Стефан Чолаков

Не само в България - по принцип в цял свят с малки изключения (мисля, че Саудитска Арабия е едно от тях) държавата признава, че определени правоотношения с чуждестранен елемент ще се уреждат от чуждо право, което ще бъде зачитано и прилагано от местните съдилища. Брак между двама чужди граждани е един от многото примери. Но всяка държава си запазва правото да не зачита право, чието прилагане би довело до остър конфликт с основните ценности в съответното общество - въпросното възражение за обществен ред.

Да.

Не мога да твърдя, че познавам шериатското право. Както посочих, имало е случай, в който български съд се е сблъсквал с чуждо право разрешаващо многоженството. Наистина случаят е от преди десетилетия, от тогава може нещата да са се променили. В бълграските учебници по международно частно право (поне за Общата част на Стоян Сталев съм сигурен) се разглежда въпроса как би трябвало да постъпи съдът, ако норма на българското международно частно право препраща към право допускащо многоженство. От където и правя предположението, че такива правни системи все пак съществуват, макар и да не мога да посоча конкретно една или друга държава. Ифи, имах предвид дело, което се гледа пред български съд по отношение на чужди граждани от страна, която допуска многоженството. Както споменах, такова дело е имало и съдът е присъдил издръжка на втората съпруга, именно като съпруга, независимо че по бълграското право втори брак е не само незаконен, но и е квалифициран като престъпление. В такава ситуация, ако норма на българското частно право препраща към право, допускащо многоженство, то няма да се прилага като противоречащо на българският обществен ред (основните правни и извънправни ценностни категории зачитани в България). Въпреки това по отделни въпроси съдът ще третира няколкото едновремени брака за действителни, когато става въпрос за присъждане на издръжка (мисля, че такава ще се дължи по бългаското право, дори и националното право на страните да не я предвижда, отново възражение за обществен ред) или за установяване на произход, мисля. П.С. Колкото до въпроса за равенството на мъжа и жената... Въпросът е колкото правен, или ако щете - философски, колкото и фактически. На практика дори в Европа жените получават по-скромно заплащане за една и съща работа спрямо мъжете и имат много по-малки шансове да заемат лидерска позиция, независимо дали в политиката, бизнеса или религията. that's going to chanche soon, i think.

Зависи от правото на съответната държава. Мисля, че в държавите, които прилагат шериатското право многоженството съществува. Българското право забранява двуженството и гражданини на държава, която допуска многоженство не могат да сключат законно 2-ри или следващ брак по българското право (възражение за обществен ред), но то зачита определени последици от състоянието на законно (според правото на чуждата държава) многоженство - например за плащане на издръжка българският съд ще третира и двата брака като действителни. Имало е истински такъв случай, не помня за граждани на коя ислямска държава ставаше дума.

Напук на Закона за авторското право и сродните му права, ето линк към цялата книга в електронен вид. Форматът е .doc (Microsoft Word). http://truden.com/download-file-438.html Друга книга със малко или много близка тематика, написана от западен автор е "За смъртта и умирането" - на Елизабет Кюблър-Рос. Не съм я срещал в електронен формат за сега. Както и книгите на д-р Реймънд Мууди. Ето линк към една от тях (май общо съм виждал 3 или 2?): http://www.spiralata.net/kn_bul/moodi.zip

