Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Би трябвало будизма като философия да няма такива стени... Аристотел. Но се оказва, че има.

...

Будизма като философия вероятно има ограничения, но като преживяване няма.

пп

Като помислих, мога да кажа че всичко като философия в Будизма е проверено от личния опит на будистите през последните 2500 години.

Оказва се че философията се потвърждава от практиката. Просветлението наистина е същността на всяко чувстващо същество. Някои не осъзнават това, но всички в същността си са съвършени.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Като изоставим егоистичния метод да ставаме просветлени.

Много е просто - спираш да се грижиш за собственото си израстване, и започваш да мислиш за другите.

Въпрос точно на място, защото същността на будизма не е ли именно абсолютната отдаденост към другите и добруването им? Какво лично просветление тогава...?

:question:

Е добре,но тук попадам в омагьосан кръг...Ако,воден от желанието си да постигна просветление,започна да мисля за другите и за тяхното добруване,това също ще бъде направено в резултат на егоистични подбуди,тъй като го правя с целта да постигна просветление. Публикувано изображение

И тук като че ли опираме до казваното от дзен-будистите - забрави за всякакви духовни глупости, и просто бъди добър и естествен. Не знам...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно.

Защото всички духовни глупости са верни, и в същото време - неверни, подходящи, и не. Без планиране ставало най - лесно.

И без логика... само със сърце. ))

Мерси за отговорите Публикувано изображение

Продължавам със сърцето. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ами сърцето ми казва да ти се доверя Публикувано изображение:speak:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам един въпрос:

В много дзен-будистки книги съм чел,че човек трябва да се откаже от идеята,че върви към просветление,тъй като самият стремеж го отдалечава от целта.Получава се един вид търговска сделка - аз ще положа определени усилия,но в замяна на това очаквам просветление. А когато някой прекалено се вкопчва в "духовното" и полага големи усилия в търсенето,това също е един вид усилване на егото,само че по един по-фин начин. Акцентира се върху това,че човек трябва да изостави очакванията и стремежите си,и да бъде естествен. Само че не е ли това също един вид усилие и сделка - аз ще опитвам да бъда естествен и да не се стремя към просветление,но всъщност чрез това се стремя към просветление...Как да изоставим желанието?

В един момент човек разбира, че само с четене не става. Все едно някой да иска да стане най-добрия танцьор на света и само да чете книги за танци.

Интелектуалното разбиране не стига. Практиката превръща интелектуалното разбиране в директно преживяване. Единствената разлика между Буда и който и да е е че Буда е медитирал повече.

Желанията и смущаващите чувства - ами имаме си. Това не драматично, всъщност без тях постигането на пълното просветление е по трудно, колкото и парадоксално да е това. Желанието по пътя се трансформира в мъдрост. Необусловена мъдрост,

Живият пример е незаменим, някой който е минал по този път и лично е го преживял е по ценен от всички книги. Учителят може да вдъхнови, за очарова, да учи и защитава. Учителят е носител на живото преживяване и благословията на хилядите просветлени от времето на Буда до наши дни. Без учител - няма просветлние. В същото време учителят не е човек или личност, той е огледало на собствения ни потенциал.

Понеже е толкова важен от изключително значение е учителят да бъде проверен. Дали познава ученията, дали работи за другите, дали има съчуствие, дали има личен медитационен опит, дали има позволението от неговите учители да преподава, да няма разминаване между думи и дела.

Инфи е права:

Като изоставим егоистичния метод да ставаме просветлени.

Много е просто - спираш да се грижиш за собственото си израстване, и започваш да мислиш за другите.

Като мислим и се грижим за себе си имаме проблеми. Като мислим за другите - има работа за вършене.

Съчувствие и Мъдрост трябва да вървят заедно. Едно без друго са безполезни.

Ако успеем да забравим за себе си, работейки за другите това води до разтваряне на егото и закостенелите идеи. Ако в добавка ползваме мощни методи, каквото са медитациите в Диамантения път на Будизма (или на някоя от другите школи от Ваджраяна) резултатите са най-бързи. Всичко е изкуството на това, което е възможно.

Дзен според мен също е много ефективен.

Пет мъдрости са истинската природа на смущаващите чувства:

Текст от Тадеуш Ухто - практикуващ будист от Линията Карма Кагю на Тибетския Будизъм, ученик на Лама Оле Нидал

Първата мъдрост, наречена всепроникваща, за която Буда казва, че ако търсиш нещо, никога няма да го намериш, защото всъщност нищо не съществува, всичко е разтворено в пространството – това е природата на нашата обърканост.

И за да избегне мисълта, че нищо не съществува и че не можем да преживеем каквото и да било, Буда говори за огледалоподобната мъдрост, която е природата на нашия гняв, тя е като огледало – всичко може да бъде изпитано и преживяно, съвсем ясно, ярко, нищо не е изключено от това преживяване. Разбира се, това е интуиция.

Тези пет мъдрости са качества на нашия ум и те са качества на безграничния ни потенциал. Ние притежаваме всички тези мъдрости, но още не сме в състояние да ги използваме, трябва да се отворим за тези мъдрости чрез нашето пречистване, практика, медитация. Тези мъдрости не са мисли, най-общо можем да кажем, че тези пет мъдрости са интуицията на Буда. Буда изведнъж е прозрял тези мъдрости или можем да кажем, че чрез тези мъдрости Буда е преживял света или собственото си просветление. Но тази интуиция можем да наблюдаваме от пет страни и за това можем да кажем, че тази интуиция е като пет мъдрости или че има пет различни интуиции. Но тези пет мъдрости са неотделими една от друга – една интуиция с пет различни аспекта. Буда ни говори за тези пет аспекта, за да бъде по-разбираем.

