И ще излея върху Давидовия дом

И върху Ерусалимските жители

Дух на благодат и на молби;

И ще погледнат към мене когото прободоха,

И ще плачат за него

Както плаче някой за единородния си,

И ще се оскърбят за него

Както скърбещий за първородния си.

Книга на пророк Захария 12:10

В СВЕТА, БОГАТ КАТО АКВАРИУМ

В театъра е пъстро като в песен:

кулисите,

изпили греховете

на хиляди разплакани актьори,

и хората,

насядали в столовете,

смутени или зли.

А сцената,

играеща в очите им,

навсякъде е толкова различна!

Как странно всеки сам я изживява.

Бих гледала до края на пиесата

как многото лица,

свалили маските,

издават свят,

богат като аквариум.

Те гледат

и съвсем неподозиращи,

са най-вълнуващ

и красив спектакъл,

съдържащ не една човешка драма.

Как искам като въздуха невидима

да тръгна между тях

и да събирам със ръцете си

от силата възторжена,

с която ме привличат те

към себе си.

Как бих желала

в нов,

красив спектакъл

да впусна тези устни,

длани,

сълзи...

И хората,

в героите познали се,

да са щастливи,

че докосват се до себе си.

Петя Дубарова

Редактирано 8 януари 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Уилям Бътлър Йейтс

Развива се, развърта се спиралата -

соколът вече губи соколаря.

Оста не стяга. Всичко се разпада.

Анархия се плисва над земята.

Плющи кръвта и дето поглед стига,

обрядът на невинността се дави.

Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък

са пълни с целеустремена страст.

Да, явно идва ново Откровение.

Да, явно идва Второто пришествие.

Пришествие! Тъкмо да викна, в миг

пред взора ми Духът на мирозданието

ражда огромна твар: там, сред пустинята,

гигант с човешки лик и лъвско тяло,

с очи свирепи, голи като слънцето,

размърдва хълбок, а около него

пустинни птици гневно вият сенки.

Отново пада мрак. Но вече знам,

че двайсет века мъртъв сън са сринати

в суров кошмар от нова детска люлка -

и кой зъл звяр, дочакал своя час,

пълзи към Витлеем да се роди?

Добре го е написал старият Бил Йейтс...

Апокалипсиса си е в нас като възможност. Може да се случва, но и не.

Магдалина

Суетнята празнична не спира.

Но далеч от всичко съм дошла

и с ведро в ръце измивам с миро

твоите пречисти ходила.

Търся аз сандалите къде са

опипом, не виждам от сълзи.

Пред очите ми виси завеса -

моите разпуснати коси.

Сложих върху скута си нозете

и в сълзи окъпах ги, Христе,

и гердан от бисер ги оплете,

като в кърпа в къдрите са те.

Бъдещето виждам най-подробно,

сякаш си го спрял самият ти.

Да предсказвам вече съм способна,

че Сибила в мен се въплати.

Тежката завеса в храма душен

ще се съдере след някой ден

и земята с тътен ще се люшне,

може би от жалост и към мен.

Докато конвоят се разтуря,

ще се разредят околовръст.

Ще се мъчи като смерч при буря

в свода да се вдигне твоят кръст.

Просната пред святото разпятие,

ще замра със сгърчено лице.

Колко само ще дариш с обятие -

твоите разпънати ръце.

За кого е тая мъка свята,

тая мощ и тия далнини?

Колко са душите, съществата?

И реки, села и планини?

Но такава пустота пред мене

ще разтвори кръстът полетял,

че ще дораста до възкресение

в тоя страшно кратък интервал.

Борис Пастернак

1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

Евангелие според Матей, гл. 4

***

Безпътечни стъпки гонят

безпосочни ветрове -

на мечтите мои конят

търси дни и светове.

А безименна планета

ме изгаря нощ и ден.

Тя в съня ми светъл свети,

приближава се към мен.

И дървета пожълтели

ме поглъщат със листа,

от върха им с яхта бяла

към звезди ще полетя.

И ще дойде ден - и конят

ще открие светове;

и от дланите ми ще се ронят

и звезди и ветрове.

И незнайната планета

ще превзема в светла нощ.

От плътта и ще засветя

като мед от слънчев кош.

Но ще бъда най-щастлива,

че земите си от плам

и планетата красива

аз на хората ще дам!

