Будизъм /за любопитните/

[Вало]

Будизма не е пътя на разума. Не е философска наука. Според повечето будистки направления, човек трябва да се освободи от егото и да опознае истинската си природа. Ако това ставаше чрез разума, будистите щяха да се събират и да спорят и философстват т.е. да развиват разума си. Будизмът не е трупане на знания, а освобождаване от знания.

Будизмът не е или, или. Будизмът е и път на разума. Ученията на Буда са записани в 108 дебели книги, а коментарите към тях са дори повече. Информацията, която получаваме я разбираме с разума си. В този смисъл Будизмът е и трупане на знания. В някои Будистки школи споровете и филисофстването са важен елемент от обучението.

Да прав си, за да опознаем истинската си природа трябва да се освободим от егото си, от закостенелите си идеи и навици.

Медитацията е отсъствие на мисли. Кажи ми как се свързва отсъствието на мисли със здравия разум?

Будистката медитация не е отсъствие на мисли. Доколкото знам такива са медитациите в Хиндуизма. Медитациите в Будизма са средство за постигане на целта. Тъй като мислите не са нещо различно от ума, целта не е да останем без мисли. Медитацията може да се каже е да почиваш в това което е, да си тук и сега. Медитацията е "инструмент" за превръщане на интелектуалното разбиране в преживяване.

Не думай. А би ли ми обяснил разликата между Хинаяна и Махаяна, между архат и бодхисатва?

Хинаяна е Будистки подход за хора, които искат да се освободят от собствените си проблеми. За тях Буда е преподал ученията за преходността, закона за причина и следствие, за страданието и съвети за това какви действия водят до щастие и какви до страдание.

Махаяна е "широкия" или "големия" път в Будизма. Разликата е в мотивацията, стремим се към просветление за да можем да помагаме на другите. В Махаяна развиваме едновременно съчувствие и мъдрост.

Бодхисатва е всеки, които върви по пътя на Махаяна, всеки, който има мотивацията да помага на другите.

Архат е целта на Теравада (Южния) Будизъм, архат е състоянието при което се постига Нирвана, това не е пълното просветление на Буда. Пълното просветление на Буда, което е истинската същност на всеки от нас отива отвъд Самсара и Нирвана.

Важно е да се знае, че Хинаяна и Махаяна не са два отделни пътя, те са свързани и допълващи се.

А би ли ми обяснил какво прави шаман и магьосник представител на местните анимистичните вярвания в будистки манастир, изпаднал в транс и търсещ къде се е преродил умрелият учител?

Преражданията на учителите се намират или по техни указания преди смъртта им или от техни ученици. В Тибет има пред-Будистки шамански вярвания наречени Бон. Бонските шамани не са компетентни по Будиски въпроси и не участват в намирането на съзнателните прераждания.

А какво правят божествата на китайския анимизъм в пантеона от будистки божества?

Не познавам китайските божества. В Будизма няма божества.

Силата на будизма е в неговата гъвкавост и толерантност, а не в затвореност и нетърпимост.

Да Будизма е толерантен и отворен.

Будизма позволява да си вземеш вярванията/религията и пак да следваш учението.

Не е възможно християнин да бъде Будист. В Будизма няма Бог, няма и душа. Последните думи на Буда са били: "Не вярвайте на нито една моя дума само защото един Буда я е казал, проверете всичко сами. Бъдете своя пътеводна светлина"

Будизма се развива със всеки следващ практикуващ медитация.

Има много видове медитации. Не може да се каже че всеки практикуващ медитация е Будист. Може да е Хиндуист. Или да медитира за да намали стреса и напрежението от деня.

От твоите думи оставам с впечатление, че Будизма е нещо изсечено на камък, застинало и догматично. Защо смяташ, че отивайки в дадена държава, сред даден народ, будистите не вземат хубавите неща от местните вярвания и обичаи? Вече ти дадох примери, че го правят и то много успешно.

Прав си. Будизма не е догматичен, будизма се съобразява с местните обичаи и култура, но не се смесва с тях. Ученията остават чисти. Много е важно да се прави разлика между същността на ученията и традициите на държавата в която са се развили.

Не е необходимо да се смесват ученията - това не носи полза. Все едно всички храни да са с един вкус. Или да се опитаме да направим всички еднакво високи. За различните хора са подходящи различни обяснения за света. Будизма не твърди че е най-доброто за всички.

Възможен и необходим е диалог между различните учения и религии, защото в крайна сметка всички сме хора, всеки се стреми към щастие, по-добре е да се разбираме и живеем в мир, отколкото обратното.

Редактирано 18 декември 2006 от Вало (преглед на промените)

[observer]

В голяма степен съм съгласен с теб. И аз не съм за смесване на учения и религии, защото всяко върви по собствен път. Не ми харесва идеята за абсолютна супа от различни идеи без всякаква връзка - смесване на Ванга, Нострадамус, Исус, Буда, Махавира, Извънземни и т.н. Това, което исках да ти кажа е, че хората не са роботи със зададена будистка програма. Човек среща най-различни неща и ако му допадат, иска или не той се влияе от тях. Нека пак да си е будист, да запази основната линия на учението, но няма как да избегне влиянието на света около себе си. Това ми беше идеята - няма чист и неповлиян от нищо будизъм. Различните школи са възникнали именно поради влиянието на местни вярвания. Най-малкото, че първите будисти в дадена държава, преди това са имали някакви други вярвания и виждания.

Ученията на Буда са записани в 108 дебели книги, а коментарите към тях са дори повече.

Последните думи на Буда са били: "Не вярвайте на нито една моя дума само защото един Буда я е казал, проверете всичко сами. Бъдете своя пътеводна светлина"

Ето за това ти говоря - Гаутама не е написал нито една книга, нито ред. И самия той призовава всчико изречено от него да се провери от собствен опит, на практика, на да се четат книги и да се спори - т.е. на теория. Аз затова ти и цитирах Сусуки и неговия разказ за Бодхидхарма и ума. Може да има и 1000 изписани тома, но един грам практика струва много повече от тях.

Не е възможно християнин да бъде Будист.

Прав си. Но чисто научно. Аз съм християнин. Такъв съм се родил и израсъл. Не съм фанатик и не съм толкова ревностен. Чувствах, че нещо ми липсва в християнството и го открих в будизма - практиката, ясното и точно следване на определени стъпки за да се постигне просветление. Продължавам да си спазвам християнските празници и да питая дълбоко уважение към цялата християнска култура. По право е да се каже, че един будист може да бъде християнин.

Има много видове медитации. Не може да се каже че всеки практикуващ медитация е Будист. Може да е Хиндуист. Или да медитира за да намали стреса и напрежението от деня.

