Обаче всичко това е просто уникално. Смисъл... пишеш за предсказание и след години то се сбъдва. Знам, че си има логично обяснение за всичко, обаче ЕХААА! Би било страхотно някой ден и аз да предскажа нещо и след години то да ми се сбъдне. Това ще си остане една мечта, светла като лъч и смела като решението, която ще предизвиква плам в сърцето ми и ще ме държи жива! Между другото когато силно чувстваш нещо е най- хубаво просто да го излееш върху белия лист. И мисля, че тази тема ме вдъхнови. Според мен най сполучливия начин това да се случи е чрез поезията. Тя накак си най ти въздейства и най те докосва. Ти интересуваш ли се от поезия? Аз я обожавам. На теб епосът ли те по- приятен за четене, лириката или драмата? За мен лириката е... даже не мога да го опиша с думи. Тя е рай!

Обаче всичко това е просто уникално. Смисъл... пишеш за предсказание и след години то се сбъдва. Знам, че си има логично обяснение за всичко, обаче ЕХААА! Би било страхотно някой ден и аз да предскажа нещо и след години то да ми се сбъдне. Това ще си остане една мечта, светла като лъч и смела като решението, която ще предизвиква плам в сърцето ми и ще ме държи жива! Между другото когато силно чувстваш нещо е най- хубаво просто да го излееш върху белия лист. И мисля, че тази тема ме вдъхнови. Според мен най сполучливия начин това да се случи е чрез поезията. Тя накак си най ти въздейства и най те докосва. Ти интересуваш ли се от поезия? Аз я обожавам. На теб епосът ли те по- приятен за четене, лириката или драмата? За мен лириката е... даже не мога да го опиша с думи. Тя е рай!

Послепис : Извинявам се, че съм го написала два пъти. Първоначално реших, че отговора ми не се е появил 

на 19.06.2024 г. в 9:58, ранобудна птичка написа:

А за първа глава какво мислите?

Не видях такава. 

Принципно не се връщам назад в темата или времето. Трябва изрично да ми обърнете внимание, защото не само вие сте сред погледа ми. Все пак ще прегедам темата ви, но утре. Ако съм пропуснал въпросната, то  ще споделя, но ако е в тази тема, а не другаде из форума. 

на 17.06.2024 г. в 18:21, ранобудна птичка написа:

еше настъпила непрогледна и тайнствена нощ. Звездите се простираха из безкрайното небе.

Ботев!

на 17.06.2024 г. в 18:21, ранобудна птичка написа:

- Вече е късно, Али! Лягай си, че утре си на училище!- рече нейната майка.

Това съм го чувал от жена ми. 

-> Тя, за разлика от мен обича да чете. По този начин в момента е късогледа. 

на 17.06.2024 г. в 18:21, ранобудна птичка написа:

И освен това магаренцето на Санчо Панса се беше превърнал в кон.

Тривиално. 

на 17.06.2024 г. в 18:21, ранобудна птичка написа:

Стига само да ме вземат с тях.

Изтъркано!

на 17.06.2024 г. в 18:21, ранобудна птичка написа:

- Аааа, срамежлив е. Така като го гледам хич не ми изглежда такъв.

Противоречие.

на 17.06.2024 г. в 18:21, ранобудна птичка написа:

че може чрез силата на въображението да се принесе при тях.

За този момент, то по-добре ползвай това:

роп

Въпреки несъвършенството му, може да стане, но го идеализирай, т.е. абстрахирай се от Али. Мнозина като четат дадено произведение се асоциират с главния герой. 

Това ми даде тласък към едно мое произведение:

Spoiler

Морска болест /да бъдеш жена/

 

Ирена бе 18 годишна, току що бе завършила училище и и предстоеше да навлезе в истинският живот.

Стройна, метър и седемдесет и пет /идеални мерки като за манекен/. Гарваново черна коса, безкрайно светлосини очи и безупречни гърди и не само това. Владееше два чужди езика /немски и английски/ и беше не само на ти с компютрите, но бе малка богиня,

особено в ИНТЕРНЕТ. С една дума жена и половина да радва мъжките очи и сърца. Мечтата и бе да стане манекенка и да обикаля светът, но мама и татко и заповядаха да учи право и това си е. Без право на избор!

- Като завършиш, ще разбереш защо - все натъртваше баща и.

- Чедо, абе завърши и сполучи в тоя живот - пригласяше майка и.

Бе родена в малък град в провинцията. Баща и и майка и бяха заделяли от залъка си само и само да съберат пари за следването и. Бяха се съсухрели от това недояждане, но единствената им цел бе благото на дъщеря им.

Ирена замина за София. Малко се цупеше, но бе възпитана да носи отговорности. Много добре знаеше какво са жертвали баща и и майка и, затова се захвана с учението и завърши с отличие, но без пукната пара, защото парите стигнаха само за учението.

Родителите и се бяха пенсионирали по време на следването. Сега едвам изнемогваха със пенсиите си.

- А сега на къде? - се запита тя

През изминалите години беше се откъснала от родният град. Не и се връщаше там, пък и там нямаше и какво да се работи.

По обява във вестника започна да търси работа по специалността, но удряше на камък, защото се изискваше стаж пет години и какво ли не. А и заплащането беше минимално. Е тук там и предлагаха изгодни условия, само дето трябваше да легне с някой. Тя

отхвърляше тази възможност, защото познаваше много случаи на такъв вид преференции, които изчезваха веднага след като си го направила с човека.

