Ние с теб се допълваме, не спорим, нали така.

Но и всичко е въпрос на гледна точка.Нашата се разминава ето тук -

За мен нещата са изключително простички.Онова, което другите наричат Бог, аз наричам Любов.За мен Любовта е нещо живо, което непрестанно вибрира около нас, и ако имаме сетива ще го усетим.И ще го уловим, ще се слеем с него, ще го поглъщаме, поемаме, насочваме, раздваме.Непрестанно.Без никакви правила и аспекти.

Когато си в хармония със себе си, тогава и с другите я постигаш...Съгласна съм че това е много трудно, и за да стигнем до там е необходима огромна вътрешна борба.Вало би казал - Да се избавим от егото си.

Не знам дали е джихад, но е нещо, през което всеки минава в един или друг момент от съществуването си, в един живот, или в няколко.

Но...май много се отклонихме...

Категория тъпи въпроси.

Как сте избрали религията си?

Как избрахте печелившия билет от лотарията?

Как избрахте родителите си?

......

...... и т.н.

Всеки може да добавя к'вот му дойде на ума.

За мен нещата са изключително простички.Онова, което другите наричат Бог, аз наричам Любов.За мен Любовта е нещо живо, което непрестанно вибрира около нас, и ако имаме сетива ще го усетим.И ще го уловим, ще се слеем с него, ще го поглъщаме, поемаме, насочваме, раздваме.Непрестанно.Без никакви правила и аспекти.

Любовта не е нещо живо. Тя Е Животът. Просто Животът в неговата пълнота. Да си Жив означава да обичаш. Да обичаш означва да си жив. Това е смисълът на думите на Исус - "Остави мъртвите да погребват своите мъртви". За Влюбеният, този които не обича е като умрял...

Но...май много се отклонихме...

Лошо няма Вътрешната Свобода включва и това - човек да се отклони от дадена тема

Лично за себе си, не съм сигурен дали те разбирам добре. По няколко причини. Най-важната вече я казах - не ти виждам очите.

Категория тъпи въпроси.

Как сте избрали религията си?

Как избрахте печелившия билет от лотарията?

Как избрахте родителите си?

......

...... и т.н.

Всеки може да добавя к'вот му дойде на ума.

drahshta, ето един пресен пример.Има хора, с които би се разбрал идеално ако умееш да правиш шопска салатка, да пиеш порядъчно и да си нон-стоп отгоре на масата/или на черешата/.Все има път хахаха, само трябва да го намериш.

Не е лесно да погледне човек в себе си, още е по - трудно да се вгледа в другите.

drahshta, ето един пресен пример.Има хора, с които би се разбрал идеално ако умееш да правиш шопска салатка, да пиеш порядъчно и да си нон-стоп отгоре на масата/или на черешата/.Все има път хахаха, само трябва да го намериш.

Не е лесно да погледне човек в себе си, още е по - трудно да се вгледа в другите

drahshta, ето един пресен пример.Има хора, с които би се разбрал идеално ако умееш да правиш шопска салатка, да пиеш порядъчно и да си нон-стоп отгоре на масата/или на черешата/.Все има път хахаха, само трябва да го намериш.

Не е лесно да погледне човек в себе си, още е по - трудно да се вгледа в другите.

Има и други които търсят заблудени душици.... не да ги успокоят,...не да им помогнат,... не да им посочат правия път..... а да реализират собственото си АЗ.

Хахаха винаги има и такива.

П.П. Не трий.......

Има и други които търсят заблудени душици.... не да ги успокоят,...не да им помогнат,... не да им посочат правия път..... а да реализират собственото си АЗ.

Хахаха винаги има и такива.

П.П. Не трий.......

Сониф, на голям човек всичко му е голямо - и проблемите. Това, което го прави голям не е това, че се ражда съвършен, а че не спира да върви колкото пъти и да пада.

Аз съм продукт на едно християнско общество,и като такъв,до голяма степен съм "облъчен" със съответната религия. Повечето хора въобще не избират религията си.Роден си в Италия,в католическо семейство,значи ставаш католик.Роден си в Китай,в будистко семейство - ставаш будист и т.н. На деца,които са прекалено малки,за да могат да разберат елементарни неща,им се втълпяват разни религии,които изискват зрелост и интелигентност,иначе другото си е просто папагалщина. Откъде на къде,щом семейството ми са православни християни,това означава,че и аз трябва да съм такъв?

