Да ,не само е нужен,той вече е тук.Брилянтно точно и безпощадно откровение.Имате брадва сечете.А какво и кого ,дали има значение?Явно не!

03100623- телефона домашния на Стефан.Надявам се да ви се обади....

Да ,не само е нужен,той вече е тук.Брилянтно точно и безпощадно откровение.Имате брадва сечете.А какво и кого ,дали има значение?Явно не!

Уви, считам, че има значение. Ако не е посечено каквото трябва, сечащият, който си прави оглушки, ще да е посечен...

Времето за изпълнение на задачата е ограничено, според Библията.

След два часа и нещо,става 1 месец точно от това дето не се е случило уж.Апокалисис сега.

Апокалипсис ... Откровение.

Не се проумяват лесно такива неща. Над света се изливат могъщи призивни енергии. Не по наша воля и не под наш контрол се изливат. Така им е дошло времето.

Но как да разберем за какво зоват... Ако разберем правилно- за въздигане. Ако не разберем правилно- за погибел.

Звучи страховито.

А как звучи предупреждението за това, какво ще ти се случи, ако бъркаш в контакта?

Апокалипсис ... Откровение.

Не се проумяват лесно такива неща. Над света се изливат могъщи призивни енергии. Не по наша воля и не под наш контрол се изливат. Така им е дошло времето.

Но как да разберем за какво зоват... Ако разберем правилно- за въздигане. Ако не разберем правилно- за погибел.

Звучи страховито.

А как звучи предупреждението за това, какво ще ти се случи, ако бъркаш в контакта?

Добре ми звучи.В контакта обикновено бъркам с фазомер.Досега не съм имал особени инциденти.Откровението е хубаво нещо.Жалко че толкова рядко се случва да сме откровени.

Апокалипсис ... Откровение.

Не се проумяват лесно такива неща. Над света се изливат могъщи призивни енергии. Не по наша воля и не под наш контрол се изливат. Така им е дошло времето.

Е, на Апокалипсисът още не му е дошло времето-в това поне сме сигурни

Но как да разберем за какво зоват... Ако разберем правилно- за въздигане. Ако не разберем правилно- за погибел.

Звучи страховито.

А как звучи предупреждението за това, какво ще ти се случи, ако бъркаш в контакта?

Аналогията е малко не правилна.Това с контакта по-скоро се отнася към предупреждението "не яжте от ябълката, защото непременно ще умрете".

В 'Откровение" се казва точно обратното-каквото и да правиш (или пък да не правиш)- всичко описано там-тъй или иначе ще се случи.И конниците ще дойдат, и битка ще има, и гробовете ще се отворят и ще има победа на Сатана на земята и ще царува той 1000 години, а след това Господ отново ще победи, и след това ще съди.

И да бъркаш в контакта-и да не бъркаш - все тая

Е, на Апокалипсисът още не му е дошло времето-в това поне сме сигурни wink.gif

Ами аз по-скоро съм сигурна в обратното!

Ако приемем това, което се случва сега, като изливане на възможности, като зов, който усещаме като такъв, но не усещаме нито откъде идва, нито за какво ни зове, апокалипсисът се случва сега. Е, може да сме свикнали с пърженето си в собствен сос до такава степен, че да не разбираме, че се пържим. Това само по себе си също е интересна тема за размисъл- какви са ти шансовете да разбереш, че си на ръба, и даже малко след него, когато си на ръба и малко след него ... Какви са ти шансовете да разбереш откровение, което се излива върху теб, но ти не разбираш това изливане...

Контактът от електричната мрежа не е нито опасен, нито интересен. Интересно е напрежението в него, възможността да се включим към енергиен източник. И да не се включим подходящо. Ето, виж къде е аналогията -(според мен, разбира се, според теб- по- скоро я няма! ) Има някаква енергия. Щем, или не щем, наистина. Ние живеем сред нея. Така сме избрали (като не сме чули първото предупреждение). А сега няма начин да не бръкнем в контакта.

Прав си, Трихоцефалус, че предупреждението да не бъркаме в контакта прилича на едно друго, по- раншно предупреждение. Но понеже нещата се развиват и след като не сме чули онова предупреждение, идва предупреждението на апокалипсиса. Имах предвид, че прилича на обещание за страшни неща. Но те не са страшни сами по себе си, не са и неизбежни, ако се разберат правилно.

Ами аз по-скоро съм сигурна в обратното!

Ако приемем това, което се случва сега, като изливане на възможности, като зов, който усещаме като такъв, но не усещаме нито откъде идва, нито за какво ни зове, апокалипсисът се случва сега. Е, може да сме свикнали с пърженето си в собствен сос до такава степен, че да не разбираме, че се пържим. Това само по себе си също е интересна тема за размисъл- какви са ти шансовете да разбереш, че си на ръба, и даже малко след него, когато си на ръба и малко след него ... Какви са ти шансовете да разбереш откровение, което се излива върху теб, но ти не разбираш това изливане...

Контактът от електричната мрежа не е нито опасен, нито интересен. Интересно е напрежението в него, възможността да се включим към енергиен източник. И да не се включим подходящо. Ето, виж къде е аналогията -(според мен, разбира се, според теб- по- скоро я няма! ) Има някаква енергия. Щем, или не щем, наистина. Ние живеем сред нея. Така сме избрали (като не сме чули първото предупреждение). А сега няма начин да не бръкнем в контакта.

Прав си, Трихоцефалус, че предупреждението да не бъркаме в контакта прилича на едно друго, по- раншно предупреждение. Но понеже нещата се развиват и след като не сме чули онова предупреждение, идва предупреждението на апокалипсиса. Имах предвид, че прилича на обещание за страшни неща. Но те не са страшни сами по себе си, не са и неизбежни, ако се разберат правилно.

Бръкнал съм в момента в контакта чрез захранването на комра си и благодарение на това пиша тия мъдри мисли.Ами точно това се опитвах да ти кажа -страшен е само страха.А кагато не се страхуваш,можеш само да се наслаждаваш на шоуто. А то си е страХотНо!

Бръкнал съм в момента в контакта чрез захранването на комра си и благодарение на това пиша тия мъдри мисли.Ами точно това се опитвах да ти кажа -страшен е само страха.А кагато не се страхуваш,можеш само да се наслаждаваш на шоуто. А то си е страХотНо!

E, това с контакта и мрежата е само за напомняне. Подобие. Аналогия. Не за да се вкопчим в аналогията и да си мислим, че това е върха на страхотността. Ако забравим този момент, ни спират тока ... А често и това не помага.

Наистина не ни трябва страх. Но не ни трябва и бодряшката илюзия, че всичко е наред. Освен като необходим етап за излизане от нея.

Да... Живеем в света на единството и борбата на противоположностите. Не е добра нито едната, нито другата противоположност. Не са и лоши. Голяма илюзия е да си мислим, че като изберем едната, или другата противоположност, сме направили добър избор.Той е бил лош, още когато сме избрали да бъдем част от света на противоположностите.

Редактирано 4 октомври 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Според ВЕДА има 3 гуни на материалната природа. Тука очеизвадно говориш за средната гуна-РАДЖАС, царската гуна на материалната енергия или още ПОЛЯРИТЕТната гуна... виж ги и другите, де...да не си разочарован(а)..

E, това с контакта и мрежата е само за напомняне. Подобие. Аналогия. Не за да се вкопчим в аналогията и да си мислим, че това е върха на страхотността. Ако забравим този момент, ни спират тока ... А често и това не помага.

Наистина не ни трябва страх. Но не ни трябва и бодряшката илюзия, че всичко е наред. Освен като необходим етап за излизане от нея.

Да... Живеем в света на единството и борбата на противоположностите. Не е добра нито едната, нито другата противоположност. Не са и лоши. Голяма илюзия е да си мислим, че като изберем едната, или другата противоположност, сме направили добър избор.Той е бил лош, още когато сме избрали да бъдем част от света на противоположностите.

Гуни, раджас гуна и т.н. повече ли ти говори от апокалипсис? Може. Ако това е твоят "вътрешно- машинен" език...

