Здравейте, направо не знам от къде да започна. Ще гледам да не разтягам излишни локуми.

Фактите:

Аз, жена ми и прекрасната ми почти 6 годишна дъщеричка, това е нашето семейство. 

Обичаме се, държим един на друг повече от всичко, винаги си помагаме! Караме се понякога, сдобряваме се, сърдим се, всичко нормално и човешко не ни е чуждо!

Малката ни принцеса е редовен посетител на детска градина, има всичко от което се нужда та даже и е лееекичко поразглезенка

Живеем в жилище което е обща собственост на тъща ми, жена ми и нейната сестра.

Сестра и живее в собствено жилище закупено от родителите на нейния съпруг, а тъща ми живее на село ( около30км от нас)и работи в общинската администрация на малко градче намиращо се съвсем близо до селото.

Проблемът:

Тъща ми винаги е осъществявала една ...за мен доста неандерталска подривна дейност с неясна за мен цел, която съм подминавал без да казвам нищо като в същото време съм се стремял да не променя отношението ми към въпросната личност. Аз съм човек който вярва наистина силно в сентенцията: "Ако на един човек не можеш да му направиш добро, не му прави нищо!"

Но в интерес на разказа ми ще ви запозная с няколко примера, които съм подминавал с махване на ръка и вдигната глава.

Когато се роди нашата дъщеричка си измислих оригинална татуировка олицетворяваща нашето семейство и която включваше имената на жена ми и дъщеря ми загадъчно вплетени в нея, татоса е от лакътя до китката като ръкав. Майка ѝ разправяше на всички че сигурно съм влязъл в някоя секта и затова съм се татуирал 😂

Когато бащата на жена ми (когото истински харесвах) катастрофира и почина. Аз разбира се от човещина заедно с мой приятел отидохме на село да помогнем на тъща ми, която беше бих казал доста разтърсена от скръбната вест. Жената имаше нужда от помощ да се разчисти двора който беше пълен със десетилетия събирани стари железа и за капак бяха изсипали смачканата кола край тях която тя искаше да махне за да не вижда първо нея всеки ден когато излезе. Ходихме с моя приятел 2 съботи и неделя, събрахме на куп пред къщата 4 тона железа за да дойде фирмата за вторични суровини и да ги изкупи. Отделих малко време да прегледам смачканата кола преди да вземат и нея. В багажника под една пластмаса намерих старо кожено джобче с около 1800лв и бележчица с телефонен номер. Разбира се, без колебания ги дадох ги на тъща ми. Седмица след това изпуснах стъклена чаша с вода и счупих на парчета стъклото на холната ни масичка, а тъща ми се изцепила, че сигурно съм счупил стъклото с юмрук като съм се впесил на жена си или на детето ни! Давам тези два примера за да добиете представа за принципа на действие на тази личност. Разбира се тези действия ме озадачаваха и ме натъжаваха но никога нищо не съм казал.

Но през последните 2/3 месеца тази жена тотално изтрещя. Започна да сипе измислени обвинения срещу мен, които не само са безпочвени но и откровени измислици. Твърди, че съм психично болен, че подлагам на тормоз жена сини детето си, че ги обиждам, че детето ни ходи голо и босо заради мен, че жена ми е на прага на самоубийството заради мен, твърди, че детето ни е травмирано и не излиза никъде. Тези свои тези разпространява на всички роднини, близки, познати, комшии. Резултатът е...близките които ме познават ме гледат с жал и съжаление когато ме видят и са шокирани от действията ѝ, което ме кара да се чувствам много зле.  А комшии и хора които бегло ме познават по име или физиономия ме гледат сякаш съм изрод и тормозител, което доста ме подтиска. 

Систематично е  говорила лоши неща за мен и когато е била насаме с дъщеря ни. Казвала ѝ е че, не обичам нея и майка ѝ, че искам да се махнат, че заради мен майка ѝ щяла да умре! 😳

Жена ми многократно говори с нея, каза ѝ да престане, да спре да се бърка, да спре да говори глупости на хората, предупреди я че ако още веднъж се опита така да обработва детенцето ни ще ограничи до минимум времето ѝ с нея! Тя не чува, не възприема и прължава все така с пълна сила.