Аз говорих не за медитацията изобщо, защото понятието се е размило, а за медитацията, която е основната част от будизма. Без тая медитация няма будизъм. Без практика няма будизъм. Познавам много хора, които се интересуват от източна култура и са много добре подготвени теоретично - могат да ти разкажат всичко за историята на будизма. Но нямат практика. Все едно някой да ти разказва всичко за водата, за морските и сладководните животни, за това как се плува, но да не могат да плуват!!!

Изключително ми е приятно да обменям мисли и идеи с теб! Искам да ти благодаря за прекрасните минути, които задочния разговор с теб ми подари! Ще се радвам да продължим да си комуникираме по темата.

Редактирано 18 декември 2006 от observer (преглед на промените)

[Вало]

Ето за това ти говоря - Гаутама не е написал нито една книга, нито ред. И самия той призовава всчико изречено от него да се провери от собствен опит, на практика, на да се четат книги и да се спори - т.е. на теория. Аз затова ти и цитирах Сусуки и неговия разказ за Бодхидхарма и ума. Може да има и 1000 изписани тома, но един грам практика струва много повече от тях.

Прав си.Практиката е много важна. Но е много важно да се практикува в подходящ контекст. Затова Будизма е съчетание от Възглед - за природата на нещата, Практика - методите, които дават възмпожност наистина да променим нещо и Поведение - това са интелигентни действия, позволяващи да поддържаме постигнатото ниво. Както казва един будистки учител: "Медитация с неясна мотивация и възглед води до неясни резултати"

Чувствах, че нещо ми липсва в християнството и го открих в будизма - практиката, ясното и точно следване на определени стъпки за да се постигне просветление. Продължавам да си спазвам християнските празници и да питая дълбоко уважение към цялата християнска култура. По право е да се каже, че един будист може да бъде християнин.

Един Будист може да уважава християнството и другите учения, един будист не намира причина да се противопоствя на което и да е учение (може би на тези, които ограничават свободата, подтискат, унижават и противопоставят) Един будист може да ходи на църква за да покаже уважението си към това учение. В крайна сметка всяка духовна традиция, която прави хората по-добри и толерантни е добра за хората, които я следват. Може да се каже че един добър Будист не е по-добър от един добър християнин. Те са равни в същността си.

Но няма как да си едновременно Будист и Християнин. Това вероятно ще означава, че не си нито едното, нито другото, това ще е някакво ново учение, някакъв Ню Ейдж.

Аз говорих не за медитацията изобщо, защото понятието се е размило, а за медитацията, която е основната част от будизма. Без тая медитация няма будизъм.

Има хора, които изучават будизма теоретично, в известен смисъл са будисти, но си абсолютно прав, че без практика, Будизма е непълен, няма резултати.

Единаствената разлика между Буда и нас е, че той е медитирал повече.

Има формална практика, това са различните видове медитации има и неформална практика, можем да практикуваме във всеки момент от живота си, да превърнем всичко което ни се случва във следващата стъпка към просветлението.

И аз се радвам на срещата ни. Много любов и късмет!

Редактирано 18 декември 2006 от Вало (преглед на промените)

[observer]

Прав си.Практиката е много важна. Но е много важно да се практикува в подходящ контекст. Затова Будизма е съчетание от Възглед - за природата на нещата, Практика - методите, които дават възмпожност наистина да променим нещо и Поведение - това са интелигентни действия, позволяващи да поддържаме постигнатото ниво. Както казва един будистки учител: "Медитация с неясна мотивация и възглед води до неясни резултати"

Думата 'възглед' е много точна. Харесва ми. Обаче след 'мотивация' ми идват неща като 'резултат', 'печалба', въобщетвърде търговски... Може би превода е неточен.

Схванах смисъла де. Наистина човек трябва да е наясно как да прави нещата и защо да ги прави. И това постоянно се изменя. За пример ще ти дам един мой приятел футболист, който като разбра, че медитирам ме попита: "А ставаш ли по-бърз и по-силен като медитираш?" Ако му бях казал "Да", той щеше да има мотив, но дали щеше да е правилен. И той се отказа, защото не видя търсената полза и следователно загуби мотивация.

Ученик отива да тренира Карате и майсторът го пита: "Защо искаш да тренираш Карате?", а той отвръща: "За да мога да защитавам себе си!", а учителят пита: "Кое себе си искаш да защитаваш?".

Искам да кажа, че наистина човек трябва да има правилно разбиране за нещата (харесва ми повече от мотивация).

Един Будист може да уважава християнството и другите учения, един будист не намира причина да се противопоствя на което и да е учение (може би на тези, които ограничават свободата, подтискат, унижават и противопоставят) Един будист може да ходи на църква за да покаже уважението си към това учение. В крайна сметка всяка духовна традиция, която прави хората по-добри и толерантни е добра за хората, които я следват. Може да се каже че един добър Будист не е по-добър от един добър християнин.

Но няма как да си едновременно Будист и Християнин. Това вероятно ще ознчава, че не си нито едното, нито другото, това ще е някакво ново учиение, накякъв Ню Ейдж.

А какво значи да си истински будист? Има ли шаблон? А аз ти споменах, че не съм ревностен християнин, който се движи неотлъчно по каноните. Но една част от мен продължава да е християнска. Аз нямам проблем със съвместяването на двете учения, защото не се опитвам да го правя. За мен те са като две любими жени - едната е бивша, което уважавам и обичам и винаги ще има място в сърцето ми за нея, а другата е настояща, с която съм в момента, на която давам всичко от себе си. Няма изгледи да се върна при първата, но съм благодарен за всеки миг прекаран с нея.

Дано да е станало ясно.

Тъй, почнахме да се съгласяваме един с друг - може и да се разберем. Също като едно време - биеш се с някого, а после ставате приятели.(майтапя се - случая не е такъв, не сме се карали)

[Вало]

Думата 'възглед' е много точна. Харесва ми. Обаче след 'мотивация' ми идват неща като 'резултат', 'печалба', въобщетвърде търговски... Може би превода е неточен.

Думите са като карта на месност. Носят смисъл и познание, но друго е като отидеш на самото място. Думите са като пръст сочещ към Луната, показват ни я, но не са самата Луна. Но са е важно и да се изучават нещата и да се практикуват ученията. Може би в Зен, по-малко се изучава, но не съвсем. И там Възгледа е много важен. По-различни в Зен са медитациите. И Учителя е много важен.

Мотивацията в Будизма е или за лично освобождение - това е мотивацията в Хинаяна. Всеки се стреми към щастие и се опитва да избегне болката и страданията. Възможно е да се стремим към лично щастие и когато това не е за сметка на другите няма проблем.

