Споделете, моля ви ,как сте избрали религията си? Напоследак много мисля за това, че повечето хора, които познавам изповядват дадена религия без да са наясно с другите религии( да не говорим , че много често не са съвсем наясно и със собствената си ). И тогава как избираш да си точно от тази религия без познание за другите- все едно никога да не си опитвал друг плод освен ябълката и да твърдиш, че няма по вкусен от него. При вас как е- опитахте ли и другите плодове преди да кажете кои е най -вкусния за вас? Това ли е най-добрия начин да избера?

Много ти е интересна линията на разсъждение, обаче на мен ми е спусната религията отгоре в съгласие със семейните традиции на моя род. Кръстен съм в православна църква, не съм бил питан, но не роптая, защото вярвам, че символичен ритуал като кръщенето е един вид обвързване, като договор, с който трябва да се съобразяваш. Виж, вярата не ми е била спускана отникъде - вярвам в човека и това, че той е добър в същността си.

Ще си позволя да не се съглася... православен християнин съм и не съм си избирал религията!

Това не е като да отидеш и да си избереш обувки. Позволил съм си да се интересувам от много религии, но нямам идея - интереса ми към някоя религия да ме отдаде на смяна на това, в което вярвам аз и семейството ми.

Темата е не добре формулирана и не много интересна!

Лично мнение.

Много ти е интересна линията на разсъждение, обаче на мен ми е спусната религията отгоре в съгласие със семейните традиции на моя род. Кръстен съм в православна църква, не съм бил питан, но не роптая, защото вярвам, че символичен ритуал като кръщенето е един вид обвързване, като договор, с който трябва да се съобразяваш. Виж, вярата не ми е била спускана отникъде - вярвам в човека и това, че той е добър в същността си.

При мен също е така.

Може би много рядко човек се отказва от религията "завещана" му от родителите, за да се отдаде на друга.

Хиляди религии мога да сменя, но вярата ми е една. Затова наистина оправи си темата.

А според мен трябва да е точно така - Избор.

Глупаво ми се вижда да наречеш едно новородено - християнче, или както е в ислямския свят например - в документите на новороденото веднага пишат - ислям.

Когато човек е способен да разбира, може и сам да избира.Познавам хора, сменили религия, вяра, докосвайки се до нещо, което им е по - близко, по - истинско.

Родена съм в семейство на католици, но не споделям тяхната религия.Моите разбирания, моя избор е различен.Но се случи така именно заради предоставеното ми право на избор.

Всеки сам избира в какво да вярва и има такива, които са избрали.

Темата ми е интересна.

Нека не бъркаме скъпите семейни традиции с вярата...

А според мен трябва да е точно така - Избор.

Глупаво ми се вижда да наречеш едно новородено - християнче, или както е в ислямския свят например - в документите на новороденото веднага пишат - ислям.

Когато човек е способен да разбира, може и сам да избира.Познавам хора, сменили религия, вяра, докосвайки се до нещо, което им е по - близко, по - истинско.

Родена съм в семейство на католици, но не споделям тяхната религия.Моите разбирания, моя избор е различен.Но се случи така именно заради предоставеното ми право на избор.

Всеки сам избира в какво да вярва и има такива, които са избрали.

Темата ми е интересна.

Нека не бъркаме скъпите семейни традиции с вярата...

Когато нямаш друг избор, освен да се подчиниш на семейните традиции, защото религията просто не играе в живота ти толкова важна роля в живота ти, че да въставаш срещу близките си заради нея, та тогава именно може да се говори за нефункционалност на темата спрямо предназначението й.

А и посвещаването в тайнствата на дадено религиозно движение е малко или много обвързване с доктрината му, нали?

Не непременно възставане...аз бих го нарекла приемане.

Но това се случва само с четене, със знания, интерес, много труд и желание за разбиране.Можеш да вярваш в нещо различно, но това да не пречи нито на теб, нито на близките ти.

