Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Вало, а колко често виждаш Лама Оле Нидал? Колко често и за колко време идва той тук?

Според мен книгата която най-добре предава същността на Зен е: "Трите стълба на Дзен" от Филип Капло.

Не съм чел книгата и не мога да дам мнение. Но има издадени книги както от Чан Будисти - древни текстове, така и Дзен - древни и съвременни текстове. Като съвременните текстове са от едни от най-уважаваните учители в Япония. Редактирано от observer (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, а колко често виждаш Лама Оле Нидал? Колко често и за колко време идва той тук?

Лама Оле идва в България веднъж годишно за няколко дни. Няколко пъти в годината идват така наречените пътуващи учители, това са ученици на Лама Оле, и/или на някои от другите лами в линията Кагю. В центровете също има хора, които могат да отговорят на някои въпроси.

Програмата на Лама Оле е известна за една година напред, така че който има желание и възможности може да попътува с него или да посети курсове и в други държави.

Практиката не изисква да си с учителя постоянно. Това дори може да е пречка.

Изпълнението на някои практики може да отнеме години (зависи от мотивацията), през това време не е необходимо човек постоянно да е с учителя си. От личен опит бих казал една среща годишно е достатъчна.

Това го пуснах някъде но мисля, че и тук му е мястото.

Първа среща с учителя:

"Беше през Ноември 1998. Пътувах със самолет за моята първа Пхова от Тексас към Ню Йорк. Винаги съм се страхувал до вцепеняване от летене. На няколко пъти наистина е трябвало да се кача на самолет, без да мога да намеря добро оправдание да сляза. Обикновено прекарвах целия полет с уши в състояние на тревога, проверявах отново и отново всички шумове в самолета. Особено вибрациите на двигателите, най-малката промяна в оборотите ме караше да се вкопча в облегалките на стола с потни длани, и най-малката турбулентност ме караше незабавно да мисля за позицията ни над земята. Земя или вода? Припомнях си инструкциите за безопасност (любимото ми забавление на борда на самолет). При плавен полет и когато звука на двигателя беше наред се отпусках малко, но започвах да проверявам другите пътници. Особено тези с бради и екзотични дрехи, някои от тях се застояваха по-дълго в тоалетната, това ме напрягаше, очакващ неизбежна експлозия. На няколко пъти бях на косъм да обсъдя със стюардите силните си подозрения които имах за някой от пътниците. Винаги осъзнавах когато самолета сменяше височината, много преди пилота да обяви, че ще кацаме бях седнал със силно стегнат колан. Понякога бях толкова уплашен, че се потях изобилно с тази миризлива пот която произвеждаме когато ни е страх. Винаги пристигах изключително уморен, с много лоша миризма и често тотално пиян.

Така че, решението да летя до тази религиозна сбирка с този странен Скандинавски Лама, беше трудно. Лесно можех да се откажа. Честно казано не знам защо тръгнах. Качих се на самолета в Остин уплашен както винаги. После полета стана плавен и стабилен, и всички пътници изглеждаха наред. Така че, просто за да убия времето започнах да прелиствам една будистка книга, която бях взел с мен. Текста на деветия Кармапа за Ньондро и Махамудра. Бях впечатлен от приложението, дълга красива поема/молитва/призоваване наречено „Петдесет строфи за отдадеността към гуру”. Разказваше за правилното отношение, което трябва да имаме, когато се срещаме лично с учителя си. Поведението и вътрешното състояние на ума за да получим най-много полза от срещата. Тъй като целта на това пътуване беше да проверя този учител, да видя дали е истински или поредния Гуру Шарлатананда, този текст ми се струваше невероятно подходящ за ситуацията в която бях. Наистина „влязох” в текста, препрочетох го и прегледах всички бележки накрая на текста.

Удивително е колко бързо лети времето понякога. Внезапна промяна във височината на самолета бързо ме извади от книгата обратно в самолета. Погледнах през прозореца и ... уау!

Там беше тя, Статуята на Свободата, Дакини на Американската революция, после двете високи кули, гората от сгради, най-красивата от тях, Емпайър Стейт Билдинг, централната част на града, тъмната прохлада на Сентрал Парк, Бронкс, Куинс, Ла Гуардия, кацнахме.

Нямах никакви мисли! Просто гледах и плачех, сълзите се стичаха без контрол. Всичко беше толкова красиво и удивително. Заря оцветяваше полумрака на небето в цветовете на дъгата. Нямаше страх, нямаше самолет, нямаше аз. Всичко което можех да правя е да плача с радост и да чувствам огромна благодарност към моят учител, който говореше някъде долу в Манхатън в този момент. Моят учител, когото щях да срещна за първи път на следващия ден.

След това, никога не съм се страхувал от летене.

Надявам се това да ви помогне и ви пожелавам непоклатима отдаденост към Ламата.

Много любов от Ню Йорк,

Балдо"

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, я да поговорим малко за опасностите при медитация. Има много хора, които твърдят, че практикуването на медитация крие рискове.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, я да поговорим малко за опасностите при медитация. Има много хора, които твърдят, че практикуването на медитация крие рискове.

Зависи за каква медитация става въпрос. Медитацията е техника. Тя е инструмент за постигане на цел. В различните системи има различни цели. Съществуват и различни видове медитации.

В Будизма целта е разкриването на пълния ни потенциал - просветлението. Това е преживяване на ясната светлина на ума. Умът ни не е роден и не умира. Буда е преживявал велика радост и я е изразявал с велика любов. Това е смисъла на всичко. Всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов. Всичко е свежо и ново във всеки момент. Просветлението е преживяване на безстрашие, радост и интелигентно съчувствие. Oтвъд думите и представите. Веднъж постигнато никога не се губи. Това е пълния потенциал на тялото речта и ума на всеки от нас. Това в будизма се нарича Буда - природа. Най-дълбоката ни същност. Истинската ни същност - безстрашни, радостни и добри. Това сме.

Чрез различните медитации в Будизма трансформираме интелектуалното разбиране в преживяване. Медитацията е инструмент за постигане на просветлението. Най-общо първоначално успокоява ума и го "задържа" на едно място. Създава малка дистанция между преживяващия и преживяваното, което дава възможност за работа с така наречените "смущаващи" чувства, закостенели идеи и навици. Това всъщност са причините поради които не сме просветлени: смущаващите чувства, закостенелите идеи и навици и миналите ни думи, мисли и действия. Това ниво на успокояване на ума се нарича шамата на санскрит или шине на тибетски. Второто ниво е випасана на санскрит или лагтонг на тибетски. Това е "прозрение" в природата на ума. Най-общо тези две нива се съдържат във всяка медитация.

Медитациите в Будизма за са тези, чиято цел е просветлението.

Тези хора, които искат спокойствие, създаване на умствен комфорт или нещо друго е по-добре да ползват други видове медитации, предназначени за тези цели.

В Тибетския Будизъм е създадена състема от логично следващи, различни медитации. Първоначално създаваме стабилна основа с така нареченото Ньондро (подготвителни практики). След това избираме, в зависимост от склонностите ни и учителя ни един от няколко възможни пътя. Състемата от Будистки медитации е проверена през последните 2500 години и дава резултат. Публикувано изображение

--------------

За опасностите от медитацията.

Не се препоръчва да медитират на хора с умствени проблеми или на твърде невротични хора. Защото проблемите може да се задълбочат.

Опасностите от медитацията има само когато се практикуват "по-трудни" медитации без необходимата за това основа. Може да се достигне до така наречената "бяла стена" където човек може да се чувства спокоен и по-скоро сънлив. Това състояние може да намали интелигентността и енергията. А ние се стремим към осъзнаване остро и ясно като диамант. Въобще за по-сериозна практика е необходим водач. Някой, който е минал по този път и го познава.

Друга опасност е да се загуби пътя. Възможно е да се развият например способности за лечение и човек да се откаже от просветлението.

Може да се развие фина гордост, която е голяма пречка.

Друга опасност е ако човек практикува и дълго време няма резултати (или да не ги осъзнава), тогава може да загуби връзка с ученията. Което е жалко.

Всъщност няма физически опасности, може да има проблеми само за невротични или умствено нестабилни хора.

Може би има и още какво да се каже, но аз не съм достатъчно запознат с този въпрос.

------------

Отговори на някои често задавани въпроси тук. (английски)

или тук. (български)

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Просветлението е преживяване на безстрашие, радост и интелигентно съчувствие. Oтвъд думите и представите. Веднъж постигнато никога не се губи.

Не съм съгласен, че просветлението е необратимо. Сам казваш, че е възможно човек да загуби пътя. Мисля, че тази опасност е в пълна сила по всяко време.

Всъщност няма физически опасности, може да има проблеми само за невротични или умствено нестабилни хора.

Във даоизма има голяма опасност от физически увреждания, защото там се занимават с работа с вътрешната енергия. При медитативните будистки техники няма ли подобна работа?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм съгласен, че просветлението е необратимо. Сам казваш, че е възможно човек да загуби пътя. Мисля, че тази опасност е в пълна сила по всяко време.

Във даоизма има голяма опасност от физически увреждания, защото там се занимават с работа с вътрешната енергия. При медитативните будистки техники няма ли подобна работа?

Пълното просветление на Буда е всъщност истинското ни състояние. То е тук и сега. Причините да не преживяваме нещата така са "смущаващите" чувства, закостенелите идеи и навици и действието на карма. Когато премахнем причините, които ни пречат да осъзнаваме просветлението си, ставаме всъщност просветлени. Това обаче са само думи. Неточно описание, на нещо което така или иначе не може да бъде описано. Трябва да бъде преживяно.