Искам сам да открия моята истина,а не да следвам някой друг. Не искам истина на тепсия. Не искам да следвам религии,мъртви от хилядолетия. Не искам да "вярвам". В какво да вярвам? В това,че някой си ще изкупи греховете на цялото човечество? В това,че някой щял да ме "спаси",ако го следвам? В това,че ако се откажа от удоволствията на този живот,ще получа насладите на другия живот? Всичко това са глупости. Всичко,което имаме,е тук и сега.Точно този момент,тази секунда. Времето е абстракция. Миналото е свършило,бъдещето никога не идва. Винаги е "сега". И живота е пределно прост и прекрасен в своята простота, но много хора намират за нужно да се затормозяват с усукани и сложни теории за естеството на живота и мястото ни в него. Между нас и вселената има пряка и непосредствена връзка и не са ни нужни никакви свещеници и прочее духовни експлоататори, които се опитват да бъдат посредници между нас и реалността. Конкретно по темата - не вярвам в конкретна религия. Като че ли най-много се доближават до начинът ми на мислене и светоусещане даоизмът и дзен-будизмът,но не искам да се определям като даоист или будист. Това е все едно да се опиташ да сложиш етикет на небето. А и думите не са способни да предадат обективната реалност-Те са само показалци. А аз току-що наговорих един куп думи...И едва ли ще убедя в правотата им някой,освен самия себе си. Така че не ми обръщайте внимание.

Редактирано 23 април 200719 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Аз съм роден като православен християнин,но това не ми пречи да чета ,каквато и да е литература,дори аз съм фактора в семейството,който кара другите да четат различна литература.

За мен човек не се ражда с религия,той сам достига до истината за света(вселената).

Всеки човек е достигнал някакво ниво на разбиране в този живот,това че някой отрича неговите възгледи,означава само че един от двамата е стигнал по-надалеч,и времето ще покаже кой е той,както винаги е било.

Религиите водят началото си от едно място и няма значение,кой коя е избрал за да се издигне духовно,въпроса е да я разбира,защото чувствата не мамят. Мамят само съставените по тях съждения.

]Молба - нека не превръщаме и тази тема в оплюване на исляма.

Не ми беше това целта, просто използвах готовия цитат от другата тема. Факт е обаче, че смяната на религията се приема отрицателно от околните. Реакцията варира от неодобрение до изключване от съответната общност, включително и смъртно наказание. Търпимост и разбиране, както при теб е изключение.

напротив-човек винаги има избор.Самият той си поставя оковите и решава дали да обръща внимание на другите и тяхното мнение или не.

Когато изборът е между живота и смъртта?

Споделете, моля ви ,как сте избрали религията си? Напоследак много мисля за това, че повечето хора, които познавам изповядват дадена религия без да са наясно с другите религии( да не говорим , че много често не са съвсем наясно и със собствената си ). И тогава как избираш да си точно от тази религия без познание за другите- все едно никога да не си опитвал друг плод освен ябълката и да твърдиш, че няма по вкусен от него. При вас как е- опитахте ли и другите плодове преди да кажете кои е най -вкусния за вас? Това ли е най-добрия начин да избера?

Аз избрах свободно. Ял съм и ябълки и банани и круши и череши и вишни и ягоди и други плодове, ясно е че човек не може да изучи задълбочено всички духовни учения. Животът е твърде кратък за това. И ако постоянно сменяш възгледа си, ще приличаш на някой който е тръгнал към някакъв връх, но вместо да се изкачваш – обикаляш в кръг.От собствен опит мога да кажа: Към върха водят много пътеки, но не всички стигат.

Будист съм. Това преди всичко означава здрав разум. А не принадлежност към някакво учение или следване на някой човек или бог. На санскрит се ползва думата дхарма, а на тибетски чьо. И двете означават: Как стоят нещата. Така че, Будизмът показва нещата такива каквито са. В Будизма няма догми, няма задължителни ритуали, няма вяра. Всичко подлежи на проверка, всичко може да бъде преживяно лично. Будизмът дава пълна свобода. Разбира се човек може и сам да се опита да постигне просветление. Но това е много, много, много трудно. Зъбите си ги имаме от не много на брой години и отиваме на зъболекар ако се наложи, умът си го имаме от безначални времена. Работата с ума не е лесна. Има много подводни камъни. За това е полезно да има някой, който да ти показва пътя, някои които да дава увереност и да вдъхновява.