Просто усещаш в един момент че да се покланяш на някаква статуя...не е това, което те изпълва и задоволява...Така се случи с мен.Уважавам традициите в семейството ми, но личната ми вяра се различава.И тази разлика...поднесена им с любов, води само до разбиране.

Много е индивидуално.Налагането на определена вяра, религия, е неправилно.

Избор винаги имаме, той е съобразен само с нашия вътрешен свят и с нашата необходимост от промяна.

Свободни сме дори да не вярваме.Личен избор.

Да, в правото сме да си избираме в какво да вярваме, но избора на друга религия неминуемо ни откъсва от средата, в която сме израсли. За някой може да е добре, но за мен не! Някак си с друго око се гледа на хора, които се лутат, сменяйки си религията. За мен не е никак добра идея това. Най-малкото дължим уважение на родителите си!

В времената в които живеем не са същите като тези преди 2 века примерно. Най-висшата религия според мен и то условно казано, е свободата (свободата да търсиш). И ако някой казва, че е избрал религия поради душевно, умствено или друго прилягане на концепциите в нея, или пък тази на родителите му задоволява нуждите от празници, на които да преяда обилно с точно определени храни (агнешко, халва, яйца, свинско по Коледа, шарани по Никулден и пр.) той е прав за себе си. Ако някой изобщо има нужда от религия и тя запълва празнината му, значи няма проблем.

Редактирано 23 април 200719 г. от universum (преглед на промените)

Според мен религията се определя от месторождението. Нямам предвид Петрич или Враца, а Европа, Азия, Африка. Всичко започва от семейството. То те възпитава на определени принципи, които са обвързани с изповядваната от него религия или неизповядването на никаква. Във втория случай детето има избор. В първия има избор, когато вече не е дете. Религиите в по-голямата си част си приличат и не мисля че са много хората, които са я сменили. Общо взето всички търсят доброто в човека, опитват се да те ограничат в някои морални норми (според мен поне една от тях вече не е актуална) и да ти вменят калъп за поведение. На въпроса "Вярваш ли в Бог?" някои казват "Да, аз съм христянин (или мюсулманин)" или пък "Не съм религиозен!". Че кой те пита дали си религиозен? Аз тоя въпрос го разбирам дали вярваш в нещо по-више и по-добро, нещо божествено, а не дали изповядваш някаква религия.

Има едно нещо обаче, което не разбирам. Ще се изразявам с термини, които слушам по телевизията, тъй като не съм много запознат - радикален ислям, шириат. Може и да бъркам термините, за това ще обясня какво имам предвид. Мъжа върви напред и си цъка броеницата, жената няколко крачки назад, натоварена като магаре, виждат й се само очите. Роб бе, роб. Животно. Не е жена, а животно. Подобно отношение на религия към човек ми е непонятно. Даже имаше виц как жената върви пред мъжа си, а не зад него; защото се движат в минно поле. Това за мен не е религия. Това някой някога си го е измислил за да си живее живота. И го е превърнал в религия за да изглежда нормално.

Смятам че децата трябва да се учат на ценностите на религията, която изповядва семейството. Родителите да обясняват на децата си че има и други религии. Така детето ще може само да избере като порасне. То не може да избира докато е дете, за това избора се прави от родителите му. Ако детето е повярвало в ценностната система, на която е учено от родителите си, то вече е направило своя избор. Пък и това да не е като да си избираш нещо от менюто на кръчма. Седиш си днес и си викаш "Чакай да вида сега каква религия да си избера". Всичко става несъзнателно и започва от семейството.

Първо да кажа за себе си-православен (ортодоксален) християнин съм.кръстен съм на 26 години-като наистина АЗсъм избрал да приема Светото Кръщение от православен свещенник след години лутане из дебрите на различни вероизповедания и екзотични учения.Казвам-след години,защото още от 15-16 годишен започнах да посещавам курсове и семинари по "сравнителна религия" и марксизъм-ленинизъм.В самата формула,която се изрича при тайнството аз съм се отрекъл (напълно съзнателно) от лъжливите учения,и врага човешки,както и съм приел Христос за спасител (отново напълно съзнателно).

Второ-няколко поста по-горе ми направиха впечатление:

.....Религиите в по-голямата си част си приличат и не мисля че са много хората, които са я сменили.....

Не е така-много хора и в древността (за пример мога да ти дам Анадола и Северна Африка-там е люлката на християнството,най-големите центрове на християнството като Ефес,Смирна,Кападокия са приели исляма като религия,след появата на Мохамед,и то доброволно,без принуда!),а и сега-погледни само за многобройните секти и "Синтетични религии,които се множат в САЩ и западна Европа.

Когато нямаш друг избор, освен да се подчиниш на семейните традиции, защото религията просто не играе в живота ти толкова важна роля в живота ти, че да въставаш срещу близките си заради нея, та тогава именно може да се говори за нефункционалност на темата спрямо предназначението й.

А и посвещаването в тайнствата на дадено религиозно движение е малко или много обвързване с доктрината му, нали?

не само те "обвързва"-ти ставаш част от общността.Това е като да имаш едно ново семейство,само че свързано не по кръв,а по вяра.

А щом вярваш-това става доминанта в живота ти,и старите ти връзки (семейни,приятелски и др.) вече не са толкова важни за теб.Т.е. семейството ти няма нищо общо в съзнателния ти избор на религия.Ти или си вярващ в Бог (богове) или не си-просто е.А ако само формално си член на някоя религиозна общност-толкова по-зле за теб.По-добре излез от нея.

........според мен религията ще остане в миналото след някой друг век и ще се изповядва една нова религия : "информацията"........

Е-това няма да е "религия",а неверие.Информацията няма нужда да се вярва в нея-тя просто си съществува.

Или може би си предствяш света след катастрофа-посттехнологична ера,в която свещеници принасят жертви в чест на Информацията и се кланят на бог "БАЙТ" (или "килобайт"),в храмове,украсени с дискети и харддискове?

Да избереш друга вяра/религия/ не означава непременно да отхвърлиш тази на своите близки.

Колкото и странно да звучи, има хора, които приемат съзнателно избора на другите.

Това че вярвам в друго, не означава че отричам религията на моите родители.

Самоосъзнаване, будизъм, поглед вътре, осъзнаване на същността ти, стремеж към добро - това в никакъв случай не може да вреди.

Защо като заговорим за избор на религия, всеки изтъква само един пример - излизане от християнство и приемане на ислям.

Учението на суфите например - с моя любим цитат отново -

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра."

На кой може да навреди това?За какво откъсване от средите говорим.Когато човек се интересува и чете, а не приема сляпо налаганите догми и правила, неминуемо стига до тук.Без да желае, вижда и открива пукнатини, нередности.Когато се разрових, видях как цялата тази работа издиша.Търсенето е един безкраен процес...изпитвайки духовен глад/което не означава непременно вяра в Бог/ човек започва да търси.Да се обърнеш към себе си, да послушаш сърцето си, да научиш повече за своята същност, призвание, да се откриеш, да се самоусъвършенстваш...как би навредило на близките ти.

Друг е въпроса със сектите и сатанизма.Но отново е личен избор, който ценя.За всичко си има време...както не можеш да накараш едно малко дете да избере религия, по същия начин не можеш и един недорасъл духовно, не-готов, да избира.Тогава такива хора просто следват пътечката, начертана им от години традиции и закоравели семейни правила, и това им е достатучно.Бих ги посъветвала, ако не приемат нещо, то да не пречат на другите да го приемат.

Човек непрекъснато се променя, не само физически.Търси...а когато търсиш, неминуемо достигаш и до духовното...А за всеки то е индивидуално.Само за него.

Учението на суфите например - с моя любим цитат отново -

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра."

На кой може да навреди това?За какво откъсване от средите говорим.

Не съм съгласен с теб. Именно суфите са истински откъснати от средата - да останеш в света и едновременно с това - да умреш за света. Между суфият - независимо дали се нарича суфи, йогин, будист, исихаст и т.н. - постигнал Реалността и нормалните хора се разтваря бездънна пропаст. Ако поиска, той може да я скрие и да се престори на "нормален", но не може да я заличи... докато тези от другата страна не поискат да преминат.

