите Благородни Истини (в кавички, както са били определени от Буда и записани в Пали текстовете) Първа Благородна Истина ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА СТРАДАНИЕТО "Каква е Истината за страданието? Раждането е страдание, остаряването, болестите и смъртта са страдание. Да бъдеш разделен от това, което харесваш, е страдание. Да искаш нещо и да не го получаваш е страдание. С една дума, самата човешка същност, която е склонна да се привързва (към преходните неща - В.) поражда страданието." Страданието е основна характеристика на Битието, която е свързана с друга негова основна характеристика – изменчивостта. Втора Благородна Истина ЗА ПРОИЗХОДА НА СТРАДАНИЕТО "А каква е Истината за произхода на страданието? Това е желанието. Желанието води до прераждане, а прераждането носи със себе си стремеж към удоволствия и ненаситна жажда. Това е желанието за чувствени удоволствия, желанието за нов живот, желанието за несъществуване и анихилация." Желанието е едно важно звено от веригата на причинността. Следователно то кара колелото на прераждането, страданието и смъртта да се върти непрестанно според естеството на миналите ни постъпки, или според Закона на Карма. Ето всички звена от веригата на причинността, или Колелото на Ставането, заедно с образите, с които те традиционно се символизират. Всеки един процес възниква в резултат на предишния. Невежество - слепец Оформяне на Кармата - грънчар Съзнание - маймуна Име и Форма – кораб с пътник Сетивата – празна къща Контакт – прегърнати мъж и жена Чувство – човек, който яде Желание – човек, посягащ към плод Привързване – човек, отглеждащ плодови дървета Ставане – жена и дете Прераждане – раждаща жена Смърт – човек и мъртво тяло Трета Благородна Истина ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СТРАДАНИЕТО "А каква е Истината за прекратяването на страданието? Това е безразличието към и отстраняването на желанието – освобождението и откъсването от него." Когато е достигнато просветление, кармата, страданието и страхът от смъртта биват отстранени и заместени от състояние на вечно блаженство, или нирвана. В Будизма се набляга, че състраданието е важен елемент от просветлението. Четвърта Благородна Истина ЗА ПЪТЯ, КОЙТО ВОДИ ДО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО "А каква е Истината за пътя, водещ към прекратяване на страданието? Само този Осемстепенен Път води до прекратяване на страданието." Осемстепенният Път очертава един план на самодисциплина по отношение на морално поведение, умствена дисциплина и мъдрост. Този Път е Среден път, защото той избягва както крайната чувственост, така и крайния аскетизъм. Думата “правилен” тук трябва да се разбира в три аспекта - означаваща истинен, морално коректен и балансиран, или следващ средния път.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЖИВОТЪТ НА БУДДХА

Възникването, формирането и развитието на буддхистката религиозна традиция се свързва с живота, учението и проповедническата дейност на индийския принц Сидхарта Гаутама, наречен по-късно Буддха (сан. Buddha = просветлен, пробуден, озарен от истината). Сидхарта произхожда от племето Шакия, владеещо земите в подножието на Хималаите по поречието на река Рохини. Баща му, Шудходана, е цар на Шакия. Майката на Сидхарта, Мая, е също от знатен род - дъщеря на царя на живеещото в съседство племе Колии.

Според преданията Мая дълго време остава бездетна, чак до 45-годишна възраст. Веднъж, когато се разхожда, тя вижда необикновено бяло бебе-слон. Вечерта сънува чуден сън, в който осем брамини, пратеници на

боговете, й съобщават, че този бял слон е знамение за нейното "непорочно зачатие". Брамините й разкриват, че ще роди син, който ще стане просветлен, ще приеме духовен сан и монашеско звание, когато види грохнал старец, болен от проказа и монах отшелник. И действително, съвсем скоро тя забременява.

Когато наближава времето да роди, Мая тръгва към дома на родителите си, за да запази обичая и традицията по онова време, които изискват да роди детето там. По пътя в малката горичка, неречена Лумбини, Мая получава родилни болки и под открито небе ражда син. Разказва се, че обитателите на небето се спускат за да се полюбуват на това велико и щастливо събитие. Земята се разтриса и боговете "окъпват" детето в чуден дъжд. То веднага става, прави седем крачки напред и казва, че това е последното му раждане. Оттук произхожда и името му, Сидхарта - "този, който е постигнал целта си". Това става около 557г.пр.Хр. След седем дни майката на Сидхарта умира. Скоро след това Шудходана се жени повторно за сестрата на първата си жена - Махаяпати, която се заема с отглеждането и възпитанието на детето.

Сидхарта се ражда не само в богата, но и в уважавана и знатна фамилия. В двореца на баща си той живее охолно, заобиколен от грижи и внимание. Не познава човешките несгоди и страдания, защото не напуска двореца на баща си и границите на неговите владения.

Сведенията за младостта на Сидхарта са оскъдни. От буддхистките предания научаваме, че той се жени твърде млад. По семейна традиция взима за жена своята братовчедка, дъщерята на царя на Колиите - Яшходара.

Преданията разказват също така, че веднъж, когато се разхожда с колестницата на баща си, Сидхарта среща грохнал старец. Той разбира, че всички живо старее, че старостта е естествен залез на живота и неизменна участ за всички хора. Това натъжава младия принц и той се прибира посърнал в двореца. Когато разказва на баща си за срещата със стареца и мъката си от видяното, Шудходана си припомня съня на покойната си съпруга и от страх синът му да не стане отшелник издава заповед да не се допускат до владенията му болни хора, траурни церемонии и скитащи монаси. Но независимо от взетите мерки, скоро пророчествата се сбъдват. Сидхарта среща разгалащ се от проказа болен и научава за неизлечимите болести; вижда траурна церемония и се сблъсква със смъртта; среща и монах-аскет, от когото разбира, че има път, водещ "на другата страна" - отвъд тленното съществуване, старостта, болестите и смъртта.

След разговора си с монаха, Сидхарта взима важно решение и извършва Великия поврат в своя живот. Той решава да скъса с охолството и безгрижието, с което е заобиколен в двореца на баща си, и да се посвети изцяло на духовно служене. Връщайки се обратно към двореца за да сподели със семейството си взетото решение, младият принц е посрещнат от вестоносец, който му съобщава, че има син. При тази новина младият принц възкликва "Рахула, Рахула" ("родиха се окови, родиха се окови") и това остава името, дадено на сина му. В този ден Сидхарта разбира, че животът, дори да е пълен с любов и радост, рано или късно завършва с болести, старост и смърт. Той разбира, че деца, любима, родители, дом, собственост - всичко това са окови, които правят човека зависим и го приковават към земното съществуване. Вечерта той тайно напуска двореца и се обрича на отшелнически живот и странстване в търсене на истината. С това Сидхарта поставя началото на един нов етап от своя живот, в който е наричан "Шакия-Муни" (мъдрецът-отшелник от рода Шакия).

Своето духовно извисяване по пътя на суровия и пълен с лишения живот на аскет Шакия-Муни започва на 29-годишна възраст. Според преданията той си обръсва главата и приема от пратеника на боговете Гхатикара монашеска дреха, глинена купа за просене на храна, цедка за прецеждане на вода, бръснач и игла, т.е. цялата собственост, която може да притежава един отшелник. Шакия-Муни се отправя към град Раджагриха - столица на могъщото по това време царство Магадха, за да търси духовни учители и наставници. Той е приет като послушник и ученик на аскета Алара Калама - последовател на философска школа, възникнала върху основата на ведийската свещена книжнина, наречена Йога*.

Но навлизайки все по-дълбоко във философията и практиката на йога, Шакия-Муни се убеждава, че това не е търсеният от него правилен път. Той се разделя с учителя си без нито изцяло да отхвърля, нито изцяло да приема наученото от него, като му отдава необходимото уважение и почит.

Шакия-Муни става ученик на друг известен брахман - Удака Рамапутта, последовател на друга известна по онова време философска школа, възникнала на основата на ведийската книжнина - Сангхя. Удака Рамапутта учи, че намирането на верния път е резултат от правилното познание, пълното овладяване на страстите и емоциите, очистването на съзнанието и достигането на душевен покой; само разумът на този, който не е замърсен от егоистични желания, не е затънал в страстта, който е обърнал взор към себе си, може да се слее с вечната мъдрост и абсолютното знание и да постигне безвъзвратност в безкрайната верига от прераждания. След като усвоява всичко, на което може да го научи новият му духовен учител и наставник, Шакия-Муни се разделя и с него, също отдавайки му необходимата почит, и отново започва да странства.

Пътят на монах-отшелник, скитащ по земите на царството Магадха, отвежда Шакия-Муни до гората Урувала, където се отдава на Великото самоотричане и покаяние. Преданията разказват, че по същото време към него се присъединяват аскети, които започват неотклонно да го следват в очакване да получи просветление. Той се отказва да приема храна, пие само вода и използва техниките от Йога и Сангхя на аскеза и съзерцание, като се стреми да концентрира съзнанието си в една точка. Скоро гладът, лишенията и аскетичният живот го довеждат до пълно изтощение и загуба на съзнание, което го принуждава да се върне към нормалния живот на монах-отшелник. Започва да приема храна и скоро възстановява силите си. Но петимата аскети, които го следват са разочаровани от него и скоро го напускат.

Шакия-Муни разбира, че аскезата, самоизтезанията и медитацията не са достатъчни, за да го доведат до търсеното просветление, че духовната победа над самия себе си не може да бъде постигната само чрез покаяние, плътски лишения и медитация. Една вечер, седейки под едно смокиново дърво (станало впоследствие обект на толкова голяма почит, колкото кръстът за християните), Шакия-Муни размишлява върху шестте години отшелничество, откакто напуска дома на баща си и върху това, което иска да постигне, и взима решение да не помръдне от мястото си, докато не достигне висшето и абсолютно знание. Преданията разказват, че под това дърво той прекарва в размисъл седем седмици до нощта, в която внезапно получава просветление и е озарен от истината за съществуването, живота и причините на страданията. В тази нощ Шакия-Муни се превръща в Буддха, в озарен.

След полученото просветление, Буддха се отправя обратно към своите учители Алара Калана и Удака Рамапутта за да им се поклони, да им предаде просветлението, което получава и да ги посвети в своето учение. Буддхистките предания разказват, че една вечер, когато си почива от пътя и размишлява върху истината, му се явява демонът на злото, изкусителят Мара. Според митологичните представи Мара е олицетворение на тъмните сили, греховността и низките страсти, той владее хората, оплитайки ги в мрежите си на сетивността, недоволството, желанията, мързела, глупостта, стремежа към слава и богатство, съмнението в собствените сили и т.н. Мара започва да увещава Буддха да запази истините, получени чрез просветлението, само за себе си, да не ги разкрива на хората, като му обещава, че ако не предаде своето учение на хората, след дни ще бъде цар на света, владетел на земята и всички нейни прелести и богатства. Срещу предизвикателствата на Мара Буддха противопоставя своето учение, като отговаря, че е разкъсал вече всички мрежи, с които Мара оплита смъртните, и не се стреми да властва над света, а да победи и превъзмогне себе си. Тогава Мара му предлага да умре, за да постигне абсолютната свобода, вечното духовно блаженство и безсмъртие. Буддха отклонява и това предложение, като отговаря, че ще постигне Нирвана само когато предаде и разпространи своето учение и когато основе Царството на истината. Мара, разбрал че да изкуши Буддха е трудна задача, се оттегля, но на следващата вечер демонът-искусител изпраща трите си дъщери, олицетворяващи красивото женско тяло, сексуалните наслаждения и любовните страсти, за да съблазнят Буддха. Но те го заварват потънал в медитация и усилията им да го съблазнят и отклонят от пътя са напразни.

След като не се поддава на изкушенията на Мара, Буддха продължава пътя си. Среща двама търговци, които проявяват жив интерес към неговото учение и стават първите му последователи. По пътя Буддха научава, че неговите учители са починали и се отправя към град Бенарес. В гората близо до града среща аскета Каундиня и четиримата му последователи, пред които произнася първата си публична реч, наречена "Дхарма-чакрапарватана". В нея Буддха излага в ясна и общодостъпна форма основните идеи на своето учение: най-общо доктрината му се свежда до посочване на причините, които придизвикват мъка и страдания в живота, и пътя, който води до тяхното премахване и постигане на абсолютната свобода, духовно блаженство и вечен покой (Нирвана). Петимата монаси приемат с възхищение думите му, стават негови ученици и това е началото на неговите проповеди. Не след дълго групата на неговите ученици се разраства и става внушителна. Учението се разпространява бързо, а последователи стават хора от най-различни социални слоеве.

Около Буддха се формира група от десет най-изявени ученици, които по-късно изиграват съществена роля за систематизирането и разпространението на доктрината. Бързото разпространение на учението поставя необходимостта от формулиране на основните правила и задължения на общността, на братството. Близо до град Раджагриха, на един от петте хълма около него, в една пещера Буддха събира своите последователи и им предава необходимите условия за благополучието на общността. Най-важните от тях се свеждат до: неотменяне на вече установените правила; уважение към по-старшите в братството; скромен живот в усамотение; благочестие, добродетелност, разумност и умереност; непривързване към нищо земно; задълбочено съзерцаване и размишление; стремеж към телесно и духовно пречистване; любов към всичко живо; постоянство в пътя към доброто и светостта; скромност и стремеж към знания и мъдрост, т.е. казано накратко - да не се постъпва греховно, да се засилва стремежа към доброто и да се пречиства съзнанието - учение точно като на всички просветлени.

Първоначално сформираното братство около Буддха живее усамотено в горите и пещерите близо до големите градове, в които братята търсят препитание. Членовете на общността се препитават чрез милостиня, като приемат храна само веднъж дневно, при това такава, за приготвянето на която не е унищожено живо същество (предимно ориз, плодове и питки). Поведението и начинът на живот на монасите се регламентира от десет задължителни заповеди:

"Давам обет да не унищожавам живот.

Давам обет да не крада и да не отнемам чужда собственост.

Давам обет да не постъпвам греховно и да не се петня.

Давам обет да не си служа с лъжа и измама.

давам обет да се въздържам от упойващи напитки, които са пречка за духовния напредък и добродетелността.

Давам обет да не се храня в неподходящо време (т.е. само от изгрев до пладне).

Давам обет да страня от танци, пеене, музика и лекомислени светски забавления.

давам обет да не се кича с гирлянди, да не употребявам благовонни ухания, мазила и украшения.

давам обет да не използвам високо легло, ненужно широка и натруфена постеля.

Давам обет да не приемам злато и сребро."

