Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Джаммапада

Словата на Буда

Всичко това,което сме ние,е резултат от нашите помисли.

То е основано на нашите мисли.То е създадено ат нашите мисли.

Страданието следва човека,който говори или действа с порочна

мисъл така,както колелото следва крака на вола,който тегли колата.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Всичко това,което сме ние, е резултата от нашите помисли.То е основано

на нашите мисли.То е създадено от нашите мисли.Щастието следва човека,който

говори или действа с чиста мисъл така,както сянката никога не го напуска.

Мислите сега стават думи или действия, така че може да се каже комбинацията от мисли, думи и действия.

Буда тук говори за карма. Карма е причина и следствие. Всяко нещо, което преживяваме сега е резултат от предишните ни мисли, думи и действия и съответно с всяка мисъл, дума или действие определяме бъдещето си.

Дхарма на санскрит или Чьо на тибетски са думите за учението на Буда, и двете означават - нещата каквито са. Всеки иска щастие и да избегне страданията, затова Буда е дал съвети за това кои действия водят до щастие и кои до страдание. Той препоръчва на всички да избягват следните 10 недобродетелни неща:

Три са свързани с тялото:

Убийство

Кражба

Неправилно сексуално поведение (такова, което наранява физически или емоционално)

Четири с речта:

Лъжа

Груба реч

Клевета; разединяваща реч

Безсмислена реч, празнословие

И три са умствени:

Алчност

Омраза

Невежество (Не обикновено незнание. Това е липса за познание за карма, за илюзорността на всичко, за взаимосвързаността, за истинската природа на всичко)

Вместо това Буда препоръчва да се правят противоположните. Когато човек спазва тези съвети спира да вреди на другите и на себе си и вместо това създава причини за щастие.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Джаммапада Словата на Буда Дълга е нощта* за този,който бодърства.Дълъг е пътят за този,който е уморен.Дълъг е живота за глупците,които не познават истинския закон. ................................................................................ .............. Ако пътникът не се събере с по-добър,или равен на себе си,нека неотклонно се придържа към самотата на своето пътуване. Няма място за другаруване с глупец. ................................................................................ ................... "Тези синове ми принадлежат и това богатство ми принадлежи." С такива мисли се терзае глупецът.Самият той не принадлежи на себе си,та какво ли остава тогава за синовете и богатството му.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Tова,което моите приятели говорят в тази тема е вече доказано и научно.На когото е любопитно и се интересува,препоръчвам следните филми -

What the Bleep Do We Know!?

Великата тайна на водата

За втория от тук има линкове за изтегляне на книгата и филма-

http://www.watermessage.hit.bg/

Материалите са наистина добри.Препоръчвам ги на всички :computer2:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И двата филма са интересни, но нямат много общо с будизма. :P Всичко разбира се зависи от гледната точка. Филмите не противоречат на будисткия възглед, но не го обясняват.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Джаммапада Словата на Буда Няма страдание за този,който е дошъл до края на своя път и е престанал да изпитва мъка,за този,който се е освободил напълно и е отхвърлил всички окови. ................................................................................ ................ Те си тръгват,добре овладели мислите си.Тяхната стряхя не им носи щастие.Като лебеди,изоставили своето езеро,те напускат дома си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди години, осмислянето в пустотата на Будизма ме измъкна от безсъние и неспокойство. Будистите са ми много близка рода. Прекрасни са! :)

Пустотата на будизма е очистваща от илюзията.

Но е статична. Липсва размаха на крилете на духа. Липсва мотивът.

Това, което я осмисля е Пътят, Истината и Животът.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пустотата на будизма е очистваща от илюзията.

Но е статична. Липсва размаха на крилете на духа. Липсва мотивът.

Това, което я осмисля е Пътят, Истината и Животът.

С термина пустота в будизма се покзава взаимосвързания и взаимозависим начин на съществуване на нещата. Нито едно нещо не съществува само по себе си. Затова се казва, че явленията (всички... мисли, емоции, светове, хора, богове, вселени...) са пусти в същността си. Нищо реално като същност не може да бъде посочено. Пустотата не е лесна за интелектуално разбиране, но то е възможно, възможно е и директно преживяване.

Статична пустота - това не е част от будисткия възглед.

В същността си умът ни е пуст, но също така е безстрашие, радост и активно съчувствие. Това са необослувените ни качества, това е същността ни.

Мотивацията в махаяна будизма са другите. За да може да помага по-добре на другите, човек трябва да е стабилен, силен, безстрашен, знаещ, можещ, мъдър и радостен. И колкото повече развива тези качества, толкова повече може да работи за другите. Възможностите на един просветлен човек са неограничени.