- Майната им на мъжете! На тях им е лесно! - псуваше наум тя, а после се мръщеше на думите си. Бе започнала да псува по време на учението и, макар и да не искаше да псува.

Но това бе голата истина, бе безкрайно красива и достатъчно умна и достатъчно бедна.

Понеже все пак се налагаше да работи, пък и баща и и майка и се нуждаеха от пари, защото парите от пенсиите им не стигаха да покрият тока и водата, камо ли лекарствата /за кръвно налягане на баща и и за нерви на майка и/, започна като секретарка в една

фирма. Заплащането не бе добро, но поне шефа и беше човечен и искаше от нея само това за което бе сключила договор с нея, т.е. да бъде секретарка, а не секлецарка.

Бе на двадесет и три и се беше разхубавила още повече. Не използваше грим, не че не искаше, но просто не можеше да си го позволи. Благодарение на това може би кожата и очите и оставаха все така прелестни.

Нямаше приятел, защото всички мъже искаха да им принадлежи, а не да я разберат и помогнат. Бе още девствена. Това я смущаваше малко, но понеже бе възпитана на морал който регламентираше секс след брака не обръщаше много внимание на този факт.

Един ден във фирмата влезе някакъв човек. Бе замръзнал пред разкрилата се пред него прелест на Ирена. Не беше от стеснителните, но направо не знаеше какво да каже.

- Да, добър ден! Какво ще обичате? - лъчезарно се обърна Ирена към него с рядко срещана искрена усмивка.

- Търся господин Масларов - изкашля се той и излезе от унеса  - Казвам се Багрянов имам уговорена среща с него - усмихна и се и той.

- Да! Заповядай те моля! - Ирена бе станала и показваше на госта къде да седни - Сега ще му предам! - вдигна слушалката и се свърза с шефа.

Докато разговаряше със шефа си тя започна да разглежда влезлия без естествено да набляга на подробности те. Метър и осемдесет, строен с безупречен външен вид и осанка на човек който може всичко. Хареса ла го бе, но какво от това?! Стана и малко мрачно.

Той е заможен, зает и едва ли нещо друго би се получило между тях освен да му стане любовница. Едва ли заради нея би се развел и се оженил за нея. Тихичко душата и простена в нея, сякаш е ранена газела.

- "Боже господи какви глупости започвам да си мисля! А къде отиде морала ми за секса след брак и къде отидоха възгледите ми за любовта?!" - започна да се вайка тя - "Нещо ми става, ама какво НЕ ЗНАМ?!"

На излизане от срещата с Масларов Валентин инстинктивно бръкна в джоба на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на прелестното създание под формата на секретарка.

- Аз съм в модния бизнес. Вие определено имате данни за манекенка или за фотомодел. Не искам да Ви обещавам нищо, но ако размислите обадете ми се. - издекламира професионално изкривените си думи - Но.... моля простете ми! - беше се усетил, че подхожда

по дълбоко залегналия си шаблон на професионален моден агент - Усмихна се той, подхвана дясната и ръката, вдигна я и нежно я целуна.

При допира на неговите устни, сърцето на Ирена ускори своя ритъм.

- "Боже господи! Как само пленява ... тази ... негова ... нежност ... и тази ... негова целувка! И няма халка!!" - трепетно мислеше тя. Беше се влюбила. Как стана така и не разбра.

Бе минал само ден от първата им среща, а на Ирена и се струваше цяла вечност. Стоеше в офиса и през три минути поглеждаше часовника. Чакаше с нетърпение да стане 17:30. Вечерта след като ТОЙ я целуна по ръката, тя едва успя да заспи. Първо се въртеше в

леглото, а после към 2:00 бе влязла в чата и бе гледала тъпо монитора. Нейни приятелки я засипваха с въпроси, а тя само окъслично отговаряше. Мисълта и бе насочена към визитната картичка която въртеше между масата и подпирайки я в другия ъгъл с

показалеца си. Тъй както много пушачи въртяха кутиите си за цигари, когато не знаеха какво да правят. Най-накрая не бе издържала и бе хванала телефона. Мислеше, че ще чуе гласът на операторката: "Телефона на абоната не е включен" и се изненада, че чу

свободен сигнал. Инстинктивно понечи да затвори телефонната вилката, но я изпревариха с "Да моля". Всичко останало бе като сън. Само помнеше, че днес има среща с него.

- Как е настроението? - широко се усмихна Валентин при появата на Ирена на уговореното място и час.

Държеше ръцете си отзад. Бе спортно облечен, но стилно и толкова елегантно, че на Ирена и стана неудобно от нейното макар и спретнато, но вехто костюмче. Тя без да иска сведи поглед и започна да го предърпва тук там, сякаш с това би го направила

по-ново.Валентин хвана нейния поглед и действия, усмихна се още по-широко и извади ръцете си отзад. Държеше една червена роза в тях.

- Заповядай! Това е за теб! - подаде розата на Ирена. - И преди да седнем и да си поговорим, ела да те извадя от неудобството, че си несравнима с мен. - той леко я прехвана под лакътя и я поведе по "Витошка".