Не мисля, влагаме един и същ смисълът - "егото" е съвкупността от маски, които носим на лицата си. "Егото" е не-битие. И отново видимият свят ни дава метафора за това - мракът не е "нещо" сам по себе си. Той е просто липсата на светлина. В момента, когато слънцето изгрее, мракът неизбежно се разсейва. Може да прозвучи малко странно, но това е и разбирането на християнската традиция и доктрина - злото е несъществуващо. Често пъти едно и също може да бъде означено с различни понятия или еднакви понятия да изразяват различни неща. На определен етап от развитието на човек може да бъде много полезно да "разчупи" рамките на собствената си традиция и да се опита да открие концепциите и практиките свързани с тях през гледната точка на друга традиция. Упражнение за напреднали :-). На по-ранен етап може да е много объркващо. Но мисля, че на теб би ти се отразило добре. П.С. Това, което написах се отнася не само за будизма. Ако имам работа с ревностен православен християнин бих му предложил да прави поклони в джамия, а убеден мюсюлманин бих натирил да го мъчи някой дзен-будистки учител. Важното е садо-мазохизмът да процъфтява Както илюзиите, така и реалността са въпрос на възприятие. Разликата е, че ако откажем да вярваме в илюзиите те се разпадат, а колкото и да отказваме да вярваме в реалността - тя си остава. Не можем да направим нищо, за да я премахнем. Мнозина считат, че да преследваш собственото щастие е егоистичен мотив. В един изцяло взаимосвързан свят личното щастие на един човек рефлектира върху щастието на всички останали хора. И обратното. Многократно подчертаваш, че просветлението е "за другите". Но в един изцяло взаимосъвързан свят "другият" е едновременно фикция и реалност - фикция, защото всичко, което правиш "за другите" неизбежно се отразява и на теб самият, и реалност - защото съзнателният свят и възприятието на "другият" не зависи от твоите представи и вярвания по въпроса. Хетеротичната суперструнна теория е доловила една от метафорите за Реалността, макар физиците да не я схващат като метафора - съгласно тази теория елементарните частици са самопораждаща се съвкупност - има я, защото я има, съществуват безкраен брой видове частици, но при наличните енергии можем да възприемем само краен брой от тях. Простота изразяваща себе си в безкрайно разнообразие и безкрайно разнообразие пораждано от простота...

"А някъде, на топло зад очите ми узряват като гроздове Вселени" Петя Дубарова. Съгласен съм с думите на Ринпоче. Ще си позволя да кажа и аз няколко думи в допълние. Физическата Вселена е изпъстрена с метафори за Абсолютната Реалност. Тялото на всеки човек е такава метафора, която ни дава нагледен пример за това как стоят нещата в действителност. Погледнато в генетичен план всички клетки в тялото са една клетка - защото всички те са онази първа клетка получена в резултат от сливането на яйцеклетката и сперматозоида - когато тя се дели първо на 2, после на 4, и т.н. Погледнато във функционален план всички клетки образуват едно цяло - организмът. И парадоксално - всяка клетка съществува като самостоятелен организъм, различен както от цялото тяло, така и от всяка друга клетка. Нещо повече. Процесът на деление, на координация и специализация позволява на човешкото тяло да има възможности несравнимо надхвърлящи възможностите на същият брой едноклетъчни организми - количестените натрупвания са приминали в качествен скок. И това отново е метафора - нито един Човек не може да сътвори сам Вселена. Вселените възникват в резултат от координираните действия на безброй човешки личности. Можем да погледнем на тях като за едно цяло и да ги наречем "Бог" и ще сме прави. Можем да погледнем и като на безброй уникални и неповторими индивиди и да наречем Силата, която твори и разрушава Вселените "Човечество" и отново ще бъдем прави. Процесът на постигане на Реалността включва в себе си едновремено разграничаване и сливане. Човек се учи да разпознава това, което е от него самият от нишките, които свързват душата му, диктуват поведението и мислите му. Разграничава себе си от всичко останало, разпознава се като съвършенно уникална и неповторима личност. Обратната страна на този процес е отварянето на съзнанието към чувствата, мислите, спомените и преживяванията на всички живи същества. Ставаш "другият" без да преставаша да бъдеш себе си - точно за това се говори в гностичното "Евангелие на Тома": "В деня, в който станете единни, ще станете двойнствени" - човек осъзнава себе си и като уникална и неповторима личност и като неделема част от всичко съществуващо. И отново метафора на човешкото тяло - тялото съдържа в себе си всяка една клетка и това е очевидно. Но и всяка една клетка носи цялото тяло в себе си, защото под формата на ДНК носи "запечатан" неговият план. Цялото се самосъдържа във всичките си части. Всеки Човек е представител на цялтото Човечество. Би могло да се направи и друга аналогия на същите форми - ние се намираме във Вселената и това е очевидно. Но и цялата Вселена е вътре в нас самите, а това вече не е очевидно и изисква човек да опознае себе си и света в неговата дълбочина, точно както едва появата на съвременната физика, химия и биология позволяват да се установи неочивидният сам по себе си факт, че цялото тяло присъства като идея във всяка една от своите клетки. П.С. Вало често подчертава алтруистичната същност на Просветлението. Това е колкото вярно, толкова и невярно. Мотивите, които сме свикнали да смятаме за "егоистични" могат да бъдат най-малко толкова добър източник на подтик за стремеж към Реалността, колкото и тези, които сме свикнали да считаме за "алтруистични". В крайна сметка и двете стават безсмислени, защото в един изцяло взаимосвързан свят всичко, което правим по отношение на себе си се отразява на всички останали, и всичко което правим на другите хора се отразява на нас самите. Тази взаимосвързаност съществува винаги, но при повечето хора на подсъзнателно ниво и непрекъснато поражда импулси контролиращи мислите, чувствата и поведението на хората. Едва когато приемем да допуснем взаимната свързаност на съзнателно ниво започваме да разбираме източникът на много от нашите мисли, чувства и постъпки и ставаме свободни да избираме собственият си житейски път.

