Не е толкова трудно - двуного млекопитаещо с оскъдна космена покривка :-)

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

Делата-действията и думите! И ако не съвпадат думи с дела или обратното!

Или с времето можем да опознаем човека! Казали са хората: докато не изядеш една торба сол с някой- не може да кажеш, че го познаваш! А за колко ли време се изяжда една торба сол ?!

Празнината не е породена от желания на егото за притежание. Напротив. Тя и големината й показва доколко човек е допуснал другия навътре в себе си, което е обратнопропорционално на плътността на егоизма му.

Силно циментирано его не е пропускливо и такова не сеща празнини.

Защото, да отвориш сърцето си и допуснеш някого вътре, въпреки разбираемия човешки страх то да не бъде наранено, заедно със страха си човешки да сториш това, се нарича... и аз не знам какво.

"И такава празнина пред мене

ще разтвори кръстът полетял,

че ще дораста до Възкресение

в този страшно кратък интервал."

обожавам тази поема на Пастернак

нечовешки красива е

Имаме много различни измерения за его, но и за проявите му. Те и световете ни са много различни, тъй че нормално е... Да не говорим за очите - от различни материали са.

На тази основа и човеците познаваме по различен начин, със сигурност и Човека. Аз бих казал, че съвсем разнопосчно сме закостенявали, но едва ли твоите очи ще смигнат утвърдително... И затуй е и форума, всеки да си оплаче кривогледството.

Простете ме за моето!

Редактирано 11 август 200818 г. от Венцислав (преглед на промените)

Човек се познава, когато навлезем през зениците му във вътрето му.

Иначе, все ще недовиждаме и недопознаваме, оглеждайки единствено себе си в чужди ириси някъде ... отвън тях.

И затуй е и форума, всеки да си оплаче кривогледството.

Олеква ли? Не става ли още една локва сълзи? Или още една купчина боклук? Или пък при достатъчно количество сълзи ... ще излезе парченцето от дяволското огледало заседнало в сърцето? И ще отмие купчинките боклук?

Олеква ли? Не става ли още една локва сълзи? Или още една купчина боклук? Или пък при достатъчно количество сълзи ... ще излезе парченцето от дяволското огледало заседнало в сърцето? И ще отмие купчинките боклук?

Понеже явно на мен задаваш въпрос, ще се наложи да отговоря...

Но отговорът ми е следния - на неадекватност ми бие твоята намеса, или просто ми е далечен замисъла ти...

Може пък да си само състрадателна, но тогава ще класифицирам добродетелта ти като неориентирана.

И тъй, вече и ти можеш да си оплачеш кривогледството, или ако ти харесва - моето.

... ще излезе парченцето от дяволското огледало заседнало в сърцето?

Някои душа дават да не излиза...

Други посвещават живота си в търсенето на парченцето.

Така е било и с Кай. Много си му харесвало да е с парченцето огледало. Дава ти увереност, винаги си прав, другите са смешни, жалки , глупави и некадърни. Не усещаш студа и си в двореца на Снежната кралица, а той е толкова прекрасен!

А някъде там дреме един спомен. За едни рози. И някъде наблизо е вече и Герда ...

Тогава само хубавия рев помага...

За неадекватността... Може. Това не е моята джунгла. Кво търся в нея ... А, още съм кривогледа.

Редактирано 12 август 200818 г. от Багира (преглед на промените)

А понякога и той не помага, защото само измива пътеките, но не определя посоки.

Редактирано 14 август 200818 г. от Венцислав (преглед на промените)

А понякога и той не помага, защото само имива пътеките, но не определя посоки.

Така е, Но пречиства!

Човек може да познае човека по много различни начини.Аз познавам другите по очите,защото те са прозорец към душата.Също така по действията и по нагласата за нещата.

Редактирано 19 август 200818 г. от kostadinb (преглед на промените)

Ох не знам вече по какво може да се познае човека. Дошло е до не знам . Знам само че много обичкам Бенетитко Перес Галдос ( моят животиняк) от когото много хорица биха могли да се понаучат на човещинка .

Ох не знам вече по какво може да се познае човека. Дошло е до не знам

Ако наистина до тук е дошло, то скоро ще започнеш да познаваш...

Много отдавна е дошло

Е, сега вече бие на "аз съм голям". Демек - не е дошло.

Никак ? И все пак може би интуицията не лъже. Във филма "Шесто чувство" твърдяха, че "интуицията е шепот на духа". Кой знае, може и така да е. Аз по принцип не се доверявам на хората, и въпреки това, все си мисля, че каквото и да правиш, както и да лъжеш ..очите ще те издадат...

ПОнякога лъже, но не винаги. По-напред прочетох, че трябва да опознаем първо себе си, та и аз мисля така. Едва, когато знаем ние какви сме, как реагираме в различните ситуации, тогава можем да се мъчим да гадаем по чуждите очи...