Просветлението е крайната цел на пътя, но в същото време то е тук и сега. Просветлението е като слънцето - винаги свети(винаги е), причините поради които не винаги виждаме слънцето са егото, концептуалните идеи и карма, те са като облаци. Но и в най-голямата буря или в най-тъмната нощ - Слънцето винаги свети. Веднъж постигнато, това преживяване никога не се губи. Всеки момент в живота е радост от възникването и изчезването на нещата, егото (което е илюзия) е разтворено и не се чувства разделение между субект, обект и действие. Пълното просветление на Буда не е възможно без бодхичита (любов към другите).

Има будистки медитации при които се работи с вътрешните енергии - например шестте йоги на Наропа. Те се практикуват след като е създадена основата за това. Иначе все едно човек да се опита да построи къща без основи - няма на какво да стои. Шесттте Йоги на Наропа и други "по-напреднали" практики е невъзможно да се практикуват без учител, които има приемствеността и самия той трябва да ги е практикувал и постигнал резултати. Някои основни инструкции от тези практики са устни и се предават от учител на ученик.

Не мога да кажа обаче дали има физическа опасност. Не знам.

Единствената практика, която може да практикува без много сериозна подготовка е Пхова. Това е една от шестте йоги на Наропа. Медитация за пренасяне на съзнанието в момента на смъртта.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравей Вало!Интересувам се от правните взаимоотношения на хората в Будизма.Съществуват ли понятията добро и зло,от какво зависят?Ако не греша основата е хармония между хората и заобикалящия го свят.Тази хармония въпрос на вътрешно усещане ли е или други критерий.Пример:Двама човека се срещат единия има един кокосов орех а другия два.Онзи с единия пожелава да вземе кокосовите орехи на другия,за да се успокой и продължи напред.Останалия без кокосови орехи не иска да влиза в конфликт и се остава да му ги вземат.Първия е доволен от бързата печалба и си продължава пътя,който му се струва по-хармоничен от всякога.Втория е запазил своята хармония избягвайки конфликта,но остава без орехите си.Можем ли да го наречем хармония?Историята и човешката същност показват,че без взаимни компромиси не може да има хармония.Липсата на тази хармония и разбирателство провокират военните конфликти.Хармонията от човешкото тълкуване(чувства,моментно настроение,цел и т.н.) ли се определя?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравей Arsen,

Основен закон в природата е закона за причина и следствие. Това означава, че всичко, което се случва има причини и съответно поражда следствия. Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. На практика това означава, че всяка ситуация в която се намираме е резултат от собствените ни мисли, думи и действия, а бъдещето ни се определя от това какво правим, говорим и мислим сега. Отговорността е пълна. Поговорките „Каквото сееш, такова ще жънеш” и „Не прави на другите, това което не искаш да се случи на теб” са много намясто. Ние определяме бъдещето си с мислите, думите и действията си сега.

Тъй като всеки се стреми да бъде щастлив и иска да избегне болката и проблемите, в Будизма има съвети(не заповеди) за това кои действия водят до щастие и кои до страдание. Буда препоръчва на всички да избягват следните 10 недобродетелни неща:

Три са свързани с тялото:

Убийство

Кражба

Неправилно сексуално поведение

Четири с речта:

Лъжа

Груба реч

Клевета; разединяваща реч

Безсмислена реч, празнословие

И три са умствени:

Алчност

Омраза

Невежество

Вместо това Буда препоръчва да се правят противоположните. Когато човек спазва тези съвети спира да вреди на другите и на себе си.

Колкото до примера ти, всичко зависи от мотивацията и контекста на случката. В Будизма целта не е хармония. Целта е просветление, това е постигане на пълния потенциал на тялото речта и ума. Просветлението е преживяване отвъд думите. Тогава сме абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и интелигентно добри. Всяка мисъл, дума и действие водят до ползи за другите. Спонтанно. Просветлението е абсолютно състояние и веднъж постигнато никога не се губи.

Будизма не е сладникав път към хармония. Развиват се едновременно съчувствие и мъдрост. Стремежа към просветление е с мотивацията да се работи по-добре за другите. Компромисите и толерантността са много важни. Хармонията с хората и света също е важна. Будизма не учи на пасивност. Точно обратното.

Будизма не мисионерства. Будизма не заявява, че притежава единствената и абсолютна истина. В Будизма няма догми. Всичко може и трябва да бъде проверено. Добра представа за Будизма дават последните думи на Буда: „Умирам щастлив. Всичко, което може да ви облагодетества съм ви го дал. Не запазих нито едно учение за себе си” и още „Не вярвайте на нито една моя дума само защото един Буда я е казал, проверете всичко сами, бъдете своя пътеводна светлина”.

Един Будист не би избягвал конфликтите на всяка цена. Разбира се, ще направи всичко възможно за да ги избегне, но би влязал в конфликт ако се наложи да запази живот, да предотврати кражба или насилие. Будизма преди всичко е здрав разум. Много мъдрост обаче е необходима за да може да се използва сила. Общо правило е действията ни да носят най-много полза за най-много хора за най-дългосрочен период от време. (Дано политиците да започнат да мислят така)