В Будизма липсва дух. И поради липсата му, няма как да има и крила. :-)

Пътят Истината и Животът дококото разбирам са част от Християнската терминология.

Смесването на ученията обикновено води до повече объркване и според мен не е полезно. Най малкото защото за едни и същи неща може да се ползват различни термини и за еднакви неща - различни термини.

Будизмът не може да бъде обяснен и разбран от Християнска гледна точка.

И двете учения са добри, но са подходящи за различни типове хора.

Няма противоречия между Будизма и Християнството. Поне от Будистка гледна точка. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма еднакви стъпала. Само на пръв поглед си приличат. Изборът ни е направен и пак от нас самите много преди да се родим тук, на християнска земя. Лесно се забравя от човека... В будизма има ли такова понятие - забрава? Ако аз, тоест моят ум не е мотивация, а пустота, как бих могла да се мотивирам с другите, които също са пустота и те пък да се мотивират с мен? И без будизма зная, че нещата са свързани. Безстрашие, радост, съчувствие - не са ли чувства? Умът е пуст, наистина от тях. Той е пълен с... мисли. Как предлага будизма да си изпразня ума от мисли? Какво означава активно съчувствие, доколкото съм информирана това учение предлага ненамеса. Кое замества понятието дух в будизма? Наистина се интересувам от това, за което питам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В будизма има ли такова понятие - забрава?

По-скоро не. Има понятие - невежество. Невежи сме по отношение на това как стоят нещата. Не знаем как функционира карма (закона за причина и следствие), не сме наясно със "смущаващите" чувства, не осъзнаваме закостенелите си дуалистични идеи, не осъзнаваме истинската си природа - абсолютното съвършенство.

Ако аз, тоест моят ум не е мотивация, а пустота, как бих могла да се мотивирам с другите, които също са пустота и те пък да се мотивират с мен?

Умът е пуст, но в същото време осъзнава, пространствен е по природа, безстрашен е, спонтанно радостен, интуитивно-мъдър и активно добър. Това е същността ни, която не осъзнаваме поради преходни причини. Това са само думи, но така може да се преживява света.

И без будизма зная, че нещата са свързани.

Будизма няма претенции да е нещо повече от обяснение на това как стоят нещата всъщност и методи за осъзнаване и преживяване на истинската природа на всичко.

Безстрашие, радост, съчувствие - не са ли чувства? Умът е пуст, наистина от тях. Той е пълен с... мисли. Как предлага будизма да си изпразня ума от мисли?

Безстрашие, радост и съчувствие са абсолютни качества. Те не зависят от причини. Гнева не е абсолютно качество, за да се появи са необходими причини, гнева през цялото време се променя и накрая изчезва. Гнева съществува само като взаимовръзка с други неща, той е илюзорен.

Мислите в крайна сметка не са различни от ума. Пуст не означава че нещата не съществуват. Проявяват се, но нямат истинско съществуване. Съществуването на всяко нещо зависи от причини, затова се казва че всяко нещо е пусто от реално съществуване. Формата е пустота и пустотата е форма, формата и пустотата са неразделни.

Будизма не предлага да се изпразва ума от мисли, защото в крайна сметка те не са нещо различно от ума.

Какво означава активно съчувствие, доколкото съм информирана това учение предлага ненамеса.

Активното съчувствие е абсолютно качество. Тоест както е естествено за Слънцето да свети, така е естествено за човек да е добър с другите. Това не е нещо което се предизвиква, това е същността на всеки.

Кое замества понятието дух в будизма?

Мисля че няма заместител. В будизма това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това което мисли мислите ни и преживява всички неща, се нарича ум. Умът обаче не е еквивалент на духа или душата в Християнството.

Наистина се интересувам от това, за което питам.

Надявам се да съм бил полезен. Това е единствената причина поради която пиша тук.

Будизма не мисионерства, не е за всеки и няма претенции за единствено правилно учение.

Учение подходящо за определен тип хора. Ако включим и будистите в Китай - около един милиард човека.

пп

Думите наистина ограничават, те са карта на местност, не са самата местност. Без думи не може. Думите в Будизма сочат към преживяване, което е достъпно за всеки. Просветлението е истинската ни абсолютна природа. Всичко друго идва и си отива.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо в християнството... нека погледнем понятието Дух извън рамките на религийте. Тогава този Дух е онова, което в будизма се нарича Ум.

Всяко учение работи с определена терминология. Думите показват определени неща. С думи могат да бъдат обяснени и възгледа и методите. Но преживяването е отвъд думите. В този смисъл в будизма има методи водещи до пряко преживяване на нещата такива каквито са. Преживяване на истинската ни същност.

Разбира се тази истинска същност можем да наречем освен ум и дух, дори може да я наречем както си искаме - трактор или пък пън, кофа, сладолед или пеперуда. Думата не е толкова важна. Важно е преживяването към което сочи.

