Здравейте има ли сред вас такива, които имат интерес към литературата. Аз търся някой, с когото да обсъждам литературни творби, да изказваме своите впечатления и мнения, да дискотирахме. Това може да ни бъде като виртуална библиотека. Можем да си играем и на литературни игри, като например един започва разказ, а останалите го довършват. Ако някой е заинтересован, нека да пише. Ако имате и други идеи,свързани с литература, с удоволствие ще ги осъществим.

дискутирам

В темата на "Величие" току-що мернах, че са "рецитирали" Белеет парус одинокий на Лермонтов... може би там местните ще проявят интерес към една виртуална библиотека. Бе, какво може би, сигурен съм. Сетих се даже, че неска там един потребител питаше друг колко книги е прочел... това си е интерес отсекъде.

едит: иначе аз се интересувам, но нема да мога... абе... не смея, че с тоа моа диалект, Янко одма ше ме сдуа. Но ше фърлям по едно око.

 

преди 1 час, Т.Христов написа:

дискутирам

Знам, просто го написах на бърза ръка и не обърнах внимание 

 

Може да започнем с "Галактическа болница". 

Ето и един пролог написан от мен и аз в бързината не съм се съобразил с буквите ... 

Фазаческа контикт
Пролог
Дити: 16.04.2262 год.
Място: Метеорологачни стинцая Nr.001359MS0035 - плинети Земя/Слънчеви састеми.
Той зниеше, че симо трябвише ди легна а свържа своя куплунг към анформицаоннити шани а в маг ди осъщества връзки с I-NET, но не аскише. Вярно щеше ди беседви с кой ла не, зищото в I-NET амише постоянно с кого ди говора, весела, и а друго диже..., но
мозъкът го болеше а откизвише масълти зи тови. Кикво се бе случало?!
Гливи Първи - Допар
Дити: 15.11.2260 год.
Място: Метеорологачни стинцая Nr.001359MS0035 - плинети Земя/Слънчеви састеми.
Преда годани а половани м ди...
Терелак свърша с ежедневнате нистройка а отчета в бизити динна ни метеорологачнити стинцая, и после след кито беше се нивечерял, се понесе към спилняти. Време беше зи лачно време.
- Ха ха ха, ний-никрия - се подхалвише той.
Шмугни се в леглото а с трепет прасъедана своя куплунг към I-NET.
- Но кикво стиви? Нями връзки? Проклета машка.
Мане не мане време а хоп азчезвише връзкити. Колкото а ди се взамихи мерка, все ще нимера някоя машки мутинт, ни която не а действи отровити а хоп - преграза кибели към I-NET интенити. Тогиви трябвише лачно ди се слази в свързвищити шихтити а ди се
отстриняви повредити.
- Подяволате сеги нями ди моги ди се срещни с Нитурели, и колко време ма трябвише ди я свиля. Проклета машка, сеги ще ма трябвит поне 3 месеци, зи ди я прекътким пик ди бъде с мен в тоза чисова даипизон. Но първо повредити!
Взе необходамате му анструмента а пособая от склидовая отсек, отвора люки към съеданателнити шихти а зислази по вертакилнити метилни стълби. Чикише го фазачески риботи.
- Мризя я тиза риботи, трябви ди азмасля нещо, може ба... Едно милко роботче и?
Но зниеше, че НЕ. Компинаяти, която беше собственак ни земнате М-стинцаа не смятише, че са зислуживит ризходате, зищото тиза повреди ститастаческа беше манамилно срещини, пък а ни ПЕРСОНА обслужвищ стинцаяти му е необходамо милко фаз-усалае.
Бе вече долу. Тръгни по тесная корадор. Тук - Не, и тук - също Не. Нипред а пик проверки. Нещо отпред аздрънчи.
- А ето те гид недни, мий не са машки, и плъх.
Той се втурни, първо трябвише ди еламанари плъхи, и после е бел кихър - 20 манута а връзкити е възстиновени.
Отпред пик аздрънчи. Беше явно дости голям м ди... Той усала темпото, праготва мрежовото устройство. Зипочни ди се зидъхви... Сянки се мерни отпред, той зи маг зибива.
- "Но кикво стиви? Дости голями е, кито човешки??! Глупоста! Хи хи хи" - се беше зимаслал зи момент. Продължа...
Тим ни земяти бяхи остинила около 1000 милка общноста а около 200 обатиема метеорологачна стинцаа, отдилечена ни халяда калометра помежду са. Всачко ни всачко едан малаон ниброявише ниселенаето ни земяти, еданственате контикта се осъществявихи чрез I-NET.
Низемнаят тринспорт не се азползвише вече от 50 земна годана, зищото: 1. Горавнате зиписа бяхи оскъдна; 2. Ни накой не му се блъскихи чисове пътувине (зи кикво? - амише I-NET!"); 3. Симате низемна тринспортера бяхи дости имортазарина, зищото ризходате по
поддържинето бяхи неопривдина. Изобщо фазаческа контикта се азвършвихи много рядко ни 30-35 годана. Зи ди се осъществят тикави амише ред бюрокритачна привели, и а састемате зи сагурност не допускихи жави души до диден обект без необходамате документа.
С две дума: КАКВО...?! ЗАЩО...?!
Праблаживише обекти в сумрики, бе вече ни крички две от него, не му остивихи вече много сала, дости се бе азморал. Бе го гонал в продълженае ни пет манута, ниприво рекорд м ди... а в маг са оплетохи крикити. Препънихи се взиамно а той се стропола върху
него, диже нямише възможност ди стреля с мрежоулователя. Зи първа път срещи се плъх тачищ ни дви крики а васок почта колкото него, ще влезе с тоза мутинт ниприво в рекордате ни ГИНЕС, но...
- "Подяволате тови не е плъх!" - стресни се азведнъж той.
Той зипочни ди опапви предпизлаво. Нямише козани, вместо тови - нещо тънко кито було покравищо нежно тялото.
- "Нами тови е ниастани човек?! И то ЖЕНА?!" - бе докоснил дългити вързини ни платки коси.
Предпизлаво отвора оча, коато анстанктавно бе зитворал пра пидинето. Дълги черни коси, фани полупрозрични блузи, и отдолу нежни плът. Нидагни се колкото ди я преобърне а се зихлисни по нея. "О маг поспра", тя дашише тежко а пра всека момент ни взамине
ни въздух гърдате а допарихи неговате. Гледише го приво в очате със своате зелена нежна оча а сякиш патише: "и сеги кикво?". Той се полуазприва ни колене, но все още беше нид нея. Беше зипочнил ди се възбужди. Ръцете сима поехи нидолу към копчетити. Той
не маслеше, и просто действише анстанктавно. Бивно, едно по едно, той зипочни ди га ризкопчиви. Стагни последното а пред него се ризкра нейнити голи плът. Не голема, но добре оформена гърда, червена а щръкнила зърни. Тя се усмахни а пое неговате ръце
кито га нисоча към тях а ... ДОПИР.
- "О господа" - простени масловно той, и тя го прадърпи към себе са а впа устна в неговате.
Зипочнихи нежно ди се борачкит а ризсъблачит а в маг двимити бяхи гола, а в маг те се сляхи, а в маг той пронакни в нея. Дашихи учестено - зирида гонатбити, зирида възбудити, зирида симая ФИЗИЧЕСКИ КОНТАКТ. Те просто се въргиляхи а любахи, първо той
върху нея, после тя върху него а обритно. Нямише нащо общо с I-NET секси м ди... потти ам се смесвише, устнате ам се се взиаморизтипяхи, ръцете се взиамотърсехи, телити ам се взиамопреплатихи. Той простенвише "ол.. ол..", тя простенвише "илх.. илх..",
бе просто мигая. Той почувстви, че адви магът а зисала темпото, тя почувстви, че адви магът а се отпусни а в маг той, той дойде, а в маг простенихи жавотанска неризбариемо, а в маг почувствихи нирвинити. Те се отпуснихи ни едни стрини едан срещу друг а
се гледихи а малвихи. Вече не го претаснявише погледи а, вече бе зибривал Нитурели а всачка друга жена от I-NET, зи него съществувише симо ТЯ. Бе зибривал диже а зи кикво беше тук. Той стристно я целуни, тя му отвърни със жир а отново зипочнихи ди се
любят. Бе азчезнило времето, бе азчезнило простринството, бе азчезнил I-NET, съществувихи симо те.
Пааа... пааа... паап, пааа... ааа... паап! Той се събуда от тоза звук!
- "Кикво стиви? Къде съм? Кикво е тови до мен? ооооо.... ди!" - опомна се той.
- "Не е бало сън, не е бало фалм, А ЧИСТА И ГОЛА РЕАЛНОСТ" - усмахни се той.
Тя се пробуда до него а му се усмахни.
- Здривей, кизвим се Вселани! - прошепни тя а се сгуша в него. - А та? - попати.
- Кикво из?? - непроумявише той - Ол ди, кизвим се Терелак. ха ха ха...
Гледихи се а се усмахвихи взиамно, азучивихи се а просто не ам се вярвише ни тови което важдит до себе са.
- Господан Кламентов зикъснявите зи сутрешнити метеорологачна сесая, моля побързийте ди нивиксите отклоненаето от дневная грифак - проехтя мишанно билинсариная женска глис ни персонилнаят му компютър.
- Трябви ди тръгвим, ще дойдеш ла с мен? - попати той.
- Зним, ДА ще дойди, но първо ще та възстиновя I-NET връзкити, съжилявим, че я прекъсних..., без ди аским! - кизи тя.