По отношение на добро и зло, в Будизма те съществуват на относително ниво. Тоест те са относителни и зависят от гледната точка. За един добро е едно, за друг същото нещо може да не е. Така или иначе всеки си сърба попарата. Когато извършваме десетте недобродетелни действия, съответно си понасяме резултатите от тях. Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Надявам се да съм бил полезен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всички ние бихме искали в нас да засияе Луната на Просветлението. Всички ние бихме си пожелали невинността да бъде наш дом. Но как тези двете да бъдат постигнати? Чрез следване на Дарма. Буда е определил невежеството на непросветлените като болестно състояние. Неговите четири благородни истини имат целително предназначение: Едно - животът в Самсара е болезнен и горчив. Две - желанията са причина за тази болезненост и горчивина. Три - за страданието има лек. Четири - този лек е следването на Осмократния път. Първо, ние имаме нужда да разберем, че сме болни. Второ, необходима е диагноза. Трето, необходима ни е увереност, че болестното ни състояние ще бъде повлияно от лечението. Четвърто, ние се нуждаем от терапевтичен режим. Самсара е свят, виждан през очите на егото. Това е болезнен и нещастен свят, заради непресекващите желания на егото. Опитите да бъдат задоволявани желанията на егото са като опити да се изчисли числото на безкрайността. Без значение за колко голямо число мислим към него винаги ще може да се добави още и то да стане по-голямо. Няма начин да се стигне до максималното. Скъпи приятели, не е ли вярно твърдението, че без значение колко много пари има човек, той винаги иска още; че човек без значение колко богат и добре уреден дом притежава, винаги иска още по-голям разкош; че без значение колко обожатели има, желае още поне малко обожание. Непрекъснато съревнование, в което нито един резултат не е задоволителен. Тогава какво трябва да направим? Първо трябва да разберем, че проблемите, създавани от егото, не могат да бъдат разрешени в Самсара - илюзорния свят на постоянните промени. Защо? Защото самото его е непрестанно променящо се, фикция. То просто реагира в отговор на неспирно изменящите се условия на живота, условия, които то е неспособно да обхване докрай. То е като да играеш футбол с двайсет топки едновременно, вместо с една, на игрище с постоянно променящи се размери, където някои от играчите тичат насам-натам, а други спят на тревата. Където никой не знае каква точно игра се играе и всеки играе по различни правила. Несъмнено всеки, който е на това поле, като играч или рефер, няма да получи удовлетворение от подобна игра. Преживяванията на това поле биха му се видяли като безкрайно лутане, белязано от страхове, объркване, безизходност и умора. Осмократния път е водач, който очертава ясни граници и дава ясни правила и наставления. Всеки може да го следва. Първата стъпка е Правилно разбиране. Разбирането изисква изучаване и съвети от учител. Информацията, придобита чрез четене, никога не е достатъчна. Дали книгата, която четем, е достатъчно добра? Дали ние изцяло разбираме прочетеното? Ние няма как сами да изследваме себе си. Помислете си какво би се случило, ако учениците измисляха свои тестове и ги оценяваха. Всеки ученик би получавал само шестици. Но колко измежду тях действително биха познавали предмета, който изучават? Много последователи на Чан четат книги и след това, изпробвайки своята “начетеност”, въвличат приятелите си в гимназистки спорове или търсят възхищението им с високомерни изказвания. За подобни дискусии учителите казват: “В царството на слепите едноокият е цар.” Добрият учител е незаменим. Добрият учител събужда интереса ни и определя дали разбираме онова, което учим. Ако някой пасаж от дадена книга не ни е ясен, ние не можем да попитаме книгата за него. Ако ние не сме съгласни с определен възглед на учителя, не можем да прескочим неговите инструкции, както бихме направили с проблемните пасажи. Консултирането с добрия учител е честа необходимост. Няма равностоен заместител на редовните беседи лице в лице. Веднъж един моряк, преди да отплава, срещнал момичето на своите мечти. Той се влюбил в нея с цялото си сърце. За нещастие трябвало да се качи на кораба, за да изпълни двугодишния си договор. Тръгвайки, той си казал: “Няма да и позволя да ме забрави. Ще и пиша всеки ден. Ако не за друго, тя ще ме обича за моята преданост.” Всеки ден, без значение къде се намирал, морякът пишел на любимата си. Но когато се върнал, разбрал, че независимо от стотиците писма, тя се била омъжила за пощальона. Скъпи приятели, не бъдете като бедния моряк, който разчитал да срещне разбиране чрез писаното слово. Намерете учител, с който ще можете да се срещате редовно. Отворете сърцето си за него. Колкото по-добре той ви познава, толкова по-добре ще ви води и напътства. Втората стъпка е Правилно мислене. Правилното мислене изисква от нас да осъзнаваме своята мотивация. Ние винаги трябва да изследваме защо желаем да притежаваме нещо или защо искаме да направим нещо и трябва да сме безмилостни в своето изследване. Ако някой приятел желае да купи нещо, което не би могъл да си позволи, или да извърши нещо, което би му донесло вреда, ние бихме му дали съвет, бихме го предупредили, помагайки му да види вероятния резултат от своите неуместни желания. Можем ли да си позволим да не прилагаме същото отношение и към себе си? Може ли да не гледаме със здрав разум на нашите желания? Внимателното изследване би изяснило положението ни. Върховният военачалник Тиен Чи и Кралят на Ч’и били почитатели на конните състезания. Те редовно се срещали и пускали конете си да се състезават. Всеки от тях разполагал с три класа коне. Конете от трети клас били впрегатни. Те теглели каруци. Били едри и силни, но много бавни. Вторият клас били кавалерийски коне, които уланите, стрелците с лъкове и мечоносците яздели. Тези коне били силни и относително бързи, но стари, защото ги тренирали с години. Първият клас коне се състоял от млади, чистокръвни животни, яздени от благородници и висши офицери. Те били леки и много бързи. Когато военначалникът и кралят пускали своите коне да се състезават едни с други, те ги групирали по класове. Започвали с тези от трети клас, после тези от втори и завършвали с чистокръвните от първи клас. Кралят бил страшно богат и благодарение на това притежавал по-добри коне от военачалника. И обикновено печелел състезанията. Виждайки своята обреченост, военачалникът потърсил за съвет Сун Пинг - мъдрия потомък на Сун Зи, който написал прочутата книга “Изкуството на войната”. Тиен Чи казал на Сун Пинг: “Моля те, научи ме как да победя краля?” Мъдрецът се замислил за момент. После казал: “Господине, когато кралят изпрати коне от трети клас да се състезават, вие изпратете коне от втори клас. Когато кралят изпрати коне от втори клас, вие изпратете вашите от първи клас, а когато кралят изпрати конете си от първи клас, пуснете с тях своите от трети клас. Така ще спечелите две от трите състезания.” Отговорът бил прост, но защо военачалникът не можал сам да се сети за него? Защото неговото его го било въвлекло твърде емоционално в сътезанията. Той не бил в състояние да погледне на ситуацията обективно. Той не приложил Правилното мислене. Скъпи приятели, бъдете безмилостни в изследването на своите желания. Съдете себе си със същия здрав разум, с който бихте дали съвет на свой приятел. Третата стъпка е Правилна реч. Колко често думите ни са в услуга на нашето его. За да извлечем полза, ние клюкарстваме, преувеличаваме, избягваме да кажем цялата истина или вменяваме вина на другите, докато защитаваме нашата ненакърнима невиновност. Понякога, просто за да сме център на внимание, ние разказваме неприлични случки и цинично се шегуваме. Ние си мислим, че думите не са като делата, че те имат малка сила и кратък живот и че някак си ще изчезнат заедно с въздуха, с който сме ги изрекли. Но думите притежават сила. Те могат да съществуват вечно, да лекуват, както и да нараняват. Правилната реч ни предпазва от изричане на лъжи, обиди, обвинения или от хвалби за нашите постижения. Тя ни учи да говорим подкрепящи слова, да изричаме думи на опрощаване, признание и поощрение за чуждите постижения. Никога не подценявайте силата на думите. Позволете ми да ви разкажа един стар разказ за въздействието на тяхната сила. В един парк, в хубав пролетен ден, били наизлезли множество хора, за да се порадват на зелената трева, цъфтящите дървета и растения. Измежду тях били и двама слепи просяци. Първият носел табелка, на която пишело: “Аз съм сляп.” Повечето хора минавали покрай него и продължавали да се любуват на гледката. Вторият се справял значително по-добре. Почти всеки, който минавал покрай него, пускал монета в неговата чаша. Някои дори се връщали обратно, след като го били подминали, и му оставяли своята монета. Той носел табелка: “Аз съм сляп, а сега е май.” Скъпи приятели, преди да решите дали да кажете нещо, спомнете си за слепеца, който прозрял колко голяма промяна може да донесе една кратка фраза. Четвъртата стъпка е Правилно действие. 1. Будистът дава обет за ненасилие. Това не означава, че той не трябва при случаи да защитава живота си или живота на същества, които са под негова грижа, а че не бива да предприема враждебни действия срещу другите. Но как стоят нещата за самия него? Той също спада към тези, към които не трябва да предприема враждебни действия. Мирът не е само отсъствие на война. Загрижеността не е агресивно състояние, но не е и спокойно състояние. Човек, който е в кома, не воюва, но не е и в покой. Покоят е състояние, което се постига и поддържа целенасочено. Въздържането от насилие само по себе си не е достатъчно, необходимо е се работи за създаване на хармония, благосъстояние и здраве. Пушенето например е неблагоприятно не само за здравето на пушача, но и за здравето на околните. И в двата случая пушенето попада под забраната на правилото за ненасилие. Когато това е възможно будистът трябва да се въздържа от ядене на месо. Казвам “когато е възможно”, защото това правило не е абсолютно. Много хора, например живеещите в арктическите региони, нямат друга възможност освен да се хранят с риба и други морски същества. Те няма как да отгледат градина в тундрата. Ние не бива да отказваме Дарма на хора, защото естествената среда не предразполага към вегетарианска диета. Но там, където има зеленчуци в изобилие, няма причина да се яде месо. От друга страна вегетарианството води до добро здраве и по тази причина също трябва да бъде прилагано. Упражненията, и по-специално Тай Джи Куан или Ки Гонг, освобождават от агресивността и гнева и имат здравословен ефект върху тялото. Йога също е много полезна. 2. Будистът дава обет да говори истината, не само в своя социален живот, но също така и в бизнес делата си. Всякакви извъртания и измами се изключват от правилото. При каквито и обстоятелства да жертваме истината с цел спечелване на някакви въображаеми облаги, ние се спускаме по спирала в света на объркаността. В Токио имало двама търговци, които след години на съперничество, изпълнено с взаимни измами и конспирации, загубили напълно доверие един към друг. Веднъж те се срещнали на железопътна гара. Първият търговец попитал: “Накъде си тръгнал?” Вторият се замислил за момент и отвърнал: “За Кобе.” Първият ахнал: “Ти, лъжецо! Казваш ми, че заминаваш за Кобе, защото искаш да си помисля, че в действителност отиваш в Осака. Но аз предвидих това и сега ЗНАМ, че ти отиваш в Кобе.” Скъпи приятели, подобен е резултатът дори и от най-малката лъжа. Нашата репутация е като етикет върху карго кашон. След като веднъж сме били признати за измамници и лъжци, ние поставяме намеренията си, без значение колко чисти са те, в полето на съмнението и недоверието. 