С разрастването на братството все повече хора се тълпят да слушат проповедите на Буддха. Той намира време да беседва и да поучава всички, без да прави разлика между просветени и непросветени, без да се съобразява със социалния произход и обществено положение. Той е внимателен, отзивчив и изпълнен с добронамереност и състрадание към всички: както към бедни и низши, така и към царе, богати и заможни хора. Така, предвижвайки се от град на град, Буддха прекарва 44 години от нощта, в която се превръща в озарен от истината.

Вече на преклонан възраст, близо 80-годишен, Буддха е поканен от ковача Чунда на угощение в неговия дом. Приел поканата, в ранни зори той се отправя към дома на ковача, последван от братята. Сяда на отреденото му място и отправя молба към домакина да постави сушеното глиганско месо, което е приготвил, пред него самия, а пред учениците - сладкия ориз и питките. Следкато се нахранват Буддха моли Чунда да зарови останалото глиганско месо в земята. Вечерта Буддха е споходен от силни стомашни болки и не след дълго споделя със своя любим ученик Ананда, че ще умре. На въпроса на Ананда какво да правят братята с тленните му останки, Буддха отговаря: "Не си правете труда, Ананда, да почитате тленните останки... Бъдете ревностни заради самите себе си! Бъдете отдадени изцяло на собственото си добруване! Бъдете сериозни, бъдете усърдни, стремете се към собственото си самоусъвършенстване!"

Болестта съвсем изтощава Буддха и го приковава към постелята. Един ден той моли Ананда да събере братята и след последните си думи "Постигнете своето спасение с усърдие!", изпада в дълбока медитация и издъхва. Безвъзвратното освобождаване от живота и страданията, извършено от Буддха в момента на неговата смърт, буддхистите наричат Маха-пари Нирвана (великият преход в Нирвана). Според преданията това става в пълнолунието на месец май, т.е. около 15-16-я ден от месеца, в 477г.пр.Хр. В момента на смъртта на Буддха силно земетресение разтърсва земята и мощни гръмотевици раздират небесата.

Учениците на Буддха (по онова време около 500) заедно с неговите последователи, вождовете и жителите на град Кушинара издигат клада и върху нея поставят тялото на Буддха. Според преданията кладата се самозапалва и след изгарянето на тленните останки на Буддха от небесата се изсипва воден порой, който я изгася. Мощите на Буддха са разделени на осем равни части, отнесени са в различни градове и върху тях са издигнати ритуални могили и паметници, маречени "ступи". Те са обект на особена почит и уважение сред буддхистите.

Със смъртта на Буддха се поставя един нов етап от разпространението и развитието на буддхистката религиозна традиция. Учението напуска границите на Индия и се разпространява в съседните страни, като формира не само нов начин на светоусещане, живот и дейност, но и една нова култура.

___________

*Самото понятие "йога" означава съединение, връзка, от което е ясно, че става дума за търсене на личността със самата себе си и с творческата енергия на Брахма. Според философията на йога тази връзка на личността сама със себе си и с космическия дух се постига посредством система от телесни и духовни упражнения, имащи за цел да разкрият "забуленото" божествено начало, заложено в човека (Атма) и да развият свръхестествени сили и възможности (вибхути). Йогическата практика включва в себе си:

- въздържание и контрол върху телесността изобщо (яма);

- вътрешна телесна, езикова, психична и духовна самодисциплина (нияма);

- спазване на строго определени положения на тялото (асани), пози и стойки при спане и почивка, ходене, стоене и т.н.;

- контрол върху дишането, изработване и спазване на определен начин на вдишване и издишване (пранаяма);

- контрол върху дейността на сетивата и отхвърляне на чувствата (пратяхара);

- развитие на вниманието (дхарана);

- самовглъбяване, духовна концентрация и медитация (дхяна) и постигане на задълбочено съзерцание (самадхи).

forgiveness.cult.bg

Редактирано от Shak (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Незнам дали това сте го постнали но аз ще го сложа все пак Публикувано изображение

Будизъм - някои ключови термини

Бодхисатва - бъдещ Буда, който отлага собственото си окончателно освобождение, за да работи неуморно за благото на другите човешки същества. Най-известният Бодхисатва е Авалокитешвара, известен като Гуан-ин в Китай и Канон в Япония.

Буда - същество, получило просветление и видяло истината на дхарма.

Дхяна - медитация, обикновено се състои от осем степени на постепенно пречистване на съзнанието.

Нирвана - окончателно освобождение, след което светецът не се преражда повече.

Праджня - прозрение или мъдрост по отношение на същността на космоса.

Пратитясамутпада - зависимо възникване на събития; законът, който свързва всички събития в света в последователността на самсара.

Самсара - живият поток на съществувание, в който живите същества участват в процеса на прераждане.

Санга - монашески орден, основан от Буда, за да предава учението на Дхарма.

Ступа - могила, в която се пазят реликви, превърнала се в централна част на храмовете и пагодите.

Тантра - ритуален текст или метод в будистката форма ваджраяна (днес главно в Тибет) за придобиване на свещена сила, обикновено чрез поученията на някой гуру.

Шила - добродетел или наставление за добродетел, като например петте предписания, обобщаващи будисткия морал.

Шунята - пустота, основна характеристика на всички събития, тъй като те са лишени от същност и са относителни.

източник: http://www.libsu.uni-sofia.bg/e-books/Buda8.html

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Oсемстепенният Път

1. ПРАВИЛНО ВИЖДАНЕ

Виждането и разбирането за света не бива да бъдат повърхностни, а трябва да проникват в истинската същност на нещата. Това е едно от условията, необходими за мъдростта.

2. ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ (или ПРАВИЛНА ЦЕЛ)

Любовта към другите, състраданието и непривързаността са Правилни Мисли (Правилна Цел или Правилно Отношение), които показват мъдрост.

3. ПРАВИЛНА РЕЧ

Речта трябва винаги да бъде истинна. Тя също трябва да бъде спокойна, ясна, кратка и по въпроса, и носеща мир. Моралното поведение е основано върху Правилна Реч.

4. ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ

Правилно Действие е действието, в което няма насилие. Моралното поведение се корени в Правилното Действие.

5. ПРАВИЛЕН ЖИВОТ

Правилният Живот се постига като не се живее или печели от навреждане на другите. Правилният Живот е морално поведение.

6. ПРАВИЛНИ УСИЛИЯ

Настойчивостта в предотвратяването на вредните и нехармонични състояния на ума, както и настойчивостта в стимулирането на добрите и хармонични състояния на ума са Правилните Усилия. Те представляват умствена дисциплина.

7. ПРАВИЛНА ОСЪЗНАТОСТ

Това е откъснатото осъзнаване на това, което усещаме и чувстваме, и това, за което мисли ума ни. Правилната Осъзнатост е умствена дисциплина.

8. ПРАВИЛНА МЕДИТАТИВНА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Различни начини за медитация се използват за укрепване на умствената дисциплина. Чрез продължително медитиране умът става спокоен и ясен.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Всички хора се стремят към щастие и да избегват болките и проблемите. Всеки разбира се прави това по различен начин. Може да се каже че хората вземат убежище в различни неща. Пари, слава, коли, наркотици, деца, семейство, власт, работа, форуми, писане .... Общото между всички тези неща е че са нетрайни в същността си. И можем да забележим че като имаме нова кола, телефон, къща, приятел, работа и т.н. щастлива е не колата ни, щастлив е умът ни. Това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни ни точно сега, това което мисли мислите ни и се намира зад тях - нашият ум. Умът е като огледало на повърхността на което се случват картинките на външния (хора, предмети, ситуации.. ) и вътрешния (мисли, чувства, емоции) светове. Ние сме изцяло увлечени от картинките и много рядко (даже никога) не осъзнаваме самото огледало - ума. Просветлението е осъзнаването на огледалото, това което преживява нещата, мислите чувствата, световете. Просветлението е преживяване. Просветлението е истинската ни същност. Необходима е информация, която трябва да бъде проверена с въпроси. Тогава получваме интелектуална представа за това как стоят нещата, медитация - това е "инструмента" с който образно казано интелектуалната информация от главата я придвижваме в сърцето - тя става преживяване и интелигентни действия за да поддържаме постигнатото ниво. Така наречените четири благородни истини могат да бъдат казани така: 1. Животът е страдание. Това има нужда от малко разяснение. Будизмът не е за страданието, будизмът е за щастието. Животът е страдание в сравнение с просветлението. И най-щастливите моменти в живота ни са страдание защото не са трайни. Причините за щастието се изчерпват и то свършва. Може да се каже и така: Не ползваме потенциала си да сме щастливи във всеки момент от живота си. 2. Страданието има причина. Това е невежеството. Склонността на непросветления ум да функционира като око - възприема всичко, но не и себе си, това че субекта, обекта и действието са част от една цялост. Така се появява изкуствено разделение - аз - ти. Това поражда смущаващи чувства, като привързаност, гняв, гордост, завист, ревност. Под влиянието на тези чувства мислим, казваме и правим неща неприятни за останалите, това създава подобни впечатления в нашия ум, което пък създава предпоставки да ни се случват такива неща и на нас самите. 3. Страданието има край. Това разбира се е просветлението. Просветлението е "събуждане" от съня на невежеството. Просветлението се случва тук и сега, когато не се вкопчваме и не отблъскваме, когато сме без страхове и очаквания. Просветлението е естественото ни състояние. Просветлението е безстрашна мъдрост, спонтанна радост и активно съчувствие, проявява се с четири активности и пет мъдрости. 4. Има методи водещи до просветление. Това е съчетание от Възглед, Медитация и действие. Може би най-хубавото в будизма е че се е запазил не само като интелектуално знание, но и като преживяване.

Редактирано от Вало (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Притча на Будда за горящия дом

Гаутама, наречен Буда, проповядвал

Учението за колелото на алчността,

На което сме разпънати всички, и съветвал

Да умъртвим желанията - така, освободени от страсти,

Да потънем в Нищото, назовано от него Нирвана.

Веднъж учениците му го запитали:

"Какво е това Нищо, Учителю? Всички ние с охота

Ще умъртвим желанията, както учиш, но кажи ни:

Нищото, в което след това ще потънем,

Прилича ли на Единението с всичко Сътворено,

Когато, лениво отпуснати, лежим във водата

По пладне, с олекнало тяло, почти без мисъл,

Или когато се унасяме, съзнавайки смътно,

Че завивката придръпваме и мигом

Ни грабва сънят? Дали е то също тъй радостно,

Хубаво Нищо, или твоето Нищо е просто само

Едно Нищо - студено и пусто, лишено от смисъл?"

Дълго Буда мълчал, накрая безстрастно изрекъл;

"На въпроса ви отговор няма."

Ала привечер, когато учениците вече си тръгнали,

Буда, все тъй седнал под хлебното дърво, разказал

На другите, които нищо не питали, следната притча:

"Видях тези дни един дом. Той гореше. Пламъци

Ближеха покрива. Пристъпих по-близо и зърнах,

Че вътре все още има хора. Вратата разтворих

И викнах, че покривът гори, те трябва, значи,

Да изскачат по-скоро навън. Но хората,

Изглежда, не бързаха. Един от тях заразпитва,

Дордето огънят вече му пърлеше веждите:

Как е времето вън, дали не вали,

Не духа ли вятър, има ли нов дом за тях

И какво ли не още. Без да отвърна,

Излязох. Тези - казах си - трябва да изгорят,

Та да престанат със своите въпроси.

И действително, приятели мои,

На когото земята под нозете не е тъй гореща,

Че да жадува час по-скоро да я напусне

И я замени с която и да е друга -

На него нямам какво да говоря."

Тъй каза Гаутама, наречен Буда.

Ала и ние, които вече не усвояваме Изкуството на търпението,

А по-скоро усвояваме Изкуството на нетърпението,

Предлагаме средства за изменение на земния ред

И учим хората да се отърсят от себеподобните си

Угнетители, смятаме, че на онези, които

Пред връхлитащите бомбардировачни ята на Капитала

Все още предълго разпитват: какво мислим

За туй, за онуй, как си представяме всичко,

Какво ще стане със спестовните им книжки

И с празничните им дрехи след Революцията -

Също нямаме кой знае какво да кажем.

1937

Бертолт Брехт

Венцеслав Константинов, превод от немски

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МАХАЯНА

Махаяна /от санскрит – голяма колесница/ е най-голямото, наред с хинаяна, направление в будизма. Окончателното формиране на махаяна се отнася към първи век от новата ера и е свързано с имената на Нагарджуна, Асанга, Ахвагхоша. Разцветът на махаяна в Индия е в средата на първото хилядолетие на нашата ера. От Индия махаяна се разпространява в северните страни и се утвърждава в Китай, Тибет, Непал, Япония, Корея, Монголия и Южен Сибир , като получава название "Северен будизъм”.

Развитието на махаяна е свързано с влиянието на будизма, от една страна, отначало брахманистко-ведийската, а след това индуистката култура, от друга – влиянието на културните комплекси на северните страни. Разцветът на махаяна съвпада с развитието на религията и философията на индуизма , в частност философията на Шанкара.

Махаяна се явява като развитие на основните концепции на хинаяна. Централната идея на махаяна е съвършено отрицание на релното проявление на битието: не само “Я” и свят, но и елементите – дхарм, от които те са образувани. Съществува Вселената, разбирана като цяло, където нищо не възниква и не изчезва , а господства една шуния, универсална пустота, изразяваща състояние на отсъствие на постоянно независимо начало във всичко, състояние на страдание и неоценяване на всичко съществуващо . Този абсолют се отъждествява с религиозната реалност от махаяна - дхармакая , тъждествен с нирвана, утвърждавайки еквивалентността на емпирическото битие и абсолюта, тъждеството на непроявеното и проявеното битие, нирвана и света, нирвана и сансара, т.е. иманентността на нирвана в света. Оттук понятието шунията се оказва, че означава състояние на простота, отсъствие на различие, многообразието на емпирическото битие, а понятието шуния представя намек за неизразимостта на това състояние на простота.

В етичен план особеностите на махаяна са подчертаване на активните моменти в будисткия нравствен идел на доброжелателност; общата доброжелателност се превръща в състрадание /каруна/ , преминаваща в идеал за деятелно служене ; свидетелство за това е появата на висшия идеал на махаянистите - бодхисатива , отказващ се от покоя на нирвана в името на помощта и за нейното достижение от другите . Този нравствен идеал е практическо изразяване на идеята за общата взаимосвързаност на всичко в абсолюта.

Буда от съвършен човек / в ранния будизъм и хинаяна/ в махаяна се превръща в свръхестествено същество. Развива се понятието татхагата. По нататък се развива космическата концепция на Буда, концепцията на трите тела / трикая/, централното място сред които е на дхармакая, символизираща учението на Буда, въплътено в общността на всичко съществуващо. Доктрината трикая се появява още в ранната махаяна, но придобива особено значение в късната махаяна и в тантризма.

В махаяна /в сравнение с хинаяна/ е снижено влиянието на закона за кармата на човека.