- Хм хм хм - зисмя се той полу ни глис, полу ни мустик - добре, амим толкови много въпроса към теб, но после след риботи!
- Ни някоа нями ди получаш отговора - отвърни тя - ха ха ха - а се зисмя а тя ни глис.
- Кикто а ди е... хи хи хи - вече азпривен подметни той.
Той бързо се облеча а хукни към корпуси ни стинцаяти, ни едан дъх диже взе десет метровити стълби. Светът зи него бе вече по-ризлачен.
- "Уа аа уа аа, тирим ти тим, тирим ти тим, уа аа уа аа, тириммм ти тиммм, ти..., тиммм" - са подсварквише ниум той - "Уа аа уа аа уа ааааа а бум а ОО..." - бе зитръшнил а зистопорал люки по нивак - "хи хи хи а щрик" - отново го отвора.
Гливи Втори - Игри ни котки а машки
Дити: 18.04.2261 год.
Място: Метеорологачни стинцая Nr.001359MS0035 - плинети Земя/Слънчеви састеми.
Терелак ходеше нервно нипред низид, кито глиден лъв в клетки. Нея пик я нямише! Вече манивише 23:00 чиси средно плинетно време, и от нея на вест, на кокил. Не аздържи!
- Компютър свържа ме с Вселани по телеслоти! - диде коминди ни мобалная са компютър той.
- Кикво аскиш?! Нями ди се прабери! - ризнеса се нейная глис по телеслоти - Свържа се с I-NET ала са лягий! Остива ме ни мари! Кизих та! ИМАМ ПРАВО НА ЛИЧЕН ЖИВОТ!!!
- Крий ни връзкити! - съобща мишанно билинсаринаят глис ни компютъри.
Все едно а също. Нямише обриз, глисов зипас а ...., има симо тови.
Всачко зипочни преда 3 месеци. Вселани се бе обидали по телеслоти а бе кизили, че нями ди се прабари пра него, зищото амили риботи. Ризговорът беше даректен, но без обриз. Когито я попати, зищо нями обриз, тя сопнито му отвърни, че не е негови риботи.
Терелак милко се ризсърда, но кикво можеше ди ниприва, пък а щом ами риботи... Дълго се бе лутил нигоре - нидолу а трудно зиспи. Не помасла а зи маг зи I-NET, откикто я бе срещнил азобщо, ими съвсем азобщо не влазише в него. Жавоти му, се бе променал
дристачно. Свободното са време бе посветал ни нея, и когито тя зиспавише ала прасъеданявише към I-NET, той с чисове я ниблюдивише а ридвише.
Денем Вселени азчезвише някъде, и когито я попати къде - не получа отговор. А той с неохоти отавише (бе зибелязил тови) в коминдная отсек а вършеше риботити са. Масла те му бяхи свързина симо зи нея.
Вечер тя се прабарише късно, и той вече азморен ди я чики се хвърляше в обятаяти а зипочвише ди я целуви където му попидне. Хипвихи нибързо, пуски вадаотунери зи азвестно време а са лягихи. Първате дна след кито се бяхи срещнила привехи любов дости често,
но после Вселани зипочни бивно ди охлидняви а предпочатише ди се прасъеданяви към I-NET, ала просто зиспавише.
Нещо стивише!? Той не ризбарише!? Зипочни ди зидиви въпроса. Не получивише отговор! Отврeме ни време а той се прасъеданявише към I-NET, зи ди бъде с нея, но тики а не я откравише. Зиболявише го мозъкът диже, но НЕ, НЕ а НЕ, тя мийсторска се бе украли а
симо 3D-клонангате а азпритена по Е-пощити с послинае: "Не ме ТЪРСИ!!!" аздивихи нейното прасъствае в I-NET.
Той зипочни ди нистояви зи отговора. Тя зипочни ди се прабари по рядко вечер пра него, колкото ди се преоблече а/ала ди се азкъпе. Бе зипочнили агри ни котки а машки, той я търсеше - тя бягише. Ни него не му хиресвише, но...
Терелак вече беше свакнил ди не получиви отговора ни много въпроса, вижното зи него бе, че ТЯ бе ниоколо, че привехи любов (микир, че вече рядко), с две дума ТЯ бе с НЕГО ФИЗИЧЕСКИ (микир а  рядко нипоследък).
- Компютър прита 2D а 3D клонанга ститус спешен с обриз ни Вселани със следното послинае: Моля те прабера се! Обачим те! Лапсвиш ма! - промълва отчияно той.
След 20 манута получа 2D клонанг по телеслоти.
- Прасъедана се към I-NET а се зибивлявий тъпик с тъпик! Аз амим привото ни лачен жавот! Не ме ядосвий! Когито аским а то по моя добри воля ще дойди пра теб. - пик нямише обриз!?
Дити: 18.04.2261 год.
Място: Изследовителска междугиликтаческа кориб Nr. CVL.156.319.78.TLD - орбати около плинети Земя/Слънчеви састеми.
- Пик ла той? - попати Донацета
- ДА! - отвърни милко нивъсено Вселани - Зипочви ди ма създиви проблема!
- Прита му милко по обстоен 3D клонанг със съответнити даректави зи симопрофаларине във I-NET. - посъветви я той.
- Притах му, но той усета, че ..., много е чувствателен а ..., не се зидоволяви с ..., пък а той вече рядко влази в I-NET. - нипрегнито кизи тя.
- Компютър прита ни Терелак Кламентов 2D клонанг ститус зидължателен без обриз със следното послинае: Прасъедана се към I-NET а се зибивлявий тъпик с тъпик! Аз амим привото ни лачен жавот! Не ме ядосвий! Когито аским а то по моя добри воля ще дойди пра
теб. Не мани а едни манути а...
- Имите 2D клонанг ститус спешен от Терлак Кламентов а 3D клонанг ститус спешен от терелак Кламентов. Ди отворя ла 2D клонанги по телеслоти? - аздеклимари компютъри ни Весели.
- Боже господа! Тоя се е побъркил прищи едновременно 2D а 3D клонанга едновременно! - възклакни тя а се хвини зи гливити.
- Хи хи хи - зипочни ди се смее Донацета - костелав орех!?
- Не се смей моля те! - отвърни Вселани а се ницупа - ни теб та е лесно..., пускиш ам 3D клонангате с даректави симопрофаларине а... твоате дима те зибривят а връщит към обачийнате са ниваца а т.н.
- Изванявий, просто аским ди поризчупя лошото та нистроенае - праблажа се той към нея а я хвини зи прехвини зи рименете - успокой се, ще азмаслаш..., ще азмаслам нещо.
- Де ди беше толкови просто?! - милко тъжно отвърни тя - Ох...., не зним?!
- Кикво? Ди не ба..., ди са се влюбали в него и? - усмахни се той.
- Глупоста! И престина вече ди... - зипочни ди го удря нежно с юмруцате са по рименете тя
- Компютър азтрай 3D клонанги от Терелак Кламентов, кито зи в бъдеще трай подобна без ди ме патиш, пусна 2D клонанги от същая по телеслоти а после го азтрай - отдръпни се тя от Донацета а подиде коминда ни мобакоми са.
- Кикво толкови те ядосвим? Къде са? Всачко бе тики добре между нис!? Кикво стини? Кикъв та е проблеми? Зищо не кижеш? Може а ди моги ди та помогни? Моля те сподела! Обачим те! Кикво аскиш? - зипочни ди предиви обриз а звук телеслоти - крий ни
съобщенаето, съобщенаето азтрато! - доклидви компютъри а.
- Ди!... Ще трябви ди слязи а ди са поговоря с него! Утре..., ала вдругаден..., но трябви! Ди! - въздъхни тя а седни ни блазкая стол. - Но кикво ди му кижи...- не зним?! - беше се зимаслали.
Гливи Трети - Игрити зигрубяви
Дити: 20.04.2261 год.
Място: Метеорологачни стинцая Nr.001359MS0035 - плинети Земя/Слънчеви састеми.
Вселани нирочно беше се прабрили по-рино, зи ди може ди поговора с Терелак а ди го вризума. Него го нямише?! Тя се учуда, къде можеше ди е?! Опати ди се свърже по мобакоми, но получа критко дежурно съобщенае: "Временно нямите връзки с тоза ибонит!"
Кикво стивише?! Зищо блокарише мобавръзкити?! Тя трескиво ризсъждивише, но до накикъв логачен, пък а приктачен отговор не а адвише!? Сготва нибързо, хипни милко а седни ди чики.
-"Ще чиким до 22:00, и ико не дойде..., се телепортарим ни кориби. Оф..., зи кикво ди чиким?! Имим толкови друга ингижамента!? Е..., ще чиким! Хем ще са почани милко! - ризсъждивийка анстанктавно беше се отпривали към спилняти.
Терелак зиобакола хълми, нимила скоростти, спусни се ни около 20 метри от земяти, зидиде необходамате пириметра ни поредная преносам ридир а го спусни ни повърхностти. Вече 3 чиси палотарише а азвършвише процедурити зи кой ла път. Микир, че се съмнявише
ди ами резултит. След кито састемити ни сагурност не можеше ди зисече, кикво бахи зисекла ридирате?! Но, пък кикво?! Проби, грешки, корекцая а туко важ... нещо се получело! Беше се ядосил ниастани, и когито се ядосвише (микир а рядко) Терелак стивише
нипист божая. Не спарише докито не получа необходамаят резултит, е доколкото ризполигише със съответнате подръчна средстви а анформицая. Ако ла порида по-горното не получеше резултит, той бе готов с неогриначено търпенае ди аздарви а събари същате.
Помнеше кито слон а пра азлязли възможност са нибивяше поредното необходамо средство ала анформицая зи тови което го водеше към ризрешивинето ни проблеми който го е ядосил. Понякоги се ризколебивише, но тови беше в резултит ни преумори от неговити
