Мартина Маркова

Щом открием правилният начин на мислене, значи винаги има начин! Благодаря за позитивния отговор. Сега вече знанието се трансофрмира в познание

Тук беше право в целта...старая се да се замислям, но не за дълго хааха... не се замислям с трупане на житейски опит, инерцията върши добра работа Понякога се налага да пресичам светофара с кърпа на очите, вързани крака, вървейки назад... начинът на мислене трябва да ми се подчинява, в такива моменти Но докато правя екстремно пресичане... как мога да променя, факта че начинът, по който мисля е често прекъсван от много и несъобразителни хора, които изисват, минавайки по улицата в екстремната ситуация, да ги пренеса и тях на гръб... Начинът на мислене не ми помага да реша.. има ли начин човека отсреща да промени своя начин на мислене??? Опасният начин на мислене се задейства, когато срещам несправедливост у околните.. незнам какво в начина ми на мислене може да ми бъде от полза... Когато съм подредила своя начин на мислене, фактът че се намества нечия чужда мисъл, самата мисъл на чуждото тяло е проблема хахаха :D:D Това опасен на начин на мислене ли е, според теб?

Накара ме да се замисля доста сериозно, по темата с опасната мисъл. Дълги години размишлявам по въпроса, не е нужно всички да са мислители. „Интелектуалното ниво на всяка тълпа винаги е по- ниско, отколкото на най- глупавия от участниците й, понеже тълпите се движат от страст, а не от разум.„ Дан Симънс Факт е, мисълта може да бъде много опасна! Но, мислейки за опасността на мислите, осъзнавам и защо, обществото ни съществува в свят, без да се налага проява на мисъл. Това, което смятаме за мисъл, се свежда до простички избори. Не се налага да проявяваме особено творчество в ежедневието си, дори достъпът до "неограничена" дигитална информация, води до противополжен ефект за протичамето на някаква мисъл, различна от подадената информация, с която разполагаме на готово. Една конспиративна теория твърди, че преди нашата цивилизация, Земята била обитавана от предишна високо- развита раса. Те, според египтяните и догоните, притежавали невероятна сила на мисълта. За известен период творяли със своята мисъл великолепни предмети и структури, но с времето мисълта им се обърнала към Мрака. Те породили войни, космически катаклизми и природни бедствия. Така се слага края на последната Ледена епоха, а допотопната цивилизация се самоунщожила. Вярно или не, факт е че мисълта може да доведе до разцвет на една цивилизация, но може да доведе и до унищожение. Над съвестта, трудно може да бъде наложен контрол, но над мисълта изглежда напълно възможно. Кастанеда говори за това в една от книгите си : " Древните ясновидци са били наистина големи късметлии, защото са разполагали с много време да се учат на разни чудеса. Трябва да ти кажа, че те са знаели чудеса, които днес не можем дори да си представим. Сами са научили всичко чрез виждане. Те построили монументални здания от абстракции, свойствени за тях и времето им. И точно както съвременните философи, те съвсем не владеели връзките им. Древните толтеки били разделили своето тайно знание на пет части, всяка от които се състояла от Две категории: земята и тъмните области, огъня и водата, надземното и подземното, шумното и тихото, подвижното и неподвижното. Той изрази становището си, че сигурно е имало хиляди различни техники, които с течение на времето се ставали все по-съвършени. . Имало специални системи от движения, думи, мехлеми и отвари, които се прилагали на хора, животни, насекоми, дървета, треви, скали и почва. Тези техники превърнали старите ясновидци в ужасни същества, които използвали своето тайно знание за земята или за да подчинят, или за да унищожат всичко, което е на повърхността й.Дон Хуан каза още, че сред многото грешни преценки на старите ясновидци една от най-жалките била, че премествали събирателната си точка в неизмеримата област надолу, което ги направило изкусни в придобиването на животински форми. Те изчезнали от този свят, защото се събудили в позиция на сънуване отвъд границите на познатото." Интересното е, че повечето древни легенди говорят за вината на титаните, която приунудила Боговете, да ги унищожи. В нашия съвременен свят, силата на мисълта на един гений, също е била потенциална опасност за сигурността на планетата. Никола Тесла е изобретателят на променливия ток, който може да бъде ползван неограничено, без да се налага добив на полезни изкопаеми, но от друга страна мощността на съоръжението не можела да бъде изцяло контролирана. Самия Тесла казва, че не желае да разкрие плановете за строежа на електрическото съоръжение, защото няма доверие в човечеството и смята, че е твърде вероятно да се злоупотреби с откритието му срещу хората. Ами мислите са опасни, все пак скоростта с която мисълта се генерира е по- голяма от скоростта на светлината. Все пак, нека продължим да мислим, но нека да бъде в посока, която създава позитиви за околните. Според Дон Хуан, няма непосредствена опасност от мислите за околните, само да не се стига до физически действия. Може би това, което ни прави слаби е причината да сме още тук... а може би е само приказка за приспиване на деца...

