Стефан Чолаков

Бях останал с впечатлението, че името, от което е произлязло популярното название на народа (Юда) е "Йехуда"?

Подобен опит вероятно ще завърши с разделенито на самата България :-) Освен, че би представлявал международно престъпление с всички произтичащи от това последствия. Мисля, че двата въпроса - за националната идентичност и за езика неоснователно се смесват. Въпросът за съществуването или не на един език като самостоятелен е фактически и е предмет на лингвистиката - политиците просто няма какво да се месят по тази материя. Пък и не съм сигурен доколко самите лингвисти се оправят... :-) Баща ми е от Смолянският край и като дете прекарвах всяка ваканциа по месец-два в онзи район. Разбирах по-малко от половината думи, когато разговарях с някой възрастен местен човек - руският например го разбирам доста по-добре. И въпреки това едното се смята за диалект, другото за отделен език :-) Изходът е, да се признае безусловно правото на самоопределение, придружено от изявление за безусловно зачитане на суверенитета, териториалната цялост и принципа за ненамеса във вътрешните работи на другата страна, а въпроса за езика да се остави на тези, които им е работа - лингвистите. Ако е изключително чувстивтелен въпрос от политическа гледна точка двете страни могат да оформят международните си договори на езика на трета страна - както впрочем правят България и Македония (мисля, че договорите с М-я ги подписваме на английски :-) ). От фактическа гледна точка има достатъчно основания да се признае, че националната идентиченост е изключително въпрос на самосъзнание и самоопределение. В Германия, Австрия и Швейцария се говорят диалекти на немският език и въпреки това никой не оспорва, че това са 3 отделни нации. Същото - за Англия, САЩ, Канада и Австралия. От друга страна Швейцария е дву- (даже три-) езична нация, но въпреки това Швейцарците имат една национална идентичност. Същият тип аргументация може да бъде приложен върху етническият произход, религията и общият пазар като признаци на нацията. За мен лично изводите са 2. Първият е, че националната идентичност е въпрос изключително на самосъзнание - група от хора разглежда себе си като "принадлежащи към нацията", а всички останали като "непринадлежащи към нацията". Ако това е налице - формирала се е нация и какво мислят "другите" е без значение. А вторият извод е, че формирането на нациите е динамичен и непрекъснат процес, който продължава и точно сега, точно в този момент и това поражда редица проблеми. Всъщност, тъй като съм юрист и се интересувам от международно право от 2-3 години имам идеята това да бъде един ден тема на докторската ми дисертация: правото на нациите и народите на самоопределение. Международното право проява много силна склонност към палитивни решения, които отлагат и смекчават проблемите, без да ги решава по същество и голяма част от бъркотията в международен мащаб е пряко следствие от силното нежелание на международната общност да се ангажира с решава на проблема по същество. Причината не е трудна за разбиране - териториалният въпрос е неизчерпаем източник на страх, агресия и конфликти :-) Тази палиативност се вижда и в учебните курсове по Международно право. Поне тези, които съм чел, авторите проявята склонност към неясни конструкти и мъгливи дефиниции. Да се чуди човек, дали професорките звания се дават на юристите за да мислият или точно обратното: като гаранция, че няма да мислят или ако все пак го правят - да е тайничко и насаме :-)

След войната почти всички български еврей са се преселили в Израел. Малкото останали (доколкото ми е известно - около 1000 души в цяла България) като цяло са били убедени комунисти и атеисти.

Открийте разликите: Гуру: КенГуру:

Нито едното, нито другото (вещицата съм аз, а светицата го оставям за Maat :-) ). Историята на Ванга е и помагало за нагледно обучение, което казва на хората нещичко за интуицията... или може би... още нещо? Знам ли дали знам? :-)

За тази цел хора са измислили "Калашников"... :-)

"Тарикат" означава "пътник" или "човек на Пътя" (тарика (араб.) - път, също и палма). Метафората за "Път" е доста разпространена: будисткият "Диамантен път", китайското Дао или Тао (също "Път"), християнският и ислямският хаджилък - поклонническо пътуване...

