с други думи казано, това е един субективен процес при който човек класифицира хората най-общо в две групи : такива, които си заслужава да се опиташ да опознаваш и за в бъдеще и хора, с които нямаш желание да имам нещо общо още от самото начало.

Това наричам за себе си "първия поглед". Предполагам, че ти се е случвало в последствие да установиш доста голямо разминаване в "опаковката" и "съдържанието" и да последва разочарование.

Мисля, че познаването на хората трябва да включва и разочарованията, т.е. разочаровани или не, да проявим разбиране към тях и да не допускаме положителното ни отношение да прерастне в отрицателно, иначе казано-като сме викнали "Осанна", да не крещим "Разпни го". В крайна сметка идеални хора няма, а и всеки си носи кръста сам.

Редактирано 3 май 201016 г. от Нел (преглед на промените)

Да познаеш даден човек можеш само като станеш въпросния човек. А преди това самият ти да бъдеш човек, да опознаеш човека в общия смисъл и себе си в частност. Само така можеш да различиш какво от това, което виждаш, действително принадлежи на човека отсреща, от това, което ти привнасяш към образа му. Да си човек е необходимо за да можеш да се отъждествиш с другшя, да го почувстваш, да го разбереш, да вникнеш в гледната му точка, но в същото време без да потънеш изцяло в образ.а му Разбира се, ако можеш да видиш и аурата, мвого от това което другият крие или сам не осъзнава от себе си, ще бъде лесно забелязано.

на 18.04.2008 г. в 12:14, Алморот написа:

Как можем да познаем човека? - "По светлината на неговите мисли, желания и действия" е казал Дънов и аз мисля, че е прав. А вие по какво познавате човека срещу вас какъв е??? Поздрави!

Познавам хората единствено по делата им .

Мисля си за търговците на роби, за които хората са били стока. Е, за тях въпросните роби, може би не са били хора, а животни, но почти всички знаем, че това е оправдание. Сега роби официално няма, но пък склонността да удовлетворяваме собствените си амбиции за сметка на другите е все още жива. Все още доста силна. 

Много от това, което днес приемаме за човешко, в бъдеще може да ни изглежда нечовешко. Можем ли правилно да преценим, кой и кое към коя епоха принадлежи? Към коя епоха може да бъде отнесена неговата човечност? Повечето ще привидят в себе си човека от бъдещето, желаейки да са над човека от масите. Но дали някога са се замисляли изобщо, какво е да си човек?

преди 20 часа, Theros написа:

Мисля си за търговците на роби, за които хората са били стока. Е, за тях въпросните роби, може би не са били хора, а животни, но почти всички знаем, че това е оправдание. Сега роби официално няма, но пък склонността да удовлетворяваме собствените си амбиции за сметка на другите е все още жива. Все още доста силна. 

Много от това, което днес приемаме за човешко, в бъдеще може да ни изглежда нечовешко. Можем ли правилно да преценим, кой и кое към коя епоха принадлежи? Към коя епоха може да бъде отнесена неговата човечност? Повечето ще привидят в себе си човека от бъдещето, желаейки да са над човека от масите. Но дали някога са се замисляли изобщо, какво е да си човек?

В кой век живееш?  

Робство и търговия с човеци отдавна е архаизъм. Познанията пък за другия или другите отдавна са обосновани и класифицирани. 

Към днешно време е по-важно да разбереш другия от кой тип е? => В смисъл спрямо тях ти какъв се явяваш? Привърженик към някой или някои или си индивидуалист. 

Всеки философ из миналото е бил индивидуалист. На база на това то създава съответната теория, която в последствие или прераства в школа или се счита от професионалистите във философията като "дървена", т.е. такива индивиди вулгарно ги наричат "дървени философи"!