Баба ми е католичка, а аз съм кръстена в Православна църква..

Едно дете едва ли е способно да избере религията си до 18 годишна възраст, но нищо не пречи да избере в какво да вярва. Аз не вярвам на всичко християнско, вярвам в собствените си убеждения. Един достатъчно ерудиран човек трябва да научи повече и за другите религии, да открие приликите.. да види, че всъщност те се стремят към едно общо нещо - сплотеност и вяра в Бог, наричан с различни имена..

Моя избор не пречи на останалите и никой не може да ме накара да приема чужд. Освен, ако не повярвам сама..

анимизъм

лат. “душа” -изъм

рел. Форма на първобитно мислене, която приписва на всеки предмет душа; одухотворяване на всички предмети и явления в природата.

анимистичен, анимист

anima, -isma

За мен лично не съществува жива и нежива природа,тоест споделям анимизма.Бог е всичко което съществува и не съществува,аз също съм Бог(част от него)

Аз не се сърдя.

анимизъм

лат. “душа” -изъм

рел. Форма на първобитно мислене, която приписва на всеки предмет душа; одухотворяване на всички предмети и явления в природата.

анимистичен, анимист

anima, -isma

За мен лично не съществува жива и нежива природа,тоест споделям анимизма.Бог е всичко което съществува и не съществува,аз също съм Бог(част от него)

Аз не се сърдя.

Допада ми това мислене. Аз също мисля, че т.нар. неживи предмети имат нещо като "душа". От къде съдя за това? Моето хоби е да правя скулптурки от глина. Правя ги само, когато имам силно вдъхновение и порив. Само тогава успявам да сътворя нещо красиво. Тази силна и прекрасна енергия, която извира от ръцете ми не може просто да изчезне. Тя сигурно отива във фигурката и тя става по своему жива, с душа. Аз също смятам /въпреки, че за първи път прочитам тук за анимизма/, че бог е навсякъде и във всичко. Та нали и той е един вид скулптор.

Без да се сърдиш,но вярата в силите на природата се нарича "анимизъм".........и си е чиста форма на обожествяване на силите и

Не, ни най-малко не се сърдя.Само че аз не ги обожествявам, а просто се радвам и наслаждавам на красотата и силата на природата. Не е нужно да обожествяваш каквото и да било, да го въздигаш за да го уважаваш и да му се наслаждаваш.

Разчитам на своите знания и умения и не се надявам, че някакъв си бог ще ми помогне да се справя в ежедневните ми задължения или в труден момент.

Религия = съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система.

Моята религия е съмнението. Иначе съм атеист. Вярвам в смъртта, рака и СПИН-а. Вярвам и в атомно-молекулната теория. Но, не вярвам в непорочното зачатие.

Но, не вярвам в непорочното зачатие.

О, Девица е родила, но тази Дева не е Мериам...

Нека в тази тема обясня още малко какво означава за мен моя свободен избор и как се случи така, че пренебрегнах онова прекрасно усещане за съпричастност, поднесено ми от родители и близки с много, много любов - моята католическа религия, религията ми по рождение.

И защо.

Да се родиш католик означава да се родиш грешник.Автоматично ти приемаш първородния грях на Адам и Ева, и после цял живот, че и след него плащаш скъпо и прескъпо.Всички сме рожби на Грехопадението.

Съществуват множество грехове, които водят до Ад и Чистилище, ако не се покаем.Ако кажем че се разкайваме за определен грях, ако се отдадем на пълно покаяние, Бог ще ни изпрати за малко в Чистилището, но не завинаги.Няма да бъдем спасени от всички страдания.Бидейки в чистилището, ние ще чакаме да бъдат изгорени всичките ни грехове, извършени през нашия съзнателен живот на земята.Но поне няма да идем в Ада, където е завинаги.От друга страна, ако умрем в смъртен грях, заминаваме автоматично в Ада.Смъртните грехове са всички углавни престъпления - убииство, насилие, кражба.Простимите грехове са по - малко.Те са пропусната неделна служба, или да ядеш месо в петък/Това е било така до началото на 60-те години, когато папата обявил че консумацията на месо в петък вече не е грях./Но онези, хапвали месо до началото на шейсетте, сега са в чистилището, понеже тогава още е било грях.Посещението на неделните служби е задължително, под страх от наказание и страдания от Бог.

