Стефан Чолаков

Всеки човек е само снежинка, но ето - понякога падат снежинки, които отприщват лавини. Сама по себе си болката не е страдание. Истинското страдание е липса на смисъл. "Грях" не е нещо, което сме направили, а нещо, което ни ЛИПСВА, за да бъдем ХОРА в пълният смисъл на това понятие. В нас живеят двама - Ангелът и Шимпанзето, ставаме Синове Човешки, когато направим двамата Един.

За върли месоядци - една препечена мазна свинска пържола върши същата, ако не и по-добра работа. Само не знам, как ще се оправяте с холестерола... :-)

Какво трябва да се направи, мюсюлмани? Аз не мога да се определя. Не съм нито християнин, нито евреин, нито габр (зороастрианец), нито мюсюлманин. Не съм нито от Изток, нито от Запад, нито от сушата, нито от морето; не съм нито от източника на природата, нито от въртящите се небеса. Не съм нито от земята, нито от водата, нито от въздуха, нито от огъня; не съм нито от висините, нито от праха, не съм нито от съществуването, нито от съществуващото. Не съм нито от Индия, нито от Китай, нито от България, нито от Саксин; не съм нито от царството на Иракаин, нито от страната на Курасан. Не съм нито от този свят, нито от другия свят, не съм нито от рая, нито от ада; не съм нито от Адам, нито от Ева, нито от Еден и Ризван. Моето място е Без Място, моята следа е Без Следа; то не е нито тяло, нито душа, защото аз принадлежа към душата на Възлюбения. Аз съм изоставил двойствеността, аз съм видял, че двата свята са едно; Един аз търся, Един аз познавам, Един аз виждам, Един аз зова. Той е първият, Той е последният, Той е външното, Той е вътрешното; Не познавамликой друг, освен "ЯХу" и „Яман Ху". Аз съм опиянен от чашата на любовта, аз не виждам двата свята; аз нямам работа, освен пиршество и веселба. Ако веднъж в живота ми аз прекарам миг без Теб, от това време и от този час аз се разкайвам за живота си. Ако веднъж в този свят аз спечеля миг със Теб, аз ще стъпча под краката си двата свята, аз ще танцувам вечно в триумф. О, Шамс-и-Табриз, аз съм толкова пиян в този свят, че освен за пиянство и веселие, аз нямам за какво друго да разказвам. Петя Дубарова.

Ами, ако го усещаш така, не е нужно да ги записваш. Все пак, бих ти предложил да опиташ по 2 прични. Първата ти я казах. А втората е, че в процеса на самото записване човек получава възможност да прегледа нещата на "забавен кадър" и да анализира спомена. По същата логика законът във всички страни задължава съдиите да мотивират решенията си - възможност да се осмислят фактите още един път. Разбира се, мотивите на съдебните решения имат и друга цел - да направят процеса на анализ на фактите видим и за другите - страните и т.н. Малко се отклоних от темата. Юнг казвал на студентите си: прочетете всичко възможно за тълкуването на сънищата и когато седнете да тълкувате сън, забравете всичко което сте прочели Не знам, не смея да тълкувам съня ти. Знам твърде малко, за да си правя изводи. Малко по-добре се справям със собствените си сънища, защото знам повече за собственият си живот. Все пак, може би сънят ти казва, че иде буря... А интуицията, доколкото я имам ми подсказва, че иде буря не само за теб. Ако е така - научи се да яздиш вятъра :-)

Но не е и ненормално. Не се опитвай да ги предотвратиш. Наистина е безсмислено. Опитай се да използваш създалата се ситуация. Вземи един лист и напиши всички предимства, които ти дава случващото се. Всяка "неприятна" ситуация идва, за да извади наяве някаква черта в нас, която подтискаме и не искаме да осъзнаем и приемем. Ако откриеш какво мразиш и не желаеш да приемеш в себе си и започнеш съзнателно да търсиш ситуации, които ти позволяват да изживееш скритите си чувства и желания ще спреш да "сънуваш кошмари наяве". Това е и смисълът на случващото се - възможност да разбереш, че доброволното учене винаги е по-лесно и евтино от принудителното. Друго, която можеш да направиш е да отделяш известно време, примерно половин час на ден, като се изолираш в затъмнена стая, най-добре на тихо място и оставяш мисълтта ти да блуждае свободно върху случващото се. От време на време може да започнат да се появяват прозрения за смисъла на това, което става, който с времето да се натрупат и да прерастнат в РАЗБИРАНЕ. Бих ти преложил също и да се обърнеш към терапевт за конкретни методи и стратегии как да се справяш със ситуациите, който определяш като "неприятни". Освен това, бих ти препоръчал да държиш до леглото си тетрадка и химикал и веднага след събуждане да записваш най-подробно това, което си сънувал.

Хората си мислят: "Ще спра да вървя, когато пристигна". Но всъщност ние пристигаме, когато спрем да вървим.

Усещане за компетентност. Съзнание, че можеш да се справиш с задачите, които животът поставя пред теб. Което може да е в различна степен истинско или подвеждащо.