Мотивацията в Махаяна е мотивацията на Бодхисатва, стремеж към просветление за благото на всички същества. Мотвацията е това, което определя действията ни. В Махаяна мислим за другите повече от колкото за себе си. (или поне се опитваме) Всичко трябва да е естествено и непринудено. Както казва Шантидева:

Цялата радост на света произтича от желанието за щастие за другите,

цялата мъка на света произтича от желанието за лично щастие.

Аз нямам проблем със съвместяването на двете учения, защото не се опитвам да го правя. За мен те са като две любими жени - едната е бивша, което уважавам и обичам и винаги ще има място в сърцето ми за нея, а другата е настояща, с която съм в момента, на която давам всичко от себе си. Няма изгледи да се върна при първата, но съм благодарен за всеки миг прекаран с нея.

Разбирам те.

В един момент човек избира. Това не означава, че противопоставя едното на другото, но не означава че остава и с двете.

Будизма е "наука" за истинската природа на ума и на нещата. Будизма съдържа информацията, методите и преживяването за постигане на пълния потенциал на ума ни, просветлението, състояние - съвкупност от абсолютно безстрашие, спонтанна радост и активно съчувствие. Отвъд думите. Без страх, без вкопчване и отблъскване, без гордост и гняв, тук и сега. Всеки, които ползва информацията и методите на Будизма е будист.

Тъй, почнахме да се съгласяваме един с друг - може и да се разберем. Също като едно време - биеш се с някого, а после ставате приятели.(майтапя се - случая не е такъв, не сме се карали)

Е дано не стигаме до бой.

[observer]

Това, което ми харесва в Чан/Дзен будизма е, че е лишен от мистика и фалшива духовност. Както и от излишна ритуалност. Изключително директен и обикновен е.

Хората са разбрали, че егото е гъвкаво и много успешно се прикрива зад "духовност" и "любов". И се строят едни пищни храмове, и се носят едни позлатени одежди, и се градят едни прекрасни теории; то са едни пози, едни прискърбни изражения, една дълбока любов, едно страдание...ЧУДО.

Всичко от което има нужда човек е в самия него - тук и сега.

[WhiteHart]

Луната плува над боровете, и нощната веранда е студена. Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите, сълзи се появяват в очите на тези, които слушат тази старинна мелодия. Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността, и никога не започвай да свириш, ако не те съпровожда Великият Звук. Лао Дзъ

[Вало]

Това, което ми харесва в Чан/Дзен будизма е, че е лишен от мистика и фалшива духовност. Както и от излишна ритуалност. Изключително директен и обикновен е.

Буда е преподавал за различни хора. По скоро за хора с различна нагласа към света. Някои са виждат само собствените си проблеми, други са по-отворени към света и виждат, че и другите са същите и имат същите проблеми. Други хора не са виждали в Буда нещо външно, а огледало на техния потенциал.

В този смисъл всички течения в Будизма са добри. Някои за едни хора, други за други.

Хората са разбрали, че егото е гъвкаво и много успешно се прикрива зад "духовност" и "любов". И се строят едни пищни храмове, и се носят едни позлатени одежди, и се градят едни прекрасни теории; то са едни пози, едни прискърбни изражения, една дълбока любов, едно страдание...ЧУДО.

За егото си прав. Но храмовете може да са и полезни.

Храмове и одежди има и в Японския Зен. Не е толкова важна външността на нещата. Не е важно какво обличаш или ядеш. Важно е дали можеш да разпознаеш преходността и взаимозависимостта на нещата, закона за причина им следствие, илюзорността на всичко, което съществува, буда природата. А храмовете и ритуалите са полезни за някои хора, щом е така значи има смисъл в съществуването им. Будизма не е или, или. Будизма е и, и. Едното е добро за един вид хора, другото за друг вид. В крайна сметка целта е една.

Всичко от което има нужда човек е в самия него - тук и сега.

Така е. Но не е толкова лесно да го открием. Лесно се изпада във фалшива духовност, в духовен материализъм.

Понякога вместо да се усъвършенстваме просто уголемяваме егото си.

Аз също не харесвам твърде много организираността. Тибетския Будизъм може да се практикува от монаси, от светски хора (и ако не продаваш оръжие или наркотици, можеш да работиш или учиш и да развиваш потенциала си) и от йоги (хора, които са отдадени на практиката и отвъд обществените ограничения)

За съжаление фалшива духовност и учители има навсякъде. Затова е много важно учителите внимателно да бъдат проверявани.

Няколко думи за това:

Откъс от интервю с Кенпо Чодрак Ринпоче:

"В различни сутри, а също и във връзка с Ваджраяна, Буда набляга отново и отново на това колко е важно да проверяваме характера и качествата на даден лама. Може би сред ламите, които преподават и са преподавали на Запад, има много, които са истински Бодхисатви и много, които не са.

Онези, които пътуват и преподават, но не са истински Бодхисатви, трябва "да се продават". Когато имате някакъв продукт, трябва да го рекламирате, за да му намерите купувач. Когато някой претендира, че е Бодхисатва без наистина да е такъв, трябва да прави много неща, за да привлече хората. Например, да се говори много, че някой е еманация на Ченрезиг, Манджушри или други Буди, за да има по-добра репутация.

За хората, които започват да практикуват Дхарма, е особено важно да се вгледат от близо в учителя си и да проверят качествата му, което е много просто. Ако е очевидно, че основната мотивация на учителя е да прави пари и да има добра репутация, тогава е по-добре да стоим надалеч, дори вече да сме получили поучения от него. Но трябва също така да не говорим лошо за него. Трябва да не сме прекалено крайни, защото учителят е човешко същество, като всеки друг и трябва да си изкарва прехраната. Трябва да стоим надалеч винаги, когато е ясно, че стремежът на учителя за пари и обществено положение е необичайно висок.

Много лами трябва да се грижат за различни проекти, манастири и хората в тези манастири и затова получават дарения. От друга страна, ако видим, че тези дарения се използват само за егоистични цели, това е още една причина да спазваме дистанция.

Ориентацията ни просто трябва да бъде според значението на думата: Бодхисатва. Да си Бодхисатва означава да служиш на човечеството. Ако не правиш това, не може да се наречеш истински Бодхисатва."

И няколко думи от един приятел:

Войтек Трацевски

Учителят трябва да има съчувствие, което означава че трябва да може да работи за другите.

Трябва да има мъдрост.

Думите и действията му не трябва да се разминават.

Трябва да е естествен и сърдечен. Ако е много специален и абстрактен и носът му е вирнат може да е добър учител, но може и да не е. Всички най-добри учители са естествени и човечни, те мислят за другите а не за себе си.

Учителят трябва да познава дхарма.

Трябва да има приемственост, трябва да пази чиста връзката с неговия учител.