Съгласен съм, че първо трябва да познаваш себе си и чак тогава да опознаваш другите.

Като един странен човек имам и странен начин да опознавам доста бързо човека пред мен. По интересното е че в повечето случаи дори не ми се налага да комуникирам снего. Аз съм наблюдател и азучавам поведението на хората. В общи линии първите си изводи си правя още когато вида човека в дълечината, ако открия нещо заради което да се жгеладам в очите му го правя, ако ли не просто го подминавам. Знам че половината от вас ще ме помислят за смахнат и няма да сгрешат особено, но то това си става с времето при някой хора Тялото може да ви каже толкова много, трябва само да се вгледате.

Съгласен съм, че първо трябва да познаваш себе си и чак тогава да опознаваш другите.

Като един странен човек имам и странен начин да опознавам доста бързо човека пред мен. По интересното е че в повечето случаи дори не ми се налага да комуникирам снего. Аз съм наблюдател и азучавам поведението на хората. В общи линии първите си изводи си правя още когато вида човека в дълечината, ако открия нещо заради което да се жгеладам в очите му го правя, ако ли не просто го подминавам. Знам че половината от вас ще ме помислят за смахнат и няма да сгрешат особено, но то това си става с времето при някой хора Тялото може да ви каже толкова много, трябва само да се вгледате.

Един човек ако от пръв поглед не ти хареса, значи рано или късно ще се разочароваш от него.Ако първото впечатление е добро, то остава до края.

Е, сега вече бие на "аз съм голям". Демек - не е дошло.

А сега аз разбрах че човек не може да си отпусне душата с теб. Ето едно съвсем обикновено човешко изказване. Ти винаги търсиш под вола теле.

Един човек ако от пръв поглед не ти хареса, значи рано или късно ще се разочароваш от него.Ако първото впечатление е добро, то остава до края.

Стига да можеш да го погледнеш без предразсъдъци. Всъщност първия поглед е важен, но не трябва да разчиташ, че той може да ти каже всичко. Зад "първия поглед" стои допирът, контактът между аурите. Именно той дава усещането, което изпитваме срещайки даден човек.

Един човек ако от пръв поглед не ти хареса, значи рано или късно ще се разочароваш от него.Ако първото впечатление е добро, то остава до края.

Май не си ме разбрал(а). Неговоря за харесване или не. Аз не правя разграничение между хората по външен вид, аз просто ги наблюдавам безпристрастно и определям сам за себе си дадена личност от кой тип е. Това си е само мое мнение разбира се. хората се познавам много бързо какви са, само трябва да се вгледаш.

Редактирано 14 септември 200818 г. от elman (преглед на промените)

Херман Хесе

В МЪГЛАТА

"Тъй странно е да бродиш в мъглата!

Шубрак и камък самотни са там,

Дърво дървото не вижда в гората,

Всеки е сам.

С приятели пълна за мен бе земята,

Когато животът ми светеше цял;

Сега, когато припада мъглата,

Не виждам край себе си никой поспрял.

Не е стигнал до знание чудно,

който нищо не знае за тъмното тук,

що неповратно, безшумно и мудно

разделя човека от друг.

Тъй странно е да бродиш в мъглата!

Тоз живот самота е за бродника там.

Никой на другия не вижда душата,

Всеки е сам!"

Е мъж си значи мъглата е мъжка енергия по памет от " Пътуване към Икстлан" но не съм сигурна, много отдавна съм я чела. Сам но никога самотен да знаиш от кака ти щото на нея звездите и го говорят . Това което исках да кажа всъщност е - Благодаря за стихотворението. Ееех думи, понякога имам чувството че си говорим на езика на ентите а всъщност всичко се чува в тишината между тях. Поздрави!

п.п. Сега да не вземеш да си събориш покрива, че да ти проговорят и на теб

Редактирано 17 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Херман Хесе

В МЪГЛАТА

"Тъй странно е да бродиш в мъглата!

Шубрак и камък самотни са там,

Дърво дървото не вижда в гората,

Всеки е сам.

С приятели пълна за мен бе земята,

Когато животът ми светеше цял;

Сега, когато припада мъглата,

Не виждам край себе си никой поспрял.

Не е стигнал до знание чудно,

който нищо не знае за тъмното тук,

що неповратно, безшумно и мудно

разделя човека от друг.

Тъй странно е да бродиш в мъглата!

Тоз живот самота е за бродника там.

Никой на другия не вижда душата,

Всеки е сам!"

Мъглата е прекрасно природно явление.Благодаря ти и аз ,Венци!Скрива ненужните детайли и дава магически облик и на най баналните или познати места.Тази зима нарочно се напъхах в една мъгла.Невероятно бе усещането.И светлината става една много особена.