Десантчик

Оставихте в мен усещане, че съм разговарял с професионалист. Случва ми се все по рядко, за съжаление дилетантите са мнозинство и са винаги амбицирани да дават съвети и да разсъждават. Благодаря ви отново, ще споделя с жена си всичко което написахте.

Много благодаря за отговора ви и за отделеното време. Аз също стигам до подобни изводи разсъждавайки над ситуациите случили се във времето. Неслучайно написах, че много дълго време не съм приемал сериозно действията на тъща ми. Не ме е засягало особено какви ги приказва или какъв е филмав нейната глава. Проблема за мен се състои в това, че възнамерява да ми създава проблеми, честно казано не ми се занимава особено да ме посещават социални или да давам обяснения в разнообразните съдебни дела които би могла да измисли. Другият проблем е, че грубо се намесва в личния ми/ни живот, ангажира близки и приятели с невероятните си теории и разпространява тезите си надлъж и на шир което честно казано ми нарушава и спокойствието и настроението, понякога дори се чувствам зле и подтиснат когато например съседите ме гледат странно сякаш съм съдист и мъчител в дома си. Като цяло все неприятни чувства. Относно разговорите, жена ми опита многократно да разговаря, обяснява ѝ, че нещата които си мисли са глупости и че всичко е наред. Дори аз опитах да обясня. Сякаш говорим на различни езици, не възприема и не спира. Дори веднъж каза на жена ми, че е развила Стокхолмски синдром, щом се застъпва за мен и за нас като семейство. Докато четях това което обяснихте за последиците от загубата ѝ, се сетих за нещо което жена ми сподели. Каза, че майка ѝ казала "като умра един ден, кой ще ти помогне да се спасиш" Явно тя наистина има своя мисия да спаси жена ми и детето ми от мен, което разбира се е крайно несъстоятелно...но човек като е повярвал силно в нещо... Ще бъда откровен, не желая да стигам до съд и ограничаване, не целя да взема някакви пари от нея за нанесени щети. Просто си искам спокойствието, искам да спре, искам да не ме гледат хората сякаш съм съдист и тормозител. Не желая детенцето ни да става свидетел как баба му ми крещи и ме заплашва, тя не се съобразява че го прави пред нея. Просто не знам какво друго да направя освен да я съдя с надеждата да се кротне. Малко се отклонихме от темата, но не съвсем, защото аз наистина незнам какво друго да направя за да я спра, освен да я съдя. Разбира се правния въпрос остава, ако реша да го направя, за какво ще я съдя, за психически тормоз ли, за клевета ли? Реално мога ли да постигна успех при положение, че жена ми, майка ми, сестра ми са свидетели.