Доверието в учителя не трябва да зависи от одобрението или неодобрението на някой друг, а от лична проверка. Ако доверието в учителя зависи от одобрението на някой друг, в крайна сметка няма да развием истинско доверие.

Много любов и късмет!

Редактирано 20 декември 2006 от Вало (преглед на промените)

[observer]

Луната плува над боровете,

и нощната веранда е студена.

Когато древният, прозрачен звук изтича изпод пръстите,

сълзи се появяват в очите на тези, които слушат

тази старинна мелодия.

Но на музиката на Дзен не е присъща сантименталността,

и никога не започвай да свириш, ако не те

съпровожда Великият Звук.

Лао Дзъ

WhiteHart, пишеш страхотни неща! Само да допълня, че Лао Дзъ е живял 1000 години преди да се появи Чан Будизма. Иначе много ми допада и неговото учение.

Буда е преподавал за различни хора. По скоро за хора с различна нагласа към света. Някои са виждат само собствените си проблеми, други са по-отворени към света и виждат, че и другите са същите и имат същите проблеми. Други хора не са виждали в Буда нещо външно, а огледало на техния потенциал.

В този смисъл всички течения в Будизма са добри. Някои за едни хора, други за други.

Аз казах какво ми допада в Дзен. И думичка не съм продумвал за другите течения

Храмове и одежди има и в Японския Зен.

Това, че Дзен е толкова директен и искрен, не значи, че разни духовни кретени няма да се олицетворяват с него и да се опитват да го превърнат в религия, за да задоволят егото си и нуждата да изглеждат духовни в хубави, шарени дрешки. Появят ли се обреди, церемонии и т.н. формалности, истината почва да бяга.

_____

Учителят е много важен - той ни показва пътя. Но основен принцип в Чан будизма е: Убий Буда! Ученикът трябва да следва собствения си път, а не някакъв чужд път и авторитет. В противен случай се губи дълбочината на учението и се заучава само някаква външна, чужда форма т.е. става религия със заучени обреди. Ученика не трябва да копира учителя си, а да следва своя път. Естествено, че ще е признателен цял живот за дадената посока и пример, но само толкова. Останалото е неговата воля да следва учението.

[Вало]

Учителят е много важен - той ни показва пътя. Но основен принцип в Чан будизма е: Убий Буда! Ученикът трябва да следва собствения си път, а не някакъв чужд път и авторитет. В противен случай се губи дълбочината на учението и се заучава само някаква външна, чужда форма т.е. става религия със заучени обреди. Ученика не трябва да копира учителя си, а да следва своя път. Естествено, че ще е признателен цял живот за дадената посока и пример, но само толкова. Останалото е неговата воля да следва учението.

"Убий Буда!" означава да убиеш концептуалното разбиране. Ние имаме идеята за това, какво е просветлението и за природата на нещата. Нашите идеи и това какво са нещата в същност се разминават. Убий Буда означва да преживееш директно нещата, без конструкциите на разума и концептуалните идеи.

Просветлението е отвъд думите и представите. Всяко описание е бледо и неясно подобие на това преживяване.

В Будизма ученика не следва собсвения си път а пътя на Буда. Пътя по който откриваш истинската същност на ума, това, което точно сега гледа през очите и слуша през ушите, това което мисли мислите и е зад и между тях. Път, които го показва квалифициран учител. Защото вече е минал от там.

Вярно е че "работата" по пътя я свършваме сами, никой не може да ти даде или подари просветление. Всеки сам трябва да положи усилия за това.

Понякога в желанието да се избяга от обреди и церемонии се крие гордост, която ни казва: "Аз съм по-различен, не съм като другите, мога и без тези глупости". Егото, въпреки че е илюзия, не е лесно да бъде преодоляно. Понякога "смущаващите" чувства са толкова фини, че трудно можем сами да ги забележим.

Един цитат от Шамарпа:

Много е важно да се учите от някой който познава Дхарма. Тогава ще можете да получите изчерпателни учения. Ученията са като пътепоказателите. Например ако искате да отидете в Сан Франциско, ще трябва да знаете посоката и вие започвате да изучавате картата. Човек с опит може да ви покаже как да се стига до там. Той може да ви каже “ако минете по тази магистрала ще пътувате по дълго” или “този път е по къс” или “ето го пътя “.С Дхарма е по същия начин. Квалифициран инструктор е този който може да ви научи и да ви покаже посоките. Той познава Дхарма или пътя. Вие трябва да получите посоките от него, да ги изучите и след това трябва да отидете до крайната цел. Иначе защо учите ?

Важно е Дхарма практиката да се изпънява както трябва. Например, имате много важен бизнес в Лос Анджелиз. Трябва да отидете там в точно определено време. От момента в който напускате къщата си за да отидете в Лос Анджелиз всяка минута е важна. Вие добре знаете посоката. По пътя сте концентрирани. Вие ще достигнете вашата цел и ще постигнете това което сте решили да направите. Ученията би трябвало да се практикуват по подобен начин.

и още:

Просветлението е отвъд нашето въображение. Дхарма практиката е неограничена, но нашият ум има способността да я върши. За да бъда точен, Дхарма практиката може да бъде разделена на три части : главна практика и две допълнителни практики. Главната практика е медитацията. Медитация е разпространена дума, но в ученията на Буда означава премахването на всички наши умствени проблеми. Самадхи означава осъзнаването на природата на ума. Самадхи е медитация при която основната концентрация е върху природата на ума. Лесно е да се каже “природа на ума”, много трудно е да се осъзнае. Главната медитация е върху природата на ума за да премахнe всики умствени проблеми. Умствени проблеми не означава неестетвени или патологични умствени проблеми. Към умствените проблеми тук се отнасят негативните емоции и невежеството. Невежеството е главната причина на всички негативни (смущаващи) чувства. При медитацията има концентриране върху всяко негативно чувство за да бъде премахнато. По този начин ще бъдете освободени. Едната от двете допълнителни практики, които се съдържат в Ньондро или Основополагащите практики пречиства кармата ви. Другата развива заслуга която поддържа и усилва практиката за да я направи успешна. Двете допълнителни практики са методите, а медитацията е главната практика. По този начин вие ще сте просветлени. Това е Дхарма практиката.

Практикувайки Дхарма през този живот бъдете сигурни че постигате нещо. Може да постигнете пълно просветление в този живот. Дори да се придвижвате много бавно, в края на краищата вие все пак получавате нещо. Със сигурност вие създавате положителни причини за в бъдеще и ще продължите да се развивате. Дори да не постигнете целта си в този живот, това ще стане в един от следващите. В противен случай, ако веднъж загубите тази възможност, ще узрее друга карма и може да изпуснете шанса си завинаги. Миналата ви карма вероятно не е много добра, иначе сега не бихте били в самсара. Погледнете колко много отрицатели емоции имате сега. Това означава, че в миналото сте натрупали доста лоши навици в ума си. Нищо добро не следва от това. По този начин, ако погледнете логически може да почувствате, че по-голямата част от вашата карма не е добра, щом смущаващите чувства са все още силни. Ако веднъж загубите тази възможност ще я загубите завинаги. Затова този човешки живот е скъпоценен и не трябва да се пропилява.