И пак като сън се завъртя времето за Ирена. Главата и бе празна, всичко около нея се завърташе толкова бързо, че бе пред изпадане в шоково състояние, само дето от това състояние и бе приятно. Първо отидоха в някакъв магазин за бельо. После в някакъв

Бутик и още някъде и накрая във фризьорският салон на "ВИСАЖ". След процедурите Ирина се бе превърна в истинска богиня. И преди мъжете се обръщаха след нея, но след като я излъскаха и шлифоваха нейната обвивка, тя се бе превърна в истински диамант на

женската красота.

- Боже господи! Дева Мария! - дори Валентин не се сдържа при нейният вид когато излезе от фризьорският салон - Сега пък аз трябва да се извадя от неудобството, че съм несравним с теб. - Засмя се той на глас.

- Ами нека да поработим върху теб! - Без да иска подхвърли с лъчезарна усмивка Ирина, а след това и двамата избухнаха в неудържим смях.

Времето летеше. През първата седмица, те се смееха и забавляваха. След втората той и предложи работа като фотомодел. След третата бе хит на страниците на всички вестници и списания. Ирена бе на седмото небе, защото мечтите и от детството постепенно

започваха да се сбъдват. Дори и не забеляза как се отчужди от своите родители, не че не им пращаше достатъчно пари, но рядко се чуваше с тях.

- Да моля! - бе звъннал мобилният и телефон и понеже не и изписваше кой я търси тя зачака отсрещния глас.

Това се случи пет месеца след като бе модел номер едно на България и няколко дена преди рожденият и ден.

- Ало, търся Ирина - беше комшията на родителите и.

- Здравей чичо Славчо! Казвай с какво мога да ти помогна? - приветливо и с дълбока доброта заговори Ирина. Беше го познала. Добър приятел на семейството и.

- Ало, удобно ли е да разговаряме в момента? Не шофираш нали? - попита я той

- Давай чичо Славчо! Спокойно, в офиса съм. - отговори му тя.

- Добре, но първо седни някъде - отвърна той.

- Какво се е случило? - нещо в нея се преобърна.

Баща и бе получил масиран инсулт. Всеки момент го чакали да умре. Все още бил в съзнание, но не бил активен, т.е. не можел да контактува, целият бил парализиран.

И пак като сън времето полетя в и покрай нея. Беше се качила на колата си. Беше шофирала над двеста километра в проливен дъжд. На два пъти без малко да катастрофира заради несъобразена скорост, даже единият път изжули колата си в една мантинела.

И въпреки това не можа да го свари жив. Беше починал десет минути преди да влезе в родният си град. Бе напълно съсипана и обезсърчена. Седна на нещо и заплака. Осъзна ла бе, че е платила с твърде висока цена своята мечта.

Три месеца след това майка и също умря без да я види преди това. Както си седяла и редила пасианси. Докторите ме можеха да разберат причината. Говориха нещо за изравняване границите на кръвното и, но така и не бяха сигурни в епикризата. Ирена пак бе

далеч и пак по телефона и съобщиха. Бе захвърлила телефона си така, че той се разпадна не само на основните си части, но и те се бяха раздробили до неузнаваемост.

Ирена седеше сама на ръба на една скала надвесена над морето. С изпразнен поглед гледаше в безкрайността на хоризонта, там където небето и водата се сливаха в едно. Не мислеше за нищо но, подсъзнанието работеше. То нареждаше: И какво от това, че мечтата

ти се сбъдна? И какво от това, че си заплатила тази цена за постигането и, защото си могла да си го позволиш? И благодарение на кой си имала възможност да пробиеш без да се е налагало да лягаш с някой. И какво от това, че си умна, красива и преуспяла. И

какво от това, след като няма на кого да завещаеш това което имаш? Изобщо какво имаш ти? Една девствена душа, която ще отиде в рая? И защо все отклоняваше сексуалните желания на Валентин? За кого я пазиш тази своя девственост? И за какво ти е тя толкова

нужна? Нямаха край тирадите на подсъзнанието.

Вече 2 години, от както майка и почина, то бе зачовъркало толкова на дълбоко нейното съзнание, че вече не бе останало нищо от съзнателният и живот.

Но най-много я съсипа, когато след като за пореден път отклони сексуалните набези на Валенти за пореден път, той си беше намерил друга. Не в никакъв случай не я пренебрегваше, само дето вече не беседваха по цели нощи, защото Валентин се оттегляше с

интимната си приятелка за през нощта. Денем работеха рамо до рамо и бизнесът им процъфтяваше. Понеже бе завършила право, то тя постепенно се отдръпна от работата като фотомодел и се бе започнала да се занимава с авторските права и изобщо с правните въпроси

на фирмата. Благодарение на нейните способности фирмата набираше скорост и се превръщаше не само във водеща фирма в България, но и бе излязла на международният пазар.

Синхрона между Ирина и Валентин се бе запазил, но вече нямаше пламъка в очите му когато я гледаше, а само някаква дълбока тъга. Именно тази тъга в очите му я досъсипа нея: НЕЙНО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПРЕУСПЯЛАТА ЖЕНА.

Макар и на 25, макар и девствена тя се чувстваше на 78 и като, че ли преди десет минути са я изнасилили десетина катила не подбиращи младо и старо в своите сексуални изяви.

