Будизъм /за любопитните/

[infinity1305]

А ти това с очите си ли го видя? Ако кажеш "да" , ще приема становището ти...

Възкресението,както и непорочното зачатие,и още куп други чудеса,са просто алегории, не бива да се приемат буквално.

Това е вярата - да повярваш без да си видял.

[Вало]

Мда....

След въпроса ми получих два отговора,за които донякъде бях подготвен предварително-от книги,статии,разговори (и секс с едно бивше гадже )с практикуващи осмоконечния Път.....

Не,не това имах предвид.

Въпросът ми е-ако тръгна по пътя на персоналното ми себеопознаване и себеусъвършенстване няма ли да загубя Божията благословия?Няма ли постепенно да престана да бъда християнин и да се превърна в езичник?Какво ще сполети душата ми след смъртта?

От християнска гледна гледна точка - не мога да ти кажа, какво ще стане с душата ти.

Не знам, какъв ще бъде отговора на Християнството на въпроса: Какво става с душата на един добър човек, такъв който не убива, не краде, не лъже... живее за другите, но не вярва в Бог?

В Будизма няма такова нещо, като вечна и неизменна душа.

Будизма и Християнството са много различни - и двете са добри, но са за различни хора.

Много голяма разлика например е че Будизма отива отвъд дуалността. Винаги се виждат и двете страни на монетата, а не или тази или другата.

Осмокончния път е Теравада Будизма - или Южния Будизъм, не го познавам добре.

Всичко, което съм написал за Будизма е информация, която не е необходимо да бъде приемана с вяра.

Всичко може да бъде преживяно(проверено) лично.

Практикуващите Будизъм стават по-безстрашни, по-радостни и по-добри. По-голямата част от будистите, които познавам са хора със семейство и работа, независими, мислещи и отговорни.

Човек трябва да бъде такъв, какъвто е.

Диалога между религиите е необходим и можем и трябва да търсим прилики помежду си.

Единственото нещо, което Буда е иска за хората е да бъдат щастливи - не будисти - щастливи. Ако някой е щастлив с Бога си и Буда е щастлив. Ако някой обаче иска да убива в името на Бога си или да направи всички вярващи в неговия Бог - ами това е против здравия разум и хуманизма.

[Trichocephalus]

Ясно.Благодаря ,Вало за отговора.Аз лично смятам да съм като Паскал (нали помниш облога му ).

Поради това-Будизмът не е за мен,колкото и привлекателен да ми се струва на пръв поглед.

Още веднъж-благодаря и много любов по Пътя,Вало

[alesys]

А ти това с очите си ли го видя? Ако кажеш "да" , ще приема становището ти...

Възкресението,както и непорочното зачатие,и още куп други чудеса,са просто алегории, не бива да се приемат буквално.

А ти колко от нещата, в които вярваш даже несъзнателно си ги видял?Както ти каза infinity1805, това е вяра.Не бивало да се възприема, буквално защото не съм го видял.За човек, който не вярва в Божията сила, да, отнесено и метафорично звучи.Хиперболи, алегории, няма лошо.Ами скочи от терасата, ти и закона на гравитацията не го виждаш, ама ще го усетиш след кратък полет.Това, око да види, ръка да пипне е детинско.Мога да дам много примери с неща, които не се виждат, няма как да се усетят, но без тях живота е немислим.Не е голяма работа, че човек може да вярва в невидимото.

Това, че Христос е възкръснал е исторически факт, не алегория.

P.S.На въпроса на Вало, какво става т.нар. добри хора, пише: На всекиму, според делата му.А за делата, всеки си ги знае.

Редактирано 21 ноември 2006 от alesys (преглед на промените)

[heruka]

[

Ставане – жена и дете

Прераждане – раждаща жена

Смърт – човек и мъртво тяло

Трета Благородна Истина

ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СТРАДАНИЕТО

"А каква е Истината за прекратяването на страданието? Това е безразличието към и отстраняването на желанието – освобождението и откъсването от него."

Когато е достигнато просветление, кармата, страданието и страхът от смъртта биват отстранени и заместени от състояние на вечно блаженство, или нирвана. В Будизма се набляга, че състраданието е важен елемент от просветлението.

Четвърта Благородна Истина

ЗА ПЪТЯ, КОЙТО ВОДИ ДО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СТРАДАНИЕТО

"А каква е Истината за пътя, водещ към прекратяване на страданието? Само този Осемстепенен Път води до прекратяване на страданието."

Осемстепенният Път очертава един план на самодисциплина по отношение на морално поведение, умствена дисциплина и мъдрост. Този Път е Среден път, защото той избягва както крайната чувственост, така и крайния аскетизъм. Думата “правилен” тук трябва да се разбира в три аспекта - означаваща истинен, морално коректен и балансиран, или следващ средния път.

[WhiteHart]