Често се случва хората да си мислят “Трябва бързо да постигна резултати. Не мога да чакам повече от пет или шест години. Иначе не ми харесва”. Но погледнете шест години от нормалния живот, без практика. Какво трайно нещо можете да постигнете? Така или иначе ще свършите с нищо. Не можете да постигнете резултати от практикуване на Дхарма в продължение на шест години. Просто не можете. Въпреки всичко вие се занимавате с нещо смислено. Ако след шест години практикуване, все още искате да преследвате друга цел, можете да изоставите Дхарма разбира се. Но има ли друга цел? За съзнателните същества в живота няма друга цел освен просветлението. Не се опитвам да ви обезсърча, но наистина няма друга цел в живота. Може да се опитате да станете богати, ами после? Представете си, че сте преуспял политик, или станете президент на държавата си, ами после? Проблемите са си все същите, не е ли така? Дхарма е най-доброто. Затова дори да се развивате много бавно, Дхарма е по-смислена от всичко друго в живота.

[observer]

"Убий Буда!" означава да убиеш концептуалното разбиране. Ние имаме идеята за това, какво е просветлението и за природата на нещата. Нашите идеи и това какво са нещата в същност се разминават. Убий Буда означва да преживееш директно нещата, без конструкциите на разума и концептуалните идеи.

Просветлението е отвъд думите и представите. Всяко описание е бледо и неясно подобие на това преживяване.

Така го разбираш ти. Аз го разбирам по друг начин - казах по какъв.

В Будизма ученика не следва собсвения си път а пътя на Буда. Пътя по който откриваш истинската същност на ума, това, което точно сега гледа през очите и слуша през ушите, това което мисли мислите и е зад и между тях. Път, които го показва квалифициран учител. Защото вече е минал от там.

Вярно е че "работата" по пътя я свършваме сами, никой не може да ти даде или подари просветление. Всеки сам трябва да положи усилия за това.

Съжалявам, но аз не мисля да следвам нечий друг път, пък бил и той на Буда. Сам ти цитира, че Шакямуни е казал, да не вярваме и на една негова дума, а да проверим всичко от собствен опит. Ако се опитва да следвам "пътя на Буда", какво следвам аз - моята практика или стремежа да подражавам на един идеален образ? На мен ми звучи, че "пътя на Буда"=бъди като Буда.

Какво значи квалифициран учител? Завършил определено училище? Получил точния кетап? Буда се различава от нас само по опита си. По нищо друго. Както и всеки друг учител. Всеки човек има буда-природа, дори и да не практикува будизъм. Което означава, че всички сме еднакви по отношение на своята буда-природа и опита не прави някой по-различен от мен или теб, че да го следвам като кученце, защото е "квалифициран"...

Понякога в желанието да се избяга от обреди и церемонии се крие гордост, която ни казва: "Аз съм по-различен, не съм като другите, мога и без тези глупости". Егото, въпреки че е илюзия, не е лесно да бъде преодоляно. Понякога "смущаващите" чувства са толкова фини, че трудно можем сами да ги забележим.

От собствен опит ли го твърдиш?

Аз зная, че церемониите не разрушават егото, а са само куха обвивка, която откланя от пътя. Въпросът не е да съм уникален и различен, като се противопоставям на церемониите. По-нагоре писах, че вярвам, че всички хора притежават универсална буда-природа, която ни изравнява по шансове. Щом вярвам, че сме еднакви, как мога да искам да съм уникален и различен?

[WhiteHart]

Да,ние сме еднакви,но сме еднакви по най-дълбоката си същност, еднакви сме в това,че сме дошли от един първоизточник и в същината си нямаме разлики. В света на самсара обаче у нас се натрупват най-различни емоции,впечатления,навици,които ни правят различни един от друг.И може би това не е лошо,стига да не подхранваш с тези неща егото,създавайки по този начин едно фалшиво усещане за уникалност. Хубаво е ,че сме различни - това прави живота ни интересен,но същевременно е добре да си даваме сметка,че всички сме едно цяло. Когато някой ме обиди или постъпи зле (според моите разбирания) с мен,как мога да му се сърдя,след като знам,че той не е това. Той е едно чисто съзнание,което е било обременено с разни неистински разбирания,по ред обстоятелства,и да се сърдя на него,значи да се сърдя на света като цяло. Всички се раждаме като бял лист хартия - и с какво ще бъдем запълнени,до голяма степен не зависи от нас. Въпроса е да осъзнаеш какво всъщност си ти - или по-точно какво не си. Да разбереш,че ти не си колата си,не си парите си,не си убежденията си,тъй като всички тези неща са временни,те са илюзии. И когато разбереш,че ти не си тези неща, тогава откриваш огромната празнина в теб, и виждаш,че всъщност не знаеш кой си. Точно така отговорил Бодхидхарма на императора на Китай,когато той го попитал "Кой си ти" - "Не знам,господине"...

[observer]

Когато някой ме обиди или постъпи зле (според моите разбирания) с мен,как мога да му се сърдя,след като знам,че той не е това. Той е едно чисто съзнание,което е било обременено с разни неистински разбирания,по ред обстоятелства,и да се сърдя на него,значи да се сърдя на света като цяло.

Абсолютно съм съгласен с теб. Ама абсолютно! И разбирам за какво говориш.Обаче...

Понеже аз съм си твърдоглав и обичам да се питам за всичко, ще засегна темата с "Когато някой ме обиди или постъпи зле (според моите разбирания) с мен". Тия приказки съм ги чувал многократно. И обикновено хората вярват искрено в тях, защото звучат добре т.е. духовно. Забелязал съм че това са възпитани, добре облечени и нахранени хора. Кажи ми как ще реагираш, ако едно "чисто създание" изнасили майка ти и убие баща ти?

Не ме разбирай неправилно, но когато човек застава зад една идея, то той трябва да стои зад нея при всички случаи. А не само ако го обидят във форум, примерно. Намесих тоя грозен пример, първо, защото такива грозни неща се случват много често и са част от живота, и второ, защото темата е хубава и спретната, но някак не отчита реалните неща, които се случват на много хора - глад, болести, нещастия... И става някак стерилно и започваме да си говорим с лозунги и приповдигнато.