Друг абсурд в католическата религия е смъртта на некръстените деца.Ако едно малко бебе умре некръстено, то душата му заминава в преддверието на ада, където не е с Дявола, но не може и да е с Бога.Там душите не се наказват, те само са обречени на безбожие и на вечно лутане.Затова децата ни се кръщават веднага след раждането си, за да не страдат.Това ни се внушава от католическата църква.Светата римо-католическа църква, истинската църква.Всъщност, на католиците е забранено да посещават други църкви, или храмове на други религии.Това означава отлъчване.Монахините повтарят това на малките деца от училищна възраст още.Не бива да влизаш в друга църква, не бива да се кръщаваш, венчаваш в друга църква.Смъртен грях.

Значи - имаме рай, имаме ад, имаме Чистилище и преддверие на ада, имаме смъртен грях и простим грях.Съществуват още конфирмация, причастие и изповед - както и екзорсизъм и Екстаз.Съществуват светци - покровители и задължителни свети празници.Църковни.И в тези дни също сме задължени да ходим на църква.Ако пропуснем се смята за грях.Ако умреш с този грях в душата, без да си се покаял/изповядал, заминаваш в Чистилището.Затова задължително се ходи на изповед колкото се може по - често.Някои ходят веднъж седмично, други - всеки ден.Така изтриват греховете си, и са чисти, ако случайно се случи да умрат...Има си наказания, налагани или препоръчвани от свещенниците и монахините, които правят нещата по - леки, или заличават нацяло греховете.

Ама аз май се отплеснах.

Мисълта ми беше, че майчината ми религия, поднесена ми с толкова много любов, традиция, единство...се оказа за мен начин да ме държат в един постоянен страх от Бог, за да могат да контролират всяко мое действие, решение, постъпка.Църквата, организираната религия, има само едно предназначение - да ни внушава страх от Бога.Моята представа за Бог е само любов.Няма ад, няма чистилище, смъртта не е страшна и няма да ме горят в катранени казани рогати дяволи, ако допусна простъпка.С други думи - организирана религия - организирана престъпност.Не знам как стоят нещата точно с другите религии, дали страха от Бог е така налаган, дали някой вярва или не в тези смешки, но за да запазя своята вяра, трябваше да избирам.Не ми вдъхваше вяра статуята на Дева Мария и глупостите, които римокатолическите свещенници и папата непрестанно бълват.Не ми се виждаше логично някой богоизбран да решава какво е грях и какво не е, по простата причина че ние всички сме богоизбрани, ако съществува такова понятие.Ние сме Бог, и Бог е ние.Нищо от нашите минали действия и постъпки не води до някакви следствия, защото утре няма, няма и вчера.Всичко е резултат на нашето съзнание, на нашите мисли, на разума ни, и всичко е само една голяма заблуда.Има значение само нашата душа, която е нетленна, вечна, и мига сега.Сега.

Когато разказах това на моя свещенник, поиска от мен да се извиня на Бог - "Божичко, от душа и сърце се разкайвам, че Те обидих..." - и всичко щеше да си дойде на място.

Истината...тя е в нас самите.За всеки поотделно.Лично.Ние сме съвършенни и не съществува зло.И не е простъпка да се осъзнае това, не е грях, не е отлъчване, нито отделяне от "стадото" и семейството.

Та така...хахаха това е само една малка причина да избера друго.

И накрая - случайно попаднах на интересен линк, които сравнява много успешно...ъъъ...правилата в различните религии -

http://www.margaritta.dir.bg/2uli/02sravnenie.htm

Редактирано 29 април 200719 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Нещо като отговор и допълнение към написаното от Инфинити

При мен се случи много подобна история, която отчасти описах в темата за смъртта.

По времето, когато израстнах официалната идеология в България беше атеистична и материалистична. Почти непосредствено след началото на промените през 1989 година попаднах на семинар организиран от свръхортодоксално крило на православната църква - т.нар. "старостилци". По това време за мен представляваше огромен проблем да видя смисъла на краткотрайното си земно съществуване и се сблъсквах с огромен страх от смъртта. През цялото време за мен беше доста трудно да се "насиля" да вярвам в това, което ми казваше моят свещенник, защото (извинявайте за откровенността!) винаги съм бил изключително искрен пред самият себе си и буквално неспособен да се самозалъгвам за истинските причини за постъпките ми. Знаех, че към религията ме тласкат страхът, самотата и отчаянието и в същото време - отчаяно исках да вярвам.