Знаеш ли, така зададен въпросът, придобива съвсем нови измерения, защото Кастанеда със сигурност не може да бъде пример за установяване на Ред в Хауса на всички алтернативни Вселени. Знанието е усвояването, към което се стремя, по малко вътрешната, по малко от външната, без да изпадаме в крайности, колкото ни позволят възможностите. Друг е въпросът, че умът може да бъде променян от състояние в състояние, от степен в степен, от положение в положение, от полюс в полюс, от вибрация във вибрация. Не сме важни аз или ти, за т. нар. държава, важно е знанието което, всички ние си предаваме един на друг и около нас, под формата на енергия, която на материално ниво не познаваме. Вътрешния свят е реалността, която става такава, когато бъде избрана да бъде такава, понякога ти избираш, понякога изборът е на външната среда. Това е основание, да смятаме за реално въздействието на съзнанието спрямо заобикалящата го среда. От там може да се каже, че силата на мисълта притежава способността да контролира Вселената. А една от най- големите загадки свързани с човечеството е това, че човекът е същество, което притежава съзнание. Структурата на реалността, според квантовата физика отменя невъзможните неща. Теорията на Биоцентризма ни учи, че смъртта такава, каквато я познаваме, е илюзия, създадена от нашето подсъзнание. За външната Вселена, често смятаме, че животът е само дейност на въглерода и смес от молекули – живеем известно време и след това изгниваме в земята. Харесвам да мисля за Вселената от гледна точка на квантовата физика. Всяка форма на разум се определя от наличието на безкрайна енергия, проникваща във Вселената. Чрез наличието на импулси, може да се създаде проява на разум, който се базира на определен закон на взаимодействие между елементарните частици. Разумът създава цялостната концепция за хармонията на обектите в космоса. Квантовата физика разкрива, че околният свят не е предсказуем, както изглежда на пръв поглед. Всъщност той постоянно се влияе от съкровенните или колективни човешки мисли и състояния на битието, социума, страната, семейството, планетата, Слънчевата система и всеки обект във Вселената. Тогава чрез проява на един свръх разум, хората могат да се научат съзнателно да проектират своята енергия за формирането на събития, които в крайна сметка стават тяхна реалност. Ако се фокусираш върху молекула на другия край на Вселената, тя става реалност и твоя цел, следователно съществува. Проблемът е, че егото е просто елемент от жизнената ни енергия, то е индивидуалността, която сме изградили, но щом спра да мисля за себе си и започна да мисля за потъналата Атлантида например... то тогава изчезва понятието его ( за кратко). Въображението е най- мощното средство за усвояването на една различна Вселена и за управление на егото. Във всеки случай, трябва да се поддържа баланса на проявните елементи от личността, което си е управление, само по себе си. Губейки представа за реалността и Кастанеда е усвоил изкуството на сънуването, което е неговата алтернативна Вселена, но с DMT в напълно възможно да се скъса някъде и неговата нишка с Егото, все пак си изпада в делириум, не можем да сме сигурни.

