aranna

Давам един нов линк за теглене, от транзита. Надявам се, вече да е наред. http://tranz.it/load.php?id=2FhqpNbGT5wZXZfG544994

За тези, които искаха да прочетат "Завещанието" на Патриша Симпсън,... качих книгата в bgshre.com http://www.bgshare.com/460853/The Legacy.pdf Който има Ъплоудърски права във Фанагория или Акаунт, може да я качи и в тези сайтове.

Право в целта! Давай, ти си.

Това е цитат от първия исторически любовен роман, който прочетох и който с удоволствие препрочитам понякога. Романа, който ме запали по тази литература (търсих го цяла година по всички сергии, където продават книги втора ръка. Благодаря на Бога за базара на Славейков, Плиска и много други места ! ) "Уважаема госпожице (Инициалате на Куртизанката). Получих Вашата скандална бележка във връзка с нашия общ приятел тази сутрин. Заплашвате ме, че ще публикувате някои интимни писма, ако аз не се поддам на изнудване. Но аз няма да направя подобно нещо. Ще си позволя да Ви съобщя, че Вие ми нанесохте тежка обида, за която изисквам удовлетворение. Предлагам да уредим този въпрос утре заран. Вие ще изберете оръжието, разбира се, но аз предлагам пистолети, тъй като лесно мога да си ги осигуря. Ако сте загрижена за честта си поне толкова, колкото и за пенсията си на старини, ще ми изпратите веднага Вашия положителен отговор. Искрено ваша (Инициала на Главната)." Главната грижливо сгъна бележката и я запечата. Сълзи пареха очите й. По никакъв начин не можеше да прогони от съзнанието си мисълта за любовните писма на Главния до една куртизанка. Любовни писма! Главната знаеше, че би продала душата си за подобен знак на привързаност от Главния. И той имаше нахалството да претендира за приятелството й, както и за съпружеските си права над нея! По жестока ирония на съдбата утре призори Главната щеше да рискува живота си за един мъж, който не я обичаше и вероятно не можеше да я обича. Отговорът на Куртизанката пристигна късно следобед и бе донесен от някакъв мърляв червенокос хлапак направо в кухнята. Бележката бе кратка и делова. Главната затаи дъх, когато седна, за да я прочете. "Мадам. Утре призори е напълно приемливо, както и пистолетите. Предлагам Лейтънфийлд, тъй като мястото се намира недалеч от града и вероятно е пусто по това време. До утре заран, оставам с уважение Ваша (Инициалате на Куртизанката)"

Книгата се казва - "Завещанието", на Патриша Симпсън. Ще гледам да я сканирам в неделя. Да ви дам ли цитат от друга книга или някой друг е наред?

Да ви давам ли жокер или просто да ви кажа заглавието на книгата? Май доста ви затрудних?

Мога да ви дам жокер. Книгата е стара (пише 1998), не е сканирана, доколкото виждам и като тип на сюжета (ако може да се каже така), прилича на Спомен (Джуд Деверо), т. е. ... главните герои са изживели някога във времето голяма любов, но са били разделени, и сега, в съвременно време са пак заедно, но им е трудно да признаят чувствата си, докато не се намесва Пазителят, който е и основоположник на рода и ... преродения в наше време Главен герой. Малко е объркано това мое обяснение. Но ако искате, ще дам нов цитат. Или просто ще изчакам някой да се сети за заглавието.