3. Будистът дава обет да не си присвоява собственост, която не му е била дадена. Това е правилото, насочено срещу кражбата. Някои хора си мислят, че това правило се отнася за джебчийте и промъкващите се по домовете крадци. Тоест щом не става дума за пребъркване, влизане с взлом или уличен грабеж няма защо да се грижим за това правило. По тази причина те не изпитват угризение и разкаяние за извършени дребни кражби или други подобни присвоявания. Но какво значи неплатен дълг? Не е ли това кражба? Какво е взимането на нещо на заем и невръщането му? Не е ли кражба? Какво е да повредиш чужда собственост, докато я ползваш, без да компенсираш собственика за повредите? Не е ли вид кражба? Понякога ние действаме сякаш имаме право да присвоим собствеността на някого, защото друг си е присвоил нещо наше. Златният принцип за такива случаи гласи, че ние не трябва да правим на другите онова, което не желаем да бъде направено на нас. А се получава така, че ние извиняваме и пренебрегваме нашите кражби и не чувстваме разкаяние за тях. Една древна сентенция гласи: “Крадецът съжалява, защото ще бъде обесен, а не защото е крадец.” Ако, преди да извършим нещо, ние изследваме неговата моралност и възможни резултати, никога няма да ни се наложи да мислим за бесилката. 4. Будистът дава обет да спазва морал в сексуалността, да бъде скромен и с чувство за отговорност. При разглеждането на това правило става ясно колко лесно се нарушават всички останали. Заради страстта си човек би извършил кражба. За задоволяване на страстта си мъжът би опитал да напие жената, която желае, би я мамил с фалшиви обещания. Когато я третира и се възползва от нея по такъв начин, нима не я наранява? Със същата непоколебимост, с която заклеймяваме неморалността, ние отдаваме дължимото на наравствения живот. Много благодат се въздава на добродетелните хора, на онези, които са чисти, когато не са семейни, или спазват свещените обети на брака. Най-голямото лицемерие идва при отстъпления от изискванията на правилото за нравствеността. Не е ли обикновено явление мъже яростно да пазят дъщерите си и в същото време да кроят планове за покваряване на нечии чужди дъщери? Или стриктно да охраняват своите съпруги, докато се опитват да съблазняват чуждите? Ако такъв човек убие друг, който е прелъстил неговата дъщеря или съпруга, той ще очаква от съда да погледне на него като жертва и да му опрости вината. Обаче, когато той изкушава и прелъстява, вижда себе си в героична светлина. Не ли това тъжна и жестока истина? За човека е трудно да победи похотта. Изкушенията са повсеместни и безкрайно разнообразни. Но ако човек използва част от своята енергия, която пропилява за сексуални изживявания, той би осъществил действителен духовен прогрес. Всички достойни хора са единодушни за суровостта на тази борба. Дори Буда е казал: “Ако трябваше да преодолявам друго препятствие, подобно на сексуалността, никога нямаше да да успея.” Добрия хумор на Буда, неговата скромност и откровеност трябва да ни дават кураж. 5. Будистът дава обет да се въздържа от алкохолни напитки и други опияняващи средства. Някои казват: “Едно питие от време навреме няма да навреди никому.” Но дори пиещите от време навреме са в категорията на пиещите въобще. Това е като приказката за “мако бременната”. Една жена или е бременна, или не. Определението “от време навреме” е незключена врата, през която може да влязат всякакви крадци. Въздържателят или е такъв, или не е. Опитът показва, че най-добрият начин да се разреши този проблем е като се избегне. Пълното въздържание е най-добрият начин да се следва това правило. Пиещият само понякога остава трезвен - обикновено когато не среща проблеми, но когато е поставен под силен стрес, той лесно може да се подаде на опасното бягство в пиянството. Веднъж станал жертва на алкохола, той открива, че и едно питие е много, а сто не са достатъчни. Алкохолът освобождава нашите задръжки и ние започваме да задоволяваме егото си. Той ни кара да погазваме нормите на скромността и приличието и после да приписваме всичко на пиенето, а не на нас, които сме отговорни за пиенето. Често си казваме, че пием, заради удоволствието, но когато питиетата притъпят сетивата ни, за какво удоволствие говорим. Или дори ако изпитваме нещо, то каква е неговата ценност, щом после трудно си спомняме за него. Нерядко срещано явление е човек да извърши неморални деяния по време на опиянението си и след това да изпитва отвращение от себе си. После същият този човек използва това чувство на отвращение като повод да пие отново. Нека вместо това този човек да се устреми към осъзнаване на своята истинска същност, своята Буда природа. Нека вместо това този човек да научи, че вътре в себе си ще намери истина, спокойствие, радост и свобода. Ако беше възможно да окачим проблемите си на лозата и да ги затворим в бутилка, всички на света щяха да са винари и пияници. Скъпи приятели, една стара поговорка гласи: “In vino veritas”, което означава “Във виното е истината” или ще рече, че там ще намерим истина, ако изпием достатъчно количество. Но единствената истина, до която е довела прекомерната употреба на вино, е, че животът в Самсара е тежък и болезнен. Петата стъпка е Правилен начин на живот. Очевидно е, че щом не можем да извършваме непозволени неща за забавление, не можем да ги вършим и за придобиване на облаги. Но всеки начин на живот, който е честен е и почтен. Честната работа е честна работа. Не съществуват благородни и срамни професии. По определени причини обаче този принцип не е толкова елементарен, колкото изглежда. В Индия например традиционно съществува кастова система. Каста на свещениците, каста на войните, каста на търговците, каста на работниците и на най-долното ниво каста на “недокосваните” или на парийте. Когато човек е роден в някоя каста, той остава в нея до смъртта си. Той не може да скача от една работа на друга. Без значение колко талантлив и интелигентен е, ако е роден, да речем, в семейството на селскостопански работници, това ще е единствената позволена за него работа. Днес кастите не са толкова твърдо отграничени, но по времето на Буда това разделение е било ненарушимо. Въпреки закона Буда отказал да приеме такава несправедлива система. Той пренебрегвал закона изцяло и хората го харесвали и за това. Той бил принц, но не поставял себе си над хората от по-долно потекло. А в действителност повечето от онези, с които контактувал имали по-ниско потекло от него. Когато човек е принц, няма много хора, превъзхождащи го в социалната йерархия. За Буда социалният ранг или професията на даден човек нямала значение. Виждате ли, Буда притежавал Окото на Прозорливостта. Набожното лицемерие не можело да го заблуди. Стигало само да погледне някой човек и веднага разбирал колко благочестив е той. По негово време близо до Шравасти живял един парий на име Сунита - човек, който стоял толкова ниско в социалната стълбица, че дори не му било позволено да работи, за да се изхранва. Той бил “недокосваем” и никой не би се осмелил да наруши кастовите закони и да го наеме на работа. Той печелел пари от изхвърлени цветя. Всеки ден ходел на градското бунище и тършувал из изхвърлените повяхнали цветя за някое, което още пазело свежестта си. Сунита подреждал тези цветя в букети и ги продавал на улицата. Възможно е да е имало още хора в Шравасти, които са били бедни като Сунита, но със сигурност не е имало по-бедни от него. Въпреки своето мизерно състояние Сунита бил постигнал Просветление. Той бил кротък и обичлив човек. Излишно е да се казва, че той бил чувал проповедите на Буда и бил преданоотдаден вярващ. Един ден Буда, начело на процесия, минал по пътя край бунището, където Сунита ровел за цветя. Щом видял процесията, Сунита се прикрил зад един камък. Но Буда вече го бил видял и със своето Око на Прозорливостта разпознал в негово лице просветления човек. “Здравей, подвикнал му той. Бъди така добър и се покажи да те видя.” Сконфузен, Сунита бавно излязъл от прикритието си и застанал прав, с наведена глава и молитвено събрани длани пред лицето. “Защо се криеш зад камъка, попитал го Буда.” “Благословени, отвърнал Сунита, не бих желал гледката, която прдставлявам да бъде обида за очите ти. Аз не съм достоен за погледа ти.” Много от хората в процесията били съгласни с казаното. Някой подръпнал ръкава на Буда, опитвайки се да го накара да подминат нещастника. “Той е нечист, казали, той е буклучар и “недоксваем”.” “Наистина ли, попитал ги Буда, пристъпвайки през купчина буклуци, за да постави ръка на раменете на Сунита. Виждате ли, аз го докоснах и той все още е жив.” Тогава Буда попитал Сунита: “Добри ми господине, ако нямаш задължения по отношение на работата, би ли склонил да ми помагаш в моята свещеническа дейност? Аз се нуждая от такъв добър работник, като теб.” Със сълзи на очите Сунита се съгласил. Известно е, че до края на живота си, съгласно волята на Буда, Сунита винаги стоял съвсем близо да него, така че той да може винаги да го докосне с ръка. Шестата стъпка е Правилно усилие. Ние упражняваме това правило, когато прекъсваме лоши навици и развиваме добри. Това е много по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Известно е, че умението идва с практиката, но за да практикуваме духовните уроци, които сме научили, е необходимо да имаме подходящи възможности. В Чан ние трябва да знаем, че всяка глътка поет въздух е възможност за практика. Хората мислят, че светът им пречи. Те не разбират, че сами са пазачи на вратите на своите умове и са в състояние лесно да затворят и заключат тези врати. Ако хората са обезпокоявани, то е защото пазачът е напуснал, като е оставил вратите отворени. Някои хора, които са неспособни да контролират собствените си умове, се опитват да контролират умовете на другите. Те откриват, че е по-лесно да опиташ да насочваш стотици чужди умове, отколкото да управляваш собствените си мисли. Именно такава ситуация е имал предвид Буда, когато е казал, че човек, който победи в битка десет хиляди мъже, не е толкова велик герой, колкото онзи, който победи себе си. Всеки ден в нашата деятелност ние трябва да се придвижваме напред към целта - Просветление и самоосъзнаване. Ако имаме познати, чиято компания ни тласка в друга насока, трябва да избягваме контактите с тези познати. Ако времето за медитация не ни стига, защото сме прекалено заети с ходене по клубове, хобита и спорт, трябва да намалим тези занимания. Необходими са ни съзнателни усилия, за да придобием покоя на Чан. Духовното спокойствие се придобива с практика. Някога един мъдър мъж е казал , че умът на истинският последовател на Чан не може да бъде хвърлен в страх или отчаяние, защото независимо дали живее в добри или лоши времена, той поддържа неизменно спокойствие, като часовник, който дори при буря продължава своя неизменен ход. Седмата стъпка е Правилна внимателност. В допълнение към поддържането на умовете ни фокусирани върху нашата мантра, ако сме се заели с този метод, или при изследването на овладените мисли, позволяващи ни да отличим истинското от лъжливото, когато работим с този метод, ние също така трябва да бъдем внимателни за причините и последствията от действията ни. Скъпи приятели, не бива да позволяваме дори ден да отмине, без да сме мислили за нашето поведение. Направили ли сме всичко необходимо в помощ на другите и за запазване на тяхното спокойствие? Извършили сме нещо несъвместимо с будистката Дарма? Били сме дребнави или тесногръди? Горделиви или мързеливи? Лакоми или алчни? Завистливи или гневливи? Не сме ли опетнили себе си или другите с похотливи думи и действия? Да видим собствените си грешки не е лесно. Понякога се насилваме да го направим, но не забелязваме нищо. Ако през нощта се изправим в силно осветена стая и се взрем в тъмния пейзаж отвън, всичко, което ще видим, е нашето отражение в съклото на прозореца. Ще видим нещо, което вече знаем - ние и ограниченото пространство, в което се намираме. Ако искаме да видим отвъд себе си, трябва да изгасим светлината. Ние трябва да затъмним нашето его и напълно да го изключим. Едва след това ще сме способни да виждаме през прозореца. Осмата стъпка е Правилна медитация. "Пуст облак - наставленията на Су Юн"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ШЕСТТЕ ОСВОБОЖДАВАЩИ ДЕЙСТВИЯ

