Мъглата е прекрасно природно явление.Благодаря ти и аз ,Венци!Скрива ненужните детайли и дава магически облик и на най баналните или познати места.Тази зима нарочно се напъхах в една мъгла.Невероятно бе усещането.И светлината става една много особена.

Що през зимата!?! Фатката е да го направиш през лятото аз така направих . Мъжка му работа...

п.п. Там ви е мястото на вас в мъглите

Редактирано 18 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Що през зимата!?! Фатката е да го направиш през лятото аз така направих . Мъжка му работа...

п.п. Там ви е мястото на вас в мъглите

През зимата е малко вероятна мъглата,особено като е 10-15 градуса под нулата,та затова ми се стори толкова интересна и мистична.С много сняг и лед и заскрежени дървета/толкова заскрежени че изглеждаха като цъфнали с огромни бели цветове/ нещата просто изглеждаха съвсем различни.Все едно бях в Зоната.И поради нищожната видимост се изгубих в смешно малък и сравнително познат район.Беше неповторимо изживяване.

Може и да си права-през лятото едва ли щях да настина така зверски.

През зимата е малко вероятна мъглата,особено като е 10-15 градуса под нулата,та затова ми се стори толкова интересна и мистична.С много сняг и лед и заскрежени дървета/толкова заскрежени че изглеждаха като цъфнали с огромни бели цветове/ нещата просто изглеждаха съвсем различни.Все едно бях в Зоната.И поради нищожната видимост се изгубих в смешно малък и сравнително познат район.Беше неповторимо изживяване.

Може и да си права-през лятото едва ли щях да настина така зверски.

През лятото преди години един спасител планински направи точно това. Заведе ме в гората на познато място в мъгливо време. Бухнахме се точно в мъглата за да ми даде урок, да не си въобразявам че познавам мястото. Много мъдри уроци получих от него онова лято. На връщане една змия ми изпълзя между краката с невероятна скорост. Можеш ли да си представиш аз с каква скорост се телепортирах до хижата!?! А той само спокойно ме погледна и ми каза - Абе приземи се бе, те все още не летят. Сега разбирам, че не са чак толкова лоши посетримите, само че не ми се ще да ги срещам...И понеже го казвам, сигурно ще ми се случи, за да си преодолея отвращението и страховете. Това аз ли си го признах!?! Точно аз със змийската тема . Тцтцтцтц

Редактирано 19 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

През лятото преди години един спасител планински направи точно това. Заведе ме в гората на познато място в мъгливо време. Бухнахме се точно в мъглата за да ми даде урок, да не си въобразявам че познавам мястото. Много мъдри уроци получих от него онова лято. На връщане една змия ми изпълзя между краката с невероятна скорост. Можеш ли да си представиш аз с каква скорост се телепортирах до хижата!?! А той само спокойно ме погледна и ми каза - Абе приземи се бе, те все още не летят. Сега разбирам, че не са чак толкова лоши посетримите, само че не ми се ще да ги срещам...И понеже го казвам, сигурно ще ми се случи, за да си преодолея отвращението и страховете. Това аз ли си го признах!?! Точно аз със змийската тема . Тцтцтцтц

Защо ти е посестрима змията?От къде си сигурна че не е бил змийчок?Но искаш ли да се върнем на темата?Отговора е:никак не можем.Истината е че всичко е относително.Хората постоянно се променят,така че никога не можеш да видиш пълната картина.Е всички се опитват с различен успех,да се придъжат към някакъв образ,но това е илюзия.

Човече ние себе си не можем да познаем напълно камо ли хората . Човекът е тайна непознаваема. Но все пак, за мен е важен първия поглед той никога не ме е лъгал, аз съм се лъгала, но първия поглед не. А за змийчоците, ми може и така да е

п.п. Хмммм казваш, може да са ми побратими, а не посестрими. Змийчоците имам в предвид. Ха не се бях сетила. Получих прозрение

Редактирано 19 септември 200817 г. от Алморот (преглед на промените)

Между другото не е ли това най-вълнуващото нещо!? Винаги да търсиш, винаги да откриваш и да знаеш че край не съществува? Поздрави!

ПО ПОГЛЕДА

ПО ПОГЛЕДА

:clap: Много як отговор! Благодаря!

"Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“

Из* Важни и належащи неща

е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“

Из* Важни и належащи неща

Това ми прозвуча малко като: "Лява ръка десен джоб" Защо ли? Неможем да познаем някой само по погледа, да наистина от него научаваме доста за човека, но има и различни погледи на един и същи човек. Тялото говори повече. Слушайте се и в смеха ми, в усмивката, ръцете и тогава погледнете очите и се уверете дали си мислите правилно или грешите.

Здравейте,

ще Ви дам един пресен пример как се познава човек по погледа - в един от многото варианти.

Завчера случайно попаднах на Биг брадър4 - дъщеря ми го гледаше и аз приклекнах набързо да погледна.

Даваха онова момче, което се правеше на лудичко. Аз веднага клъвнах и го заоплаквах, а дъщерята ми вика: Майко, това е артист - когато той беше с две деца до трактора в селото.

По-нататък, когато момчето влезе в залата със зрителите и го дадоха много отблизо - видях очите му - е, умен и съсредоточен поглед.

После разбрах, че не сме сбъркали.

Друг пример - аз имам една приятелка, много възвишен човек е - тя има поглед и даже начин на говор при различни хора, различни ситуации и пр.