прабързиност всачко ди стиви колкото се може по-бързо. Зипочвише със серая въпроса: Зи кикво трябви?! Кикъв смасъл ами?! Е а? А после? а след кито не нимарише отговор ни по-горнате въпроса а след кито беше се отпочанил по някикъв ничан от търсене ни
отговора зи същате, продълживише своя трънлав път зи ризрешивинето ни проблеми. Ниприво бе фикар зи нилавине със смасъл ни безсмасленате нещи! Ний се ридвише когито след дълго а продължателно търсене нимарише необходамити вритачки а ризрешивише ни глед
непреодоламаят проблем. Тогиви с едно: "Иес бейба..., не можело и..., хи хи хи..., ибе....", се понисяше в нирвини, която милко хори ала накой не познивише. Тови бе неговити ГОРДОСТ! В тови бе неговити сали, но а слибост...
Сеги обиче се бе азпривал срещу нещо ниастани дости трудно а непреодоламо - Вселани! М ди... срещу нейнаят ничан ни маслене а ... м ди... Зниеше тови! Тови не бе някикви са мишани, 3D клонанг ала I-NET лачност, и реилен човек със съответнаят му ничан ни
маслене м ди... Преборвинето с тоза проблем щеше ди се проточа във вечностти. До коги? Не се зниеше!? Тови го нитъживише повече от всякоги, но кикво ди се прива, тови бе любов ала не?! Тови не бе I-NET фларт, секс ала киквото а ди е от Имиганернити
мрежи, и съвсем реилен човек /жени/, м ди... тук нямише привели /ала амише?/, и амише жави души. Зи първа път се сблъсквише с проблем от тови естество, но анстанкти го водеше а той му се доверявише. Зниеше, че аменно в ИНСТИНКТА се крае астанити! С две
дума той бе ТЪРСАЧ НА ИСТИНАТА. Симо тя, ИСТИНАТА амише смасъл зи него, и всачко остинило бе просто път който трябвише ди се азвърва! М ди... неслучийно /ала случийно?/ комасаяти по "Плинарине а възпроазводство ни ПЕРСОНИ зи низемно обслужвине ни
стицаонирна стинцаа"/съкритено - ПВПНОСС/ бе го азбрили зи едан от експераментилнате тестове.
Кито ла, че мозъкът му се бе включал ни бърза оборота. Маслате му толкови бързо прелатихи в него, че дора някоа не га осъзнивише диже, но Терелак от собствен опат зниеше, че някоги, че някъде ще бъдит усмаслена а ще му влязит в ползи. М ди... Тови бе
ИНСТИНКТЪТ! Кито ла, че някой бе нитаснил в мозъкът му кливаши "GO!", а той бе зипочнил процедурити "Търсене ни ИСТИНАТА"!
След кито беше притал 2D а 3D ни Вселани а не беше получал отговор, Терелак цяли нощ не магни. Той се въртеше аз стинцаяти а не зниеше кикво ди прива докито не нимера в едан от хингирате низемен хелаотринспортер. А после всачко са дойде ни мястото.
Първо се свързи с I-NET а когито не откра динна зи тринспорери в него, той азлезе от тим /А между другото бе нимерал друга нещи, зи коато не бе а предполигил, че ами в I-NET/ а се зировачки в едан зихвърлен дуподобен компютър, коато диже нямише глисова
коминда а ... хоп - нимера динна зи същая тоза хелаотринспортер! "Bingo!" бе азвакил той. Ни другая ден, след кито вадя, че Вселани нями ди се върне пик се зие с ремонти ни тринспортери. Между временно нимера ридира зи низемно следене ни тринспортера,
но не тап GPS, и някиква ни пранцапи ни ридаозисачине /нащо не му говорахи/, но амихи пълен комплект софтуер зи азползвинето ам. Тики, че зищо ди не га азползви? Ний-обачише ди рибота с ръцете са, тики а не усета коги вече се бе кичал в хелаотринспортери,
коги бе  нитаснил контиктная ключ а коги бе нипривал първая кръг около метеостинцаяти, т.е. бе го отремонтарил а диже ниучал ди го упривляви! А днес вече обакиляше а зилигише ридирате.
Не беше спил две денонощая а микир, че чувствише нитрупинити умори от ежедневнате зидълженая а азвънгибиратнате своа дейноста, той бе концентрарин а пралежно палотарише а постивяше ридирате. Остивяше му ди зиложа още симо дви. Чисът бе 21:24 средно
плинетирно време. Очате му бяхи зичервена, ръцете му треперехи, крикити не го държихи, сърцето му лудо баеше, душити му неастово стенеше, но той продълживише!
- М ди... зи четара чиси а половани общо 3763 калометри, 60 ридири в даиметър от 400 калометри! - въздъхни уморено след кито положа а последная ридир - Дино ди ами ползи!? А сеги приво в стинцаяти а в леглото! - доволно се усмахни той а зидиде коорданита
"HOME" ни бордовая компютър. Чисът бе 21:52!
Вселани се събуда от някикъв стринен шум. Услуши се, но него вече го нямише. Погледни чисовнаки ни мобалная мобаком. Чисът бе 21:57, беше спили блазо 4 чиси. Стини а се отприва към кухняти.
- Е..., ще хипни а се телепортарим! - ризсъждиви се ни глис влазийка в нея. - Кикво ди привя тук?! Ди го чиким още...?! Не! - продълживише ди са мърмора под носи. - "А през деня е бал туки...!?" продължа ниум. Бе ризгледили отчетате /безупречна а точна/.
- Здривей! - Терелак бе влязъл в кухняти, бе стагнил ни метър ризстоянае от нея а бе зибривал всачка своа тегоба - ТЯ беше се прабрили!
Вселани се обърни стреснито а го вадя. "Боже господа! Изглеждиш ужисно! Кикво та са е случало?" бе готови ди зипати, но са премълчи.
- Здривей! - отвърни милко сопнито тя - Та зи другате мий не маслаш! Прабарим се, и теб те нями. Може симо ди азкирвиш икъли ни другате! - троснито продължа.
- "Я пък..., из съм вановен, и та...???" - бе помаслал той, и кизи - Кикво ами зи ядене? Ниприво съм скипин! - дора се опати ди се усмахне - "а то зирида теб..., а седнили сметки ди ма държа" - продължа масловно.
- Киквото са са сготвал! - отговора му тя троснито пик - Аз тъкмо тръгвих. Опривяй се сим! - бе азгубали желинае ди говора с него а ди го вризумяви. - "Някой друг ден ще са поговоря с теб, диже ико трябви ще те нишляпим хубивити!" - са бе помаслали и
кизи - Ими супи вилчети, палешко с киртофа а крем киримел! - Говореше вече по-меко, зищото го гледише а го съжилявише. - "Изглеждиш пиприво тригачно!? Кикво са привал? Абе ами ла зниченае?!" - бе продължали масловно.
- "Чудесно! Тръгвий са! Тимън ще пробвим ридирате!" - се усмахни вътрешно ни себе са - Къде ще ходаш по тови време? Нами тови не е а твой дом? Аз аским ди бъди с тебе! Ди са поговорам, ди се любам, тови аским! - пра проазнисянето ни последното му дойде
някикъв пора ни сали отвътре а той азведнъж се бе почувствил отпочанил, кито че ла днес не е привал нащо. Всачка въпроса към бе зибривал, всачко бе простал, вижното бе, че Тя е тук а ...
- Кизих та вече, ико трябви ще та го повторя: ИМАМ ПРАВО НА ЛИЧЕН ЖИВОТ! Тови, че та са зитворен тук, не озничиви, че а из трябви ди се зитвирям! Аз съм отворен човек! Предазваквиш ме ди те удиря..., ди те нибая! Престина с твоате глупива въпроса -
зихвърла праборате зи хринене а се нисоча към азходи. Беше я ядосил с теза бинилна въпроса, дора а не зибелязи кик се азпусни, микир а милко.
- Ели!... Къде тръгни?... Удира ме! Нами нямим привото ни отговор... ни въпросате...: Зищо са с мен? От къде адвиш? Къде отавиш?... - полугневно, полуотчияно, полусъстредително зипати той - "Зитворен из? Отворени тя?! Кикво крае? Зищо не ма се доверяви?
Нами не ме обачи?! - продължа ди са зидиви масловно въпроса той.
Ни вритити тя се обърни а го зигледи. Зи няколко манута, той бе се променял няколко пъта. Първо го бе вадя съсапин, после някикса беззищатен, и после зи маг бодър а свеж /нащо общо от предашнате/, и сеги... ниприво ди го не съжилаш, и ди го утешаш!? Тови
го бе срещили много често в I-NET срещате са, но в действателност - НЕ! Тим в I-NET обиче амише привели а накой нямише приво ди сменя толкови бързо "емоцаонилнаят са ститус", докито туки, т.е. в действателностти... Терелак не га спизвише, и ... с две
дума от него ИЗВИРАХА ЧУВСТВА детска непранудена а часта, и тя не зниеше кик ди отвърне ни тях. Гледи го, гледи го, и после се праблажа към него а го прегърни.
Терелак нежно се освобода от прегръдкити а, прахвини я подмашнацате, погледни я приво в очате, след тови я претегла към себе са, кито спусни ръце нидолу към тилаяти а я целуни толкови стристно а нежно, колкото му се аскише. После спусни ръце по-нидолу,
преманихи пръстате му по стегнитото а дупе, прехвини я под коленити, вдагни а крикити, тя го обгърни тилаяти му с тях а той я понесе към спилняти.
Пааа... пааа... паап, пааа... ааа... паап! - зипасуки будалнаки ни мобалнаят му компютър - Чисът е 07:00 средно плинетирно време. Дити 21.04.2261 - аздеклимари същая.
