Райна Димитрова

Благодаря сърдечно за хубавия коментар.

Искам да имам девет живота като котките в моя двор, и да живея в душевна радост и с многоцветния взор. Имам какво да правя и няма да ми омръзне въобще, не знам колко ще расна голяма, да пиша стихове - ще! Колко ли много страдат, горките, от лоши човешки ръце, ала живеят девет живота и имат мило сърце! Те ни показват как е възможно да са любовно красиви, патили, ставали, не им е сложно просто да са щастливи! Те са самата поезия, милите. Те са от Бога дар. Те са прекрасните, те са игривите, душички без господар. Райна Димитрова

Не си ти, време , избор мой, но, ща не ща, съм твой герой, живея в твоята среда, налага се и да търпя, налага се да съм да съм без слух и без уста, а Мечо пух, че във жестоката гора от злостни кой ли не умря?! А аз жадувам за добро. Защо си, време, толкоз зло? Защо попаднах аз във теб и, няма как, вървя напред! И нямам отговор до днес, Вселената не праща вест. Светът се промени натам, където мъдрият е сам! Райна Димитрова, София

Откровено, откровено и за малките неща, винаги да сме сплотени като две звезди в нощта. И да светим пак красиво, даже в трудни часове, Нежно, мило и щастливо, ясно като две и две.

Не съм престанала да те обичам, макар да не показвам всеки ден и името ти всеки ден не сричам, обаче цялостно живееш в мен. И всяко мое действие показва, че съм до теб и няма друг момент. Отдавна с тебе всичко си разказахме, но има още много жажда в мен.

Красиво ми е на душата с теб, останалото просто се развива, ухае на любов, а ти си Феб, който поддържа ме да бъда жива. И все така прекрасен остани, дано съдбата бъде милостива. Дойде със пролетта и все бъди причина светла аз да съм щастлива. Райна Димитрова

Пръснати цветята ми шептят пролет се задава и зарича, който носи нейната душа, си остава хубаво момиче. Няма за душата ни сезон предпочитан, ако тя е млада. Птичките запели са във тон и създават пролетна наслада. Баба Марта чака на портал Февруари път да й отвори. И плете вълшебния си шал, и на кротка тя ще се престори. Но я знаем. Вихрено добра и бурлива по характер после. Устремно довежда пролетта. Здраве и надежда да ни носи. Райна ДИМИТРОВА

Броиш ли още стъпките до мен и някъде вината те препъва, и гордостта сама те слага в плен, и мъката в душата ти потъва?! Ела. На се страхувай, разкажи, способна съм на прошка, ала честна. Лъжата може да изневери на Истината и е безполезна. Каквото минало да е било, с лъжа във бъднина не се превръща. Не се лети със счупено крило, и без любов не се създава къща. Райна Димитрова

Дядо Януарко ми се мръщи, много студ раздаде, малко сняг, кротко си стоя сега във къщи и не се кахъря толкоз чак. Пия си кафенце и си пиша, и ми мила цялата земя, чакам пролет хубава да вдишам, аз обичам много пролетта. Да ми звънне песен от клонака, птиците да ми запеят в хор. Дядо Януарко, ще изчакам да си тръгнеш тъй , без главобол, пък и Февруарко да си иде, с баба Марта ще се разберем, тя за пролет леко ми намига, мартенички заедно плетем.

Здраве, здраве, здраве, много здраве, светло бъдеще за любовта, никой без мечта да не остава, никой без постигната мечта. Поздрави за всеки отдалече, мир да има, мир и светлина, не съм първа, казала го вече: дом да има, щастие в дома. И когато трудности споходят, хората добри да са до вас. В този свят и Дяволите бродят, но не давайте да имат власт!

Благодаря.

Да ви идват добри гости, да ви стига добра стига, във предколедните пости все късмет да ви настига. Да сте живи, да сте здрави, и децата догодина, Господ да ви благославя и да бъде до амина.

Предадох на мълчаната вода желанията скрити, съкровени, четеше просто мислите ми тя, а аз държах гаванчето пред мене. Дори Луната горе ме разбра и гледаше ме много обичливо, какво ли не е виждала и тя, пред нея се разгръща всичко живо. Разчитам искрено на паметта и на водата, а и на Луната, те носят и целебна чистота, и най- добре осмислят се с душата. Най-сбъднатото ще го замълча, защото то е приказна магия! Говори ли ти някога звезда? Във тайнството е цялата стихия. Дори във стихове за любовта, аз мисля, че не сме самите ние. Обаче на мълчаната вода разказвам и какво душата крие!