Бих ти предложил малък експеримент. Изолираш се в някоя стая насаме и сядаш със затворени очи. А сега - слушай. Много внимателно. Забелязваш ли, че се появяват множество "нови" шумове? Звуци, които са присъствали в средата преди да се съсредоточиш върху слуха, но не са достигали до съзнанието. Както си със затворени очи пренеси вниманието върху усещанията в тялото. Може би ще почувстваш напрежение, което до този момент не си долавял. Или ще ти направи впечатление, че кожата ти е по-топла или по-хладна в някои участъци. Всички тези усещания са присъствали и преди да промениш фокуса на вниманието, но не са достигали до съзнанието. Част от психическите защити на човек е издигането на стени между него и околният свят. Без да го осъзнава, човек ограничава възприятието си, за да не чува, да не вижда и да не усеща нещата, които му причиняват дискомфорт. И първата жертва на този процес е сетивото, което по рождение носи най-много информация - интуицията. Или както е известно популярно - третото око. Като деца всички се раждаме с активирана интуиция или с отворено "трето око". Това е абсолютна необходимост, защото мозъчните центрове свързани с интуицията имат и множество други функции, освен тази да "виждат" през времето и пространството. Езиковото заучаване и процесът, които психолозите наричат "акомодация" са част от тях. Без интуицията нито едно дете не би било способно да научи "от нищото" майченият език. За 1-2 години малкото дете постига нещо, което е немислимо за възрастните - без някой да му ги обяснява разбира значението на стотици и хиляди думи и начините на предаване на информация чрез тях. В процеса на общуане с възрастните детето получава стотици сигнали и внушения всеки ден, които оформят нещо като "отпечатък" на възрастните общуващи с детето. На практика възрастните изтласкват в децата чувствата и преживяванията които не са готови да приемат в себе си - страх, умора, гняв, отчаяние... При малките деца мозъчните центрове отговарящи за преработката на тези емоции почти не са активни (те започват да се активират около 12-14 годишна възраст при повечето хора). Резултатът е, че детето се чувства безпомощно да се справи с този потоп от емоции идващ от възрастните и неосъзнато започва да изгражда нещо като "защитна обвивка" около ядрата от изтласкани и неприемливи преживявания. Както сме свикнали да казваме - развива комплекси :-) Започва да издига стени вътре в себе си. Това удоволствие не е безплатно - човек не го осъзнава, но огромната част от енегрията му отива за текущо поддържане на тези "бентове" вътре в нас самите, който изолират съзнанието ни от страха, гнева, отчаянието и пр. Това е общата схема. При всеки човек тя е има индивидуална реализация, която зависи като от конкретните проблеми, с който е принудено да се справя детето, така и с вроденията "багаж", с който идва на света - вродени стратегии за защите, степен на чувствителност на нервната система и т.н. Информацията постъпваща от сетивата изменя усещането ни за света, в който живеем и ни принуждава да реагираме на идващите отвън стимули - да се адаптираме. В резултат на това организмът насочва "ресурсите" или "енергията" към тези участъци и функционални системи, които са най-необходими в този момент. Например, ако организмът установи масирано присъствие на инфекциозни агенти насочва ресурсите към имунната система за производството на клетки-убийци, антитела и т.н. Тъй като ресурсът е ограничен организъмът "орязва" от към ресурс тези органи и системи, които не са толкова необходими. В случая на инфекциозна болест губим апетит (храносмилането консумира до 1/3 от енергията на организма в "нормален" режим), губим желание да се движим и ни се иска само да лежим, често пъти се чувстваме замаяни или може да станем склонни към непредизвикана агресия, защото и мозъкът плаща своята лепта към имунната система. Описаната ситуация на инфикциозна болест е пример за краткотрайна адаптация. Присъствието в психичният свят на човек на изолирани "ядра" или комплекси изисква по-сложна и дълготрайна адаптация. Единият метод е, организмът да намали притока на информация от сетивата, защото всяка нова информация изисква първо да бъде "акомодирана", т.е. вместена в рамките на вече известното, да се направи оценка на значението на постъпилата информация, да се изработи решение, отговор на новата картина и това решение да се приложи на практка. Всички тези стъпки консумират енегрия и ограничаването на притока на информация от сетивата носи краткосрочна "печалба" - освобождава човек от принудата да се приспособява. Първата "жертва" на този процес е сетивото, което по рождение носи най-много информация - интуицията. Между 7-та и 10-та година от развитието на детето (а практически най-често между 7-та и 8-та, когато повечето деца в западното общество тръгват на училище) организмът започва да "шунтира" мозъчните центрове отварящи за интуицията и те "заспиват" - получават толкова кръв и кислород, колкото да не умрат клетките, така че при нужда да може да се активра отново (например при наличие на животозастрашаваща ситуация, когато интуицията е необходима за изработване на прецизно решение и стратегия за оцеляване). Това на теория, а на практика при много хора снабдяването с кръв и кислород е толкова ограничено, че клетките започват да умира. Резултатът от това е, че между 7-та и 8-та година децата губят голяма част от уменията си - не са в състояние да начуават "безакцентово" нови езици, въображението губи от своята сила, намалява (или изчезва) способността за "свръхучене" или свръхбързо учене, което всички деца в някаква степен преживяват. Подтискат се паметовите следи и преживяванията натрупани до този момент, защото всяко тяхно активиране и обработка изисква участитето на всички мозъчни центрове, които са били активни към момента на тяхното формиране. Това е причината повечето от нас да имат съвсем оскъден спомен за детските си преживявания - трохи от тортата. Детето прави първият качестен скок към света на възрастните. Ух, уморих се от писане. Ами накратко, шунтирането на сетивата продължава. Обикновено в началото на пубетрета започва да се ограничава информацията постъпваща от зрението. На физическо равнище резултатът от нарушеното хранене на мозъчните центрове и очната тъкан е развитието на очни заболявания, типичното за пубертетно късогледство. Към края на пубертета често пъти се ограничава и информацията постъпваща от слуха - възрастните чуват много по малко от децата. Това е само приблизителна схема и тя си има своите индивидуални отклонения. Та "истината вътре в нас" е способността на човек пълноценно да обработва на съзнателно равнище цялата информация, постъпваща от всички сетива. Това означава човек съзнателно да се научи постепенно да разрушава "бентовете" вътре в себе си и да кативира подтиснатите мозъчни центрове. Това е бавен процес на дългогодишна свръхадаптация, при който човек поема определени рискове и се сблъсква с не много приятни преживявания. Плаща цена в краткосрочен план, за да извлече изгода в дългосрочен и свръх дългосрочен план. Изисква квалифицирано ръководство от страна на човек, които е преминал през целият процес (в идеалния случай, на практика това е изключение) или поне значителна част от процеса. В исламът такива хора се смятат за суфийски шейхове, в индуизмът се наричат "гуру", в будизма - лами, а в западното общество - идиоти :-)