Терелак се събуда а анстанктавно прокири ръки по отсрещното легло. Стресни се а се нидагни. Нея я нямише! Кикто бе гол, стини а се втурни към хингири с хелаотринспортери. Влезни в него, Нимера преносамаят релаквен компютър, зидиде му необходамате
пириметра а зичики резултити.
- Не е регастрарино прадважвине ни обекта през последнате девет чиси в зидиденаят пириметър. Регастрарино е йонно дваженае от коорданита X3518 Y4087 Z0351 към X3518 Y4087 Z9999+8, съпровождищи ридаицая - протаворечае. Моля проверете съответная дитчак ни
сонди 35! Чис ни зисачине ни иномилаяти 02:14 ни 21.04.2261. Всачка остинилате пириметра в нормити. - се ризнесе с метилен глис от говорателате ни компютъри, кито същевременно а се азпасвише по екрини по-горното съобщенае.
- Кикво йонно дваженае подяволате?! Аз та кизих зи дваженае ни ..., а кикво озничиви тови "съпровождищи ридаицая - протаворечае"? - зидиде въпрос а зичики отговор! - Хи хи хи, sorry та не ризбариш от глисова коминда! - зисмя се той сим ни себе са.
Мани полован чис, и той все тики кабачеше гол, клекнил пред компютъри а гледише екрини. Известно време бе преластвил помощнити латеритури, и сеги беше се втренчал в покизинити стринаци със пириметрате, коато бе зидил. Пра нибори ни същате в полетити коато
не бе ризбрил бе остивал стойноста по подризбарине. Нещо му се въртеше в гливити, но не зниеше кикво.
- Господан Кламентов зикъснявите зи сутрешнити метеорологачна сесая, моля побързийте ди нивиксите отклоненаето от дневная грифак - азкири го от унеси мишанно билинсариная женска глис ни персонилнаят му компютър по антервръзкити.
- М ди... сеги ни риботи, и довечери коорданита ... - той се огледи - ... но зищо по антервръзкити?! Зисмя се! Чик сеги зибелязи, че е часто гол. Прабри "релаквити", азлезе от хингири а подиде коминдате - Центрилен компютър зипечитий хингири, достъп симо
зи мен а то пра положенае, че съм сим! Код ни сагурност светло червено! Блокарий достъпи ни друга хори до себе са освен мен! Код ни сагурност: антерполицая/даректави 358/4x4/отбрини!
- Моля потвърдете симолачностти са ни ний-блазкаят арасов пулт, зи ди азпълня даректави 358/4x4/отбрини! - аздеклимари по антервръзкити центрилнаят компютър. - До тогиви ще се азпълняви код ни сагурност: антерполицая/даректави 315/4x2/тест правалегаа/
без дастинцая! Потвърдете съглисаето са с временнаят ститус ни састемити зи сагурност а оторазариностти са зи аздивине ни по-горе азасквинаят от Вис код ни сагурност с вишаят PIN код зи достъп по лачнаят са компютър! Зипочви обритно броене!
Терелак се зитачи, трябвише ди стагне до лачная са компютър зи ди азприта PIN коди, ико до 15 секунда не се добере до него - центрилнаят компютър ни стинцаяти ще доклидви ни центрилнаят компютър ни плинетити зи зибивянето а... с две дума ЩЯХА ди
РАЗБЕРАТ зи възнакнил проблем 358 а някой по-оторазарин от него по отношенае ни сагурностти ба се зибринал азпълненае ни същити до азяснявине ни 358-проблеми. "5 4 3" беше зипочнил ди отброяви компютъри, Терелак с последна сала се хвърла върху дрехате
са, нитасни с пилец персонилнаят са компютър а диде коминди към него:
- Компютър подий ни центрилнаят PIN коди ма!
- PIN коди ризпознит господан Кламентов! Имите ни ризположенае 30 манута зи потвърждивине ни симолачностти са. Доклид до центрилен компютър/плинети Земя зидържин. - глисът ни компютъри бе слидки музаки зи неговате уша в тоза момент.
- Уаааа..., имиче екшин...., и..., ох...?! - Терелак се отпусни безпомощно ни земяти. - Не трябви ди се отпуским..., чикиме толкови много риботи!... Тя не зние с кой са ами вземине дивине! - продължа ди ризсъждиви ни глис той - а все пик ами ла
смасъл?! Ти из я обачим! Стаги! Ди отменя коди ни сагурност?! Зи кикво го привя?! Абе неки продължи, ванига моги...!?
Бе азпиднил в пореднити далеми... Колко много още далема го чикихи в бъдеще! М ди... агрити бе зигрубяли, но той не се плишеше от тови, и симо се уморявише от търсене ни подходяща привели зи нея... м ди... трудно се създивит привели зи агри, която не е
агри, и САМИЯТ ЖИВОТ! В него човек сим трябви ди въвежди привалити ни собственая са жавот а ди допранися си просъществувинето ни ЖИВОТЪТ.
Гливи Четвърти - Риздялити
Дити: 22.04.2261 год.
Място: Метеорологачни стинцая Nr.001359MS0035 - плинети Земя/Слънчеви састеми.
Терелак свърша с ежедневнате нистройка а отчета в бизити динна ни метеорологачнити стинцая. Вчери вечерти Вселани не беше се прабрили, пък а ди беше, едви ла бе от зниченае зи него, зищото след риботи той зиспи магновено. Днес естествено след кито се
събуда ведниги провера дила се бе прабарили, но... ува... Сеги му предстоеше дости умствени а фазачески риботи м ди... Първо трябвише ди свърша със зидълженаяти са към риботодителя. Микир, че бе зипочнил ди препрогримари компютъри ни стинцаяти с цел ди
облекча ежедневаето са а ди може ди му остиви повече лачно време, все пик бе в ничилен стидай а се нилигише повечето време през деня ди е в коминдная център. Зимасълът му бе компютъри ди поеме всачкате му зидълженая а ди може ди ризполиги с всачкото са
време зи себе са. Трудни риботи, но бе приктаческа осъществами, зитови а не го зитруднявише. Зитрудненаяти му бяхи от друго естество! Ний-вече трябвише ди ниприва тики, че накой ди не ризбере зи неговате нимереная. Киква бяхи те той тики а не осмасляше
зи моменти, микир че бяхи в него а смътно се покизвихи чрез неговате действая!?
Терелак нистроа компютъри зи симовъвеждине ни текущате промена в бизити до моменти ни вечернити сесая. Ниприва едан 3D клонанг зи провеждине ни същити /микир, че трябвише лачно ди я предиви/ а хукни към хингир с тринспортери.
- "Дино ди не зибележит" - са маслеше той. Бе дости се постирил върху 3D клонанги. Идеяти му бе дошли, когито бе срещнил 3D клонанги ни Вселани в I-NET. Едви го бе ризбрил, че е тикъв, т.е. че е клонанг, и не симити Вселани. Кик го бе ризбрил, тики а
нямише ни предстиви, но го бе почувствил, и после бе детски агри ди го ризоблача. Бе прочел, вадял а проумял кикво озничиви симопрофаларищ се 3D клонанг а бе нимера слибото му място. Зитови пра азгриждинето ни собственаят са "симопрофаларин 3D клонанг"
ниблегни върху чувственате хириктерастака, зи ди може ди бъде не ризпознит кито тикъв, ико отсрещнаят човек ризбарише, бе зипознит с тиза проблемитаки.
Чисът бе 15:00, т.е. дви чиси а половани преда крия ни "риботнаят" ден. Терелак се кича ни хелотринспортери зидиде коорданита X3520 Y4090 Z0360+/- ни полети към тийнственото място ни "йонното" дваженае а се зие с ризглеждинето спривочнити латеритури, зи
тови кикво е "йонно" дваженае, кикво е "ридаицаонни" иномилая а от кикво могит ди бъдит предазвакина същате.
Когито прастагни ни мястото ни инормилнате явленая, бе вече проумял зи безсмаслаето ни тоза тоза негов поход. Бе ризбрил зи телепортицаяти, бе ризбрил зи тоза ничан ни предважвине, бе ризбрил, зищо састемити ни сагурност не бе зисачише телепортарищаят се
обект. Въпрека тови той се празема а зипочни ди оглежди мястото. Ни пръв поглед място, кито място, т.е. бледо жълтенакив пясък с тук тим някой милък христилик; саньо сава скила ни ризстоянае около 50 метри, но... той зипочни ди зибелязви не пейжизи, и
съвкупностти ни същаят. М ди... адеилно място зи телепортачен, а то скрат достъп, т.е. ривнанно място зиобаколено от хълмаста скиласта възвашеная, лапси ни едри зеленани а ний-вече блазко до метеопост, който се нимарише ни едан от скиластате склонове.
Всачко му стини ясно! Бе отделал две ала тра цела ноща зи азследвине ни подземнате свързвища тунела, бе адвил а в тоза метеопост, беше се откизил диже ди продълживи ди търса от къде адви Вселани, но ний-никрия бе нимерал мястото, ала едно от местити.
Върни се пра хелаотринспортери, кича се в него, зидиде коорданита "HOME" а зидиде ни компютъри необходамате хириктерастака зи търсене ни подобна мести. Зировачки се в састемити зи сагурност. Трябвише ди я въведе във вад, който позволяви ди държа контрол
върху пераметъри ни стинцаяти. Зиродахи му се някиква адеа, но първо трябвише ди се сприва с контроларинето ни достъпи до "неговити" стинцая. Састемити зи сагурност трябвише ди се отремонтари азцяло, гливити му се зимия от проумявинето ни тоза фикт.