Будизмът е толерантен към мислещите по различен начин. Целта на Будизма е преживяване на просветление – пълния ни потенциал. Просветленият е абсолютно безстрашен, спонтанно радостен и интелигентно работи в полза на другите. Винаги тук и сега. Просветлението е преживяване. Трудно е да се опише с думи. Но може да се каже така: Просветлението е абсолютно щастие, отвъд думите и представите, във всеки момент. Просветлението е дълбоката ни същност. На всяко същество.

Единственото нещо, което Буда е искал за хората е да бъдат щастливи. И ако някои е щастлив с някой Бог или много Богове, ако е щастлив с научен възглед или без възглед – всичко е наред. Разбира се не трябва да е за сметка на останалите. От Будистка гледна точка всичко е взаимосвързано и взаимозависимо, всичко е част от една цялост. Всяка мисъл, дума или действие рано или късно се връщат при нас. Това, което ни се случва сега е резултат от това, което сме мислили, правили или казвали преди. Карма е причина и следствие, не е съдба или предопределеност. Всяка мисъл, дума и действие сега, определят бъдещето ни. Човек става Будист когато поеме пълна отговорност за живота си.

Ако съвременната наука открие неопровержимо нещо, което да противоречи на Будисткия възглед, той ще трябва да бъде променен. Така би искал Буда. Защото няма учение, която да е по-висше от истината. В будизма е запазено цялото знание, методи и преживяване необходими за да може всеки (който желае) да постигне и преживее пълния си потенциал – просветлението. Просветлението премахва разделението между преживяващия, акта на преживяването и обекта на преживяването. Просветлението е преживяване на единството на всичко.

Будисткият възглед е недуалистичен. Будизмът вижда всичко е неговата цялост. Денят и нощта, черното, бялото и цветното, доброто, лошото и злото… Това са само думи произтичащи от навика ни да преценяваме нещата. Харесва ми, не ми харесва. Слагаме етикети на всичко. Приемаме оценката си за реална. Мислите думите и действията ни се определят от тази оценка. Нараняваме другите и себе си. Но нещата не са едни или други. Те просто са. Ако някой не мисли като теб, това не означава, че е против теб.

Мисля си, че противоречията между монотеистичните религии са наследени от миналото. Когато са се зараждали в близкия изток средата е била трудна за оцеляване – пустиня, трудни климатични условия и малко ресурси. Всяко племе е имало необходимост от силна обединяваща идея. Според мен при тези религии са се зародили много тенденции, които са политически, а не духовни. Едни хора ползват различни инструменти за да манипулират други хора. Но сега нещата не стоят така, както преди 1500-2000 години. Не мисля, че има смисъл да се мисли за обединяване на религиите, но може би е необходимо да се наблегне на това което обединява, а не на това, което разделя.

Според мен каква е религията няма голямо значение. Важно е хората да са толерантни и да зачитат правата на другите. Да имат избор и да са свободни. Хората са различни. Различните хора, носят различни шапки, по същия начин за различните хора са подходящи различни обяснения за света. Важно според мен е да осъзнаваме, че и другите са като нас. Всеки се стреми да бъде щастлив и да избегне болката и проблемите. Любовта както казва Инфинити е безгрешна религия. Това не означава глупава доброта. Ако виждаш, че някой ще се нарани или ще нарани други хора – добре е да го спреш. Но без гняв или омраза. Като хирург, който оперира тумор. Той не е ядосан на тумора, отстранява го за да оживее пациента. Добрият хирург оперира с любов. Тайната съставка на добрия готвач е любовта. В танца и музиката най-важна е любовта. Любовта е част от същността ни. Любовта не е преходна. Освен любов обаче трябва и мъдрост. Просветлението е активно. Без мъдрост няма да знаем какво да правим в различните ситуации на живота си.

Можем да търсим това, което ни обединява, можем да търсим и това, което ни разделя. Усилието е едно и също. Изборът е наш. Светът е това, което сме ние. Аз избирам да живея в свят в които хората се опитват да разбират другите, свят в които хората са толерантни към различните. Всеки избира и създава света в който живее.

А иначе аз виждам пътя към разкриване на съвършенството не като борба, а като танц. Танц със всяка ситуация. Танц с болките и проблемите, с неврозите, с радостта и с пеперудите. Елегантно даваш най-доброто от себе си точно тук и точно сега. Безстрашно и радостно усъвършенстваш себе си за да можеш да работиш по-добре за другите. Всяка стъпка е мъдрост и любов.

Цялото щастие на света произтича от желанието за щастие на другите,

Цялата мъка и страдание на света произтичат от желанието за лично щастие.

Нямам за цел да споря или убеждавам. Споделям за да има избор.

