Премини към съдържанието
azbuki

Душите-близнаци

Препоръчан отговор


Познавате ли своята душа-близнак? Някои пишат, че са няколко (12), други казват, че е само една душа. Какво знаете вие? А познавате ли я тази душа?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз две Души съм срещнала до сега

Едната си отиде у Дома,другата пък се пресели на друг континент

Та е тъжно

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз две Души съм срещнала до сега

Едната си отиде у Дома,другата пък се пресели на друг континент

Та е тъжно

Публикувано изображение

И при мен все тъжни работи. Май имаме много да учим за човешките отношения, преди да можем да изживеем тези срещи като радост и само радост.

Ето малко инфо:

"Душите близнаци наистина съществуват и те са буквално това, което предполага думата: те са близнаци. Те са души с един и същ „тон на чувстване” или вибрация, или може да се каже с едно и също време на раждане, както е случая с биологичните близнаци. Времето на раждане, този уникален момент във времето и пространството, зарежда уникален тон на чувстване в душите, които идват за живот. Те не са зависими един от друг по никакъв начин. Те не са мъжки, нито женски. Но те със сигурност са настроени един на друг като сродни души.

Каква е причината за създаването на души близнаци? Защо те съществуват? Вие често мислите, че причината за съществуването на нещо е процеса на учене, на който то оказва ефект. Но това не е случаят с душите близнаци. Причината да съществуват души близнаци не е да се научи нещо. Целта е просто радост и творчество. Душите близнаци нямат предназначение в рамките на дуалността. Вие ще срещнете своята душа близнак, когато трансцедентирате дуалността, когато се идентифицирате с Бога вътре във вас, който е цял и неделим и който може да приеме всякаква форма. Душите близнаци се срещат отново на техният път обратно към къщи.

Да се върнем обратно на момента в началото на пътуването. Момента, в който напускате състоянието на единство и ставате индивидуалност вие влизате в дуалността. Изведнъж има тъмно и светло, голямо и малко, болно и здраво, и т.н. Действителността е разделена. Вие вече нямате идея кой сте в действителност. В началото сте възприемали себе си като „част-от-цялото”. Сега вие сте единична част откъсната и освободена от цялото. Но без да го знаете съзнателно, някой, който е равен на вас, който прилича на вас толкова, колкото изобщо нещо може да прилича, ви придружава. Вие заемахте „едно и също място” в одеялото на единството, толкова близо един до друг, че не сте знаели, че сте двама докато не сте били родени. Това, което ви свързва един с друг е нещо извън дуалността, нещо, което предшествува историята на дуалността. Това е трудно да се обясни с думи добре, защото не се поддава на нормалните дефиниции за идентичност, според които вие сте или едно или две и не можете да бъдете и двете едновременно.

Сега вие и двамата тръгвате на път, дълъг път през много опитности. И двамата сте опитали крайностите на дуалността, за да откриете постепенно, че същността ви не е в нея, а е извън нея, в нещо, което я съдържа в себе си. Веднага щом дълбоко осъзнаете скритото единство, вашето пътуване назад започва. Малко по малко започвате да се чувствате по-малко привързани към външни неща като сила, слава, пари или престиж. Вие започате да разбирате, че ключа не е в това какво преживявате, а как го преживявате. Вие създавате собственото си щастие или нещастие чрез състоянието на съзнанието си. Вие откривате силата на своето собствено съзнание.

Веднъж щом сте минали през висотите и падовете на дуалността ще дойде момента, когато ще срещнете вашата душа близнак. В енергията и външният вид на вашата душа близнак вие ще разпознаете много дълбока част от себе си, вашата същност отвъд дуалността и чрез това разпознаване вие ще започнете да разбирате себе си по-добре и ще разберете кой сте всъщност. Вашият близнак е основен критерий за вас, който ви отвежда извън ограничените вярвания за себе си, които сте възприели по време на живота си и предишните животи. Вие се освобождавате като виждате отражението си във вашият близнак; то е като напомняне и няма нищо общо с емоционалната зависимост. Срещата ви помага на всеки от вас да бъде по-силен и по-самоосъзнат индивид, изразявайки вашата креативност и любов на земята. Тя ускорява вашето пътуване обратно, тъй като ви помага да стъпите на по-високо ниво на единство, докато напълно запазвате и изразявате своята уникална индивидуалност.