Върха на отвратителните ѝ постъпки беше миналата седмица. Знаех, че ще идва в града и реших да отидем с малката на гости на майка ми и сестра ми, за да не се вижда детето с въпросната личност. Разбира се жена ми знаеше и ме подкрепяше в това действие.

Същия ден тя беше звъняла на всички мой роднини, като твърдяла, че жена ми е изчезнала (тя беше на работа...) И дойде в дома на майка ми където бяхме и ние с малката. Майка ми я покани. Аз казах само нещо от рода на, "какви ги вършиш" и сякаш с това и натиснах копчето, започна да ми крещи, кой съм бил аз, че да не ѝ давам да вижда внучката си, щяла да ме вкара в лудница, щяла да сигнализира Закрила на детето. Аз казах "недей да ми крещиш детето е тук" но тя продължи! Каза, че щяла да отиде да говори с прокурори, да ми издейства забрана да виждам малката и жена си. Казах "спри се бе жена, ще съжаляваш за това което правиш" тогава тя съвсем изпадна в истерия, продължи да крещи " ти заплашваш ли ме бе, ти не знаеш с кой си имаш работа", тука, ще бъда честен че ми стана смешно но се сдържах! А тя продължаваше триадата си "ще задействам цялата община (има предвид, тази в която работи). Ще те вкарам в лудница..." И в този смисъл продължи още няколко минути. Не отговорих повече, сметнах за излишно!

Жена ми беше шокирана от действията ѝ, буквално не знаеше какво да каже...

Та посъветвайте ме какво да правя с тая жена. Нямам притеснения относно заплахите ѝ да сигнализира социалните, ще стане за смях. Като цяло не ме тревожат особено лунатичните ѝ намерения. Това което ме натоварва е и подтиска истински е факта, че наистина разпространява небивалиците си на всички, от близки до най обикновенно съседи! На мен започна да ми бъде крайно неудобно да изляза с малката да играе пред блока, другите родители, които са ми просто познати започнаха да ме гледат сякаш съм изрод. Което доста ме подтиска. 

Мога ли да заведа дело за заплахи и психически тормоз, имам свидетели за заплахите и пълна подкрепа от страна на жена ми. След като опита отново да вразуми майка си тя ѝ отговори,че "явно или я държа с нещо или съм я увредил щом е на моя страна, явно ще стане по трудния начин" след което тъщата е заявила, че няма да говори повече с нея!

Та жена ми каза, да правя каквото преценя, че се налага. 

Помогнете ми да преценя какво се налага да предприема!

 

 

Раздела е "правна консултация" и не съм компетентен, ако това е основната ви цел. Но мога да направя няколко допускания в психологичен личностен план, за да схванете ситуацията и положението на самата въпросна личност. Възможно е с разбирането на това да сте способен да направите по-адекватни стъпки занапред.

Предварително приемам версиите ви от описанията. Това предпоставя грешки от моя страна, заради същото обръщам внимание че психичните профили, които описвам са съвсем условни.

Загубата на съпруг, в късни години, е тежък психологически шок. Особено това е валидно при специфични отношения на "слепнала двойка" - каквито се срещат в поколението от живково време. При такъв тип "емоционално и личностно зависими" отношения, загубата на единия е тежък удар за другия и това поражда навлизане в "груб и краен компенсационен режим".

За женската страна в тия отношения, е преглътнала някак си излизането на децата навън. Но при загуба на партньор в късни години се поражда импулс за вкопчване... няма в какво друго (останало), а е във възвръщане към ролята "майка". Обаче - за целта вие й се явявате "пречка" и за нея вие сте нейния противник,  за реализацията че все пак тя е важна, нужна - като няма за кого друг - за нейното дете.

Това поражда психично изместване и се построява и разиграва нещо като "филм" в нейната психика. В сценария на този филм, вие се явявате "враг" на дъщеря й, а тя идва в ролята на "спасителка" на "поколението си"...