...Във връзка с темата, сещам се за една много интересна книга, мисля казваше се "Пътешествието на Пи". Написана е по истински случай - едно момче преживява корабокрушение и няколко месеца живее на една лодка в океана заедно с един тигър - Питър Паркър също превозван и оцелял при корабокрушението. Главният герой като момче бил възпитан в индуизма, но като юноша приел и християнството и исляма - за ужас на неговия свещенник, брамин и ходжа

Да, drahshta, не е лесно да си различен.Различен - според всеобщите разбирания.Но ако това те прави щастлив, едва ли е необходимо да се опитваш да се впишеш в картинката, като скриеш или покажеш нещо.Важно е отношението, твоето, личния ти вътрешен свят и възприятия.А и какво значи нормален?Да постим, да ходим в неделя на църква и по Великден, да спазваме правилата...?Аз нямам нужда от храм нито от неделно училище.Нито от това, да доказвам нещо на някого, да налагам възгледи или да оспорвам тези на другите.Защото приемам всичко, всяка една религия и вяра, без вътрешна война - кое е право и кое криво.Не ми пречат на мен мюсулманите, защото знам в какво вярват, не ми пречат и католиците, всеки ден съм сред тях, присъствам на празниците им, радвам им се на вярата.Не ми пречат на мен и сектантите, нито влизам в спор с тях.Приемам ги.Защото знам че в един момент всеки достига до истината, своята истина, а за да достигне до нея, трябва да премине през всичко.Това мое възприемане ако ме прави различна, значи съм.Но да обичаш хората и да ги разбираш, не вреди на никого.

"Сърцето ми вече е способно да приеме всякаква форма - то е пасище за газели и манастир за християнски монаси, храм за идоли и Кааба за поклонниците, на Тората скрижалите и Корана. Аз изповядвам религията на Любовта, който и път да поемат камилите й. Любовта е моята религия и моята вяра."

Звучи красиво, но реалността е друга:

...а ако той се отказал от исляма и се бори против Аллах и неговия Посланник,то следва да бъде наказан със смърт или разпънат или изгонен

. Понякога човек няма свобода на избор, случаите в които близките приемат смяната на религията ти са рядкост, голяма рядкост. Пък и мисля, че в какво и как вярваш не е толкова важно. Да проявяващ човещина и уважение към другите хора - това е най-важното.

А и какво значи нормален?Да постим, да ходим в неделя на църква и по Великден, да спазваме правилата...?

"Нормален" означава да имаш "нормалните" разбирания и ценности възприети в дадено общество. Да откриеш истината означава да напуснеш света на общоприетите разбирания и ценности.

Безусловното приемане и разбиране на хората е най-прекият път към Реалността - напълно съм съгласен с теб. Но - да обичаш и приемаш хората около теб, такива каквито са е всичко друго, но не и безконфликтен живот. Именно това плаши и отблъсква хората, настройва ги срещу такъв човек. Не всички - тези, които се страхуват от самите себе си. Няма нищо случайно във факта, че Буда е бил отровен, че Сократ е бил осъден на смърт, че Христос е разпънат на кръста, че Мохамед е бил преследван. Дори самото присъствие на Жив буди у голяма част от хората техните най-дълбоки и тъмни страхове. Спомняш ли си разказа на Платон - как ако някой човек вземе, че се събуди от съня и поиска да покаже Истината на другите, те ще се опитат да го прогонят, а ако е не се откаже от опитите си и ще го убият?

И на самият Влюбен не му е леко в тази ситуация - представи си, че си единственият човек в поле, където всички около теб си блъскат главите в някой голям камък. Всичко около теб вече се е окъпало в кръв и пръски мозък, а хората продължават ли продължават. И знаеш, че нищо не можеш да направиш - ако се опиташ да говориш с тях отсреща има празни мъртви очи и всичко казано се забравя на мига... И единственото, което може да направи човек е, да стой и да чака. Да чака момента, в които в нечия все още не съвсем разбита глава ще се мерне дива и налудничава мисъл: "Чакай бе, това че всички правят така, означава ли непременно, че са прави?" Само че рядко се случва...

В Любовта чуждата болка не е вече само чужда...

drahshta, това се случва единствено ако желаеш да наложиш своите възгледи на другите.Аз не желая.Аз ги приемам с техния избор и не се опитвам да ги променям, затова и няма конфликт, а хармония.Не натрапвам своите разбирания на хората около мен и по този начин съжителствам в разбирателство дори с онези, които обожествяват папата и забравят за Бог.

m75 , разбирам твоите опасения, но пак и в тази тема ще повторя че от лични наблюдения знам, че няма смъртно наказание за онези, изоставили исляма заради друга религия.

Молба - нека не превръщаме и тази тема в оплюване на исляма.

drahshta, това се случва единствено ако желаеш да наложиш своите възгледи на другите.Аз не желая.Аз ги приемам с техния избор и не се опитвам да ги променям, затова и няма конфликт, а хармония.Не натрапвам своите разбирания на хората около мен и по този начин съжителствам в разбирателство дори с онези, които обожествяват папата и забравят за Бог.

Ифи, ако желаеш да наложиш своите възгледи на хората, те ще се събрерат на тълпа около тебе и ще те обявят за светец - Рон Хърбърт, Муун, "Махариши Деви", Хитлер, Волен Сидеров са първите примери, за които се сещам. Не всички, съгласен съм. Но мнозина. Нищо не плаши повечето хора така, както мисълта за Свободата. Затворник прекарал 40-50 години в затвора се подмокря от ужас при мислълта, че може да се върне към свободният живот. И е готов да убива, за да не се случи.

Независимо дали го иска или не, когато постигне Реалността човек се превръща във фонтан от благодат и всеки близо до него попива тази благодат. Самото присъствие на Свободен автоматично отключва процеса на освобожаване в околните - без да прави каквото и да е било целенасочено.

Милтън Ериксън, които за мен е най-забележителният терапевт на 20-ти век, когато е общувал с пациент свикнал да бъде малтретиран и обиждан почвал да му крещи. От опит знаел, че ако се отнесе човешки и мило с такъв човек той ще се отдръпне - защото не познава нищо друго освен бедността и всичко различно го плаши.

А да и папата - този христоматиен пример къде го забравих?

Редактирано 23 април 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

Звучи красиво, но реалността е друга:. Понякога човек няма свобода на избор, случаите в които близките приемат смяната на религията ти са рядкост, голяма рядкост. Пък и мисля, че в какво и как вярваш не е толкова важно. Да проявяващ човещина и уважение към другите хора - това е най-важното.

напротив-човек винаги има избор.Самият той си поставя оковите и решава дали да обръща внимание на другите и тяхното мнение или не.

прав си за човещината-наистина е най-важното,и то се проповядва от всички религии.

"Нормален" означава да имаш "нормалните" разбирания и ценности възприети в дадено общество. Да откриеш истината означава да напуснеш света на общоприетите разбирания и ценности.

..........................

Като си в Рим-прави като римляните,а?Ами ако си попаднал в племе на канибали-и ти ли ще ядеш с тях,и ще възхваляваш техния бог?Ами за "нормални" ли възприемаш човешките жертвоприношения на ацтеките и другите народи в Южна Америка?Тогава те са си приемали тези жертвоприношения за съвсем "нормални".....

Ами за "нормално" ли смяташ общество,в което можеш да убиеш чернокож и да продължиш да закусваш все едно нищо не е станало-защото негрите не са "хора" (за справка-обществото в ЮАР по времето на апартейд-а)........

Така стоят нещата и при религиите.

Правиш това-което въз основа на собственият си опит и знания смяташ за правилно.

drahshta, това се случва единствено ако желаеш да наложиш своите възгледи на другите.Аз не желая.Аз ги приемам с техния избор и не се опитвам да ги променям, затова и няма конфликт, а хармония.Не натрапвам своите разбирания на хората около мен и по този начин съжителствам в разбирателство дори с онези, които обожествяват папата и забравят за Бог.

Ифи, единственият начин да си в хармония с мъртвите е ти самият да си умрял. Единственият начин да си в хармония с лъжците е ти самият да си лъжец. Между Живота и Смъртта може да има временно примирие, но не и исктински мир - в крайна сметка ще победи или едното или другото. Трета възможност няма.

Ифи, единственият начин да си в хармония с мъртвите е ти самият да си умрял. Единственият начин да си в хармония с лъжците е ти самият да си лъжец. Между Живота и Смъртта може да има временно примирие, но не и исктински мир - в крайна сметка ще победи или едното или другото. Трета възможност няма.

Нека го обясня по друг начин.

Била съм в джамия и десетки пъти съм повтаряла в един глас с тях Бисмиллето.На църква съм целувала ръка на свещенник, имам първо причастие, кръстена съм в български манастир.Била съм на будистки събирания, участвала съм в занимания на кришнари.Разговаряла съм часове наред със сектанти, познавам сатанист, когото с удоволствие изслушвам.И още има...

Те никога не ме попитаха - Какво правиш тук сред нас, каква е твоята вяра, защо си тук.Те ме приемаха и се отваряха за мен.

Защо и аз да не ги приемам?

Не съм в хармония със смъртта, не мога, умирала съм с умиращи и заради човешко нещастие.Бих искала да можех да им вдъхна вяра че това не е края, че душата е нетленна, че не бива да се страхуват.Но не натрапвам своята вяра, а само като проводник на любов се опитвам да им дам мъничко от моята.Защото именно това е моята религия.Защото наистина за мен не е от значение кой в какво вярва и каква религия изповядва.Важна е човещината.Само.Любовта.

Но това не ми пречи да се съглася и с всяка дума от последното мнение на Тришко.Няма да ставам канибал, нито ще убивам цветнокожи.Любовта изключва насилие...

А когато няма битка, drahshta, няма победа, няма и победени.

В своя свят всеки един сам танцува своя танц със своя Бог, в сърцето си, и това е важно за него.

Темата ми е интересна.

Религията е не обществен модел, а е нещо лично. Колкото по-радиклни са хората по-отношение на религията, толкова по-силно е едно общество ,но по-инертни са хората, които го изграждат. Това е защото религията като основа на обществото не търпи фундаметални въпроси, които биха могли да разклатят обществото,а именно идеята на религията е да даде отговаор на фундаметнатлните фъпроси свързани с духовното у човека. Колкото по-малко едно общество е свързано с религията, толкова по-свободни са хората и толкова по-развита е културата и съзнанието. Религията е израз на личното търсене на човека. За това, ако едно общество е свободно, религията може свободно да се избира от човек, според нуждите му и според пътя за развите ,който си е избрал. Това автоматично изключва силовата пропаганда и заплахите свързани с религията. Автоматично изключва и претенции на семеството и на който и да е близък към твоето развитие като цяло. На едно семейство на род и общество не му трябва само религия, за да е сплотено и това го показват не само сегашната дествителност ,но и историята. Истината е, че в семейстовото децата получават основните моралните и религиозни основи. Ако семейството е силно и сплотено, в повечето случаи децата продължават традициите му,но това трябва да бъде личен избор.

В времената в които живеем не са същите като тези преди 2 века примерно. Най-висшата религия според мен и то условно казано, е свободата (свободата да търсиш). И ако някой казва, че е избрал религия поради душевно, умствено или друго прилягане на концепциите в нея, или пък тази на родителите му задоволява нуждите от празници, на които да преяда обилно с точно определени храни (агнешко, халва, яйца, свинско по Коледа, шарани по Никулден и пр.) той е прав за себе си. Ако някой изобщо има нужда от религия и тя запълва празнината му, значи няма проблем.

Абсолютно съм съгласен това отношение.

Смятам ,че нито родителите и още по малко други индивиди и организации може да имат претенции към духовното ми развитие, докато то не накърнява основните обществени правила. Не мислия, че в нормалните ежедневни взаимоотношения между хората , религията може да създае проблем. Това става проблем ,само ако има силова пропаганда и подтисничество. Към родителите си изпитвам само уважение и то не за друго, а защото са ми дали шанса да живея да се развивам и да уча. Не сме мравки и ако родиртелите ми имат претенции или са имали друго в предвид , когато са ме правили, зачи проблема си е изцяло техен. При мен с родителите ми нещата никога не са били такива. Т.е. не са ме раждали с някаква друга идея ,освен да продължа линята на рода,а може би също и за да не плащат цял живот данъци за това че нямат дете. По времето на комунизма е имало закон според, който след определена възраст, семйстовот започва да плаща данък ,ако не е имало дете след брак. Ако е нямало брак ,всички знаят за ергенските данъци. Допадат ми всички философии и идеи свързани с личното духовно развитие и свобода.

Най-класически пример за развито общество може да бъде японското. Освен христянстовото ,което е пренесено от европа от португалците, съществуват будизъм (това май всички го знаят) и тяханта първа религия, която се нарича шинтоизъм. Японците са си изградили такова общество ,че религията която човек проповядва там по скоро допълва общественото нужда ,а не е израз на обществена нужда. В япония сектите и особенно будистките секти не само не са незаконни, но и хората ги приемат като нещо абсолютно нормално. Мога да дам сума източници , в които става дума за японци, които са умряли дълбоко уважавани духовни учители и които в определн етап от живота си са сменяли сектите, в които са служили и това за тях е толкова нормално колкото и да си смениш къщата. Будистките секти не ти дават нищо по-различно освен друг подход и друг начин на практикуване, но целта им е абсолютно една и съща и тя е - получаване на лично просветление и пробуждане. Т.е. за тях смяната на секта означава смяна на метода

При мен религия в клсическият смисъл на думата няма. Мирогледът мие е конгломерат от много философии и религии ,но главно ми допада азиатския подход. Т.е. хората се разждат и единственият начин да живеят в хармония и качествено .т.е. да постигнат някакъв вид свобода приживе, а свободата е свързана съзнанателно развитие на личността в духовен и физически и умствен аспект. Трезвост и осъзнаване.

Та така това е. Само последно да добавя следното: В България хората имат уникална религиозна свобода и то не защото някой ни дава тази свобода ,а защото комунизмът е успял за 50 години да унищожи религиозниет устои в семейстовото особенно в голеймите градове ,където пропагандата се е вихрила непрекъснато. Изключения има естествено и то много, но е факт че децата, които да родени 70-те 80те да не говорим за 90те не са получили дори и най-соновно хрситянско образование. Следователно повечето от нас, стигайки до пълнолетие имат унникален шанс да развият себе си на чисто от религиозни догми. Естествено тов ае нож с много остриета и за това обществото ни е толкова слабо и хората един с друг са толкова несолидарни. Отделно се вихрят религиозни движения ,които могат да се развиват само в такива общества и имат за цел да зомбират овцете, за да ги изстискват до последно. Това е причината и въобще да се поставят такива теми тук Просто имаме шан да сме свободни да избираме и да търсим истината не в родителската идеология, която е добра по-принцип, защото работи, но рядко е най-добрата Аз интересуваки се от много странични и разнилични неща, приемаайки .т.е без да отхвърля нещо, което някога ми е било непонятно и опитвайки да вникна в идеята която носи енда или друга философия и осъзнавайки, съм на менние,че чистата религия по-скоро ограничава отколкото да дава лична свобода. За това е много важно всеки сам да има свободата да избира пътя, по който ще се развива.

Независимо дали го иска или не, когато постигне Реалността човек се превръща във фонтан от благодат и всеки близо до него попива тази благодат. Самото присъствие на Свободен автоматично отключва процеса на освобожаване в околните - без да прави каквото и да е било целенасочено.

Ако знаеш само колко са много тези хора...И факта че някои сред нас не приемат това, не променя нищо.

Много са онези, измъкнали се от закостенели разбирания, и са навсякъде, та даже и сред мюсулманите - понеже винаги ги сочат за негативен пример.Щом мен ме приемат мюсулманите, ще ги приемам и аз.И да не ме приемат, пак ще ги приемам.Това е техния избор.Човек, обърнал се към духовното се самоусъвършенства, независимо как и с каква вяра.Срещу мен има човек, и аз виждам човека в него.И ако потърси помощ от мен, тогава ще я получи.Както получавам и аз.

Неприемливо е за мен да се заклеймяват различните, или онези, приели различните, само защото - семейство, родители, традици...

Ифи, съгласен съм с почти всичко, което пишеш. И все пак... между нас се получава огромно разминаване в разговора. Може би защото не ти виждам очите и ти моите

Нека го обясня по друг начин.

Била съм в джамия и десетки пъти съм повтаряла в един глас с тях Бисмиллето.На църква съм целувала ръка на свещенник, имам първо причастие, кръстена съм в български манастир.Била съм на будистки събирания, участвала съм в занимания на кришнари.Разговаряла съм часове наред със сектанти, познавам сатанист, когото с удоволствие изслушвам.И още има...

Те никога не ме попитаха - Какво правиш тук сред нас, каква е твоята вяра, защо си тук.Те ме приемаха и се отваряха за мен.

Защо и аз да не ги приемам?

Не мисля, че казвам нещо различно... Всяка религия като исляма или учение като будизма е възникнало, за да отгвори на определени потребности. И съвсем не ми е думата за това... Към върха водят много пътеки...

Това с което напълно не мога да се съглася са следните думи:

А когато няма битка, drahshta, няма победа, няма и победени.

Битките са неизбежни. Само че истинският джихад е вътре в нас самите и "противникът" е мракът в нас самите. Противник, които можем да победим единствено като се обърнем с лице към него. Това е "свещенната война" проповядвана от Моххамед.

Любовта изключва насилие...

Да, любовта изключва насилие. И от друга страна - любовта не може без агресията. Звучи парадоксално, но не е. Защото безусловната любов - Агапе - е животът в неговата пълнота. Да обичаш означава да си Жив. Да си Жив означава да обичаш. И човек не може да обича истински, когато му липсва дори и най-малката частица от него самият.

Да си "проводник" на любовта означава, че Любовта е нещо принципно различно от нас самите... можеш да си проводник на нещо "чуждо" за теб. Агапе не различва чужди и свои...

Вътрешната свобода е Свобода - възможност да постъпиш и така и инак. Да размахаш камшик или да се оставиш да те бичуват. Да си агресивен или да си пасивен. Да прегърнеш човека или да го наругаеш.

Свободата, Истината и Любовта са три аспекта на едно и също "нещо". Във Вътрешната Свобода Човекът вижда всички хора такива каквито са, с всичките им недостатъци и ги приема и ги обича такива каквито са. С всичките им недостатъци. Пътят минава през това първо да обикнем самите себе си - с всичките си недостатъци. Да обичаме дори тогава, когато не обичаме.

Не съм в хармония със смъртта, не мога, умирала съм с умиращи и заради човешко нещастие.Бих искала да можех да им вдъхна вяра че това не е края, че душата е нетленна, че не бива да се страхуват.Но не натрапвам своята вяра, а само като проводник на любов се опитвам да им дам мъничко от моята.Защото именно това е моята религия.Защото наистина за мен не е от значение кой в какво вярва и каква религия изповядва.Важна е човещината.Само.Любовта.

Обич, съгласен съм с думите, които казваш. Не мога да преценя, доколко си искрена, когато ги казваш. По същата причина - не ти виждам очите. "Не мога да преценя" означава точно това - не мога да преценя.

Обич, надявам се, че не те нападам Макар че знам ли и аз?

Редактирано 23 април 200719 г. от drahshta (преглед на промените)