ранобудна птичка

,, Лятна наслада" Седим си на по узо и бира, на бара, с компанията най- добрата и веднага се разбира, че благосклонна е към нас съдбата. Наблюдаваме пейзаж неустоим който краси атмосферата приятна, бризът лъхва ни неукротим, завладява ни насладата лятна. Морето да ни види се вълнува, прииждащо мечти безчет, със залеза се слива и лудува, и носи хармония и късмет. А пък прекрасната песен, със своята ритмичност изкушава, прави този залез завинаги запомнен и сърцата със спокойствие изпълва. Какво трябва да те радва теб в живота? Просто ценни мигове, които те зареждат, затова забрави за наследството и имота и бъди с тези, които те обичат.

Ами ако погледнеш дадена ситуация от различни гледни точки можеш да промениш начина си на мислене. Не бива да гледаш винаги от лошата страна на нещата. Или както прочетох в книгата на Изабел ,, Причината" -,, Всяко нещо си има своите добри и лоши страни", но това как гледаш на нещата си зависи изцяло от теб. А освен това ако психолози се опитват да ти променят начина на мислене, но ти не искаш да го променяш няма как да станат нещата, нали? Едва ли някой може да ти промени психиката, ако ти самия не искаш. Нещо много се оплетох в разсъждения. Демек промяната на психиката зависи от начина на мислене. И поведението също. Нали не можеш да промениш поведението си, ако ти самият не мислиш, че трябва да го направиш. Ами то и психиката ти зависи от начина на мислене. То тя се състои главно от мислене. Не тръгвай да ме хокаш, но как би разтълкувал думата ,, психика"? Според мен това е първо как гледаш на нещата, начин на мислене, и въз основа на това мислене ти възприемаш света около теб и от тези мисли зависи и поведението. Всичко се върти главно около мисленето.

Ще прочета

Защото в действителност тя е луда колкото него. В образа на ,, странствуващия рицар" вижда себе си и е бъбрива колкото оръженосеца. Тя въпреки, че всичко осъзнава, ако Дон Кихот й каже, че това са великани, а не вятърни мелници, дори и да осъзнава, че Кихот не е прав, тя ще потвърди това, което той казва. А пък й е интересно да види истинската Дулсинея. Докато Хали Халер не й е много познат. Далече й е от сърцето. А на теб коя лудория на Дон Кихот ти е най- любима? На мен ми е частта, в която разрушава меховете с вино на ханджията и си мисли, че вече е победил великана и принцеса Микомикона спокойно може да се завърне в кралството си. То си е така... само, че мен втора част изключително много ме разстройва. Защото Дон Кихот си връща ума, разболява се от мъка, че една година не може да върши приключения и умира. И сякаш всичко приключва. Заедно с Дон Кихот умира и приключението, забавлението, радостта. Просто наистина искам чрез един разказ да го възкреся. Не мога да гледам края на любимия ми герой. Чрез моя разказ искам той да открие Дулсинея.

Защото в действителност тя е луда колкото него. В образа на ,, странствуващия рицар" вижда себе си и е бъбрива колкото оръженосеца. Тя въпреки, че всичко осъзнава, ако Дон Кихот й каже, че това са великани, а не вятърни мелници, дори и да осъзнава, че Кихот не е прав, тя ще потвърди това, което той казва. А пък й е интересно да види истинската Дулсинея. Докато Хали Халер не й е много познат. Далече й е от сърцето. А на теб коя лудория на Дон Кихот ти е най- любима? На мен ми е частта, в която разрушава меховете с вино на ханджията и си мисли, че вече е победил великана и принцеса Микомикона спокойно може да се завърне в кралството си.