В крайна сметка ние всички сме едно. Ние се поддържаме от енергия, която е универсална във всички нас. Но във същото време всеки от нас има индивидуалност. Душата близнак е до някаква степен връзка между индивидуалността и единството. Тя е като трамплин към единството. Ако се свържете със своята душа близнак съзнателно и на материално ниво, вие ще доведете до създаването на нещо ново: трета енергия, която се ражда от вашите обединени енергии. Тази енергия винаги помага за повишаването на осъзнатостта на единството в по-голяма степен, отколкото просто вие двамата. Тъй като те са на своя път обратно към дома, душите близнаци се чувстват вдъхновени да „закотвят” енергиите на любов и единство на земята и те правят това по начин, който хармонира с техните собствени уникални таланти и умения. По този начин душата близнак строи моста между това „да си един” и „да си Едно”.

Има дълбока вътрешна връзка между душите близнаци, но това не променя факта, че те са цялостни единици вътре в себе си. Събирането им заедно носи любов и радост и тяхната среща повишава креативността и самоосъществяването. Те се подпомагат, без да попадат в капаните на емоционалната зависимост или пристрастеност. Любовта между душите близнаци не е с цел да направи всеки от тях цялостен, а за да създаде нещо ново: вместо двама да станат едно, двамата ще станат три."

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ако и останалите вече са се прибрали у Дома :cheers: Каква пустош само ме чака докато съм тук... Не,не-трябва да има поне още една едничка останала тук-Душа-камбана като мен Трябва да я има Защото я обичам-откакто съм се родила Сънувам я и се обичаме в сънищата Не може да ме изоставят всичките,нали :sobbing:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сънувам я и се обичаме в сънищата

Уф, и аз ги сънувам, мислех че съм само аз лудата.

Те помагат и като са далеч, ама е толкова весело като сме заедно...

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уф, и аз ги сънувам, мислех че съм само аз лудата.

Те помагат и като са далеч, ама е толкова весело като сме заедно...

Луди ли да сме Публикувано изображение

Не сме хич даже-ама света е сбъркан

А моите не ги помня като образи

Помня ги като чувство,което не съм изпитвала тук още-толкова е силно

Винаги ме държат за ръка,чувствам се като ученичка на първа среща

:cheers:

И после искам да заспя отново и никога да не отварям очи

Толкова е хубаво-пътуването на Душата

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ама не можем да живеем насън... За жалост. Бих се пренесла там. Имала съм моменти, в които съм се събуждала след един прекрасен сън, точно от този сорт, и съм се разплаквала, защото "пак съм тук".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ама не можем да живеем насън... За жалост. Бих се пренесла там. Имала съм моменти, в които съм се събуждала след един прекрасен сън, точно от този сорт, и съм се разплаквала, защото "пак съм тук".

И аз винаги плача,нямам сили за нищо после-е какво да имам-то ме няма изобщо тук

Болката - че в реалността Те няма - е убийствена

Душите ни плачат

И е много тъжно

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има някакъв урок тук. Дъвча си го от години. Да се уча да не тъгувам тоест.

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има някакъв урок тук. Дъвча си го от години. Да се уча да не тъгувам тоест.

То и аз доста уроци още дъвча - откак съм се пръкнала тука

Публикувано изображение

С тъгата се справям-иди дойди-по-добре ми е без нея

Е понякога ме връхлита като торнадо ама...

Това се търпи

Не мога да се науча как да не ми изнасилват Душата-не мога и не мога

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не мога да се науча как да не ми изнасилват Душата-не мога и не мога

Публикувано изображение

А това какво значи?

Ако те успокоява, моята учителка по пеене е загубила мъжа си две години след брака им (и раждането на детето им). Оттогава е сама. Разказа ми вчера как правила един запис на Перголези, Стабат Матер (написал го е в памет на една своя заминала си любима, прекрасна музика) и докато записвала й течали сълзи, ама без да хълца и плаче. Не знам как се преодолява такава мъка, но като я слушам и си давам сметка колко са дребни моите проблеми, ако тя се е справила с това.