Вече говорихме за всепроникващата и огледалоподобната мъдрост.

Буда ни съветва да не мислим, че виждаме всичко – има нещо цялостно, но има и съставни части. Буда говори за различаващата мъдрост, която е природата на нашите желание и привързаност (вкопчване). Това означава, че можем да видим, че нещо е триъгълно, нещо е кръгло, нещо е голямо, нещо е малко. И за да избегнем мисълта, че нещо кръгло е по-хубаво от нещо триъгълно и че нещо голямо е по-добро от нещо малко, Буда говори за изравняващата мъдрост, която е природата на нашата гордост. Но това не означава, че някакви големи валяци се спускат и изравняват всичко до нулата, това е приравняване на високо ниво към богатство. Тази мъдрост учи, че всичко е еднакво, защото всичко е пусто, всичко се разтваря в пространството Но пустотата или пространството не означава, че в тях няма нищо, напротив, тя означава богатство.

Буда говори и за всеизвършващата мъдрост. Оле я нарича мъдрост на опита. Това означава да избягваме да мислим, че всичко е пасивно (т.е. това е една активна мъдрост, чрез която можем да установим връзка със света) и да имаме чувството за осъществяване. Това е природата на ревността.

Вало, онези, стигнали такова абсолютно преживяване се броят на пръсти.

Не казвам че е невъзможно, само се питам защо.

Дали не е заради стените им...

Онези които се срещат с учения които водят до абсолютно преживяване са малко, а още по малко са тези които ползват тези учения.

Невежи сме от безначални времена. Натрупали сме голям запас от пречки за да не можем да преживяваме истинската природа на нещата.

Резултата зависи от енергията, която влагаме. Най-добрите танцьори и музиканти репетират по 8 часа на ден. Ако влагаме толкова енергия в Будистка практика - просветлението е неизбежно.

При някои хора - разбира се е заради стените. При мен най вече. Много съм мързелив. Публикувано изображение

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно.

Защото всички духовни глупости са верни, и в същото време - неверни, подходящи, и не. Без планиране ставало най - лесно.

И без логика... само със сърце. ))

За различните хора са подходящи различни неща. В Будизма съществува всичко необходимо, знания и методи подходящи за различните хора.

Може и само със сърце, но е необходим учител и в този случай. Той/тя отключва сърцето и вдъхновява.

В един момент - всичко е учител, но това не се случва от само себе си. Необходима е практика. :speak:

...

Сляпо да защитаваме само един учител, или само едно учение, е ревност.

Така е. Всъщност е невежество и привързаност. :P

Пиша тук за да покажа гледната точка на Будизма, доколкото е във възможностите ми. Защото информацията е недостатъчна и непълна.

Аз практикувам и изучвам Будизма от около 10 години(Тъй като съм мързелив, все още не съм просветлен и съм начинаещ).

Лично за себе си мога да кажа, че не ми е необходимо друго учение, защото Будизма съдържа всичко необходимо за осъзнаването на пълния ни потенциал.

Нищо не мога да кажа за останалите духовни традиции и учения, доколкото те не застрашават свободите и правата на всички. Различните учения са подходящи за различни хора.

Избор и толерантност.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

..........

Избор и толерантност.

Явно изборът ти е да си толерантен, Вало Публикувано изображение Чета, чета и не мога да повярвам, че си жив все още.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Което си е пак ревност. И не важи само за отношенията - човек - човек.

С познаването на повече гледни точки/учения, философии, теории/ и с отсяването общото между тях, човек достига до намаляне това невежество, отърсва се от привързаността и методите започват да действат. :wors:

Ползваме едни и същи думи, но смисъла не винаги е един.

В будизма невежество не е незнание. Невежество е липсата на директно преживяване на нещата такива, каквито са.

Същността ни е съвършенство - абсолютна радост и любов, но ние не преживяваме нещата така.

Просветление се постига не чрез сравняване на различни гледни точки и интелектуални упражнения а чрез методи водещи до премахване на причините които възпрепятстват преживяването на нещата, такива каквито са.

Пълната лиса на невежество е Просветлението.

Ревността разбира се не важи само за отношенията човек-човек. Тя е произхожда от невежеството, но е различна от него, от привързаността и желанието.

Може да се каже че ревността е аспект на основното невежество.

В различните системи смисъла който се влага в термините наистина е различен.

Което може да доведе до повече объркване отколкото разбиране.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, аз не се стремя към просветление. Моята цел е за себе си да знам, че в крайна сметка всичко е едно и също. Само ето тези термини разделят нещата. ))

Свободен избор. Публикувано изображение

Мотивацията ми да пиша тук е образователна. Смисъла на просветлението е че тогава възможностите на човек да работи за другите стават неограничени и безкрайни.

Не винаги.

Да. Не винаги. Но често.

За мен по неразбираемо е защо заради упоритото разделяне на нещата хората враждуват - например.

Шантидева добре го е казал:

Причината за всички нещастия и страдания по света е желанието за лично щастие,

причината за всяко щастие по света е желанието за щастие на другите.

Вероятно е добре да се уточни, че причината за страданията е желанието за лично щастие, когато се стремим към щастие без да имаме предвид, че и другите също се стремят към щастие и да избегнат болката и проблемите. Често не забелязваме другите или позволяваме на думите и делата ни да се водят от смущаващи емоции. Често създаваме страдания без дори да го осъзнаваме.