Въпроса е да осъзнаеш какво всъщност си ти - или по-точно какво не си. Да разбереш,че ти не си колата си,не си парите си,не си убежденията си,тъй като всички тези неща са временни,те са илюзии. И когато разбереш,че ти не си тези неща, тогава откриваш огромната празнина в теб, и виждаш,че всъщност не знаеш кой си. Точно така отговорил Бодхидхарма на императора на Китай,когато той го попитал "Кой си ти" - "Не знам,господине"...

Пак съм абасолютно съгласен. Абсолютно!

Обаче пак в тая категория на разсъждения са включени хора, които имат коли, убеждения т.е. средна класа, образовани хора с чисти нокти, които не гладуват и не мизерстват. Я се опитай да приложиш това твърдение към някой, който няма кола, дом и семейство и единственото му убеждение е къркорещия стомах и болното тяло.

Философията винаги е била привилегия на сития стомах (т.е. на заможните хора). В реалния живот нямам време да мисля за колата си и убежденията си.

ПП. Извън написаното - пишеш вълшебни хауку. Преписах си няколко, които ми въздействат особено и ме карат да усещам това, което тук не можем да опишем - реалността. Благодаря ти!

А, и само използвах твоето изказване. Това, което съм написал няма отношение към теб.

[WhiteHart]

Не ме разбирай неправилно, но когато човек застава зад една идея, то той трябва да стои зад нея при всички случаи. А не само ако го обидят във форум, примерно.

Я се опитай да приложиш това твърдение към някой, който няма кола, дом и семейство и единственото му убеждение е къркорещия стомах и болното тяло.

Философията винаги е била привилегия на сития стомах (т.е. на заможните хора). В реалния живот нямам време да мисля за колата си и убежденията си.

Не съм изпадал в такива крайни ситуации,и мисля,че наистина би ми било много трудно да постъпя така,както говоря тук.Но нали към това се стремя,аз все още не съм някой,който е постигнал Просветление,а само се стреми към него. Така че,ако в момента ми се случи нещо такова,със сигурност реакцията ми няма да бъде толкова "възвишена" Но поне съм започнал от малките неща - и надявам се,един ден да стигна до големите.

Относно сития стомах - да,прав си. За да построиш една сграда,трябва първо да си направил основите,не можеш да започнеш от върха.В този смисъл,за до потърсиш духовното,трябва да са задоволени поне елементарните ти материални потребности.Имаше една история за един голям поет,който се заблудил в джунглата,и сле няколкодневно скитане и гладуване,установил,че когато погледне нощем луната,тя вече не е това приказно красиво и загадъчно небесно тяло,а му е заприличала на питка хляб.

Благодаря ти за хубавите думи,радвам се,че се получава един интересен разговор!

[observer]

Той разговора вече е интересен.

Ще продължа малко нишката от предните постове. Защо мислиш, че след просветлението нещата ще са по-различни? Виждането на нещата, такива, каквито са, без интерпретацията и тълкуванията на ума, си е едно разширяване на възприятието. Това е просто едно умение, като всяко друго. По-добър човек ли ставаш, след като се научиш да плуваш, примерно, от преди да можеш да плуваш? Точно излишната духовност е тази, която представя просветлението като събитие, което ще направи човек едва ли не бог. Ще се изпълниш с любов и ще можеш да прощаваш всичко?!?

Ето нещо, което е дзен: "още от момента в който се замислим за дзен, ние получаваме просветление" - Просветлението е всеки миг, а не нещо, което ще стане там някъде в бъдещето.

Аз съм ти благодарен, че сподели, че не би могъл да простиш ако някой се погаври със семейството ти. За мен тоя разговор е полезен, защото общувам с хора, които се стремят към нещо, които не са съвършени, които споделят своя опит. Иначе от прекалени цитати няма полза. Мен ме интересува да разбера как WhiteHart медитира, с какви пречки се сблъсква, какво го вълнува и т.н., а не да чета приказките на някоя мумия от преди 100000 години. Вярно е, че думите на древните учителите ни напътстват, но те вече са изминали своя път, в своето време...

Редактирано 20 декември 2006 от observer (преглед на промените)

[WhiteHart]

Чел съм,че много хора,след като достигнат до Просветлението,просто избухват в силен смях,защото виждат,че това,което са търсили,е било под носа им през цялото време.Така че може би ти си прав тук,но аз като че ли все очаквам,че ако евентуално един ден постигна пълното разбиране,бих гледал на нещата по малко по-различен начин. Защото,честно казано,ми омръзна до болка от едни и същи емоции,чувства,тревоги,които знам,че не са толкова важни и не трябва да ги оставям да ме управляват,но на практика винаги се оказвам техен пленник. Когато прекарам няколко дни в четене на будистка и дзен литература,ми се струва,че започвам да гледам на живота по друг начин. Изляза ли обаче навън,много бързо установявам,че нищо не съм променил в себе си - отново ме измъчват едни и същи неща,отново в душата ми се промъкват същите тревоги и отново ставам пленник на чувствата си. Така че,все си представям Просветлението като състояние,при което няма да имам тревоги,илюзии,и мечти,а ще бъда абсолютно спокоен,радостен,и разбиращ. Такъв,какъвто в момента не съм. Аз обаче съм още на етап "теория" - чета много книги,всеки ден, най-различни - не само будистки,но всякакви,свързани със себеизрастването,и се стремя да открия зрънце от истината във всяка от тях. Иначе отскоро започнах да медитирам,и все още не мога да споделя някакви впечатления...

[observer]

Чел съм,че много хора,след като достигнат до Просветлението,просто избухват в силен смях,защото виждат,че това,което са търсили,е било под носа им през цялото време.Така че може би ти си прав тук,но аз като че ли все очаквам,че ако евентуално един ден постигна пълното разбиране,бих гледал на нещата по малко по-различен начин. Защото,честно казано,ми омръзна до болка от едни и същи емоции,чувства,тревоги,които знам,че не са толкова важни и не трябва да ги оставям да ме управляват,но на практика винаги се оказвам техен пленник. Когато прекарам няколко дни в четене на будистка и дзен литература,ми се струва,че започвам да гледам на живота по друг начин. Изляза ли обаче навън,много бързо установявам,че нищо не съм променил в себе си - отново ме измъчват едни и същи неща,отново в душата ми се промъкват същите тревоги и отново ставам пленник на чувствата си. Така че,все си представям Просветлението като състояние,при което няма да имам тревоги,илюзии,и мечти,а ще бъда абсолютно спокоен,радостен,и разбиращ. Такъв,какъвто в момента не съм. Аз обаче съм още на етап "теория" - чета много книги,всеки ден, най-различни - не само будистки,но всякакви,свързани със себеизрастването,и се стремя да открия зрънце от истината във всяка от тях. Иначе отскоро започнах да медитирам,и все още не мога да споделя някакви впечатления...