Най-значителните философски школи на махаяна са – Мадхаямика и Йогачара.

Махаяна дава основание за възникването на ред секти. Най-известната от тях е Дзен /в Китай я наричат Чан/ , възникнала е в Китай през 5 век. Днес е много популярна в Япония.

Сред основните текстове на махаяна, освен съчиненията с религиозно-догматично съдържание, са посветените на митологизирания образ на Буда и текстове с философско съдържание: Праджнапарамита- сутра, Мадхаямика-карика Нагарджуна.

Числеността на привържениците на махаяна в края на 20-ти век е около 140 милиона.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всички хора се стремят към щастие и да избегват болките и проблемите. Всеки разбира се прави това по различен начин. Може да се каже че хората вземат убежище в различни неща. Пари, слава, коли, наркотици, деца, семейство, власт, работа, форуми, писане .... Общото между всички тези неща е че са нетрайни в същността си. И можем да забележим че като имаме нова кола, телефон, къща, приятел, работа и т.н. щастлива е не колата ни, щастлив е умът ни. Това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни ни точно сега, това което мисли мислите ни и се намира зад тях - нашият ум. Умът е като огледало на повърхността на което се случват картинките на външния (хора, предмети, ситуации.. ) и вътрешния (мисли, чувства, емоции) светове. Ние сме изцяло увлечени от картинките и много рядко (даже никога) не осъзнаваме самото огледало - ума. Просветлението е осъзнаването на огледалото, това което преживява нещата, мислите чувствата, световете. Просветлението е преживяване. Просветлението е истинската ни същност.

Необходима е информация, която трябва да бъде проверена с въпроси. Тогава получваме интелектуална представа за това как стоят нещата, медитация - това е "инструмента" с който образно казано интелектуалната информация от главата я придвижваме в сърцето - тя става преживяване и интелигентни действия за да поддържаме постигнатото ниво.

Така наречените четири благородни истини могат да бъдат казани така:

1. Животът е страдание. Това има нужда от малко разяснение. Будизмът не е за страданието, будизмът е за щастието. Животът е страдание в сравнение с просветлението. И най-щастливите моменти в живота ни са страдание защото не са трайни. Причините за щастието се изчерпват и то свършва. Може да се каже и така: Не ползваме потенциала си да сме щастливи във всеки момент от живота си.

2. Страданието има причина. Това е невежеството. Склонността на непросветления ум да функционира като око - възприема всичко, но не и себе си, това че субекта, обекта и действието са част от една цялост. Така се появява изкуствено разделение - аз - ти. Това поражда смущаващи чувства, като привързаност, гняв, гордост, завист, ревност. Под влиянието на тези чувства мислим, казваме и правим неща неприятни за останалите, това създава подобни впечатления в нашия ум, което пък създава предпоставки да ни се случват такива неща и на нас самите.

3. Страданието има край. Това разбира се е просветлението. Просветлението е "събуждане" от съня на невежеството. Просветлението се случва тук и сега, когато не се вкопчваме и не отблъскваме, когато сме без страхове и очаквания. Просветлението е естественото ни състояние. Просветлението е безстрашна мъдрост, спонтанна радост и активно съчувствие, проявява се с четири активности и пет мъдрости.

4. Има методи водещи до просветление. Това е съчетание от Възглед, Медитация и действие.

Може би най-хубавото в будизма е че се е запазил не само като интелектуално знание, но и като преживяване.

Който иска повече информация може да дойде на лекция на Лама Оле Нидал на 3 и 4 септември в София, на 5 във Варна и на 6 в Русе.

[email protected]

Много обичам и се живо се интересувам от будизма, Шамбала, Елена Блаватска и Николай Рьорих.

Моята цел е също да помагам на хората да се осъзнаят че има единна религия,а не всеки народ и нация да си има различни богове.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много обичам и се живо се интересувам от будизма, Шамбала, Елена Блаватска и Николай Рьорих.

Моята цел е също да помагам на хората да се осъзнаят че има единна религия,а не всеки народ и нация да си има различни богове.

Хората са различни имат различни глави и носят различни шапки. Няма смисъл на всички да се опитваме да сложим една шапка. Същото е с религиите.

Религиите не са еднакви. Имат различни възгледи и цели. В някои има бог, в други има много богове. Някои от боговете са ревниви, отмъстителни и направо зли. Не е мъдро човек да си избира за бог някои който не би искал да има за съсед :-).

В Будизма няма богове. Причините за това което се случва са в самите нас.С всяка мисъл, дума и действие ние определяме бъдещето си, а всичко което ни се случва е резултат от собствените ни думи мисли и действия в миналото.

Буда е първия човек в наше време постигнал просветление, което всъщност е пълното и съвършено функциониране на тяло, реч и ум. Това всъщност е естественото състояние на всеки. Трябва да отворим очи и да се събудим от съня на невежеството. Тогава виждаме, че всъщност всички са Буди, всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов, всичко е пълно със смисъл и нови възможности.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бих искал да попитам някой по-запознат с будизма за едно течение,наречено Сока Гакаи. Наскоро чух за него и ми е любопитно какво представлява.Бях чел,че известният футболист от близкото минало Роберто Баджо го практикувал...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 5 седмици по-късно...

Въведение в Будизма

От Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

© Превод: И. Калушев

Както може би сте отгатнали, аз съм будист. Казаха ми, че трябва да ви запозная с Буда, с неговия път и с ученията му. Това е трудна работа, нещо, което не може да стане за кратко време. В този ден и епоха обаче, когато светът е зает с агресия, алчност и всякакви конфликти, аз съм изпълнен с радост от факта, че толкова много хора искат да знаят повече за нещо толкова отегчително като будизма.

Буда е бил един принц. Той е бил едно обикновено човешко същество. В него не е имало нищо божествено, той бил просто един принц. Всъщност, кланът Шакя не било голямо кралство, само някаква малка република. Онова което той и един друг индиец, Махавира, направили всъщност успяло да промени индийската философска система. До тогава присъствието на Упанишад, или Веданта културата, преобладавало в Индия. Имало силна вяра в касти, богове, жертвоприношения и заедно с това силни концепции за етика, морал и т.н., въпреки че Упанишад и Ведическите схващания за бога-създател са различни от концепцията за бог, която съществува на Запад, например в Юдейството, Християнството и Исляма.

Преди Буда да умре, неговите последователи го попитали какво да кажат на света. Будата казал четири неща, които били доста интересни. Той казал, че последователите му трябвало да кажат на света, че някога е имало един обикновен човек, наречен Сидхарта, в Капилавасту, Индия. Сидхарта се появил на този свят като обикновено човешко същество. Наблягам на думата обикновено. Второто послание било, че това обикновено човешко същество постигнало просветление. Това обикновено човешко същество след това преподало метод за това, как се постига просветление – това било третото послание. Четвъртото послание било това, че дори това просветлено същество умряло. Това били четирите послания, които Будата действително искал последователите му да предадат на света.

Когато Будата казал, че един обикновен човек се е появил на тази земя, той имал пред вид, че всяко човешко същество може да стане буда. Всъщност, същността на всички тях е буда. Сидхарта не се родил буда; той бил обикновен, точно като теб и мен. Това е много важно послание. Един невеж, агресивен, алчен човек също може да стане буда. Това е казвал той в първото и второто си послание.

Третото послание също е доста важно. Човек може да си помисли, “Това може да се е случило на него, но какво ще стане с нас?” Затова в третото послание Будата казва, че ни е оставил метод за това как да постигнем просветление. В други беседи, Будата ясно е казал, че той не може да ти даде просветление, че не може да премахне твоето страдание, че трябва сам да се справиш с това.

Четвъртото е може би най-важното послание. Будата не станал безсмъртен. Той не се превърнал в нещо, което никога не умира, като вампир. Той отишъл в онова, което будистите наричат паринирвана. Пари означава ‘отвъд’.

След това ученията на Будата се разпространили на много места: Индия, много от Хималайските райони, Афганистан, Пакистан, Индонезия, Китай, Япония. Мисля че най-ранният човек, донесъл будизма в Европа е бил руснак, и сега той бавно продължава да се разпространява из Америките и останалия свят.

Мъдростта на Буда е много сложна и изобщо не е привлекателна. Тя е много истинна, много сурова, много разголена. Затова не е приятна, защото никой не обича да чува истината, тя е доста дразнеща за слушане. Методите на Будата са много индивидуално ориентирани. Самият той е казал, че вие сте свой собствен учител, свой собствен спасител, че никой друг не може да ви спаси. Той никога не е правил ясни разграничения, така че е много сложно. Често казвам на хората, че ако притежавах авторитета да променя нещо в будизма, бих го опростил. Например, всеки будист трябва да носи чорапи. Като будист, поне веднъж в живота си трябва да отидеш до Бодгая, Индия. Като будист, трябва да се опитваш да направиш целия свят будисти – такъв вид дисциплина, напътствия. Но будизмът не е такъв.

Понякога когато пътувам със самолет, някой, който е седнал до мен ще каже, “О, вие сте будист.” И аз казвам, да. Тогава той казва, “Значи трябва да сте вегетарианец.” Е, добре е, когато хората свързват будизма с това да си вегетарианец, да си мил, усмихнат.... хубаво е. Затова аз не мога да им противореча и тогава някак промърморвам, “Да”. И когато дойде стюардесата не мога да си поръчам месо. Трябва да се придържам към собственото си лицемерие.

Тъй като аз също така правя и филми, постоянно ме засипват с тези въпроси: “Ти си будист, как може да правиш филми?” Този въпрос постоянно се появява. Затова искам да го обясня малко, тъй като мисля, че е доста важно.

Според моя анализ, тези въпроси – “ти вегетарианец ли си?” или “как можеш да правиш филми?” – възникват, тъй като будизмът често се характеризира като религия. А религиите почти винаги трябва да се занимават с етика и морал, нали? Когато говорим за етика и морал обикновено говорим за етика и морал, които са написани някъде – за следване на правилата. Мисля, че това е причината хората да задават такива въпроси. Аз обаче трябва да кажа, че Източната философия, особено Индийската философия, слага акцента върху мъдростта. В будизма мъдростта е много по-важна от етиката и моралността. Моралът и етиката съществуват само като средство, което да усили и стабилизира мъдростта. Ако няма мъдрост, така наречените моралност и етика са много опасни. Те могат да съсипят живота ни. Когато например пропускам едно месно ядене, това е поради моралност. Моралността и етиката обаче изглежда са доста важни в Християнството, Юдейството и Исляма. Да, разбира се, будистите също ценят моралността, но мъдростта е на първо място.

Когато говорим за мъдрост, говорим за нещо, което преминава отвъд това да направиш правилното или неправилното нещо. Въпреки че това е малко интелектуално, ще се наложи да перефразирам един от най-великите будистки светци и учени, Чандракирти. Той е казал:

Онези, на които им липсва мъдрост ще направят много недобродетелни неща,

и като резултат ще отидат в адовете.

Онези, на които им липсва мъдрост ще направят много добродетелни неща,

и като резултат ще отидат в божествените сфери.

Онези, които са мъдри преминават отвъд добродетелното и недобродетелното

и ще постигнат освобождение.

Както казах, будизмът е много сложно нещо! Този акцент върху мъдростта се отразява и на социалния ни живот. Например, лудите йогини на Тибет. Тибет е едно общество, което почита лудите, общество, което цени лудата мъдрост, анормалното. В нашето общество рядко може да се чуе фраза като “Той беше велик човек, защото беше толкова морален.” Често обаче чуваме възхвала за някой, защото той е имал много мъдрост. Будистката традиция и възглед почти винаги се основават на мъдростта. Мъдростта е най-важното нещо.

И, каква е тази мъдрост? В мъдростта няма нищо божествено. Тя не е някакъв дар от бога, който трябва да търсим. Нищо подобно. Тя също не е супер интелект. Едва ли не мога да кажа, че тя не е нищо специално. И не е нещо, с което се сдобиваме. Не можем да си купим мъдрост. Не можем да я натрупаме. Това е така, защото ние вече я притежаваме. Ние имаме мъдрост. Всички ние. Ти и аз, и кучетата. Всеки. Никой не е изключен. Всеки има тази мъдрост. В момента обаче, тази мъдрост, която вие и аз имаме не се проявява, защото е увита във всякакви видове опаковъчна хартия. Някои от опаковките са изпълнени много красиво- като много красиви оригами- ние наричаме това религиозна опаковка, опаковката на духовния материализъм. С тях е трудно, ние не искаме да ги отваряме, защото опаковката е толкова красива. Някои обаче са доста грозни – за тях е лесно да развием мотивация да го разопаковаме, но дали ще успеем в това или не е друг въпрос. Това е единственият проблем, иначе мъдростта си е тук.

Въпросът сега е как да го разопаковаме, как да свалим този воал, който покрива нашата мъдрост. Съществуват толкова много методи, толкова много! И тези методи всъщност понякога се превръщат в проблем. Въпреки че те помагат много за разопаковането на тази мъдрост, те на много нива също така са се превърнали в проблем и това е причината, поради която, например, на много места будизмът винаги се категоризира като религия. Защо? Заради някои от тези методи. Будистите използват цветя, благоухания, роби и т.н. Разбира се, разопаковане е необходимо, за да се разкрие обекта който е вътре, но е много жалко, че понякога хората се съсредоточават толкова много върху опаковката и разопаковането, че забравят каква е всъщност целта.

В будизма ние сме окуражени да използваме всякакви методи, стига те да са придружени от мъдрост. Има популярни методи, които разбира се зависят от това къде се намирате. Ако отидете в югоизточна Азия един много популярен метод е да изоставите дома си, да обръснете главата си, да си облечете нещо жълтеникаво или кафеникаво и да отидете в гората. Това е един от хилядите и хиляди методи. Счита се че има 84000 различни метода – това е просто един от тях. Благоухания, мантри, пясъчни мандали, подреждане на цветя, зен градини са някои от другите методи. Някои методи са по-рисковани от други, защото някои методи са като игра с огъня. Някои методи са наистина опасни. Те са доста разголени, сурови, и следователно по-опасни. Някои методи не включват риск, но са много бавни, тъй като не поемате никакъв риск. Както и при всеки друг път, колкото по-малко риск поемете, толкова по-малка ще е и печалбата ви. Всичко зависи от това колко кураж притежавате.

Сред всичките тези методи обаче, има един който е доста популярен и доста ефективен. Също така почти всички други методи се основават на този единствен метод. Той е наречен, всъщност, ‘да не правиш нищо’. Да не правиш абсолютно нищо е истинският метод. Ако искате да му дадете име, това е наречено самадхи, или медитация. Така че медитацията, в основата си, е да не правиш нищо.

Нека сега навържем всички тези неща. Какво правим тук? Ние се опитваме да открием мъдрост, мъдростта, която съществува. Как работи това? Нима правенето на нищо ще разкрие мъдростта? Как?

Ако преведем думичката мъдрост, или праджня, на обикновен ежедневен език, тя означава “абсолютна нормалност” – един ум в своето абсолютно нормално състояние. Няшият ум обаче не е нормален. Твоят ум не е нормален. Моят ум определено не е нормален. Защо? Защото някои от нас са наркомани. Някои от нас са алкохолици. Но наркоманите и алкохолиците – това са малки неща, не са голяма заплаха. Всъщност има други неща, които ни правят ненормални, и това са нашите привързаности към агресия, завист, гняв, желание, гордост. Тези емоции ни правят ненормални.

Почти през цялото време ние сме оплетени в гняв, завист или гордост. Винаги! Когато гледаме нещата, ние виждаме всичко през пет чифта очила: очила на завист, очила на гняв, очила на гордост и т.н. Когато видим същинския обект, ние го виждаме напълно изкривено. Това е начина по който вие и аз, хората като нас, ставаме ненормални.

И така, как да достигнем нормалността? Как да постигнем това? Има много начини, както казах: благоухания, цветя, обръсване на главата. Един от най-добрите начини обаче е, да седнем и да не правим нищо. С какво ще помогне това? Това всъщност е един много добър трик. Виждате ли, обикновено нашият ум винаги копнее за забавления. Нашият ум не може да застане мирно, без да е зает с нещо. Ние трябва да правим нещо. Когато умът ни е зает с нещо, тогава ние сме се хванали здраво за онова, с което се занимаваме. Виждате ли? Умът е ненормален, изтощен, огрубял, зает. Няма начин да станем нормални.

И какво правим в такъв случай? Ние изоставяме всичко това и не правим нищо. Това е трудно. Опитайте го, когато се върнете вкъщи довечера. Седнете в хола си за две минути без да правите нищо. Много е отегчително, много тежко. Ние трябва да правим нещо: да четем вестник, да гледаме телевизия, да се обадим на някой, да купонясваме. Правили сме това отново, отново и отново. Сега вече сме толкова преситени, че тези неща дори не работят вече. Телевизията е толкова отегчителна, вестникът е толкова отегчителен и купонясването всяка вечер е толкова отегчително. Нищо от тези неща вече не ни възбужда. Всъщност, някои от нас дори са приели убежище в камшиците и веригите. Скоро, за да можем да се възбудим ще ни трябва електрическо ренде за сирене. Това е, защото сме станали толкова ненормални, толкова твърди. Умът ни е станал като сирене Пармезан, а ножчето за сирене изобщо не е остро.

Затова нещото което трябва да направим е просто да седнем и да не правим нищо. Абсолютно нищо, включително и без мечтаене. Тези дни хората казват, “аз медитирам,” но гледат в някой залез. Това е правене на нещо, по най-сериозния възможен начин! Гледането на залези е създало някои от най-великите песни, гледането на вълните е създало доста неща. Вие не трябва да правите нищо такова. Не трябва да слушате ню ейдж музика. Ужасно е: деветата симфония на Бетховен с птички - вижте колко ненормални сме станали! Това е от сорта на електрическото ренде за сирене; деветата симфония с птички и дъждовни капки. Нищо не работи, нищо.

Следователно най-безопасният начин е да правите нищо. По две минути всеки ден. И след това, ако сте дисциплинирани, по три минути, четири минути, пет минути. Ако можете да не правите нищо и да седите и наблюдавате ума си по десет минути на ден, без да пропускате в продължение на една година, ще се случи голяма промяна. Не трето око, не. Кой иска такова нещо? Кой би искал да има трето око? Човек толкова ще се притесни, че дори няма да може да си направи нормална среща с някой. Представете си, имате трето око! Това не е нашата цел.

Нашата цел е десет минути медитация всеки ден. След една година определени неща започват да се променят във вас. Нека кажем, че вие например сте някой, които настървено си мие рицете със сапун след като използва тоалетната. След това се връщате в стаята и си помисляте, “измих ли ги?” и се връщате отново и ги измивате отново. Посред нощ се сепвате, “измих ли си ръцете?” и след това отново отивате и си ги измивате.

Това е може би доста краен пример. Малки неща обаче, като гладенето на бельото. Или като дните и часовете зяпане през витрината в най-скъпите колани и тиранти. Това е наистина смешно! Защото дори и да го носите, никои няма да го види, а пък вие прекарвате пред витрината два дни, избирайки.

Всички ние имаме всякакви малки мании като тези, и когато тези мании започнат да отслабват, това определено е смислена цел. След една година медитация вие може съвсем спокойно да измиете ръцете си в тоалетната чиния, без дори да ги изсушите с пешкира и да не се притеснявате за това. Ще си легнете да спите без грижи и утре ще изядете закуската си с ръце, без грижи.

Това, казвам ви, е едно малко просветление. Всичко което трябва да направим е да съберем много такива. А това определено е съвсем постижимо.

Източник : Тук

Какво е и какво не е Будизъм

Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

Лекцията е изнесена в Сидни, Австралия, през 1999 година. © Превод: И.Калушев

Хората често ме питат: “С две думи, какво е будизма?” Или питат, “Какъв е специфичният възглед, или философия на будизма?”

За жалост на Запад будизмът сякаш се озова в купа на религиите, дори в раздела “помогни си сам” или “самоусъвършенстване”, и определено се намира също и в раздела “яки медитации”. Бих искал да подложа на критика общата дефиниция за будистка медитация.

Много хора мислят, че медитацията има нещо общо с релаксацията, с наблюдаването на залеза или наблюдаването на вълните на плажа. Идват на ум очарователни фрази, като “остави нещата да текат” и “стани безгрижен”. От будистка гледна точка, медитацията е малко повече от това.

Първо, мисля, че трябва да поговорим за истинския контекст, в който се практикува будистката медитация. Това се нарича: възглед, медитация и действие. Взети заедно, тези три неща са един умел начин за разбиране на пътя. Дори да не изплзваме такива изрази във всекидневния си живот, ако се замислим, ще видим, че ние винаги действаме според определен възглед, медитация и действие. Например, ако искаме да си купим кола, ние избираме онази, която ни се струва най-добра, надеждна и т.н. “Възгледът” в този случай е идеята, или вярата, която имаме – това, че колата е добра. След това “медитацията” е размишляването и свикването с тази идея, а “действието” е самото купуване на колата, карането и използването й. Този процес не е непременно нещо будистко; той е нещо, което правим през цялото време. Няма нужда да го наричате възглед, медитация и действие. Може да мислите за него като за “идея,” “свикване с идеята,” и “придобиване.”

И така, какъв е специфичният възглед, с който будистите се опитват да свикнат? будизмът се определя чрез четири характеристики, или “печата”. Всъщност, ако всичките тези четири печата важат за даден път или философия, няма значение дали ги наричате будистки, или не. Можете да ги наричате каквото си искате; думите “будистко” или “будизъм” нямат значение. Идеята е, че ако даденият път е според тези четири печата, той може да бъде считан за пътя на Будата.

Това е причината, поради която тези четири характеристики са наречени “четирите печата на Дхарма.” Те са:

Всички съставни неща са непостоянни

Всички емоции са болезнени. Това е нещо, за което само будистите говорят. Много религии проповядват неща като любов с песни и възхвали. Будистите мислят, “Всичко това е страдание.”

Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване. Това всъщност е крайният възглед на будизма; останалите три се опират на този трети печат.

Четвъртият печат е, че нирвана е отвъд крайности.

Без тези четири печата, будисткият път би станал теистичен, религиозна догма и целият му смисъл би се загубил. От друга страна може да имате някой сърфист, който ви дава учения за това как да седите на плажа и да гледате залеза: ако онова, което той ви казва е в съответствие с тези четири печата, това ще е будизъм. На Тибетците, Китайците или Японците това може да не се нрави, но учението не е необходимо да бъде в “традиционна” форма.

Четирите печата са доста преплетени един с друг, както ще видите.

Първият печат:

Всички съставни неща са непостоянни.

Всяко явление, за което можем да се сетим е съставно, и следователно е обект на непостоянството. Някои аспекти на непостоянството, като промяната на времето навън, можем да приемем доста лесно, но има и други, също толкова очевидни неща, които не приемаме.

Нашето тяло например е видимо непостоянно и остарява всеки ден, и въпреки това ние не желаем да приемем този факт. Определени популярни списания, които са фокусирани върху младостта и красотата експлоатират този проблем. По отношение на възгледа, медитацията и действието, техните читатели може да развият възглед, в който си мислят, че някак могат да избегнат процеса на остаряването. Те размиишляват върху този възглед на постоянството и последващото им действие е да отидат във фитнес центровете или да се подложат на пластична хирургия и на всякакви други щуротии.

Просветлените същества биха счели това за смешно и за произтичащо от погрешен възглед. По отношение на тези различни аспекти на непостоянството, остаряването и умирането, промените на времето и т.н. Будистите имат да кажат едно единствено нещо – първият печат: явленията са непостоянни, защото са съставни. Всичко, което се състои от части рано или късно ще се разпадне.

Когато казваме “съставни,” това включва и измеренията пространство и време. Времето е съставно и следователно непостоянно: без миналото и бъдещето няма такова нещо като настояще. Ако настоящият момент беше постоянен, нямаше да има бъдеще, защото настоящето винаги щеше да е тук. Всяко действие, което извършвате – например да нарисувате цвете или да изпеете песен – има начало, среда и край. Ако при пеенето на една песен липсваха началото, средата или краят нямаше да има такова нещо като пеенето на песен, нали? Това означава, че пеенето на песен е нещо съставно.

“И какво от това?” питаме ние. “Защо трябва да се занимаваме с това? Какво толкова? Има начало, среда и край – какво от туй?” Не става въпрос за това, че будистите някак са притеснени от началата, средите и краищата; те не са проблем. Проблемът е в това, че когато има съставни неща и непостоянство, както е с ежедневните и материални неща, има несигурност и болка.

Някои мислят, че будистите са песимисти, винаги говорят за смъртта, непостоянството и остаряването. Това обаче не е непременно вярно. Непостоянството е облекчение! Аз днес нямам BMW и точно по силата на непостоянството на този факт мога да се сдобия с него утре. Ако го нямаше непостоянството аз щях да съм заседнал в това не-притежаване на BMW и никога нямаше да си го имам. Днес може да се чувствам ужасно депресиран, но благодарение на непостоянството, утре може да се чувствам прекрасно. Непостоянството не е задължително лоша новина; зависи от начина, по който го разбираш. Дори и днес твоето BMW да бъде издраскано от някой вандал или най-добрият ти приятел да те предаде, ако имаш възгледа на непостоянството няма да си толкова притеснен.

Заблудата възниква когато не осъзнаваме, че всички съставни явления са непостоянни. Когато обаче осъзнаем тази истина, дълбоко вътре в себе си, а не само интелектуално - това наричаме освобождение: освобождение от тази едностранчива, тесногледа вяра в постоянството. Всичко, независимо дали ви харесва или не – дори и пътят, скъпоценният будистки път – е съставно. Всичко има начало, има среда, има и край.

Когато разберете, че “всички съставни неща са непостоянни” вие сте подготвени да приемете съществуването на загуба. Тъй като всичко е непостоянно, това може да се очаква.

Вторият печат:

Всички емоции са болезнени

Тибетската дума за емоция в този контекст е zangche, което означава “замърсен” или “опетнен,” в смисъл, че е нещо, пропито от объркване, или дуалност.

Ние естествено разглеждаме някои емоции, като агресията или ревността, като болезнени. Но какво става с любовта и привързаността, добротата и предаността, тези хубави, леки и приятни емоции? Ние не мислим, че те са болезнени; въпреки това те са дуалистични и това означава, че накрая се превръщат в източник на болка.

Дуалистичният ум включва почти всяка мисъл, която може да имаме. Защо това е болезнено? Защото идва от объркване. Всеки дуалистичен ум е объркан ум, - ум, който не разбира същността на нещата. И как да разберем дуалността? Тя е в субекта и обекта: ние, от една страна и нашето преживяване, от друга. Този вид дуалистично възприятие е погрешно, както можем да видим, когато различни хора възприемат един и същи обект по различни начини. Един човек може да мисли, че някоя жена е красива и това за него е вярно. Но ако това беше някаква абсолютна, независима истина, тогава всички останали също щяха да я виждат като красива. Очевидно това не е истина, която е независима от други неща. Тя е зависима от твоя ум; тя е твоя собствена проекция.

Дуалистичният ум създава много очаквания – много надежда, много страх. Винаги когато има дуалистичен ум има надежда и страх. Надеждата е една съвършена, префинена болка. Ние сме свикнали да мислим, че надеждата не е болезнена, но всъщност тя е една голяма болка. Колкото до болката от страха, няма нужда да обсъждаме това.

Будата е казал, “Разбери страданието.” Това е Първата благородна истина. Много от нас объркват болката с удоволствие – удоволствието, което в момента изпитваме всъщност е самата причина за болката, която ще получим рано или късно. Друг будистки начин за обясняване на това е да кажем, че когато една голяма болка стане малка, ние я наричаме удоволствие. Това е, което наричаме щастие.

Освен всичко това, емоцията няма никакво присъщо истинско съществуване. Когато жадни хора видят мираж с вода те изпитват усещане за облекчение: “Страхотно! Там има някаква вода!” Но когато се приближат, миражът изчезва. Това е един важен аспект на емоцията: емоцията е нещо, което няма независимо съществуване.

Затова будистите заключават, че всички емоции са болезнени. Тъй като те са непостоянни и дуалистични, те са несигурни и винаги са придружени от надежди и страхове. В окончателен план обаче те нямат и никога не са имали присъщо съществуване, така че, в определен смисъл, не струват много. Всичко, което създаваме чрез своите емоции в крайна сметка е напълно безсмислено и болезнено. Затова будистите практикуват медитациите шамата и випашана – това помага, за да се отслаби хватката с която емоциите са ни сграбчили и за да се отслабят маниите, които сме развили като сме ги следвали.

Въпрос: Състраданието емоция ли е?

Отговор: Хората като нас имат дуалистично състрадание, докато състраданието на Будите не включва субект и обект. От гледна точка на един Буда, състраданието никога не може да включва субект и обект. Това е наречено ‘махакаруна’ – велико състрадание.

Въпрос: Трудно ми е да приема, че всички емоции са болка...

Отговор: ОК, ако искаш един по-философски израз, можеш да пропуснеш думата “емоция” и просто да кажеш, “Всичко, което е дуалистично е болка.” Но аз харесвам думата емоция, защото тя ни провокира.

Въпрос: Болката непостоянна ли е?