Няма значение. Важното е да говори. Ако е каквото трябва, ще е едно и също. Ако не е каквото трябва- каквото и да говори- все не е това. Все ще е ... абе като на твоя подпис ... Обаче и по-зле.

Подсети ме за Шри Ауробиндо:

"Всяка от ГУНИТЕ, действаща на егото, представлява осо­бена опасност за САДХАКА. който е извършил самоотрече­ние, но не в пълна степен. Опасността от раджас гуна се про­явява, когато садхакът е обладан от гордост, която му мълви: „Аз съм велик садхак и съм се придвижил много далеко. Аз съм велико оръдие в ръцете на Бога", или когато садхакът се привързва към работата като към Божие дело, както трябва да е, но при това се потапя в него толкова усърдно, дълбоко заинтересуван за Божието дело, сякаш може да се справи с не­го по-добре даже и от самия Бог"

Но и още:

"Сега е на голяма мода да се занимаваме предимно с метафизически диску­сии и философски спекулации върху МАЙА и АДВАЙТА и по този начин духовният опит се подменя с разсъждения. Не трябва да се поддаваме на тази мода, да се объркваме и да губим времето си, задавайки въпроси, на които ще получим ясни и изчерпателни отговори, когато се пробуди в нас Божественото знание. Метафизическото знание има свое място, то е само спо­магателно за духовния опит, на който понякога показва пътя, макар по-често да зависи от него и да живее за сметка на него­вата щедрост. Само по себе си то не е нещо повече от научно­то знание — ерудицията, нещо сухо и безплодно, по-често спън­ка, отколкото помощ"

Това са откъси от "Йога и нейната цел""- Шри Ауробиндо- основоположник на т.нар. интегрална йога.

И за Забой Ралин и "Лютите чушки" се сещам ...

"Да ще Господ гащи, да ще, но кога ще?"

Е, в този дух ... Вече ги дава. Но ние нито щем, нито можем да ги обуем.

Редактирано 4 октомври 200817 г. от Багира (преглед на промените)

....аз съм за бхакти-йога, йогата, при която, не се налага да се изтезаваш, състезаваш, изтезаваш или правиш на герой.

Гуни, раджас гуна и т.н. повече ли ти говори от апокалипсис? Може. Ако това е твоят "вътрешно- машинен" език...

Няма значение. Важното е да говори. Ако е каквото трябва, ще е едно и също. Ако не е каквото трябва- каквото и да говори- все не е това. Все ще е ... абе като на твоя подпис ... Обаче и по-зле.

Подсети ме за Шри Ауробиндо:

"Всяка от ГУНИТЕ, действаща на егото, представлява осо­бена опасност за САДХАКА. който е извършил самоотрече­ние, но не в пълна степен. Опасността от раджас гуна се про­явява, когато садхакът е обладан от гордост, която му мълви: „Аз съм велик садхак и съм се придвижил много далеко. Аз съм велико оръдие в ръцете на Бога", или когато садхакът се привързва към работата като към Божие дело, както трябва да е, но при това се потапя в него толкова усърдно, дълбоко заинтересуван за Божието дело, сякаш може да се справи с не­го по-добре даже и от самия Бог"

Но и още:

"Сега е на голяма мода да се занимаваме предимно с метафизически диску­сии и философски спекулации върху МАЙА и АДВАЙТА и по този начин духовният опит се подменя с разсъждения. Не трябва да се поддаваме на тази мода, да се объркваме и да губим времето си, задавайки въпроси, на които ще получим ясни и изчерпателни отговори, когато се пробуди в нас Божественото знание. Метафизическото знание има свое място, то е само спо­магателно за духовния опит, на който понякога показва пътя, макар по-често да зависи от него и да живее за сметка на него­вата щедрост. Само по себе си то не е нещо повече от научно­то знание — ерудицията, нещо сухо и безплодно, по-често спън­ка, отколкото помощ"

Това са откъси от "Йога и нейната цел""- Шри Ауробиндо- основоположник на т.нар. интегрална йога.

И за Забой Ралин и "Лютите чушки" се сещам ...

"Да ще Господ гащи, да ще, но кога ще?"