И тук интересното е, авторът Херман Хесе още от ранна детска възраст се чувства изолиран от обществото и това му проличава в повечето произведения. А специално в тази творба присъства и темата за надеждата- Хари Халер се надява, че ще преодолее чувството на изолация. Той затова потъва в дълбоки мисли. Обаче нека да не се повтарям...вие вече ме разбрахте. А вие какво мислите за този роман? Ами виж сега. Няма как да знам всичко. Нямате право да ме обвинявате. Правя всичко възможно за да се включа в обсъждането. Може и да не съм в час,но ми доставя удоволствие да опитвам.Приликата между Хари Халер и Дон Кихот е, че и двамата са луди. Лудостта им не е еднаква. Както и да е. И като спомена за Германия и войни се сетих за ,, Крадецът на книги" ама едва ли това ви интересува.

Така... изчетох всички ваши предложения, но ще обсъдим всичко едно по едно. Аз предлагам да започнем със ,,Степния вълк" на Херман Хесе. Кой иска да започне? - "Степен вълк" е автобиографичен роман, публикуван през 1927 г. Главният герой, Хари Халер, е интелектуалец, който се чувства отчужден от обществото и страда от раздвоение на личността. Той се възприема като "степен вълк" - същество, разкъсвано между човешката и вълчата си природа.Романът проследява вътрешните терзания и духовните търсения на Хари, който се опитва да намери смисъл в живота и да преодолее чувството си на изолация. А по въпроса мен какво ме впечатлява, защото е обвързан с философията, тъй като Хари Халер тъй като потъва в размисли и търси смисъла на живота. И тук интересното е, авторът Херман Хесе още от ранна детска възраст се чувства изолиран от обществото и това му проличава в повечето произведения. А специално в тази творба присъства и темата за надеждата- Хари Халер се надява, че ще преодолее чувството на изолация. Той затова потъва в дълбоки мисли. Обаче нека да не се повтарям...вие вече ме разбрахте. А вие какво мислите за този роман?

Ами аз по относно фантастиката няма много какво да ти кажа, защото не се интересувам много, но наскоро научих за две книги в този жанр- ,,Пътеводител на галактиктическия стопаджия" и ,,Капитан Немо". А по отношение на поезията, любими автори са ми Вазов, Яворов, Славейков, Каравелов, Ботев, Вапцаров, Симирненски- аз по- скоро харесвам повече литературата, която се изучава в училище. Иначе на теб коя ти е любимата фантастична книга?

Послепис : Извинявам се, че съм го написала два пъти. Първоначално реших, че отговора ми не се е появил Хм... е, нямам право да те съдя! Въпрос на вкус. Но на мен 1 глава си ми харесва. И не смятам да се абстрахирам от Али. Тя е важна героиня за мен, защото целия разказ акцентира върху нея и приключенията й с Дон Кихот в издирването на Дулсинея. А относно останалите глави, ще ги изпратя, след като извърша необходимите редакции. Между временно ти кое литературно произведение искаш да обсъждаме? Ако пишеш, можем да обсъдим и нещо твое.

Обаче всичко това е просто уникално. Смисъл... пишеш за предсказание и след години то се сбъдва. Знам, че си има логично обяснение за всичко, обаче ЕХААА! Би било страхотно някой ден и аз да предскажа нещо и след години то да ми се сбъдне. Това ще си остане една мечта, светла като лъч и смела като решението, която ще предизвиква плам в сърцето ми и ще ме държи жива! Между другото когато силно чувстваш нещо е най- хубаво просто да го излееш върху белия лист. И мисля, че тази тема ме вдъхнови. Според мен най сполучливия начин това да се случи е чрез поезията. Тя накак си най ти въздейства и най те докосва. Ти интересуваш ли се от поезия? Аз я обожавам. На теб епосът ли те по- приятен за четене, лириката или драмата? За мен лириката е... даже не мога да го опиша с думи. Тя е рай! Обаче всичко това е просто уникално. Смисъл... пишеш за предсказание и след години то се сбъдва. Знам, че си има логично обяснение за всичко, обаче ЕХААА! Би било страхотно някой ден и аз да предскажа нещо и след години то да ми се сбъдне. Това ще си остане една мечта, светла като лъч и смела като решението, която ще предизвиква плам в сърцето ми и ще ме държи жива! Между другото когато силно чувстваш нещо е най- хубаво просто да го излееш върху белия лист. И мисля, че тази тема ме вдъхнови. Според мен най сполучливия начин това да се случи е чрез поезията. Тя накак си най ти въздейства и най те докосва. Ти интересуваш ли се от поезия? Аз я обожавам. На теб епосът ли те по- приятен за четене, лириката или драмата? За мен лириката е... даже не мога да го опиша с думи. Тя е рай! Послепис : Извинявам се, че съм го написала два пъти. Първоначално реших, че отговора ми не се е появил