Отговор: Да! Ако знаеш това, значи си наред. Точно защото не знаем това изпадаме в много усложнения, опитвайки се да разрешим проблемите си. И това е вторият голям проблем, който имаме – това, че се опитваме да разрешим проблемите си.

Третият Печат

Всички явления са пусти;

Те са без присъщо съществуване.

Когато казваме “всички”, това включва всичко, включително Будата, просветлението и пътя. Будистите дефинират като “явление” всичко, което притежава характеристики и е обект, който е възприеман от даден субект. Да считаме, че един обект е нещо външно е невежество и точно това ни пречи да видим истината за този обект.

Истината за едно явление е наречена ‘шунята’, пустота, което означава, че явлението не притежава истински съществуваща същност или природа. Когато един заблуден човек или субект види нещо, виденият обект се интерпретира като нещо действително съществуващо. Както можете да видите обаче, съществуването приписвано от субекта е погрешно схващане. Такова едно схващане се основава на различните условия, които карат един обект да изглежда истински; това обаче не е начинът, по който обекта действително съществува. То е като да виждаме мираж.: там няма истински съществуващ обект, въпреки че изглежда така. С думата ‘пустота’ Будата е искал да каже, че нещата не съществуват истински, така както ние погрешно мислим, а че те всъщност са ‘пусти’ от такова погрешно приписано им съществуване.

Чувстващите същества страдат точно защото вярват в нещо, което всъщност е просто погрешна проекция. Точно като лек за това Будата е преподал Дхарма. Много просто казано, когато говорим за пустота имаме пред вид, че начинът, по който изглеждат нещата не е начина, по който те действително съществуват. Както казах преди, когато говорех за емоциите, може да видите един мираж и да мислите, че това е нещо истинско, но когато доближите, миражът изчезва, колкото и истински да е изглеждал.

Понякога пустотата е наричана ‘дхармакая’ и в различен контекст бихме могли да кажем, че дхармакая е постоянна, непроменяща се, всеобхватна и да използваме всякакви красиви, поетични думи. Това са мистичните изрази, които принадлежат на пътя, но за момента ние все още сме на началния етап – опитваме се да придобием интелектуално разбиране. По пътя, ние може да изобразим Буда Ваджрадхара като символ на дхармакая, или пустотата, но от академична гледна точка това дори да си помислим за изобразяване на дхармакая е грешка.

Будата преподал три различни подхода на три отделни етапа. Те са известни като Трите Завъртания на Колелото, но те могат да бъдат сумирани в една единствена фраза: “Ум; няма ум; умът е сияйност.”

Първото, “Ум,” се отнася до първия набор от учения и показва, че Будата е преподал, че има един “ум”. Това е било, за да се разсее нихилистичния възглед, че няма божествени сфери, няма адски сфери, няма причина и резултат. След това, когато Будата е казал, “Няма ум,” той е имал предвид, че умът е просто една концепция и че няма такова нещо като истински съществуващ ум. Накрая, когато той е казал, “Умът е сияйност,” той е имал пред вид буда-същността, незаблудената, или изначално съществуващата мъдрост.

Великият коментатор Нагарджуна е казал, че целта на първото завъртане е била да се премахне недобродетелта. Откъде идва недобродетелта? Тя идва от това да си или етерналист, или нихилист. Следователно, за да сложи край на недобродетелните действия и мисли, Будата е преподал първото учение. Второто завъртане на Дхарма колелото, когато Будата е говорил за пустотата, е било представено, за да се премахне вкопчването в един “истински съществуващ ‘аз’ ” и в едни “истински съществуващи явления.” Накрая, ученията при третото завъртане били дадени, за да се разсеят всички възгледи, дори и възгледа за липсата на собствена същност. Трите набора учения на Будата нямат за цел да предложат нещо ново; целта им е просто да премахнат объркването.

Като будисти ние практикуваме състрадание, но ако ни липсва разбиране на този трети печат – че всички явления са пусти – нашето състрадание може да се обърне срещу нас. Ако си привързан към целта на състраданието когато се опитваш да разрешиш даден проблем, може да не забележиш, че идеята ти за решението се основава напълно на твоята собствена лична интерпретация. Така можеш да завършиш като жертва на надеждата и страха, и съответно на разочарованието. Ти започваш като “добър махаяна практикуващ,” и, веднъж или два пъти се опитваш да помагаш на чувстващите същества. Ако нямаш обаче разбиране на този трети печат, ще се умориш и ще се откажеш да помагаш на съществата.

Има и друг проблем, който възниква от неразбирането на пустотата. Той сполита леко повърхностните и нестабилни будисти. Някак, в будистките кръгове, ако не приемаш пустотата, не си готин. Затова ние се преструваме, че оценяваме пустотата и се преструваме, че медитираме върху нея. Ако не я разбираме правилно обаче, може да се получи един лош страничен ефект. Може да кажем, “О, всичко е пустота. Аз мога да правя каквото си искам.” И така ние пренебрегваме и нарушаваме законите на карма, поемането на отговорност за действията си. Ние губим “елегантността” си и в тази игра обезкуражаваме и другите. Негово Светейшество Далай Лама често говори за това падение, при което не се разбира пустотата. Правилното разбиране на пустотата ни кара да виждаме как нещата са взаимозависими и как ние носим отговорност за своя свят.

Можете да прочетете милион страници на тази тема. Само Нагарджуна е написал пет различни коментара, които основно се занимават с това, а има и коментарите на неговите последователи. Има безброй учения за установяване на този възглед. В Махаяна храмовете и манастирите хората пеят Сърдечната Сутра на Праджняпарамита – това също е учение за третия печат.

Философиите или религиите може да кажат, “Нещата са илюзия, светът е мая, илюзия,” но винаги има едно-две неща, които се оставят назад и които се считат за истински съществуващи: Бог, космична енергия, какъвто там е случая. В будизма не е така. Всичко в самсара и нирвана – от главата на Буда до парчето хляб – всичко е пустота. Няма нещо, което да не е включено в окончателната истина.

Въпрос: Ако самите ние сме дуалистични, можем ли изобщо някога да разберем пустотата, която е нещо, преминаващо отвъд описанието?

Отговор: будистите са много хлъзгави. Ти си прав. Никога не може да се говори за абсолютната пустота, но може да се говори за един “образ” на пустотата – нещо, което може да бъде преценено и за което може да се размишлява така че, накрая, да достигнеш до истинската пустота. Може да кажете, “А, това е прекалено лесно. Това са пълни глупости.” Но на това будистите ще кажат, “Лошо за теб, в такъв случай, защото това е начинът, по който нещата работят.” Ако имаш нужда да срещнеш някого, когото никога не си срещал преди, аз мога да ти го опиша и да ти покажа негова снимка. Тогава, с помощта на тази снимка, ще можеш да отидеш и да откриеш истинския човек.

От крайна гледна точка пътят е ирационален, но от относителна гледна точка той е много рационален, защото се опира на относителните конвенции на нашия свят. Когато говоря за “пустота”, всичко което казвам засяга този “образ” на пустотата. Аз не мога да ви покажа истинската пустота, но мога да ви кажа защо нещата нямат присъщо съществуване.

Въпрос: В будизма има толкова обширна иконография, че човек може да си помисли, че тя е обект на медитация или обект на почит. Но, от вашето учение трябва ли да разбирам, че всичко това е несъществуващо?

Отговор: Когато отидете в някой храм ще видите много красиви статуи, цветове и символи. Те са важни за пътя. Те всичките принадлежат на онова, което наричаме “образ на мъдростта” или “образ на пустотата.” Когато обаче следваме пътя и прилагаме методите му е важно да знаем, че самият път в крайна сметка е илюзия. Всъщност, чак тогава ще можем правилно да го оценим.

Четвъртият печат

Нирвана е отвъд крайностите

Сега след като вече обясних пустотата, чувствам че четвъртият печат, “Нирвана е отвъд крайностите,” също беше обяснен. Накратко обаче – този последен печат е също нещо, което е специфично будистко. В много философии или религии крайната цел е нещо, за което можеш да се хванеш и задържиш. Крайната цел е единственото нещо, което наистина съществува. Нирвана обаче е неусложнена, така че не е нещо, за което можеш да се хванеш. Тя е наречена “отвъд крайностите.”

Ние някак си мислим, че можем да отидем някъде, където ще имаме по-удобен диван за сядане, по-добър душ, по-добра канализация, една нирвана в която няма да имате нужда от дистанционно управление, където всичко е там в момента, в който си помислите за него. Както казах преди обаче, то не е, че добавяме нещо ново, което не е било там преди. Нирвана се постига, когато премахнете всичко, което е изкуствено и замърсяващо.

Няма значение дали си монах или монахиня, която е изоставила светския живот или си йогин, който практикува задълбочени тантрични методи. Ако, когато се опитваш да изоставиш или трансформираш привързаността към собствените си преживявания не разбираш тези четири печата, ще завършиш считайки проявленията на своя ум за нещо лошо, диаболично и нечисто. Ако направиш това, ти си далеч от истината. А цялата идея на будизма е да те накара да разбереш истината. Ако имаше някакво истинско постоянство в явленията; ако имаше истинско удоволствие в емоциите, Будата щеше да е първия, който да ги препоръча, с думите, “Моля ви, пазете и ценете тези неща.” Но, благодарение на голямото си сътрадание той не направил това, защото е искал да имаме онова, което е вярно, онова, което е истинско.

Когато имате ясно разбиране за четирите печата като основа на практиката си, ще се чувствате удобно, независимо какво ви се случва. Докато имате тези четирите като свой възглед нищо не може да се обърка. Всеки който държи тези четирите, в сърцето си или в главата си и размишлява върху тях – той е будист. Няма нужда такъв човек дори да бъде наричан будист. Той или тя по дефиниция е последовател на Будата.

Източник : Тук

Редактирано от Вало (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Будизмът не е религия. Не е и будизъм дори. Термина не е най-точния. Буда не е искал последователи – искал е колеги. Думата която се ползва за будизъм на санскрит е дхарма, а на тибетски – чьо и двете означават : нещата такива каквито са. Така че будизмът преди всичко е здрав разум. Може да се каже, че ако нещо противоречи на здравия разум със сигурност не е будизъм. Буда е искал ако науката достигне до факти, които си противоречат с будисткото учение, то да бъде променено. Защото няма религия или учение които да са над истината. Целта на будизма може да се каже е щастието. Ако си щастлив – не ти трябват нито книги, нито учения нито учители. Всеки се стреми към щастието и се опитва да избегне болките и проблемите. Някой търсят щастието си в приятели, семейство, деца, интересни занимания, работа, коли, къщи, власт, пари, здраве, алкохол, младост, радост, политически партии, наркотици, нова приятелка всяка седмица или всеки ден. Всеки взема убежище в нещо. И никой не е трайно щастлив защото рано или късно всичко свършва. Всичко е преходно, като дъга, като рисунка на морския бряг. Всичко е преходно, защото е съставено от взаимно-зависими условия. Хора, ситуации, предмети, мисли, чувства, вселени - всичко идва и си отива. Това което преживява щастието не са новите придобивки, това което преживява щастието е ума. Ума винаги е. Като огледало зад картинките – винаги е. В будизма вземаме убежище в пълното развитие на потенциала на ума, това наричаме Буда, не човека живял преди 2550 години, а това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно тук и точно сега – нашия ум, вземаме убежище в ученията които ни водят до това състояние и вземаме убежище в приятелите и помощниците по пътя. (Може би убежище не е най-подходящата дума) В Диамантения път на будизма можем да вземем убежище и в Ламата, но отново не като човек или личност, а като огледало на нашия собствен потенциал. Това което се случва по пътя – ставаме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно добри. Щастливи във всяка ситуация. Тук и сега. И това е истинската ни същност. На всеки от нас. Успех на всички които търсят.

Редактирано от Вало (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВ И ПАРТНЬОРСТВО

Лама Оле Нидал

“Преодоляването на страха от това да бъдеш отворен тук и сега е най-прекрасното нещо. Всичко засиява с важност и игривост и чувството, че си принадлежите един на друг прави развитието на всеки един от вас споделено богатство. “

Най-големите радости и болки на човека са свързани с любовта и партньорството. Всеки път, когато нашите сърца забият по-бързо или очилата ни се запотят, ние го приемаме като нещо изключително лично. Преживяваме чувствата си като нещо уникално, което ни се случва, но ако погледнем по-отблизо, корените им са много по-надълбоко. Това, което може да ни изглежда много лично преживяване всъщност е среща и осъществяване на най-основните принципи на вселената.

Там, където безвременното открито пространство – потенциала на всички неща – играе свободно, то изразява своята сила и преживява своите качества чрез дуалността. Проявявайки се като близко и далечно, като топло и студено, като мъжко и женско, то идва, за да осъзнае своя пълен потенциал. Ако има само пространство, нищо не се случва. Въпреки че пространството е неразделно от осъзнаването, радост и сила не се пораждат. Ако пространството се изрази чрез дуалността обаче, ако противоположностите се появят и слеят след това, нещо присъщо се заражда и се появява богатство. Подобно е на това, което се случва в лабораториите, когато атомите се разделят и след това се сблъскат с висока скорост. Огромните освободени енергии са били в атома и преди това, но са се появили, едва когато той е бил първо разделен и след това събран отново.

Същото става и когато се влюбим, когато съществата се отворят един за друг и мъжката и женската енергия се срещнат. Полезно е да разберем, че нещата са по-малко лични, отколкото ние ги чувстваме. Това, което се преживява като нещо лично, всъщност е много основно. Срещането и обединяването на тази дуалност е по своята същност удивителна възможност, както за вътрешен, така и за външен растеж. Тъй като пространството, съдържащо се между истински противоположности съдържа всички възможности, тяхното обединение дава повече от техния сбор.

Това означава, че когато мъжкото и женското се срещнат напълно, ще се появят качества, които нито едно от двете не е осъзнавало преди. Разбира се, съществата винаги се учат едно от друго, но където има любов, има допълнителни измерения. Само по себе си мощното поле, появяващо се от взаимното привличане и преживяваните над-личностни състояния на пространство и блаженство, има вдъхновяваща природа. Непознати преди аспекти на ума оживяват, когато се доближим и дълбоко докоснем един друг. Повече се получава, отколкото се влага в любовта, защото самата ситуация е толкова творческа. Случват се много неща, които дотогава са стояли в непроявено състояние.

Този процес се активира, независимо по какъв начин сме се отворили за него. Някои хора осъзнават повече на външно ниво, наслаждавайки се силно на часовете в леглото. Други се срещат на вътрешно ниво, споделяйки същите интереси и искайки да правят подобни неща. А някои се чувстват обединени, защото се допълват на най-дълбоките нива на възгледа. Независимо дали физическо привличане, вътрешно чувство или дълбока идентификация ще са основната причина за връзката, има много да се научи. Ако работим интелигентно с това, което е налице, ще се осъществи дори още по-цялостен човешки растеж.

Тъй като това е възможно само в спокойна атмосфера, в една връзка е важно да се избягват очакванията и съревнованията. Въпреки че Буда по никакъв начин няма намерение да залепва някого за нежелан партньор и често споменава за трудността да се намери добър партньор, от момента, в който съществата решат да направят връзка, е разумно да са рамо до рамо. Подкрепата един друг работейки в света има много смисъл и най-доброто се случва, когато мислим “ние” или “нас”, а не “аз и тя” или “аз и той”. Обикновено и двамата партньори минават през възходи и падания заедно, а щастието и нещастието зависят от възгледа им. Затова, ако нечий партньор има специални качества, въпросът е да ги споделяме. Ако мислим и казваме “Виж какво можем да направим”, се премахват всички чувства на разделение и се появява много радост от преживяването “никога няма да ударя на камък”. Умът няма край.

И тъй като животът става по-кратък, а не по-дълъг, как можем да направим щастливо разпределение на такива безвременни сили в полето на човешките всекидневни връзки?

На външно ниво, е разумно да даваме толкова щастие, колкото е възможно, да бъдем съзнателно добри един към друг и да се наслаждаваме на богатите разлики между мъжа и жената в любовния акт. Да се доближаваме до другия така, както влизаме в храм, с голяма откритост. Ако не сме монаси или монахини, е полезно да виждаме тялото като инструмент за даряване щастие на другите.

На вътрешно ниво, срещата трябва да уравновесява съчувствието и мъдростта. Мъжете имат повече методи, жените повече интуиция и в атмосфера на доверие, приемането на тези качества води до резултати, надминаващи всички измерения. Препятствията тук се елементарни, но упорити и премахването им изисква много добронамереност. Толкова много неща са свързани с вътрешния ритъм. Мъжете например, разделят деня и нощта. Мнозина са груби по време на работа и често не се сещат да сменят тона, когато наоколо се появят жени. През нощта обаче всичко е забравено. Тогава умът им е концентриран в любовта и забавленията и те се чудят какво става с жената, която е заседнала в своя 24-часов цикъл. Ако не са се отнасяли добре с нея през деня, тя просто няма да е много сговорчива през нощта. Тъй като и двете страни са много чувствителни в такъв момент, а животът трябва да се използва добре, това нещо трябва да се има предвид.

Най-дълбокото ниво на съюза между мъжа и жената се изразяват чрез будистките символи на лотоса и диаманта. Жената е лотоса. Тя е естествено даваща и иска да означава нещо за някого. Мъжът е диаманта, доволен и сам да сияе. Обединяването на лотоса и диаманта, независимо дали в действащо партньорство или като съзнателно цяло, дава най- висшата радост на пълно функциониране, която се разпространява и на външно, и на вътрешно ниво. Знаейки, че това съвършенство е над-личностно и безвременно, присъщо на пространството, съчувствието и мъдростта стават съвсем естествени, а нараняването на другите, ако не е за тяхно добро, изчезва напълно.

И така, какви видове любов съществуват? Основно два вида: взимаща и даваща. Внимавайте за привързаности; те ограничават свободата, искат да контролират и винаги са заети с миналото или бъдещето. Ако се появят такива чувства, бързо ги изхвърлете. Те се превръщат в затвор и няма да са от полза нито за вас, нито за който и да е друг. Противоположното е обогатяващата любов, която народната мъдрост изразява чрез поговорки като: “Ако обичаш някого, дай му свобода”. Тук мислим за развитието на другия, и ако той остане с нас или се върне, значи си принадлежим, ако не – по-добре е така. Човек остава в центъра си и чувството за богатство дава пространство на хората да израстват. В края на краищата, всички ще са по-богати отпреди.

Можем да разграничим четири изражения на тази последна, много положителна любов. Две от тях са познати, а две са по-абстрактни.

Едната е вдъхновяващият обмен между равни, обикновено наричано любов. Понякога единият партньор може да има повече, което да даде, но има баланс и двамата имат директна полза.

Съчувствието също принадлежи тук. То е благородно, докато никой не бива държан слаб и получаващ, а вместо това го правим силен и способен да дава по-късно. Това действа, докато нито една от страните не изчислява загубите и печалбите, а и двамата са достатъчно интелигентни, за да избягват гордостта и зависимостта. Това е видът мъдрост, необходим за да се справяме с мъчителните проблеми на света със съчувствие, например произлизащите от исляма и пренаселеността.

Симпатизиращата радост означава споделяне с радост на положителни събития, дори да нямат нищо общо с нас. Просто е чудесно, когато се случва нещо добро, страданието се намалява и човешката свобода и растеж стават възможни. Цивилизованите ситуации, които позволяват количеството да се превръща в качество, доставят едно от най-прекрасните удовлетворения, на които е способен ума.

Името на най-изтънченото изражение на любовта често удивява западняците, които поставят това състояние във философските категории. То е равнопоставеност и означава осъзнаване, че всеки има Буда (съвършена)-природа, независимо дали знае това или не. Разбирането, че умът на всеки по своята същност е ясна светлина и че нито едно събитие или действие не може да разруши неговия потенциал, прави по-лесно задържането на чистия възглед на външния и вътрешния свят.

Внасянето на тези четири обогатяващи вида любов в света изисква някаква чувствителност между партньорите. Жените, които са родили няколко деца или нямат въобще, трябва да избягват импулса да възпитават мъжете си, а мъжете, които мислят за жените си като за инвестиции, трябва да се радват, че тя расте. И в двата случая, да се опитваш да контролираш другия е загуба на време. Вместо това, трябва да осигуряваме изобилие от пространство, съвет, ако ни поискат и да работим с това, което е възможно. И двамата трябва да знаят, че всеки един момент може де последен и да осъзнават, че любовта, давана от богатство и доверие носи много повече удовлетворение от действията, произлизащи от зависимост. Партньор, който обича от положението да има в повече, е много по-вълнуващ от онзи, който го прави, за да запази връзката или да избегне неприятности.

Там, където отделните роли се появяват естествено, например когато мъжът има нужда да си проясни главата като се отдалечи, или когато жените имат нужда да говорят по-дълго за нещата, и двете страни трябва да се опитат да обичат партньорите си такива, каквито са. Важно е доверието един в друг, както и запазването на връзките. Освен това, независимо дали развитието става на интуитивно или практическо ниво, и двамата трябва да имат полза. Точно обратното се случва под силно мюсюлманско, както и под фундаменталистко християнско влияние. Отношенията и семействата стават тенджери под налягане, където мъжът гледа към света, жената гледа в мъжа, а децата в майката. Само дълбоката любов и доверие могат да обезвредят такива зависими структури, които ограничават много потенциала на съществата и ги вкарват принудително в състояния на надежди и страхове, в живот, прекарван в миналото и бъдещето. В гореспоменатите култури, където честни срещи между половете не са разрешени, е необходим много кураж. Но той си заслужава си цената. Преодоляването на страха от това да бъдеш отворен тук и сега е най-прекрасното нещо. Всичко засиява с важност и игривост, а чувството, че си принадлежите един на друг прави развитието на всеки един от вас споделено богатство. Чрез спечеленото пространство, и двамата откривате други аспекти на вътрешната си сила, която отново ще донесе повече вдъхновение. Колкото повече се разбира това и колкото повече се доверяваме на пространството, толкова по-освобождаваща и прекрасна става връзката ни.

Будистките прозрения са основната помощ, която прави възможно всички ситуации да отразяват присъщото на ума съвършенство и хората да не бягат от своя потенциал. Простото разбиране, че нищо, което не е наша карма не може да се случи, е съвършена гаранция и прави нещата управляеми. Дава ни възможност да обичаме, да изразяваме съчувствие, да чувстваме симпатизираща радост и да осъзнаваме равнопоставеността и така да правим света възможно най-добър.

Какво се научава тогава, когато се срещнат мъжа и жената? Надявам се, че сетивните впечатления от щастливо споделена любов са много живи в тези, които четат тези редове. Това, обаче, е само върхът на айсберга на пълния обмен. Ако се открием към жената във всички ситуации, преживеем ръцете й, извивките й, радостта й, движенията и гладкостта на речта и тялото й, ще възникнат допълнителни нива на преживяване. Ако се оставим да напълно да ни вдъхновяват над его и концепции, ще видим, че жените съдържат и предават петте вида мъдрост, които наистина надминават всички граници. Това е причината, поради която в толкова много култури музите или вдъхновителките са жени.

Буда и йогите след него са разбрали всичко това. Те твърдят, че пет вида просветлена мъдрост представляват същността на жената. Те постепенно ще бъдат попити, когато мъжът подхожда към партньорката си като към храм, с благоговение и отдаденост към чудото на жената.

Първата мъдрост се нарича огледална, и е трансформация на обикновеното чувство на гняв. Тя показва нещата такива каквито са, без да прибавя или отнема нищо. Природата на ума и нейните проявления се виждат ясно.

Втората мъдрост, наречена изравняваща и пречиства обикновената гордост. Тя показва, че нещата са богати и многолики, а така също и сложни и изпълнени с потенциал.

Различаването се появява при освобождението от привързаността. Тази мъдрост представлява способността да виждаме всеки и всяка ситуация както отделно, така и като части една жива цялост.

Мъдростта на преживяването дава умствената сила да прозираме и да следваме дългата последователност на преживяванията, и да се учим от историята; преди, това е било трудното чувство на ревност.

Повечето достигат последната интуитивната или всепроникващата мъдрост чрез предишните периферни мъдрости. В същността си тя е трансформация на невежеството. Ако човек може да я постигне, повечето от най-дълбоките воали на ума ще се разкъсат чрез най-дълбоката любов или велики дела на защита.

Въпреки, че различните жени вдъхновяват различно, внасяйки различни прозрения в сърцето ни, ако има достатъчно любов, една жена може да предаде всичките пет мъдрости.

Какво печели жената като се отвори за силата на мъжа? Четири изкусни активности. Въпреки, че тя може би интуитивно ги използва на нивото на семейството си и близкия си кръг, тук те достигат надличностни измерения, откъдето могат да повлияят на света. По своята същност, природата на мъжете е активност, те имат силно земно притегляне и големи ръце и въпреки, че има хиляди действия на тялото, речта и ума, които всеки може да изпълни, те попадат в четири категории:

Единият тип мъже са главно умиротворяващи. Те са радостни и приятелски настроени, често са подобни на формата на круша. Те успокояват всеки и искат всички да се чувстват добре.

Вторият тип са винаги и навсякъде, опитват и започват различни неща. Въпреки че не са изключително мускулести, те са много активни, увеличаващи потенциала във всичко.

Трети поред е очароващия тип. Те работят с привличане, знаят как да направят впечатление и да отворят сърцата, носят и казват правилните неща.

В края на краищата, обаче, най-добрият приятел на жената често е четвъртият тип мъж. Силен и защитаващ, той ще остане, когато всички други са си тръгнали. Не винаги запознат с последните новости, на него може да се разчита за тежката работа.

Очевидно, жената първо ще развие качествата на партньора, с когото е. Tъй като е много интуитивна, тя може да реализира цялото поле от мъжки активности много по-бързо, отколкото мъжете биха осъзнали женските мъдрости. Няма по-директен път към израстването от цялостното отваряне към любовта на другия.

Дотук главно проследихме пълния и сексуалния мъжко-женски съюз, докосвайки се и до тези, които са сами, независимо дали светски хора или монаси / монахини. Хомосексуалните връзки не мога да разбера, тъй като ми липсва опит. Съществуват още три други вида контакт между половете, където сексуалността не е намесена. Те са по-стабилни, но вълнението е по-малко.

Жената може да срещне баща или мъжът майка, който ги защитава и им показва света. Или могат да открият брат или сестра, с които да се учат и споделят растежа. Четвъртият начин, по който половете могат да се допълват един друг е чрез дъщеря или син.

На което и ниво да се случи срещата, нещо става цялостно. Не само за да ги запази от неприятностите на семейния живот, обаче, Буда е съветвал много от своите ученици да останат сами. Щастието, което се появява чрез една добра връзка към партньора ни, не е по-силно от страданието, което хората могат да си причинят, ако връзката е лоша.

Ако сме умни и държим горните възможности отворени, можем да танцуваме по широкото авеню на живота и антените ни да са насочени навсякъде. Можем да опознаваме, защитаваме, да се учим и да се уравновесяваме чрез всички противоположности около нас. Ако не оценяваме, а просто осъзнаваме, като оставаме без очаквания или фиксирани идеи, като се опитваме да видим света през техните очи, нещата постепенно ще си дойдат на мястото и ще се получи най-доброто за всички. Не можем да си представим по-богат живот от това споделяне. Не е ли най-разумно да превърнем гласа, движенията на всеки, и всички ситуации в продължаващо посвещение, в пълнотата на живота? Да виждаме потенциала на другите като огледало на собствения ни ум, е пътя към цялата огромна вътрешна сила.

Ключът към поемането на риска от тази стъпка е готовността да се доверим на положителното, гарантирано от някои прозрения в абсолютната природа на нещата. Едно много широко разпространено погрешно схващане обаче трябва да си отиде бързо. Почти всеки си мисли, че съществува някакъв вид средна истина, с розови сънища отгоре и черни депресии отдолу, но това не е вярно. Няма средно положение! Въпреки, че хората могат да описват събитията с подобни думи, само тези, които преживяват единството на субект, обект и действие, са над оцветяването на нещата. Най-убедително от всичко, любовта показва, че не е необходимо да умрем, за да отидем в Чистата Земя или да ходим някъде другаде, за да срещнем Будите. Всичко, което трябва да направим, е да си отворим очите тук и сега.

Затова, във всяка една среща има смисъл да виждаме всички на най-висше и най-чисто ниво. Да се принизяваме един друг не само противоречи на абсолютната истина за Буда-природата на съществата, но ни прави и бедни. Докато богатството на всички неща не започне да се преживява автоматично, можем да се опитваме да виждаме смисленото, прекрасното и красивото в партньора си, като започнем от лесните точки. След това, като използваме това, което сме открили, трябва да си позволим да се чувстваме добре с него, да дадем пространство на преживяванията да се разраснат и да не оставаме уловени в изтормозващите ни до смърт “утрешно-вчерашни” връзки. Трябва да правим това, което е възможно тук и сега, винаги да получаваме сила от мига и да се наслаждаваме на богатството на дадена ситуация. Важно е никога да не сравняваме с това, което е било, а да използваме това, което е тук. Това свежо сега е дар, който любовта ни дава и въпреки, че малцина го осъзнават, сливането на мъжа и жената в най-прекрасните моменти на любовта, е състояние отвъд дуалността.