Лама Оле Нидал

“Шестте Освобождаващи Действия” е мотивационно учение за директна употреба в живота. Както се знае, Будизмът има много практична цел и възгледът му е изключително ясен. Никой не става просветлен само като чуе ученията. Трайните резултати идват от реални преживявания и промените, които те носят. Тъй като това е толкова важно, Буда е дал много практически съвети, които не трябва никога да се възприемат като заповеди, а като приятелска помощ. Той не е нито създател, нито осъждащ бог, той не иска последователи или ученици, които да бъдат като стадо овце. Напротив - той желае колеги - зрели хора, споделящи неговото просветление и огромната отговорност, произлизаща от него. Това е истинската цел.

За онези, които мислят предимно за себе си, съветът му се съдържа в “Благородния Осморен Път”. Започващ с полезен начин на живот, той кулминира в правилна концентрация. Този, който е достигнал нивото на съчувствие и прозрение и желае да бъде полезен на другите, намира “Шестте Парамити” или “Шестте Освобождаващи Действия” за по-полезни.

“Ita” означава “отишъл”, а “Param” - “отвъд”. Парамитите развиват любов, която ни отвежда отвъд личностното. Това е възгледът, който освобождава, това е дълбокото прозрение, че наблюдаваното, наблюдаващият и самото наблюдение са взаимозависими и едно цяло; че субект, обект и действие не могат да бъдат разделени.

Парамитите освобождават, не защото лошите картини в огледалото на ума се заместват с добри, а защото състоянието на доверие, което последните пораждат, позволява да отидете отвъд доброто и лошото и да разпознаете самото огледало - блестящо, съвършено и по-фантастично от всичко, което би могло да бъде отразено в него.

Действията са освобождаващи, защото носят разпознаване на абсолютната природа на ума. Ако човек само запълва ума си с положителни впечатления, това разбира се, ще донесе щастие в бъдеще, но няма да го отведе отвъд обусловеното. С възгледа за единството на субект, обект и действие, всичко, което се предприема за благото на другите, ще донесе безвременна полза.

ПЪРВОТО ОСВОБОЖДАВАЩО ДЕЙСТВИЕ

щедрост

Щедростта отваря всяка ситуация. Светът е пълен със спонтанни богатства, но независимо колко е хубава музиката, ако никой не танцува, няма и тържество. Ако никой не споделя нищо от себе си, нищо смислено няма да се случва. Ето защо щедростта е толкова важна.

По времето на Буда хората не са живели така сложно както днес, не са имали изумителни машини, които да работят за тях. По това време щедростта се е състояла в това да помагаш на другите да оцелеят, да си сигурен, че имат достатъчно храна. Това означава, че действието на щедрост често е било съсредоточено върху материални неща.

Днес, в свободната и непренаселена част на света, положението не е същото - хората обикновено умират от прекалено много тлъстини около сърцето. Поради липсата на ясно мислене, те си създават вътрешни проблеми, без да имат външни и започват да се чувстват самотни и несигурни. Вместо да се тревожат за външни нужди, те си създават сложен вътрешен живот и мнозина никога не изпитват радостта от физическата си свобода.

Така в западния свят и в части от Азия, където има изобилие от материални блага, щедростта има отношение най-вече към емоционалното. Това означава да споделяш своята сила, радост и любов с другите от отвъд-личностните нива, откъдето няма падане. Ако медитирате добре и се докосвате до необусловените състояния на ума, доброто, което можете да предадете на другите, няма да има край. Споделянето на своята абсолютна сигурност - да отдадеш топлината си на други същества - е най-чудесният подарък. И въпреки че не можете да отнесете колата и славата си отвъд гроба, не всичко се загубва при смъртта. Качествата, развити през предишни животи, лесно се възстановяват в следващите и няма богатство, което да се пренася по-лесно от едно съществуване в друго, от енергията на радостта. Струва си човек да изстиска сока от живота, а още малко мантри или прострации, още малко любов към партньора, не само ни носят сила тук и сега, но ускоряват просветлението.

Както вече се спомена, най-прекрасното и единствено трайно богатство, което можем да дадем на съществата, е прозрението в тяхната необусловена природа. Но как да направим това? Как да покажем на другите тяхното присъщо, вродено съвършенство? Най-доброто огледало са ученията на Буда и затова няма по-полезно нещо от създаването на центрове за медитация. Практическата мъдрост, която те разпространяват, запознава мнозина с ясната светлина на тяхното съзнание и така посетите семена прорастват през всички следващи животи до просветлението. Въпреки че много хора, мислещи се за обществото, твърдят, че такива учения са лукс и че първо на хората трябва да им се даде храна, това не е вярно. Има достатъчно място и за двете. Когато умът функционира добре, и стомахът ще мели храната по-добре. Може би тогава хората ще разберат причините за това да имат по-малко деца.(става въпрос за пренаселените райони на света) Във всеки случай, тялото изчезва, докато умът продължава да съществува.

ВТОРАТА ПАРАМИТА

живот, който е съзнателен, значим и полезен за другите

Тъй като термини като морал и етика се използват от управляващите класи, за да контролират по-нискостоящите от тях, мнозина предпочитат да не ги използват.

Хората съвсем съзнателно са смутени от това и често си мислят: “Ако държавата не те хване в този живот, църквата ще го направи след това”. Дори само когато се дават съвети, както е в случая с Буда и единствената цел е пълното развитие на всички същества, трябва внимателно да се подбират думи, които напътстват ясно, без да използват страха. Най-добрата дефиниция за второто освобождовощо действие е може би: “Да живееш пълноценно и за благото на другите”.

Какво означава това? Как могат да се обхванат безбройните действия, думи и мисли дори в един-единствен ден? Буда, който вижда всичко от състоянието на безвременна мъдрост, има няколко уникални идеи. Тъй като хората имат само десет пръста, за да преброят и запомнят, той дал десет съвета за това кое е полезно и кое - не. Обхващащи тялото, речта и ума, те стават смислени и за независимите хора, когато осъзнаят, че Буда не е шеф, а приятел, който ни желае щастие.

Той иска всички да споделят блажената ясна светлина на ума, познаваща минало, настояще и бъдеще. Разбирайки, че всеки е Буда, макар и все още да не го съзнава, и че целият външен свят е чиста земя, всяко преживяване става израз на най-висша мъдрост, просто защото може да се случи. Как иначе може да действа един Буда? Той никога не учи с догми или налагане на мнението си, а споделя мъдростта си със съществата, които, той знае, са равни в същността си.

Благодарение на добрата карма на онези, които го заобикаляли, Буда преподавал в продължение на 45 години и умрял с усмивка. Той имал мнозина необикновени ученици. Въпросите, които те са му задавали, са били на нивото на Сократ, Аристотел и Платон. Най-добрите умове на едно изумително поколение идвали да го изпитат с пълния си набор от философски умения и намирали в отоговор не само убедителни думи. Силата на Буда била толкова майсторска, че ги променяла по траен начин. Отвъд усъвършенстването на логическите им спосоности, той повлиявал на цялостния им ум. Когато ги запознавал с безвременния преживяващ, който стои зад преживяванията, не оставало никакво място за съмнения.

На нивото на тялото, речта и ума не е трудно да се разбере кое е полезно да се избягва. Когато хората имат проблеми с полицията, обикновено те са причинили някаква вреда с тялото си. Основните проблеми са убийството, кражбата и сексуалното насилие. Когато са самотни, хората обикновено казват неща, които смущават другите; лъжат, за да наранят някого; разпространяват клюки; разделят приятели или объркват хората. Ако някой е нещастен, ще започне да не харесва другите, да изпитва завист и ще си позволява състояния на обърканост.

Противоположни на тях са десетте положителни действия на тялото, речта и ума, които носят единствено щастие. Те дават сила на човека и го правят полезен за другите. Тук Буда съветва да използваме тялото си като инструмент за защита на съществата, за отдаване на любов и всичко, от което се нуждаят. Всеки, който има успех в отношенията си с хората сега, е развил този потенциал в минали животи, така че колкото по-рано се започне, толкова по-добре.

Речта може да стигне до много повече същества чрез комуникационните средства днес. Любезните думи изречени по-рано, сега създават приятни преживявания и заздравяват добрата карма. Ако хората слушат, говорят внимателно и получават ясна информация, то отново, в този живот, те ще видят ползата от това да се казва истината, да се избягват лъжите, които нараняват, да се показва на хората как стоят нещата и да им се дава спокойствие.

И накрая, какво да правим със своя ум? Добрите пожелания, радостта от доброто, което другите са направили и ясното мислене, очертават пътя, който трябва да се следва. Тези качества са ни донесли умствено щастие, на което се радваме днес и превръщането им в навик ще ни осигури щастие докато стигнем просветлението.

Мислите днес стават думи утре и действия на следващия ден. Всеки миг тук и сега е важен. Ако човек наблюдава ума си, нищо не може да спре неговия напредък.

ТРЕТАТА ПАРАМИТА

как да не загубим бъдещото щастие чрез гняв

Когато се акумулира духовно богатство чрез щедрост и се направлява с нужното разбиране, третото необходимо качество по пътя е търпението - да не се изгуби добрата енергия, работеща за другите и за самите нас.

Как може да бъде изгубена? Чрез гняв. Гневът е единственият лукс, който умът не може да си позволи. Добрите впечатления, събирани в продължение на много животи, могат да изгорят за миг в пристъп на студен или изгарящ гняв. Буда е казал, че избягването на гнева е най-трудната и най-красива роба, която може да бъде носена и е дал много средства, с които да бъде постигната тази цел.