Това е егото - съвкупност от невежество, смущаващи емоции, закостенели дуалистични идеи и навици.

Добрата новина е че егото е съвкупност от преходни неща, които не са част от същността ни.

Като облаци закриващи истинската природа на Слънцето, което винаги свети.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В християнството няма прераждане Маат, какво безвремие.

Ако визираш ортодоксалното християнство, тоест това, което не се осъзнава в момента, а сляпо се следва външно, екзохристиянство го наричам, което за мен не е никакво християнство - да, там се отричат преражданията.

Аз друго имах предвид - ако вникнем малко по-дълбоко в ортодоксията на православието - да, няма прераждане. Защото и периодите на временно излизане от твърдата материя, наречени смърт, се осъзнават като будност и състоянията след ново въплъщаване - също. Не мога някак да се изразя така, както искам, дано ме разбирате.

Защото има един живот само - непрекъснат, вечен, като твоя ник - безкраен...

И това е точно така - християнството е живот вечен. Загърбване на времето, то остава ниско и назад, дори не точно това е израза, защото и пространството изчезва, времето се стопява, но се превръща в безвремие - и не е липса, не е нямане на нещо, а е имане на всичко.

Дано да бях ясна вече.

Красива вечер!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Христовата любов... извън рамките на християнската религия...

Да, знам, разбирам те отлично, и преди те разбрах. Но в тази тема под християнство винаги се сочи именно църквата, папата, каноните, хората. Затова и така го написах там...

А защо е така? Защо с окото на слепеца обвиняваме слепците в нашата слепота?

Христос не е попа, нито църквата, нито библията, нито набожния, нито дори вярата в Него.

Хростос е едно дете и нищо друго. Дете, което се изгубва само, за да се намери.

Също като губене във времето, за да достигнеш до имане на безвремие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А защо е така? Защо с окото на слепеца обвиняваме слепците в нашата слепота?

Много точно казано,не че се нуждаеш от мнението ми. Редактирано от smirena (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-важното е да не попаднете в капана на това, което виждам навсякъде на Запад и което наричам "пазарски манталитет" - ходенето на "пазар" от учител на учител, от учение на учение, без последователност и без истинско, трайно посвещаване на една дисциплина. Почти всички духовни учители от всички школи са съгласни, че най-важното е да следваш един път към съвършенството и истината; да следваш една традиция с цялото си сърце и с целия си ум до края на духовното пътуване, като в същото време оставаш открит и уважаваш прозренията на другите. В Тибет казваме: "Ако знаеш едно, постигаш всичко". Съвременното чудато схващане, че човек може да държи открити всички възможности, без да се отдаде напълно на някоя от тях, е една от най-големите и опасни заблуди на нашата цивилизация и един от най-ефективните начини егото да ни отклони от духовните ни търсения.

Когато търсите постоянно, самото търсене се превръща в самоцел и ви завладява. Ставате духовен турист, който се лута наоколо, но никога не достига до нищо. Както казва Патрул Ринпоче: "Оставяте слона у дома си и тръгвате да търсите стъпките му в гората".

Следването на едно учение не означава да бъдете затворени в него или да сте монополизирани от него. Това е един умел и състрадателен начин да бъдете винаги на пътеката и да се движите винаги напред независимо от препятствията, които неизбежно поставяте или вие или светът около вас.

И така, когато проучите духовните традиции, изберете един учител и го следвайте. Едно е да предприемете духовното пътешествие, а съвсем друго да имате търпението, куража, издържливостта, мъдростта и смирението да го доведете докрай. Може и да имате карма да попаднете на учител, но трябва да имате карма да го следвате. Защото много малко от нас знаят как да следват учителя, което само по себе си е изкуство. Така че, колкото и голямо да е учението и колкото и добър да е учителят, важното е вие да намерите в себе си способността да обичате и следвате този учител и това учение.

Согиал Ринпоче

Тибетска книга за живота и смъртта

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало ,изчетох поста с удоволствие.За мен си прав,да трябва да се изучи и следва едно учение. Но няма лошо ,ако се опитаме поне донякъде дя вникнем в същината и на друго просветление,на други учения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Учителят

Согиал Ринпоче – Тибетска книга за живота и смъртта

Много хора на Запад изпитват недоверие към учителите. За жалост често имат право. Не е нужно да изреждам тук всички ужасни и разочароващи случаи на алчност и шарлатанство, преминали през съвременния свят, след отварянето му към източните мъдрости през 50-те и 60-те години.

...

Може би най-вълнуващото и точно описание на истинската природа на учителя съм чул от моя учител Джамянг Кхиенце. Той казваше, че независимо от това, че нашата истинска природа е буда-природа (абсолютно съвършенство), още от безначални времена тя е скрита зад тъмния облак на невежеството и объркването. Но тази истинска природа никога не е напълно подчинена на тиранията на невежеството. Тя винаги се бунтува срещу властта му. В такъв случай нашата буда-природа има един активен елемент, който е наш „вътрешен учител”. Този вътрешен учител неуморно работи в наша полза, мъчи се да ни върне към светлината и пространството на истинското ни същество. Този „вътрешен учител” – казваше Джамянг Кхиенце – нито за миг не ни е изоставял и не се е отказвал от нас. С безкрайното си състрадание – безкрайното състрадание на всички буди, на всички просветление същества, той безспирно работи за нашето развитие. И не само в този живот, но и в предишните ни превъплъщения, използвайки всевъзможни умения и средства, всевъзможни ситуации, за да ни накара да се събудим. Когато сме се стремили и жадували истината дълго време – в продължение на много, много прераждания и когато кармата ни е достатъчно пречистена се случва нещо като чудо. И това чудо, ако съумеем да го разберем и използваме, може да доведе до приключване завинаги с невежеството – вътрешният учител, който е бил винаги с нас се проявява под формата на „външен учител”, когото, сякаш по силата на някаква магия ние срещаме в действителност. Тази среща е най-важното събитие в живота на всеки.

Кой е този „външен учител”? Той не е нищо друго освен олицетворение, глас и представител на нашия „вътрешен учител”. Учителят, чиято човешка форма, човешки глас и мъдрост започваме да обичаме по-дълбоко, отколкото каквото и да било друго през останалите си прераждания, не е нищо друго освен външна проява на тайнството на нашата вътрешна истина. На най-дълбоко и висше ниво учителят и ученикът не мога да бъдат разделени по никакъв начин, защото задачата на учителя е да ни научи да възприемаме без никакви смущения ясното послание на нашия вътрешен учител, да ни накара да осъзнаем непрекъснатото присъствие на този най-висш учител в самите нас.

Моля се за всички вас в този живот да изпитате радостта от това най-съвършено приятелство.

Но учителят не е само говорител на вътрешния ви учител. Той е носител, трансмисия, приемственост на благословията на просветлените същества. Ето това му дава необикновената способност да просветлява вашия ум и вашето сърце.. Той (или тя) не е нищо друго освен човешкото лице на абсолютното, телефонът, ако предпочитате, по който всички буди и всички просветлени същества могат да се свържат с вас. Той е синтез на мъдростта на всички буди и олицетворение на тяхното съчувствие, винаги насочено към вас; лъчите на универсалната им светлина, насочени право сърцето и ума ви, за да ви освободят.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"А някъде, на топло зад очите ми

узряват като гроздове Вселени"

Петя Дубарова.

Съгласен съм с думите на Ринпоче. Ще си позволя да кажа и аз няколко думи в допълние.

Физическата Вселена е изпъстрена с метафори за Абсолютната Реалност. Тялото на всеки човек е такава метафора, която ни дава нагледен пример за това как стоят нещата в действителност. Погледнато в генетичен план всички клетки в тялото са една клетка - защото всички те са онази първа клетка получена в резултат от сливането на яйцеклетката и сперматозоида - когато тя се дели първо на 2, после на 4, и т.н. Погледнато във функционален план всички клетки образуват едно цяло - организмът. И парадоксално - всяка клетка съществува като самостоятелен организъм, различен както от цялото тяло, така и от всяка друга клетка. Нещо повече. Процесът на деление, на координация и специализация позволява на човешкото тяло да има възможности несравнимо надхвърлящи възможностите на същият брой едноклетъчни организми - количестените натрупвания са приминали в качествен скок. И това отново е метафора - нито един Човек не може да сътвори сам Вселена. Вселените възникват в резултат от координираните действия на безброй човешки личности. Можем да погледнем на тях като за едно цяло и да ги наречем "Бог" и ще сме прави. Можем да погледнем и като на безброй уникални и неповторими индивиди и да наречем Силата, която твори и разрушава Вселените "Човечество" и отново ще бъдем прави.

Процесът на постигане на Реалността включва в себе си едновремено разграничаване и сливане. Човек се учи да разпознава това, което е от него самият от нишките, които свързват душата му, диктуват поведението и мислите му. Разграничава себе си от всичко останало, разпознава се като съвършенно уникална и неповторима личност. Обратната страна на този процес е отварянето на съзнанието към чувствата, мислите, спомените и преживяванията на всички живи същества. Ставаш "другият" без да преставаша да бъдеш себе си - точно за това се говори в гностичното "Евангелие на Тома": "В деня, в който станете единни, ще станете двойнствени" - човек осъзнава себе си и като уникална и неповторима личност и като неделема част от всичко съществуващо.

И отново метафора на човешкото тяло - тялото съдържа в себе си всяка една клетка и това е очевидно. Но и всяка една клетка носи цялото тяло в себе си, защото под формата на ДНК носи "запечатан" неговият план. Цялото се самосъдържа във всичките си части. Всеки Човек е представител на цялтото Човечество. Би могло да се направи и друга аналогия на същите форми - ние се намираме във Вселената и това е очевидно. Но и цялата Вселена е вътре в нас самите, а това вече не е очевидно и изисква човек да опознае себе си и света в неговата дълбочина, точно както едва появата на съвременната физика, химия и биология позволяват да се установи неочивидният сам по себе си факт, че цялото тяло присъства като идея във всяка една от своите клетки.

П.С. Вало често подчертава алтруистичната същност на Просветлението. Това е колкото вярно, толкова и невярно. Мотивите, които сме свикнали да смятаме за "егоистични" могат да бъдат най-малко толкова добър източник на подтик за стремеж към Реалността, колкото и тези, които сме свикнали да считаме за "алтруистични". В крайна сметка и двете стават безсмислени, защото в един изцяло взаимосвързан свят всичко, което правим по отношение на себе си се отразява на всички останали, и всичко което правим на другите хора се отразява на нас самите. Тази взаимосвързаност съществува винаги, но при повечето хора на подсъзнателно ниво и непрекъснато поражда импулси контролиращи мислите, чувствата и поведението на хората. Едва когато приемем да допуснем взаимната свързаност на съзнателно ниво започваме да разбираме източникът на много от нашите мисли, чувства и постъпки и ставаме свободни да избираме собственият си житейски път.