Е, в този дух ... Вече ги дава. Но ние нито щем, нито можем да ги обуем.

Редактирано 4 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

E, това с контакта и мрежата е само за напомняне. Подобие. Аналогия. Не за да се вкопчим в аналогията и да си мислим, че това е върха на страхотността. Ако забравим този момент, ни спират тока ... А често и това не помага.

Наистина не ни трябва страх. Но не ни трябва и бодряшката илюзия, че всичко е наред. Освен като необходим етап за излизане от нея.

Да... Живеем в света на единството и борбата на противоположностите. Не е добра нито едната, нито другата противоположност. Не са и лоши. Голяма илюзия е да си мислим, че като изберем едната, или другата противоположност, сме направили добър избор.Той е бил лош, още когато сме избрали да бъдем част от света на противоположностите.

Нямам спомен нещо да съм избирал.Спомням си че ми бе наложено да бъда част от този свят и не мисля че съм имал някакъв избор.Даже и да го приема като чиста монета ,това което казваш ми липсва най-важното:каква алтернатива предлагаш?До сега не съм видял достатъчно убедителна такава.Щом нещо е нередно,как смятате да стане редно?

Нямам спомен нещо да съм избирал.

Доста неща не помним. Значи ли, че не са се случили?

Спомням си че ми бе наложено да бъда част от този свят и не мисля че съм имал някакъв избор.

Това пък как можеш да си го спомняш?!?

Все пак, в този странен спомен има нещо хубаво- ако наистина го имаш, значи, че имаш спомен от нещо, което не е част от този свят. Има утеха в това.

Даже и да го приема като чиста монета ,това което казваш ми липсва най-важното:каква алтернатива предлагаш?

Аз не се различавам много от теб. Не мога да ти предложа никаква алтернатива. Което никак не значи, че няма.

Щом нещо е нередно,как смятате да стане редно?

Е, като се загубиш в мъгла, все в мъгла ли да стоиш? Като се изцапаш, все мръсен ли да стоиш?

Редактирано 4 октомври 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Съществуването на човека на Земята е необходимост - и за него, а и за други. Условията за живот обаче са си негова заслуга, както и един евентуален бъдещ "апокалипсис". Всъщност това което ще се случи е просто, че стихиите ще станат неконтролеруеми. Вътрешният хаос в човешкото съзнание няма как да не се прояви в хаос и отвън. Стихиите се поддържат в равновесие с цената на много усилия от една много малка част от хората. Останалите в невежеството си по-скоро съдействат за техния "взрив". Човекът е господар на планетата, колкото и на много хора да не им се иска да го приемат.

Човек е нужно да овладее световете в които се намира (физ., астрален и низшия ментален). Без това е невъзможно да се освободиш от влиянието им. В Природата нищо не става скокообразно. Това, което ни изглежда като скок всъщност са резултат от дълга и трудна подготовка и множество положени усилия. Те представляват завършекът на един етап и започването на нов.

Не знам какво значи необходимост. Ако имаш предвид- че в света на причинно- следствените връзки, след фаталния избор за пребиваване именно в него, просто няма къде другаде да бъде- да, съгласна съм. Но какво от това? Човекът е бил нещо друго. И другаде. Една част от него е като затворник тук. Друга част от него си е в равновесие с този свят, добре и е тук. Въпросът е коя част е съществена за него.

Откровението, което получава Йоан, казва как става завръщането. И как изглежда оставането.

Стихиите тук винаги ще бъдат неподвластни на човека. Той няма реален контрол над причинните връзки в един по- общ план. Няма как да ги овладее. Може само да им пречи, като в същото време пречи и погубва и себе си.

Това, че продължава да счита, че може да го направи, въпреки хилядолетните доказателства за обратното, говори, че наистина нещо от него знае, че това е възможно. Но не това нещо е основното в сегашната човешка модификация. Това, което е било по Божий образ и подобие сега ... спи.

Интересни неща ще разказват останките на планетата ни за господарството на това двойнствено същество, което помни, че е можело нещо, но не помни как как това нещо всъщност може да става ... И все пробва, ама не така.