Петя Дубарова

Редактирано 12 януари 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Апокалипсиса си е в нас като възможност. Може да се случва, но и не.

Апокалипсис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Апокалипсис (на гръцки Αποκάλυψις - „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение“) - термин, с който се обозначават текстове, носещи пророчески и обикновено есхатологичен характер.

В канона на Новия завет е включен апокалипсисът на апостол Йоан Богослов - „Откровение на Йоан“. В Стария завет подобни по жанр откъси и големи пасажи има при книгите на пророците - Исайя, Йезекиил, Даниил и др. В апокрифите от началото на първото хилядолетие след Христа, терминът се използва често. Според личноста, на която се приписва авторството, те се делят на старозаветни („Апокалипсис на Йеремия“, на Ездра, на Давид и т. н.), и новозаветни („Апокалипсис на Петър“, на Павел и др.)

В разговорния език, поради съдържанието на най-известния апокалипсис в Библията - този на Йоан, думата се използва като синоним на „свършека на света“.

Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%81“.

Категория: Библия

Така че дали да сме откровени ,или да лъжем избираме сами.Както преди казах ,предпочитам политиката на истината!

1 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

3 И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

4 А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

5 Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

6 Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

7 Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

8 Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

9 Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

10 Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

Евангелие според Матей, гл. 4

***

Безпътечни стъпки гонят

безпосочни ветрове -

на мечтите мои конят

търси дни и светове.

А безименна планета

ме изгаря нощ и ден.

Тя в съня ми светъл свети,

приближава се към мен.

И дървета пожълтели

ме поглъщат със листа,

от върха им с яхта бяла

към звезди ще полетя.

И ще дойде ден - и конят

ще открие светове;

и от дланите ми ще се ронят

и звезди и ветрове.

И незнайната планета

ще превзема в светла нощ.

От плътта и ще засветя

като мед от слънчев кош.

Но ще бъда най-щастлива,

че земите си от плам

и планетата красива

аз на хората ще дам!

Петя Дубарова

Благодаря!

Така че дали да сме откровени ,или да лъжем избираме сами.Както преди казах ,предпочитам политиката на истината!

Дали всеки я предпочита...

Дали всеки я предпочита...

Май по скоро не....обаче това си е въпрос на свободен избор.

И един истински

Апокалипсисът се случва точно сега. Ако някой не го е още усетил, още разбрал, блажен е в съня си...

Ако не ви изгаря невидим огън в гърдите, ако не ги усещате непрекъснато като разпрани, като една голяма рана, дори физически, най-вече физически се чувства тази болка, а в същото време ви е обзело едно постоянно и неописуемо спокойствие, някаква неземна радост и такова блаженство, сякаш светът танцува с вас най-прелестния си танц, то Откровението не се е състояло още за вас. Споко, няма да отмине никого.

Но такава пустота пред мене

ще разтвори кръстът полетял,

че ще дораста до възкресение

в тоя страшно кратък интервал.

Но ще бъда най-щастлива,

че земите си от плам

и планетата красива

аз на хората ще дам!

да, започнал е...

http://vbox7.com/play:526d122b

Да, започнал е.

Невероятен е в мощта си!

Неописуем в своето величие!

И е превъзходен в красотата си!

http://vbox7.com/play:c10dcc7b

Много обичаш да приказваш.

Много обичаш да приказваш.

Който има какво да каже -говори.

Много обичаш да приказваш.

Обичам и да мълча... но не с всеки...

Има мълчание и мълчание, както говорене и говорене...

Оставям те само ти да говориш.

И все пак останалото е мълчание. И аз ще го последвам.

Дано това ти донесе покой!

Редактирано 24 март 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Мълчанието донася покой на този ,който може да го осъзнае.

Говоренето ,заради самото говорене е безсмислено.

Мълчанието донася покой на този ,който може да го осъзнае.

Говоренето ,заради самото говорене е безсмислено.

И аз това исках да кажа.

И аз това исках да кажа.

Важно е да се осъзнае навреме.

Нещо ми се изгуби темата.Кажете нещо за Апокалипсиса.

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

Уилям Бътлър Йейтс

Развива се, развърта се спиралата -

соколът вече губи соколаря.

Оста не стяга. Всичко се разпада.