"Опознай себе си и ще опознаеш боговете и Вселената" Сентенция приписвана на Орфей "Познай себе си" Сократ “Когато опознаете себе си, ще бъдете разпознати. И ще разберете, че вие самите сте деца на живия Отец. Но ако не се опознаете, вие сте в бедност и вие самите сте бедността” Исус от Назарет според Евангелието на Тома "Това, което търсиш е това, което търси" Франсиск от Азиси

При всяко положение ми допада вкуса на Ошо - и аз харесвам красивите жени и луксозните автомобили :-) И ментосвам - бях обещал да не пиша повече в темата

Как така става че Далай-лама го е признал за просветлен учител? Очевидно се налага да попиташ Далай-Лама :-). Аз мога да отговарям само за собствените си думи :-) Намерих още един цитат, който ще ти хареса :-): И едното и другото не променят мнението ми :-)

"Моите диамантени дни с Ошо" - Ма-Шен-Преньо или нещо от сорта. Няма някаква "вълшебна" техника. Просто много ми се искаше да се справя с проблемите, с който се сблъсквах и както се знае - който търси, намира. Използвал съм различни методи, не методите са най-важното. Ако човек има достатъчно сериозна причина може да направи почти всичко. Ако питаш за конкретна техника за медитация мога да ти предложа 2 малки книжки, който са ми били доста полезни. "Медитацията" на Свами Рама и "Техника на спокойствието" на един австралийски автор, в момента не помня името. Ако се интересуваш от тълкуване на симптомите, бих ти предложил "Болестта като път" на Торвалд Детлефсен и Рюдигер Далке.

Същото може да се каже за Хитлер, Гьобелс, Мао, Ленин, Муун, Рон Л. Хъбърд и още доста народ. Не бих нарекъл позицията си "тотално отричане на Ошо". Изказвам твърдение, което от моя гледна точка е доказано, за да го считам за факт, не е задължително да е така за теб или за другиго - Ошо не е бил това, за което се е представял. ОК, приключвам с тази тема :-) Усмивки.