Изправи се и погледна в дълбините зад ръба на скалата. Зави и се свят, но стисна зъби. Преодоля повдигането на стомашната течност към устата и. Разпери ръце и скочи. Падайки започна да вика като обезумяла, сякаш светът можеше да и се претича и да я спаси

от този ужас, който бе в нея.

- Ха Ха Ха Ха Ха - неистово се кикотеше и пляскаше с ръце на всички страни сякаш не бе виждала морска вода - Ха Ха Ха Направих го! Улф.... - стенеше тя от задоволство и продължаваше да пръска с вода на всички страни.

При удара във водата за миг Ирена бе изпаднала във вторична паника, защото тялото и беше се понесло към дъното и дори го бе докоснала, а тя не бе успяла да си вземе достатъчно въздух, за да може да изплува обратно към повърхността. Но когато със сетни

сили и пред границата на удавянето тя изскочи над нея, тя разбра какво е да си жив. Бе преживяла ужаса не на едната си смърт, а и на втора след нея непосредствено.

- Да вече знам какво искам! - вече по-спокойно и плавно тя се понеси към брега.

 

p.s. Това е една приказка без край. Не е лесен живота на една жена, но тя си го прави такъв.

 

To be continue...

 Макар, че за отношенията брат/сестра имам друго наречено "Лимон".  

Може да дадеш и 2-рата глава. 

Послепис : Извинявам се, че съм го написала два пъти. Първоначално реших, че отговора ми не се е появил 

 

Хм... е, нямам право да те съдя! Въпрос на вкус. Но на мен 1 глава си ми харесва. И не смятам да се абстрахирам от Али. Тя е важна героиня за мен, защото целия разказ акцентира върху нея и приключенията й с Дон Кихот в издирването на Дулсинея. А относно останалите глави, ще ги изпратя, след като извърша необходимите редакции. Между временно ти кое литературно произведение искаш да обсъждаме? Ако пишеш, можем да обсъдим и нещо твое.

на 20.06.2024 г. в 21:34, ранобудна птичка написа:

Обаче всичко това е просто уникално. Смисъл... пишеш за предсказание и след години то се сбъдва. Знам, че си има логично обяснение за всичко, обаче ЕХААА! Би било страхотно някой ден и аз да предскажа нещо и след години то да ми се сбъдне. Това ще си остане една мечта, светла като лъч и смела като решението, която ще предизвиква плам в сърцето ми и ще ме държи жива! Между другото когато силно чувстваш нещо е най- хубаво просто да го излееш върху белия лист. И мисля, че тази тема ме вдъхнови. Според мен най сполучливия начин това да се случи е чрез поезията. Тя накак си най ти въздейства и най те докосва. Ти интересуваш ли се от поезия? Аз я обожавам. На теб епосът ли те по- приятен за четене, лириката или драмата? За мен лириката е... даже не мога да го опиша с думи. Тя е рай!

Обаче всичко това е просто уникално. Смисъл... пишеш за предсказание и след години то се сбъдва. Знам, че си има логично обяснение за всичко, обаче ЕХААА! Би било страхотно някой ден и аз да предскажа нещо и след години то да ми се сбъдне. Това ще си остане една мечта, светла като лъч и смела като решението, която ще предизвиква плам в сърцето ми и ще ме държи жива! Между другото когато силно чувстваш нещо е най- хубаво просто да го излееш върху белия лист. И мисля, че тази тема ме вдъхнови. Според мен най сполучливия начин това да се случи е чрез поезията. Тя накак си най ти въздейства и най те докосва. Ти интересуваш ли се от поезия? Аз я обожавам. На теб епосът ли те по- приятен за четене, лириката или драмата? За мен лириката е... даже не мога да го опиша с думи. Тя е рай!

Послепис : Извинявам се, че съм го написала два пъти. Първоначално реших, че отговора ми не се е появил 

Ами да ти кажа поезията е доста силен жанр който предава чувствата и емоциите което зависи и от писателя де, да обичам да чета поезия но не колкото фантастиката

Ние спорихме двама с дама

на тема човека във новото време

Ами аз по относно фантастиката няма много какво да ти кажа, защото не се интересувам много, но наскоро научих за две книги в този жанр- ,,Пътеводител на галактиктическия стопаджия" и ,,Капитан Немо". А по отношение на поезията, любими автори са ми Вазов, Яворов, Славейков, Каравелов, Ботев, Вапцаров, Симирненски- аз по- скоро харесвам повече литературата, която се изучава в училище. Иначе на теб коя ти е любимата фантастична книга? 

на 21.06.2024 г. в 23:54, ранобудна птичка написа:

Между временно ти кое литературно произведение искаш да обсъждаме?

Не си обърнала внимание на

на 21.06.2024 г. в 20:08, <:IdioibI:> написа:

  Покажи скритото съдържание

Морска болест /да бъдеш жена/

 

Ирена бе 18 годишна, току що бе завършила училище и и предстоеше да навлезе в истинският живот.

Стройна, метър и седемдесет и пет /идеални мерки като за манекен/. Гарваново черна коса, безкрайно светлосини очи и безупречни гърди и не само това. Владееше два чужди езика /немски и английски/ и беше не само на ти с компютрите, но бе малка богиня,

особено в ИНТЕРНЕТ. С една дума жена и половина да радва мъжките очи и сърца. Мечтата и бе да стане манекенка и да обикаля светът, но мама и татко и заповядаха да учи право и това си е. Без право на избор!

