Стефан Чолаков

Дрън-дрън-дрън. Избитите еврей са между 5 и 6 милиона. Има десетки начини цифрите да се проверят. Германските архиви в ръцете на съюзниците например. Статистиката на населението в Централна Европа. Спомяните на 50 000 оцелели концлагеристи и хилядите германци, които са служили в лагерната охрана. Рапортите на съюзническите командири при завземането на лагерите. И най-накрая - спомените на стотици милиони европейци, които са забелязали изчезването на еврейските им съседи. Такова нещо не може да се скрие. Но това не оправдава израелците, когато се държат като нацисти спрямо палестинските араби.

Два вица по темата: Мойсей се връща от Синай, събира евреите и започва: - Народе мой, имам 2 новини - една хубава и една лоша, с коя да започна? - Ами я дай първо хубавата. - Хубавата е, че се пазарих здраво с Господ и Той намали заповедите от 20 на 10. Лошата е, че онази за прелюбодейството остана. А ето и втория: Мойсей се връща тържествуващ от Синай, носейки няколко тънки каменни плочи и крещи възторжено: - Господ ми се яви и ми даде 20 заповеди! Господ ми се яви и ми даде 20 заповеди! В следващия момент се спънал и се затъркалял по земята с гръм и трясък. Станал, отупал се, взел 2-те оцелели каменни плочи и завикал: - Господ ми се яви и ми даде 10 заповеди! Господ ми се яви и ми даде 10 заповеди!...

Наистина престъпленията в малките общности са в пъти по-малки. Не защото хората са по-добри или по-лоши. В малките общности социалните връзки са много по-здрави, и това намалява стреса в пъти. От друга страна, шансът едно престъпление да остане неразкрите са минимали. Но най-важната причина е, че извършителят е подложен на огромен натиск от страна на "общественото мнение" - всеки ден среща едни и същи хора и животът на "черната овца" може да стане непоносим за много кратко време без всякакви официални санкции. Обратната страна на медала е същата - минимум лична свобода, човек е част от стадото. Подбудите, водещи до кражби, убийства, изнасилвания и т.н. си съществуват, ограничено е само тяхното изразяване. Последователността винаги е подтискане->конфликт->хармония и нито един от етапите не може да бъде прескочен. Преходът от общество на подтискане към общество на хармония винаги минава през период на кризи и проблеми. "Десетте заповеди" са всъщност договор - между евреите и Живота. Тържествено обещание, че докато еврейте са на страната на Живота, Животът е на тяхна страна. Така "сделка" съществува винаги, във всеки човек, независимо дали е осъзната или не, дали е форумилиран с думи или не, и в различните системи се обозначава по различен начин. В Будизма например чрез понятието за "карма". "Заповедите" са договор и по форма - по същият начин са се оформяли съюзните договори между суверена и васала в онази епоха. В момента, декалогът може да ни изглежда смешен и остарял. По времето на Мойсей човешкото жертвоприношение, вкл. на малки деца са нещо обичайно. Говорим за общество, в което човекът е бил разглеждан, продаван и купуван като вещ. Трябва да погледнем Тората през очите на еврейският номад от 1000 г. пр. Хр., за да разберем колко амбициозна и дори непосилна задача се е поставил Мойсей.

И ще излея върху Давидовия дом И върху Ерусалимските жители Дух на благодат и на молби; И ще погледнат към мене когото прободоха, И ще плачат за него Както плаче някой за единородния си, И ще се оскърбят за него Както скърбещий за първородния си. Книга на пророк Захария 12:10 В СВЕТА, БОГАТ КАТО АКВАРИУМ В театъра е пъстро като в песен: кулисите, изпили греховете на хиляди разплакани актьори, и хората, насядали в столовете, смутени или зли. А сцената, играеща в очите им, навсякъде е толкова различна! Как странно всеки сам я изживява. Бих гледала до края на пиесата как многото лица, свалили маските, издават свят, богат като аквариум. Те гледат и съвсем неподозиращи, са най-вълнуващ и красив спектакъл, съдържащ не една човешка драма. Как искам като въздуха невидима да тръгна между тях и да събирам със ръцете си от силата възторжена, с която ме привличат те към себе си. Как бих желала в нов, красив спектакъл да впусна тези устни, длани, сълзи... И хората, в героите познали се, да са щастливи, че докосват се до себе си. Петя Дубарова