Между другото Жул Верн е най- големия порок. Той пишеш предимно за изобретения и открития в различните области и много от неговите предсказания се сбъднали. И не само от произведението ,,Капитан Немо" или още по известно като ,, 20 000 левги под водата". Той в почти всяка негово произведение е направил предсказание. За ,, Капитан Немо" се сбъднали предсказанието с големите подводници, но ето и още предсказания от други литературни произведения, които се сбъднали. Електрическият стол; Самолетът («Властелинът на света»); Вертолетът («Робюр Покорителят»); Космическите кораби и пилотираните полети в космоса, в това число и на Луната («От Земята до Луната»). Верн е описал съвсем точно размерите на ракетата, точното място на стартирането (Флорида) и даже факта, че екипажът е от трима души, както по-късно е било в програмата на NASA; Кула в центъра на Европа (преди построяването на Айфеловата кула); Междупланетните пътешествия («Хектор Сервадак); Видеовръзката и телевизията («Париж в XX век»); Строителството на Турксиб – железопътна линия, построена през 1926—1931 г., свързваща Средна Азия със Сибир («Клодиус Бомбарнак.»); Самолетът с отклоняем вектор на тягата («Необикновените приключения на експедицията Барсак»); ГМО («Париж през XX век»); Телевизията, излъчваща безкрайни сериали («Париж през XX век»); Автомобилните задръствания («Париж през XX век»); Несбъднато предсказание: Суша на Северния полюс („Приключенията на капитан Хатерас“) и океан на Южния полюс („20 000 левги под водата“). Всъщност е точно обратното. Но като цяло този френски писател има изключително точна преценка. Ти как мислиш? Дали след години ще се намери съвременен писател, с подобни предсказания ( за каквото и да е, не е задължително да бъде в сферата на науката), които ще се сбъднат? Защото би било интересно. Да речем, че някой от съвременните писатели предскаже, че в бъдеще ще има портали, чрез които само с един скок ще можем да се прехвърляме там, където искаме и след има няма няколко века това наистина да се случи. Не би ли било невероятно? ( Сега аз давам пример, де да знам, дали вече е измислено).

Абе я си гледай работата! Аааа! Щото тука някои ви мързи да напишете тука с 2 изречения какво ви е впечатлило в този разказ,вие...!!!Аааааа! Аз разказа съм го прочела! Нарочно те питам- ама нали това е обсъждане? Ти да си изказваш впечатленията, а не да ми се правиш на голямата работа. Аз нарочно те питам за какво става въпрос в целия разказ, за да развия малко мисленето ти. А ти вместо да ми отговориш, ме обвиняваш, че не съм го чела! И за твое сведение, Господинчо, това не е разказ, а комедийна поредица, роман, събран в 5 книги, състоящ се от 35 глави. Ще ме прощаваш, ама най ги обичам тея, дето ми обясняват , че това е ,, стотина страници малък формат" и да ми се правят тука на ударени, ама бас държа, че не си ги изчел и 5те книги, нали? Ама иначе ше ме караш да се озора. И нарочно написах, че е разказ да те видя дали ще ме поправиш , ама не. Гледаш да се заяждаш ама така като те гледам... Много съжалявам, ама няма да търпя тука Еди кой си там да ме обвинява, че не съм чела. И за твое сведение аз не задържам никой тук- който иска остава и обсъждаме, който не иска, здраве му желая! И не се правя на великата работа- и аз не съм ги изчела и 5те книги, обаче знам за какво става въпрос и няма да питам за какво се разказва и за впечатление, без да имам знание относно това произведение. И като питах за какво се разказва- имах предвид да опишеш накратко частта която най- много ти харесва, за да ми грабнеш интереса и да си кажа - ,, Лелее, аджаба, тоя роман наистина е уникален и си заслужава да го прочета". Независимо дали ще останеш или не- аз ти благодаря, че ми предостави тази възможност да го прочета. Именно това е смисъла на тази виртуална библиотека- да научаваме много неща и да си разменяме мнения. Иначе ти препоръчвам да прочетеш целия роман. Няма да съжаляваш. И така, хора... Кое ще бъде следващото произведение, което да обсъдим? Съвременна литература ли предпочитате, литература от миналото или за вас няма значение?