За тъщата това е "въпрос на живот и смърт" - вие можете и да не го разбирате, но тя основава живота си на единственото, което й е останало да се "вкопчи". Ролята на защитник, спасител - е универсална социална роля. Спасеното лице - се явява освен ваша съпруга и майка на детето ви - нейна дъщеря. Същата носи отпечатък от "идентичността'' на нейната майка и това е основния импулс, който определя обекта, който ще бъде спасен, до степен че става "житейска мисия" и основна фиксация. А именно вие се явявате "пречката" - човекът, който й я е отнел от нея, за някакъв си ваш си живот... Няма как вие да не сте "лошия"...

Ако четете всичко това с разбиране, а не емоционално, идеята ми е да схванете че страхът от самотата е огромен проблем за всички хора. Дали ще предприемете правни действия, и какви - е ваше решение, но ви съветвам ако е възможно, ако имате близък свързан с професията ПСИХОЛОГИЯ - да ви насочи към евентуални действия и сценарий, при който да опитате да промените филма сред който живее в момента въпросното лице. Има такива начини (поне на теория).

Нещо повече - вашата съпруга е ключовият фактор за такава намеса, тъй като сред въпросният "майчински филм" тя има "главната роля и основен обект". Ако поговорите и се консултирате е възможно да се мине и без правно-съдебни действия, които са тежки и мъчителни за всички страни. И според мен - такива мерки са някакъв краен вариант и драмите преди него и след него - ще са прекалено екстремални, вкл и за детето ви.

Има начини съпругата ви да размисли и да вникне в ситуацията и да направи опити да поговори с майка си самичка - едно към едно. Да се опита да намали основанието за 'застрашеност". Тъщата в случая основно се страхува че остава сама и за нея няма кой да се грижи. За възрастните хора това е най-големият страх , в допълнение на възрастовите изменения, в комбинация с личностни и характерови особености...

===============

Нещо друго важно - по време на емоционални афекти хората сме склонни да изричаме бомбастични и генерални "изхвърляния". Това е естествено и за повечето жени е нещо нормално. При мъжете казаната дума е нещо различно от казаните такива от жени, защото за последните влиянието на конкретната емоция, настроения, нагласа - винаги е по-силно. Не че и при мъжете не е така, просто има известни разлики и те са основен извор на доста широки неразбории и разминавания в отношенията между половете.

Става въпрос - че "някой си бил казал нещо си и то имало някаква смислова стойност" - всъщност няма такава. Всеки разговор такъв, поражда сложни емоционални и личностни преживявания в негативен план, които са предпоставка за напълно неадекватни словесни и поведенчески актове, които след ситуацията, която ги провокира, често дори не се помнят...

Няма на света човек, който по време на силна емоционално-негативна криза, да е когнитивно и смислово адекватен. Това важи за всички НИ!!! И няма смисъл всяка дума в конфликтни отношения да се взима предвид сякаш е направена през "страшния съд"... Разбира се - както всичко друго - и това е "ДО ЧОВЕКА"...

=============

п.с.

Всичко това е съвсем условно, не претендира за вярност, нито за истина или да е "решение". Но разбирането за дадена конфликтна ситуация винаги е стъпка за нейното решение. В случая който описвате, по начина по който аз го виждам - ви го пиша кое и как е... но това нищо не означава. Базира се на ваши думи, през ваша призма, после през моята... и т.н.

Желая ви успех!

Много благодаря за отговора ви и за отделеното време. Аз също стигам до подобни изводи разсъждавайки над ситуациите случили се във времето. Неслучайно написах, че много дълго време не съм приемал сериозно действията на тъща ми. Не ме е засягало особено какви ги приказва или какъв е филмав нейната глава. Проблема за мен се състои в това, че възнамерява да ми създава проблеми, честно казано не ми се занимава особено да ме посещават социални или да давам обяснения в разнообразните съдебни дела които би могла да измисли. Другият проблем е, че грубо се намесва в личния ми/ни живот, ангажира близки и приятели с невероятните си теории и разпространява тезите си надлъж и на шир което честно казано ми нарушава и спокойствието и настроението, понякога дори се чувствам зле и подтиснат когато например съседите ме гледат странно сякаш съм съдист и мъчител в дома си. Като цяло все неприятни чувства.