Една много хубава книжка. С лек привкус на ... мммм... необичайното. Главната погледна надолу към тясната планинска долина, видя зелена поляна в далечината. Бе изстощена, коремът с детето и язденето и причиняваха болка. Въпреки това, трябваше да продължи. Трябваше да стигне до манастира, който се очертаваше далеч на хоризонта. В Бенедиктинския манастир ще намери Главния и там ще роди своята рожба. Ще положи бебето в ръцете му и после ще му разкаже за неговия единадесетгодишен син, когото той никога не бе виждал. Главната трепна от болка и сложи ръка на подутия си корем. Конят тръгна по пътя между скалите. От Богоявление бягаше от една хижа в друга, опитваше се да скрие коя е, опитваше се да намери своя барон. Местеха го от манастир в манастир. Търсенето продължи дългои бе изпълнено с трудности. Пътуването по време на бременността също оказа своето. Тя бе напълно уверена, че Главния ще разпознае бледото, мършаво създание, в което се бе превърнала. Боеше се за детето, което растеше вътре в нея. Разбираше, че трудностите, преживени по пътя, сигурно са оставили следи върху развитието му. Колко бе изтощена. Отдавна бе свършила парите. За първи път в живота си разбра какво бе глад и жажда. Само надеждата, че най - после ще се слее сас своя барон, я крепеше в минутите, когато единственото и желание бе да легне край пътя и да заспи. Конят продължаваше напред, като я унасяше в сън. От време на време задрямваше. Пътеката се издигна и вървеше покрай река, която водеше към постройката на една църква. Августовската горещина си правеше шеги с очите, превръщаше околните лозя в трептящо зелено море. Главната избърса потта, която се стичаше по лицето и се опита да поеме дъх. Стомахът и се свиваше от глад, и животът, който носеше в себе си, потрепваше. Колко дълго можеше да издържи така? Присви очи от болка в утробата си. Колко време можеше да се задържи върху коня, след като главата и тежеше, а коремът и бе толкова огромен. Премина през каменна арка. Влезна в двора. Конят удряше по калдърама с копита. Шумът я накара да се съвземе и тя вдигна глава. Хора в черни раса излизаха от сянката на сградата пред нея. Отправи се към манастира и видът на монасите я накара да ридае от радост. Към нея се протегнаха ръце. Чувствата и бушуваха. Опита се да слезе от коня, но крайниците и не се подчиниха. Опита се да говори, да им каже, че няма повече сила, но дори и устата и не се подчини. Нещо горещо и мокро, и лепкаво се стичаше по голия и крак под одеждата. О, Господи! Бебето тръгна. Трябваше да напрегне последните си сили,въпреки, че повече такива нямаше. А раждането на едно дете бе най - тежката задача на една жена. Тя падна в несвяст. Главната се събуди в гола, студена стая. Първото нещо, което видя, бе разпятие на стената. Погледът и се премести върху малкото прозорче в другия край на стаята. На черното небе блещукаха звезди. Хладен ветрец повя над лицето и. Главната направи гримаса. Главата и биеше лудо, кожата и изгаряше от треска - лош знак за жена, която току - що е родила. А къде е бебето и? Надигна глава, за да огледа цялото помещение. Но то бе празно. Имаше само един стол до вратата. Отпусна се отново и затвори очи. Следродилните контракции продължаваха да измъчват увидналия и корем. - Моля те, Господи! - прошепна тя, обляна в топли сълзи. - Моля те! - Сълзи продържаваха да се търкалят по бузите и. Но Главната нямаше достатъчно сили да изрече останалите думи от своята жалба. Заспа, молейки се за детето си, за Главния, да бъде разбрана от Създателя. На следващото утро се почувства още по - зле. Не можеше да вдигне глава. Когато един млад свещеник влезе в стаята с детето, увито в одеяло, тя нямаше сили да се протегне да поеме своето бебе. Главната ридаеше, докато свещеникът държеше пред нея нейното чернокосо дете. - Вашето дете - каза той, като се усмихна. Очите му бяха тъжни. И двамата добре съзнаваха, че тя има треска, липсваха и сили да са пребори с нея. Много жени умираха от тази треска. - Ах! - устните на Главната затрепераха в слаба усмивка. - Красив е! - Много е здрав! Ще върви добре! - Благодаря ви, братко! - Главната преглътна и облиза уста от болка, която не и позволи повече да говори. - Кажете ми, има ли тук един послушник на име (името на Главния)? - (името на Главния) ли? - свещеникът я погледна строго и се изпъна, като си играеше с бебешката пелена. - Казаха ми, че ще бъде тук. - Той бе, но... - Моля ви. Трябва да го видя. - Съжалявам, господарке. Това е невъзможно. - Много е важно. Търся го в продължение на... Свещеникът поклати глава тъжно. - Брат (името на Главния) е мъртъв. - Какво? - Знаете ли, че той е магьосник? Той възкреси една жена. И това, господарке, не е тробадурска легенда. Имало е свидетел на неговите магии. Една стара жена е била свидетел, как той съживил жената. Само си представете. Главната впери поглед в тавана. Зрението и се замъгли. Нима (името на Галавния) умря? Не можеше да повярва. Трябваше да му съобщи за синовете му. Трябваше да му каже, че го обича, че ще бъде негова, че най - после е свободна и ще стане негова жена. Силно хълцане я разтърси. - Мислех, че всеки знае историята на (името на Главния) - добави свищеникът, като разбра, че е причинил такава голяма мъка на тази жена. - Не и аз. - Зазидаха го жив. Така постъпват с магьосниците, нали знаете. Главната прости неговите необмислени думи. Той бе млад, необръгнал в сърдечните болки и тъги, които биха го научили да мери думите си. Затвори очи, изтощена от изгубването на последните надежди.

Есенен любовни? На Елизабет Лоуел мисля.