Не я оставям вярата по път да се изгуби,тя със мен пътува. Животът преминава и през смърт, но вярата - тя вечно съществува. """""""""""" Нея я има в другия живот, защото знаеш, пак ще се завърнеш, защото тука си оставил брод за нещо по-добро да има в бъдното. Така те помнят. И ще дойдеш пак. Макар и да не знаеш, но когато за ново раждане получиш знак, със вярата ще продължиш нататък. """""""""""""" Много обичам хората с кураж. И със спокойствие, в което светят. И нека Господ да им бъде страж по-дълго да пребъдат в битието.

Жетварската Луна отмина, остави своята следа, един го срина, друг не срина и само някой устоя, когото го избра съдбата, защото има своя цел. Пътува смело над нещата и има собствен натюрел.

Женските очи са непонятни – превземат по различен път мъжете, синеоките са морско лято, кафявите – стопяват ледовете, в зелените като в гора потъваш, а черните те скриват като нощ, в сивите направо ще потръпваш, защото погледът им реже с нож. Но няма равна в мъдростта дълбока жена – богиня, приземена тук, единствено жената пъстроока, дръж здраво и не давай я на друг. Такава никога не се забравя, събрала цвят от много светове, в сърцето ярка диря тя оставя, каква ти диря? Срязва го на две!

Когато се обръща колелото, а ти не се досещаш за какво и неочаквано пристига злото, най-първо помисли за свойто зло. Ако във миналото го намериш и разбереш, къде си съгрешил, в пространството ни земно, триизмерно, навярно хубав път ще си открил. И вече, през страдания преминал, с човеците ще бъдеш по- човек. Самозабравилите се блокират- известна максима от памтивек. Изкуството е затова изкуство- да ни покаже що е красота и да възпее всяко топло чувство, което побеждава във света.

Харесвам многопластовите хора, където ден със ден не се повтаря, небето им не пада до стобора, домът им битието не затваря. Харесвам отговорните които на плещи носят време и задачи, не ръсят обещания през сито, дето накрая нищо и не значат. Харесвам благодарните, защото те от приятели не се отмятат, дано не се отмятат от доброто, че цял живот ги търся по Земята.

Обичам сезона, наситен с привкус на любов, но тази година все нещо мори ми душата, затрупани сгради, загинали хора във ров и куп земетръси, обримчили сякаш Земята. Бунтува се нашата хубава Божа Земя и тя недоволна от нечовешката лудост, къде ще поникнат, се питам, красиви цветя, да известяват вълшебното пролетно чудо. Така , се присещам, когато бях аз в Петроград, на Писаревското гробище - пръст и над нея - тревата. Жестоко. Но все някой шета по белия свят, с неизживели живота души да насити земята. Сега се повтаря, обаче във друг вариант. Безумие ново възкръсва от старите рамки. Борбата за власт пощури не един тути-квант, но патят невинни под пръст на мъртвешки поляни. Обичам живота. Кога ли ще няма война? И вируси, пуснати с взлом да убиват душите. И питам се често: защо така Бог ни събра, долнопробните твари до тези - във висините?!

Всичко се случва така, както Вселената иска да се случи. В нея всичко е балансирано. Тя никога не ти дава нещо, което е твърде голямо за теб! И честит национален празник днес!

Светът е зажаднял за нежност, със нежност всичко се решава, проблемите звучат човешки и управлява се държава! Не вярвате? Но да, така е. От грубост е по- ефективна. Непреживелият, не знае, но нежността е струна дивна. И всичко може да е чудно, когато с разум се живее и доза нежност, да сме будни, и без скандали ще успеем. Не значи да сме безокати и злото да не разгадаем. Но нежно и без остри лакти, всеки на място да поставим.

Намирам себе си като пътувам и хората добри по път намирам, прииждат стихове и с тях танцувам, по листа бял те с мене гравитират. Пътувам. Има толкова магия в природата от Бога подарена. Пътувам. И съвсем не съм от тия, които в нелюбов са обкръжени. От сутринта до залеза умея щастливо да се радвам, светлоока! И искам и край вас да се развея с радост моя и нови посоки!

Събух обувките на лятото, то литна босо по света, а аз ги грабнах във ръката си да ми е светла утринта. И с тях притичах неуморно през месеците – Божи дар, ще му ги върна доброволно, но искам да му хвърля зар – с късмета да не си отива, та във ръцете ги държа, че в лятото аз най- съм жива и дълго после ще тъжа.

Великолепие от светлини в душата ми посоката намират, поезията винаги звъни като неземна подарена лира. Великолепие от цветове избликват в думите като цветята, поезията ражда светове, които няма тука на земята.

Благодаря Ви.