Любовта не е само чувство - чувство е примерно тъгата. Но любовта е парадокс - тя е сладка болка, кара те да си ту тъжен, ту щастлив, кара те да вярваш, кара те да можеш и в следващия момент ти откардва всички мечти и те оставя празен, безпомощен. Любовта-това е да се жертваш, но не в името на някакъв идеал, а просто защото имаш нужда, защото страдайки, се чувстваш щастлив. И в този си смисъл истинската любов е вечна - може никога да не бъдеш с човека, към когото я чувстваш, но мисълта за него винаги ще те кара да се усмихваш...