Понеже Trax проявява похвално упорство :-) Нямам под ръка свитъците от Мъртво море, но ето Книга на пророк Захария, гл. 4:

Има ли значение колко са месиите? А ако са 7 000 000 000 тогава какво? Постовете на Trax (пък и на доста други хора) непрекъснато ми припомнят какво всъщност е религиозният фундаментализъм - неверие облечено в дрехата на твърда вяра. Преди няколко години излезе един американски филм, чието заглавие на български преведоха като "Твърда вяра", а оригиналното заглавие беше "The Believer". Историята на еврейко момче, което ненавиждаше собствената си културна и религиозна идентичност (и начинът по който всяко поколение я предава на следващото) и затова става неонацистки лидер. Цялата фабула на филма се въртеше около желанието на героя да убие един еврейн. Проблема в неговият случай беше, че колкото и да беше силна омразата му към евреите, главният герой по рождение бе надарен (или наказан, както ви харесва) с необикновено чувствителна съвест и не намираше сили да посегне на човешки живот. Нетърпима дилема. В крайна сметка той уби един евреин. Себе си. Да погледнем картата на света. Индуизмът е концентриран в Индия. До ерата на масовите и евтини комуникации вероятността един човек роден в Европа да е индуист е била между изключително малка и никава. Същото може да се каже за всяка масова религия - зороастризма и будизма, християнството и ислямът. Исторически погледнато всяка религия има свое "ядро" както в пространственото разположение, така и във времето - би ни се сторило абсурдно, ако някой говори за християни през 5-ти век преди новата ера, а в наши дни е екзотика ако попаднете на практикуващ зороастризма. Независимо от този очевиден факт хард лайнерите на всяка религия идват с една и съща претенция: МОЯТА вяра е права! Истината е дадена на НАС! Бетонните кратуни в Иран, Израел, САЩ и Ватиканът са еднакво убедени, че Истината е изпратена по факс специално за тях. И имат ясна рецепта - какво е добро и какво е зло, какво може да се прави и какво не може. И всеки е убеден, че той е правият, а другите грешат. Все пак, какво е налудост? Налудността е убеждение, което противоречи на установените факти и не може да бъде оборено с логична аргументация. Всички налудности имат обща черта - не можеш да ги опровергаеш като кажеш (и доказваш) на човека, че убежденията му са погрешни и абсурдни. Психозата е правилото на монолога: АЗ знам! Когато говориш с МЕН ще мълчиш! Устите се запушват по различен начин. С остракизъм. С обществена изолация. Или с камък в главата. If you can't beat them, join them. Това е ядрото на всяка една от 3-те "аврамистични" религии. Присъединяване към налудността и правенето на малки стъпки до излекуване. Шабат в юдаизма. Петте молитви на мюсюлманте. Постите, молитвите и изповедите на християните. Ритуалите във всяка една религия. Малки, натрупващи се стъпки, които водят към ОЗДРАВЯВАНЕ. Никой още не е измислил начин да изпрати ЗДРАВЕ и ЩАСТИЕ по факса. Дори факсът да се нарича "свещенно писание". Здравето е лично и неотчуждимо. Постига се от всеки човек - самостоятелно и с много труд. Целта на всяка религия е ОЗДРАВЯВАНЕ и успоредно с това - доктрината на всяка религия нагледно отразява и фиксира БОЛЕСТТА. Проблемът, които трябва да бъде надрастнат. Старият завет отразява болното състоянието на психиката на евреите преди 3 000 години. Куранът е огледално на бесовете обсебели арабското общество преди близо хилядолетие и половина. Християнската доктрина е "сянката" на обитателите на Римската империя преди 2 000 години. Фундаментализмът е завръщане към основата. Тоест - към откровенната налудност. Съзнателен отказ от оздравяване. Любов към смъртта. Самоубийство. "Тези хора ме възхваляват с устите си, но делата им ги отдалечават от Мен".

Това, за което говори Maat Пиер Дако го нарича "градивна разрушителност" ("Психология и вътрешна свобода"). И принципно си е така. Все пак и в тази работа е необходимо разумност и търпение - твърде много, за твърде кратко време и бушоните прегарят... Пътят към Реалността минава точно по средата между психиатрията и гробището. Бих казал, че рецептата е предпазлива смелост. Или - гъвкава настойчивост. А как се постига такова нещо? Ееех, ако знаех отдавна щях да съм просветлен и нямаше да се мъча на някаква дива трета планета в някаква забутана Галактика :-)

Линк към същата тема в специалзиран форум: http://www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=303

http://thedevilen.dir.bg/_wm/library/?df=2...dd62fffcdbfe62b

Тези дни имах пореден разговор с поредният почитател на Ошо. Добър повод да помисля още веднъж върху това, което съм чел от и за Ошо и да систематизирам малко наблюденията и изводите си. На въпросният човек казах, че считам Ошо за индийският еквивалент на американските телевизионни евнгелисти и като се замисля - не съм прав. По-точно не съм съвсем прав. Най-близката аналогия, която намирам между Ошо и някой друг подобен гуру би го свързала със светлият пример на Муун, Рон Л. Хъбърд или да кажем Махариши Махеш Йоги. Все пак - той е и уникално явление, различно от всички подобни "учители", на което също ще се спра след малки. Общото с всички предишни изборени е, че подобно на тях Ошо е открил, че най-лесният начин да забогатееш е да основеш собствена религия. Честно казано, и аз харесвам красиви мадами и луксозни автомобили и единствено вроденият излишък на съвест (черта, която никак не харесвам в себе си!) ме взема по-присърце този светъл пример. Уви, както се казва - несъвместимост на характера и ще се наложи да си печеля парите по някакъв по-тривиален начин :-). Вало спомена нещо от сорта, че "все пак за разлика от някои други учители Ошо е съветвал учениците си да използват презервативи". Използването на презервативи е похвален навик (нищо, че светият отец Папата е на малко по-друго мнение), но все още не е повод да наричаме един човек "учител". В крайна смета, работата на Учителя е да учи, а невежият може да научи хората само на собственото си невежество. Уникална черта на Ошо е неговият атеизъм-материализъм. Което е и причината най-често да си бърше дупето с Будизма, който минава за "атеистична религия" (гръмнете ме моля, ако успея да проумея що за чудо е все пак това "атеистична религия"!). Тоест Ошо е наистина уникално явление - "духовен" учител, който по същество отрича същестуването на Дух! И тъй като Будизмът (подобно на останалите религии) в прав текст заявява, че човешката личност не свършва с края на дългосрочната командировка наричана по нашите земи "живот", от няма накъде му се налага да прикрива искреният си атеизъм-материализъм и да разтяга локуми за прераждане, карма, куналини и прочие чудесии. А че Ошо е по същество атеист-материалист е очевидно от 3 източника - първо, добре известен факт е, че Ошо е бил доста по-откровен пред най-близките си "ученици" и е признавал факта, че е атеист, а локумите издавани в наши дни като "автентично учение на просветлен Учител" ги разтяга от няма накъде, иначе няма кой да му се върже на акъла. Вторият факт е самото "учение" на Ошо, например неговите "десет съвета" и пр. който биха имали смисъл само в рамките на една твърдо материалистична доктрина - "яжте, пийте и чукайте, щото утре ще се мре". А третия източник е самият живот и биографията на Ошо - пилеенето на луди пари и чукането като за последно имат смисъл, ако човекът е убеден, че наистина му е за последно. Поведението на Ошо е напълно рационален и последователен избор от гледна точка на човек, който е убеден, че краят на физическото тяло е и край на човешката личност. По същата логика членовете на съветското Политбюро ламтят за цялата власт (не само "духовна"), угаждат си с хапване и "балерини" и си оргазират специални "кремълски болници" където здравеопазването съвсем не е това, на което се "радват" редовите съветски граждани. Но това все още не е повод да обявим Суслов или Андропов за "просветлени учители" или "духовни водачи". Нее, те са по-скромни - вождове и