Ванга с присъствието си ни показва нагледно трите начина, по които хората неутрализират чудесата: 1. Отричане. 2. Игнориране. 3. Боготворене. П.С. Сега се сетих и четвърти - демонизиране :-) или може би това е просто разновидност на боготворенето?

"Будала" идва от арабският през турският. Доколкото си спомням, е преиначена форма на нещо, което звучи като "буд-аллах". Може би някой ще помогне какво точно значи? Синоними на думата са: тарикат, абдал, дервиш, суфи, идиот, юродив ради Христа :-)

"В студените нощи, когато пиян сънят се търкаля на моя таван, когато луната тъмнее от грях, когато увисва над мен моят страх, обесен на остирят ръб на ноща, подавам ти своята бледа ръка - на теб - непознатия - смугло красив, потаен и питомен, жаден и див, едва деветнайсет години живял, а всичко опитал и всичко видял, подвластен на никого, ничий, сам свой, но тръгнал към мене и истински мой и падал по пътя, плакал, грешил, но нежност момчешка за мен съхранил. Ръката ми - властната - жадно поел, единствено с мен ще си толкова смел! Ела! Ще измием луната от грях! Ще хвърлим трупът на умрелият страх ще пеем с тътнежния корабен глас на морската нощ в добрия Бургас. А после, когато тя тръгне назад и Слънцето бликне над нас благодат, мечтата надраснал, усмихнат, смутен, ще тръгнеш реален до мен в моят ден!"

Нежност... :-)

Да плашиш суфият с проблеми - това е все едно да биеш куче с щафета салам... :-) Колкото до това, какво е Човекът... ами... като се замисля... май съм АЗ :-)

Любовта ми към хората не е "Безличностна". Само безусловна... И дори и да искам - няма какво да направя по въпроса :-)

Не, миличко. Любовта е моят Бог :-) И вървя, там където ме отведат Нейните пътеки А единствената ми религия се нарича Истина :-) Всички религии са конкретни проявни форми на Единствената :-) П.С. Все още се опитвам да разбера разликата между "Истина" и "Любов". Не съм успял, но не губя Надежда... Захариева... :-) П.П.С. Лудите винаги са били повод за забавление и извор на ликуване :-)

Няма религия, за която да кажа, че е "моя" - затова ми принадлежат всичките :-) P.S. Не съм наричал общността към която се причисляваш "секта". Това са твои думи.

Звучи добре. Би ли ми дал телефонният номер на Буда, за да го попитам какво мисли по въпроса? :-) П.С. Аз между другото съм ходил на вашите сбирки. В Пловдив. От любопитство. Сладките са стахотни, а за соленките с броколи - душата си давам (ако имам душа разбира се! - както виждаш, не съм скапар :-) ) Тези дивотии, дето ми ги плещиш съм ги чувал. Само че, ето какво - аз редовно посещавам сбирки на различни религии и секти. И имам навика едновременно да слушам и да наблюдавам - езика на тялото, инонациите, паузите, вербалните и невербалните внушения... Изграждам си впечатления за човека. Та на лекцията, която посетих на кришнарите в Пловдив, от лектора ме удари едно... А от жената, която го придружаваше... идваше нещо такова, че щях да си изповърна червата... Съвсем не ме учудва, че пишеш в блога си срещу други направления в индуизма. Защото, там има хора, които НАИСТИНА знаят какво говорят - свами Ниранджананда Сарасвати например. Главатаря на ония с трите ивици :-)

А доста народ :-) Да кажем... Буда :-) Разбираш ли, словосъчетанието: "пробудена природа на човека" е твърде дълго и многословно за суфите. Те са като дембелите от Цариградският мост: лежали един до друг, под сянката на круша край моста и по едно време единият се обадил: ех, сега да излезеше вятър, да събори някоя круша, та да я изям! А другият: ех, сега да имаше някой добър човек, да ми откъсне едина круша, да ми я измие и да я изям! След което третият не издържал: абе, вас двамата как не ви мързи да говорите! :-) И понеже суфите ги мързи да говорят, измислили думата "Бог" - пределно кратко и неясно :-)

В Душата няма камък :-)

Дрън-дрън-дрън та пляс! Не ме впечатляваш. Свикнал съм с хора, които говорят думи, чийто смисъл не разбират. Ако аз съм Другият, Другият кой е? Ето ти още една задачка-закачка: Ако Бог е всемогъщ, може ли да създаде камък, толкова голям и тежък, че да не може да го вдигне?

U.ra написа: "Нашата чест се нарича вярност." Хайнрих Химлер.

Уместна забележка :-) В будизма няма и много други неща. Мен ме няма. Теб те няма. А да - и самият будизъм също го няма :-)

Не е толкова трудно - двуного млекопитаещо с оскъдна космена покривка :-)

Правилно. Не можеш да станеш нещо, което без друг си :-) Естествено, ако разбираме "душа" като синоним на "човешка личност", а не като една от изграждащите компоненти на човешката личност - стремежът към развитие и самореализация.

Във всички времена и епохи, професиите, които са давали статут на надмощие и зависимост са били особено привлекателни за хората, които имат силно желание да се възползват от ближният. В някакво друго време, на някакво друго място хората са били ужасно загрижени дали са праведници или грешници и дали ще спасят душата си и въпросните индивиди са ставали жреци и свещенници. В нашето полит-просветено време страховете на хората са доходите, сигурността във всичките и форми (престъпност, тероризъм), юридически проблеми и на първо място - здравните проблеми и страхът от болестите. Плюс това, сега е несравнимо по-лесно от когато и да е било човек да избере професионалното поприще, а ни царете са изборни (в нашата малка Родина - особено изборни :-) ). Така че, същият тип хора в наши дни до голяма степен е поизоставил духовното поприще (не напълно и в зависимост от местните условия), и се е насочил към политиката, правораздавнето и разбира се и на първо място - здравепозването. Колкото по-силно изплашен е един човек толкова по-лесно се манипулира. Обратната страна на въпроса е, че същите професии привличат особено силно и тези, които най-искрено желаят да помагат на хората. Отново - както във всички епохи. Престъпниците и светците, лудите и мъдреците винаги и навсякъде са рамо до рамо и добре примесени един с друг. Като да ходиш в гората за гъби - познай ако можеш, коя е печурка и коя мухуморка. Проблемът се усложнява от това, че никак не е лесно да бъдат различени по формални признаци - добре би било, ако едините носеха шапчици, другите - кепенца та да ги познава човек. Но - не би. Единственият сигурен признак е крайният резултат от работата им. От което проблемът не се опростявя. Защото крайният резултат е някъде в далечното и непредвидимо бъдеще, а на нас ни се налага да избираме точно ей сега какво да се прави. Затова, препоръчвам на другарчетата от форума - развивайте ясновидски способности. Много помага при избора на лекар. Или на кмет :-) А сега малко по-сериозно. Ако човек иска да бъде от успешните, налага се да се научи да не се страхува от провала... А ако иска да е от добрите - да има силата да види себе си в ролята на злодея... Ако много искаш да си добър - значи, не си. "Искам" означава "нямам", а щом човек няма, значи няма и толкова. Човек става истински добър, когато спре да иска да бъде добър. Моля за разбиране - да си готов да видиш себе си в ролята на злодея, съвсем не означава да СТАНЕШ такъв. Означава, човек да не обвързва любовта към себе си, самооценката си, отношението си към самият себе си с това дали е добър или лош, праведник или грешник, дали помага на хората или ги закопава. Безусловно приятелство със самият себе си :-) И когато се спрятелите с човека, който ви гледа от огледалото - имате думата ми - никога няма да се чувствате самотни, провалени и нещастни. Защото, ще знаете че каквото и да става, до вас винаги има верен приятел, който да ви прегърне, да ви цунка по бузките и да ви утеши... :-) И когато се научите да го правите със себе си, ще откриете колко лесно и естествено ви се отдава да го правите с другите хора...

Без да искам го пуснах 2 пъти. Не мисля, че това е проблемът. Инстинктивната реакция на човек е да избяга от болката. Наследство от четирикраките ни прадеди... Докато човек не си даде сметка, че всъщност притежаваме възможности, които те не са притежавали.