Master Hsu (Xu) Yun Скъпи приятели, позволете ми да споделя с вас кратка случка, която чух от един мъдър човек. Той ми разказа следното: “Веднъж бях попаднал в чужда страна и се разхождах се по протежение на някаква непозната улица. Започнах да се оглеждам наоколо с цел да намеря ориентири и тогава видях двама мъже, стоящи наблизо. Приближих до тях. “Къде се намирам, попитах ги аз. И кои сте вие?” Първият ми отговори: “Това е светът на Самсара. В този свят аз съм едно високо джудже.” Другият додаде: “Правилно. А аз пък съм нисък гигант.” “Тая необичайна среща ме обърка много, защото, виждаш ли, и двамата бяха еднакво високи.” Започвам моето обръщение към вас с тази история, понеже искам да подчертая от самото начало колко важно е да имаме предвид възприемането на нещата. Уей Ненг, Шестия Патриарх на нашия път на Чан, видял веднъж двама монаси, които били започнали спор за един веещ се на вятъра флаг. Първият монах казал: “Флагът е онова, което се движи.” Другият казал: “Не, движи се вятърът.” Шестия патриарх опровергал и двамата: “Драги ми господа, казал той, умът е онова, което се движи.” В света на Самсара човекът е мярка за всички неща. Всичко е относително. Всичко се променя. Единствено в истинския свят, в света на Нирвана, има неизменност. Нашата задача в руслото на Чан е да правим разлика - не между лъжливо и лъжливо, а между лъжливо и реално. Различията между външно проявените неща нямат никакво значение. Истинският свят е вътре в нас. И по-скоро той е вътре в нашия ум. Сега аз имам приятната задача да ви помогна да получите достъп до истинския свят, където няма джуджета и гиганти и безмислени спорове. В истинския свят съществува само покой, радост, истина и свобода от натрапчиви копнежи по илюзорното. Скъпи приятели, всяко човешко същество притежава две природи - видима и истинска. Видимата е нашето малко его, или “себе”, което всякога се различава от други малки егота. Истинската е нашата велика Буда природа, която винаги е една и съща. Нашето малко его съществува във видимия свят, в света на Самсара. Буда природата съществува в истинския свят, света на Нирвана. И двата свята се намират на едно и също място. В “Праджняпарамита сутра” е казано: “Формата не се различава от пустотата и пустотата не се различава от формата.” Всеки иска да разбере как така Самсара и Нирвана са едно. Как илюзията може да бъде еднакава с реалността? Как “аз” и буда са едно и също? Това са добри въпроси. Всеки будист трябва да намери техния отговор. А отговорът е скрит в начина, по който възприемаме реалността. Ако ние възприемаме реалността пряко, виждаме нейната нирванична чистота. Ако я възприемаме индиректно чрез нашето его съзнание, виждаме нейното самсарично изопачаване. Защо нашият възглед за реалността е изкривен? Самсара е свят на нашите малки аз-мисли, виждан и схващан чрез посредничеството на сетивата. Понякога ние просто правим грешки. Човек върви през гората и се натъква на парче въже на пътеката. Мисли си, че това е змия и бързо отскача настрани. За него въжето е змия и реакцията му е правилна. Когато се завърне в къщи, той вероятно ще разказва на всеки срещнат за страшната змия, която едва не го ухапала в гората. Неговият страх е действителен, причината за страха му - не. Малката его същност също възприема погрешно действителността като и налага естетически и морални характеристики. Ако една жена види друга, която носи зелена шапка, и каже: “Виждам жена със зелена шапка” - няма проблем. Ако обаче тя каже: “Виждам жена с грозна зелена шапка” - тя прилага самсаричен възглед. Някой друг може да намери шапката за красива. В действителност тя нито е грозна, нито красива. Тя просто е. Също така, когато лисица убива заек, за малките зайчета, които ще гладуват до смърт, защото някой е убил майка им, това е изключително зловредно действие. Но за малките лисичета, които ще се нахранят със заека, който тяхната майка е донесла, това определено е нещо добро. В действителност събитието не е нито лошо, нито добро. То просто е. Действителността бива погрешно възприемана и защото наблюдателят и наблюдаваното непрекъснато се променят. Няма определен момент, в който пъпката разцъфва в цвят, цвета става плод, плода - семе, а семето - дърво. Всички тези промени са фин и непрекъснат процес. Ние не можем да влезем два пъти в една и съща река. Ние също така не сме един и същ човек във всяка следваща минута. Ние непрекъснато придобиваме нова информация и нов опит като същевременно забравяме предишна информация и опит. Вчера можехме да си спомним какво вечеряхме онзи ден. Утре няма да имаме привилегията да помним това меню, освен ако не е било някакво разточително пиршество или не ядем едно и също всеки ден - когато всеки ще може да каже: “Ядох ориз и соево сирене, разбира се.” Илюзията на живота е противоположна на илюзията на киното. В киното поредица от образи се използват съвместно, за да се формира илюзия за непрекъснато движение. В живота ние прекъсваме непрестанното движение, изолираме и замразяваме образите и след това им даваме имена и ги индивидуализираме, сякаш са конкретни образи или събития. Ние не винаги постигаме съгласие относно тези фиксирания във времето. Какво например е млада жена? За човек на деветдесет години много жени са млади. И така, у нас може да има по-добро разбиране защо нашето малко “аз” интерпретира погрешно реалността. Но ние все още се чудим по каква причина носим в себе си тези две природи. Отговорът е прост - защото сме човешки същества. Нашето малко “аз” ни осигурява съзнание за постоянна идентичност, която ни позволява да кажем: “Аз съм този, който бях вчера и който ще бъда утре.” Без това ние не бихме се справили със затрупващите ни сетивни данни. Без това ние нямаше да имаме чувството на принадлежност и връзка с останалите. Ние не бихме имали родители или семейство, които да наричаме свои, нито съпруги или деца, нито учители и приятели, които да ни водят и окуражават. Нашето малко “аз” ни дава нашата човешка природа. Придобивайки зрялост с възрастта, ние откриваме, че нишката на живота ни не е непрекъсваем наниз от отделни събития, подобно на зърната на броеница. Не, тази нишка е разгърната като мрежа, като взаимозависим ред от възли. Ние не можем да развържем нито един възел, без това да се отрази на останалите. Ние не можем да променим и най-дребния елемент от историята на живота ни, без по всяка вероятност този акт да измени цялостния и курс. Мрежата от информация и опит, от обусловеност и обвързаност, от памет и погрешни възгледи бързо би се превърнала в заплетено кълбо и ние бихме загубили мястото си в схемата на нещата. Докато сме млади, смятаме себе си за център на вселената, но когато станем на възраст започваме да губим сигурност за нашето място и нашата същност. Ние си мислим: “Аз не съм този, който бях на десет години, но не съм и някой друг.” Ние се чудим: “Кой съм аз?” Нашата его същност ни е довела до това объркване. Объркването води до нещастно съществуване и тогава животът, както Буда е посочил в Първата благородна истина, става горчив и болезнен. Как изчистваме това объркване? Ние обръщаме насоката на нашето съзнание. Отхвърляме сложността на външния свят и се насочваме към простотата на вътрешния си свят. Вместо да се опитваме да трупаме власт и сила в служба на нашето его, ние насочваме съзнанието си в търсене на славата на нашата Буда природа. Вместо да жънем страдания, като се опитваме да подчиняваме останалите на себе си, ние намираме радост и удовлетворение да бъдем Едно с нашата Буда природа и да служим на останалите.