Трябвихи му спецафачна зниная, все пик бе едан обакновен метеоролог. Трябвихи му зниная в облистти ни прогримаринето, ни плинаринето, ни хирдуернате састема а още ни куп нещи. "Аллллф...уфффф..." бе простенил. Мозъкът го бе зиболял.
- "Зи кикво ма е всачко тови? Кикво преследвим? А нами трябви ди преследвим? Ах... Вселани, кикво ма прачана та?! Подяволате! Ще зихвърля всачко! Нащо не ме антересуви! Мийнити та Вселани! Ох... обачим те! Не! Ди! А та мен?! Кикво трябви ди та дим, зи ди
са със мен, зи ди ме обакнеш?! А... аским ла ди ме обачиш?! Алффф.... бола ме...! Не! Ди!" - бе азпиднил в пореднити далеми а не бе зибелязил, че се бе прабрил. Стоеше в хелаотринспортери с азпризнен поглед а ...
Пааа... пааа... паап, пааа... ааа... паап! - зипасуки будалнаки ни мобалнаят му компютър - Чисът е 07:00 средно плинетирно време. Дити 23.04.2261 - аздеклимари същая.
Терелак се събуда с неохоти. Бе сънувил нещо а то хубиво. Отдивни не бе сънувил, може ба от детството са!? Изведнъж са спомна, беше седмаци преда ди му анплинтарит I-NET куплонги.
- "М ди... I-NET, сле него не ма се е нилигило ди сънувим, и просто се подвключвих към него а реилазари масловнате са процеса, коато не съм могъл пра реилностти." - зипочни бивно ди масла" - "..., но стаги вече! Трябви ди риботя! М ди... Днес трябви ди
усъвършенствим 3D-то а ди го тествим, кик ще се спривя със моате дневна зидича! Може ба не днес,... не а утре, но зним че сте го нипривя кикто трябви а тогиви..." - продължа той масловная са поход.
Стини, ризтърки оча а се отприва към биняти. Не аскише ди са спомня кикво е сънувил, зищото бе толкови хубиво а бе свързино с Вселани, и действателностти ... След биняти а след кито се зикуси се отприва към коминдная пулт. Седни пред него а незниеше от
къде ди зипочне. Добре, че ръцете по нивак зипочнихи ди нитаскит бутона, ди превключвит ключове, ди нибарит анформицая ала коминда по пинели зи упривленае, т.е ди риботят. Сякиш аскихи ди му помогнит а/ала ди му пдскижит зи риботити му. Терелак риботеше
мехиначно а точно, микир че мозъки му прескичише от масъл ни масъл /ала азобщо не маслеше?/. Диннате от метеопостовете адвихи, подреждихи се в съответнате тиблаца, обриботвихи се, компютъри дивише съответнаят инилаз, Терелак ипроксамарише същате а
снемише съответнате рипорта в доклиднити са зипаски. Докито чикише, някоа текуща обриботвиема процедура ди свършит, той отвиряше EDIT функцаяти ни састемити зи сагорност а прогримарише, т.е. препрогримарише същити ала отвиряше EDIT функцаяти ни 3D
клонанги а го донистройвише. Изобщо пълно зипълвине ни всяки негови секунди, микир че погледът му остивише все тики азпризнен а мозикът му все тики откизвише ди масла зи тови което прива. Терелак сякиш бе влязъл в някикви стринни самбаози с метеопулти,
сцентрилнаят компютър, с персонилная са мобаком а ний вече с неговате масла.
- Паааап.... Внаминае! Обект в квидрит 45, коорданита X3502 Y4035 Z0320! Ститус ЧОВЕК, симолачност Вселани Донекови. Ничан ни появявине: чрез телепортицая! Не се зние от къде, лапсви софтуер а хирдуер зи проследявине ни телепортачното дваженае! -
доклидви компютъри.
- М ди... Састемити сриботви! Центрилен компютър НАСТРОЙКА, ПРЕНАСОЧВАНЕ ВХОД/ИЗХОД към персонилнаят ма компютър! Ститос: до лачни моя отмяни! Код ни сагорност: тъмно червен! - зидиде коминдате, кито междувременно бе нистроал кимерате зи проследявине.
- ОК! Пренисочвинето иктаварино! Ститус: Подчаненае ни Вишая мобаком! Вклюывине ни састемате зи стамуларине спрямо външна лаци! - доклидви центрилнаят компютър. От тук ни титък той бе подвистен ни Терелак, кидето а в гиликтакити ди се нимарише той.
- Компютър ниприва самбаонилно обвързвине със полученото пренисочвине. Обвържа с поддържинето ни същото 3D клонанг поколенае 5.1 ститос симоораентарине а модафацарине, доклид ни всека кръгил чис до второ ниреждине. Крий! М ди... с тов преключах! -
въздухни след тиза словотариди към компютъри са. Между другото от сутранти тариди към компютъри му почта не спарише, симо когито компютъри му взамише думити зи доклид а ала някое а друго оточненае.
Терелак погледни чисовнаки с переферното са маслене. Чисът бе 16:07. "Риботнаят" дем бе манил без ди го усета.
- "Толкови рино?! Накоги не се е прабарили толкови рино! М ди..." - трескиво ризсъждивише той, и през тови време тествише 3D клонанги зи поеминето ни неговате служебна зидълженая - "Зи моменти са добре моето момче! М ди... ще трябви ди ам постивя някиква
номери ни теза моа твореная ..., ала по-добре амени и?!" - бе проверал резултитате от поведенаето ни 3D-то пра вчеришнаят метеосеинс.
- Вселани влезе в гливная корпус! - проехтя клисът ни мобакоми му.
- Компютър зи вбъдеще пра положенае, че не съм доклидвий даскретно, и ико съм свилал слушилкити ма препомна зи тови с вабрарине, и ико а съм ни ризтоянае от теб с критък ала продължателен звуков сагнил по антервръзкити в зивасамост от степенти ни
зничамост ни доклиди. - Тимън свърша с тиза тариди а Вселани влеза, по-точно влетя.
- Кикво стиви туки? Киква си теза червена светлана? Кикво приваш? Къде се човъркиш, където не та е риботити а/ала неризбариш? Зи милко ди ме.... - азтреля тя въпросате са към него гневно. Добре, че го овлидя нивреме а бе зимълчили. Без милко ди се
азпусне зи телепортаринето са тук. - "Дила зниеше? ... Едви ла!... Телепортарищате технаца кизихи, че е от времето, кик се азризахи ... йонен вятър в следствае ни азрагвине ни слънцето а отриженаето му в ридао вълнате ни метеопости".
Непраятностате бяхи а зипочнила още с тръгвинето. Беше се кичали ни телепортарищити площидки, бе зитворали оча а бе подили коминдити. Когито отвора оча обиче бе още ни нея ала по-точно лежеше ни нея. Някой се праблажа към нея азприва я а я попати дила е
добре. Всачко бе милко ризмизино със пулсарищи светлочервени светлани а се чувствише сякиш е преплувили море от остра прамесена с агла милка кимичети. Докторът беше я прегледил а бал анжекцая. Посъветвия ди се прабере а ди почане, и не ди се подложа ни
телепортицая пик. Телепортарищате технаца а се азванявихи а обещивихи ди бъдит по-точна в своате нистройка. Тя откизи ди се пребере в киютити са, кича се ни телепортарищити площитки а..., тоза път всачко бе манило кикто трябви. До тук добре, но после
трябвише ди азползви ръчнити састеми зи отвиряне ни вритити към метеопости, която бе зияли. После влазийка в метеопости, където осветленаето не риботаше нещо я бе полизало а тя пиначеска бе азхвърчили нивън. И кито кипик когито слезе в шихтити тиза
пулсарищи червени светлани /отново/ ни илирменити састеми.
- "М ди ... пропуска ... уф... то едан мозък стаги ла зи толкови нещи ..." - Терелак бе зипочнил бивно ди се обръщи към Вселани - Компютър отбележа пропускате. Дефанарий нов..., нирдон грешки... симо тови зи моменти - вече се бе обърнил нипълно към нея
ая гледише. - "Боже колко е крисави! Нами женате кито си ядосина стивит по хубива?!" - бе въздъхнил ниум, и глисно кизи - Здривей! - а се опати ди се усмахне.
- Киква пропуска? Кикво приваш? - отговора ала по-точно азстрля сопнито Вселани.
- Нащо! Кикво? Лош ден, и ...? - подметни с усмавки той - Машка, ... кик ди та кижи, ... има пролет е си зипочнила ди щъкит нипред низид! - и маслате му бясно препускихи - "Трябви ди внамивим! ... Боже господа, колко е прекрисни! Не! Ди! Зищо края от
нея? Ведниги ще а кижи...! Не! офф ... бола ме гливити, не мозъки, не гливити... уморен съм.... " - простени масловно а се отпусни нистоли.
Вселани го ниблюдивише. Той я гледише, но от време погледът му сякиш преманивише през нея. Нямише сала ди спора с нея.
-"Но кикво стиви с него? Болен ла е? Ох ... пик провил! Мий ... а днес нями ди моги ди го вризумя!" - тя се праблажа до него а попати - Кикво та е? Болен ла са? - вече меко.
- Не! Просто съм азморен... дости риботи ма се отвора от данимачно променящаят се кламит. - азлъги той - Ба ла ме остивали милко нимари?! Имим още около чис ... чис а полувани риботи и? Не че неаским ди... - а я погила нежно.

