Stoian_K

Това стихотворение ми го подари днес моята годеница (съвсем скоро - МОЯ ЖЕНА), която безумно много ОБИЧАМ и искам да и благодаря за любовта с която ме дарява непрекъснато и да и кажа "ОБИЧАМ ТЕ ЗАВИНАГИ СЪКРОВИЩЕ". ПОДАРЪК ЗА МОЕТО МИЛО МОМЧЕ И ЕТО ПАК СЪМ ВЯТЪРНА И НЕЖНА, В ЗЕНИЦИТЕ МИ ПАК ТРЕПТЯТ ИСКРИ, КОСИТЕ МИ ОТНОВО СА ПОТЕКЛИ, КЪМ ТВОИТЕ ТЪЙ СЪНЕНИ КОСИ. И ТЪЙ УСМИХНАТА И УСТРЕМЕНА, ПО БОДРИ ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЯ, СЪМ ТРЪГНАЛА КЪМ ТВОЕТО СЪРЦЕ ГОРЕЩО, СЪС МОЕТО ВЕДНО ДА ЗАТУПТЯТ. ПО ПЪТЯ МИ УХАЯТ ПАК ЦЪФТЕЖИ, ПО ПЪТЯ МИ РАЗЦЪФВАТ ХИЛЯДИ СЛЪНЦА, А ПЪТЯТ МИ Е ТОЛКОВА ЖЕЛАН И ЧАКАН, ОТ МОЯТА ДО ТВОЯТА ДУША КЪМ ТВОИТЕ ЕЛМАЗЕНИ ОЧИ ЩЕ ТИЧАМ, КЪМ ЗДРАВИТЕ ТИ СИГУРНИ РЪЦЕ, КЪМ ТВОИТЕ МЕЧТИ, В КОИТО В МЕН СЕ ВРИЧАШ, КЪМ МИЛОТО ТИ ЧАКАЩО СЪРЦЕ. ДОСТИГНА ЛИ ТЕ ТИХО ЩЕ ПРИСТЪПЯ И ДУМИТЕ МИ ЩЕ ЗАГЛЪХНАТ ВЪВ НОЩТА, И В МЕКАТА СРЕБРИСТРА ТИШИНА ЩЕ ЧУЕМ ЕДИНСТВЕНИ ГЛАСА НА ЛЮБОВТА.