Относно разговорите, жена ми опита многократно да разговаря, обяснява ѝ, че нещата които си мисли са глупости и че всичко е наред. Дори аз опитах да обясня. Сякаш говорим на различни езици, не възприема и не спира. Дори веднъж каза на жена ми, че е развила Стокхолмски синдром, щом се застъпва за мен и за нас като семейство. 

Докато четях това което обяснихте за  последиците от загубата ѝ, се сетих за нещо което жена ми сподели. Каза, че майка ѝ казала "като умра един ден, кой ще ти помогне да се спасиш"  

Явно тя наистина има своя мисия да спаси жена ми и детето ми от мен, което разбира се е крайно несъстоятелно...но човек като е повярвал силно в нещо...

Ще бъда откровен, не желая да стигам до съд и ограничаване, не целя да взема някакви пари от нея за нанесени щети. Просто си искам спокойствието, искам да спре, искам да не ме гледат хората сякаш съм съдист и тормозител. Не желая детенцето ни да става свидетел как баба му ми крещи и ме заплашва, тя не се съобразява че го прави пред нея. Просто не знам какво друго да направя освен да я съдя с надеждата да се кротне.

Малко се отклонихме от темата, но не съвсем, защото аз наистина незнам какво друго да направя за да я спра, освен да я съдя. Разбира се правния въпрос остава, ако реша да го направя, за какво ще я съдя, за психически тормоз ли, за клевета ли? Реално мога ли да постигна успех при положение, че жена ми, майка ми, сестра ми са свидетели. 

преди 42 минути, Десантчик написа:

не знам какво друго да направя освен да я съдя с надеждата да се кротне.

няма изгледи за такова следствие. Не и при нея. Нещо повече - за нея това е житейска битка и ще я разгърне до крайности, защото това спомага за "героичния й спасителен образ".

Има и нещо друго - въпросната личност е действена натура, свикнала е тя да контролира и предположително е т.н. "властен тип". Вероятно и отношенията със съпруга й са били контролиращи... А сега няма на кого да проектира житейските си поведенчески роли.

Ако започне процес - според мен тя ще засили филма си, защото сред сценария в главата й това ще е вече и социално-видимо и както е всеки "филмар" - ще настоява да "видят всички" че нещата които преживява не са някаква си нейна фантазия, а са истина, че тя е права, че тя е "правилната" страна...

Разбирам ви чудесно - просто искате някак си с конфликта да се приключи, но съдебната фаза само ще го разгори, с последствия за всички страни...

Разполагате и със съответните насрещни възможности - говорете с приятели и познати, че "тъщата не може да преживее съпруга си и въобще - всичко относно спасителния филм". За много хора това е разбираема позиция и ще спомогне да излезнете от ролята, която преживявате - на социално пренебрежение. Това е само предполагаемо - просто ви насочвам че има средства и начини да се избегне един обикновен битово-родствен конфликт и да ескалира до процес

Оставихте в мен усещане, че съм разговарял с професионалист. Случва ми се все по рядко, за съжаление дилетантите са мнозинство и са винаги амбицирани да дават съвети и да разсъждават.

Благодаря ви отново, ще споделя с жена си всичко което написахте. 

Основен въпрос тук е за възрастта на тъщата?

Що - искаш да й се цаниш за мъж ли?

Искай й номера от автора, на лични... Виж, за такъв вариант на решение на описаните проблеми в темата, не бях се сетил...

Бъди алтруист, жертвай се за доброто на хората... ти си Човека...

Имате една възможност за разрешаване на този конфликт без да се ескалират нещата допълнително.
И тя е - Преместете се възможно най-далече. Ако не реагирате на нещата, най-вероятно те ще продължат по същия начин с всички последствия за вас.
Ако обаче реагирате, то думите които по ваш адрес се отправят ще добият легитимност.
Съветът ми е - Бягайте надалече. Докато не е станало късно и някой не е повярвал на клеветите. 
Истината е, че шансът да загубите при такива спорове е значително по-голям от другата описана от Вас по-горе страна. 
А ако в даден момент имате някакво напрежение в семейството, по какъвто и да е повод или причина, посоченото лице ще направи всичко възможно действително да настрои и съпругата Ви срещу Вас. Да не се окаже накрая, че празните заплахи за лудница или затвор, оправени днес - утре внезапно да придобият характер на реална опасност.