учители (забележете, отново учители!) на цялото прогресивно човечество и онеправданите трудови маси. Същата картинка - грижовните вождове пляскат "балерини" и се возят в лимузини, а простият трудов народ бачка и аплодира. Ако Ленин успя да постои комунизмът за една страна, то Ошо успя да го построи за един човек, което съгласете се не е нито лошо, нито малко - все от някъде трябва да се започне! Кротикият индийски нрав на Ошо за щастие го спасява от подвизите на един друг его-маниак и кървав психопат (който по неразбираеми за мен причини, или по-точно - твърде добре разбираеми! - и до днес е считан от мнозна за "светец") - Ернесто Че Гевара. Несъмнено огромен плюс в биографията на Ошо. Между другото, аналогията с Че съвсем не е повърхностна и няма нищо чудно, че доста хора, които харесват едини, харесват и другия. И Ошо и Че са изключително егоцентрични личности, бунтовници застинали във вечен пубертет, умеещи да рушат, но твърде неумели в граденето. Не малко хора свързващи в своите представи "духовната зрялост" с този междинен етап в човешкото развитие (от който никой не е избягал, между другото, въпроса е как го изживява!) - това е добро оправдание да избягат от възможността да постигнат прозрение за техният собствен егоцентризъм и току-виж един ден да го надрастнат и на 40-50 години например най-сетне да излязат от пубертета. Както се казва - краставите магарета през 9 баира се привличат. А че Ошо е егоцентрик, това прозира отвсякъде. Не на последно място, защото от собствен опит мога да кажа, че това е може би най-упоритата отрова и най-трудният за преодоляване "дефицит" в човешката личност. Труден, защото егоцентризмът всъщност е вторична черта - повърхностна проява на дълбоко вкоренена несигурност относно собствена значимост и ценност: "аз добър ли съм?", "заслужавам ли да бъда обичан", "ама той Ванчо е такъв и такъв пък аз...". Егоцентризмът е късогледство и липса на широта - във виждането и в мисленето. Страх да видиш широкият свят отвъд теб самият, защото не се чувстваш сигурен, дали можеш да се справиш с предизвикателствата, които отправя. Коренът на Ошовият егоцентризъм е същият като егоцентризма на повчето хора с този недъг - липсата на истинско внимание и обич от страна на родителите. "Прекрасното възпитание" което Ошо така усилено рекламира от страна на баба му и дядо му и всъщност хроничен дефицит на внимание и заинтересованост към неговата личност. Дефицит, които десетилиетия наред Ошо напразно се опитва да запълни чрез внимание и привързаност получавани от неговите "ученици". Уви - напразно! Защото, единственият човек способен да даден на Ошо (като възрастен човек) достатъчно внимание и Любов за да надрасне егоцентирзма си и да продължи своето Пътуване е... самият Ошо. Безсмислено е да търсиш извън себе си Подарък, който можеш да си направиш единствено ти самият! И моля - не ми тикайте в лицето цитати от книгите на "учителя"! Вече уточник - има известно разминаване между това, какво говори Ошо и какво мисли Ошо. Между Ошо и Рон Л. Хъбърд и другите "месии" има и още две разлики. Практически съм сигурен, че поне в началото на своето "учителстване" Ошо е бил ръководен (поне от негова гледна точка) от искрено желание да помогне на хората, така както той е разбирал тази "помощ". Но НИКОЙ не може да помогне истински на другите докато първо не помогне на самият себе си. Лицемерие е, да караш хората да се променят, когато ти самият не си готов да се променяш...Не напразно поговорката казва, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Втората разлика е, че Ошо е несъмнено много по-интелигентен и начетен от другите "велики духовни водачи" което му дава възможност да прави това, което наистина умее - да изнася лекции - вместо за скромната заплата на университетски професор, срещу съвсем нескромните приходи на "най-великата инкарнация след Буда". Все пак налага се да призная, че Ошо ми е симпатичен. Едно защото и аз си падам по готини мацки и луксозни автомобили, и второ - изпълненията му като "гуру" са направо детска игра в сравнения с изпълненията на някои други "вождове и учители". Надявам се това да му се е зачело като "+" когато се е явил за отчет пред изпитната комисия :-)