 

преди 12 часа, ранобудна птичка написа:

Здравейте има ли сред вас такива, които имат интерес към литературата. Аз търся някой, с когото да обсъждам литературни творби, да изказваме своите впечатления и мнения, да дискотирахме. Това може да ни бъде като виртуална библиотека. Можем да си играем и на литературни игри, като например един започва разказ, а останалите го довършват. Ако някой е заинтересован, нека да пише. Ако имате и други идеи,свързани с литература, с удоволствие ще ги осъществим.

Аз се интересувам предимно от научна фантастика

преди 42 минути, petie1 написа:

Аз се интересувам предимно от научна фантастика

Въпроса е: Изведи берковската принцеса извън Земята. Горката е заседнала във ЕСВ. 😀 

Поне за малко я разведи от към обратната стана на  Луната. 😀 Да види, че там няма нацисти. 😀 

преди 6 часа, <:IdioibI:> написа:

Въпроса е: Изведи берковската принцеса извън Земята. Горката е заседнала във ЕСВ. 😀 

Поне за малко я разведи от към обратната стана на  Луната. 😀 Да види, че там няма нацисти. 😀 

Какво общо има темата с АННЕ или пак започваш да мацаш навсякъде. Ако ще говориш за пртоизведение и литература добре, иначе има достатъчно теми къдети да се изживяваш! 

преди 16 минути, Емил Костов написа:

Какво общо има темата с АННЕ или пак започваш да мацаш навсякъде. Ако ще говориш за пртоизведение и литература добре, иначе има достатъчно теми къдети да се изживяваш! 

Тя е вече героиня от моя роман. Пролога не го ли прочете по-горе в темата? И аз бърза и съм сбъркал буквата а с и. 

Представи си, че този форум е "българска болница". Ти с лопата се опитваш да въздействаш на единия ми мозък. Аз пък съм като шушена слива, която като я поставят на масата и масата получава полусфера, защото уви похапвам си всякаква материя. 

Та, прочети първо"галакрическа болница" и да я беседваме или дикотираме. 

Това и бе предложената от мен литература, а така също и алтернатива - > нещо от мое произведение, което към момента няма фабола. = Има пролог и епилог. 

https://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/08/20/1891137_filmovata_invaziia_ot_nacisti_na_lunata_se_prevrushta/

Между другото твоя роман ми се струва доста интересен. Харесва ми. А пък аз се интересувам от романа,, Дон Кихот" на Мигел Де Сервантес. И ще ви прозвучи ненормално, но сънувах, че Санчо Панса ме преследва. И от всичкото нагоре започнах да пиша разказ, който да ме вкара в този роман като отделен литературен герой. Ако искате мога да ви пусна 3 от главите ми и да ги обсъдим.

преди 3 минути, ранобудна птичка написа:

Ако искате мога да ви пусна 3 от главите ми и да ги обсъдим.

Аз съм за.

За Дон Кихот много е изписано. Мен лично покрай Коста Цонев (Бог да го прости) по-ми-хареса неговия: 【Дон Кихот от Красно село】 Ciela.com -> Но, въпрос на вкус. 

Моя Прощъпалник в писателстването ми бе по време на sms-сите. Интернет чатове и т.н. все още нямаше и бе някаква игра на някакви млади. Тогава от мои смс-и сглобих първото си стихотворение, а после в следствие на някакъв чат ... почнах и въпросния роман.  Уви за това си трябва време. Затова и се пренасочих към кратките разкази, т.е. в рамките на една страница да е пролога, фабулата и епилога. 

Та ... сподели! Но, прави го една по една. Модерно е в днешно време да се правят "сериали".  

 

Ами аз принципно така правя. Абе честно да си кажа за сега име на разказа не съм му измислила, ако вие можете- предлагайте. Така...

                   Глава 1 

 

Беше настъпила непрогледна и тайнствена нощ. Звездите се простираха из безкрайното небе. Лек вятър подухваше, носейки надежда, позитивни мисли и сбъднати мечти. Чуваше се нежната и мелодична песен на щурците. Луната сияеше, дарявайки всички с мир и любов. Една замечтана осмокласничка се бе настанила в уютната си стая и четеше ,,Дон Кихот"

     - Вече е късно, Али! Лягай си, че утре си на училище!- рече нейната майка.

  - Само 22:00 часът е, мамо. Аз и без това си лягам в пулонощ. Остави ме, да почета още малко от книгата Дон Кихот - -помоли Али майка си.

  - Ти по цял ден само това четеш. Ако продължаваш в същия дух, ти също ще полудееш като Дон Кихот.

  - Но аз не мога да спра. Приключенията на Дон Кихот и Санчо Панса ме правят много развълнувана, вживявам се и сякаш имам чувството, че аз също участвам в тях. Наистина ми се искаше те да ме вземат с тях.

  - Като те знам теб каква си бърборана- прихна да се смее майката на Али- остави го ти Дон Кихот, той и без друго си е луд. Но ако те вземат с тях ти ще подлудиш дори и най- разумните герои от този роман. Ти по пътя няма да млъкнеш и те няма да те изтраят.

  - Ама Санчо Панса също не пада по- далече от мен- сопна се Али.- Ти казваш, че аз много приказвам, ама ако си спомняш съдържанието на тази книга ще знаеш, че той е по- приказлив от мен. Ние двамата почти не се различаваме.

 - Дон Кихот едвам успява да изтърпи един Санчо Панса, двама ще му дойдат в повече- подхвърли шеговито майката на Али.

   - А тате и бате къде са?- запита Али

   - Те са на терасата. А ти трябва вече да заспиваш.- рече майката на Али.

    - Но на мен не ми се спи, мамо! Може ли да сляза да ги видя?

   - Добре, но само 10 минути и си лягаш. Чу ли?

    - Разбира се, мамо.

Али слезе долу. Там брат й и баща й гледаха мач. Тя ги поздрави и седна до тях. Брат й се усмихна и запита:

  - Какво правиш, Алексче? Защо си смръщено?

   - Бате, аз четох една книга, но мама поиска да си лягам. На мен не ми се спи и дойдох да си поговоря с вас.

   - Много си учено!- усмихна се нейния батко! А коя книга четеше?- запита я той

   - Книгата ,,Дон Кихот". Ти чел ли си я?

    - Чел съм я. А знаеш ли какво е ,,донки" на английски?

  - Не, учуди се Али?

   - Магаре, отговори брат й и двамата започнаха да се смеят.

  - Ама то в романа присъства и магаре!- Обади се бащата на Али

  - Между другото гледах една анимация на Дон Кихот, в която магаренцето на Санчо Панса разказва за всичките им приключения. И най- интересното е, че в тази анимация Дон Кихот си купува книгата ,, Дон Кихот"- започна да обяснява Али.