- Като завършиш, ще разбереш защо - все натъртваше баща и.

- Чедо, абе завърши и сполучи в тоя живот - пригласяше майка и.

Бе родена в малък град в провинцията. Баща и и майка и бяха заделяли от залъка си само и само да съберат пари за следването и. Бяха се съсухрели от това недояждане, но единствената им цел бе благото на дъщеря им.

Ирена замина за София. Малко се цупеше, но бе възпитана да носи отговорности. Много добре знаеше какво са жертвали баща и и майка и, затова се захвана с учението и завърши с отличие, но без пукната пара, защото парите стигнаха само за учението.

Родителите и се бяха пенсионирали по време на следването. Сега едвам изнемогваха със пенсиите си.

- А сега на къде? - се запита тя

През изминалите години беше се откъснала от родният град. Не и се връщаше там, пък и там нямаше и какво да се работи.

По обява във вестника започна да търси работа по специалността, но удряше на камък, защото се изискваше стаж пет години и какво ли не. А и заплащането беше минимално. Е тук там и предлагаха изгодни условия, само дето трябваше да легне с някой. Тя

отхвърляше тази възможност, защото познаваше много случаи на такъв вид преференции, които изчезваха веднага след като си го направила с човека.

- Майната им на мъжете! На тях им е лесно! - псуваше наум тя, а после се мръщеше на думите си. Бе започнала да псува по време на учението и, макар и да не искаше да псува.

Но това бе голата истина, бе безкрайно красива и достатъчно умна и достатъчно бедна.

Понеже все пак се налагаше да работи, пък и баща и и майка и се нуждаеха от пари, защото парите от пенсиите им не стигаха да покрият тока и водата, камо ли лекарствата /за кръвно налягане на баща и и за нерви на майка и/, започна като секретарка в една

фирма. Заплащането не бе добро, но поне шефа и беше човечен и искаше от нея само това за което бе сключила договор с нея, т.е. да бъде секретарка, а не секлецарка.

Бе на двадесет и три и се беше разхубавила още повече. Не използваше грим, не че не искаше, но просто не можеше да си го позволи. Благодарение на това може би кожата и очите и оставаха все така прелестни.

Нямаше приятел, защото всички мъже искаха да им принадлежи, а не да я разберат и помогнат. Бе още девствена. Това я смущаваше малко, но понеже бе възпитана на морал който регламентираше секс след брака не обръщаше много внимание на този факт.

Един ден във фирмата влезе някакъв човек. Бе замръзнал пред разкрилата се пред него прелест на Ирена. Не беше от стеснителните, но направо не знаеше какво да каже.

- Да, добър ден! Какво ще обичате? - лъчезарно се обърна Ирена към него с рядко срещана искрена усмивка.

- Търся господин Масларов - изкашля се той и излезе от унеса  - Казвам се Багрянов имам уговорена среща с него - усмихна и се и той.

- Да! Заповядай те моля! - Ирена бе станала и показваше на госта къде да седни - Сега ще му предам! - вдигна слушалката и се свърза с шефа.

Докато разговаряше със шефа си тя започна да разглежда влезлия без естествено да набляга на подробности те. Метър и осемдесет, строен с безупречен външен вид и осанка на човек който може всичко. Хареса ла го бе, но какво от това?! Стана и малко мрачно.

Той е заможен, зает и едва ли нещо друго би се получило между тях освен да му стане любовница. Едва ли заради нея би се развел и се оженил за нея. Тихичко душата и простена в нея, сякаш е ранена газела.

- "Боже господи какви глупости започвам да си мисля! А къде отиде морала ми за секса след брак и къде отидоха възгледите ми за любовта?!" - започна да се вайка тя - "Нещо ми става, ама какво НЕ ЗНАМ?!"

На излизане от срещата с Масларов Валентин инстинктивно бръкна в джоба на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на прелестното създание под формата на секретарка.

- Аз съм в модния бизнес. Вие определено имате данни за манекенка или за фотомодел. Не искам да Ви обещавам нищо, но ако размислите обадете ми се. - издекламира професионално изкривените си думи - Но.... моля простете ми! - беше се усетил, че подхожда

по дълбоко залегналия си шаблон на професионален моден агент - Усмихна се той, подхвана дясната и ръката, вдигна я и нежно я целуна.

При допира на неговите устни, сърцето на Ирена ускори своя ритъм.

- "Боже господи! Как само пленява ... тази ... негова ... нежност ... и тази ... негова целувка! И няма халка!!" - трепетно мислеше тя. Беше се влюбила. Как стана така и не разбра.

Бе минал само ден от първата им среща, а на Ирена и се струваше цяла вечност. Стоеше в офиса и през три минути поглеждаше часовника. Чакаше с нетърпение да стане 17:30. Вечерта след като ТОЙ я целуна по ръката, тя едва успя да заспи. Първо се въртеше в

леглото, а после към 2:00 бе влязла в чата и бе гледала тъпо монитора. Нейни приятелки я засипваха с въпроси, а тя само окъслично отговаряше. Мисълта и бе насочена към визитната картичка която въртеше между масата и подпирайки я в другия ъгъл с

показалеца си. Тъй както много пушачи въртяха кутиите си за цигари, когато не знаеха какво да правят. Най-накрая не бе издържала и бе хванала телефона. Мислеше, че ще чуе гласът на операторката: "Телефона на абоната не е включен" и се изненада, че чу

свободен сигнал. Инстинктивно понечи да затвори телефонната вилката, но я изпревариха с "Да моля". Всичко останало бе като сън. Само помнеше, че днес има среща с него.

- Как е настроението? - широко се усмихна Валентин при появата на Ирена на уговореното място и час.

Държеше ръцете си отзад. Бе спортно облечен, но стилно и толкова елегантно, че на Ирена и стана неудобно от нейното макар и спретнато, но вехто костюмче. Тя без да иска сведи поглед и започна да го предърпва тук там, сякаш с това би го направила

по-ново.Валентин хвана нейния поглед и действия, усмихна се още по-широко и извади ръцете си отзад. Държеше една червена роза в тях.

- Заповядай! Това е за теб! - подаде розата на Ирена. - И преди да седнем и да си поговорим, ела да те извадя от неудобството, че си несравнима с мен. - той леко я прехвана под лакътя и я поведе по "Витошка".

И пак като сън се завъртя времето за Ирена. Главата и бе празна, всичко около нея се завърташе толкова бързо, че бе пред изпадане в шоково състояние, само дето от това състояние и бе приятно. Първо отидоха в някакъв магазин за бельо. После в някакъв

Бутик и още някъде и накрая във фризьорският салон на "ВИСАЖ". След процедурите Ирина се бе превърна в истинска богиня. И преди мъжете се обръщаха след нея, но след като я излъскаха и шлифоваха нейната обвивка, тя се бе превърна в истински диамант на

женската красота.

- Боже господи! Дева Мария! - дори Валентин не се сдържа при нейният вид когато излезе от фризьорският салон - Сега пък аз трябва да се извадя от неудобството, че съм несравним с теб. - Засмя се той на глас.

- Ами нека да поработим върху теб! - Без да иска подхвърли с лъчезарна усмивка Ирина, а след това и двамата избухнаха в неудържим смях.

Времето летеше. През първата седмица, те се смееха и забавляваха. След втората той и предложи работа като фотомодел. След третата бе хит на страниците на всички вестници и списания. Ирена бе на седмото небе, защото мечтите и от детството постепенно

започваха да се сбъдват. Дори и не забеляза как се отчужди от своите родители, не че не им пращаше достатъчно пари, но рядко се чуваше с тях.

- Да моля! - бе звъннал мобилният и телефон и понеже не и изписваше кой я търси тя зачака отсрещния глас.

Това се случи пет месеца след като бе модел номер едно на България и няколко дена преди рожденият и ден.

- Ало, търся Ирина - беше комшията на родителите и.

- Здравей чичо Славчо! Казвай с какво мога да ти помогна? - приветливо и с дълбока доброта заговори Ирина. Беше го познала. Добър приятел на семейството и.

- Ало, удобно ли е да разговаряме в момента? Не шофираш нали? - попита я той

- Давай чичо Славчо! Спокойно, в офиса съм. - отговори му тя.

- Добре, но първо седни някъде - отвърна той.

- Какво се е случило? - нещо в нея се преобърна.

Баща и бе получил масиран инсулт. Всеки момент го чакали да умре. Все още бил в съзнание, но не бил активен, т.е. не можел да контактува, целият бил парализиран.

И пак като сън времето полетя в и покрай нея. Беше се качила на колата си. Беше шофирала над двеста километра в проливен дъжд. На два пъти без малко да катастрофира заради несъобразена скорост, даже единият път изжули колата си в една мантинела.

И въпреки това не можа да го свари жив. Беше починал десет минути преди да влезе в родният си град. Бе напълно съсипана и обезсърчена. Седна на нещо и заплака. Осъзна ла бе, че е платила с твърде висока цена своята мечта.

Три месеца след това майка и също умря без да я види преди това. Както си седяла и редила пасианси. Докторите ме можеха да разберат причината. Говориха нещо за изравняване границите на кръвното и, но така и не бяха сигурни в епикризата. Ирена пак бе

далеч и пак по телефона и съобщиха. Бе захвърлила телефона си така, че той се разпадна не само на основните си части, но и те се бяха раздробили до неузнаваемост.

Ирена седеше сама на ръба на една скала надвесена над морето. С изпразнен поглед гледаше в безкрайността на хоризонта, там където небето и водата се сливаха в едно. Не мислеше за нищо но, подсъзнанието работеше. То нареждаше: И какво от това, че мечтата

ти се сбъдна? И какво от това, че си заплатила тази цена за постигането и, защото си могла да си го позволиш? И благодарение на кой си имала възможност да пробиеш без да се е налагало да лягаш с някой. И какво от това, че си умна, красива и преуспяла. И

какво от това, след като няма на кого да завещаеш това което имаш? Изобщо какво имаш ти? Една девствена душа, която ще отиде в рая? И защо все отклоняваше сексуалните желания на Валентин? За кого я пазиш тази своя девственост? И за какво ти е тя толкова

нужна? Нямаха край тирадите на подсъзнанието.

Вече 2 години, от както майка и почина, то бе зачовъркало толкова на дълбоко нейното съзнание, че вече не бе останало нищо от съзнателният и живот.