Едно от тях, много полезно в наши дни, е да се преживява една ситуация като серия от отделни случки, на които реагираме без каквато и да е оценка. Тази “саламена техника” или “мигаща светлина” е много ефективна, когато се реагира на физическа опасност. Благотворен подход е и метод, като чувството на съпричастност към всеки, който създава лоша карма, знаейки, че тя ще се върне към него и осъзнавайки непостоянната и обусловена природа на всяко преживяване и представяйки си колко заблудени трябва да са хората, за да причиняват подобни неприятности.

Реагирането на всичко, което се случва, без гняв ще даде свобода на безвременната мъдрост на тялото, речта и ума, и реакциите ще бъдат правилни. На най-висшето ниво на практикуване, наречено Диамантеният Път, позволяваме нежелателните емоции да се носят върху килим от мантри, като ги оставяме да отпадат, без да причиняват никакви вредни навици.

Можем също така да оставим крадеца “да влезе в празна къща”, като просто осъзнаваме чувството, без да правим нищо необичайно. Когато то ни е посетило, без да получи никаква енергия, ще идва все по-рядко и накрая ще ни остави на мира. Който може да остане съзнателен, докато гневът се появява и изчезва ще открие едно лъчисто състояние на ума, което показва всички неща ясно, като огледало.

Във всеки случай, добре е да избягваме гнева по най-добрия начин и когато ни напада, да го оставяме да си отиде бързо. Решението да спрем гнева и да го отстраняваме винаги, когато се появява, е опора за “вътрешния” обет на Бодхисатва. Силата е полезна за защита и учение, но чувството на гняв е трудно и е причина за по-голяма част от страданието в света днес. Будистките защитници, премахващи вредата; Тилопа и Марпа, усъвършенствали учениците си за рекордно време, спадат към категорията на принудителното действие. Може би никой учител не би могъл да оцелее без да прибегне към него.

Центровете за медитация се нуждаят от този възглед, за да постигнат балансирана политика към своите посетители. Ако хората идват пияни, дрогирани, нечисти или имат лошо държание, трябва да ги накараме да напуснат бързо. Те пречат на другите, а и на следващия ден няма да си спомнят това, което са научили.

Функцията на един Будистки център, особено от линията Карма Кагю, е да предложи духовен път на онези, които са твърде критични и независими за каквото и да е друго учение. Има достатъчно църкви и места за хора, търсещи помощ, но не всеки носи нужните качества за навлизане в Будистката практика. За да практикува Диамантения Път, човек се нуждае да има основата от следните неща: да бъде възпитан, да не приема нещата лично и да мисли за другите.

ЧЕТВЪРТАТА ПАРАМИТА

енергията на радостта, осигуряваща нашия растеж

Следва енергията на радостта. Без нея на живота му липсва подем и човек остарява, но не помъдрява. Това е нещо, което трябва винаги да осъзнаваме и да подхранваме тяло, реч и ум с впечатления, които дават апетит за по-нататъшен стремеж и радост.

Тъй като повечето хора имат силна склонност към инерция и статукво, трябва да сме сигурни, че сме живи отвътре навън, което всъщност става чрез чистия възглед на Диамантения Път. Като знаем, че всички същества са Буди, които само очакват да им бъде показано тяхното богатство и че цялото битие е свободната игра на просветленото пространство, какво би било по-лесно от това да го накараме да се сбъдне?

Има огромна радост в постоянния растеж, в това да не позволяваме на нищо да застоява и да се изхабява. Истинското развитие се намира отвъд зоната на комфорта и си струва да изискваме по-малко от другите и повече от себе си.

ПЕТАТА ПАРАМИТА

медитацията, която осмисля живота

Предишните четири точки трябва да са очевидни за всички. Всеки, който иска да придаде смисъл на живота си, трябва да ги подтиква у другите. Това става най-добре чрез щедрост с тяло, реч и ум. Събудената по този начин енергия трябва да се направлява с умели мисли, думи и действия и след това да се избягва гнева, който унищожава всички добри семена, които са били посяти. Енергията на радостта също дава този допълнителен тласък, откриващ нови намерения.

Но защо медитация? Защото не можем с воля да поддържаме радостните състояния, постигани понякога.

Нежеланите емоции се таят понякога в тъмните ъгли на съзнанието на съществата и могат да ги накарат да направят, кажат или преживеят неща, които те иначе биха избегнали. Тук успокояващата медитация на усмиряване и задържане на ума осигурява необходимата дистанция от избора да участваме в комедиите на живота и да избягваме трагедиите му.

ШЕСТАТА ПАРАМИТА

мъдростта - разпознаването на истинската природа на ума

Изброените дотук пет действия са просто благородни дела, които изпълват ума с добри впечатления и така произвеждат обусловено щастие. Сами по себе си, те не отиват по-далеч от това.

Това, което ги прави освобождаващи или Парамити - “отиващи отвъд”, е шестата точка - просветляващата мъдрост, която Буда ни дава. В своята пълнота тя означава разбирането на 16-те нива на “пустотата” или взаимозависимото възникване на всички явления, вътрешни и външни, което е предмет на много обемисти книги.

С няколко думи, това може да бъде изразено така: правенето на добро е естествено. Тъй като субект, обект и действие са части на една и съща цялост, какво друго бихме могли да правим? Те се обуславят едно друго и споделят едно и също пространство, докато никакво трайно его, себе или същност не могат да бъдат открити нито в тях, нито където и да е другаде. Това прозрение кара човек да разбере, че всички същества желаят щастие и да действа така, че да им донесе благо в дългосрочен план.

източник

Причина за редакция: сменен линк за източник на статията.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Радвате ме в тази тема, търсачи на духа. Предлагам ви да от clearharmony.net , да си свалите книгата на Ли Хонгджъ и да се запознаете със съдържанието и'. Ще намерите обобщението на много книги, които сте чели. И тогава всъщност ще оцените пълно Исус Христос.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дзен и пробуденият ум

Дзенкан Джунко (Златка Георгиева)

Късен следобед. Меките слънчеви лъчи падаха косо и сякаш стопляха и съживяваха всичко. Наслаждавах се на великолепната чистота на синьото небе, на лекотата на въздуха, на красивата линия на хълмовете на хоризонта. Всичко просто съществуваше, просто беше... Без мисъл, без стремежи, без спомени...

Тогава без всякакъв повод, умът ми заработи по друг начин. Знаех, че всичко, което виждам наоколо, че всичко, което съществува, съм аз. Знаех, че формите са условни, усещах ги като сапунени мехури – прозрачни и нетрайни. Знаех, че времето е фикция, че винаги съм била и ще бъда. Неизказуемото изживяване на едното, без второ – без взаимоотношения и противопоставяне. Неописуемо усещане за съвършена хармония. Това не беше мисъл, то не беше нещо, което осъзнаваш или разбирах. Аз го живеех. Едно всеобхватно преживяване на битието, което се изразяваше в „аз тук и сега”, без понятия. Състояние на съзнанието, при което аз беше тоталността, тук беше навсякъде, а сега беше винаги.

И малко по-нататък няколко думи от Танген роши :