Много А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава? Ам...ок.Това беше много интересен разказ. Много ми е интересно за кое стихотворение става на въпрос. Съгласна съм с Артар, че харесва творбата на поета. Сигурна съм, че той наистина има състрадателна душа. И да ми кажеш кой е поетът, чието произведение толкова много харесва Артър. Ок. Представете си, че съм някой случаен тийнейджър и си търся книга, която да прочета , а вие решавате да ме насочите към ,, Пътеводител на галактиктическия стопаджия". Защо да прочета точно този разказ? С какво е по- различен от останалите? Какво вас най- много ви грабва в това произведение?

Много А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава? Ам...ок.Това беше много интересен разказ. Много ми е интересно за кое стихотворение става на въпрос. Съгласна съм с Артър, че харесва творбата на поета. Сигурна съм, че той( поетът, ама сигурно и Артър)наистина има състрадателна душа. И да ми кажеш кой е поетът, чието произведение толкова много харесва Артър.

Съжалявам, просто ако някой не ми е отговорил в продължение на един ден ме хваща фобия. Просто ще се опитам и аз да не съм постоянно в този форум. Мислех си, че ме игнорирате и затова реагирах така. Много съжалявам! Между другото съм съгласна с това, което казваш. Абсолютно вярно! А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава?

Когато прочетете си кажете мнението.