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мотивите, които сме свикнали да смятаме за "егоистични" могат да бъдат най-малко толкова добър източник на подтик за стремеж към Реалността, колкото и тези, които сме свикнали да считаме за "алтруистични".

Може би ще е добре да поясниш. Може би ползваме думата его с различни значения.

От будистка гледна точка истинската същност е просветлението. Това което мислим че сме всъщност е маска. Съвкупност от закостенели, дуалистични идеи и навици и "смущаващи" емоции, произтичащи от изкуствената представа за разделение. Егото е илюзия, която е причина за всички страдания.

Всяка мисъл, дума или действие на просветлението е спонтанно и мъдро изпълнение на желанията и нуждите на другите. Не заради алтруизъм, защото това е същността ни. Природата на слънцето е да свети и топли, истинската ни природа е безстрашна, радостна и добра.

Просветленият безстрашно радостно и мъдро работи за другите не защото е алтруист, това е същността му.

Както пише Согиал Ринпоче:

От будистка гледна точка принципът на на отсъствие на его не означава, че първоначално е имало его, а будистите са се справили с него. Точно обратното - той означава, че никога не е имало никакво его. Да разберем това се нарича "липса на его"

Буда е преподавал на две основни групи хора. Едните са тези, които виждат само собствените си проблеми и искат да избегнат страданието, на тях той дал учения за причина и следствие, на тези които искали да правят повече за другите той дал ученията за съчувствие и мъдрост и на тези от втората група, които виждат в Буда огледало на собствения си потенциал, и имат доверие в собствената си и на другите буда-природа той дал директния възглед за ума.

От будистка гледна точка тези които се стремят към собствено освобождение го постигат, но това не е абсолютното просветление на Буда.

Това е голяма стъпка в тази посока.

Това са само думи разбира се. Те могат да създадат повече объркване отколкото разбиране. Причината е че невежеството все още затъмнява просветлената ми природа. Публикувано изображениеПубликувано изображениеПубликувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не мисля, влагаме един и същ смисълът - "егото" е съвкупността от маски, които носим на лицата си.

"Егото" е не-битие. И отново видимият свят ни дава метафора за това - мракът не е "нещо" сам по себе си. Той е просто липсата на светлина. В момента, когато слънцето изгрее, мракът неизбежно се разсейва. Може да прозвучи малко странно, но това е и разбирането на християнската традиция и доктрина - злото е несъществуващо. Често пъти едно и също може да бъде означено с различни понятия или еднакви понятия да изразяват различни неща. На определен етап от развитието на човек може да бъде много полезно да "разчупи" рамките на собствената си традиция и да се опита да открие концепциите и практиките свързани с тях през гледната точка на друга традиция. Упражнение за напреднали :-). На по-ранен етап може да е много объркващо. Но мисля, че на теб би ти се отразило добре.

П.С. Това, което написах се отнася не само за будизма. Ако имам работа с ревностен православен християнин бих му предложил да прави поклони в джамия, а убеден мюсюлманин бих натирил да го мъчи някой дзен-будистки учител. Важното е садо-мазохизмът да процъфтява :angry:

Както илюзиите, така и реалността са въпрос на възприятие. Разликата е, че ако откажем да вярваме в илюзиите те се разпадат, а колкото и да отказваме да вярваме в реалността - тя си остава. Не можем да направим нищо, за да я премахнем.

Мнозина считат, че да преследваш собственото щастие е егоистичен мотив. В един изцяло взаимосвързан свят личното щастие на един човек рефлектира върху щастието на всички останали хора. И обратното. Многократно подчертаваш, че просветлението е "за другите". Но в един изцяло взаимосъвързан свят "другият" е едновременно фикция и реалност - фикция, защото всичко, което правиш "за другите" неизбежно се отразява и на теб самият, и реалност - защото съзнателният свят и възприятието на "другият" не зависи от твоите представи и вярвания по въпроса.

Хетеротичната суперструнна теория е доловила една от метафорите за Реалността, макар физиците да не я схващат като метафора - съгласно тази теория елементарните частици са самопораждаща се съвкупност - има я, защото я има, съществуват безкраен брой видове частици, но при наличните енергии можем да възприемем само краен брой от тях.

Простота изразяваща себе си в безкрайно разнообразие и безкрайно разнообразие пораждано от простота...

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МЪДРОСТТА ДА НЯМАШ ЕГО

Согиал Ринпоче – Тибетска книга за живота и смъртта

Понякога се чудя как ли би се чувствал човек от някое малко тибетско село, ако изведнъж попадне в голям съвременен град с всичките му напреднали технологии. Вероятно ще си помисли, че вече е умрял и се намира в бардо-състояние. Ще гледа с невярващи очи самолетите, които летят в небето над главата му, или ще се чуди как така може от телефонна кабина да се разговаря с човек на другия край на света. Ще приеме, че е станал свидетел на чудо. В същото време тези неща изглеждат съвсем нормални за човек, роден на Запад и получил съвременно образование, което обяснява стъпка по стъпка принципите на действие на всички тези неща.

По съвсем същия начин в тибетския будизъм съществува едно основно, нормално, елементарно духовно образование, пълно духовно обучение за естественото бардо на този живот, което дава основния речник, азбуката на ума. В основата на това обучение са „трите инструмента на мъдростта” – мъдростта на слушането и чуването, мъдростта на съзерцанието и размишлението и мъдростта на медитацията. Чрез тях ние се събуждаме за истинската си природа, чрез тях ние откриваме и превъплъщаваме радостта и свободата от това, което сме всъщност , което наричаме „мъдрост да нямаш его”.

