Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

Прав е Дънов, но той вижда.

Защото човека представя пред себе си и света една светлина, която е негово дело, но тя е фалшива - нали добре познаваме падналия носител на светлина...

А истинската светлина може да се улови само от себе си.

Човек не може да познае човека, освен на повърхността, която самите ние, всъщност, наричаме човек...

По очите

и по миризмата...

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

По действието!

Не вярвам много на думите , а гледам, какво върши !На думи всеки е велик и праведен и незнам къв, обаче ако се наложи да действува в определена ситуация,ако не е това което е говорил преди -се компрометира!

по делата ще ги познаете ,са казали древните

ама това не е от 2000 г то е много по старо,просто е взаимствано!

Опознаването е труден и продължителен процес и във времето позициите се променят!!

поздрави

А когато ги нямаш...?

...тогава...вЕрвам му

В такъв случай отношението ни е резултат от нашата настройка, и не зависи от обекта насреща...

Само.

И щом това е така, ако нямаш очите и аромата, ще бъде така и когато ги имаш. Или не...?

Да, да...

само - очите и аромата идват с измиването... тоест - малко по-чистичко ще бъде тогава

В такъв случай отношението ни е резултат от нашата настройка, и не зависи от обекта насреща...

Само.

И щом това е така, ако нямаш очите и аромата, ще бъде така и когато ги имаш. Или не...?

Преди това всичко е фикция, нещо, което е резултат на мисленето ни. От сетивата се "оцветява" бледия контур на формата, еманирана от пинеалиса...и това е. Просто модел, не истината.

Сега вече мога да разчитам и на очите и обонянието, което ми е от огромна полза при контактите "лице в лице" /но носи и голяма болка/ - на тези ми възприятия единствено вече вярвам безусловно.

По добротата,която се излъчва от него. А тя се съдържа във всеки един аспект - във физиката му,в поведението му... И си личи...

Всичко друго е второстепенно...

Аз лично - гледам в очите... Там откривам, повечето от нещата, които ме интересуват. Слушам внимателно, първите думи, а след това отделям внимание и на цялостното излъчване на човека срещу мен. Вече, мога да си направя накаква преценка

Сега вече мога да разчитам и на очите и обонянието, което ми е от огромна полза при контактите "лице в лице" /но носи и голяма болка/ - на тези ми възприятия единствено вече вярвам безусловно.

Това не е ли закостенелост - просто с малко по-други измерения?!

И съвсем - атрибути на личността...

Авторитет - демек голям тумбак...

Да... Всеки си има свои методики. Присъединявам се към Висоцки, за мен това си е най- добрата, разбира се- днес в малко по-широк смисъл, но пак на нея се осланям.

" Если друг оказался вдруг

и не друг и не враг, а так,

если сразу не разбереш

плох он, или хорош,

парня в горы тяни, рискни,

не бросай одного, его,

пусть он в связки одной, с тобой,

там поймешь, кто такой"

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

По светлината на мислите му?

И как по-точно ще видим мислите му, ако смея да попитам ?

По желанията?

И откъде, по дяволите, ще знаем, дали това , което изказва гласно са истинските му желания ?

По действията?

Ами ако той е будист, който си е седнал под едно дърво и само си гледа пъпа ?Какви действия ще имаме тогава?

Да не говорим за това, че действията са отговор на определени дразнения от външната среда.

По кои по-точно действия ще отсъдим кой е човек, кой не е ?

Не!

Не съм съгласен с подобни лустросани мистично звучащи изречения, на които като се замислиш, и забравяшщ от къде си почнал........

p.s.лично аз предпочитам да си седя в бъчвата.фенерът ми е зареден с масло,бъчвата ми е тола и уютна.....

p.s.лично аз предпочитам да си седя в бъчвата.фенерът ми е зареден с масло,бъчвата ми е тола и уютна.....

ко ми съ прайш на древногръцки философ

ми

?!?

И това е нишан...

Редактирано 18 април 200818 г. от Багира (преглед на промените)

ко ми съ прайш на древногръцки философ

ми-прочети ЛС-то, което ти пратих преди малко

Алморот

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

По следите, които оставя в очите на другите...

усмивка или сълзи...

По какво да познаем човека ,по очите ,те са

огледало на душата.

Алморот

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

По следите, които оставя в очите на другите...

усмивка или сълзи...

Е-виж това си е вярно Наистина.

И ако си позваоля да помисля още малко по въпроса-някой беше казал някъде, че "другите хора са като огледало"-и като свържем двете мисли, се получва нещо наистина завършено ...

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

Ми гледаш очите, и ако успееш да "изтъчеш" "нишката на Ариадна" значи това е твоят човек, другото е губене на време и енергия (грубо звучи ... но е изпитано)

По следите, които оставя в очите на другите...

усмивка или сълзи...

Но спомни си за клоунът: "И през сълзи дори, да бъде весел" ( по памет). Понякога усмивката може да бъде продиктувана от много дълбока болка (която има своята Божествена красота естествено) и обратно, сълзите да са продиктувани от много дълбоко и красиво чувство. Да, очите са важни, най - важни бих казала, но аз гледам и устата защото те са символ на любовта. Но преди всичко важен е първият поглед, общото излъчване - то никога не ме е излъгало. Аз съм се лъгала в последствие, но то НИКОГА! Поздрави на Maat

Аз си имам простичко златно правило - вслушвам се в поговорката "Не ти е приятел този, който ти трие сълзитe, а този, който не ти ги причинява."

Да знаеш - проверено е и е вярно поне за мен.

А пък клоуните ще ги оставим да правят клоунадата.

Ние ще сме от зрителите. Ти нали си падаш по комедии. Аз много.

Редактирано 19 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Аз нали съм си доверчива маймуна та все си мисля че всички са добри

Да,ама не

Артисти колкот щеш-за едно се представя-след време ауу дявол рогат става

Парен каша духа-вече си имам едно на ум

Аз си имам простичко златно правило - вслушвам се в поговорката "Не ти е приятел този, който ти трие сълзитe, а този, който не ти ги причинява."

Да знаеш - проверено е и е вярно поне за мен.

А пък клоуните ще ги оставим да правят клоунадата.

Ние ще сме от зрителите. Ти нали си падаш по комедии. Аз много.

Ааааа тук съм съгласна

Аз нали съм си доверчива маймуна та все си мисля че всички са добри

Да,ама не

Артисти колкот щеш-за едно се представя-след време ауу дявол рогат става

Парен каша духа-вече си имам едно на ум

Що имам чувството, че аз съм го писала това . Едно наум друг път, все съм си същата... (уфсъ )

Редактирано 19 април 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Овца е думата в българския език, която може да бъде изписана напълно погрешно - уфсъ, но значението й да не се променя.

Алморот

все съм си същата

и Слънцето е все едно и също...

Редактирано 19 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Как можем да познаем човека?

Не можем да го познаем.

Големи актьори ,голям театър.Спектакъла живот -в едното действие е един ,в другото съвсем различен.

Аз споделям мнението на haidukpikaso, отказала съм се отдавна,не искам да ги познавам хората ,приемам ролята която са си избрали и гледам театро.

Дълбочината на подсъзнанието е толкова голяма ,че дори себе си не знам дали познавам.

Редактирано 19 април 200818 г. от didi_ts (преглед на промените)