Анархия се плисва над земята.

Плющи кръвта и дето поглед стига,

обрядът на невинността се дави.

Не вярват в нищо най-добрите. Злите пък

са пълни с целеустремена страст.

Да, явно идва ново Откровение.

Да, явно идва Второто пришествие.

Пришествие! Тъкмо да викна, в миг

пред взора ми Духът на мирозданието

ражда огромна твар: там, сред пустинята,

гигант с човешки лик и лъвско тяло,

с очи свирепи, голи като слънцето,

размърдва хълбок, а около него

пустинни птици гневно вият сенки.

Отново пада мрак. Но вече знам,

че двайсет века мъртъв сън са сринати

в суров кошмар от нова детска люлка -

и кой зъл звяр, дочакал своя час,

пълзи към Витлеем да се роди?

Добре го е написал старият Бил Йейтс...

Дяволски добре,бих казал.И е адски прав!Започвам да се замислям за това защо използваме такива фрази.Защо примерно не казваме -Ангелски добре ! И райски прав?

И ще излея върху Давидовия дом

И върху Ерусалимските жители

Дух на благодат и на молби;

И ще погледнат към мене когото прободоха,

И ще плачат за него

Както плаче някой за единородния си,

И ще се оскърбят за него

Както скърбещий за първородния си.

Книга на пророк Захария 12:10

Това ,което представя Стефан Чолаков ми се струва по-точно.

Това ,което представя Стефан Чолаков ми се струва по-точно.

По точно от какво?на всеки му се струват различни неща-естествено е. А и попитах нещо,ама дай да пишем за самото писане.

ФАТА МОРГАНА

Кълна се, че не бе мираж,

самата истина изникна -

тъничка иглика

в сивкавия облачен паваж.

Но защо не мога днес да я опиша,

дали защото тя дойде като награда свисше

или защото в мен остана

да пулсира като рана -

Фата Моргана.

Знамение от други светове,

откраднат огън,

клада от любовни стихове,

изпратен от данайците подарък,

угаснал снощи лунен лъч,

за да изгрее днес по-ярък.

Невероятна Вавилонска кула,

ръждясала сълза по смуглата ми скула,

изпълнена с магьосници и еретици катедрала,

добрият Дон Кихот преследващ

своята мечта обезумяла.

НЛО безшумно кацнал тук

от най-далечната планета,

Венера, ослепила с красотата си

магическото огледало на небето.

Самотно жилаво дръвче

в чиито вени слънчевата кръв безкористно тече,

Феникс с пламнали пера като листа на мак,

изпепелен единствено за да възкръстне пак,

шаман, изпаднал в транс пред своето сразено племе,

мелница, която смила бавно утрешното време.

Огъната от вятъра, но непречупена тръстика,

която страда мълком, без да вика.

Небесен кръстопът - разпятие от стъпкани комети.

Експлозия от чудеса в съня на изтерзаните поети.

Какво, че никоя Сибила досега не я предрече.

Небе, разтворено за възнесение,

за да отлитнат шеметно към своята звезда

непримиримите души на нашите предтечи.

Предвкусвам в този миг на просветление

влудяващия дъх на свобода

и гибелната страст да нарушавам всякаква забрана

Фата Моргана -

залог, че в безсърдечния стоманен свят

най-беззащитното ще оцелее като фантастичен цвят,

дори премазано то ще покълне пак

през преспите от злобен мрак.

За нищо няма да я заменя

дълбоко в мен сияе вече.

Утрото промива негатива на съня,

а вятърът отвява блудни сенки надалече.

Разбуденият стих към нея ме отвежда,

в пролуката от облаци синее къс надежда.

Иван Бориславов

"Гнездо над бездната"

Суетнята празнична не спира...

Апокалипсис сега? Определено е нужен. Да случва се в момента, но това е една малка част от него. Неискам да бъда черноглед, но за огромно мое съжаление на хорта им не нужен апокалипсис, защото те няма да се променят и единственият начин е да се започне отново на чисто. Апокалипсис на Земята? Не бих и го пожелал, тя и без това е преживяла доста такива и то заради нас, хората! Земята също е живо съвество, тя "диша" както нас, но в един момент ще и "дотежим" много и иска или не ще се наложи да се избави от нас за да започнем начисто!