Представете си човек, който се събужда в болницата след автомобилна катастрофа и открива, че страда от пълна амнезия. Външно всичко е като преди – лицето и тялото са същите, сетивата и умът са на мястото си, но няма и следа от спомен кой всъщност е той. По същия начин ние не можем да си спомним нашата истинска самоличност, нашата истинска природа. Трескаво и с истински ужас се заемаме да се създадем нова идентичност и се вкопчваме в нея с отчаянието на човек, който пропада в бездна. Тази неистинска и приета поради неведението (невежеството) идентичност се нарича его.

В такъв случай „его” означава отсъствието на истинско познание за това, кои всъщност сме ние, заедно с резултата от това – едно обречено вкопчване, на всяка цена, в един изкуствено създаден наш образ, който неизбежно е хамелеон и шарлатанин, който непрекъснато трябва да се променя, за да поддържа живо измисленото си съществуване. На тибетски его е дак дзин, което означава „вкопчване в себе си”. Тогава можем да определим „его” като непрекъснато вкопчване в заблуждаващи понятия като „аз” и „мое”, „аз” и „другите”, а така също и всички останали понятия, идеи, желания и действия, които поддържат тази фалшива конструкция. Това вкопчване е непразно и обречено на неуспех, защото в него няма и частица истина, а това, в което се вкопчваме, по същество е неуловимо. Самият факт, че се стремим да се вкопчим в нещо, показва, че дълбоко в себе си ние знаем, че това „его” не съществува. От това непризнато, непрекъснато безпокоящо ни знание произлизат всичките ни страхове и фундаменталното чувство за несигурност.

Докато не свалим маската на своето его, то ще продължи да ни се подиграва, като долнопробен политик, който не престава да парадира с фалшиви обещания, или адвокат, който непрекъснато измисля ловки лъжи, или слаб телевизионен коментатор, който ни залива с водопади от правдоподобни думи, без реално да казва каквото и да било.

Много поколения невежество са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е това, че ни е измамило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси, и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид че егото и цялата му склонност към вкопчване са в основата на всичките ни страдания. И въпреки това егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори и мисълта, че би могло да се освободим от него ни ужасява. „Да нямаш его – нашепва ни егото – значи да изгубиш цялата богата романтика на това, че си човек, да се превърнеш в безцветен робот или безмозъчна твар”.

Егото се възползва брилянтно от фундаменталния страх да не би да изгубим контрол, и от неизвестното. Можем да си кажем: „Добре, наистина трябва да се откажа от егото си, толкова много страдам. Но ако го направя, какво ще стане с мен? ”

Егото ще ви прошепне лукаво : „Зная, че понякога съм пречка и, повярвай ми, напълно разбирам желанието ти да се махна. Но това ли искаш наистина? Помисли си! Ако си отида, какво ще стане с теб? Кой ще се грижи за теб? Кой ще те защитава и кой ще ти помага, както ти помагах аз през всичките тези години?”

Но дори и да прозрем лъжите на егото, ние се боим да го изоставим, защото без да познаваме истински природата на ума си – нашата истинска идентичност, ние просто нямаме друга алтернатива. И отново се поддаваме на желанията му със същата тъжна самоомраза, с която алкохоликът посяга към бутилката, въпреки че знае, че тя го унищожава или пък като наркомана, който отново поема наркотика, въпреки че си дава сметка, че след краткия екстаз ще се чувства още по-сломен и отчаян.

Следва „Егото по духовната пътека”

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Егото по духовната пътека

Согиал Ринпоче – Тибетска Книга за живота и смъртта

Именно за да сложим край на тиранията на егото, ние тръгваме по духовната пътека, но негова изобретателност е почти безкрайна и то е в състояние на всяка крачка да саботира и промени желанието ни да се отървем от него. Истината е проста и ученията са пределно ясни, но с голяма тъга виждам как отново и отново, още в мига щом ни докоснат, то се опитва да им попречи, защото знае, че е застрашено в самата си същност. В началото, когато за пръв път се докоснем до прелестта на духовната пътека и възможностите които тя ни предлага, егото дори може да ни окуражи: „Това учение е чудесно! Точно от това имаш нужда! Това учение е много разумно!”

След това, когато решим да практикуваме медитация или да се уединим, то продължава да гука: „Каква прекрасна идея! А защо да не дойда с теб? И двамата може да научим по нещо.” И през целия меден месец на нашето духовно развитие, то ще продължи да ни подтиква: „Това е чудесно! Толкова изумително, толкова вълнуващо...”

Веднага щом навлезем в периода от духовния път, който наричам "кухненска мивка", и се докоснем до ученията истински, неизбежно заставаме лице в лице с истината за себе си. Веднага щом докоснем самото его и се разкрият болезнените му петна, започват да възникват всевъзможни проблеми. Сякаш някой е поставил пред нас огледало, от което не можем да отклоним поглед. Огледалото е съвсем чисто, но от него ни гледа някакво грозно, изкривено лице - нашето собствено. Започваме да се бунтуваме защото не ни харесва това, което виждаме. Ядосани може да замахнем и да счупим огледалото, но от това само ще се образуват десетки по-малки изкривени лица, всичките втренчени в нас.