[Вало]

WhiteHart, това което си пуснал е чудесно.

На практика това е Възгледа на Будизма.

За да не остане само думи, са необходими методи - различни медитации, трансформиращи интелектуалното разбиране в преживяване и интелигентни действия основани на правилно разбиране на причините и следствията.

Редактирано 26 ноември 2006 от Вало (преглед на промените)

[infinity1305]

Сидхарта се превръща в Буда

Не съществува друг път за онзи,

който иска да проповядва.

Херман Хесе

Не можеш да направиш нещо,

когато срещу теб е всичко.

Но можеш да направиш всичко

тогава ти със себе си.

(Това е точка на Пречупване.)

В градината с дървото Бодхи

ти можеш да размисляш дълго

или да се обесиш в сянката

на някой клон дебел.

(Това е личният ти Избор.)

Смокинята, макар да е

най-съблазнителното нещо,

я отмини. Тя няма да те наяде,

а само ще усили жаждата.

(Това е твоето Усилие.)

Брамините, които учат, че

в душата ти светът е скрит,

се заблуждават. Той е пред очите ти,

въпросът е душата ти къде е.

(Това е другото Познание.)

Отхвърлил всичките учения,

защо се заобграждаш с ученици?

Пусни ги да си идат. Всеки

свободен е да не приема другия.

(Това е висша Свобода.)

Кое по-важно е – целта

или пък пътят сам по себе си?

Настъпва всяко просветление

след дни на мрак и самота.

(Това е вече Буда.)

Дейвид Уедърфорд

[ican]

Здравейте, има ли някой от вас на файл следните две мантри: ОМ МАНЕ ПАДМЕ ХУМ и ОМ МАЙТРЕЙА МАЙМ. Пишете ми на ЛС за да ви изпратя е-маил на който да ми ги пратите или ги качете някъде в интернет. Предварително благодаря! Приятна седмица!

[WhiteHart]

Как ти трябват? Аудио файл или само на снимка?

Ето как се изписва на санскрит ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ :

[ican]

WhiteHart, трябва ми аудио файл.

Забелязах, че на места мантрата се изписва като ОМ МАНЕ ПАДМЕ ХУМ, а на други като ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ, а има и други варианти. Сигурно има значение. :-)))

Благодаря ти!

[ONIDAR]

Няма значение,

ще я срещнеш и с разлика на други гласни или съгласни.

[ican]

Здравейте, приятели,

Вчера попаднах на текста на лекция на Дзонгсар Кхйенце Ринпоче - учител от школата Нйингма. Много ми хареса. Дано и вие се насладите, както аз.

Най-много ме развълнива следното изречение: Будисткият път накратко означава лоши новини от гледна точка на егото. За мен това е същината на Будизма.

Приятно четене:

Осемте светски дхарми

Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

Ваджрадхара Гонпа, Н.Ю.У. Австралия Юли, 1996

©Превод: Деян Илиев

Сутрите винаги започват с Ананда, който казва: ”Така чух...” Това е доста съществено, то ни казва много. Ананда, който е записал всичките думи на Будата, не е твърдял, че ученията са дошли от него. Той ясно е казал, че просто повтаря думите, които е чул от Буда Шакямуни.

В днешно време всички искат да бъдат оригинални, особено учителите. Чел съм книги от модерни учители, които твърдят, че ученията им са тяхно собствено откритие. Хората в това модерно общество са някак си привлечени от нови и оригинални неща. Но тук, ние не гледаме ничии изобретения, ние гледаме незамърсената автентична дхарма, думите на Будата.

Живеем в свят, в който сме изтезавани от постоянна несигурност. Духовността се е превърнала в бизнес, и затова духовни учители като мен винаги чувстват, че трябва да генерират още бизнес. Имайки предвид тази несигурност, знаейки слабото място на хората, е доста лесно да продаваш духовност. Някои от вас може би са бизнесмени и бизнес дами, и съм сигурен, че знаете какво е необходимо, за да се продава. Първо казвате на хората че има нещо което трябва да имат, нещо което нямат. След това им казвате, че мястото от където трябва да го купят е тук, от мен. Аз имам това от което се нуждаете.

Будата е казал:

”Не разчитай на човека, а на ученията.

Не разчитай на думите, а на значението.”

Това е страхотен съвет. Когато навлизаме в духовния път, важно е да сме много внимателни.

Има два основни подхода към духовния път. В идеалния вариант, намерението ни да вървим по духовния път би трябвало да бъде постигането на просветление. Това е. Точка. Но, заради нашите привични тенденции, има и различен подход, и на изток и на запад.

На изток, будизмът е станал нещо като религия. Хората практикуват будизъм за дълголетие, за простперитет, за да подобрят бизнеса си, за лична изгода, за да прогонят определени духове и т.н. Така че хората не целят просветление. Те целят да украсят този живот.