Човешкото същество изглежда е призвано да управлява, да работи с този свят. Но това не може да стане когато то е част от него. Сегашният вид на човешкото същество не може да направи това. Принципно. По- скоршно проумяване на това- по- малко заблуди...

Но не може с по- малко, заблуди и мъки, отколкото са необходими за пробуждане ...

Не знам какво значи необходимост. Ако имаш предвид- че в света на причинно- следствените връзки, след фаталния избор за пребиваване именно в него, просто няма къде другаде да бъде- да, съгласна съм. Но какво от това? Човекът е бил нещо друго. И другаде. Една част от него е като затворник тук. Друга част от него си е в равновесие с този свят, добре и е тук. Въпросът е коя част е съществена за него.

Откровението, което получава Йоан, казва как става завръщането. И как изглежда оставането.

Стихиите тук винаги ще бъдат неподвластни на човека. Той няма реален контрол над причинните връзки в един по- общ план. Няма как да ги овладее. Може само да им пречи, като в същото време пречи и погубва и себе си.

Това, че продължава да счита, че може да го направи, въпреки хилядолетните доказателства за обратното, говори, че наистина нещо от него знае, че това е възможно. Но не това нещо е основното в сегашната човешка модификация. Това, което е било по Божий образ и подобие сега ... спи.

Интересни неща ще разказват останките на планетата ни за господарството на това двойнствено същество, което помни, че е можело нещо, но не помни как как това нещо всъщност може да става ... И все пробва, ама не така.

Човешкото същество изглежда е призвано да управлява, да работи с този свят. Но това не може да стане когато то е част от него. Сегашният вид на човешкото същество не може да направи това. Принципно. По- скоршно проумяване на това- по- малко заблуди...

Но не може с по- малко, заблуди и мъки, отколкото са необходими за пробуждане ...

Малко пояснение.Останки няма да има.Един прекрасен ден на нашето слънчице ще му свърши водорода.И преди окончателния си колапс ще се взриви за малко,колкото да изпари цялата ни планета и да върне всичко там откъдето е дошло.В нищото.

Малко пояснение.Останки няма да има.Един прекрасен ден на нашето слънчице ще му свърши водорода.И преди окончателния си колапс ще се взриви за малко,колкото да изпари цялата ни планета и да върне всичко там откъдето е дошло.В нищото.

E, това е една добра вест. Лошата е, че дотогава много пъти ще се претъркулваме през границата нищо- нещо и нещо- нищо. Каквто и да значи нещо, каквото и да значи нищо.

Обаче въпросът беше какво се случва сега. Това, със Слънцето е твърде далеч и не ми носи достатъчно утеха.

E, това е една добра вест. Лошата е, че дотогава много пъти ще се претъркулваме през границата нищо- нещо и нещо- нищо. Каквто и да значи нещо, каквото и да значи нищо.

Обаче въпросът беше какво се случва сега. Това, със Слънцето е твърде далеч и не ми носи достатъчно утеха.

Сега ли? Сега рпсото деградацията ни разсте все повече и повече и като се има предвид колко са големи мечтите не ми се мисли до къде можем да стигнем в деградирането си като същества.

Утеха ли? утеха на мен специално ми носи, че поне не съм сам, а све още има и ще има хора мислещи като нас и точно поради тази причина никога няма да спра да пропагандирам доброто и истината! Е, ако трябва да съм честен, понякога това наситина не ми стига, но стремя да бъда реалисти и да отразявам и двете страни. Утехата по начало е вътрешно духовно изпитание пред всеки човек и най-добрият начин да я постигнем е като я постигнем вътрешно.

Сега ли? Сега рпсото деградацията ни разсте все повече и повече и като се има предвид колко са големи мечтите не ми се мисли до къде можем да стигнем в деградирането си като същества.

Утеха ли? утеха на мен специално ми носи, че поне не съм сам, а све още има и ще има хора мислещи като нас и точно поради тази причина никога няма да спра да пропагандирам доброто и истината! Е, ако трябва да съм честен, понякога това наситина не ми стига, но стремя да бъда реалисти и да отразявам и двете страни. Утехата по начало е вътрешно духовно изпитание пред всеки човек и най-добрият начин да я постигнем е като я постигнем вътрешно.