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да ти изнасилват Душата-разни тъмни личности-дето искат все да пият и пият Светлина

Другото им име е енергийни вампири - те от такива като мене живеят

Аз съм лъчезарна и усмихната,ама то като те изсмукват Публикувано изображение

И не знам защо се върнах,минаха 2 години от тогава

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=12997

Самотно ми е без истинска Душа,добре че е писанката до мен

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

При мен е различно. Не ми е самотно и се справям страхотно сама. Много съм независима. Никакъв проблем. Но е по-весело заедно и е тъпо, когато не се получава. Душата близнак ми припомня много силно моя Дом и ми става болно, може би от контраста между онзи Дом и този тук. Мисля, че това с вампирите се получава само ако си губиш радостта. Иначе не могат да те достигнат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душата близнак ми припомня много силно моя Дом и ми става болно, може би от контраста между онзи Дом и този тук.

Мда,болката по Дома Публикувано изображение

Само да бях тръгнала по пътеката и щях да се прибера

Знаех всичко-какво ме чака,кои ще гушна като прекрача прага

Препрочитам отново и отново книгите на Силвия Браун-дават ми утеха,спокойствие

Знаеш ли че първият път когато прочетох за избора бях много учудена

После се убедих че е вярно

Избора-който правим преди да дойдем тук

Всеки си поставя за цел да научи няколко урока

И трябва да се одобрят от Висшите-няма да те пуснат иначе да се преродиш ако не са по силите ти твоите задачи и уроци

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И трябва да се одобрят от Висшите-няма да те пуснат иначе да се преродиш ако не са по силите ти твоите задачи и уроци

:)

Ох, при мен са одобрили пълна програма. Ама явно трябва да ми е по силите. На моменти не ми се вярва, че това съм си го избрала сама. Но и в унито си избирам непосилни неща. Явно аз съм била. Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ох, при мен са одобрили пълна програма.

То и мойта е пълна програма-че чак и с втора версия,дадоха ми право да се ъпдейтна даже

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То и мойта е пълна програма-че чак и с втора версия,дадоха ми право да се ъпдейтна даже

Публикувано изображение

:speak::beer::wow:

Сори за празния пост, ама на това много исках да му се усмихна.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мда,ама поне да ми дадат друга антивирусна-че много лоши вируси двукраки щъкат по таз земя

Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма такова нещо души-близнаци. Но има друго - душа-половинката на твоята душа... Тя е само една тази половинка, с която си пасваш 100%. И когато такива две половинки се срещнат, човек се усеща цял. Това не се случва във всеки земен живот, обаче. Затова и има толкова нещастни хора по земята и толкова много търсещи...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Няма такова нещо души-близнаци.

Но има друго - душа-половинката на твоята душа...

Тя е само една тази половинка, с която си пасваш 100%.

И когато такива две половинки се срещнат, човек се усеща цял.

Това не се случва във всеки земен живот, обаче.

Затова и има толкова нещастни хора по земята и толкова много търсещи...

Сродната Душа

Душата,с която ще бъда щастлива

Защото аз съм си цяла,аз не се чувствам половин човек

И Душата ми си е цяла,не половинка

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Народе, човешките души не са елементарни частички от двуелементен пъзел. Няма ни близнаци, ни половинки, но освен това всички човешки души са сестри и частички от живота. На земята търсим диалектична съвместимост, която ще се разпадне като всичко земно, дори да доближава привидно взаимодействието до пълнота... А пълнота не бихме могли да открием, докато мислим, че нещо, което отвън може да ни се прибави, ще ни завърши. Това са закони. И както във всяка нормална демократична държава - те не важат за силните. :P

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

haidukpikaso

Защото аз съм си цяла,аз не се чувствам половин човек

И Душата ми си е цяла,не половинка

Повярвай, когато твоята душа срещне половинката си, ще разбереш какво ти казвам.

Не и преди това...

Душата - Половинка

Всяко човешко същество има душа – половинка.

Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата.

По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени. Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия. Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там. По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане.