Съгласен съм с Вало и съм далеч от мисълта да ругая Ошо. Всяка човешка личност е неизразимо прекрасна, Ошо е човешка личност, следователно Ошо е неизразимо прекрасен :-) Въпросът опира до това, което посочих - Ошо никога не е бил това, за което се е представял. Никога не е имал истински опит в самопознанието. За разлика от формалното образование самопознанието не е нещо, което да може да бъде прочетено в книга, макар книгите сами по себе си да могат да бъдат повод за самопознание. Погледанато от друг зрителен ъгъл - процесът на самопознание е и процес на оздравяване, на самовъзстановяване. Истинското самопознание е процес на израстване на личността, който засяга всички нива и всички аспекти от живота на човек. Физическото здраве например. Малко нескромно ще дам пример със себе си - по време на "истинска" медитация за няколко секунди се самоизлекувах от заболяване на храносмилателната система, което "влачех" повече от 10 години. А преди това се отървах от цял "букет" алергии и хроничен синузит, който ме тормозеше 8-9 години. В момента мога да ходя 60 км или да пробягам 10 км, независимо че в продължение на близо 2 месеца не съм имал практически никаква физическа активност и че съм се родил с пролапс на митралната клапа на сърцето. И тъй като Ошо никога не е имал личен опит в самопознанието, не би могъл да води хората по пътеки, които той самият никога не е извървял. По този начин насърчава изграждането на лъжливи представи у хората и намалява шансовете им за истинско самопознание, а това значи и за истинско здраве - психическо и физическо.

Така. Филмът е израз на същият начин на мислене, които позволява на американците да нахлуят в Ирак. Или пък на нацистите да изпратят еврейте в концлагерите. Разликата е само в позицията на автора. Но рамката е същата - добро vs. зло, жертва vs. грабител. В случая не визирам по никакъв начин твърденията и фактите - от моя гледна точка дали те са верни или не е съвършено маловажено. Важното е, че жертвата и насилникът са точно еднакво отговорни за случващото се и разполагат с еднаква власт да го променят или да го оставят такова каквото е. Ако на някой не му харесва да бъде жертва - ами да не го прави. Изследванията на извършители на тежки престъпления свързани с насилие показват някои общи черти - те рядко са склонни да признаят ролята си на насилници - виждат себе си като жертва - на обществото, на конкретните обстоятелства или на пострадалият. Склонни са да омаловажават или напълно да отричат страданията на жертвата. Отказват да видят ситуацията от нейната гледна точка. Изхождайки от установените в обществото понятия за "добро" и "зло" никой не иска да види себе си като насилник. Хората се стремят да изглеждат "добри" в собствените си очи. На практика това става чрез филтриране и изкривяване на възприятието и фактите на подсъзнателно равнище. Единият от начините е дехуманизацията на другата страна - например нацистката пропаганда малко по малко отрича човешките качества на еврейте и подготвя съзнанието както на непосредствените палачи, така и на обществото като цяло за Холокоста. При това - масовото унищожаване на еврейте не е влизало първоначално в ничии планове, вкл. на Хитлер - той е предлагал тяхната депортация в Палестина или на Мадагаскар. Но веднъж отключен процесът на промиване на мозъците е повлиял на собствените си организатори и е породил спирала на ожесточаване на насилието. И така, единият начин за оправдаване на насилието е дехуманизацията на другата страна. А вторият е лицемерието - на жертвата се признават човешки качества, насилникът има грижата да организира собствените си представи и възприятие по начин, да изключи от съзнанието си насилническият характер на действието си. Всичко се прави в името на доброто, на възвишени и светли идеали, често пъти - в името и за благото на жертвата. В тази ситуация, именно защото човек не иска да види себе си като насилник, остава заклещен в позицията на насилник - стереотипите в начина на мислене не му позволяват да види действителното положение на нещата. Невидимата страна на този процес е, че жертвата разполага с точно толкова власт, колкото и насилникът. Насилникът се страхува да види, че е насилник, а жертвата се страхува да осъзнае с колко много власт разполага. Защото това би я извадило от позицията на жертва и ще я лиши от облагите на самосъжалението и самооправданието в собствените очи. Ще я принуди да осъзнае, че другата страна има над нея точно толкова власт, колкото тя сама и е дала. И тъй като "насилникът" и "жертвата" са елементи от едно и също уравнение преходът от едната роля към другата е спонтанен и лесен - преживели Холокоста еврейте с лекота усвояват маниера на мислене и поведение на нацистите по отношение на палестинските араби. Точно същото би се случило ако авторите на филма вземат властта. Начинът да се излезе от този порочен кръг е честността - пред самия себе си. Победителят не се страхува да види себе си нито в ролята на насилник, нито в ролята на жертва и затова не е нито едното, нито другото.