Дошло е времето да се гневим и да се оплакваме горчиво; а къде е егото ни? То стои непоклатимо до нас и отново ни окуражава „Ти си съвсем прав! Това е непоносимо безобразие! Не му се оставяй” И докато слушаме омагьосани, егото продължава да предизвиква всевъзможни съмнения и безразсъдни емоции, продължава да налива масло в огъня: „Не виждаш ли че всичко това не е за теб? Колко отдавна те предупредих! Не виждаш ли, че той не може да е твой учител? В края на краищата, ти си съвременен образован гражданин на западното общество, а екзотичните неща като Зен, Суфизма, медитацията и тибетския будизъм принадлежат на чужди, на източни култури. От каква полза може да ти е една философия, създадена в Хималаите преди хиляда години? ”

И докато егото наблюдава доволно как все повече и повече се заплитаме в паяжината му, то дори започва да хвърля вината за болката, за самотата, за трудностите, които изживяваме докато се самоопознаваме, върху ученията, дори върху самия учител: „Този гуру и без това пет пари за това, което преживяваш. Те искат единствено да те експлоатират. Непрекъснато използват думи като състрадание и всеотдайност само и само да те подчинят ...”

Егото е толкова хитро, че може да използва ученията за собствените си цели. Изглежда най-силното оръжие на егото е да посочи лицемерно с пръст учителя и последователите му и да каже: „Никой от тях не е дорасъл до истината, която проповядва!” И хитро се явява в ролята на справедлив съдник на цялото ти поведение – тази роля е удобна за подкопаването на доверието, за подронването на малкото решимост и готовност за духовна промяна, която имате.

И въпреки всичко, колкото и усърдно да опитва, егото не може да подкопае духовната пътека – ако наистина продължавате да се движите по нея и задълбочено се отдадете на медитация, постепенно ще започнете да разбирате колко измамени сте били от обещанията му, колко фалшиви са били надеждите и страховете ви. Постепенно ще си дадете сметка, че както надеждите, така и страховете са врагове на душевния ви покой – надеждите ви мамят, а след това ви оставят с разочарованията; страховете ви парализират в тясната килия на фалшивата ви самоличност. Също така ще започнете да виждате, колко всеобхватно е било влиянието на егото върху ума ви и в пространството на свободата, отворено чрез медитацията, когато за миг се освободите от вкопчването, ще успеете да зърнете възхитителните простори на истинската си природа. Ще разберете че с години, подобно на някакъв луд фокусник, егото ви е мамило с обещания, които никога не са били истински и само са ви довели до вътрешен фалит. Когато в медитацията вие разберете това, когато откажете да прикриете това, което сте открили, всички планове и кроежи се оказват кухи и започват да се срутват.

Това е изцяло разрушителен процес, защото успоредно с понякога болезненото осъзнаване на фалша и буквално престъпната природа на егото си, а и на егото на всеки друг, се появява чувството за вътрешна просторност, пряко осъзнаване на състоянието „без его”, на взаимосвързаността на всички неща, на щедрото и жизнено благоразположение, което бележи свободата.

Понеже чрез дисциплина сте се научили да живеете по-просто, с това сте намалили и шансовете на егото да ви изкушава; понеже чрез съсредоточаването на медитацията сте разхлабили хватката на агресивността, на вкопчването, на негативните емоции върху цялото си същество, постепенно ще изгрее мъдростта на прозрението. И във всеобхватната яснота на това прозрение, ще видите както най-фините механизми на собствения си ум, така и същността на реалността.

Следва /за последно/: Мъдрият водач

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъдрият водач

Согиал Ринпоче – Тибетска книга за живота и смъртта

През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме „разграничаващо съзнание” ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да осъзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото. Споменът за истинската ви природа, с цялото и величие и самоувереност, ще започне да се връща при вас.

Всъщност ще разберете, че сте открили за себе си своя мъдър водач. Тъй като той ви познава много добре, тъй като той и вие сте едно, той може да ви помогне с все по-голяма ясност и удовлетворение да се справите с всички трудности, предизвикани от мислите и емоциите. Този водач също така може вечно да е при вас – радостен, внимателен, понякога предизвикателен: той винаги знае кое е най-доброто за вас и ще ви помогне да откриете още пътища за изход от оковите на обикновените ви реакции и объркани чувства. И колкото по-силен става гласът на разграничаващото съзнание, толкова повече ще осъзнаете контраста между неговата истина и разнообразните измами на егото, ще можете да се вслушвате в него с разбиране и увереност.

И колкото повече слушате този мъдър водач, толкова повече ще бъдете в състояние сами да променяте негативните си настроения, да виждате през тях, дори да им се смеете заради абсурдните драми и нелепите илюзии, които по същество са те. Постепенно ще откриете, че сте в състояние все по-бързо и по-бързо да се освобождавате от тъмните емоции, които са управлявали живота ви, и тази способност е най-голямото от всички чудеса. Тертьон Согиал, тибетски мистик, казва, че не може да го впечатли човек, който може да превърне пода в таван или огъня във вода. Истинско чудо според него е, ако някой може да се освободи от едно-единствено негативно чувство.

И така все повече и повече вместо дрезгавия прегракнал глас, с който ви говори егото, ще започнете да чувате ясните напътствия на ученията, които вдъхновяват, насочват, укротяват и указват правилния път на всеки кръстопът. И колкото повече слушате, толкова повече напътствия ще получите. Ако следвате гласа на своя мъдър водач, гласа на разграничаващото съзнание и накарате егото си да замлъкне, вие ще изпитате мъдростта, радостта и блаженството на собственото си същество. У вас ще започне един нов живот, напълно различен от онзи, в който сте се маскирали като собственото си его. А когато дойде смъртта, вие вече ще знаете как да овладеете емоциите и мислите, които в бардо-състоянията на смъртта иначе биха взели връх и биха се превърнали във всеобхватна реалност.