На запад нещата не са по-добре. На запад, Дхарма също не е посветена на просветление. Тук, хората практикуват будадхарма най-вече за да се успокоят, да се излекуват, за релаксация... за така нареченото подобрение на личността.

Будата не е преподал Дхарма за този вид светски печалби. Може би си мислим че тъй като сме духовни хора, ние не търсим материални печалби. Но продължаваме да търсим някакъв вид умствена печалба. Искаме да имаме щастлив живот. И двете са считани за светски печалби. Ако притежаваме този тип мотивация, будизмът е път който трябва да избягваме. Будисткият път накратко означава лоши новини от гледна точка на егото. Колкото повече изучаваме и практикуваме будизъм, толкова по-шокиращи стават нещата за нашето его, толкова повече нещата ще вървят против егоизма ни. Така че трябва много внимателно да помислим какво точно искаме. Не е твърде късно, все още може да се измъкнем.

Нека да поговорим за тези светски печалби – аз лично доста го имам този проблем. Атиша Дипанкара, един от най-великите будистки учени в Индия, казва нещата по страхотен начин: ”Осем неща правят човека слаб.” Той е имал предвид Осемте светски дхарми, или осем капана в които падаме:

Желание за похвала

Нежалание за критика

Желание за печалба

Нежелание за загуба

Желание за щастие

Нежелание за нещастие

Желание за слава

Нежелание за лоша репутация

Те са доста важни. Трябва да ги запаметим, така че от време на време да можем да проверяваме дали не падаме в един от тези капани или дори във всичките. Аз го правя това. То е основата, сърцевината на пратиката ми, да проверявам дали падам в някой от тези капани. Лесни са за запомняне: хвалба и обвинение, загуба и печалба, удоволствие и болка, лоша репутация и слава.

Така че проверяваме дали падаме в някой от тези капани. Аз падам във всичките, особено в пърия, желанието за хвалби. Винаги ми харесва да бъда хвален, това е най-голямата ми слабост. Сигурен съм че това се случва на много от нас, малки, плитки, безполезни похвални думи ни правят много, много слаби. Същото се отнася и за критиката, някакви абсурдни, безпочвени думи на критика могат да болят завинаги.

Смятам че всички знаете за какво говоря: за това как обичаме да побеждаваме, как не обичаме да губим; колко много обичаме вниманието; колко много не обичаме да бъдем пренебрегвани... Всичко това са капани. Ако паднем в един от тези капани, ставаме слаби.

Аз падам в тези осем капана през цялото време. Не искам да губя приятели, искам да бъда хвален, не искам да бъда критикуван, искам да имам нови ученици, искам внимание, не искам да бъда игнориран. И какво ще правя? За да получа това което искам и да не получа онова, което не искам, в крайна сметка масажирам егото на други хора.

В идеалния вариант, ако бях истински учител, щях да ви казвам това което е необходимо да чуете, което може да е доста болезнено. Ако наистина взема на сериозно ролята си на духовен приятел, това ще причини болка на егото ви. В крайна сметка духовният път е да се върви против желанията на егото. Съжалявам че го казвам но това е единственият начин.

Ако искаме да бъдем духовни практикуващи, ако искаме да бъдем силни, трябва така да се каже да тренираме. Атиша Дипанкара ни дава прекрасен начин за трениране, наречен лоджонг. Лоджонг е тибетска дума и означава трениране на ума. Тренирането в общи линии представлява да си спомняме да се запитваме в кои от тези капани падаме.

Нека да се върнем към предишния въпрос относно какъв тип мотивация имаме. Това е същността на въпроса. Сериозни ли сме за постигането на просветление или правим всичко това само за релаксация или лечение, или може би защото сме имали сериозни проблеми и пречки в живота и искаме да се възстановим? Имайте предвид, това всъщност би могло да проработи до някаква степен. Ако практикуваме Дхарма с такава мотивация, всъщност бихме могли да се сдобием с някакви светки облаги, но няма да използваме пълния потенциал на Дхарма. Що се отнася до това, дори няма да практикуваме истинска Дхарма а някаква външна, двойнствена Дхарма.

Следователно мотивацията ни е много важна. Ако притежаваме втория тип мотивация, мотивацията за практикуване на духовния път с цел постигането на всезнание или просветление, то тогава трябва да имаме завършен път.

И сега, какво е завършен път? Завършеният път трябва да има възглед, медитация и действие. Моля запомнете това, то е много важно. Забелязъл съм че на Запад има много методи без какъвто и да било възглед. Изглежда има една голяма плетеница от методи, разнообразие от медитации, ню-ейдж музика, пре-раждане, пре-умиране... Не казвам нищо лошо, това са добри методи. Въобще не критикувам метода, но трябва да имате възглед. Ако нямате възглед това няма да ви отведе на много места, би могло да излекува някои рани, или временно да притъпи болката като един Панадол например. Възгледът е много важен. Възгледът определя медитацията и действието.

И така как се сдобиваме с този възглед? Чрез изучаване. И чрез изследване на изученото. Това е нещо наистина необикновено за пътя, който Буда Шакямуни е преподал. Той ни е дал свободата да се съмняваме. Можете да задавате въпроси, да спорите, да анализирате в рамките на капацитета на логиката и интелигентността си. Така че трябва да изучите и да утвърдите възгледа и, основавайки се на този възглед, вие добивате увереност в пътя. Тогава можете да изберете много методи.

На този етап, може да се каже че възгледът ни е да имаме отричане. Какво имаме предвид под отричане? Когато гледаме филм, това е автентично отричане. Защо? Защото гледайки филма, въпреки че на екрана стават всякакви работи, ние знаем че това е просто филм, всичко е фалшиво. Може да има любовни интриги, или напрежение, дори може да се разплачем, но някъде в ума си знаем, че това е просто филм.