Точно в целта!Изказа същите съмнения и проблеми, пред които се изправям постоянно.

Правилно си схванал, че работата е в практиката. Четенето е интелектуално занимание, а интелекта е много крехък и поради тая причина кара нещата да изглеждат прекалено устойчиви. Четеш нещо и ума ти ти казва, че това си ти, че това го можеш, че нещата са прости и вече знаеш как би реагирал в проблемна ситуация. Обаче светът е постоянно в движение и никога не става така, както ума е предвидил.

Другия проблем е в , както казваш ти, в емоции,чувства,тревоги. Точно в тях. Рецептата наистина е проста - спираш да се ядосваш и тревожиш. Забележи, че това всеки може да ти го каже, без да е прочел и ред, да не говорим 100 тома будистки разсъждения . Различното в дзен е, че ти предоставя начин да се отървеш от тия емоции и тревоги - медитацията. Аз ползвам една техника, която май не е точно дзен, но идеята много ми допадна. Казва се дишане ветрило. Състои се в това, да си припомниш всички ситуации в живота си, да видиш как действаш, как са те възпитали, какви стереотипи следваш. А се казва дишане-ветрило, защото ако човек стои над теб ще види как главата ти се движи от едното рамо до другото и обратно, все едно се разгъва и сгъва ветрило. Заедно с това вдишваш във времето от едното рамо до другото. Издишването е същото. Дишането има голяма сила.

Не ти описвам тази техника за да ти я предлагам, а за да илюстрирам, че не е достатъчно да искаш да се промениш. трябва да правиш нещо по промяната. В зазен също съм чел - от Тайсен Дешимару - че първо отминава съзнаваното, а после и подсъзнаваното и накрая остава истинският ни ум.

Практика му е майката. Творците по принцип имат по-отворени сетива, но понеже реагират интелектуално, то те се възприемат като по-чувствителни. Аз ако имах такива сетива, бих ги използвал да възприемам повече, вместо да се самосъжалявам и да страдам как светът не ме разбира. Уви, нямам.

Когато съм най-объркан, спирам мислите си за миг, за да дам "глътка въздух" на съзнанието си и после продължавам. Има много начини човек да се успокои и да релаксира. Те обаче са индивидуални.

И накрая пак за просветлението - не зная какво представлява, но за мен то не е пенкилера, който с магическа пръчка ще ме избави от тревогите на тоя свят. Може би мисля така, защото не съм духовен...кой знае?

[Вало]

Съжалявам, но аз не мисля да следвам нечий друг път, пък бил и той на Буда. Сам ти цитира, че Шакямуни е казал, да не вярваме и на една негова дума, а да проверим всичко от собствен опит. Ако се опитва да следвам "пътя на Буда", какво следвам аз - моята практика или стремежа да подражавам на един идеален образ? На мен ми звучи, че "пътя на Буда"=бъди като Буда.

Всеки може да следва път, който е подходящ за него. Будизма не е за всеки. И както се съгласихме - не мисионерства.

Тъй като темата е за Будизъм е важно да се знае какво е и какво не е Будизма.

Какво значи квалифициран учител? Завършил определено училище? Получил точния кетап? Буда се различава от нас само по опита си. По нищо друго. Както и всеки друг учител. Всеки човек има буда-природа, дори и да не практикува будизъм. Което означава, че всички сме еднакви по отношение на своята буда-природа и опита не прави някой по-различен от мен или теб, че да го следвам като кученце, защото е "квалифициран"...

Квалифициран е този, който има познание за Пътя, и преживяване от медитациите. Всеки има буда природа - да, но прякото преживяване на това не е толкова лесно. При проблем със зъбите - отиваме на зъболекар, ума си го имаме много по-отдавна от зъбите и работата с ума не е лека задача.

Будисткото Просветление е осъзнаване при което, чувството на една майка към детето и, тази безусловна любов човек изпитва към всички. Безусловна Любов. Тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и работим активно за другите.

При окупацията на Тибет са разрушени над 6000 манастира, убити са над 1.5 милиона души и десетки хиляди са принудени да се трудят в лагери.

Далай Лама разказва:

„Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците."

Това е пример за просветлено отношение.

Будизма е традиция на повече от 2500 години. Учениета, методите и преживяването са предавани от учител на ученик през тези години и хиляди хора са станали просветлени ползвайки тези методи.

В Будизма има три главни пътя.

Единия е Хинаяна, така наречената малка колесница. Целта е състоянието на Архат. Това е собственото освобождение от оковите на Самсара. Хинаяна е много добър път, много стабилен и без опасност за сериозни грешки. Хинаяна е сравнително бавен път, все едно да ходиш пеша. Учител би бил полезен, но не е задължителен.

Махаяна е Големия път (или Великия). Тук мотивацията е различна. Усъвършенстваме се, развиваме съчувствие и мъдрост, за да можем да работим по-добре за другите. Стремим се към Просветление за благото на всички. Махаяна е по-бърз път, нещо като да се движиш с кола. Може човек да се оправи и без учител, но ще му е доста трудно.

Ваджраяна, Тантраяна (Диамантен, Гръмотевичен) път е част от Махаяна. Тибетския Будизъм е Ваджраяна. Лично аз мисля, че и Зен може да се причисли тук. Това е най-бързия път към просветлението, нещо като да летиш със самолет. Опасността да се "разбиеш" е голяма и всъщност този път без учител е невъзможен. Учителят не е човек или личност, той носи преживяването на Буда, той прави всичко това възможно. Не защото е нещо повече от нас, защото има по-голям опит и знание и вече е изминал голяма част или целия път.

Трите пътя са едно цяло. Ползваме дисциплината на Хинаяна, развиваме съчувствие и мъдрост и се опитваме да се държим като Буда, докато станем такива. Всичко това е невъзможно без практика. Практиката е начина по който превръщаме Възгледа си в преживяване.

Не е за препоръчване да се споделят преживяванията по време на медитация. Защото обикновено това са наши проекции. Като ги споделяме създаваме предпоставки другите да имат очакване за същите преживявания. Само квалифициран учител може да даде адекватен съвет.

Четирите пътя(метода) на мъдрите може би е нещо, което е полезно да се прочете.

Редактирано 5 май 2007 от Вало (преглед на промените)

[WhiteHart]

Хехехе...Знам аз,че практика му е майката,но такива са обстоятелствата,че много малко време ми остава за подобна практика...Пък и съм чел,че е хубаво да имаш Учител,който да те напътства.Защото в цялото море от информация по тези въпроси има опасност да се загубя - не знам откъде да започна и как да продължа...Дори и медитацията ми е някак безцелна - може би така и трябва,не знам...