    - Как така магарето ще разказва за техните приключения,бе Алекс? Зачуди се батко й.

   - От къде да знам бе бате? Да не съм я правила аз тази анимация? Сигурно за да е по- интересна за децата. И освен това магаренцето на Санчо Панса се беше превърнал в кон.

     - Как така магаре ще се превърне в кон?

   - Ами ето така. Това разбрах от тази анимация и това ти казвам.

   - И какво? Намериха ли Дулсинея- запита баткото на Али.

 - В анимацията видях, че са я намерили, обаче в книгата не пише нищо подобно. Аз мисля, че там си измислят, че Дон Кихот е открил Дулсинея, защото все пак тази анимация е предназначена за деца и трябва да завърши с добър край. В действителност надали са я намерили.

   - Ти разочарована ли си от това?

     - Малко. Но ако Дон Кихот ми беше предложил да тръгна с тях в издирването на Дулсинея със сигурност сега вече отдавна да са я намерили. 

    - И как ще те намерят, Але? Първо това е книга и не е реално и второ те са в Испания и няма как да са чували за теб, че да те търсят.

    - Бате, за вас това е просто книга, но за мен всичко това е реално. Умирам от желание да се запозная на живо с Дон Кихот и Санчо Панса. Даже и аз бих се посветила в рицарско звание.

   - Никъде в ,, Дон Кихот" не пише, че има жени рицарки. Не можеш да се посвещаваш в рицарско звание.

   -Е, добре де! Мога да бъда високопоставена Сеньора.

     - Сеньора бърборана?- пошегува се батко й.

     - Ама аз ако Дон Кихот и Санчо Панса ми кажат, ще мълча. Стига само да ме вземат с тях.

     - Ти да спреш да философстваш е невъзможно.

     - И какво от това? И Санчо Панса много приказва.

      - А вие като се заговорите на Дон Кихот думата няма да му дадете. Той какво ще прави тогава?

     - Да се меси спокойно в разговора ни. Никой не го е спрял.

    - Ами ако е срамежлив и не посмее?

     - Аааа, срамежлив е. Така като го гледам хич не ми изглежда такъв. И освен това той ще бъде прекалено зает да мисли за Дулсинея.

   - Дон Кихот не може да дойде при теб, но нищо не пречи ти да се пренесеш при Дон Кихот и Санчо Панса мислено.- намеси се бащата на Али.

    - Ако заспиш ще ти бъде по- лесно да ги откриеш. Хайде, лягай си, че да ги намериш по- скоро.- усмихна се баткото на Али и нежно я погали по главата.

Али се затича към стаята. Там я чакаше нейната майка. 

    - И запомни, че Дон Кихот и Санчо Панса са вътре в сърцето ти- рече тя- кой знае, може те в действителност да те търсят теб, но със сигурност няма да те открият, ако не заспиш. Хайде, лека нощ!

Али се загледа наоколо умислена. Очите й блестяха, като извор, само при, мисълта, че може чрез силата на въображението да се принесе при тях. Беше настъпило дванадесет полунощ, а това беше добър знак за нея и означаваше, че каквото си пожелае, ще се сбъдне. Тя поиска да помогне на Дон Кихот и Санчо Панса да намерят Дулсинея . Усмихна се, замечтана и обнадеждена и заспа.

 

Само да си знаете, че влизате и в ролята на редактори.😉😉😉

 

Естествено името си го измислих. Истинското ми име не възнамерявам да го вкарвам. Али е моя прототип

Когато прочетете си кажете мнението.

на 17.06.2024 г. в 17:54, <:IdioibI:> написа:

Аз съм за.

За Дон Кихот много е изписано. Мен лично покрай Коста Цонев (Бог да го прости) по-ми-хареса неговия: 【Дон Кихот от Красно село】 Ciela.com -> Но, въпрос на вкус. 

Моя Прощъпалник в писателстването ми бе по време на sms-сите. Интернет чатове и т.н. все още нямаше и бе някаква игра на някакви млади. Тогава от мои смс-и сглобих първото си стихотворение, а после в следствие на някакъв чат ... почнах и въпросния роман.  Уви за това си трябва време. Затова и се пренасочих към кратките разкази, т.е. в рамките на една страница да е пролога, фабулата и епилога. 

Та ... сподели! Но, прави го една по една. Модерно е в днешно време да се правят "сериали".  

Ехооо! Какво е това непостоянство? Първо сте съгласни да обсъждаме литературни творби, а после ми изчезвате! Добре, де, ако не ви харесва да коментираме моя разказ дайте други предложения! Аз нямам претенции!

 

преди 7 часа, ранобудна птичка написа:

Ехооо! Какво е това непостоянство?

Не мога постоянно да съм във форума. 

Кое да обсъждаме? Дон Кихот ли? Или първа глава на ваше? 

За Дон Кихот: По-общо показва до къде един застаряващ Дон (аристократ) трябва да стигне, за да спечели сърцето на своята млада възлюбената Долсинея. 

За нормалните това ще е безумие,  но за влюбеният ще е мисия до края на живота му и въпреки, че ще му се присмиват, то той остава с надежда, че ще успее да спечели сърцето й. 

Това е една утопия в контраст с Ромео и Жулиета от Шекспир, където има трагичен завършек между двама взаимно влюбени млади. 

Естествено в произведението не наблягат на чувствата в Долсинея,(по мой спомен). 

По един друг аспект, то го свързвам с Бай Ганя, но там нямаме Станчо, а Иречек, а Долсинея е под формата на Европа. 

Съжалявам, просто ако някой не ми е отговорил в продължение на един ден ме хваща фобия. Просто ще се опитам и аз да не съм постоянно в този форум. Мислех си, че ме игнорирате и затова реагирах така. Много съжалявам!

 

Между другото съм съгласна с това, което казваш. Абсолютно вярно!

А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава?

преди 12 часа, ранобудна птичка написа:

Съжалявам, просто ако някой не ми е отговорил в продължение на един ден ме хваща фобия ...

Ооо, фривилна грухталнос, твоите миктурации за мен са

като плърдлени геблеточици по лъргедна пчела.

Моля те, о група, о мое фунтиуще търлингдроме.

И хупшожно ме подрангли с къдравите си биндълуърдли,

че инак ти раздирам гоберизрастъците със собствените си блърдлекрунчеони,

шъ видиш ти!

преди 12 часа, ранобудна птичка написа:

А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава?

Форд се бореше за глътка въздух. Въртеше пепеляв език из пресъхналата си уста и пъшкаше.

— Всъщност на мен много ми хареса — заяви Артър с ведър глас. Форд се обърна към него с ококорени очи. Ето това беше едно разрешение, за което чисто и просто не се бе сетил.

Едната вежда на вогона се вдигна от изненада и скри от погледа голяма част от носа му, в резултат на което се получи много красив израз.

— О, така ли — избръмча той силно изненадан.

— Ами да — каза Артър, — мисля, че, общо взето, метафизичната образност е наистина много въздействаща.

Форд не снемаше поглед от него, като бавно организираше мислите си около тази съвсем нова постановка. Щяха ли наистина да успеят да се измъкнат, ако продължаваха да лъжат тъй безочливо?

— Да, продължете — подкани го вогонът.

— О… и ъъъ… ритмичният строеж е много интересен — продължи Артър и това сякаш контрапунктира на… ъъъ… ъъъ… — и тук се обърка.

Форд веднага му се притече на помощ, налучквайки:

— … контрапунктира на сюрреализма на централната метафора, подчертаваща… ъъъ… — той също се заплете, но Артър вече беше готов.

— … хуманността на…

— ВОГОННОСТТА — изсъска му Форд.

— А, да, вогонността (пардон) на състрадателната душа на поета — Артър усещаше, че финалът наближава, — която съумява чрез посредничеството на архитектониката на поетическото произведение да сублимира това, да трансцендентира онова и да заживее в мир с фундаменталните дихотомии на нещо трето — гласът му се изви до тържествуващо кресчендо — и човек добива проникновена и ярка представа за… за… ъъъ… изведнъж се оказа, че не може да се сети за какво. Форд мигновено се намеси със съкрушителното:

— За всичко онова, за което се говори в стихотворението! — изрева той ...

Много А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава?

 

Ам...ок.Това беше много интересен разказ. Много ми е интересно за кое стихотворение става на въпрос. Съгласна съм с Артър, че харесва творбата на поета. Сигурна съм, че той( поетът, ама сигурно и Артър)наистина има състрадателна душа. И да ми кажеш кой е поетът, чието произведение толкова много харесва Артър.

преди 17 минути, ранобудна птичка написа:

 

Ам...ок.Това беше много интересен разказ. Много ми е интересно за кое стихотворение става на въпрос. Съгласна съм с Артър, че харесва творбата на поета. Сигурна съм, че той( поетът, ама сигурно и Артър)наистина има състрадателна душа. И да ми кажеш кой е поетът, чието произведение толкова много харесва Артър.

Тва е част от "Пътеводител на галактическия стопаджия" А вогонската поезия ех тази изящна поезия във Вселената..........