Ами аз принципно така правя. Абе честно да си кажа за сега име на разказа не съм му измислила, ако вие можете- предлагайте. Така... Глава 1 Беше настъпила непрогледна и тайнствена нощ. Звездите се простираха из безкрайното небе. Лек вятър подухваше, носейки надежда, позитивни мисли и сбъднати мечти. Чуваше се нежната и мелодична песен на щурците. Луната сияеше, дарявайки всички с мир и любов. Една замечтана осмокласничка се бе настанила в уютната си стая и четеше ,,Дон Кихот" - Вече е късно, Али! Лягай си, че утре си на училище!- рече нейната майка. - Само 22:00 часът е, мамо. Аз и без това си лягам в пулонощ. Остави ме, да почета още малко от книгата Дон Кихот - -помоли Али майка си. - Ти по цял ден само това четеш. Ако продължаваш в същия дух, ти също ще полудееш като Дон Кихот. - Но аз не мога да спра. Приключенията на Дон Кихот и Санчо Панса ме правят много развълнувана, вживявам се и сякаш имам чувството, че аз също участвам в тях. Наистина ми се искаше те да ме вземат с тях. - Като те знам теб каква си бърборана- прихна да се смее майката на Али- остави го ти Дон Кихот, той и без друго си е луд. Но ако те вземат с тях ти ще подлудиш дори и най- разумните герои от този роман. Ти по пътя няма да млъкнеш и те няма да те изтраят. - Ама Санчо Панса също не пада по- далече от мен- сопна се Али.- Ти казваш, че аз много приказвам, ама ако си спомняш съдържанието на тази книга ще знаеш, че той е по- приказлив от мен. Ние двамата почти не се различаваме. - Дон Кихот едвам успява да изтърпи един Санчо Панса, двама ще му дойдат в повече- подхвърли шеговито майката на Али. - А тате и бате къде са?- запита Али - Те са на терасата. А ти трябва вече да заспиваш.- рече майката на Али. - Но на мен не ми се спи, мамо! Може ли да сляза да ги видя? - Добре, но само 10 минути и си лягаш. Чу ли? - Разбира се, мамо. Али слезе долу. Там брат й и баща й гледаха мач. Тя ги поздрави и седна до тях. Брат й се усмихна и запита: - Какво правиш, Алексче? Защо си смръщено? - Бате, аз четох една книга, но мама поиска да си лягам. На мен не ми се спи и дойдох да си поговоря с вас. - Много си учено!- усмихна се нейния батко! А коя книга четеше?- запита я той - Книгата ,,Дон Кихот". Ти чел ли си я? - Чел съм я. А знаеш ли какво е ,,донки" на английски? - Не, учуди се Али? - Магаре, отговори брат й и двамата започнаха да се смеят. - Ама то в романа присъства и магаре!- Обади се бащата на Али - Между другото гледах една анимация на Дон Кихот, в която магаренцето на Санчо Панса разказва за всичките им приключения. И най- интересното е, че в тази анимация Дон Кихот си купува книгата ,, Дон Кихот"- започна да обяснява Али. - Как така магарето ще разказва за техните приключения,бе Алекс? Зачуди се батко й. - От къде да знам бе бате? Да не съм я правила аз тази анимация? Сигурно за да е по- интересна за децата. И освен това магаренцето на Санчо Панса се беше превърнал в кон. - Как така магаре ще се превърне в кон? - Ами ето така. Това разбрах от тази анимация и това ти казвам. - И какво? Намериха ли Дулсинея- запита баткото на Али. - В анимацията видях, че са я намерили, обаче в книгата не пише нищо подобно. Аз мисля, че там си измислят, че Дон Кихот е открил Дулсинея, защото все пак тази анимация е предназначена за деца и трябва да завърши с добър край. В действителност надали са я намерили. - Ти разочарована ли си от това? - Малко. Но ако Дон Кихот ми беше предложил да тръгна с тях в издирването на Дулсинея със сигурност сега вече отдавна да са я намерили. - И как ще те намерят, Але? Първо това е книга и не е реално и второ те са в Испания и няма как да са чували за теб, че да те търсят. - Бате, за вас това е просто книга, но за мен всичко това е реално. Умирам от желание да се запозная на живо с Дон Кихот и Санчо Панса. Даже и аз бих се посветила в рицарско звание. - Никъде в ,, Дон Кихот" не пише, че има жени рицарки. Не можеш да се посвещаваш в рицарско звание. -Е, добре де! Мога да бъда високопоставена Сеньора. - Сеньора бърборана?- пошегува се батко й. - Ама аз ако Дон Кихот и Санчо Панса ми кажат, ще мълча. Стига само да ме вземат с тях. - Ти да спреш да философстваш е невъзможно. - И какво от това? И Санчо Панса много приказва. - А вие като се заговорите на Дон Кихот думата няма да му дадете. Той какво ще прави тогава? - Да се меси спокойно в разговора ни. Никой не го е спрял. - Ами ако е срамежлив и не посмее? - Аааа, срамежлив е. Така като го гледам хич не ми изглежда такъв. И освен това той ще бъде прекалено зает да мисли за Дулсинея. - Дон Кихот не може да дойде при теб, но нищо не пречи ти да се пренесеш при Дон Кихот и Санчо Панса мислено.- намеси се бащата на Али. - Ако заспиш ще ти бъде по- лесно да ги откриеш. Хайде, лягай си, че да ги намериш по- скоро.- усмихна се баткото на Али и нежно я погали по главата. Али се затича към стаята. Там я чакаше нейната майка. - И запомни, че Дон Кихот и Санчо Панса са вътре в сърцето ти- рече тя- кой знае, може те в действителност да те търсят теб, но със сигурност няма да те открият, ако не заспиш. Хайде, лека нощ! Али се загледа наоколо умислена. Очите й блестяха, като извор, само при, мисълта, че може чрез силата на въображението да се принесе при тях. Беше настъпило дванадесет полунощ, а това беше добър знак за нея и означаваше, че каквото си пожелае, ще се сбъдне. Тя поиска да помогне на Дон Кихот и Санчо Панса да намерят Дулсинея . Усмихна се, замечтана и обнадеждена и заспа. Само да си знаете, че влизате и в ролята на редактори.😉😉😉 Естествено името си го измислих. Истинското ми име не възнамерявам да го вкарвам. Али е моя прототип