Много добре казано !Напълно съм съгласен!Поздрави!

Материя

Калин Донков

На чувствата в отчаяния лов,

догдето ни преследва и тълкува,

душата се лекува от любов.

Макар че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,

наивно брани слабото си право.

Очаква от любов да й простят.

Макар че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,

единствено контрастите избира.

И от любов умира всеки ден.

Макар че от любов не се умира.

Като си говорим за любов, знаете ли какво се има предвид в Библята, когато говорят за това, че любовта е най-важното нещо. Какъв вид любов?

Като си говорим за любов, знаете ли какво се има предвид в Библята, когато говорят за това, че любовта е най-важното нещо. Какъв вид любов?

Кой ще каже какво е любов,

кой ще каже какво е?

Дали шум на море

или дъх на планинско усое?

Или среща случайна

край някоя градска пиаца?

Или нежна прегръдка

сред бавния ритъм на танца?

Ти не питай, мълчи -

както аз ще мълча в полузрача,

ще те милвам на сън

и в съня си за тебе ще плача.

Може сам да остана -

отритнат, забравен, бездомен,

но за мене ти няма,

не ще се превърнеш във спомен.

Ти ще бъдеш все същата -

с тез очи, с тези длани,

с тези тъмни коси

от жарава и сняг изтъкани.

Само аз ще изчезвам в нощта,

в тишината, в безкрая,

без да зная защо и какво

е любов, без да зная...

Г. Джагаров

Редактирано 25 октомври 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Ами аз по-скоро съм сигурна в обратното!

Ако приемем това, което се случва сега, като изливане на възможности, като зов, който усещаме като такъв, но не усещаме нито откъде идва, нито за какво ни зове, апокалипсисът се случва сега. Е, може да сме свикнали с пърженето си в собствен сос до такава степен, че да не разбираме, че се пържим. Това само по себе си също е интересна тема за размисъл- какви са ти шансовете да разбереш, че си на ръба, и даже малко след него, когато си на ръба и малко след него ... Какви са ти шансовете да разбереш откровение, което се излива върху теб, но ти не разбираш това изливане...

Контактът от електричната мрежа не е нито опасен, нито интересен. Интересно е напрежението в него, възможността да се включим към енергиен източник. И да не се включим подходящо. Ето, виж къде е аналогията -(според мен, разбира се, според теб- по- скоро я няма! ) Има някаква енергия. Щем, или не щем, наистина. Ние живеем сред нея. Така сме избрали (като не сме чули първото предупреждение). А сега няма начин да не бръкнем в контакта.

Прав си, Трихоцефалус, че предупреждението да не бъркаме в контакта прилича на едно друго, по- раншно предупреждение. Но понеже нещата се развиват и след като не сме чули онова предупреждение, идва предупреждението на апокалипсиса. Имах предвид, че прилича на обещание за страшни неща. Но те не са страшни сами по себе си, не са и неизбежни, ако се разберат правилно.

В подкрепа на това ви предлагам да видите тук http://www.beinsadouno.com/board/index.php...ic=6232&hl=

в-к Стандарт, брой 5274

Дните ни свършват на 21.12.2012 г.Галактически лъч слага края на светаИзвънземни подаряват календара на древните индианци

Апокалипсисът е тема на безброй литературни, кинематографични и телевизионни произведения, а така също и на астрологични прогнози. Разчепкването на бъдещи ужасяващи събития, които ще направят Земята на пух и прах, продължава с пълна пара. От известно време хорът на вещаещите катаклизми изпълнява доста зловеща песен - "Краят на света настъпва през 2012 г.". Поводът е календарът на маите, чийто последен ден е 21.12.2012 г.

В основата на календара на маите е митичната дата 13.08.3113 г. пр.Хр. Продължителността на неговата година е 365,2420 денонощия. Той е удивително точен - съвременни изчисления сочат, че годината на календара, който използваме, съдържа 365,2422 денонощия.

