Райна Димитрова

Как може да си мъничка душа, дребнавичка, затворена във мида, ей таз дилема няма да реша и отговорът няма да й видя, а в стихове и в прозаичен текст красиво да прославяш добротата, да разсъждаваш над достойнство, чест, да си затваряш после сетивата за всички тях във земния си ден, човек и творчество - така различни... Това се питам и духът във мен възспира бури само от приличие.

"Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Запомни, щастието не зависи от това кой си или какво имаш, зависи единствено и само от това за какво мечтаеш." Антоан дьо Сент Екзюпери

Предадох на мълчаната вода желанията скрити, съкровени, четеше просто мислите ми тя, а аз държах гаванчето пред мене. Дори Луната горе ме разбра и гледаше ме много обичливо, какво ли не е виждала и тя, пред нея се разгръща всичко живо. Разчитам искрено на паметта и на водата, а и на Луната, те носят и целебна чистота, и най- добре осмислят се с душата. Най-сбъднатото ще го замълча, защото то е приказна магия! Говори ли ти някога звезда? Във тайнството е цялата стихия. Дори във стихове за любовта, аз мисля, че не сме самите ние. Обаче на мълчаната вода разказвам и какво душата крие!

Не вярвам в измълчаната вина, Лъжата има образ и подобие, Тя има вид на опитна злина, На отиграно лично своеволие. И краят й пристига с малко гръм, Преди возилото й да се срине, Извозената все пак аз не съм, А гледам как съдбовно ще погине. Та вие ми простете затова - При мене истините все да тъжни, Но просто във живота е така - Вината има своя лош завършек!

Често пъти от художествен исторически роман се научава повече за дадена епоха, отколкото от учебник!

Някъде, след младите години, времето бележи върхове, изживяваме в небесно синьо нови полети и светове. Някъде се борим за напредък, всеки според своя светоглед и не искаме да сме последни, да сме просто номерче поред. И когато навъртим години и осмислим нашия живот, виждаме, че в небесата сини имали сме и погрешен ход, нещо сме получили, платили, всичко има своята цена, но сами не сме се наранили, ако сме живели в светлина.

Изкуството е отражение и на епохата, в която живеем, и на характера на автора.