Във "философията" на Ошо няма нищо негово. Всеки папагал може да повтаря това, което е чул. Ошо никога не бил това, за което се е представял, нито е имал истински личен опит в самопознанието. Лесно е да познаеш човека, който е победен в свещенната битка за живота си, но всеки дезертьор може да разказва красиви истории да се представя за победител. Като знам биографията на Ошо, болестите от който е страдал и 2-3 негови книжки, които съм прочел мога да ти кажа какво е представлявал като човек: егоцентричен, инфантилен, контролиращ.

Благодаря, ще го изгледам. Началото изглежда интересно. Усмивки.

Ако Ошо има 1% истина в това, което говори заслугата не е негова, а на философското му образование. Колкото до твърдението, че Мохамед бил неук - нормалните хора "учат" това, което могат да чуят от другите, за суфият всичко и всички са повод за учене. За хора като Мохамед или Руми ученето е толкова естествен процес, колкото и дишането, независимо дали имат формално образование или не. Куранът е написан така, че който трябва - ще разбере всичко, който не трябва - нищо няма да разбере. На всеки според акъла.

Всяка една религия е конкретно историческо проявление на вечни истини. Всички правила и всички закони предписвани от религиите имат подчинена, функционална роля. Съотношението между човешката личност и религията е съотношение между цел и средство - всички религии, вкл. християнството и ислямът са създадени за хората и имат своето право на съществуване докато носят на хората повече полза, отколкото вреда. На по силно основани това се отнася за всяко конкретно правило предписвано от религиите. Евангелието дава един добър пример за противоречие между цел и средство, между форма и съдържание. В Тората почитането на съботният ден е една от 10-те Божи заповеди, самото сърце на религиозната доктрина и практика. Налага се да правим разграничение между истинският мотив за въвеждане на едно религиозно (и всякакво друго) правило и видимата аргументация за неговото въвеждане. Формалният аргумент за почитането на съботният ден, посочен в Тората се извлича от разказа на книгата Битие - Бог работил 6 дни, на 7-ят си почивал. Истинската причина за почитането на съботният ден е различна - по този начин човек получава възможност да се откъсне от ежедневните стереотипи и модели на поведение и мислене. Принудителното бездействие е познат от зората на човечеството начин за предизвикване на трансови състояния - лишено от стимули във външният свят съзнанието се насочва към вътрешният и по този начин се човек се научава да разпознава, контролира и интегрира разрушителните импулси идващи от подсъзнанието. Истинската цел е разрушаване на стереотипите и разгръщане на вътрешаната свобода. В продължение на столетия практикувана това правило само по себе си се превърнало в догма, в стереотип. Стигнало се до момент, в който единственият начин да се реализира целта към която била насочена тази заповед било да се наруши нейната буква. Това е същността на конфликта между Исус и фарисейте. Фарисейти вижда само буквата на закона, Исус е виждал неговата същност и цел. Това е и смисълът на думите: "Не дойдох да наруша Закона, дойдох да го изпълня". Но в случая духът на закона може да бъде изпълнен единствено чрез нарушаване на неговата буква. Този конфликт между същност и форма, между буква и съдържание е вътрешно присъщ и неизбежен за всички религиозни и квазирелигиозни системи, вкл. и за будизма. Всъщност, особено за будизма, защото отричайки неговият историчен и конкретен характер, както и наличито на догми будистите губят шанса да направят разграничавеното между форма и съдържание и да актуализират формата в съответствие с нуждите на времето и обществото. Това между другото. В крайна сметка всяко едно общество стига до точка, в която неговите потребности съответстващи на моментаната му зрялост надхвърлят рамките на религиозната, идологическа или философска доктрина в рамките на която протича ежедневието на хората. Тук възможностите са 3. Първата е религиозната и доктринална рамка да еволюира (а всички религии и философски учения са изградени по начин, който допуска това да се случи) в съответстие с нуждите на обществото. Втората възможност е, религията да престане да случи като дреха, която защитава тялото и да се превърне в усмирителна риза, която малко по малко да задуши обществото, на което е създадена да служи. Именно това се е случило с древният Израел. Това се случва в момента и с голяма част от ислямският свят. Третата възможност е, обществото да разкъса и изостави ригидната и отказваща да се промени доктринална рамка и да потърси нов, собствен път на развитие. Разбира се, на практика се случа комбинация от всички тези 3 сценария. Въпросът е, кой от сценариите ще е доминиращ.

Някъде в Тората, имаше една история, подробностите ми се губят, но горе-долу беше следното: докато еврейте носели ковчега на Завета, един от носачите се подхлъзнал и тръгнал да пада. Друг еврейн, който стоял наблизо посегнал да задържи и да предпази ковчега от падане. И в същият момент го поразил гръм и го убил на място. Смисълът на тази история е, че Бог е силен да се защитава сам. Не обича, когато хората тръгват да го защитават. Приема го като неверие.

Молитва нa Франциск от Асизи Господи, направи ме инструмент на Твоя мир; при омразата нека посея любов; при обидата - прошка; при съмнението - вяра; при отчаянието - надежда; при мрака - светлина; при тъгата - радост. О, Божествени Учителю, благослови ме не да търся утешение, а да утешавам; не да бъда разбиран, а да разбирам; не да бъда обичан, а да обичам; защото давайки получаваме, защото като прощаваме, биваме опростени, и защото умирайки се раждаме за вечен живот.

1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. 2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. 3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове. 4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. 5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва: 6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". 7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог". 8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му: 9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. 10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш". 11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха. Евангелие според Матей, гл. 4 *** Безпътечни стъпки гонят безпосочни ветрове - на мечтите мои конят търси дни и светове. А безименна планета ме изгаря нощ и ден. Тя в съня ми светъл свети, приближава се към мен. И дървета пожълтели ме поглъщат със листа, от върха им с яхта бяла към звезди ще полетя. И ще дойде ден - и конят ще открие светове; и от дланите ми ще се ронят и звезди и ветрове. И незнайната планета ще превзема в светла нощ. От плътта и ще засветя като мед от слънчев кош. Но ще бъда най-щастлива, че земите си от плам и планетата красива аз на хората ще дам! Петя Дубарова

Ами с един приятел сте ходили на бар и здраво сте се запили. Говорили сте си някакви дивотии, а като сте изтрезняли - и двамата не помните какво сте говорили. Това, което сте си говорили за вас е колективно несъзнавано - споменът съществува, но в конкретният момент конкретните хора нямат пряк достъп до него. Събирате се пак на чашка и като се натряскате хубаво - вземате, че си спомняте какво сте говорили миналият път. Сега това за вас е колективно съзнавано. А може единият да не е бил толкова пиян - като изтрезният си спомня разговора. Това, което е несъзнавано от позицията на другия, за него е съзнавано. Същото със сънищата - сънуваш, сънуваш, а като се събудиш - не помниш нищо или почти нищо. В будно състояние, това което е било част от съзнаваното се е превърнало в част от несъзнаваното. Юнг разглежда религията и митовете от гледна точка на колективното несъзнавано. И за него е именно това - защото няма съзнателен спомен за източника на идеите и представите изразени в Свещенните писания. Тъй като всички хора, които познава са в същото положение, той прави допускането (погрешно) и за хората, които са създали текстовете, които анализира. Проектира собственият си modus vivendi върху бял лист. Което прави и Фрейзър. От текста на Фрейзър можем да научим много неща за неговите психични нагласи, очаквания и проекции, и твърде малко за идеите вложени в Битие. Мислил е, че изследва текста, а всъщност изследва себе си, без да е в състояние да го осъзнае. Това се отнася в по-голяма или по-малка степен и за тракийската и древногръцката митология. Хората, които са създавали митовете често пъти са знаели какво говорят и за тях същото словесно съдържание е имало коренно различен смисъл от това на хората, които след това са запазвали и разказвали митовете поколение след поколение. Нещо ми омръзна да повтарям едно и също. Тората е учебник. Ако имаш желание и сила - използвай я. Усмивки.

Всъщност ние сме обсъждали тази тема и преди - подписвах се като drahshta :-) Присъства. Само че за автора на Битие то е колективно съзнавано. Невъзможно е да се посочат аргументи, поради причината която изтъкнах - разбирането на Библията не е интелектуално по своят характер, макар интелектуалният елемент да присъства и да е много силен. Разбрирането на Тората е състояние, начин на съществуване, на мислене и на възприятие. Не може да бъде непосредствено предадено на друг човек, точно както никой не може да се храни или да отиде до тоалетна вместо теб :-). В разбирането на Тората, Евангелието или Курана има няколко етапа, през който човек минава последователно. Най-базовото равнище е буквалното разбиране на Свещенните книги и тяхното интерпретиране като Божествено откровение или - (според личната нагласа на човек) - като мит, легенда, опит на определена група да обоснове властовите си претенции или т.н. В зависимост от умстената си нагласа на този етап човек приема тези книги или като неоспоримо Божие слово или като човешко творение породено от конкретният исторически контекст... Иглеждащи противоположни, в своята същност тези 2 възгледа са проява на приблизително едно и също равнище на възприятие и мислене, вариациите са породени във вариациите на манталитета и отношението на човек към религията и живота в цялост. Учебници. :-) Написани по много нестандартен (от гледна точка на общоприетото мислене и възприятие) начин. Ако толкова държиш да разбереш как са написани и защо именно по този начин, мога да ти предложа един съвремен "учебник", в който са използвани елементи от същата методика на обучението - "Къде на майната си зимуват раците или как да прилапаме 1 000 000 решения" от Мирзакарим Норбеков.

Разбирането на Юнг е породено от неговото собствено относително невежество по отношение на човешката психика. Това, което той схваща като "колективно несъзнавано" за авторът на Битие е колективно съзнавано. Разбирането на Библията не е интелектуално упражнение (макар да има и такъв много силен елемент), а състояние - лично и непредавемо. Интелектуалният елемент има стойност дотолкова, доколкото може да улесни човек да допусне скритото и дълбокото до себе си. Всеки човек сам по себе си е Тора.

В кампаниите 1939-1941-ва е участвала 1-на кавалерийска дивизия. След това май я преобразуват. Иначе в обозите на пехотните дивизии са имали над 500 000 коня. И артилерията в голямата си част е била теглена от коне. Справка - дневникът на ген.-полковник Халдер, нач. на германският ген.-щаб в първите години на ВСВ. Pz I не е имал оръдие. Въоръжението му е 2 картчници. Късоцевно 37мм оръдие има първият вариант на Pz III. След това ги модернизират и им слагат 50 мм дългоцевни оръдия за кампанията срещу СССР. Не на всички. А Т-34 наистина е изминавал 350 км. С едно зареждане. Като го заредиш отново с нафта - пак тръгва.