Как се разпадна вярата ми в православните догми вече описах в друга тема, няма да се повтарям. Не ми останаха обаче лоши чувства - и досега уважавам вярата и отдадеността на моят адаш - отец Стефан, които оглавяваше в Пловдив въпросната "старостилна православна църква".

След раздялата с православието (на 16-17 години) вече нямаше как да скрия огромното усещане за празнота и безсмислие и то ме погълна под формата на депресия продължила с малки прекъсвания 6-7 години. В крайна сметка това "застинало състояние" - нито живот, нито смърт ми стана толкова мъчително и противно, че приех факта, че нашият живот е този, които е тук на Земята. Че сме просто искри, пробляснали на фона на Вечността, снежинки обречени да се стопят при първото докосване с огъня...

Налагаше се по някакъв начин да осмисля живота си и в дългите месеци самота внимателно преценях нещата, които съм преживял и които виждам около себе си. Стигнах до твърдото убеждение, че нито парите, нито успеха, нито общественото положение могат да ме направят щастлив. Наблюдавах родителите си и другите хора и ме ужасяваше факта, че те са заклещение в едно безвремие, в което всеки ден е като предишният, всичко се върти около едни и същи проблеми - едни и същи караници за пари и за отношенията между хората, едно и също отчаяние, едно и също усещане за безпомощност и неспособност да се погледне отвъд ежедневието. Обещах си, че това никога няма да се случи на мен и на децата ми. Виждах живота на хората като глупава и безсмислена игра, в която те са заклещени, без да го осъзнават. Игра, която можеш да спечелиш единствено като откажеш да играеш.

Пак по това време стигнах до твърдото убеждение, че само две неща ми носят истинско щастие - познанието и любовта. Казах си, че какъвто и да е животът ми никои не може да ми отнеме радостта от тези две неща и че колкото и да е кратък животът ми искам да опозная света, природата и хората колкото се може по-добре. Обещах си поне 3 висши образования, 2-3 доктората и да изуча основно поне 3 езика. Второто нещо, което си обещах, беше че ще се науча да обичам и приемам хората такива, каквито са. Когато наблюдавах хората стигнах до твърдото убеждение, че ако излезем извън тясната рамка на отношенията ни с даден човек и на неговото минало, на това което е направил и постигнал и погледнем на него само като на ЧОВЕК то неизбежно откриваме невероятна, неописуема и поразителна красота. Красота, която спира дъха. Обещах си, че ще се опитам да гледам на хората имено по този начин - като на хора, независимо какви са по народност, какво са направили или постигнали. Започвайки от самият себе си.

И така Познанието и Любовта станаха моя религия, ако думата религия тук изобщо е приложима.

Редактирано 1 май 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

С други думи - организирана религия - организирана престъпност.Не знам как стоят нещата точно с другите религии, дали страха от Бог е така налаган, дали някой вярва или не в тези смешки, но за да запазя своята вяра, трябваше да избирам.

Не бих заел толкова крайна позиция, макар и да съм съгласен с повечето аргументи на Инфинити.

От моя гледна точка всяка религия е инструмент създаден за решаване на конкретен проблем. Докато има съответствие между нуждата, която е извикала средството на живот и въпросното средство всичко е ОК. В смисъл, че ползите са повече от недостатъците.

И в друга тема бях писал, че когато започне да се получава разминаване между религията и обществото, на което тя е създадена да служи има 3 възможности за развитие:

- религията да се адаптира към новите условия и потребности на хората;

- да закостенее и да задуши обществото, на което е създадена да служи;

- или пък обществото да я надрасне да я разкъса като дреха станала твърде малка за тялото, което облича...

Освен това, струва ми се, че разпознавам в религиите - всички религии, скрита символика и ми се струва, че те се намират в определено съотношение, като част от едно голямо и смътно различимо Цяло. Трудно ми е да обясня тази символика, аз самият я схващам само отчасти..., а и доколкото мисля, че я схващам за сега предпочитам да не я споделям.

Като се връщам отново към думите на Инфинити - мисля, че ако човек се замисли и се опита да вникне в терапевтичните практики на Милтън Ериксън (и други терапевти, разбира се!) може да достигне до определени прозрения защо религиите са създадени такива каквито са...

Редактирано 1 май 200719 г. от drahshta (преглед на промените)

Създадох си я.

Със сърцето си. Православен християнин съм.

със Здраве

Абе аз ли съм тъп та не мога да разбера темата?!Аз не съм избирал нищо,религията си ми дойде по рождение...То с всички май е така,освен ако в последствие не я смениш което според мен е изключително рядко

Абе аз ли съм тъп та не мога да разбера темата?!Аз не съм избирал нищо,религията си ми дойде по рождение...То с всички май е така,освен ако в последствие не я смениш което според мен е изключително рядко

Ами, не си ти. Самата концепция е яко тъпа. Евала им правя на баптистите, че правят кръщенето по желание, когато кръстеният може да приеме или отрече идеалите на църквата.

Абе аз ли съм тъп та не мога да разбера темата?!Аз не съм избирал нищо,религията си ми дойде по рождение...То с всички май е така,освен ако в последствие не я смениш което според мен е изключително рядко

Прав си, че повечето българи са православни християни по кръщение, друг е въпроса каква част от тях изповядват и се самоопределят като такива. Не всички са приели Светото кръщение в ранна възраст, аз например приех кръщение малко след като се уволних от казармата и едва няколко години след това започнах да опознавам вярата си. Моят син за разлика от мен го кръстихме на един ден , защото се роди седмаче и имаше опасност да не уживее. Сега като влезе в църква иска да целува всичките икони под ред

със Здраве

Поправете ме ако греша,но все ми се струва че не е библейско хората да се кръщават от бебета.

Нали точно там се казва че трябва да приемеш и осъзнаеш вярата в Бога,да го помолиш за прошка и чак тогава да го приемеш и в сърцето си.

Сега се радвам че не съм била кръстена от бебе според каноните на православието.Избрах католицизма,макар още да не съм кръстена,смятам съвсем скоро да го направя.Не ме питайте защо съм избрала точно това,не мога да го обясня.

Смятам още и че това е строго личен избор и никой не може да го оспорва и поставя под въпрос.

Имам и един въпрос,който уви незнам къде да задам и ако не е за тук,моля да бъда извинена....

Та...къде мога да получа информация,освен в катедралата,разбира се,за това какво е необходимо за да бъда кръстена католичка?

Ако някой знае,моля за инфо......

Предварително Благодаря

Редактирано 1 май 200719 г. от merimna (преглед на промените)

Поправете ме ако греша,но все ми се струва че не е библейско хората да се кръщават от бебета.

Нали точно там се казва че трябва да приемеш и осъзнаеш вярата в Бога,да го помолиш за прошка и чак тогава да го приемеш и в сърцето си.

Сега се радвам че не съм била кръстена от бебе според каноните на православието.Избрах католицизма,макар още да не съм кръстена,смятам съвсем скоро да го направя.Не ме питайте защо съм избрала точно това,не мога да го обясня.

Смятам още и че това е строго личен избор и никой не може да го оспорва и поставя под въпрос.

Имам и един въпрос,който уви незнам къде да задам и ако не е за тук,моля да бъда извинена....

Та...къде мога да получа информация,освен в катедралата,разбира се,за това какво е необходимо за да бъда кръстена католичка?

Ако някой знае,моля за инфо......

Предварително Благодаря

Приятелка от Пловдив преди 6 години прие католицизма, омъжвайки се за католик, и получиха покана да живеят в Италия, подпомагани от папата.Поне така ми обясни.След две години се разделили и се върна сама в България, и до ден днешен чака разрешение за развод и за връщане към православието.

За да приемеш католицизма в България ако се намираш, мисля че единствения начин е да разговаряш с католически свещенник, и той да ти обясни как.

Благодаря ти,Инфинити!

Добре, дотук всички описахте как ставате съпричастни към разни религии. Обяснявате техните догми. Но техните догми ви ограничават(ако ги спазвате разбира се). Другото е че обяснявате и за свободата на избора. Ключова дума - СВОБОДА.

Защо просто не можете да си съставите собствен мироглед за света, да не се опитвате да го опознаете - просто му се насладете. Духовната празнота може да се избегне и с други методи, не само с религия. Не искам да ставам съпричастен на религия, защото тя се питва да ме подчини. Наречете ме атеист. Но аз усещам някакъв дух покрай себе си. Тогава ме наречете анималист. Но този дух не е на животни и растения. Този дух е на среда и хора. Не знам как мога да се нарека. Не говоря никога за духовното - май съм материалист. Може би отричам религията като цяло - анархист. Или пък религията в която средата ми вярва - еретик.

Измислих си нова религия, без догми, без правила. Май съм месия.

Редактирано 1 май 200719 г. от ivan_iliev3bg (преглед на промените)

Послушах сърцето си.

Спомних си детските години...и осъзнах,че РЕЛИГИЯТА е матрица.

И така, едни окови паднаха от мен и остана да разбера... КОЙ съм аз ?!?

Защо просто не можете да си съставите собствен мироглед за света

Щот са слаби, що. Щот искат стадо, от което да бъдат част. Щот им е по-лесно - да си съставиш собствен мироглед включва повече мислене и живеене от четенето на книжки.

Пък светът трябва да бъде опознат. Тва е едно от малкото неща, които биха могли да се броят за смисъл на живота.

Послушах сърцето си.

Спомних си детските години...и осъзнах,че РЕЛИГИЯТА е матрица.

И така, едни окови паднаха от мен и остана да разбера... КОЙ съм аз ?!?

Все едно си ми прочел мислите

Темата е интересна, но какво е религия в крайна сметка?Аз мисля, това: Нашите добри дела, които ни класират пред Бога или пред самите себе си.Отиваш пред Бога и казваш: Ето Боже, аз съм добър, не крада, не пия, давам на бедните, плащам си данъците, обичам всички и т.н.Или си лягаш вечер и си казваш: Днес свърших това и това, помогнах на еди кой си, ще спя спокойно.Ето това е религия според мен.Нашите дела и добри намерения.Само че пътят към ада е постлан с добри намерения, нали знаете. И Бог казва: Тази нощ ще ти изискам душата и какво ще вземеш със себе си?Добрите си дела, доброто си възпитание, образование, професионални успехи, къщата, колата децата, жената?На Бог това не му трябва.Да, то има стойност, но не е достатъчно.С това не се стига до небето или до Бога.С нашето.Затова аз предпочитам да се въздържам от религия и това, което правя, да го правя мотивиран от вяра в Бога.Не от традиции, учения или ритуалите на баба ми, а вяра в Бога.Самият Бог казва: Който иска да ми угоди, да ми се хареса, нека повярва, не да се напъва да трупа точки, правейки добри дела.И когато човек вярва, добрите му дела имат стойност пред Бога, защото са продукт на вярата.Иначе са продукт на нас самите.Бих казал, религията е средство за манипулация и лъжлива във всичките си форми.Тя не води хората до Бога, а най-много до Дева Мария или някой светец.Такава форма на общуване с Бога, мен не ми трябва.Пък ако искам да се правя на добър и да се показвам, това е друг въпрос.И още нещо.Аз не търсех Бог, бях атеист до мозъка на костите си.Бог срещна мен, Той застана на пътя ми и промени живота ми.Това стана през 1990 г.Вече 17 г. имам възможност да виждам две неща: Бог е добър и Бог е верен.Това няма нищо общо с каквато и да е религия.

Затова аз предпочитам да се въздържам от религия и това, което правя, да го правя мотивиран от вяра в Бога.Не от традиции, учения или ритуалите на баба ми, а вяра в Бога.

Много хора са убивали поради тази вяра. Вярвали са, че Бог иска това от тях. Има го в Библията. Бог е описан като гневен и ревнив, око за око...

Така ли е? Оправдано ли е всичко което вярващите вършат защото са мотивирани от вярата си в Бога?

Който иска да ми угоди, да ми се хареса, нека повярва, не да се напъва да трупа точки, правейки добри дела. И когато човек вярва, добрите му дела имат стойност пред Бога, защото са продукт на вярата.

Излиза, че вярата е по-важна от всичко друго. Така ли е?

Има два вида добрина. Едния е относителен. Добри сме защото очакваме нещо в замяна. Трупаме точки. Егоистично добри сме.

Другия вид е абсолютен. Израз е на истинската ни природа. Добри сме защото това е същността ни. Вероятно такъв вид доброта може да бъде постигната чрез вяра, но не е задължително.

Бог срещна мен, Той застана на пътя ми и промени живота ми.Това стана през 1990 г.Вече 17 г. имам възможност да виждам две неща: Бог е добър и Бог е верен.

Как стана това?

не съм си избирал- играх сантансе с Бог, загубих и за това кацнах в БГ и станах християнин