Какъв е смисъла на понятието Дух извън религиите и за кого е полезно да се ползват различни термини, при положение че в смисъла който се ползва в различните системи е различен.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Езотеричните учения не са религии, например.

Ти сам казваш - за всеки един е подходящо нещо различно, според нивото му, според избора му. Будизма не е за всички, а за определен тип хора, на различно ниво на израстване. Други са другаде - някъде по - долу, или по - горе по стълбата спомената от мен...

Но накрая на стълбата върха е един. Все едно как го наричаме...

Така, образно казано.

Различни хора като манталитет, светоусещане, начин на възприемане на света. Не бих казал различно ниво на израстване.

Не бих казал че всички учения имат една и съща цел и методи за постигането и.

Например рая в християнството не е равнозначен на просветлението в будизма. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Организираните религии са организирана престъпност Вало. Аз не говоря за тях.

В организираните религии може и да има отделни престъпници, но не целите са "организирана престъпност" :clap:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
:) Ошо не е будист, ученията в книгите му не са будистки, може да приличат, но не са.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Джаммапада Словата на Буда Така ,както от купа с цветя могат да се сплетат най-различни венци, така и смъртният, веднъж роден, може да извърши много добрини. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Вятърът възпира аромата на цветята, на сандаловото дърво, на Тагара* и Маллика*, но дори и той не може да прегради пътя на славата на добрите хора. Добрият човек прониква навсякъде. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Сандаловото дърво или Тагара, лотос или Вассика*-измежду тези благоухания, това на добродетелта е ненадминато.

Редактирано от smirena (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, благодаря за отговорите!

Будизмът помага да разбера добре вагоните, да проникна в същината им, да ги заобичам и да стана едно с тях - цял влак, пълен с вагони. Къде е локомотива, те питах?

Или с други думи - кое ще ме мотивира да обичам. Кое ще ме задвижи в покоя на пустотата към пълнотата на блаженството? Кое ще ме накара да чуя глас в пустиня, да съзра истината в невидимото?

Кое ще озвучи тишината?

За мен това е любовта, а тя е Христовия Дух.

Благодаря още веднъж за вниманието!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Истинската ни природа е

- абсолютно безстрашие - защото осъзнаваме и преживяваме, че това което всъщност сме не е родено и не умира. Нищо не може да го направи по-добро или по-лошо. Същността ни е абсолютно съвършенство. Безвременно и неограничено.

- спонтанна радост - безстрашието ни дава възможността да виждаме богатство, радост във всяка ситуация. Винаги нови възможности , всичко свежо и ново, всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов. Тази радост е необусловена, тя възниква във всяка ситуация защото е същността ни.

- активно съчувствие (любов). Богатството което ни дават безстрашието и радостта дава възможност да видим, че и другите са като нас. Всеки се стреми към щастие и да избегне болката и проблемите. Другите са толкова много и това да правим полезни неща за тях е естествено, по начина по който Слънцето свети - неразграничаващо. Активното съчувствие се изразява със спонтанни действия полезни за другите, без идеята аз правя нещо за теб. То просто се случва, защото това е природата ни.

Пустота и блаженство, пространство и радост, съчувствие и мъдрост са едно, никъде няма и най-малко разделение. Не е необходим преход от едно към друго, всичко е самосъдържащо се и винаги е. Тук и сега.

Локомотива е същността ни. Понякога не го осъзнаваме.

Това са само думи, има методи (инструменти) водещи до такъв начин на преживяване. Преживяване на това което сме. Неограничено просветление.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Много добре го осъзнавам.

Интересно, не ми е бил необходим будизъм, т.е. инструменти - методи за да разбирам всичко, за което говориш и не само да разбирам... Може би съм минала от там в някой предишен живот и сега не искам да се връщам назад.

Будистът в теб ще ми опонира, вероятно, като каже - няма време.

Християнката в мен ще отговори - има безвремие.

От това по-кратка и ясна не бих могла да бъда.

Благодаря ти!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма време ако човек не е щастлив във всяка ситуация. Ако човек не е щастлив във всяка ситуация и не е способен винаги да помага на другите, просто защото самия той има нужда от помощ или е несигурен или смутен, тогава може би би поискал това да се промени. Може би би потърсил възможности да смени тази ситуация с друга, по полезна - за него самия и/или и за другите.

Ако човек е способен да вижда богатството и радостта, осъзнавайки преходността, болестите и смъртта тогава има безвремие.

Всяка ситуация е пълноценна такава каквато е, не търсим ограничения а виждаме възможности. Радостта се появява от само себе си.