"Всички очи виждат различно, за един предметът явява се в една форма и цвят, и в различни за друг. И тъй вечният огън от цвят в цвят се променя и никога не е същият на другия ден. Къде свършват име и форма? Само в съзнанието, невидима, безкрайна сила с ярко сияние. Формите, които създаваш, след като проблеснат в твоето съзнание, са наистина следствия от твоите причини. Знай, човеко, че цялото бъдеще е отворена книга за онзи, който може да чете. Всички следствия произтичат от неговите дела, тъй като всички следствия са породени от първичната причина. Знай, че бъдещето не е постоянно или устойчиво, а се променя, докато причината поражда следствие. Наблюдавай действието, което ще произведеш, и скоро ще видиш всичките му следствия. Затова, о, човеко, бъди сигурен, че делата, които вършиш, са винаги следствия от все по-съвършени дела. Знай, че бъдещето никога не е в неподвижност, а следва свободната воля на човека, докато се движи през движенията на времепространството към целта, където започва ново време. Човек може да чете бъдещето само чрез причините, които раждат следствията. Наблюдавай при-чинността и със сигурност ще намериш следствията." През своята призма, Карлос Кастанеда разкрива особеностите на индианския шаманизъм, примесен с окултната култура на Толтеките, наследниците на древните маи. Процесът цели осъществяване на пряка връзка с божествения разум, чрез създаване на алтернативно ниво на съзнание. Шаманите се стремят през целия си живот, чрез осъвършенстване на своите философски концепции, медитативни практики и приемане на ДМТ да получат свръх- човешки способности, служейки на по- висша цел. Бях малка, когато се събудих със емоция от съня си, който помня и до днес. Присъствах във времето и мястото, когато загубих предишната си майка, съвсем ясно помня емоцията и това не беше при "Воините не са способни на съчувствие, защото те не изпитват съжаление към самите себе си. Без движеща сила на самосъжалението, съчувствието губи своя облик и се разпада." След това изгубих своя страх от неизвестното, съзнанието и подсъзнанието можеха да пътуват навсякъде. Можех да върна вчерашния ден и да анализирам алтернативите за утрешния ден. Друг път исках да се върна по- назад и да си спомня, коя съм била. Намерих и това, въпреки, че не вярвах. С годините се научих да контролирам сънищата си, сънувах каквото си поискам! Можех всичко, но това го може всеки!? Тогава реших да предприема следващата стъпка, какво има отвъд сънуването. Само трябваше да заглуша егото си, ала незнаех как. В този период прочетох Кастанеда, мисля си, че той ме намери. А Дон Хуан се оказа един от първите ми учители в Пробуждането. От една страна започнах да чета историческа литература. Един ден на телевизионния екран даваха документален филм за Великата пирамида. Не се бях замисляла до сега, но изведнъж си казах.. липсват ми старите дни в Египет. В този ден изгледах десетки филми за пирамидите и египтяните и отидох при баща ми, който е историк, за даму поискам някаква книга. Имах нужда да знам всичко, как бих могла да го забравя? Той ми показа "Книга на мъртвите", доста старо издание, което ме погълна изцяло. Исках, мислех, дишах със заклинанията. Все едно открих ключ към Вселената. В търсенето си насън започнах да летя. Бях прашинка пясък, която се носеше към платото Гиза, после ме пращаше в спомени от древността. Започнах да осъзнавам необяснимата близост към котките. Будила съм се сутрин, на входната врата на 7 етаж чувах котки, в действителност, там имаше котка. Това се случи два пъти, затова започнах да изучавам по- дълбоко египетската култура, астрология, теология. Започнах да медитирам, сядайки в мрака си представям, че съм прашинка ношеща се сред руините на пирамидите. Един ден, дълбоко потънала в покой, прекрачих входа през тунел и се озовах в гранитната, която до сега смятах за гробница на фараона Куфу. В това състояние, знаех съвършено добре, че това е Храм на Светлината. А аз бях самата Светлина, тогава за първи път отлетях в космоса. Там не бях себе си, някак се чувствах у дома си. Поседнах на Луната и помислих, ами сега накъде? Дали мога да се върна, дали мога да отида по- далеч? Какво отключих в себе си, защо изобщо да се връщам? Продължих напред, но мигом се върнах там където бях. Тогава стана интересно, каква е връзката на пирамидите с Луната? "В собствените си очи ти си дяволски важна личност. Това трябва да се промени! Тъй кошмарно си важен, че се чувстваш прав да се дразниш от всичко. Тъй дяволски си важен, че си позволяваш дори да си тръгнеш, щом нещата не вървят по твоему. Предполагам, дори си мислиш, че по този начин проявяваш характер. Чиста глупост! Ти си слаб и надут!" "Воините не са способни на съчувствие, защото те не изпитват съжаление към самите себе си. Без движеща сила на самосъжалението, съчувствието губи своя облик и се разпада." "Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й."