Изречението на Вало е емблематично за целият спор... Съществуването на Бог не е въпрос (само) на вяра или неверие. Вярата е предположение, което не може да бъде подкрепено от конкретни факти (на съзнателно ниво). Вярата може да е полод на пожелателно мислене: иска ми се нещо да е така, затова и вярвам, че нещо е така. Но вярата може да бъде и плод на интуитивно прозрение - практически всички от нашите убеждения, както и ежедневни решения, които взимаме въз основа на тях се правят при непълно познаване на релевантните факти. Животът не е съдебен процес и рядко се случва някой да може да аргументира пълно и непротиворечиво с факти и заключения всяко взето решение (на практика това е фикция и по отношение на съдебният процес - иначе нямаше да има съдебни грешки). На базово ниво интуицията позволява на човек да прави обобщена преценка и да взима решения при непълнота на известното. Този вид вяра с времето може да прерастне в ЗНАНИЕ. Юнг например е твърдял, че знае със сигурност, че съществува Бог и смея да твърдя, че много добре разбирам какво го е мотивирало за подобна увереност. Знанието се базира на убедителни косвени доказателства - твърдяният факт не може да бъде възприет непосрествено, но съвкупността от косвени признаци за неговото съществуване е толкова мащабна и убедителна, че не оставя място за разумно съмнение. И в случая на вярата като интуитивно прозрение неподлежащо на фактическа аргументация и в случая на знанието като резултат от интуитивно прозрение И логическа аргументация възниква проблемът за способността на човек да възприеме и интерпретира фактите както и да взема решения. Правото предполага, че всеки човек достигнал определена възраст и не страдащ от специфични психични заболявания е в състояние да се ориентира в ежедневните проблеми и да взима адекватни решения - дееспособност и вменяемост. Но това съвсем не означава, че хората разполагат с ЕДНАКВИ възможности за възприятие и преценка. На всички нива на психичните процеси става филтриране и изкривяване на потока от информация и до човешкото съзнание достига нещо, което ни се струва кохерентна интерпретация на света около нас. Отделно от това, всеки човек преминава през различни състояния, в всяко едно от тях способността му за възприятеи и преценка е различна - "Утрото е по-мъдро от вечерта". И най-накрая идва въросът за непосредственото възприятие ("Блаженни чистите по сърце защото те ще видят Бог"). Най-малко като твърдение същестува идеята, че Божието битие не е въпрос на ирационална вяра, нито дори на косвени импликации, а че човешките същества могат да отидат и да погледнат как точно стоят нещата...

"- А дяволът също ли не съществува? - изведнъж весело се обърна болният към Иван Николаевич. - И дяволът... - Не му противоречи! - само с устни прошешна Берлиоз; той се отметна още по-енергично зад гърба на професора и взе да прави гримаси. - Няма никакъв дявол! - изкрещя Иван Николаевич тъкмо каквото не биваше, объркан от цялата тази каша. - Ама че навлек! Стига с тия смахнати дивотии! - Е, не, наистина става интересно! - тресеше се от смях професорът. - Но какво е това - при вас каквото и да попиташ все го няма!" "Майсторът и Маргарита" М.С. Булгаков.

Кое е по-голямото една безкрайност или две безкрайности? Или половинката от безкрайност? Пресметни и ми кажи колко прави корен квадратен от плюс безкрайност и ще съм в състояние да отговоря на въпросите, които задаваш :-) Обич, ако според теб Библията твърди, че човек няма душа какъв е смисълът на думите: "С твърдост човек ще придобие душата си", "Който губи себе си, намира себе си", "Който се отказва от живота си, намира вечен живот"? И ако човекът е снежика в огнището какъв е смисълът на това "Ето и втората заповед, много подобна на първата: Да възлюбиш ближният като себе си"? Ако ближният е нещо като масата или стола, които днес го има утре го няма - не виждаш ли колко абсурдна би била тази заповед? За вас важат думите на ап. Павел: ако няма възкресение какво ни ползва вярата ни? Нека ядем и пием, защото утре ще умрем! Ако възкресението е както вие си го представяте как бихма могли хора да бъдат "нито жени, нито мъже, но като ангелите на небесата"? Схващанията на Свидетелите на Йехова съвсем не са нещо ново - не се различават твърде много от схващанията на садукейте... че краят на тялото е и край на човека... Не долавяш ли горчивата ирония в думите на Еклесиаст... И най-смешното... По вашите думи излиза, че еврейте дори не знаят защо са произнесли смъртната присъда. Обвинението срещу Исус е богохулство: "Защото ти, бидейки човек правиш себе си равен на Бог". С какво сте различни от книжниците и фарисейте? И по какъв начин тълкувате Новият Завет откъснат от традицията на свещенното предание? Ако в ислямът има някакъв смисъл да се разграничава Куранът от устната традиция на религията, то ядрото на християнското свещенно писание - Евангелието не е нищо друго освен писмено фиксирана устна традиция. Замислял ли си се по въпроса, че от самото начало на християнството идеята, че човешката личност не свършва със смъртта винаги е била неделима част от доктрината? И че благодатта се предава от човек на човек - живият пример на обичащата човешка личност не може да бъде заменена от никаква книга и никакви писмена. Това е и смисълът на кръщенето и на хиротонията и на хиротесията - включването и потвърждаванто на човек във веригата на благодатта простираща се през хилядолетията? Я още едно последно допълнение... Да се надяваме, че ще е последно. Да не се чудиш от къде знам за атеизма ти arenas - Библията, и Старият и Новият Завет са изградени като един вид тест на Роршахт. Възприятието на Истината е лично и неотчуждимо преживяване. Истината не може да бъде "прочетена" - словото позволява да се формулират и изразят само някои отсновни закономерности, които използвани умело позволяват на човек да достигне лично преживяване на Истината: "Блаженни чистите по сърце, защото те ще видят Бог". Затова подходът на Свидетелите на Йехова е абсурден и безсмислен от самотото си начало - ИСТИНАТА НЕ В БИБЛИЯТА, ТЯ Е В СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА. Библията е инструмент, пътна карта, която да помогне на човека да намери пътят към собственото си сърце. Както вече казах, единият от подходите които използва Библията за тази цел е като превръща себе си в инструмент за анализ и самоанализ. В Старият Завет обектът за проекции е писаният Закон - Тората. В Новият Завет това е самата личност на Исус. Затова и един от възможните отговори на въпроса на arenas "Кой е Исус Христос" е - Тората в плът и кръв. Затова ми е достатъчно да чуя разсъжденията на човек върху Библията, за да имам поне приблизителна представа КАКВО ЛИПСВА на конкретният човек, за да бъде жив в пълният смисъл на думата. Отвъд нивото на отделната личност този метод на проекциите може да бъде използван, за анализ на цели култури, доколкото доктриналните схващания на една или друга конгрегация са резултат от съвкупните и "осреднени" схващания на хората от дадена култура. Така че, това което ти ЛИПСВА, за да обичаш е твоят атеизъм arenas. Едва когато се осмелиш да го признаеш пред себе си и да го допуснеш до съзнанието си, ще можеш да го преодолееш и да развиеш истинска вяра.