Когато започнете да се лекувате от амнезията за самоличността си, най накрая ще осъзнаете, че дак дзин, вкопчването в себе си, е корен и причина за вашето страдание. Най-накрая ще си дадете сметка, колко вреда е донесло то както на вас, така и на другите, ще разберете, че най-мъдрото нещо е да боготворите другите, а не себе си. Това ще донесе изцеление на сърцето, на ума и на духа ви.

Важно е да не забравяме, че принципът на на отсъствие на его не означава, че първоначално е имало его, а будистите са се справили с него. Точно обратното - той означава, че никога не е имало никакво его. Да разберем това се нарича "липса на его"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Напук на Закона за авторското право и сродните му права, ето линк към цялата книга в електронен вид. Форматът е .doc (Microsoft Word).

http://truden.com/download-file-438.html

Друга книга със малко или много близка тематика, написана от западен автор е "За смъртта и умирането" - на Елизабет Кюблър-Рос. Не съм я срещал в електронен формат за сега. Както и книгите на д-р Реймънд Мууди. Ето линк към една от тях (май общо съм виждал 3 или 2?):

http://www.spiralata.net/kn_bul/moodi.zip

Редактирано от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля ,че трябва да се уважава авторското право. Когато публикувах материал,се обърнах към сайта и те ми разрешиха,иначе не съм съгласна, да се нарушават на всяка цена.

Редактирано от smirena (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всяко същество се стреми към щастие и иска да избегне болката и страданията. Всяко действие е резултат от желанието за щастие.

С всяка мисъл, дума и действие създаваме отпечатък в подсъзнанието си, който „оцветява” начина ни на възприемане на света. Това е огромен багаж. За много неща сме си създали предразсъдъци и фиксирани идеи. Постоянно в нас работи неосъзнатия навик да оценяваме. Слагаме всичко в категории: приятели и врагове, хубаво и лошо, харесва ми, не ми харесва. По-често виждаме различията, а не това което обединява.

Не виждаме нещата, каквито са. Виждаме проекциите си. В зависимост от емоционалното и интелектуалното си състояние една и съща ситуация или човек понякога са приятни, понякога ни дразнят. Понякога можем да осъзнаем, че преценката ни е нещо много условно, преценката и разделението са нещо добавено в ситуацията, нещо което ни пречи да я видим каквато е. Но навика ни да преценяваме и да действаме все едно оценката ни е истинска е много дълбок.

Имаме навика да се страхуваме и да се надяваме, да живеем в миналото или в бъдещето. Имаме дълбоки навици в определени ситуации да реагираме с гняв и агресия, с гордост или обида, с ревност или завист. Тези навици ни поставят окови. Нямаме свобода. Когато се появят причини ние „спонтанно” реагираме със споменатите емоции, без да разберем, че те са прегради да виждаме нещата каквито са. Всички навици, закостенели идеи и смущаващи чувства са илюзорни. Тоест не съществуват сами по себе си. Те зависят от причини, променят се през цялото време и изчезват. Когато позволим на закостенелите си идеи и „спонтанните” си емоции да управляват мислите, думите и делата ни, резултатът е страдание за околните, резултатът е че често сме в лоша компания, резултатът е страдание. Страдание за другите, страдание и за нас.

Буда вижда нещата каквото са. Без привличане и отблъскване, без вчера и утре, без страх и без надежда. Тук и сега.

Буда вижда как всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов и всяка ситуация е свежа и нова. Буда не вижда ограничения а винаги богатство и нови възможности. Буда вижда безвременни качества във всеки.

Буда е абсолютно безстрашен, спонтанно радостен, отворен към всеки и всичко, неограничено мъдър и активно работещ за другите. Активност, която се случва естествено, природата на Слънцето е да свети, природата на Буда е активно съчувствие.

Всеки е Буда.

Буда е състояние на ума. Пробуден ум. Сангдже на тибетски. „Санг” е пречистен като огледало без прах, което напълно отразява нещата, каквито са, и „дже” е напълно разтворен, като лотосов цвят – всички качества са напълно проявени. Ето още едно разяснение на термина от Кюнциг Шамар Ринпоче – „Санг” означава пробуден, пробуден от съня на невежеството. Това пробуждане е като слънце, прогонващо тъмнината. „Дже” се отнася до просветлените качества, които са разкрити и са свободни да се проявяват, след като е изчезнало невежеството. Това е като разцъфнало цвете, показващо цялата си красота.

Будистките методи служат за почистване на „огледалото” на ума ни. Трансформират фиксираните идеи и „смущаващите” чувства. Будистките методи не усъвършенстват същността ни. Защото Буда –природата – просветлението присъства напълно в нас точно в този момент. Само е покрита с малко прах.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Off topic :)

Здравейте

Сърдечни поздравления и благодарности за хубавата тема - две нощи заспивах пред клавиатурата и ...така и не я прочетох цялата...но от всичко до тук - мога само да благодаря - много интересно, образователно и най - вече - полезно!

Защото единственото, което Буда е искал за хората е да бъдат щастливи.

Без претенции за буда - пожелавам ви - бъдете щастливи! Редактирано от Shinefrend (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...