Параскева

Имам лошия късмет да познавам митоман. На пръв поглед изглежда нормален психически, обаче неугледния външен вид–нечистоплътен и мърляв, ми подсказваше че нещо не е ок. Отдадох го на факта че отскоро бил останал вдовец. Човекът е над 60г. а аз с 15г. по–млада от него. Та случаят е следния: Този реши че е хлътнал по мен и започна да ме преследва, а аз го отбягвах, когато веднъж дойде в работата ми и настоя да ми каже нещо много важно–че разработвал някакъв уред, който ще патентова и продава и се очаквали много добри финансови постъпления, които искал да сподели с мен, защото бил влюбен. През целият си живот живях много трудно, разведена съм, отгледах децата си сама. В първия момент не му повярвах, обаче беше толкова убедителен че си казах–какво пък не губя нищо, а знае ли се, може да е дошъл краят на трудния живот. Обаче не, започнаха се поредици от лъжи и леки финансови извинения за компенсация за замазване на положението, и игра на нерви безкрай вече девета година. Аз не съм живяла с този индивид, с такъв никога не бих имала взаимоотношения, ако нямах основателна причина, каквато косвено си мислих че имам. Бясна съм че се хванах на въдицата, можех и да си го спестя. И четейки тази тема, защото бях чувала за митоманията, но почти не го виждах, за да наблюдавам реакциите му и да разпозная лъжата; под предлог че щом не си спазва обещанията, от мен толкова. Провокирах го всякак, защото не можех да повярвам че някой ме лъже така брутално, та аз в последствие се разболях от автоимунно заболяване, от което все още се възстановявам чрез агресивно лечение и мислих че поне от морална гледна точка не би ме лъгал. Но явно че хората с психически отклонения, не осъзнават поведението си. Как се справяте с подобни хора? Аз съм бясна, защото това е мъчение, особенно за сам човек със заболявания. Мислих си че го е грижа, но последният път, когато го притиснах по–сериозно, се убедих че лъже.