Между другото твоя роман ми се струва доста интересен. Харесва ми. А пък аз се интересувам от романа,, Дон Кихот" на Мигел Де Сервантес. И ще ви прозвучи ненормално, но сънувах, че Санчо Панса ме преследва. И от всичкото нагоре започнах да пиша разказ, който да ме вкара в този роман като отделен литературен герой. Ако искате мога да ви пусна 3 от главите ми и да ги обсъдим.

Знам, просто го написах на бърза ръка и не обърнах внимание

Здравейте има ли сред вас такива, които имат интерес към литературата. Аз търся някой, с когото да обсъждам литературни творби, да изказваме своите впечатления и мнения, да дискотирахме. Това може да ни бъде като виртуална библиотека. Можем да си играем и на литературни игри, като например един започва разказ, а останалите го довършват. Ако някой е заинтересован, нека да пише. Ако имате и други идеи,свързани с литература, с удоволствие ще ги осъществим.

,,Щастието" Какво би те направило щастлив- пари и материални блага? Това е не вярно- даже напротив щастието изобщо не се постига така. Него ще го откриеш само в любовта, в красивите мигове, прекарани с приятел, че се крие в малките неща е истината и то те прави доброжелател. Изпиташ ли го, всеки ден ти е празник, за света се отваряш, съдбата те прави избраник и да се усмихваш не забравяш. Щастие е да запазиш в себе си детето, да се радваш на малките неща, оставайки само там където отнасят се към теб с доброта. Щом силно можеш да обичаш и наистина вярваш в чудеса, тогава щастливец можеш да се наричаш и на всички ще им грабнеш интереса.

Да се смея ли, да не се ли? Това звучи гениално, но и странно. Ама ще опитам

,, Писмо до бъдещето" Бъдеще наше, прекрасно потенциалът в тебе аз виждам, като бял ден ти си ми ясно и знам, че много ще те заобичам. Като ярко слънце ме огряваш, с нежен глас ме зовеш, понякога в сънищата ми се явяваш и ме изпълваш с копнеж. Планирам те дни и нощи и молба ти отпращам чрез писмо. Там, където се намираш има ли пощи и ти дали ще прочетеш това само? Аз за себе си нищо не желая, просто за нас да се отвориш, да ни накараш да вярваме докрая и щастие в изобилие да ни предложиш. Научи ни как да преодолеем сполетяващите нас мъки и неволи, мрачните мисли да разсеем и да бъдем себе си, без фалшиви роли.

,, Христос Воскресе " Бие камбанния звън все тъй ведър и тържествен Народът обикаля църквата навън, днешния ден е просто чудесен! Слънцето силно и ярко изгря, прекрасната вест навсякъде се разнесе, един вестител пред нас се спря и обяви, че Христос воскресе! Хората радват се и се веселят, заедно се събират и празнуват. На Богородица благодарят и от сърце се смеят и лудуват. С нетърпение се чукат яйцата из стаите се разнася аромат на козунак Много са весели децата без празненство просто няма как. Всички са с приповдигнато настроение почиват си и са щастливи, да се забавляват нямат търпение и са много приветливи.