Когато например ни се приходи до тоалетната по време на филма, ние имаме куража да станем и да отидем. Не е голяма работа, не сме истински хванати. Затова наричаме това отричане – притежаваме правилния възглед по отношение на това. Тъй като знаем за безсмиления аспект на нещата, има автентично отричане. От друга страна, в този голям филм който наричаме живот, малко от нас имат подобен кураж.

Разбира се отричането на означава, че тъй като разбираме че това е филм, трябва да си тръгнем от киното, и да вдигнем много шум давайки обети никога повече да не гледаме кино. Самото осъзнаване, че това е филм е променило цялото ни отношение към него. Няма нужда да спираме да гледаме. Може да продължим да гледаме, но вече, поради това знание, ние не се заплитаме; нещата вече не са толкова сериозни. Това е един вид малко просветление.

От това се нуждаем, но осъзнаването, че това е филм е доста трудно. Винаги засядаме на едно място. Накрая ние винаги го мислим за истински. И както си седим тук изцяло потънали във филма, смеем се, плачем, напълно изгубени в него, някак си поради добрата ни карма, поради заслугата ни, човекът до нас ни потупва по рамото и казва, ”Не се притеснявай. Това е само филм”. Този човек е учителят ни.

Да имаме такава възможност да седим до някой, който всъщност да притежава мъдростта и добротата да ни каже нещо такова, е също доста трудно. Нужна ни е много заслуга. Например, точно когато този човек ни казва че това е просто филм, човекът зад нас може да се изкашля, и може да пропуснем възможността да го чуем. Подобни неща стават през цялото време. Това е просто липса на заслуга.

Сдобиваме се с тази заслуга като си припомняме възгледа, отново и отново; като не забравяме да проверяваме в кой от тези осем капана изпадаме; чрез всякакви видове различни медитации.

И така засега бих казал, че възгледът е разбирането на безсмисления аспект на живота ни. Това че притежаваме този възглед не означава че трябва да станем монаси и монахини, или да отидем в Катманду и да живеем в пещера. Не, знанието е по-важно. Знанието, че това е безсмислено не значи че трябва да напуснете работа. Трябва все пак да продължите работа. Ако имате шанса да станете милионер, тогава защо не? Просто го направете – но винаги знаейки истинската същност, винаги помнейки реалността на ситуацията.

Тогава става наистина забавно. Гледането на филм, знаейки че е филм и въпреки това преживявайки всичките емоции е забавно. Защо е забавно? Защото имаме контрол. Когато нямаме контрол, когато някой друг има контрол, не е забавно. Този път обаче имаме контрол. Знаем, че е фалшиво.

В момента в ежедневния си живот нямаме контрол, не се забавляваме. Мислим, че всичко което се случва е толкова истинско. Помислете за връзките си с хората. Да имаш отношения с някой би трябвало да е хубаво нещо в живота ни, но дали наистина е така? В момента в който завържем връзка, започва и несигурността, започват очакванията, появява се страх. И това никога не свършва, ами се повтаря през цялото време: колко пъти сме имали приятелка, колко пъти сме сменили приятеля си? Винаги е едно и също. Няма Г-н Идеален, Г-ца Идеална, няма идеална ситуация. Защо? Проблемът не е, че идеалните ситуации не възникват. Това не е проблемът. Ние обаче винаги имаме определени очаквания, имаме надежди и страхове и те водят до разочарования. И дори и да сме получили очакваното, тогава очакването не спира. То се умножава. Сега очакванията са подсилени, получили сме желаното, и сега очакваме повече, имаме дори още повече очаквания.

Това което можем да направим е да развием мъдри очаквания. Това е част от лоджонг, част от тренирането на ума. Например когато се събудим, проверяваме: ”В добро състояние ли сме? Щастливи ли сме? Добре ли се справяме?” Добре сме, щастливи сме, доста сме ОК. Тогава оформяме мъдро очакване: ”Това няма да продължи, то никога преди не е продължавало, това ще се промени.” И всъщност заради това щастието ни ще продължи по-дълго. И тогава, когато имаме трудности, когато имаме всичките тия проблеми, всичките тези главоболия, ние мислим: ”Това не е трайно. Много пъти в миналото е имало проблеми, но се справих с тях, те не траеха вечно, и този път ще е същото”.

Това се случва на всички. Сегашните проблеми, проблемите през които минаваме точно сега са най-големите проблеми, нали? И мислим, че те ще бъдат най-трудните и трайни проблеми, но това не е истина. Проблемите които сме имали преди пет години са нищо в сравнение със сегашните, и след пет години, днешните ни проблеми ще изглеждат маловажни.

Мисля, че е добра идея да оценяваме собственото си съществуване. Докато гледаме филма, докато живеем ежедневния си живот в този свят е добре да оценяваме нещата. Можем да оценим това, че седим тук точно в тази минута.

Обсъдихме възгледа, а медитацията? Медитация е ”гом” на тибетски. Всъщност означава привикване с нещо. Значи ние сме въведени във възгледа и сега трябва да привикнем с това знание. Сигурен съм, че това сте го чували много пъти. Ако бъдем въведени в нещо като алкохола, например, тогава медитацията ни е да посещаваме бара често, колкото може по-често. След това може да поискаме да опитаме различни видове алкохол и да забъркаме определени коктейли, все тая. И малко по малко започваме наистина да обичаме алкохол. Никой не се ражда алкохолик. Трябва да го научите, да медитирате над него. И тогава, ставате неразделен с алкохола. Това е почти като алкохолно просветление. Не можете да живеете без него. Ето това трябва да направим.

