Lence

"Престъпление и наказание" на Достоевски - този човек ме е докоснал, може би по-силно, от когото и да било. "Бягство от свободата" - Ерих Фром "Спасителят в ръжта" - някой го спомена вече... един е Селинджър... а също и "Малкият принц" разбира се

Каи това последното много ми хареса. Ето едно на Халина Пошвятовска * * * Показват ми дума и казват, че в нея може да се намери аромата на роза. А аз намирам само хартия, хартия, хартия. Ни аромат, ни цвят. И зная, че снопът искри, когато работниците заваряват трамвайните релси, а ние - две десетгодишни момченца и аз - наблизо стоим и ги гледаме - снопът искри съдържа много повече светлина, отколкото думата <<светлина>>. А когато познатият паралитик в креслото на колелца отхапва от къшея хляб, който му давам, наклонът на неговата глава, движението на челюстите му, съдържат повече живот от самата дума <<живот>>.