Събирайте доказателства, стоически и търпеливо. Записи на разговори, видео, когато ви е възможно. Ще са ви необходими. Шамарете я със собствените й шамари. Показвайте записите, само, когато наистина има нужда. Създала е погрешно впечатление за вас, а вие трябва да го оборите. Трудно е, но не е невъзможно. Успех! 

на 20.07.2022 г. в 22:21, Десантчик написа:

Мога ли да заведа дело за заплахи и психически тормоз, имам свидетели за заплахите и пълна подкрепа от страна на жена ми.

И какво очаквате от съда?!

Темата е по-скоро за раздел изповеди.

Съвета ми е да поговорите с други нейни роднини и да я заведат при психолог, за да сподели подробностите по отношение на катастрофата. 

Прехвърля "вината" на своя покоен съпруг, че я е "напуснал" върху Вас. 

на 21.07.2022 г. в 11:24, Десантчик написа:

Просто не знам какво друго да направя освен да я съдя с надеждата да се кротне.

Знаете ли съдът как укротва??? 

Въпросният "кръстоносен поход" е безсмислен. След като сте на принципа

на 20.07.2022 г. в 22:21, Десантчик написа:

"Ако на един човек не можеш да му направиш добро, не му прави нищо!"

то, защо изобщо търсите съвет??? = Съдейки я не и правите добро!!! 

Успех!

Пфффф ... разказвач ... 

Да си обира крушите и да си прави фейк мармалад! 

Не знам ... Аз не мисля, че го право умишлено с цел да навреди ... По-скоро е "във филма", както се казва на уличен жаргон. Починал е съпругът ѝ, с който са били заедно десетилетия, смъртта по принцип е травмираща ... Човек постоянно търси цел, смисъл и идентичност. 

Пробвахте ли да поговорите със специалист? 

преди 3 часа, васил козарев написа:

Починал е съпругът ѝ

Това е така, но обстоятелствата за смъртта му са твърде интимни неща. Такива неща не би следвало да се разискват във форум, още повече в свободен. 

Да, разговор с професионален психолог (има си професионална етика и т.н.) в тоя случай е необходима. 

Иначе, за правна консултация, отново си трябва професионалист. Би следвало такъв сорт консултация да струва някъде между 35 и 100 лв. Тук на село е 50. НО, задължително да е "профилиран" спрямо естеството на проблема, защото и при адвокатите има вид специализация. = Да, има общо практикуващи, но те по-скоро пренасочват и прочие ... 

От известно време съм прекъснал контактите с адвокатската гилдия, а за психолог, то мога да дам контакт, стига да е в района на София. 

И да напомня: Консултации по телефона не може да се правят!!! Така също и из свободен форум.

"Филма" е: Вечните проблеми на зетя с тъщата!  

Виц:

Каруца, зет и тъща. Зетят умърлушен. "Бабата", за да го изведе от това състояние казва:

- Кривни у папура да се упраим и да ти се махни лошото настроение.

Зетят: Ох, бабо, ти си в кърпа вързана, мъ я мислим за дядото. 

п.п. Какви по-точно са били взаимоотношенията на покойния ѝ мъж с автора?! = Може би тъщата го вини за смъртта на съпруга ѝ ... Все неизвестни и интимни неща са това ...  = Тук виждаме само едната страна ... 

Ето една алтернатива: Мрежа на медиаторите при Споразумения (sporazumenia.com)

Няма как да знаем каква е личността ѝ. Дадени са няколко примера от преди смъртта и след това. Качествена промяна в личността се наблюдава при психотичните разстройства. Диагнози не се поставят от лаици, нито във форуми, а от психиатри. Именно такъв мисля, че трябва да я прегледа. 

Не знам, как ще я убедите да отиде било то при психолог, било на психиатър.