Премини към съдържанието

Radost81

Потребител
  • Публикации

    2
  • Регистрация

  • Последно онлайн

Харесвания

3 Неутрална репутация

Всичко за Radost81

  • Титла
    Новобранец
  • Рожден ден 11 януари

Информация

  • Пол
    Жена
  • Град
    Ямбол
  • Интереси
    Поезия, психология..

Последни посетители

148 прегледа на профила
  1. Когато бях млада и не познавах всяка наслада Вървях безделно по непознатите улици и не намирах никакви мелници. Нямах посока не знаех от какво се нуждаех обикалях безнадежно по пътя който не виждах. Нямах приятел, нито съветник който да повярва в мен и би ме просветнал. Нямах пред кого да споделя житейския ми неопит който ме сполетя. Но съдбата която се оказа моя учителка ми поднесе своите изненади и уроци във вид на приятелка. Показа ми и хубави и лоши моменти в моя живот разпознавах понякога, дори грешах и се изправях без повод. Съдбата бе благосклонна с мен дари ме с щастие в един момент. Подари ми две момичета мили и красиви като кокичета. Животът ми преобърна в всички свои посоки и ги изпрати в най-красивите си насоки. Желанието за борба бе неоспоримо и с всеки ден все непоклатимо. Красотата и щастието проникнаха в моето сърце така както успя всяко мое дете. Дните ми се изпълниха с чувства, веселие и смях при всеки един споделен момент с тях. Чувствах се горда изпълнена с енергия и с хъс за борба струваше си всяка една болка и всяка една сълза. Съдбата е моя приятелка усещам гали ме показва ми след всяка среща. Да ценя и обичам най-ценното което е с мен и да не спирам да вярвам че ще се гордея един ден.
  2. Притихнала в стаята сама потънала в мисли и тъма. Поглеждам към запалената свещ и всякаш образува образ на светец. Дълбоко в мислите си иска да ми каже че няма как да се откажа. От битката в която бягам и тайно искам да избягам. Няма начин вече съм на сражение и ще направя дълбоко поражение. Ще нападам без никакви правила ще ставам с последната си сила. И следвам моите вдъхновения опитвам да намеря и спасение. Поглеждам към стенния часовник замислям се за поредния виновник. Нима ще оставя всичко ей така мисля си и едва ли не проплаквам. Трябва да променя това отношение и ще простя твоето пренебрежение. Знаеш че мен не ме е страх и будиш в мен по-скоро смях. Поглеждам към тъжната картина в която има нарисувана градина. Аз знам животът си тече но ти няма да си с мен вече. Изгубена, излъгана и наранена аз няма да съм все опетнена. Сега седя сама и зная ,че може би всичко трябваше да призная. Във всяка твоя лъжа във всяко съмнение трябваше да намеря най-бързото решение. Крайно време е вече да знаеш че няма как да ме омаеш.
  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване