Пламен Стаменов

Ноктюрно Очите ти приютяват сълзите ми. Устните ти попиват следите ми. Гласът ти разплита косите ми. Усмивката ти затваря гърдите ми. Пръстите ти рисуват душата ми. Нозете ти крачат с мечтите ми. Дъхът ти залепва пукнатините ми. Гневът ти оголва лъжите ми.

Жалко, че Нел я няма. Пиша две книги, една с поезия, а другата е роман. Две глави са готови. Имах нужда от съвет, но ще пиша на Георги Константинов, защото се целя в нещо, което български писател не е постигал. Пет години пиша тоя скапан роман. Направи нещо велико поне веднъж или бъди безгласен цял живот.

Щрихи Обичам те по начин, който не търпи притежание, а присъствие. По начин, който боли, защото е истински. Не искам да те моделирам по свой образ и подобие. Искам само да бъда там, където си себе си. Там, където мълчиш и душата ти е оголена…

-

Познавам те по песента на птиците, по езика на вятъра, по шепота на цветята, по дъха на жасмин. Познавам те по образите в локвите, по шума на дъждобраните, по клаксоните на кръстовищата, по глъчката в кафенетата. Познавам те по точките и запетаите, по тиретата и раните, по мълчанието между редовете и многоточията в края.

Не умираме сами. Не сме птици. Оставяме белези. В нечии души.