Всичко ще бъде добре, защото всичко поначало е добре. Истинският ви аз е вечен и винаги е добре. Но вие гледате настрани. Продължавайте да гледате настрани, ако искате да продължавате да причинявате страдание. Събудете се за истинската си същност и светът ви ще се промени. Не е честно към самите вас да се колебаете и спъвате. Вие сте и винаги сте били Буди. Не можете да избегнете Буда-съзнанието. Никога не сте го загубвали, то никога не е било накърнявано. Целия живот е съкровище. Всеки аспект от живота е за обожествяване. Нищо не е излишно, нищо не липсва. Каквото и да погледнете, то е Буда, съвършено, завършено, достойно. Вие не сте слаби и незавършени. Истинският ви Аз е винаги, винаги, винаги присъстващ, навсякъде по всяко време. Всичките ви проблеми идват от погрешното разбиране, че Аз е опозиция на света. Всички същества са едно – едно тяло един живот. Целият универсум е всеобичаща благост. Всичко е Буда-природа... Скъсайте със самосъхранението. Скъсайте със самосъхранението докато ви възнагради великолепната възможност да потвърдите истинската си природа. Съществото, което страда сега, не е това, което вие наистина сте. Всички Буди са имали същите битки с малкия ум, както вие сега...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:help: Прекрасни думи! За съжаление обаче,битката с моя непробуден ум е доста трудна! :help: Ето и един хубав цитат от книга на Ошо : Живей момент за момент, не преставай във всеки един миг да умираш за миналото. То е отминало, свършило е. Не е необходимо дори да му слагаш етикет, че е добро или лошо. Единственото нещо, което трябва да се знае за него е: то е свършило, него вече го няма. Няма да се появи отново, отишло си е и си е отишло завинаги. Защо да си губиш времето с него? Никога не мисли за миналото, защото прахосваш настоящето, което е единственото реално нещо, с което разполагаш. И никога не мисли за бъдещето, защото никой не знае какво ще представлява това утре, как ще настъпи, накъде ще се насочи, къде ще стигнеш ти, нямаш си представа.Остани в момента, истински в момента, изцяло тук и сега, сякаш не е имало вчера и никога няма да има утре — само тогава можеш да бъдеш тотално тук и сега. И тази тоталност на съществуването в настоящето те свързва с реалността, защото реалността не познава никакво минало, никакво бъдеще. Тя винаги е тук и сега. Реалността познава само едно време и това е сегашно време. Езикът е този, който създава три времена и създава хиляди напрежения в ума ти. Реалността познава само едно време и това е сегашно време и то не е никакво напрежение, а върховна релаксация. Когато си тотално тук, без никакво вчера да те тегли назад и никакво утре да те дърпа някъде другаде, ти си релаксиран. За мен медитацията е това да бъдеш в момента, да бъдеш изцяло в момента. И тогава той е толкова красив, толкова ароматен, толкова свеж. Никога не остарява. Никога не отива някъде другаде. Ние сме тези, които идват и си отиват. Реалността си остава такава, каквато е. Не времето си отива, ние сме тези, които идват и си отиват. Но това е заблуда: вместо да видим, че ние си отиваме, създали сме едно велико изобретение - часовника - времето отминава. Само помисли, ако на земята няма никакви хора, дали времето ще отминава? Всички неща ще са тук, океанът ще стига до брега, стоварвайки вълните си върху скалите. Слънцето ще изгрява, слънцето ще залязва, но няма да има сутрин, няма да има вечер. Времето като такова няма да съществува. Времето е изобретение на ума и по същество времето може да съществува само с вчера и с утре. Настоящият момент не е част от времето. Когато си просто тук, точно сега, няма време. Дишаш, жив си, чувстваш, отворен си към всичко, което се случва наоколо. Когато всеки твой миг започне да се превръща в медитация, ти си религиозен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди около месец по телевизия Диема гледах един филм, за мой срам не му помня името :angry22:. Главната героиня беше едно 6 годишно момиченце, дъщеря на собственик на луксозен хотел. Интригата са въртеше около един японски принц и неговият син дошли като гости в хотела. Някой спомня ли си този филм?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Абсолютно и относително Вчера чух добро описание за относителното и абсолютното ниво в Будизма. На относително ниво възгледът ни за ума е като на жаба на дъното на кладенец –ограничен. Виждаме малко синьо петно и казваме – това е природата на нещата. Ако някой ни покаже методи как можем да се качим на повърхността и го направим, ще видим небето в неговата необятност, как всъщност няма нито център нито граници. Ще преживеем абсолютната природа на всичко. Просветлението. Ако се върнем да дъното на кладенеца ще имаме сериозен проблем. Това да предадем с думи преживяването си. Това никак не е лесно. Това което можем да направим е да научим и другите жаби (тези които искат това) как да се качат горе и сами да преживеят природата на ума. Това представлява Будизма. Съвкупност от Възглед, Методи и Действия водещи до Просветление. Просветление, което е активно. Кладенците и жабите са много.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Алегорията със жабата ми хареса :wors: Обаче-пак не съм съгласен,Вало :nono: Ако ми позволиш-ще я доразвия-жабата се изкачва на върха на кладенеца-вижда небето в цялата му шир.Разбира,че природата на нещата не е такава,каквато си е мислила.... Обаче нашата жаба е с неспокоен ум.Не се задоволява с просветлението.Започва да изследва новия си свят-и какво открива-че и той не е всичко-над него има друг-още по-необятем. и какво правим от тук нататък? :speak: нима всеки свят е заключен във обвивка от друг,по-възвишен?И така да е-докога?колко свята са? Накрая нашата жаба ще стигне ли до всемира?Ще успее ли да го види целия,в цялата му завършеност? Или такова нещо няма.просто няма всемир,ами всеки един от нас,както жабата,си живее на дъното на своя си кладенец и си мисли,че това е светът.... А според мен-всяка жаба сама си сътворява своя си кладенец,и си стои в него.Е,на една жаба кладенецът е по-голям,на друга-по-малък,но това си е до вкус и разбиране.Само Бог може отгоре да види кладенците и ако поиска да измъкне някоя жаба. Може би за забавление,а може би от самота.........

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

.........

Не се хващай за думите. "вижда небето в цялата му шир" е само израз, описание на преживяване, което няма много общо с виждането. За някои неща можем да ползваме думи и да се разбираме добре. Всеки ще разбере ако му кажат, че нещо е топло или червено или високо... Думите, които се ползват за описание на просветлението трудно могат да бъдат разбрани интелектуално, защото нямаме обща база. Думите са като карта на местност. Не са самата местност. Или като пръст сочещ към Луната, а не самата Луна.

Просветлението е абсолютно преживяване. Обхваща всичко. Всички светове.

Миналото, настоящето и бъдещето. Всичко. Не остава и една прашинка извън.

Просветлението е преживяване на безстрашие, радост, мъдрост и активно съчувствие. Във всеки момент.

Това са само думи. И то думи на жаба, която още не се е изкачила да "види" цялото небе. Жаба, която е слушала описания за това и има известни "проблясъци" на небето, жаба катереща кладенеца. :speak:

Понякога ми се струва, че сме много дълбоко в кладенеца. А и не поглеждаме нагоре. Пък и с времето очите ни се замъгляват от разни важни дела. Дори не знаем, че сме в калденец и че има необятно небе над нас. Вършим си жабешките работи и се затваряме за пълния си потенциал.

Малко по-нагоре има няколко думи от един човек (Танген роши), които образно казано е излязъл от кладенеца и точно описва как стоят нещата.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

За всички, които се интересуват от Дзен-будизъм.

www.zencentre.org.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
публикувано (редактирано)

ВЪЗГЛЕД, МЕДИТАЦИЯ И ПОВЕДЕНИЕ

Кунциг Шамар Ринпоче

Терминът възглед означава правилното разбиране на Будисткия път. Медитация е самата практика, а поведение е дисциплината, необходима, за да останем на този път. Възгледът е много задълбочено ръководство за медитацията. Без точно познаване на ученията могат да възникнат много пречки, поради грешки в практиката. Естествено, ако не знаете нищо за медитацията, няма да ги разпознаете като грешки. Ето защо би трябвало да развиете правилно разбиране преди да започнете да практикувате. Тогава ще можете да разпознавате препятствията и медитацията ще напредва. По този начин възгледът и медитацията са свързани.

Поведението се основава върху разбирането за карма. Правилно поведение означава да сме сигурни, че действията ни, независимо дали чрез тялото или речта ни, не са повлияни от смущаващи чувства. Ако действията ни са замърсени, се създава негативна карма. Например, ние можем да нараним хората или дори можем да убием, ако допуснем да бъдем под влиянието на гнева. Когато сме мотивирани от гнева, ще възникне много негативност или злонамереност. Правилното поведение означава да сме свободни от тези влияния. Вместо това да оставим действията ни да бъдат водени от положителни качества като съчувствието.

Поведението, както и медитацията, също се влияе от възгледа, защото правилното разбиране води естествено до правилно поведение. Някои хора имат проблеми с това. Например, разбираме ученията и имаме правилен възглед, но не ги следваме. Това е поради трудностите със собствените ни чувства. Дори учените хора могат да действат негативно, защото могат да имат правилното разбиране, но без правилната медитация. Медитацията е средството за покоряване на отрицателните чувства. Правилният възглед ни дава разбирането как да ги преодолеем.

Ако искаме да станем освободени, то истинският ни враг са нашите отрицателни чувства. Можем да се научим да преодоляваме смущаващите чувства като изучаваме Абхинхармакоша. Този текст обяснява подробно как да преодолеем отрицателните чувства и, дори, колко време ще ни отнеме това. Такива учения могат да се открият и в Праджнапарамита и, на нивото на Ваджраяна, в Самбо Нанг Ги Дон. Тук е пресметнато, че премахването на всички проблеми на самсара с помощта на практиката отнема три години, три месеца и три дни. Изучаването на такива текстове би означавало да станем ерудити и да разберем пътя. Обаче, може да сложите на сцената някой, който е завършил такъв тригодишен ретрит и който да рецитира всичко наизуст без непременно това да значи, че той изобщо е просветлен. В този случай чувствата му са все още по-силни от знанието защото не е следвал пътя лично. Чувствата могат да подчинят възгледа, ако не са били овладяни чрез медитация.

Има много различни пречки по пътя. Познавайки ги, ще разберете кои от тях имате във вашата Дхарма практика. За да медитирате ви е нужно правилното разбиране, иначе ще направите много грешки. Да медитирате без разбиране е много рисковано. Малко познание за медитацията не е достатъчно, за да развиете практиката си в продължение на дълъг период от време. Не е достатъчно просто да си представите какво е. Ключът към преодоляването на пречките е в причината и следствието и в знанието, че нещата са свързани. Поведението обикновено е свързанo с кармата. Специфичното поведение, което ще използваме, зависи от нивото на практика, което сме развили.

Във Ваджраяна, самая е важна. Това е повече от получаване на посвещение или практикуване на определен аспект на Буда ума, самая означава съответно поведение. Трябва да избягваме всяко поведение, което би навредило на нашата практика. Например, ако усилено практикувате медитация за успокояване на ума (на тиб. ши-не, санскр. шамата), а в същото време си мислите, че по-скоро ви се иска да правите по-висша практика като Махамудра, това е грешка. Не е правилно да практикувате висша медитация, преди успешно да сте изградили основата за това. Разбира се, намерението да практикувате по-висше учение като Махамудра е положително. Но в този момент то е спънка. Ако не можете да практикувате успешно ши-не сега, Махамудра ще бъде още по-голямо предизвикателство после. Друго предупреждение за тези които практикуват усилено ши-не е да не се яде твърде много. Ако ядете много ще станете сънливи. Медитацията ви няма да е добра. Ето защо Буда е казал, че монасите не трябва да ядат вечер.

Възгледът, медитацията и поведението са следователно практически свързани. Будизмът не просто определя правила за хората, но много по-важно осигурява практически методи, за да могат да постигнат резултати. Няма произволни правила, например че трябва да носите определена шапка за да бъдете част от религиозна група, независимо от факта, че аз нося червена корона (Всяка инкарнация на линията „Шамар” Ринпоче носи червена шапка).

