И да поискаш да познаеш човека, то е все Едно и Също, което може да бъде познато.

Редактирано 19 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Как можем да познаем човека?

Не можем да го познаем.

Големи актьори ,голям театър.Спектакъла живот -в едното действие е един ,в другото съвсем различен.

Аз споделям мнението на haidukpikaso, отказала съм се отдавна,не искам да ги познавам хората ,приемам ролята която са си избрали и гледам театро.

Дълбочината на подсъзнанието е толкова голяма ,че дори себе си не знам дали познавам.

Така я-ние второстепенни роли вече не играем

И сме уморени пък и нищо не вдявате

Антракт

Овца е думата в българския език, която може да бъде изписана напълно погрешно - уфсъ, но значението й да не се променя.

Алморот

все съм си същата

и Слънцето е все едно и също...

И грешното сгреших Благодаря че ме поправи грешката е вярна

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

Да, има нещо вярно в това!

По начина му на мислене, по това какво желае-иска, към какво се стреми, какви са целите му, и какви са делата му!

Ааааа тук съм съгласна

Що имам чувството, че аз съм го писала това . Едно наум друг път, все съм си същата... (уфсъ )

Присъединявам се към доверчивите маймуни. А отдавна съм се отказала да мяткам едно на ум, човек е такъв какъвто е.

И най-интересното е, че още вярвам в че във всеки човек има зрънце светлина /нарочно не употребявам "добро", защото това е относително понятие/. А вярата в тази светлина може да я разпали. Това е положението.

... човек е такъв какъвто е.

И най-интересното е, че още вярвам в че във всеки човек има зрънце светлина ... А вярата в тази светлина може да я разпали. Това е положението.

100%

Един бърз поздрав за теб

http://uk.youtube.com/watch?v=n_SEI6pQqCE

И най-интересното е, че още вярвам в че във всеки човек има зрънце светлина /нарочно не употребявам "добро", защото това е относително понятие/. А вярата в тази светлина може да я разпали. Това е положението.

За съжаление не и в тъмните личности

"Така че вместо да си отидем от тъмната личност,когато тя си "свали маската",ние оставаме с нея.

И отчаяно се мъчим да спасим чудесния човек,който сме сигурни,че се крие в нея.

Почти ни е невъзможно да си представим,че чудесният човек не се е загубил,а просто никога не е съществувал.

Тъмните личности се чувстват най-добре сред потиснатост,страх,безпокойство и емоционален хаос.

Така че щом веднъж ви причинят която и да било или всичките отрицателни емоции,толкова по-голяма власт ще имат над вас.

А ние,белите личности,не бива да им доставяме това удоволствие."

Силвия Браун

И отчаяно се мъчим да спасим чудесния човек,който сме сигурни,че се крие в нея.

Почти ни е невъзможно да си представим,че чудесният човек не се е загубил,а просто никога не е съществувал.

Не е липсата на светлина в душата на всеки един от нас, а желанието ти да спасяваш това, което не ти можеш да спасиш, илюзията на твоето възприятие тоест е причината да не видиш и да не съумееш да внесеш светлина в тъмнината. Не бъркай това възприятие с Божественото, което единствено ни познава истински.

Редактирано 20 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Не е липсата на светлина в душата на всеки един от нас, а желанието ти да спасяваш това, което не ти можеш да спасиш, илюзията на твоето възприятие тоест е причината да не видиш и да не съумееш да внесеш светлина в тъмнината. Не бъркай това възприятие с Божественото, което единствено ни познава истински.

E как да я дам тая светлина като не я искат изобщо

E как да я дам тая светлина като не я искат изобщо

Даването не е нещо лично. То е между човека и Бога. Ние всички се учим да даваме най-доброто на най-лошия - чрез Бога. Трудно е, но когато се научим, светът ще се излекува от повечето си болежки.

Редактирано 20 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

azbuki

Даването не е нещо лично. То е между човека и Бога.

Интересно бога къде е... не ли в човека е и той.

Ние всички се учим да даваме най-доброто на най-лошия - чрез Бога. Трудно е, но когато се научим, светът ще се излекува от повечето си болежки.

Ако се научим и да даваме най-доброто по най-добрия начин, светът няма да има нужда от лекуване, понеже няма да има какво да лекува.

