Целта на темата беше да срещна хора, които имат някакъв опит с наркотични вещества и да споделят с мен дали и как са успели да се противопоставят на изкушението да посегнат пак към тях. Какво казват на себе си, за да се мотивират да се справят без чужда помощ.
Не бих казала, че имам сериозен проблем, владея положението, не взимам нищо, но съм попадала в този капан да съм свръхизтощена от работа и учене и да се изкуша да се подпомогна, когато имам да прочета учебник от 2000 страници и ходя на работа същевременно, но сама съм се убедила, че това води до тройна умора, неспособност да се концентрираш и да запомниш едно изречение две секунди, след като си го прочел, когато мине еуфорията нищо не те радвай, мозъка то е пихтия и със сигурност няма как да е решение на проблемите ти.
Много студенти прибягват до такъв метод за справяне с натоварването и стреса, много повече, отколкото предполагате, за съжаление. Познавам хора от различни университети, различни слециалности, сменяла съм ужасно много работни места, навсякъде масово хората се друсат, това е ужасяващата истина.
Била съм една от тях, затова веднага мога да надуша кой го прави! Много бих се радвала да окажа съпорт на някой, който тепърва започва да експериментира и да му обясня колко брутално се прецаква, но проблема е, че понякога и при мен се случва един вътрешен глас да ми казва, че от още един път нищо няма да стане.