Разбира се човек може и сам да се опита да постигне просветление. Но това е много, много, много трудно.

Вярно. Ама пък е забавно - днеска си депресиран, утре си превъзбуден, в други ден мислиш за самоубийство, после получаваш халюцинации, следва луд смях, няколко седмици безумна умора и остро желнание да счупиш нечия глава Обаче никога не е скучно

Карма е причина и следствие, не е съдба или предопределеност. Всяка мисъл, дума и действие сега, определят бъдещето ни. Човек става Будист когато поеме пълна отговорност за живота си.

Нашата съдба е просто нашият характер Но самият характер не е съдба. Колкото за предопределеността - ние сме единствените ненапълно детерминирани същества в една напълно детерминирана Вселена. "Външната свобода" - възможността да избираме житейският си път е правопропорционален на Вътрешната свобода. От практическа гледна точка напускаме сферата на предопределеното със събуждането на интуицията. Преди това може да има само отделни моментни проблясъци на "външна свобода".

Понятието за "карма" е прилича на Нютоновият закон за гравитацията - не е съвсем точно, но от гледна точка на ежедневният живот върши работа.

Съкровище ,не знам дали така ще избере религия , но определено ще избере конкретно здравно заведение Със сигурност няма да е скучно .

Ами, имам приятели и познати психиатри - кой от кой по луди. Не знам кой кого ще лекува. Това да попаднеш в психиатрията не е рискът, а приятният бонус - посаждат те като цвете в саксия и някой те полива и решава вместо теб. Рискът е да не попаднеш там - налага се да мислиш и да се оправяш сам. Далеч по-трудна работа

Хах, забавна тема, забавни постчета...

Всеки човек имал правото да си избере религия, която да изповядва? Хм, кажете го на ухиления поп, който беше на седмото небе от факта, че му се е удала възможността да потопи голия ми задник в няккъв казан с ледена вода. Аз определено не го бях избрал. Религията няккъв нелеп опит за побиране силата на човешката вяра в някви рамки, като логично следствие от това е нейното "увяхване".

Будизмът дава пълна свобода. Разбира се човек може и сам да се опита да постигне просветление. Но това е много, много, много трудно.

Е, аз избрах "много, много, много" трудния път . Наистина е труден, признавам си. Но знам, че си е моят път. Според мен, както няма абсолютно еднакви хора, така няма и абсолютно еднакви пътища за извървяване. Важното е да се научим да се вслушваме във вътрешния си глас, да не изневеряваме на себе си и да вървим по нашия уникален жизнен път. Това е моята "религия".

Ами аз не съм религиозен,но все пак почитам Източно Православната Църква.Но някой наши сънародници незнаят какво представлява тя и се бъркат с някой католически празници....явно ни е слаба културата в това отнешение

Хах, забавна тема, забавни постчета...

Всеки човек имал правото да си избере религия, която да изповядва? Хм, кажете го на ухиления поп, който беше на седмото небе от факта, че му се е удала възможността да потопи голия ми задник в няккъв казан с ледена вода. Аз определено не го бях избрал. Религията няккъв нелеп опит за побиране силата на човешката вяра в някви рамки, като логично следствие от това е нейното "увяхване".

Ами...това е неговия избор.

За мен е странно, но има хора, които се нуждаят именно от рамки..

Ами...това е неговия избор.

За мен е странно, но има хора, които се нуждаят именно от рамки..

Защо да е странно? Така е по-лесно. Имаш определени правила...точка 1, точка 2 и т.н....спазваш ги, без да напъваш мисълта си и животът ти е ок. Това е също някъкъв избор: дали да вървиш по собствения си друм /трънлив, каменист, изпълнен с противоречия, любов, измами, страдания, щастливи мигове, прозрения.../ или да вървиш по чужд, утъпкан, светъл, предвидим, ясен път.

Защо да е странно? Така е по-лесно. Имаш определени правила...точка 1, точка 2 и т.н....спазваш ги, без да напъваш мисълта си и животът ти е ок. Това е също някъкъв избор: дали да вървиш по собствения си друм /трънлив, каменист, изпълнен с противоречия, любов, измами, страдания, щастливи мигове, прозрения.../ или да вървиш по чужд, утъпкан, светъл, предвидим, ясен път.

И да не достигаш до никъде.Буксуваш.

Но...така е, това е техния избор.

И да не достигаш до никъде.Буксуваш.

Но...така е, това е техния избор.

Може и да стигнат до някъде....например до извода, че това не е техния път и да кривнат, и да направят друг избор, както направих аз ...

Всеки избира своя път в живота , нали?

Да, ама не.....

Не става. Отмятането от религията завещана от дедите ти се смята за бягство от рода, семейството, средата, племето, народът и т.н.

В моя край има село със звучното име КУРОВО. Съседното село са им роднини. Или поне са били. Преди тези от Драгиново да си сменят религията, и автоматично да бъдат наречени Курви(та и от там селото им - Курово). Насилствено или доброволно - няма значение за староверци - те са курви.

Разбира се живеем вече в доста по толерантни времена, нали?

Да, ама не.....

Мога да ида в Джамията, Църквата, Синагогата, Пагодата и който и да е друг храм и да си сменя религията защото възгледи и ми харесват повече от тези на досегашната ми религия. Но ще трябва да сменя и общонста си. Тя не е толкова толерантна колкото говори. Съседката отсреща ще шушука зад гърбът ми, приятелите ми ще ми се чудят на акъла ми. Това е все едно да отрека че съм Българин, а това май е доста лошо.

Е, в незакостеняло общество може и да става.

Да, ама аз живея в едно мултиетническо и едновременно с това разделено общество.

Моята среда ще се чуди доста какво не ми е дала тя, за да потърся друга.

В моето семейство не се изповядва религия. Не се говори. Тя просто НЕ съществува. Не се говори за висша сила. И тя вероятно не съществува. Ходил съм в храм с туристическа цел - да видя какво е. Аз съм последовател на вярата(по-скоро НЕвярата), завещана ми от родителите. Харесва ми. Тя ми дава най-голяма свобода да избирам. Разбира се ние сме потомци на православни христяни, и спазваме някои догми на тази религия(тези свързани с чревоугодничеството). Никой от моите деди не е сменил вярата си изведнъж. Това се е случвало с течение на десетки години(някои политически фактори са помогнали).

Живея както сметна за добре. Не се влиая от религиозни възгледи. Влиая се от глупостта на хората или от техният интелект въплатен в нещо по-материално. Например смяната на религия за мен не е духовно израстване или снишаване на човек - за мен това е глупост която той прави за да си начеши крастата при нужда от промяна.

Говорехте за различните пътечки които водят до върха - за мен няма такива. Аз дори не мисля че тъпча на едно място. Просто съм се излегнал на една поляна(намира се между пътеката на православието и тази на слизащите), седя си мирно и в редки моменти като днешният гледам сеира на минаващите наоколо.

Ами...това е неговия избор.

За мен е странно, но има хора, които се нуждаят именно от рамки..

Чий избор? Това не успях да го схвана...

Иначе нищо странно няма, всеки човек има нужда от това да се вмества в някакви рамки, но наистина достойната личност успява сама да си изкове, изгради (или нещо такова) свои такива, вместо да приема наготово чужди и измислени векове и хилядолетия преди той да се е родил.

Та така...

Избрах религията си въз основа на лични убеждения и усещания.Бях на 18г.когато взех Корана за четиво и бях любопитен да разбера какво ще намеря в тази книга.Прочетох Корана на едно много красиво и осамотено място близо до Тополовград до един манастир.От малък обичам пътечките из гората та поех по една и започнах да се изкачвам .Стигнах до една малка пещера с удобен за сядане до нея камък.Седнах и под серенадата на крилатите създания прелиствах страниците на книгата.Бях силно впечатлен и потърсих още информация за Исляма и в последствие го приех.С изминалите години досега само затвърждавам избора си.Една част от рода ми не остана никак възхитена,но след като разбраха,че не могат да ми повлият се примириха.Лек Ви ден

Хих,

Един ден седнах и си викам - Чекай да метна един боб, та да си избера бог, вера и религия щото сега модно станало всеки рилигиозин да съ пиши. Метах, метах боба - и все излизаше, че нема такова нещо. Боба все викаше - Ти човече си си сам Бог и сам си определяш живота. Вярвай във великата сила на Природата и всичко ще е наред. Нема да вярваш в разни брадати козли и други подобни дивотии, дето едни им викат Бог, други Алах. Нема да вярваш в некви фантастики дето едни наричат Библия, други Коран, а трети ....... както му дойде. Туй са бабини деветини и измишльотини човешки за заблуда на простолюдието.

И така си избрах - не вярвам в религи, вярвам в природата, в себе си и в хората около мен.

Без да се сърдиш,но вярата в силите на природата се нарича "анимизъм".........и си е чиста форма на обожествяване на силите и