Защо да е изненадващо? Погледни някой от сайтовете и брошурите на "Свидетелите на Йехова"... Техният Бог си има име - казва се Йосиф Висарионович Сталин. Техният Месия се казва Адолф Хитлер, а през 20-ти век Раят, за които мечтаят бе построен върху част от земното кълбо - Аушвиц, Биркенау, Бабий Яр, Колима и Воркута и Катин и Чечня. Те мечтаят същото, за което мечтаят Ленин и Бухарин - да отгледат ново човечество чрез разстрели и бесилки. Дали не е време да започнем да наричаме нещата с техните истински имена? Да наричаме хитлеризмът хитлеризъм например, вместо да се прикриваме зад цитати от Библията...

Ето че си дойдохме на думата :-). Точно това е и смисълът. И понеже различните традиции и култири влагат понякога различен смисъл в думи като "дух", "душа", "съзнание", "ум" и прочие, ще го кажа надявам се малко по-ясно ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ не умира. Тя Е. Библията е Огледало. Написана е така, че всеки да може да види собственият си образ в нея, о смъртен мой! :-) Мъртвите, които погребват своите мъртви са хората, които не обичат. От гледна точна на Обичащият този, които не обича е като умрял. Съвсем правилно! Ти си умрял, следователно подлежиш на възкресение. Макар че в твоят случаи това ми се вижда доста трудна работа и аз лично не бих се нагърбил :-). А че Господ е перверзник, спор няма :-) Всъщност не. Изказвания в този смисъл можеш да намериш при много от отците на Православието. Колкото и да ти изглежда странно, това че Адът е място където хората не могат да видят лицата си е част от доктрината на Правславието :-). Колкото до атеизма-материализма ти. Вече ти обясних, но ще опитам отново. Идеите които поддържаш са типични за атеизма-материализма. Разграничаващ критерий е това, че материалистите виждат човешката личност като вторична спрямо материалните процеси и явления - умира тялото, умира и човекът. Затова да - отново и отново мога да ти кажа същото - ти си атеист-материалист. Нищо, че се мислиш за религиозен човек. Има атеисти-материалисти, които се възпремат като дълбоко религиозни хора, има и дълбоко религиозни хора, които се възприемат като атеисти-материалисти - несъответствие между форма и съдържание. Бърка ме. Аз съм ти и всичко което правя или казвам по отношение на теб - правя го по отношение на себе си. Колкото и да ти е трудно да го приемеш - юдаизмът и гностическото течение в християнството са приемали съществуването на прераждане, но това никога не е било централен проблем от доктрината. Юдаизмът и в наши дни приема същствуването на прераждане. Ето линк към книгата (за която споменах) и в която става дума за спора между двете групи равини относно това дали жертвите на Холокоста са преродени грешници или праведници: http://www.jerusalemsummit.org/eng/radyshevsky_book.php Старият завет е създаден в определен културен контекст (понеже стана дума за контекста! :-) ) за нуждете на хора с много по-различен мироглед и background. И което е по-важното, Библията (и Старият и Новият Завет) са написани по начин, които дава свобода за проекиране на собствената личност на изследователя върху текста. Нищо чудно, че Свидетелите на Йехова разбрат толкова малко книгите,с които аргументира възгледите си. Идята за прераждането се съдържа имплицитно и може да бъде изведена и от два текста на Евангелието. Единият е спорът между еврейте дали сляпороденият е наказан по този начин за негови грехове или за грехове на родителите му, а другият - отново спорът между евреите дали Исус е Елисей, Илия или някои друг от пророците. И двата спора биха имали смисъл само в култура, която имплицитно приема съществуването на прераждане. Както споменах, "Зохир" която е писана по всяка вероятност през II-ри век от н.е. подробно разглежда въпросът за прераждането. Мисля, че в Интернет можеш да намериш откъси от тази книга, ако ти е интересно. Съжалявам Обич. Не става въпрос за вярва или неверие. Обяснявам как стоят нещата. Дали ти или някой друг е готов да приеме фактите или ги отхвърля не променя нищо. Нещата са такива каквито са. Със сигурност не съм ВАШИЯТ месия :-). Вашият се казваше Адолф Хитлер и мечтаеше да осъществи това, което мечтаят и Свидетелите на Йехова - да създаде хилядолетен райх, в който лошита да са тор под краката (във възможно най-буквалният смисъл) на добрите. И както обикновено става - "свои своего на познаша". Вие не си познахте месията и той не ви позна та по някакво странно съвпадение еврейте и Свидетелите на Йехова бяха заедно в концлагерите. Вашият Рай не стига по далече от електрическите изолатори на концлагерните огради. Толкова много ли ви хареса, че искате цялата Земя да превърнете в хитлеристки концлагер?