Но най-много я съсипа, когато след като за пореден път отклони сексуалните набези на Валенти за пореден път, той си беше намерил друга. Не в никакъв случай не я пренебрегваше, само дето вече не беседваха по цели нощи, защото Валентин се оттегляше с

интимната си приятелка за през нощта. Денем работеха рамо до рамо и бизнесът им процъфтяваше. Понеже бе завършила право, то тя постепенно се отдръпна от работата като фотомодел и се бе започнала да се занимава с авторските права и изобщо с правните въпроси

на фирмата. Благодарение на нейните способности фирмата набираше скорост и се превръщаше не само във водеща фирма в България, но и бе излязла на международният пазар.

Синхрона между Ирина и Валентин се бе запазил, но вече нямаше пламъка в очите му когато я гледаше, а само някаква дълбока тъга. Именно тази тъга в очите му я досъсипа нея: НЕЙНО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПРЕУСПЯЛАТА ЖЕНА.

Макар и на 25, макар и девствена тя се чувстваше на 78 и като, че ли преди десет минути са я изнасилили десетина катила не подбиращи младо и старо в своите сексуални изяви.

Изправи се и погледна в дълбините зад ръба на скалата. Зави и се свят, но стисна зъби. Преодоля повдигането на стомашната течност към устата и. Разпери ръце и скочи. Падайки започна да вика като обезумяла, сякаш светът можеше да и се претича и да я спаси

от този ужас, който бе в нея.

- Ха Ха Ха Ха Ха - неистово се кикотеше и пляскаше с ръце на всички страни сякаш не бе виждала морска вода - Ха Ха Ха Направих го! Улф.... - стенеше тя от задоволство и продължаваше да пръска с вода на всички страни.

При удара във водата за миг Ирена бе изпаднала във вторична паника, защото тялото и беше се понесло към дъното и дори го бе докоснала, а тя не бе успяла да си вземе достатъчно въздух, за да може да изплува обратно към повърхността. Но когато със сетни

сили и пред границата на удавянето тя изскочи над нея, тя разбра какво е да си жив. Бе преживяла ужаса не на едната си смърт, а и на втора след нея непосредствено.

- Да вече знам какво искам! - вече по-спокойно и плавно тя се понеси към брега.

 

p.s. Това е една приказка без край. Не е лесен живота на една жена, но тя си го прави такъв.

 

To be continue...

 

Може и да обсъдим и "скитникът между звездите". 

Отделно може и:

Джон Стайнбек — Улица „Консервна“ (1) — Моята библиотека (chitanka.info)

Херман Хесе — Степния вълк — Моята библиотека (chitanka.info)

【Нарцис и Голдмунд】 Ciela.com

Соларис (роман) – Уикипедия (wikipedia.org)

《Полет над кукувиче гнездо》| Кен Киси | Книги от онлайн книжарница Хеликон | Книжарници Хеликон (helikon.bg)

Пилето - Ciela

И ред други, но ... явно ти си настояваш за Дон Кихот, т.е. коя по-точно случка от въпросния те вълнува? -> Макар, че за него много е изписано и по-добре ти да я коментираш, за да схвана, защо си го "прикачила" към Али? 

на 20.06.2024 г. в 21:13, petie1 написа:

Айзък Азимов

"Тоя" няма кой да го задмини. Особено след като въведе "психо история" в 

Фондация и Империя (1) — Моята библиотека (chitanka.info)

Въпреки, че до известна степен се опира върху Римската империя, то с жената вечно спорим коя е новата фондация!? Образа на Мулето е невероятен, но да не забравяме и една щерка, която я "прибраха" едни привидно мили хорица ...  Да не би това да е Али или Алекс???

...

  

на 20.06.2024 г. в 16:54, ранобудна птичка написа:

Кое ще бъде следващото произведение, което да обсъдим?

Аз предлагам да е "Степния вълк". 

Защото и той е своего рода друг тип Дон Кихот.  

на 22.06.2024 г. в 1:05, ранобудна птичка написа:

Ами аз по относно фантастиката няма много какво да ти кажа, защото не се интересувам много, но наскоро научих за две книги в този жанр- ,,Пътеводител на галактиктическия стопаджия" и ,,Капитан Немо". А по отношение на поезията, любими автори са ми Вазов, Яворов, Славейков, Каравелов, Ботев, Вапцаров, Симирненски- аз по- скоро харесвам повече литературата, която се изучава в училище. Иначе на теб коя ти е любимата фантастична книга? 

Вярваш или не любимата книга не е фантастика а иначе ако иде реч за фантастика харесвам роботите на Азимов и Мултивак което пък е неговата визия за генеративния изкуствен интелект или с други казано алгоритми за дълбок анализ

Така... изчетох всички ваши предложения, но ще обсъдим всичко едно по едно. Аз предлагам да започнем със ,,Степния вълк" на Херман Хесе. Кой иска да започне? 

- "Степен вълк" е автобиографичен роман, публикуван през 1927 г. Главният герой, Хари Халер, е интелектуалец, който се чувства отчужден от обществото и страда от раздвоение на личността. Той се възприема като "степен вълк" - същество, разкъсвано между човешката и вълчата си природа.Романът проследява вътрешните терзания и духовните търсения на Хари, който се опитва да намери смисъл в живота и да преодолее чувството си на изолация.

 

А по въпроса мен какво ме впечатлява, защото е обвързан с философията, тъй като Хари Халер тъй като потъва в размисли и търси смисъла на живота.  