Всички вие знаете това. Всеки един от вас очаква един ден да срещне възлюбената душа, чието лице вече познава. Но вие носите този образ толкова дълбоко заровен вътре във вас, че не можете да го видите много ясно. Понякога вие виждате някого на улицата и възкликвате: “Ето това е, ето това е!”, тъй като неочаквано образа във вас е реагирал на лицето, което току що сте видели. Тогава на мига целият ви живот се променя и вие правите всичко, за да намерите човека. Когато го намерите и говорите с него, всичко става прекрасно, вие можете да чувствате циркулацията на живота във вас, способни сте да прогресирате във всяка област. Но впоследствие, след известен период на интимност вие откривате, че не това е човека, когото сте търсили. Тогава се разочаровате и подновявате търсенето. След време отново срещате някой и за втори път си мислите, че сте намерили вашата душа половинка. Същата радост, същото вдъхновение се надига във вас и за пореден път се влюбвате. Но същата история се повтаря и вие разбирате, че не това е съществото, което сте търсили.

“Но щом е така”, казвате вие, “той просто не е бил моята душа – половинка!” И да, и не. Това е била другата част от вашето същество, идваща от друг свят, за да ви посети чрез лика на друг човек. Обикновено се въплъщава само едната част, а другата чака реда си. Какво се е случило, когато сме мислили, че сме срещнали душата си половинка? Тя е мислила за нас от другия свят, желала ни е щастие и всичко най-добро и благодарение на мистериозната връзка, която съществува между нас, сме почувствали, че се устремяваме към по-висшия живот, към красотата. По този начин половинката ни прониква в другото същество и за известно време се проявява чрез него. Ето защо, например, жената неочаквано се влюбва в някой мъж, мислейки си, че е намерила Любовта в него. Причината е, че нейната душа – половинка е влязла в този човек, дошла е на земята за кратко време и изпраща чрез него любовни съобщения, без той дори да знае какво става в него. Но обикновено жената или мъжът, тъй като тези неща се отнасят и за двата пола, се нуждаят да изразят Любовта си физически, което автоматично означава, че душата – половинка си отива с дълбоко съжаление. Още щом мъжът се възползва от грешката на жената да го приеме за нейната душа – половинка, тя малко по малко осъзнава, че мъжът е лъжец, крадец и че нейният истински възлюбен си е отишъл. Може би той ще се върне чрез друг мъж …

Тези нещастни опитности ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта. В този момент двете половини действително ще се намерят отново, ще се обичат, ще се обгърнат в светлина, ще плуват в щастие, без да имат желанието да отидат по-далеч от фините и деликатни контакти, защото ще знаят, че това ще скъса връзките, които ги обединяват с изначалната светлина. Колко сърца му трябва на човек да разбие, колко грешки да направи, преди да достигне това състояние на съществуване? Вместо това той казва: “ Аз изядох и изпих, което ми се полага, преситих се, но още съм мизерен, никога не съм бил с някой, който да ми донесе истинско щастие!” Да опиташ всички жени на света и да не намериш истинско просветление, е криминално. Но хората са свикнали да се задоволяват с мимолетни искрици.

Душата – половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи. Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас. Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши. Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора (и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата – половинка. Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга. Мъжа обича жената, но тя го напуска … но душите – половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.

Човек среща душата си половинка дванадесет пъти през земните си въплъщения, но обикновено това става близо до смъртта, тъй като условията на нашето съществуване не позволяват реализирането на такава перфектна, абсолютна Любов. Пиесата на Шекспир “Ромео и Жулиета” се занимава с този сюжет, срещата на душите- половинки.

Ще дойде ден, когато тези обединени души ще раждат деца по различен от сегашния начин. Те ще бъдат обгърнати в светлина, ще обменят тази светлина един с друг и от така образуваната атмосфера ще се родят силови потоци, които ще ги заобиколят. Тогава това, което мъжът предаде на съпругата си ще бъде абсорбирано от нея в най-голяма чистота и тази чистота ще привлече присъствието на трето същество, тяхното бъдещо дете. Естествено, това дете ще има идеален афинитет с неговите майка и баща. В момента, в който се появи Духа на тяхното бъдещо дете, майката ще получи в слънчевия си сплит флуид, който ще обгърне детето и няколко минути по-късно детето ще се появи пред родителите си, на вид точно като тях.

