Данаил Х.

Като чета Библията и апостол Павел, Дарвин и проф.Докинс, стигам до ПРОИЗХОДА на религиите – измамната нужда на инфантилността от детеводител. Религията е подсладен заместител на инстинкта за самосъхранение и успешен живот. Едно откровение от Исус казва: „Ако не станете като дечицата, никак няма да влезете в Небесното царство” /Матей 18:2-4/. В случая не „царството” на истината, а на користните човешки копнежи за вечен живот, царска трапеза и съдийско кресло. Като наблюдавам развитието на света, мисля за логично, че все повече хора ще предпочетат да пораснат до поемане на лична отговорност за своят начин на мислене, поведение и живот. Мнозина ще успеят да надраснат зависимостта от общественото бащинство на организации от всякакво естество. Организациите натрапват определен модел на мислене и поведение и по този начин изкривяват индивидуалността на тези, които им поверяват живота си. Бъдещето не може да принадлежи на учения, които твърдят, че всички, които не ги следват заслужават вечни изтезания в Ада; нито на такива, които определят вярата в Бог за резултат от психично отклонение. Школа на мисълта звучи добре, но ако някое учение пренебрегва разума, изграждан върху натрупания житейски опит, съвестта и духовността, то лесно би могло да се превърне в поредната религиозна или атеистична организация. Човекът се нуждае от знание, което да обслужва единствено интересите на Организма на Живота /слънце, земя, живи същества/ свободно от догматизъм, фанатизъм, празноверие и безверие.