Медитацията е привикване с нещо. Съществува медитацията шамата която много, много учители ни съветват да правим. Съгласен съм с това, защото шамата полага основата. Шамата е просто това, да направим ума си гъвкав, така че да може да се работи с него. В момента умът ни е като парче дърво, скован. Шамата прави ума ни гъвкав, така че да можем да правим каквото си искаме.

Точно в момента, нека да кажем, че сте ядосани. Ако ви помоля да спрете да сте ядосани, не можете. Или, ако ви помоля да се ядосате веднага също не можете. Защо? Защото нямаме контрол над умовете си. Нещо трябва да се появи, определена причина и обстоятелство трябва да са налице, и единствено тогава можем да включим яда си. Нямаме контрол над него. Шамата ни дава този контрол, тази гъвкавост.

Главната тема която обсъждахме беше лоджонг и осемте капана, осемте светски дхарми. Как да медитираме над тях? Можем да наречем това ”медитация в действие”. Мисля че това е доста важна практика, но и доста трудна понякога. Защо? Отново стария виновник, очакванията ни. Ако бъдем честни, дори и начина по който ходим е основан на очаквания. Ходим по определен начин така че да получим хвалби, така че да не бъдем критикувани, да спечелим нещо, да не загубим нещо, да получим внимание, да не бъдем игнорирани. Всичко, начина по който ходим, прическата ни, тениската която сме облекли сутринта... правим го заради очаквания. Няма никаква естетвеност. И когато няма естественост отново ставаме доста слаби. Можем да станем жертва на собствените си очаквания и на чуждите очаквания.

Източник: http://upadesa.org/content/view/37/57/

Редактирано 12 декември 2006 от ican (преглед на промените)

[sprite]

Какво може да кажем за източните религии - будизма и други подобни?

[Блажени Теофилакт Български]:

"За всеки трябва да бъде ясно, че ако някой започне да твърди, че християнството и будизмът еднакво изхождат от Бога, Който е абсолютната Истина, той би допуснал такава нелепост, която би могла да се оправдае само с пълното непознаване на фактите по този въпрос. Безспорно извън всякакво съмнение е това, че тези две религии се отнасят една към друга с явно и непримиримо противоречие, при това по такива въпроси, които в религията са най-съществени - а могат ли две противоречащи си системи еднакво да бъдат дадени от Бога за неговата вяра като истина? Да се твърди това, би значело да се допуска просто нелепост.

Ако християнството е несъмнено истинна система от догматическо и морално учение, очевидно будизмът, който се намира в противоречие с него, е система лъжлива и справедливо може да бъде наречено "лъжлива" религия. Ако първото е "светлина", второто не може да бъде нищо друго освен тъмнина. Невъзможно е християнството и будизмът еднакво да служат като средства за спасение на тези, които са ги приели, и с тяхното учение регулират своите вярвания и своето поведение, невъзможно е нравствено толкова дълбоко противоположни помежду си системи да довеждат човека към една и съща цел. Ако едната довежда до Бога, другата несъмнено трябва да отдалечава от Него.

Освен това, ако с признаването на Бога за несъмнено съществуващо Върховно Същество, животът на човека и всичките му усилия трябва да бъдат насочени към приближаването към Бога, към познаването Му и осъществяването на Неговата всеблага воля, несъмнено е, че последователят на Буда, незнаещ и непризнаващ никакво Върховно Същество, не може да намери и спасение за себе си, защото спасението ни е само в Бога и от Бога.

И наистина толкова прехвалената днес от някои "светлина на Азия" води хората не към спасение, не към обителта на светлината и живота - Небесния Отец, а към погибел, към мрака на безнадеждния грях и фатално отчуждение от Бога" (1, 741-742). Свещеното Писание казва:

"Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина. Който дохожда при вас и не донася това учение, не го приемайте у дома си и не го поздравявайте; защото, който го поздравява, участва в неговите лоши дела" (2 Иоан 1:9-11).

"Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми" (Иоан 14:6-7).

Блажени Теофилакт Български ("Благовестник").

със Здраве

Редактирано 15 декември 2006 от sprite (преглед на промените)

[Вало]

Хората са различни. Имат различни глави и за различните хора са подходящи различни обяснение за света.

Едва ли има универсално учение подходящо за всички.

Толерантност означава уважение към различните пътища.

Ако може да се докаже, че нещо в будизма е погрешено сме готови да го приемем.

Нетолерантността се състои в това да бъдеш толкова убеден в дадена истина, че да се стремиш да я налагаш на всички.

Трябва да осъзнаваме, че това, което ни допада, не допада непременно на всички.

Будизма помага на да бъдат хората по-отворени към другите, по-безстрашни, радостни и добри хора.

Будизма помага на хората да бъдат просветлени.

Будизма не е дуалистичен. Не казва: Ако не си знас - значи си против нас.

Различните учения са подходящи за различни хора и в този смисъл всички (учения) са добри. Няма непримирими противоречия.

Защо да търсим противоречия и конфликти?

Можем просто да се опитаме да бъдем добри хора.

Любов и късмет!

[Sithrow]

Хората са различни. Имат различни глави и за различните хора са подходящи различни обяснение за света.

Едва ли има универсално учение подходящо за всички.

Толерантност означава уважение към различните пътища.

Ако може да се докаже, че нещо в будизма е погрешено сме готови да го приемем.

Нетолерантността се състои в това да бъдеш толкова убеден в дадена истина, че да се стремиш да я налагаш на всички.

Трябва да осъзнаваме, че това, което ни допада, не допада непременно на всички.

Будизма помага на да бъдат хората по-отворени към другите, по-безстрашни, радостни и добри хора.

Будизма помага на хората да бъдат просветлени.

Будизма не е дуалистичен. Не казва: Ако не си знас - значи си против нас.

Различните учения са подходящи за различни хора и в този смисъл всички (учения) са добри. Няма непримирими противоречия.