Начинът е важен, защото и най-голямото добро, поднесено по неподходящ такъв, се превръща много лесно в зло.

Има едно златно правило в езотериката - не прави непоискано добро...

защото... не е ли поискано, не е узрял човека за него и то може да се възприеме погрешно за зло.

И нещо по темата...Как можем да познаем човека?

По даването.

И по вземането.

Редактирано 20 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Не е лично и чрез Бога рекох аз.

Редактирано 20 април 200818 г. от azbuki (преглед на промените)

Да, не прави непоискано добро! Да, Бог е в нас! Да, като не ти го искат външно дай го вътрешно без външни изяви, душата знае, всяка душа откликва на любовта защото това е нейното естество. Давай, без да очакваш да получиш

Редактирано 20 април 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Да, не прави непоискано добро! Да, Бог е в нас! Да, като не ти го искат външно дай го вътрешно без външни изяви, душата знае, всяка душа откликва на любовта защото това е нейното естество. Давай, без да очакваш да получиш

Неможеш постоянно да даваш,по този начин се изхабяваш,трябва и поне по малко да вземаш,трябва да има равновесие..

А моето лично виждане по принцип е-доверие в никой и нищо,никога неможеш да си сигурен,че и най-близкия няма да те предаде..това не е писимизъм а реализъм..за щастие или нещастие такъв е света в който живеем ,да има и добри хора,но как можеш да си сигурен,неможеш да си сигурен..може и да звучи смешно или жалко,но вследствие многото хора които съм познавала и познавам ми трябва около 5 мин. за да преценя какъв човек стои пред мен и колкото пъти интуицията ми е казавала"лош"си викам бе ай се доверявам аз на 5 мин преценка..но рано или късно се оказва,че е било по-добре да се доверя на интуицията ми..

Интересно, Езоп се сетил за един начин за разпознаване на човека. С един камък пред банята... Върши работа!

Интересно, Езоп се сетил за един начин за разпознаване на човека. С един камък пред банята... Върши работа!

))))

А за разпознаването на душите е нужна дарба.

Или просто да се разпознаят...

Ако могат да се чуят...

Красиво форумско спокойствие днес... Така наистина могат да се чуят и душите...

Редактирано 10 май 200818 г. от Венцислав (преглед на промените)

Никак ? И все пак може би интуицията не лъже. Във филма "Шесто чувство" твърдяха, че "интуицията е шепот на духа". Кой знае, може и така да е. Аз по принцип не се доверявам на хората, и въпреки това, все си мисля, че каквото и да правиш, както и да лъжеш ..очите ще те издадат...

))))

А за разпознаването на душите е нужна дарба.

Да, възможно е и да е така!Или по-точно да имаш развити нужните сетива вътре в теб!

Наблюдение. Човек показва много от себе си в поведението си спрямо другите и най-вече когато е сам.

По действието!

Не вярвам много на думите , а гледам, какво върши !На думи всеки е велик и праведен и незнам къв, обаче ако се наложи да действува в определена ситуация,ако не е това което е говорил преди -се компрометира!

по делата ще ги познаете ,са казали древните

ама това не е от 2000 г то е много по старо,просто е взаимствано!

Опознаването е труден и продължителен процес и във времето позициите се променят!!

поздрави

Подкрепям твърдо този пост Браво!

И аз!

Не е лесно да разпознаеш човека, понякога светлината лъха от цялата му същност, а друг път това, което излъчва може изцяло да те заблуди... Доста съм грешила относно хората, може би защото винаги гледам положителното и доброто първо. И все пак времето и поступките му, показват и доказват стоиноста и същността му...

Само ще добавя , че вида лъже ...

Човек човека трудно познава в реално време. Обикновено човек познава друг човек... след време. По празнината, която е оставил след себе си.

Мисля, че така познаваме повече себе си. Празнина винаги остава и почти винаги е от желанието за притежание на егото. Но, възможни са и други... Обаче именно за тях е било нужно познаване, тоест доближаване и преди последвалата липса. А при тези условия свързаността остава и липсата е нещо непонятно... май...

За да познаем човека, просто трябва да го доближим. Но големия ни авторитет ни пречи, понеже ходи на мили пред нас.