Здравейте, направо не знам от къде да започна. Ще гледам да не разтягам излишни локуми. Фактите: Аз, жена ми и прекрасната ми почти 6 годишна дъщеричка, това е нашето семейство. Обичаме се, държим един на друг повече от всичко, винаги си помагаме! Караме се понякога, сдобряваме се, сърдим се, всичко нормално и човешко не ни е чуждо! Малката ни принцеса е редовен посетител на детска градина, има всичко от което се нужда та даже и е лееекичко поразглезенка Живеем в жилище което е обща собственост на тъща ми, жена ми и нейната сестра. Сестра и живее в собствено жилище закупено от родителите на нейния съпруг, а тъща ми живее на село ( около30км от нас)и работи в общинската администрация на малко градче намиращо се съвсем близо до селото. Проблемът: Тъща ми винаги е осъществявала една ...за мен доста неандерталска подривна дейност с неясна за мен цел, която съм подминавал без да казвам нищо като в същото време съм се стремял да не променя отношението ми към въпросната личност. Аз съм човек който вярва наистина силно в сентенцията: "Ако на един човек не можеш да му направиш добро, не му прави нищо!" Но в интерес на разказа ми ще ви запозная с няколко примера, които съм подминавал с махване на ръка и вдигната глава. Когато се роди нашата дъщеричка си измислих оригинална татуировка олицетворяваща нашето семейство и която включваше имената на жена ми и дъщеря ми загадъчно вплетени в нея, татоса е от лакътя до китката като ръкав. Майка ѝ разправяше на всички че сигурно съм влязъл в някоя секта и затова съм се татуирал 😂 Когато бащата на жена ми (когото истински харесвах) катастрофира и почина. Аз разбира се от човещина заедно с мой приятел отидохме на село да помогнем на тъща ми, която беше бих казал доста разтърсена от скръбната вест. Жената имаше нужда от помощ да се разчисти двора който беше пълен със десетилетия събирани стари железа и за капак бяха изсипали смачканата кола край тях която тя искаше да махне за да не вижда първо нея всеки ден когато излезе. Ходихме с моя приятел 2 съботи и неделя, събрахме на куп пред къщата 4 тона железа за да дойде фирмата за вторични суровини и да ги изкупи. Отделих малко време да прегледам смачканата кола преди да вземат и нея. В багажника под една пластмаса намерих старо кожено джобче с около 1800лв и бележчица с телефонен номер. Разбира се, без колебания ги дадох ги на тъща ми. Седмица след това изпуснах стъклена чаша с вода и счупих на парчета стъклото на холната ни масичка, а тъща ми се изцепила, че сигурно съм счупил стъклото с юмрук като съм се впесил на жена си или на детето ни! Давам тези два примера за да добиете представа за принципа на действие на тази личност. Разбира се тези действия ме озадачаваха и ме натъжаваха но никога нищо не съм казал. Но през последните 2/3 месеца тази жена тотално изтрещя. Започна да сипе измислени обвинения срещу мен, които не само са безпочвени но и откровени измислици. Твърди, че съм психично болен, че подлагам на тормоз жена сини детето си, че ги обиждам, че детето ни ходи голо и босо заради мен, че жена ми е на прага на самоубийството заради мен, твърди, че детето ни е травмирано и не излиза никъде. Тези свои тези разпространява на всички роднини, близки, познати, комшии. Резултатът е...близките които ме познават ме гледат с жал и съжаление когато ме видят и са шокирани от действията ѝ, което ме кара да се чувствам много зле. А комшии и хора които бегло ме познават по име или физиономия ме гледат сякаш съм изрод и тормозител, което доста ме подтиска. Систематично е говорила лоши неща за мен и когато е била насаме с дъщеря ни. Казвала ѝ е че, не обичам нея и майка ѝ, че искам да се махнат, че заради мен майка ѝ щяла да умре! 😳 Жена ми многократно говори с нея, каза ѝ да престане, да спре да се бърка, да спре да говори глупости на хората, предупреди я че ако още веднъж се опита така да обработва детенцето ни ще ограничи до минимум времето ѝ с нея! Тя не чува, не възприема и прължава все така с пълна сила. Върха на отвратителните ѝ постъпки беше миналата седмица. Знаех, че ще идва в града и реших да отидем с малката на гости на майка ми и сестра ми, за да не се вижда детето с въпросната личност. Разбира се жена ми знаеше и ме подкрепяше в това действие. Същия ден тя беше звъняла на всички мой роднини, като твърдяла, че жена ми е изчезнала (тя беше на работа...) И дойде в дома на майка ми където бяхме и ние с малката. Майка ми я покани. Аз казах само нещо от рода на, "какви ги вършиш" и сякаш с това и натиснах копчето, започна да ми крещи, кой съм бил аз, че да не ѝ давам да вижда внучката си, щяла да ме вкара в лудница, щяла да сигнализира Закрила на детето. Аз казах "недей да ми крещиш детето е тук" но тя продължи! Каза, че щяла да отиде да говори с прокурори, да ми издейства забрана да виждам малката и жена си. Казах "спри се бе жена, ще съжаляваш за това което правиш" тогава тя съвсем изпадна в истерия, продължи да крещи " ти заплашваш ли ме бе, ти не знаеш с кой си имаш работа", тука, ще бъда честен че ми стана смешно но се сдържах! А тя продължаваше триадата си "ще задействам цялата община (има предвид, тази в която работи). Ще те вкарам в лудница..." И в този смисъл продължи още няколко минути. Не отговорих повече, сметнах за излишно! Жена ми беше шокирана от действията ѝ, буквално не знаеше какво да каже... Та посъветвайте ме какво да правя с тая жена. Нямам притеснения относно заплахите ѝ да сигнализира социалните, ще стане за смях. Като цяло не ме тревожат особено лунатичните ѝ намерения. Това което ме натоварва е и подтиска истински е факта, че наистина разпространява небивалиците си на всички, от близки до най обикновенно съседи! На мен започна да ми бъде крайно неудобно да изляза с малката да играе пред блока, другите родители, които са ми просто познати започнаха да ме гледат сякаш съм изрод. Което доста ме подтиска. Мога ли да заведа дело за заплахи и психически тормоз, имам свидетели за заплахите и пълна подкрепа от страна на жена ми. След като опита отново да вразуми майка си тя ѝ отговори,че "явно или я държа с нещо или съм я увредил щом е на моя страна, явно ще стане по трудния начин" след което тъщата е заявила, че няма да говори повече с нея! Та жена ми каза, да правя каквото преценя, че се налага. Помогнете ми да преценя какво се налага да предприема!