Ми не са тълкуване. Обяснявам как стоят нещата. Който иска - да го приеме, който не иска - да го отхвърли. Живота си е на всеки един човек и всеки може да прави с него каквото си иска. Моята работа е да лиша хората от оправдание, че не са имали възможност да разберат какви са последците от изборите, които правят.

Съкровище, това "споменати по-горе" е твоя прибавка. Няма го в текста на Евангелието. Колкото до това, които са живи и кои мъртви "остави мъртвите да погребват своите мъртви, а ти дойди и ме следвай" е доста ясно изказване по въпроса. Независимо дали го признаваш или не това: е веруюто на неверника. Ако човешката личност престава да съществува след "смъртта" какъв е смисълът на притчата за бедняка и богаташа? Ако душата на човек престава да съществува след раздялата с тялото как може Бог да каже на богаташа,които смята, че се подсигурил с думите: "Безумецо, тази нощ ще ти поискам душата"? В същата глава 20 на Лука Исус обяснява на садукейте, че във въскресението няма мъже и жени, но са като ангелите на небесата и не умират повече. Това "не умират" повече не ти ли говори нещо. Между другото за прераждането. В юдаизма винаги се е приемало, че съществува прераждане, но никога не било фокус на теологичната доктрина. Преди няколко дни например четох една книжка от еврейски рави, в която се споменаваше за доктринален спор между равините. Едните поддържат, че жертвите на Холокоста са преродени грешници, които са попаднали в концлагерите и газовите камери, за да изкупят греховете си, а другата група равини поддържа тезата, че това са преродни праведници, които са избрали да попаднат в концлагерите, за да разтърсят съвестта на човечеството. В "Зохир" която е писана около 100 години след раждането на Исус концепцията за прераждането се разглежда с големи подробности (поне доколкото може да се съди от оцелялите до наши дни фрагменти). В гностическият вариант на християнството въпросът за прераждането също почти не се споменава, макар да се съдържа имплицитно. Причината за това е, че въпросът за прераждането е тривиален и маловажен. Има минимално значение от практическа гледна точка. И освен това самият термин "прераждане" е доста неточен. Да! Ти си атеист. Които се преструва на вярващ. Преструва се толкова умело, че сам си вярва. Но това не те прави вярващ. Прави те лицемер. Иска ти се да вярваш, че смъртта е край и няма пъкъл, за да не ти се отворят очите и да видиш простичката истина - пъкълът е в теб и ти самият си този пъкъл. И където и да отидеш - носиш го със себе си и се опитваш да вкараш колкото се може повече хора в Ада. Адът не е място с котли и казани. Адът е място, където хората живеят без лица.

Правилно! Една от причините да считам наказателното право и процес за non sense. Наистина, понякога необходим non sense, но все пак - non sense.

Аз отдавна подозирам, че arenas е от нашата дружинка на атеисти-материалисти и подозренията ми не закъсняха да се потвърдят :-) Да видим сега. За човекът има две основни хипотези. Едната е редукционистката хипотеза, плод на атеизма-материализма - човешката личност не е нещо самостоятелно и фундаментално, тя е продукт от взаимодействията на матерално равнище. Човешката личност може да бъде сведена (редуцирана) до взаимодействия от по-ниско ниво - между неврони, невромедиатори, молекули, атоми, елементарни частици. Логическа импликация от тази хипотеза е, че всъщност човешката личноост не съществува като едно цяло и не е съществувала никога: това, което казва "аз съм" е илюзия. Имено тази теза поддържа arenas. И понеже arenas много обича цитатите от Библията, ето един: "от твоите уста ще те съдя неверни служителю!". Другата хипотеза е, че човешката личност не е продукт на взаимодействията на материално равнище и не може да бъде редуцирана до по-фундаментални взаимодействия. От тази гледна точка "аз съм" е и неоспоримо твърдение - аз съм и съм, защото не мога да не съм. Именно това е и тезата на Библията, за което говори и лудият Исусчо: "Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи." Лука 20:38.

Малко встрани от основната тема... пускам го тук, защото отново става дума за научно-популярен филм на тема "Религия" Ричард Докинс - "Коренът на всички злини". Сорри, няма субтитри. Но пък дикцията на автора е изключително добра и ако човек знае малко английски е удоволствие да се слуша: Част 1 - "Налудноста Бог" http://www.kolibka.com/download.php?mid=3903 Част 2 - "Вирусът на вярата" http://www.kolibka.com/download.php?mid=3904