Няколко мисли върху вечно свеж въпрос, изгладени по време на полета Москва-Владивосток през февруари 1996 г. Нека чрез всяка споделена отвореност да откриваме колко сме прекрасни.

Източник "Будизмът днес"

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЩАСТИЕТО

Лекция, представена на семинар по психология в Базел, Швейцария

Лама Оле Нидал

Какво казват будистките учения за щастието? Ще навляза в темата, изхождайки от широкия възглед на “реализиращия” (йоги) в Тибетския Будизъм.

В Будизма по принцип се прави разлика между обусловено и необусловено щастие, между относително и абсолютно щастие. Относителното щастие се отнася до преживяванията, а абсолютното – до самия преживяващ. Когато човек наблюдава външния свят, фабриките, улиците, къщите и колите, очевидно е, че те са били създадени, защото съществата са искали да преживеят нещо приятно. Болниците и затворите, от друга страна, са били построени, за да се избегнат определени видове страдания. В същност съществата постоянно се опитват да променят външните условия, за да получат в замяна нещо приятно. Без значение колко красиви са къщите, колите или пейзажите, те не могат да почувстват щастие. Единственото нещо, което винаги може да изпитва щастие, е умът. Това, което гледа през очите ни и чува чрез ушите ни точно сега е мястото, където всичко се случва. Затова общите опити щастието да се подчини на външни фактори са както преходни, така и неточни по своята същност. То е като да се опиташ да преместиш нещо от разстояние с трепереща пръчка. Затова всеки опит да се постигне щастие чрез обусловени причини просто не работи.

Особено в момента на смъртта това става твърде очевидно, че “последната риза няма джобове”, както казват датчаните. Човек не може да вземе нищо със себе си и затова значение имат само трайните ценности. Затова е мъдро да използваме времето си, за да открием причините за истинско трайното щастие. Тъй като всичко е обусловено, направено или родено, по своята природа то е относително и непостоянно, то не може да бъде трайно и отново трябва да се разпадне. Затова съществата, които не осъзнават своите безвременни умове, ще срещнат три различни видове страдание:

Първо е катастрофалното състояние, където нищо не се получава. Например, ако някой е много болен, половината от семейството и приятелите му умират, всичко се разпада и животът е драматичен, болезнен и трагичен.

Вторият вид страдание често погрешно се смята за щастие – това е преживяването на новост, на нещата, които постоянно се променят. Можем да мислим: “О, нови картинки през цялото време, колко вълнуващо”, докато дойде момент, в който се опитаме да ги задържим. Това, разбира се, не може да стане и накрая всичко изтича през пръстите ни и се чувстваме загубени.

Накрая, съществува трето ниво на страдание, изразяващо се като неудовлетворение или безпомощност. Повечето хора дори не го откриват, тъй като са прекалено заети с двата предишни вида. Това е факта, че умът е почти винаги объркан. Едва можем да си спомним вчерашния ден, а миналата седмица вече е избледняла. Нямаме спомени от раждането или от предишни животи и не знаем какво ще се случи в бъдеще. Един или повече от тези три вида страдание винаги присъства докато не ги разпознаем и не започнем да заменяме преходните ценности с такива, на които можем напълно да се доверим.

На какво можем да разчитаме напълно в този свят? Нито на материализма, нито на нихилизма. Външните и вътрешните феномени не притежават нито съществуване, нито не-съществуване.Така както мислите и чувствата идват и си отиват, така частите на атома могат да бъдат накарани да изчезнат, както и частици да се появят от очевидно празното пространство. Това означава, че днес и двете крайни философии са загубили своята научна основа. Нито съществуването, нито не-съществуването могат да бъдат доказани и не могат да бъдат разглеждани като двете страни на една и съща цялост.

Ако потърсим истинската същност, обектите изчезват отново и докато се опитваме да задържим пространството пусто, то само се изпълва отново. В такъв случай на какво можем да разчитаме? Кое е това, което има силата да задържа нещата? Има само едно нещо, на което наистина можем да се доверим – потенциала на пространството. Пространството е много повече от черна дупка или нищо. Често знаем кой се обажда преди да чуем гласа в слушалката. Често пристигат писма от хора, за които напоследък сме мислили силно. Това не се дължи на подобрено зрение или слух, а на моментите, в които забравяме, че сме отделени от целостта.

Когато сме просто там, открити, отворени и почиващи в това, което става, нещата се случват. В такива моменти преживяваме не само чрез възприятията си, но и чрез вибрацията на всеки атом в тялото ни. Понеже пространството и енергията вътре и отвън са изражение на една и съща цялост, не можем да бъдем отделени, ние винаги сме свързани с всичко. В Будизма това се нарича “състояние на истина”, на санскритски – “дхармакая”, на тибетски – “чьоку”. Това означава, че всичко е част от една и съща цялост.

На друго ниво това изразява, че пространството е като контейнер – ние сме в него. Това чувство на цялост няма нищо общо с необходимостта да се преценяват разстоянията между нещата. Това е необходимо за оцеляване. През хилядолетията този, който е бил способен да прецени колко близо е тигърът, или днес – колко близо е минаващия камион, обикновено е бил способен да оцелее и да предаде гените си. Това е причината, поради която мнозина първоначално отказват да приемат това разбиране за цялост. Очевидно обаче има много повече пространство зад съществата отколкото между тях. Ако човек осъзнава разстоянията между звездите в пространството, дори Австралия е близо. Съветвам ви да опитате да развиете тази гледна точка. Много е важно да виждате пространството като нещо, което свързва съществата и е живо, като контейнер, който предава информация между съществата.

Пространството обаче е повече от осъзнаване и това го прави интересно. То е радостно по природа. Сиянието на самия ум е много по-богато от обусловените преживявания на радост, към които всички ние се стремим. Най-добрите моменти в живота са в същност подаръци и се появяват, когато съществата забравят себе си. Това са ситуации, в които чувството за разделение изчезва, като в обятията на любимите ни хора – безвременните моменти на състоянието “да бъдеш едно”. Тук може да се прояви присъщата безвременна радост на ума и тя ще остане постоянна, когато останем отвъд надеждите и страха, в богатството на непосредственото преживяване. Това състояние е неразделно от пространството, изразява неговите безгранични качества и е най-убедително. Така най-висшата радост е неразделна от спонтанното прозрение на ума и е предаване на мъдрост. Тя е умствено радостна; тя е основата на всичко външно и вътрешно и дори може да осъзнае себе си чрез процеса.

Накрая, понеже пространството е безгранично, то изразява себе си като любов. Това не е точно добротата, поради която, като западняк от интелигентно, високо развито общество, човек трябва да помага на съществата в гетата и в другите бедни части на света. Това, разбира се, е много добро, особено ако се направи всичко възможно да имат по-малко деца. То обаче е само сянка на безграничното преживяване, където любовта се появява от чувството да си едно. Когато субект, обект и преживяване са една цялост и не можем да отделим собствените си желания за щастие от желанията на другите, тогава сме в абсолютното състояние. Наблюдавайки света, това чувство е изключително естествено. Няма съмнение, че всички същества искат щастие и желаят да избегнат страданието.

Това пълно разкриване на ума е подготвено от Великия Път или Будизма Махаяна и се постига бързо чрез безбройните изкусни методи на Диамантения Път. Трите стари школи на Тибетския Будизъм, които се основават на медитация и приемственост, водят особено бързо човек до това състояние. Под имена като Великия Печат или Великото Съвършенство, основата, пътя и целта стават освобождаващи. Особено в линията Кагю, която аз представлявам, огледалото и неговото сияние никога не са разделени. Пространството и блаженството се възприемат като едно. Това, което вижда през очите ни и чува чрез ушите ни, е ясна светлина. То не е нищо външно. Нито е блестяща светлина от прожектор. Това е постоянно състояние на свежест, вълнуващо тук и сега, и миговете на прозрение се появяват в пряка връзка със самото преживяване. Когато едно постоянно възклицание “аха” се свързва с всяко преживяване, това е истинската радост и цел.

Такова трайно състояние, обаче, може да бъде напълно реализирано чрез изследването на това, кои сме в същност. Такъв анализ ще доведе до убеждението, че човек не може да бъде тялото си. Телата се променят през цялото време. Те са били родени, ще умрат, а точно сега са в състояние на постоянна промяна. Това, което няма трайна природа, не може истински да съществува. Преживяването, че човек не е тялото си, първо удивява хората, а след това се приема като голямо облекчение. Кой иска да бъде нещо, което остарява, разболява се и след това умира? Очевидно, нито едно преходно тяло не може да бъде основа за истинско щастие.

Обезпокоени за тялото си, някои хора тогава се идентифицират със своите мисли и чувства. Това обаче е още по-малко убедително. Човешките умствени състояния се променят много по-бързо от техните външни контейнери. Във “Фауст” на Гьоте, в диалога между дявола (Мефистофел) и Фауст, първият казва, че нищо не се променя по-бързо от човешките емоции. Който се идентифицира с обусловените състояния на ума, ще бъде объркан. Единствените истински чувства, непроменящи се и безвременни, като океана под вълните, са безстрашието, радостта и истинското съчувствие. Те са такива, защото се появяват от единствената причина, която никога не се променя – сияйното и безгранично пространство на ума. Само пространството е несътворено и съществува чрез собствената си сила. Както вече се спомена, то е по природа богато и игриво и като контейнер е безгранично. Без усилие, то изразява съчувствие и обединява всичко.

Това е целта на ученията на Буда. Той иска съществата да преживеят, че са по-скоро океана отколкото вълните и цели да освободи всички, като им покаже огледалото зад образите. Който може да преживее себе си като сияйност, която знае, няма да бъде смутен от потока на това, което се знае. На това Буда е искал да научи съществата. Безграничната радост, която той сочи, се постига чрез познаването на самия ум. Когато се разбере, че тя е неродена и несъздадена, всичко в живота става подарък.

Когато хората станат способни да се доверяват на своята присъща природа, медитациите на Диамантения Път дават възможности за работа с ума чрез форми или абстракции. Формата работи чрез изграждаща и смесваща или сливаща фаза. Тук Будите се появяват пред или над нас като форми от енергия и светлина. Обратната връзка влияе на движенията в енергийните канали на тялото. Това води до изключително блаженство и посява семената на отвъд-личните качества и способности. След като Буда-аспекта стане стабилен, прибавяме допълнителен вибрационен мост – мантра – между себе си и светлинната форма. Накрая я разтваряме в светлина и се сливаме с нея така естествено, както вода се влива във вода или светлина в светлина. Тук всички форми изчезват и има само осъзнаване. В безграничното пространство, над преживяващия, преживяване или това, което се преживява, осъзнаването е без център или граници, няма нито тук, нито там. Умът разпознава безбройните си качества чрез своята собствена сила. Тази фаза е без всякакъв натиск или сила. Тя е напълно различна от християнските опити да се мисли само добро или от хиндуисткия път да се опитваме да не мислим изобщо, което опростява ума. Оставайки в същността на това, което осъзнава, докато позволяваме мислите да идват и да си отиват без да ги преценяваме, се постига безвременно прозрение. Преди осъзнаването да се затъмни, оставяме отново светът да се появи, свеж, сияен и нов и споделяме всички натрупани добри впечатления с всички същества.

Една от медитациите на Диамантения Път е много дълбока и лесно достъпна благодарение на силата на собствените ни желания. Тя променя съществата много дълбоко и аз я преподавам по десетина пъти всяка година из целия свят. Известна като “Пхова”, тя е практиката на съзнателно умиране. Преди 950 години героят Марпа пренесъл приемствеността от своя учител Наропа и днес метод като този съществува вероятно само трите “стари” школи на Тибетския Будизъм. Тук човек се учи как да контролира процеса на умирането така, че после при самата смърт да може да изпрати ума в чистите земи на най-висшето блаженство. Практиката води до три вида знаци. Външният е върху тялото и представлява отвор, който е на около осем пръста от линията на косата. Това обикновено е малка дупчица, нищо голямо, но чувствително на докосване и видимо благодарение на малка капчица кръв. По време на практиката мнозина имат преживяване за напускане на телата си свободно. Вторият или “вътрешният” знак, са незабравими състояния на блаженство и свобода. Също така, много подсъзнателни впечатления се появяват докато мощната практика пречиства централния енергиен канал в тялото. Тогава могат да възникнат страхове и неувереност, но когато собствената зрелост или силата на ламата издърпа хората, те заявяват истинско удовлетворение и много голямо облекчение. Третият знак, тайното осъществяване, е увереността, че страхът до много голяма степен е изчезнал. Това е осъзнаването, че човек някак си е неразрушим, че различните видове страхове някак си са си отишли. Чрез Пхова още повече хора стигат до своя център и се идентифицират все повече с това, което преживява тяхното съзнание, вместо с многото обекти на преживяване. Това не е нищо интелектуално, а нещо цялостно. Всеки може лесно да се научи да казва правилните думи. Без всякакво съмнение осъзнаваме, че тяло и реч са наше богатство, средствата, чрез които можем да донесем полза на други същества. По този начин расте непоклатимото осъзнаване на ума – най-важното от всички Будистки преживявания. Разбираме, че няма нищо, което да се доказва или извинява. Човек е това, което гледа и слуша точно сега, това, което преживява и е съзнателно. Безсмислено е да се оставяме да бъдем отвличани от центъра ни от мимолетни събития във външен или вътрешен Дисниленд. От сигурно умствено ниво използваме тялото и речта да помагаме на съществата в многото техни нетрайни и объркани състояния. Да бъдеш полезен за другите от нивото на безстрашната радост и съчувствие е истинската цел.

Буда преподавал различни методи за достигането й. За по-малко непокорните, които биха предпочели да избягват трудностите, той дал пътя на монашеството, казвайки им да станат монаси и монахини. Това положение дава социална сигурност; човек не е нужно да устоява на конфронтации и наистина е защитен. Тези, които целели да завладеят живота, които искали да оставят огромна диря след себе си в обусловения свят, той посъветвал да живеят като светски хора. Тук Буда не набляга върху това какво да се избягва, а върху това, което е възможно и привлекателно и как животът да стане по-богат и по-смислен за другите и тях самите.

Най-висшето ниво на учения Буда дал за т. нар. “реализиращи” и то е на нивото на възгледа. Преди те се наричаха йоги, но тази дума кара прекалено много хора да си представят хиндуист с тюрбан. Затова аз избрах нов термин, който се фокусира върху резултата. Той включва всеки, който безстрашно се стреми към просветление. За реализиращите “възгледът” е цар. Въпросът тук е да се преживее всичко на нивото на най-висша чистота. За да влезем в нея, трябва да разберем, че не е необходимо да умираме за да отидем в чистата земя и че не необходимо да ходим където и да е. Дълбоко освобождаващото прозрение е, че умът на всеки е ясна светлина, че това включва дори най-затъмненото съзнание на малък паяк, който може да разбере само няколко квадратни сантиметра от паяжина. Ако отгоре на това добрата карма ни даде възможност да познаем всичко като свежо и ново, да чувстваме всеки атом, трептящ от блаженство и скрепен от любов, умът наистина може да изрази своята радостна сила. Щастието тогава ще бъде трайно и това е само въпрос на доверие. Който се осмели да се довери на добротата и скочи от отраженията в самото огледало, получава всеки дар. Когато съзнанието се премести от вълните към океана и се обърне от преживяванията към самия преживяващ, тогава има единствено самовъзникваща радост.