Танцуваме с другите и всяка ситуация и всяка стъпка от този танц увеличава възможностите ни да работим за другите. Без разделение.

Без очаквания, без вкопчване и без отблъскване. Спонтанно.

Християнството е чудесно. За много хора това е най-подходящото учение. Доколкото виждам истинските християни стават по-добри хора.

Смесването на ученията не помага на никого.

Будизмът е съвкупност от Възглед (обяснение на това как стоят нещата) и Методи. Възгледа до голяма степен е интелектуално разбиране. Образно казано разбираме нещата интелектуално и те остават на нивото на главата.

Методите са будистките медитации, които образно казано придвижват интелектуалното разбиране от главата в сърцето и го превръщат в директно преживяване.

Просветлението е преживяване. Неограничено от пространство или време. Безгранични възможности и всепроникваща мъдрост.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

.........

Смесването на ученията не помага на никого.

.....

Можев и така да е-обаче пък поне не е навредило Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Можев и така да е-обаче пък поне не е навредило Публикувано изображение

Доколкото съм могъл да видя, резултата от смесване на много неща може да доведе до твърде много идеи и малко преживяване.

Само интелектуално разбиране, без директна мъдрост. Гордост, надменност може да са другите резултати и духовен материализъм.

Досега не съм видял ползи от смесването на различни системи.

Това разбира се не означава че не е възможно. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...

За гордостта и надменността наистина ли го мислиш...?

Виждал съм такива резултати, но не мисля че са задължителни. Обикновено смесването води до повече объркване.

Разделение няма на абсолютно ниво, иначе на относително има.

Има относително близо и далече, ниско и високо, студено и топло, приятели и врагове, добро и зло...

Абсолютната гледна точка е недуалистична (или отвъд-дуалистична).

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Тези резултата дали не е възможно да не са в резултат смесване?

Има гордост и надменност и без да са налице познания по "всичкология". Дори се наблюдава при едностранните сякаш... повече. Католиците - да кажем. Знам ли...

Ами не съм специалист. Смущаващите чувства са универсални.

Основно е невежеството. Тъй като не осъзнаваме пространствената всепроникваща природа на ума, автоматично започваме да делим нещата. Харесва ми, не ми харесва. Едните неща искаме и развиваме желания, привързаност и алчност, а към тези които не харесваме - отблъскване, агресия и гняв. Има и една трета категория феномени към които сме безразлични. Това води до обърканост, която заедно с разделението поражда изключващата гордост. Когато сме недоволни от живота си или се чувстваме малоценни това поражда ревност и завист.

Тези смущаващи емоции са резултат от навика ни да преценяваме нещата и да ги слагаме в категориите - харесвам, не харесвам и от дуалистичното разделение аз-ти, аз-останалия свят. Такова разделение всъщност няма, но ние приемаме оценката си съвсем сериозно и позволяваме на появилите се смущаващи емоции да ръководят мислите, думите и делата ни.

Резултата са страдания за другите и поради закона за причина и следствие - за нас самите. Порочен кръг. Самсара.

Важно е да има избор, хубаво е човек да търси докато намери това, което най-добре отговаря на светогледа му.

Живота обаче е кратък. Едва ли ще има време да изучим всичко.

А повечето от хората които имат тенденцията да смесват нещата всъщност са на духовен шопинг.

Практично погледнато е по-добре човек да избере нещо, което води до резултати.

Това разбира се са си мои идеи, не е задължително да съм прав. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има много стени и вериги,които човек сам построява за себе си,някои от тях са дори златни и много добре изглеждащи.Да се определяш,като някакъв това е стена.Слагаш си сам граници.Какво значат всички тези определения и етикети-Будист,Християни,Мюсулманин...и т.н.И след,като стената е вече сложена ти си затворен в нея. Губиш свободата си и трябва да се държиш по определен начин,защото виждаш ли стената си е твоя. Ти си я построил и сега трябва да я браниш да убеждажаш другите че си прав.И цялата тази борба те затваря в един кошмар.Изхода е много лесен за човека но много труден за егото.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам един въпрос: В много дзен-будистки книги съм чел,че човек трябва да се откаже от идеята,че върви към просветление,тъй като самият стремеж го отдалечава от целта.Получава се един вид търговска сделка - аз ще положа определени усилия,но в замяна на това очаквам просветление. А когато някой прекалено се вкопчва в "духовното" и полага големи усилия в търсенето,това също е един вид усилване на егото,само че по един по-фин начин. Акцентира се върху това,че човек трябва да изостави очакванията и стремежите си,и да бъде естествен. Само че не е ли това също един вид усилие и сделка - аз ще опитвам да бъда естествен и да не се стремя към просветление,но всъщност чрез това се стремя към просветление...Как да изоставим желанието?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...