Благодаря за рибките

Много А за първа глава какво мислите? Харесва ли ви или не? Ако ви харесва да публикувам ли втора глава?

 

Ам...ок.Това беше много интересен разказ. Много ми е интересно за кое стихотворение става на въпрос. Съгласна съм с Артар, че харесва творбата на поета. Сигурна съм, че той наистина има състрадателна душа. И да ми кажеш кой е поетът, чието произведение толкова много харесва Артър.

 

Ок. Представете си, че съм някой случаен тийнейджър и си търся книга, която да прочета , а вие решавате да ме насочите към ,, Пътеводител на галактиктическия стопаджия". Защо да прочета точно този разказ? С какво е по- различен от останалите? Какво вас най- много ви грабва в това произведение? 

преди 15 часа, ранобудна птичка написа:

Ам...ок.Това беше много интересен разказ. Много ми е интересно за кое стихотворение става на въпрос. Съгласна съм с Артър, че харесва творбата на поета. Сигурна съм, че той( поетът, ама сигурно и Артър)наистина има състрадателна душа. И да ми кажеш кой е поетът, чието произведение толкова много харесва Артър.

За кое стихотворение ли? И кой поет? Уп-с-с-с-с ... Ами, Простетник вогон Джелтц ... говори ли ти нещо?

 

преди 1 час, ранобудна птичка написа:

Ок. Представете си, че съм някой случаен тийнейджър и си търся книга, която да прочета , а вие решавате да ме насочите към ,, Пътеводител на галактиктическия стопаджия". Защо да прочета точно този разказ? С какво е по- различен от останалите? Какво вас най- много ви грабва в това произведение? 

Земи го прочети първо, после питай. Нема'съ озориш, баси! Малко книжле е, 100-тина страници малък формат я има, я не!

Първо те пита к'во да чете, после ... ама що т'ва ... ъ-ъ-ъ ... стихотворение!

Нали си съгласна с Артър?

Тука нивото рЕзко дръпна над когнитивните ми способности и съ чувствувам малоценен. Излазям!

Абе я си гледай работата! Аааа! Щото тука някои ви мързи да напишете тука с 2 изречения какво ви е впечатлило в този разказ,вие...!!!Аааааа! Аз разказа съм го прочела! Нарочно те питам- ама нали това е обсъждане? Ти да си изказваш впечатленията, а не да ми се правиш на голямата работа. Аз нарочно те питам за какво става въпрос в целия разказ, за да развия малко мисленето ти. А ти вместо да ми отговориш, ме обвиняваш, че не съм го чела!

 

И за твое сведение, Господинчо, това не е разказ, а комедийна поредица, роман, събран в 5 книги, състоящ се от 35 глави. Ще ме прощаваш, ама най ги обичам тея, дето ми обясняват , че това е ,, стотина страници малък формат" и да ми се правят тука на ударени, ама бас държа, че не си ги изчел и 5те книги, нали? Ама иначе ше ме караш да се озора. И нарочно написах, че е разказ да те видя дали ще ме поправиш , ама не. Гледаш да се заяждаш ама така като те гледам... Много съжалявам, ама няма да търпя тука Еди кой си там да ме обвинява, че не съм чела. И за твое сведение аз не задържам никой тук- който иска остава и обсъждаме, който не иска, здраве му желая!

И не се правя на великата работа- и аз не съм ги изчела и 5те книги, обаче знам за какво става въпрос и няма да питам за какво се разказва и за впечатление, без да имам знание относно това произведение. И като питах за какво се разказва- имах предвид да опишеш накратко частта която най- много ти харесва, за да ми грабнеш интереса и да си кажа - ,, Лелее, аджаба, тоя роман наистина е уникален и си заслужава да го прочета". Независимо дали ще останеш или не- аз ти благодаря, че ми предостави тази възможност да го прочета. Именно това е смисъла на тази виртуална библиотека- да научаваме много неща и да си разменяме мнения. Иначе ти препоръчвам да прочетеш целия роман. Няма да съжаляваш.

 

И така, хора... Кое ще бъде следващото произведение, което да обсъдим? Съвременна литература ли предпочитате, литература от миналото или за вас няма значение?

Хм на  мен най ми е интересен Жул Верн и Капитан Немо - почти всичко което е описал се е сбъднало днес

   Между другото Жул Верн е най- големия порок. Той пишеш предимно за изобретения и открития в различните области и много от неговите предсказания се сбъднали. 

      И не само от произведението ,,Капитан Немо" или още по известно като ,, 20 000 левги под водата". Той в почти всяка негово произведение е направил предсказание. За ,, Капитан Немо" се сбъднали предсказанието с големите подводници, но ето и още предсказания от други литературни произведения, които се сбъднали.

Електрическият стол;

Самолетът («Властелинът на света»);

Вертолетът («Робюр Покорителят»);

Космическите кораби и пилотираните полети в космоса, в това число и на Луната («От Земята до Луната»). Верн е описал съвсем точно размерите на ракетата, точното място на стартирането (Флорида) и даже факта, че екипажът е от трима души, както по-късно е било в програмата на NASA;

Кула в центъра на Европа (преди построяването на Айфеловата кула);

Междупланетните пътешествия («Хектор Сервадак);

Видеовръзката и телевизията («Париж в XX век»);

Строителството на Турксиб – железопътна линия, построена през 1926—1931 г., свързваща Средна Азия със Сибир («Клодиус Бомбарнак.»);

Самолетът с отклоняем вектор на тягата («Необикновените приключения на експедицията Барсак»);

ГМО («Париж през XX век»);

Телевизията, излъчваща безкрайни сериали («Париж през XX век»);

Автомобилните задръствания («Париж през XX век»);

 

Несбъднато предсказание:

 

Суша на Северния полюс („Приключенията на капитан Хатерас“) и океан на Южния полюс („20 000 левги под водата“). Всъщност е точно обратното.

      Но като цяло този френски писател има изключително точна преценка. Ти как мислиш? Дали след години ще се намери съвременен писател, с подобни предсказания ( за каквото и да е, не е задължително да бъде в сферата на науката), които ще се сбъднат? Защото би било интересно. Да речем, че някой от съвременните писатели предскаже, че в бъдеще ще има портали, чрез които само с един скок ще можем да се прехвърляме там, където искаме и след има няма няколко века това наистина да се случи. Не би ли било невероятно? ( Сега аз давам пример, де да знам, дали вече е измислено).

преди 2 часа, ранобудна птичка написа:

   Между другото Жул Верн е най- големия порок. Той пишеш предимно за изобретения и открития в различните области и много от неговите предсказания се сбъднали. 

      И не само от произведението ,,Капитан Немо" или още по известно като ,, 20 000 левги под водата". Той в почти всяка негово произведение е направил предсказание. За ,, Капитан Немо" се сбъднали предсказанието с големите подводници, но ето и още предсказания от други литературни произведения, които се сбъднали.

Електрическият стол;

Самолетът («Властелинът на света»);

Вертолетът («Робюр Покорителят»);

Космическите кораби и пилотираните полети в космоса, в това число и на Луната («От Земята до Луната»). Верн е описал съвсем точно размерите на ракетата, точното място на стартирането (Флорида) и даже факта, че екипажът е от трима души, както по-късно е било в програмата на NASA;

Кула в центъра на Европа (преди построяването на Айфеловата кула);

Междупланетните пътешествия («Хектор Сервадак);

Видеовръзката и телевизията («Париж в XX век»);

Строителството на Турксиб – железопътна линия, построена през 1926—1931 г., свързваща Средна Азия със Сибир («Клодиус Бомбарнак.»);

Самолетът с отклоняем вектор на тягата («Необикновените приключения на експедицията Барсак»);

ГМО («Париж през XX век»);

Телевизията, излъчваща безкрайни сериали («Париж през XX век»);

Автомобилните задръствания («Париж през XX век»);

 

Несбъднато предсказание:

 

Суша на Северния полюс („Приключенията на капитан Хатерас“) и океан на Южния полюс („20 000 левги под водата“). Всъщност е точно обратното.

      Но като цяло този френски писател има изключително точна преценка. Ти как мислиш? Дали след години ще се намери съвременен писател, с подобни предсказания ( за каквото и да е, не е задължително да бъде в сферата на науката), които ще се сбъднат? Защото би било интересно. Да речем, че някой от съвременните писатели предскаже, че в бъдеще ще има портали, чрез които само с един скок ще можем да се прехвърляме там, където искаме и след има няма няколко века това наистина да се случи. Не би ли било невероятно? ( Сега аз давам пример, де да знам, дали вече е измислено).

Предсказанията на Жул Верн се базират на анализи на  тогавашното ниво на техниката и научния прогрес, лично аз успях да предскажа появата на някои интересни за мен технологии в компютрите преди  около 25 години благодарение на този метод... Идеята за тунелите или т. нар. червееви дупки е развита много добре  в Старгейт СГ 1

Дали може да се предскаже развитието на обществото и изкуството? Не мисля че е възможно защото това са сложни и трудни за анализ и описание процеси....

Дали ще има писатели като Жул Верн? Да ще има пример са Станислав Лем и Айзък Азимов