Едно просто изречение обединява моята лекция тази вечер - “Дръж се като Буда, докато станеш такъв.” Съгласни ли сте? Това означава издигане на нивото на възприятието и в същност е необходимо само да махнем праха от очите си, за да разпознаем всичко като изражение на любовта и самовъзникващата съвършена мъдрост. Да виждаме, че безграничния потенциал на ума си играе както тук и сега, така и навсякъде и винаги. Само това прозрение ще осигури истинско, абсолютно и трайно щастие. Будистката медитация цели точно това преживяване. Преди 2500 г., в съответствие с разбиранията на своето време, Буда описал това състояние като “край на страданието”. Днес това е едно от най-сдържаните определения и бихме сравнили преживяването му с това да държим пръстите си в контакта и да приемаме волтажа на града през костите си. Тази интензивност, неразделна от най-висшата яснота и блаженство, е състоянието, за което говорим и това е и причината, поради която Будите на най-висшето състояние Анутара винаги се изобразяват в съюз на мъжкото и женското. Това е най-близко до радостта, до която повечето хора се докосват по този начин.

Три вида медитация водят съществата до това състояние. Първият успокоява и задържа ума. Той може да се сравни с чаша кафе, която повече не се разклаща – тогава нещата естествено се отразяват в нея. Второто ниво работи с мотивацията ни. Тук съчувствието и мъдростта подхранват нашата задълбоченост и участва по-голяма част от нашата цялост. На третата и най-висшата фаза на идентификация нищо не е отвъд нашия стремеж. С възгледа и методите, разбирането, силата и дълбокото доверие водят присъщите качества на ума до пълна зрялост. Тук първо ставаме еднонасочени, защото умът е богат и не се нуждае от нищо откъдето и да е другаде. Той може да бъде щастлив там, където е. На второ място, човек става неизкуствен, защото сияйността на това, което е тук и сега надминава всичко, което можем дори да си представим. Трето, умът започва да осъзнава себе си чрез всичко, което се случва и непоклатимият преживяващ се чувства чрез всяко преживяване. Огледалото е по-сияйно от образите и е по-важно да осъзнаваме, отколкото да наблюдаваме дали приятни или неприятни неща ще се случи да минат покрай нас. Накрая, на четвърто ниво, вече нямаме нужда от никакво съзнателно усилие. Без съмнение или разделение между субект, обект и действие, автоматично изпълняваме това, което прави съществата по-зрели в дългосрочна перспектива.

Накрая има само още една точка, която трябва да е освобождаваща за психолози и терапевти: че колективната истина на.относително ниво е илюзорна. Повечето мислят, че между розовите висини и сиво-черните падини трябва да съществува нещо истинско, едно благонадеждно ниво на истината. Това никога не е било открито на обусловено ниво. Но ако човек потърси нещо наистина присъстващо и неразрушимо, открива само пространство. Само от пространството се появява всичко. Чрез неговата яснота всички неща са познати и всичко външно и вътрешно се връща в своята безгранична същност. В съвършеното си пространство, най-висшите радост, любов, сила, смелост, енергия, мъдрост и прозрение се усъвършенстват едно друго. С други думи, ние имаме истинско уверение. Най-висшето ниво на функциониране е най-висшето ниво на истина. Колкото по-добре се чувстваме, толкова по-гладко върви всичко, толкова по-вълнуващи страни на ума се появяват, толкова повече се доближаваме до състоянието на Буда. Разликата между Буда и другите е само една – той е развил всички качества на тяло, реч и ум. Всеки може да направи същото. Както вече споменах няколко пъти, и пътят, и целта са добри.

Много щастие на вас и около вас!

Източник

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Четирите основни мисли на Буда и описание на природата на ума Лама Оле Нидал Малцина са тези които имат шанс да работят с ума си от отвъд дуалистична гледна точка. Разберете непостоянството на всичко външно и вътрешно. Смъртта може да настъпи във всеки един момент и само подобното на пространство осъзнаване на ума присъства винаги и навсякъде. Осъзнайте причина и следствие - мислите, думите и действията засяват семената за бъдещето ни и резултатите имат същата емоционална окраска като причините си. Накрая разберете мъдростта на общия растеж. Всички същества се стремят към временно щастие същевременно опитвайки се да избегнат страданието. Просветлението е най-голямото щастие и не може да изчезне. Затварянето на ума към най-богатия му потенциал поради мързел би било печална грешка. Който остава на концептуално ниво, отъждествявайки се с тялото си и притежавайки вещите си в края на краищата няма силата максимално да помага на другите и няма да намери спокойствие когато дойдат болестите старостта и смъртта. Успеха на един живот зависи от степента до която успяваме да разтворим изкуственото разделение между възприемащия, възприеманото и процеса на възприятие. Произхода на тези идеи е склонността на непросветленият ум да работи като око. Възприема всичко което се проявява, но не и себе си, не осъзнава собственото си всеобхватно пространство. Причината за всички проблеми е неспособността да се разбере, че това е в същността си всепроникващото осъзнаване на ума. Въпреки че нищо трайно или истинско не може да бъде намерено в тялото или мислите ни, поради това основно невежество, пространството което осъзнава преживява себе си като “Аз”. Неговата яснота, неговото богатство, което произвежда вътрешни и външни светове, става “ти” или нещо “отделно”. Взаимодействието между “аз” и “ти” поражда смущаващи чувства, които се възприемат като реални и водят до тромави думи и действия. След това обратната връзка между подсъзнанието ни и външния сват поражда неприятни преживявания, които засилват склонността към още несръчни действия. Тези смущаващи чувства са основа за действие и причина за страданията и проблемите на всички същества, които не са все още освободени, много малко са тези които осъзнават в колко неудобно положение ни поставя гнева. Истински силните хора не чувстват безсилие, те просто правят каквото искат. Основата за пълното изразяване на ума е Състоянието на Истината. Тук пространството е информация, не безсъзнателна черна дупка или нещо отсъстващо. То е контейнер който носи знанието, съдържащ и съединяващ. Всички неща са взаимозависими и взаимодействат помежду си. Колкото и големи да са разстоянията, винаги има повече пространство зад обектите, отколкото между тях. Истината е всепроникваща. Тя е вибрацията на всяка частица, всяко появяване и изчезване, раждането и смъртта. Фактът че всички феномени в края на краищата се появяват от потенциала на пространството и имат причини на относително ниво ги прави по същество истински. Обекти, хора и събития не се нуждаят нито от външна творяща същност, нито от някакъв вид одобрение от където и да е. Неразделно от зрелостта и интуитивната мъдрост, това разбиране носи състояние на безстрашие, основа за всички фини качества То се проявява без усилие когато умът разпознае собствената си неразрушима пространствена природа. Богатия потенциал на пространството, свободната му игра, яснотата и постоянната свежест са Радостното Състояние, проявяващо навън като силовите полета на Буда от енергия и светлина а навътре като непосредствено преживяване на разпознаване, артистично изразяване и чистота. Винаги нещо се случва, външни и вътрешни събития се променят във всеки момент. Преживяването на това богатство с пълно осъзнаване е най-висшето само нарастващото блаженство на ума. Непроменливо като огледалото или като дълбините на океана, вместо да е ограничено като образите в огледалото или вълните на океана, Радостното Състояние се появява когато няма очаквания или страхове. Това радостно пространствено осъзнаване, което е не нещо друго а сиянието на самия ум се появява винаги когато има условия за това. Третото богатство, Състоянието на Активност, съществува едновременно с прозрението за пространствената същност на ума, взаимозависимото съществуване на всичко и блаженството от преживяването на яснотата на ума. То също няма друга причина освен самия ум. То се основава на разпознаването, че преживяващият в същността си е чист и безграничен. Въпреки разликите в способностите на хората за абстрактно мислене и в техните нужди да разбират причините и следствията на техните светове, всички се стремят към щастие и в края на краищата споделят същото вътрешно и външно пространство. Когато разберем това, можем да помагаме на всички по интелигентен и предвиждащ начин. В съвременния свят това би означавало осигуряване на контрол на раждаемостта за бедните хора и образование за децата им. Този океан от съчувствени действия има за прицел източниците на страдание. Той извира от неограничените качества на ума и се изразява като умиротворяващи, увеличаващи, очароващи и защитни Буда – активности. От нивото на освобождение, където вярата в реално и съществуващо “Аз” изчезва, страданието се преживява като получаване на подобно на сън качество, което повече не ни стяга. Нарастващо се преживяват чисти области на съзнателност, знаем че всички същества са Буди, които все още не са осъзнали същността си. Въпреки че отделен “виждащ” не може да бъде намерен, много е това което се възприема. Да накара виждащия да види самия себе си е просветленият подарък на Буда. Истина, блаженство и интелигентните действия, какво би могло да бъде добавено към тези три съвършенства? Само тяхната същина – Същностното състояние. Ако пространството като информация, (истина) се уподоби на влажността, всепроникваща но невидима, то пространството като спонтанна игра (блаженство) би било облаците, а пространството като смислени действия е дъжда каращ нещата да растат. Въпреки разликите във възприемането им те всички са вода. Така че това е четвъртото - Същностното състояние, заедно тези четири състояния са съвършено работещ ум.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Ето една история от китайския дзен-будизъм(чан), която много ми хареса и която представя по един пределно разбираем начин същината на търсенето. Придържайте се към Чан. Това е най-ефикасният начин за постигане на Просветление. Не се оставяйте да бъдете изкушени от други методи. Дори Йонг Джи, по собствените му думи, изгубил много време в спекулативно философстване, преди да се заеме с метода на Чан под ръководството на Патриарх Уей Ненг. "На младини, казва той, изучавах сутрите, шастрите и коментарите, опитвайки се до безкрайност да направя разлика между имената и формите. Със същия успех можех да се опитам да преброя песъчинките в океана. Бях забравил въпроса на Буда: "Дали онзи, който брои чуждите съкровища, ще стане богат?" Методът на Чан е действително като кралски ваджра меч. С един удар разсича илюзийте и открива състоянието на буда. Винаги, когато мисля за годините на практика, предхождащи моментния опит на Просветлението, аз се сещам за Чан учителя Шен Цан. Всички ние можем много да научим от него. Шен Цан имал непросветлен учител. Никой не може да даде на другия онова, което не притежава, така че Шен Цан напуснал своя стар учител с празни ръце, за да се учи при учителят Бей Чанг. Под ръководството на учителя Бей Чанг Шен Цан постигнал Просветление и тогава, воден от любов и уважение, отишъл да посети стария си учител. Старият човек го попитал: "Какво научи, откакто ме напусна?" Тъй като бил просветлен, Шен Цан любезно му отвърнал: "Нищо, абсолютно нищо." За стария човек това било горчиво-сладка новина. Той съжалявал, че ученикът му не бил научил нищо, но бил радостен, че той отново е при него. "Ако желаеш, можеш да останеш тук, предложил му той." Шен Цан останал и се грижел за своя стар учител. Един ден, докато се къпел, старецът помоли Шен Цан да му изтрие гърба, който бил доста мръсен. Шен Цан започнал да го търка и казал: "Какъв смешен кристален прозорец в твоята зала на Буда." Учителят му не схванал смисъла: "Обясни своята забележка, ако обичаш, помолил той." Продължавайки да сваля мръсотията от гърба му, Шен Цан казал: "Макар че не я виждш, твоята Буда природа излъчва такива блестящи лъчи." Този отговор оздачил учителя. Няколко дни по-късно, когато старият учител седнал да чете сутра до намазания с восък книжен прозорец, една пчела забръмчала в стаята. Привлечена от светлината, идваща отвън, пчелата взела да се блъска в хартиения прозорец, опитвайки се да излезе. Шен Цан видял обърканата пчела и казал: "Иска ти се да излезеш в безкрайното пространство. Е, това няма да стане, ако проникнеш през хартията. Вратата е отворена, но пчелата отказва да мине през нея. Виж как удря глава в затворения прозорец. Глупава пчела. Кога ще разбере, че пътят е блокиран от хартията." В този момент проблясък озарил ума на учителя. Бил почувствал дълбокото значение на думите на Шен Цан. Тогава той многозначително го запитал: "Теб те нямаше дълго време. Сигурен ли си, че не си научил нещо, докато беше далеч от тук?" Шен Цан се засмял и признал: "След като те напуснах, аз се обучавах при учителя Бей Чанг. С негова помощ научих как да спра моя различаващ ум, да прекратя оценъчното мислене, да надмогна света на егото. С негова помощ аз се сдобих със Свещения плод на Просветлението." Когато старият учител чул тази чудесна новина, събрал всички монаси и наредил да се подготви угощение в чест на Шен Цан. Той бил наистина щастлив. "Моля те, позволи на твоя стар учител да стане твой ученик, казал той на Шен Цан. Проповядвай ми Дарма ... особено онези работи с къпането и пчелите." Шен Цан се засмял: "Твоята Буда природа блести дори и ти да не я виждаш. Тя винаги е чиста и никакво количество мърсотия не може да я зацапа. Но твоите очи винаги са обърнати навън, взрени в изписаните страници. Безкрайността не може да бъде уловена в думи. Книгите само ни въвличат в дискусии. Ако искаш да бъдеш свободен от илюзиите, трябва да гледаш навътре. Обърни поглед навътре и виж твоята блестяща Буда природа." Изведнъж старият учител разбрал. И неочаквано погледнал своята Буда природа. Той толкова се развълнувал, че обявил Шен Цан за предстоятел на манастира. "Кой би повярвал, че на моята преклонна възраст аз най-накрая ще го направя, провикнал се той." Но именно това е прекрасното във Вечния Момент, нали? Пристъпвате само веднъж извън времето и всичките години, прекарани в невежество и страдание, изчезват в неопределеността. Те са само нещо, което ви се струва, че си спомняте. Вашето старо малко "аз" си е отишло и всички негови врагове, приятели и роднини, предишен опит - горчив или сладък, са изгубили силата си заедно с него. Били са като кино - вярваш в тях, докато си в салона, но не и когато излезеш на дневна светлина. Реалността пропъжда илюзията. В Нирвана вие не сте нито млад, нито стар. Вие просто сте. Но кой сте вие? Това е лесно - буда.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване