vanca_s

Ето и някои от моите любими стихотворения(и текстове на песни).До колкото видяха никъде досега небяха постнати. АКО Ако владееш се когато всички Треперят, а наричат теб страхлив. Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив. Ако изчакаш, без да се отчайваш наклеветен не сееш клевета или омразен злоба не спотайваш, но ни премъдър ни пресвят си ти! Ако мечтаеш, без да си мечтател, ако си умен, без да си умник. Ако срещаш Краха - зъл предател- еднакво с Триумфа - стар циник. Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка и ти го понесеш, или пък видиш сринати нещата градени с кръв - и почнеш нов градеж. Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото,смело хвърлиш зар. Изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар. Ако заставиш мозък, нерви, длани и изхабени - да ти служат пак и крачиш, само с волята останал, която им повтаря:"Влезте в крак!" Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в двореца - своя прост човешки смях. Ако зачиташ всички, но не лазиш, ако от враг и свой не те е страх. Ако запълниш хищната минута с 60 секунди спринт поне. СВЕТЪТ Е ТВОЙ!МОЛБАТА МИ Е ЧУДА! И ГЛАВНО СИНЕ МОЙ ЩЕ БЪДЕШ МЪЖ! РЪДАРТ КИПЛИНГ АКО ТИ СИ ОТИДЕШ Ако ти си отидеш за миг, ще заровя очите в облак и тежко на земята тогава. Нито дъжд. Нито сняг. Нито слънце. Само мъка от там ще вали, заличила последните стъпки на съня, който с мен с разделя и превръща се в черна неделя Нито път. Нито сън. Нито вик. Ако ти си отидеш за миг Евтим Евтимов СБОГУВАНЕ Помня лято с дъх на пясък южно слънце с меден блясък и зелени бисерни вълни... И любовта ни сънувана, от морска пяна целувана... Виждам как танцуваш боса, като огън светлокоса, и китара шеметно звъни... Ти пак притваряш за миг очи една китара за теб звучи Припев: Казвам "Адио!", но не се сбогувам аз... Днес си отивам, но отнасям моя глас, в мен ще останат твоят смях и нежността... Може би една мечта ще ме следва по света, ще се върнем зная, тук накрая аз и любовта... Румяна Шоселова СТРАХ И в песните за теб съм го писал, и в своитре молитви си признах откраднах те с единствената мисъл, че няма от какво да ме е страх. Защо не тръгнем пред света открито, пред този свят, от завист сътворен? Да ме целунеш пред очи, които ще те проклинат дълго зарад мен. Да прекосим по улиците стари, заровили зад доноси глави. Да минем под прозорците - клюкари, измислили убийствени мълви. Да влезем в черквата неделна даже, загубили за миг и ум, и свяст, и да не мислим кой какво ще каже сега пред нас, зад нас или след нас. И да изпием чашата горчива, да няма страх от трънени венци. Страхът убива, бавно ни убива и после ни превръща в подлеци. Евтим Евтимов СВАДБАТА НА МАМА Слезе от хълма и тръгна на някъде потъна баща ми в тревите зелени. Вече двайсет години аз го очаквам и от двайсет години мама се жени. Самотни и тъжни дохождат мъжете - причесани меко, с походки красиви. Говорят, сами си предлагат ръцете. А тя и не иска да знае.Щастлива излиза навън и се рови из двора, ходи до някъде - с мляко се връща, сяда на прага - с тишината говори... От както я помня все си е същата. Но някой ден ще пристигне жениха и ще приседнем в стаята трима. Тихо ще свирят, кларнетите, тихо ще бъде в душите ни - ще мълчиме. Трохите той ще реди, а тя ще го гледа. Най - после ще заговорят за здравето. Ще оживее нашата къщица бедна, ще си тръгна тогава - ще ги оставя. Ще поплаче на прага моята майка и ще си легне бавно в нощта до кроткото рамо на непознатия и до сърцето на мъртвият ми баща. Борис Христов ЛЮБОВ Изглежда снощи е валяло дъжд и за това са весели дърветата, и парка - винаги един и същ със хиляди листа и капки светли. На пейката седи пазача глух. Ще бъде смешно, ако го запитам дали е чул, когато ти със друг си минала под здрача и звездите. Не се страхувай, няма да съм лош и ще разкажа тихо, но на себе си защо се разделихме и защо днес пак съм уморен и малко бледен. Сънувахме ли ? Свиреше щурец и всяка дума беше тъй ненужна. Студени бяха твоите ръце, а устните - затворени и чужди. И някак изведнъж за миг разбрах смеха горчив и погледа далечен. Наоколо бе мрак и пустота: аз знаех, че не ме обичаш вече. Сега съм сам, но тъй е по - добре. Разбирам всикчко и не те осъждам. Вървя замислен в пролетния ден и може би съм тъжен... Иван Пейчев Надявам се да ви е харесало това, което написах.Като се сетя за още някои стихотворенийца ще ги споделя с вас, а за сега наслаждавайте се на тези!