С годините се научих да разпознавам детайлите, но винаги ми е била много интересна. Тя е много добър човек и този си талант го използва - или пък е неволно - не знам, но е винаги за добро и добрини!

Редактирано 28 септември 200817 г. от slindan (преглед на промените)

Това ми прозвуча малко като: "Лява ръка десен джоб" Защо ли? Неможем да познаем някой само по погледа, да наистина от него научаваме доста за човека, но има и различни погледи на един и същи човек. Тялото говори повече. Слушайте се и в смеха ми, в усмивката, ръцете и тогава погледнете очите и се уверете дали си мислите правилно или грешите.

Погледни хубаво цитата:

"Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“

Поздрави!

Погледни хубаво цитата:

"Човек като те погледне, знаеш какъв е. Знаеш дали обича истината, или не. Казвате: „Този човек не ми харесва.“ Аз съм виждал жени, които, като дойде някой гостенин вкъщи, казват на мъжа си: „Не ми харесва този човек.“ Тя не е учила физиогномика, селянка е и казва само: „Не ми харесва този човек.“ В погледа на този човек има нещо. Турците имат една поговорка: „Тебе гледа, мене вижда.“

Поздрави!

**************************************************

Има едно древно правило,че ако искаш да опознаеш човек гледай със сърцето си ,поста който цитирам за подразбиране.В повечето хора това е вродено и никога не лъже ,така че не всичко което виждат очите е реалистично/ все пак това е орган на зрението първоначални данни но и е вход към душите ни/

**************************************************

Има едно древно правило,че ако искаш да опознаеш човек гледай със сърцето си ,поста който цитирам за подразбиране.В повечето хора това е вродено и никога не лъже ,така че не всичко което виждат очите е реалистично/ все пак това е орган на зрението първоначални данни но и е вход към душите ни/

ето аз например гледам със сърцето си към един мъж и ми се струва , че го познавам от предишен живот, но не знам какво ми е причинил в този предишен живот- знам само ,че съм го обичала.

Може би имам сметки за уреждане с него. Дали аз нещо лошо съм му направила и сега се връща в живота ми, за да ми отмъсти?

Уж имам интуиция , но за него не мога да позная. Нищо не мога да позная.

В последно време се улавям, че съм се научила в някаква степен да познавам даден човик, дори по мълчанието му. Всъщност, когото мълчим, ние можем да кажем много неща, достатъчни за извод на човекът отсреща.

Редактирано 22 май 200917 г. от shefkata (преглед на промените)

последно време изобщо не изкам да го познавам

:clap: Много як отговор! Благодаря!

Аз също мисла, че очште казват всичко

Не съди за книгата по корицата ú.

Трябва да прекараш известно време с човека за да опознаем парактера му и самия него.

Редактирано 9 март 201016 г. от EGO venit luvo (преглед на промените)

ДЪРВОТО СЕ ПОЗНАВА ПО ПЛОДОВЕТЕ

А. Само глупакът търси круши на ябълково дърво.

Б. Наведе ли се клонът, ще се наведе и дървото.

В. Човекът се познава по делата.

Г. Злото не може да се прикрие.

Орая, индиански вожд

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.

Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.

Орая, индиански вожд

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.

Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.

На въпроса, с отговор:

СТАРИЯТ ВОЙН

Аз съм Гостун,старият войн,

горд е родът ми Вокил.

Ето ги раните ми по гърдите-

не един враг съм сразил.

Тази война за мен е последна,

нямам зад себе си брод.

Тук ще дочакам края на дните,

в моя угасващ живот.

Пред духовете на дедите ми,

изричам войнската си клетва днес-

да падна в битката със чест,

да падна в битката със чест,

и нека Тангра над духа ми бди!

Не искам почести и власт,

не иснам почести и власт,

на мен ми стига само,

да падна в тая битка с чест!

Тежко настъпват ромейски кохорти-

веят двуглави орли.

Носят войната пред нашите порти,

свили надменно очи.

Мечът изтегля мойта десница,

конят препуска в галоп.

Рамо до рамо в плътна редица,

с мене е моят народ.

Пред духовете на дедите ми,

изричам войнската си клетва днес-

да падна в битката със чест,

да падна в битката със чест,

и нека Тангра над духа ми бди!

Не искам почести и власт,

не иснам почести и власт,

на мен ми стига само,

да падна в тая битка с чест!

Бих я попитал - Харесваш ли света и нещата в него?

"... Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден..."

ето го моето мерило, с него първо меря себе си - не успея ли да я видя... вътре в мен нещо тотално не е наред, защото я има и ако не я видя, значи ми е замърсен погледа... на сърцето

а другите хора... тях ги усещам, пак със сърцето си(интуитивно), понякога ми е трудно да разбера противоречието на първия поглед... това го сторнирам за моя сметка.

Осланям се на интуицията си. Тя рядко ме е подвеждала относно характера на даден човек. Във визуален план очите и чертите на лицето са много издайни....дори усмивката понякога. Естествено по- ясна представа човек може да добие едва след вербално общуване. Тук е мястото да се поясни, че под "познаване" аз разбирам краткото и ясно филтриране на характера на човек, пречупено през призмата на собствения мироглед и его или с други думи казано, това е един субективен процес при който човек класифицира хората най-общо в две групи : такива, които си заслужава да се опиташ да опознаваш и за в бъдеще и хора, с които нямаш желание да имам нещо общо още от самото начало.

По действията му ,на думи всички са силни.А мълчанието не винаги е знак на съгласие.Аз лично ценя дребните неща.