Правилен възглед в крайна сметка означава да разбираме значението на Мадхямака. Мадхямака е най-чистия възглед на най-висшите практики на Махамудра и Маха Ати. Тези висши медитации не може да се практикуват без разбирането на възгледа Мадхямака. Може да има и други висши медитации, които не са ми известни, но Махамудра и Маха Ати ни водят до състоянието на Буда. Мадхямака първо изяснява правилния възглед. На тази основа са били съставени специални методи за медитация, на които са били дадени имена като Махамудра и Маха Ати. Възгледа и медитацията се представят по отделно. Например, в практиката Чод, има ритуално изпълнение, когато практикуващият удря голям дамару (ритуален барабан) и така нататък. Такива детайли не се описани в Мадхямака. Но без възгледа Мадямака, човек не може да изпълни тази практика. В нея има много повече освен звука на барабана.

В Махамудра и Маха Ати се говори много за природата на ума. Това означава, че когато медитиращият осъзнае истинското значение на Махамудра или Маха Ати, той мигновено ще достигне просветлението. Но опитайте се да го направите. Ние се шегуваме с това. Мнозина, които са изучавали тези учения казват: “Махамудра и Маха Ати са най-висшите медитации. Аз съм ги изучавал в течение на години и сега знам.” Но това би означавало, че тези хора отдавна са достигнали просветлението. Да разпознаеш природата на ума е да достигнеш до просветление. В ученията на Маха Ати се говори, че ако започнеш тази практика вечерта, на следващата сутрин си просветлен. Ако започнеш сутринта си просветлен вечерта. Това са само дванайсет часа, нали така? Ако някой твърди, че познава природата на ума, защото я е изучавал години наред, но все още не е просветлен, то тогава какво всъщност познава той? Не е толкова лесно.

Може да сте чували, че човек трябва да вижда гуруто като същността на всички буди. Да приемем, че съм се съгласил да бъда ваш гуру и да ви покажа природата на вашия ум. Може би ще се въодушевите, защото това изглежда много директно и специално преживяване. После като се приберете у дома може да си кажете: “Днес получих дълбока медитация от своя гуру.” Но погледнете се. Какво всъщност се е променило във вас? И тогава трябва отново да се върнете към възгледа, медитацията и поведението.

Миларепа получил ученията от Марпа и после практикувал сам. Той практикувал по двайсет и четири часа на ден в пещерата си, в пълна концентрация. Но той също така изпял и много песни. Често медитирал и след това изпявал някоя песен. Защо е правил това? Неговото познание за медитацията е ръководило практиката му. Песните съдържат това знание. Често той ги пеел, за да се подсеща. В течение на практиката му в определени моменти са били необходими определени методи. Той съчинявал някой стих за да разпали отново от паметта си искрата на познанието. Въпреки че никога не бил учил за това, съчиняването на поезия му се отдавало много добре. Всеки път, когато му било нужно за да медитира, той съчинявал точно определена поема. Ако прочетете историята на живота на Миларепа, ще откриете, че той е пеел песни в критични моменти от практиката си. Когато срещал пречки, вадел от паметта си различни методи. По този начин познанието на Миларепа направлявало медитацията му.

Мадхямака учи точно и логично, че явленията и съществата всъщност не съществуват, учи от какво е смущението на ума и как илюзията се поражда в него. Тя учи как, ако практикувате, може да се освободите от неврозите, привързаността и навика да вярвате в реалното съществуване. Можете да премахнете всичко това, ако много точно разбирате възгледа Мадхямака. Според възгледа Мадхямака за пустотата, всички физически явления представляват съвкупности (санскр. скандхи), съставени от частици. После това се изследва на метафизично ниво, като всичко се дели на по-малки части, докато не откриете, че дори най-малките частици нямат реално съществуване. След това по същия начин изследвате и умствените проекции. Казано е, че умът сам по себе си е пустота. Умът е натрупване на моментни мисли, никоя от които не съществува независимо, а всички те се появяват в зависимост една от друга. Поради тази причина дори умът също няма солидно съществуване. Така Мадямака обяснява пустотата. Обаче, ако ударим с юмрук някоя стена, ръката все пак ще ни заболи. Въпреки че разбирате с помощта на логиката, че няма действително съществуване, вие все още не го преживявате като опитност. Не е въпрос просто да обясним, че нищо не съществува. Логиката сама по себе си не е достатъчна, за да премахне илюзията. Трябва да се практикуват медитации, които се надграждат една върху друга на основата на възгледа Мадямака.

Какво ще постигнем с тези методи? Мадямака обяснява, че всички неща са пусти. Но ние не искаме да постигнем абсолютна пустота – каква би била ползата от това? Разбирането на пустотата ще ни помогне да постигнем едно по-дълбоко разбиране на ума чрез Махамудра, сърцевината на Мадямака. Нито външният свят, нито нашето тяло ни държат в плен на самсара. Не вселената и не телата ни са в самсара – а нашия ум. Смисълът е да изследваме ума с точната логика на Мадямака. Когато сме ориентирани точно към ума, имаме правилния възглед. За да приложите този възглед за ума на практика, просто да оставете ума да преживее самия този възглед е преживяването на Махамудра в един миг.

За да преживеем Махамудра, ни е необходима голяма концентрация. Именно затова е толкова важно първо да практикуваме ши-не. Без стабилността на ши-не, възгледът на ума е като пламък на вятъра. В един миг е там, а в следващия го няма. Ако се опитате да имате правилния възглед без стабилността на ума, тогава може би ще се появява мигновено прозрение, но неопитоменият ум не е в състояние да го поддържа. Преди да можете да задържите възгледа без прекъсване, изявления като “човек може да постигне просветление в един миг” нямат смисъл.

Първо развийте възгледа, после на тази основа развийте директното преживяване на ума и го упражнявайте без прекъсване. Когато развием правилния възглед на ума, се събуждаме от невежеството. Но трябва да можем да задържим продължително този възглед. Без стабилност на ума, той отново ще изчезне.

източник.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно звучи - да се интересуваш от дзен... Ако наоколо имаше някой дзен-учител, то моментално би раздал няколко пръчки по гърба. Смята се, че първият патриарх на дзен е Бодхидарма, който появявайки се в Китай посещава един шао-лински храм, а там стоял девет години срещу една стена. Познатият ни дзен-зелен чай се свързва именно с тази легенда. За да не заспи той отрязал клепачите си, а на мястото където паднали поникнало първото чаено растение. Буда е от светилата на света, но никога не е искал да противопоставя системата си на индуизма и браманизма, докато последователите му просто воюват с тях. Ами, човешка му работа. Смята се,че след въздигането си е решил да се върне, именно поради разочарованието си в това направление. Относно новата му личност се спекулира и има няколко кандидати са последвали негови превъплъщение. Разбира се, най-много един от тях би могъл да е автентичен. Понеже донякъде се преплитат неговата "нирвана" с тази от космогенезиса на Блаватска е нужно да се направи следното утчонение - Нирвана е най-фината земно-диалектична област. Тя е най-чистото местопребиваване на личността, но все още е част от падналата природа на света, а Абсолютната чистота е отвъд нея. Е, лично мнение. Май някъде в тази тема беше спомената "Бхагават-гита" - тя няма връзка с будизма. Тя е нещо като нов завет на Индуизма, ако приемем, че Веди, Пурани и Упанишади съставляват нещо като стар.

Редактирано от венци (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Интересно звучи - да се интересуваш от дзен... Ако наоколо имаше някой дзен-учител, то моментално би раздал няколко пръчки по гърба.

Ох! Той раздаде, ама теб те нямаше. ;)

Буда е от светилата на света, но никога не е искал да противопоставя системата си на индуизма и браманизма, докато последователите му просто воюват с тях. Ами, човешка му работа. Смята се,че след въздигането си е решил да се върне, именно поради разочарованието си в това направление.

Не е възможно да срещнеш разочарован Буда. Буда е състояние на ума. Просветление. Преживяване на пълния ни потенциал.

Безстрашие, радост, мъдрост и активно съчувствие. Това е Буда. Това е същността на всяко същество.

Ако видиш разочарован Буда, то със сигурност това не е Буда. :-) И може би въздигане не е подходяща дума тук.

Може да има будисти, които се противопоставят на разни неща, но това не е част от Будизма, това е част от егото на съответните.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Говоря за Гаутама - създателят на будизма, а под въздигане в случая имах предвид следсмъртното отделяне. И както казах, "смята се" - аз не бих се обвързал с подобни твърдения. Иначе, ако Буда е състояние на ума, значи е доста змено-ограничен. Нещо подобно споменах и за Нирвана. Няма смисъл да спекулираме само заради противопоставянето. Радвам се, че живееш и усещаш пътя си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами все пак живеем тук и сме хора.Тези изрази за земните ограничения и падналата природа на света ги използваш в леко отрицателен смисъл...Абсолютната чистота и т.н. може и да я познаем някой ден,но дотогава ние си оставаме хора с всички плюсове и минуси от това. Мисля,че не е нужно да се опитваме да се превърнем в нещо различно,а да приемем себе си,да проумеем своята истинска природа,и да и се наслаждаваме.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите и концепциите са ограничения. Просветлението е преживяване. Отвъд думите. Думите могат да вдъхновят и да покажат пътя, но думите трябва да бъдат превърнати в преживяване. Иначе само си чешем езиците. А просветлението е възможно, защото е същността ни.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...