Защо да търсим противоречия и конфликти?

Можем просто да се опитаме да бъдем добри хора.

Любов и късмет!

Интересно, излиза че дори християните да бъркат и будистите да са прави, те пак нищо не губят, обаче ако е обратното става наистина лошо, за будистите де . Библията ясно казва че само в Христос Исус има спасение а не чрез нашите добри дела което е в основата на всички други религии включително и будизма. Съвсем малко логика ако вкараме ще видим че е много по безопасно да сме християни

Шалом!

[WhiteHart]

Хайде стига сте засипвали форума с вашия християнски фанатизъм!!!

Вярвайте си,но не се месете в религиите на другите и не ги заклеймявайте! Кои сте вие,че да съдите и да раздавате определения? Точно това вашето е криворазбрано християнство. Всъщност ако Исус можеше да види в какво се е превърнало учението Му,едва ли щеше да е особено щастлив...А в същината на учението Му е хармонията - която вие упорито избягвате. Било логично и безопасно да си християнин...Това е просто смешно!Всяка вяра,основаваща се на страх и логика,е обречена и безсмислена.

Редактирано 16 декември 2006 от WhiteHart (преглед на промените)

[sprite]

Батка, не се люти толкова Никой, никого не осъжда. Статията осъжда учението, но не и хората практикуващи будизъм. Целта на пост ми беше да представя православната гледна точка по отношение на будизма. Ако тя не ти допада това е твоя воля и право на избор. Никой не ти налага какво да мислиш, а и няма право.Човекът като център на Божието творение е надарен от Бога със свободна воля и всеки може да я използва както смята за добре. Не искам да влизам в безплодни теологически спорове, а и не ми е работа. със Здраве

[Sithrow]

Хайде стига сте засипвали форума с вашия християнски фанатизъм!!!

Вярвайте си,но не се месете в религиите на другите и не ги заклеймявайте! Кои сте вие,че да съдите и да раздавате определения? Точно това вашето е криворазбрано християнство. Всъщност ако Исус можеше да види в какво се е превърнало учението Му,едва ли щеше да е особено щастлив...А в същината на учението Му е хармонията - която вие упорито избягвате. Било логично и безопасно да си християнин...Това е просто смешно!Всяка вяра,основаваща се на страх и логика,е обречена и безсмислена.

Моята вяра далеч не се основава на страх и логика, но това което имах в предвид е че дори и на базата на елементарна логика има повече безопасност да си християнин от колкото будист. Интересно ми е като гледам какви шантави теории имаш за смъртта, живота и смисълът му, защо си позволяваш да даваш "обективни" оценки кое е криворазбрано християнство и кое не. Както и да е няма да се намесвам повече в темата.

[observer]

Господа, Будизмът не е религия. Будизмът е учение, което човек може да следват, докато изповядва някоя религия. Друг е въпроса, че другите религии не са толерантни по между си и към будизма в частност. А колкото до това, кое е по-безопасно - животът е еднакво опасен и труден за всички хора. Това, че вярваш в християнството, не значи, че бял ангел ще слезе от небето да те спаси в опасна ситуация, а будиста ще загине, щото е 'езичник'.

[Вало]

... Будизмът е учение, което човек може да следват, докато изповядва някоя религия. ...

Трудно би било. В Будизма няма Бог.

А и едва ли би било полезно. Смесването на различни гледни точни обикновено прави хората по-объркани.

Няма спор обаче, че трабва да сме по-толерантни един към друг, да уважаваме другите гледни точки и да не се опитваме да налагаме нашата.

Всеки се стреми да бъде щастлив и всеки има право на това. Но не за сметка на другите.

Колкото до статията бих казал че [Блажени Теофилакт Български] не познава Будизма.

[observer]

Трудно би било. В Будизма няма Бог.

А и едва ли би било полезно. Смесването на различни гледни точни обикновено прави хората по-объркани.

О, не само, че е възможно, ами вече се е случвало.

Тибетски будизъм и местните шамани - когато умре някой учител(лама) - викат шаман за да разберат в кой точно новороден човек се е преродил. Будизмът не само съжителства с местните анимистични вярвания, ами е влезнал в странна симбиоза с тях.

Чан(Дзен) будизъм - Съжителства с конфуцианския морал и даоизма, както и местните вярвания, магически практики и т.н. Бодхидхрарма (Да Мо) не случайно е преработил будисткото учение и то най-вероятно е заел идеи от местнияте учения, както и те от чан будизма.

В Япония чан будизма съжителства с местния шинтоизъм и става Дзен.

Хинаяна направлението се премесва с местните религии в Бирма, Тайланд, филипините, та чак до Индонезия и о.Ява.

Та кой каза, че е чистия и ортодоксален будизъм, който не би трябвало да се смесва с други учения/религии??? Самия Гаутама е учил при много учители, част от тях са били йоги, други аскети, трети индуси. Толерантния човек не само не се обърква от разнообразието, ами се възползва по най-добрия начин от него. Което не значи създаване на нови религии. Единствено съм съгласен, че за всеки начинаещ в медитацията е добре да следва само един метод. Просто в началото е важно да практикуваш, а не да се чудиш кое е по-добре - да си отворени или със затворени очи(примерно).

Редактирано 17 декември 2006 от observer (преглед на промените)

[Вало]

О, не само, че е възможно, ами вече се е случвало.

Тибетски будизъм и местните шамани - когато умре някой учител(лама) - викат шаман за да разберат в кой точно новороден човек се е преродил. Будизмът не само съжителства с местните анимистични вярвания, ами е влезнал в странна симбиоза с тях.

Чан(Дзен) будизъм - Съжителства с конфуцианския морал и даоизма, както и местните вярвания, магически практики и т.н. Бодхидхрарма (Да Мо) не случайно е преработил будисткото учение и то най-вероятно е заел идеи от местнияте учения, както и те от чан будизма.