Маите смятат, че Вселената съществува в рамките на велики цикли, чието начало съвпада със сътворението на човека. Според тях първият трае 4008 години и

приключва със силно земетресение

Вторият продължава 4010 лета, в края му се развихря свръхмощен ураган. Финалът на третия (4081 г.) е причинен от огнен дъжд, излял се от кратерите на много вулкани. Невероятен потоп бележи края на четвъртия (5026 г.). Ние живеем в петия цикъл, който започва на 13.08.3113 г. пр.Хр. и завършва на 21.12.2012 г.

Надпис на каменни стълбове, дело на маите, съобщава, че човешката история се управлява от особен лъч, чийто източник е в ядрото на нашата галактика (Млечния път). Този лъч наподобява светлината на морски фар. Представете си как тя пълзи из необятната шир и от време на време в нея попада рибарска лодка.

В "онзи" надпис се казва, че Земята е огряна за пореден път от галактичния лъч на 13.08.3113 г. пр.Хр. Какво ще се случи на 21.12.2012 г., деня след приключването на петия цикъл? Пак ли ще се окажем в лъча?

Има тотален разнобой в мненията на учените, занимаващи се с тази загадка. Част от тях са убедени, че Слънчевата система ще загине поради катаклизъм в ядрото на Галактиката. Други вещаят, че

сблъсък с астероид или комета

ще причини гибелта на човечеството, ще отклони планетата ни от сегашната й орбита и ще я запрати в още по-затънтена провинция (Слънчевото семейство е разположено в периферията на Млечния път). Трети прогнозират внезапни силни земетресения, гигантски вълни цунами, изригвания на вулкани и др., причинени от неведоми процеси в земното ядро. Не са малко и специалистите, които са на мнение, че хомо сапиенс ще се самоунищожи - няма да успее да озапти глобалното затопляне. Астролози също предсказват катаклизъм на 21.12.2012 г. Според тях тази дата ще е

последният ден от лунния месец, смятан за сатанински

- няколко планетарни конфигурации, които ще се случат тогава, символизират разрухата.

Много интересно е мнението на руския космонавт Георгий Гречко. "Цивилизацията на маите е доста кървава, тези хора изтръгвали човешки сърца по време на жертвоприношения. Поразен съм от несъвместимостта между приписвания им висок интелект и дивите нрави и поради това не вярвам, че те са могли да създадат толкова точен календар. Предполагам, че календарът е дело на пришълци от Космоса. Вероятно ще ме сметнете за непоправим фантазьор, но мисля, че същите пришълци ще дойдат след 21.12.2012 г. - или за да ни дадат нов календар, или за да ни накажат по някакъв начин. Според маите живеем в петия велик цикъл, т.е. сме петата земна цивилизация. Извънземните са унищожили останалите четири заради лошото им поведение. Ние не сме по-добри от предшествениците си - създаваме и трупаме оръжия, съсипваме природата и т.н. "Зелените човечета" са ни създали, за да съхраняваме Земята както домашната прислужница пази къщата до завръщането на стопаните й от курорт. Ако продължаваме да се държим лошо, пришълците ще напишат и осъществят

сценария на поредната планетарна катастрофа

Това са думите на Г.Гречко.

На един от многото свои каменни стълбове с надписи маите обрисуват своя владетел: високо около 2,5 м същество с искрящо бяла кожа. И споменават, че именно това същество създало тяхната писменост и им подарило календара. Доста ясна и точна в астрономично отношение схема, изографисана на друг стълб, показва, че то е дошло от звездния куп Плеяди. Оказва се, че руският космонавт не фантазира. "По всяка вероятност маите смятат предстоящия шести велик цикъл за вакуум, за празнота. Тълкувателите на техните уникални постижения, сред които е и календарът, твърдят, че само от нас, земните жители, зависи как ще започнем да градим новата цивилизация. Този градеж вече е започнал. Човечеството и планетата ни претърпяват огромна промяна - качествен скок в съзнанието и възприемането на света", коментира проф. Дарил О'Конър, ръководител на екипа за изследване на нестандартни физични проблеми, Оксфорд. Той очевидно намеква, че след 21.12.2012 г. човечеството ще осигури бъдещия си просперитет или бъдещата си гибел.

Зорница ВЕСЕЛИНОВА