Страхотни неща има в тази тема! Комплименти за всички писали.
Преводна поезия също може, нали?
ФАЙТОН ПОД ДЪЖДА
Тъй дълго на самотен път
файтонът чака, а дъждът
навява скука;
обзема го и мъчи жал
сред този непознат квартал,
ненужен тука.
Конете трепват от гърма
под вехта обща мушама
и мирно чакат;
отвред долита скръбен звук
и никой не остава тук
с приятел в мрака.
Не вижда щори, ни цветя,
обвити със бръшлян места,
и днес го няма
фенерът с тъмните стъкла
и с двете бронзови крила
над свода камен.
Рушат се ъгли и врати,
а вятърът безспир свисти
във дом поломен;
и от дома, в ужасен миг,
като свенлива дама с вик
избягва спомен.
Файтонче празно в тъжен кът,
вземи душата ми - на път
да сме другари;
да бърза всяко колело
за там, отдето си дошло -
за дните стари.
Телос Аграс
превод: Димитър Василев