В Япония чан будизма съжителства с местния шинтоизъм и става Дзен.

Хинаяна направлението се премесва с местните религии в Бирма, Тайланд, филипините, та чак до Индонезия и о.Ява.

Та кой каза, че е чистия и ортодоксален будизъм, който не би трябвало да се смесва с други учения/религии??? Самия Гаутама е учил при много учители, част от тях са били йоги, други аскети, трети индуси. Толерантния човек не само не се обърква от разнообразието, ами се възползва по най-добрия начин от него. Което не значи създаване на нови религии. Единствено съм съгласен, че за всеки начинаещ в медитацията е добре да следва само един метод. Просто в началото е важно да практикуваш, а не да се чудиш кое е по-добре - да си отворени или със затворени очи(примерно).

Будизма преди всичко е здрав разум.

На санскрит и тибетски няма дума като Будизъм. На санскрит се ползва думата Дхарма, а на тибетски - Чьо. И двете означават : нещата, такива каквито са.

Това е Будизма - Нещата такива каквито са. В Будизма има Възглед - информация за това как стоят нещата, Методи - различни медитации трансформиращи интелектуално разбраната информация в преживяване и Поведение - интелигентни действия позволяващи поддържане на постигнатото ниво на осъзнаване.

Будизма съдържа информацията, методите и преживяването позволяващи осъзнаване на пълния ни потенциал.

Ползвайки методите на Будизма можем да постигнем истинската си природа - просветлението.

Във всяка държава в която се развива Будизма той се съобразява с културата и обичаите на хората живеещи там. Същността обаче е винаги една и съща. Будизма не се "смесва" с местните вярвания.

Вярно е че има различни течения и школи в Будизма, само в Тибет има четири основни школи и още много по-малки. Разликите между тях не са големи. Целта е една и съща. Просто са подходящи за различни хора.

Будизма не мисионерства.

Всеки е свободен да слуша много учители, докато намери.

Ако през целия си живот обаче, човек ходи от учител на учител и от учение на учение това което обикновено се случва е повече концепции и объркване и малко разбиране.

____________________________________________________________

Цялата радост на света произтича от желанието за щастие за другите,

цялата мъка на света произтича от желанието за лично щастие.

Шантидева

Будистки учител

Редактирано 17 декември 2006 от Вало (преглед на промените)

[observer]

Будизма преди всичко е здрав разум.

Будизма не е пътя на разума. Не е философска наука. Според повечето будистки направления, човек трябва да се освободи от егото и да опознае истинската си природа. Ако това ставаше чрез разума, будистите щяха да се събират и да спорят и философстват т.е. да развиват разума си. Будизмът не е трупане на знания, а освобождаване от знания. Медитацията е отсъствие на мисли. Кажи ми как се свързва отсъствието на мисли със здравия разум?

Будизма съдържа информацията, методите и преживяването позволяващи осъзнаване на пълния ни потенциал.

Ползвайки методите на Будизма можем да постигнем истинската си природа - просветлението.

Във всяка държава в която се развива Будизма той се съобразява с културата и обичаите на хората живеещи там. Същността обаче е винаги една и съща.

Не думай. А би ли ми обяснил разликата между Хинаяна и Махаяна, между архат и бодхисатва?

Будизма не се "смесва" с местните вярвания.

А би ли ми обяснил какво прави шаман и магьосник представител на местните анимистичните вярвания в будистки манастир, изпаднал в транс и търсещ къде се е преродил умрелият учител?

А какво правят божествата на китайския анимизъм в пантеона от будистки божества?

Силата на будизма е в неговата гъвкавост и толерантност, а не в затвореност и нетърпимост. Будизма позволява да си вземеш вярванията/религията и пак да следваш учението. Будизма се развива със всеки следващ практикуващ медитация. От твоите думи оставам с впечатление, че Будизма е нещо изсечено на камък, застинало и догматично. Защо смяташ, че отивайки в дадена държава, сред даден народ, будистите не вземат хубавите неща от местните вярвания и обичаи? Вече ти дадох примери, че го правят и то много успешно.

Будизма не мисионерства.

Всеки е свободен да слуша много учители, докато намери.

Ако през целия си живот обаче, човек ходи от учител на учител и от учение на учение това което обикновено се случва е повече концепции и объркване и малко разбиране.

Съгласен съм. Буда е казал, че човек трябва да се съмнява и да търси, но веднъж намери ли, да отхвърли всякакво съмнение. Не съм казал нищо по-различно от това, което и ти казваш. А и няма как будистите да мисионерстват - още в първия си пост споменах, че будизмът не е религия.

[observer]

Ето нещо за философията, практиката, идеалите и ума. Понятието разум не се среща в Будизма, защото то е западно понятие. Автор е: Шунрю Сузуки. "Зен-ум, ум на начинаещ"

Преди Бодхидхарма, в резултат на изучаването на учението на Буда, възникнала дълбоката и възвишена философия на будизма и хората се опитвали да постигнат нейните високи идеали. Това е грешка. Бодхидхарма открил, че е грешка да създаваме някаква възвишена и дълбока идея и след това да се опитваме да я постигнем чрез практикуване на зазен. Ако нашият зазен е такъв, той по нищо не се отличава от обичайната ни дейност, от маймунския ум. Прилича на много добра, възвишена и свята дейност, но в действителност между нея и нашия маймунски ум няма никаква разлика. Именно върху това е наблягал Бодхидхарма.

"Нашето разбиране на будизма не е само интелектуално. Истинското разбиране е живата практика сама по себе си."

Повече от Шунрю Сузуки

Редактирано 18 декември 2006 от observer (преглед на промените)