[observer]

Хехехе...Знам аз,че практика му е майката,но такива са обстоятелствата,че много малко време ми остава за подобна практика...Пък и съм чел,че е хубаво да имаш Учител,който да те напътства.Защото в цялото море от информация по тези въпроси има опасност да се загубя - не знам откъде да започна и как да продължа...Дори и медитацията ми е някак безцелна - може би така и трябва,не знам...

И ти като Вало - Учител та Учител. Това с учителя дето да е до теб и да те напътства ми се вижда като наследство от детските години, когато сме зяпали учителката в устата и сме вярвали на всичко, което казва.

Не отричам, че е много полезно да има някой, към който да се обръщаш, когато имаш въпроси или съмнения. Както и в началото да ти обясни основни неща по стойката, дишането и медитацията. Обаче будизма не е наръчник с правила, нито урок за зазубряне.

Всеки сам решава доколко има нужда от Учител.

[ican]

При окупацията на Тибет са разрушени над 6000 манастира, убити са над 1.5 милиона души и десетки хиляди са принудени да се трудят в лагери.

Далай Лама разказва:

„Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците."

А знаете какъв е живота в подобен лагер, особено ако надзирателите са комунисти/нацисти или ако лагера е в Азия, където не уважават много отделната личност, щото народ бол.

Да си призная малко завиждам на възпитаните в тибетската духовна традиция. :-))

[агни]

„Един стар монах от манастира Намгял в Тибет, прекарал повече от 11 години в китайски лагери, след 1959 година. След като бил освободен дойде в Индия. По време на разговорите го питах за това какво е преживял в лагерите. Монахът каза, че в няколко случаи имало опасност. Помислих, че е имало опасност за живота му или нещо такова. Той ми отговори: Опасност да загубя съчувствието си към китайците."

Aко искаш вярвай ама,когато ти си писал това аз съм гледал по същото време филм в когото интервюираха същия този монах.Е на това му викам аз съвпадение,филма беше на английски,не разбрах абсолютно всичко,но точно това го разбрах.Свалих го от kolibka.com-името му е The Yogis Of Tibet ,намира се в отдел"човек"

[ONIDAR]

Чел съм,че много хора,след като достигнат до Просветлението,просто избухват в силен смях,защото виждат,че това,което са търсили,е било под носа им през цялото време.Така че може би ти си прав тук,но аз като че ли все очаквам,че ако евентуално един ден постигна пълното разбиране,бих гледал на нещата по малко по-различен начин. Защото,честно казано,ми омръзна до болка от едни и същи емоции,чувства,тревоги,които знам,че не са толкова важни и не трябва да ги оставям да ме управляват,но на практика винаги се оказвам техен пленник. Когато прекарам няколко дни в четене на будистка и дзен литература,ми се струва,че започвам да гледам на живота по друг начин. Изляза ли обаче навън,много бързо установявам,че нищо не съм променил в себе си - отново ме измъчват едни и същи неща,отново в душата ми се промъкват същите тревоги и отново ставам пленник на чувствата си. Така че,все си представям Просветлението като състояние,при което няма да имам тревоги,илюзии,и мечти,а ще бъда абсолютно спокоен,радостен,и разбиращ. Такъв,какъвто в момента не съм. Аз обаче съм още на етап "теория" - чета много книги,всеки ден, най-различни - не само будистки,но всякакви,свързани със себеизрастването,и се стремя да открия зрънце от истината във всяка от тях. Иначе отскоро започнах да медитирам,и все още не мога да споделя някакви впечатления...

Всеки минава през такива противоречия,по пътя към духовно израстване

...и точно тук се намесва Учителя.Питащ,а сега накъде?...и той се "появява".

Как ще го познаеш?...трудно,даже може и да го подминеш,до следващата среща.

За какво ти е Учител?...за да не заспиш отново.Лесно ли е да си ученик?...зависи до къде искаш да достигнеш.

...и когато стигнеш края,разбираш,че пътя продължава.Най-прекият път за ПРОСВЕТЛЕНИЕ е УЧИТЕЛ-УЧЕНИК.

Религиите нямат нищо общо с този ПЪТ на развитие(това е хубаво да го знаят всички).

[observer]

Искам да попитам нещо: Вие имате ли учител, който да следвате, и който да ви напътства? Сиреч, това за просветлението и учителя от личен опит ли го знаете или просто си приказваме за да се намираме на приказа? Моля всеки който има учител, да му спомене името, ей така пътьом, че да не стават обърквания .

[Вало]

Искам да попитам нещо: Вие имате ли учител, който да следвате, и който да ви напътства? Сиреч, това за просветлението и учителя от личен опит ли го знаете или просто си приказваме за да се намираме на приказа? Моля всеки който има учител, да му спомене името, ей така пътьом, че да не стават обърквания .

Аз говоря от личен опит. Практикуващ будист съм в линията Карма Кагю от Тибетския Будизъм. Моят учител е Лама Оле Нидал. В резултат на 8 годишна проверка мога да кажа, че за мен той е истински и е учител на който имам доверие. Това обаче всеки трябва да провери за себе си дали е така.

Основния учител на линията Кагю е Кармапа. Той е носител на цялата приемственост, на ученията и методите. Кармапа е първия съзнателно прераждащ се лама в Тибет. В момента е в 17-тото си прераждане. Лама Оле е ученик на 16-я Кармапа и преподава по негова молба. В резултат от неговата дейност в момента в целия свят съществуват над 500 будистки центъра и групи, места където хортата мога да научат повече за будизма и да срещнат съмишленици.

За другите учители в линията Кагю и за повече информация ще дам линкове.

Българския сайт на Кагю

Международен сайт на Диамантения път

Официален сайт на Н.Св. Кармапа Тхайе Дордже

Сайт за Будистки учения от линията Кагю - английски

Руски сайт

Сайт на Лама Оле

В България можеш да се срещнеш и с школата Нийгма от тибетския Будизъм.

Сайт Упадеса и Форум Упадеса

Не знам дали има други групи, не знам дали има Зен/Чан група. Според мен книгата която най-добре предава същността на Зен е: "Трите стълба на Дзен" от Филип Капло. Виж тук

Тъй като има много хора, които се представят за учители е много важно те да бъдат проверявани.

Учителят трябва да има стемеж да работи за другите и да не се стреми към лично облагодетелстване или слава. Трябва да не се разминават думите и делата му. Трябва да има позволение да преподава от неговите учители. Учителят трябва да познава дхарма. Трябва да има приемственост, трябва да пази чиста връзката с неговия учител.

И още един път:

Доверието в учителя не трябва да зависи от одобрението или неодобрението на някой друг, а от лична проверка. Ако доверието в учителя зависи от одобрението на някой друг, в крайна сметка няма да развием истинско доверие.