Разбира се, засега хората не са в състояние да създават деца по този начин, но нещо подобно се случва на спиритичните сеанси. Ясновидец може да види, че докато медиумът е в транс, той отделя от слънчевия си плексус флуид, енергия, подобна на светъл облак, който дава възможност за кратко време на призрака да се прояви и дори да бъде фотографиран. Призракът, въплътен по този начин, не може да бъде видим много дълго, тъй като медиумът бързо реабсорбира флуидната материя, която е отделил. Но за в бъдеще, когато хората създават деца по този начин, тази материя няма да бъде вземана назаем, а ще бъде давана като подарък, завинаги. Очевидно е, че за да бъде това възможно един ден, хората трябва да работят, за да постигнат абсолютна чистота. Начина, по който ние сега създаваме деца, е животински. Защо зачатието се прави на тъмно, със загасени лампи, на скрито? Защото хората чувстват смътно, че не това е начина, определен за синовете на Бога. Господ не е нито толкова жесток, нито толкова скъперник, че да не даде на хората някакъв друг метод, но те са загубили тайната, потънали са твърде много в материята.

М.Иванов (Омраам)

Редактирано от Maat (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато човек като жив пламък от гърдите на Твореца, той бил три в едно. Наистина, желанието му да задържи светлината в себе си,предизвикало изхвърлянето на определена полярност и така, сам той станал с обратната полярност. Затова му е личността, която трябва да възвърне пълнотата му, превръщайки се именно в тази изхвърчала полярност. Това може да стане само ако тя първо заглъхне себе си, за да усети останалия обратнополярен атом в себе си и той да я поведе по пътя на осъществяването. Това ти е еднояйчната душа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

О, виждам интересна тема си има тук…до като ме нямало… Душа близнак…е, защо тогава, някой запита ли се, срещайки определена личност мислим, че „това е! половинката! допълнението”, но веднага щом приключи мисията си тази душа напуска живота ни?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Душа близнак…е, защо тогава, някой запита ли се, срещайки определена личност мислим, че „това е! половинката! допълнението”, но веднага щом приключи мисията си тази душа напуска живота ни?

Има една теория, на Подводни, че има една Любяща Душа, че всеки си има една таква, но тази Душа не се въплъщава, а просто се вселява в някой, който започва да ни обича. Беше интереса идея. Той с това обяснява, че хората все по един и същи начин се влюбват в нас, докато ние по различен начин винаги се влюбваме (тъй като все различна Любяща Душа се вселява в нас).

И все пак има нещо вярно и в това, което казва Едгар Кейси за сродните души и душите-близнаци. И с двата типа се познаваме отдавна и работим заедно - с първите за духовно израстване, с вторите сме равностойни, но имаме обща работа/мисия. Интересно е че точно при душите-близнаци има много объркване според Кейси. Хората си мислят за романтчна и сексуална връзка, тъй като действително естеството на връзката между душте-близнаци е уникално, те буквално "трептят" заедно, а телепатията е много силна, но всъщност рядко тези отношения се реализират точно по този начин.

Не вярвам и в непълнотата на душите без да са намерили своята половинка. Според мен всеки от нас си е цял и няма нужда да бъде допълван, но той може да има нужда да бъде "допълнен", за да израстне и научи един определен урок или за да свърши една полезна работа.

П.П. Между другото срещала съм две свои души-близнаци, за разлика от сродните души, които са цяла армия около мен. И в двата случая едва ли не си спомних как съм... възникнала, спомних си цялата история на своята душа, осъзнах от колко време се прераждам, почувствах го в клетките си - и това го отключиха тези души, които срещнах и разпознах. И в двата случая става дума за някаква форма на огледалност - на цели, интереси, начин на мислете, вълна на мисълта, чувственост, естетика. Буквално виждам в другия себе си, едновременно като нещо външно, но и като част от мен. Не сме еднакви, но подобията на същностно ниво са... зашеметяващи. С души близкаци телепатията ми е изключителна. Давам само един от много примери: Мисля си, че въпросният човек носи прекалено много синьо и че това не му се отразява добре, защото и без това е много студен на усещане. Това си го мисля, докато го визуализирам и "прочитам" енергийно, без да е около мен, просто ми идва в мислите (също често явление). Казвам си колко би било добре той да носи червено вместо синьо, но след това отбелязвам, че никога, ама никога не съм го виждала с червено. Помислих си, че този цвят му липсва и се зачудих защо не го носи. На следващия ден го виждам случайно и той, за първи път откакто го познавам, е облякъл червена риза... Не мисля, че се повтори.

Толкова много бяха тези случки, че докато не знаех за какви отношения става дума, си мислех, че откачам или че съвпаденията са станали прекалено много на тоя свят.

Редактирано от azbuki (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.