И тук интересното е, авторът Херман Хесе още от ранна детска възраст се чувства изолиран от обществото и това му проличава в повечето произведения. А специално в тази творба присъства и темата за надеждата- Хари Халер се надява, че ще преодолее чувството на изолация. Той затова потъва в дълбоки мисли. Обаче нека да не се повтарям...вие вече ме разбрахте. А вие какво мислите за този роман?

преди 5 часа, ранобудна птичка написа:

,Степния вълк"

Само, че не ползвай AIи ...  

Предположението, че е 

преди 5 часа, ранобудна птичка написа:

автобиографичен роман

е само и единствено хипотеза, защото именно това му произведение засенчва автобиографичните му произведения преди него и някои затова и го причисляват към тях, но в своята си същност не е. 

Дори не можа да намериш прилика между Хари Халер и Дон Кихот. 

И в него няма размисли за смисъла на живота, а е опит да опише какво се случва в Германия между двете световни войни.

Самата книга е малко досадна за четене, защото по-голямата част е повторение на едно и също нещо, но с други изречения и завършва с "неочакван" край. 

Принципно сблъсъка старо/младо поколение е драматизиран в много произведения.  

И тук интересното е, авторът Херман Хесе още от ранна детска възраст се чувства изолиран от обществото и това му проличава в повечето произведения. А специално в тази творба присъства и темата за надеждата- Хари Халер се надява, че ще преодолее чувството на изолация. Той затова потъва в дълбоки мисли. Обаче нека да не се повтарям...вие вече ме разбрахте. А вие какво мислите за този роман?

 

Ами виж сега. Няма как да знам всичко. Нямате право да ме обвинявате. Правя всичко възможно за да се включа в обсъждането. Може и да не съм в час,но ми доставя удоволствие да опитвам.Приликата между Хари Халер и Дон Кихот е, че и двамата са луди. Лудостта им не е еднаква. Както и да е. И като спомена за Германия и войни се сетих за ,, Крадецът на книги" ама едва ли това ви интересува.

преди 21 часа, ранобудна птичка написа:

Херман Хесе

Не би следвало да абсъждаме автора. 

преди 21 часа, ранобудна птичка написа:

Хари Халер

Е главния герой, който едава ли се е чувствал изолира като малък. 

В академичните области повечето са самотници, т. е. тях ги вълноват други неща когато са млади. Поради тази причина след определена възраст преусмислят живота си и осъзнават пропуските си. 

преди 21 часа, ранобудна птичка написа:

Приликата между Хари Халер и Дон Кихот е, че и двамата са луди

Тази констатация е профанска. Не мисля, че и двете произведения акцентират лудостта. Да, и двамата са далеч от някаква нормала, но и в двете произведение има пренасочване на влюбване от едно към друго. Това е поради единствен факт - на млади години не ги е вълнувала жената. 

По-интересното е, дали Алито щеше да се понесе в приключения с Хари Халер?  Защо предпочита да се прикачи към "лудостта" на Дон Кихот? 

Защото в действителност тя е луда колкото него. В образа на ,, странствуващия рицар" вижда себе си и е бъбрива колкото оръженосеца. Тя въпреки, че всичко осъзнава, ако Дон Кихот й каже, че това са великани, а не вятърни мелници, дори и да осъзнава, че Кихот не е прав, тя ще потвърди това, което той казва. А пък й е интересно да види истинската Дулсинея. Докато Хали Халер не й е много познат. Далече й е от сърцето. А на теб коя лудория на Дон Кихот ти е най- любима? На мен ми е частта, в която разрушава меховете с вино на ханджията и си мисли, че вече е победил великана и принцеса Микомикона спокойно може да се завърне в кралството си.

на 26.06.2024 г. в 19:50, ранобудна птичка написа:

А на теб коя лудория на Дон Кихот ти е най- любима

Уви ако за теб е интересна първата част, то на мен по-съществена е втората част и поради едно: философията. 

Едва ли когато наблежиш 90 ще се интересуваш от лудории. 

Защото в действителност тя е луда колкото него. В образа на ,, странствуващия рицар" вижда себе си и е бъбрива колкото оръженосеца. Тя въпреки, че всичко осъзнава, ако Дон Кихот й каже, че това са великани, а не вятърни мелници, дори и да осъзнава, че Кихот не е прав, тя ще потвърди това, което той казва. А пък й е интересно да види истинската Дулсинея. Докато Хали Халер не й е много познат. Далече й е от сърцето. А на теб коя лудория на Дон Кихот ти е най- любима? На мен ми е частта, в която разрушава меховете с вино на ханджията и си мисли, че вече е победил великана и принцеса Микомикона спокойно може да се завърне в кралството си.

 

То си е така... само, че мен втора част изключително много ме разстройва. Защото Дон Кихот си връща ума, разболява се от мъка, че една година не може да върши приключения и умира. И сякаш всичко приключва. Заедно с Дон Кихот умира и приключението, забавлението, радостта. Просто наистина искам чрез един разказ да го възкреся. Не мога да гледам края на любимия ми герой. Чрез моя разказ искам той да открие Дулсинея.

преди 3 часа, ранобудна птичка написа:

Чрез моя разказ искам той да открие Дулсинея.

Ти поне разлисти ли "степния вълк"? 

Обърни внимание на края. 

Ще прочета