stella_di_notte

устройството ми поддържа гласова навигация на български. имам си подробна карта на страната. някой може ли да ми помогне - защо гармина не ми говори на български???!!!!!!!!!

не е достъпен. току-що пробвах за пореден път да вляза

www.freewarepalm.com

Присъщо ми е да създам начало на границата на изгубен смисъл. Да нямам край, когато се раздавам. Присъщо ми е просто да обичам. Да бъда остро камъче в обувката, което те боде откъм петата, когато примирено си отстъпил от истинската същност на нещата. Отива ми да съм невидима. Но рамо за мигове, които те повалят. Троха, която може да нахрани. И мисълта, която съзидава. На тебе е присъщо да си празник. Да викнеш песен, да разлееш вино. Да вдигнеш най-щастливата наздравица, че трънчето в петата ти го има. Из "Любов" на Миряна Башева Когато вече няма да те има във вид така удобен за любов - ще отпечатат черното ти име на белия тържествен послеслов... Отдолу с едър шрифт ще се разпишат десетки равнодушни имена. Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата); под нея - и по-бившата жена; и тъй нататък... Седем-осем души (от най-долуподписаните там) Ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат. И ще поливат с вино пепелта. И някой, който те е мразил приживе, ще се кълне в любов към твоя прах. А някой, който и не те е виждал, ще викне: "Как бе?! Вчера го видях!" И някой стар и предан съслужител на всички ще раздава черен креп... У вас ще плачат и ще варят жито. И само аз ще бъда още с теб. .............. А засега... Пази се - долу, в твойта най-дълга зима. И бъди готов! Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда - във вид отново годен за любов.

Такава съм Ваня Петкова Опитах и разбрах. Не мога да обичам мъж. Обичам само любовта. И като клас от кестенява ръж ще бъда разпиляна над света. Не ме търсете, за да ме възвръщате към цвят, към форми, към състав. Металът ми ще бъде вечно същия и не понася той поправки или сплав. Ще бъда все онази лудата частица, която с виното в кръвта ви ще просветва и като огнена опашка на лисица ще бъде ден до пладне мойта клетва. Ще бъда все онази, с ветровете сплела жадуващи и ненаситени бедра, и към морето цял живот поела, все на земята аз ще си стоя. Ще бъда всеотдайната и без резерви, най-вярващата в любовта, със най-опънатите от възбуда нерви, за да разсмея утре старостта. И тъй, сама с любов родила всичко, но раждана на този свят веднъж, аз любовта докрая ще обичам. Не мога да обичам мъж. Понякога Хр. Фотев Понякога по-много се обичахме, понякога по-малко, а понякога, когато ти заплакваше в ръцете ми, живота ми приличаше на щастие. Луната мълчаливо ни преследваше. Рисуваше телата ни по пясъка. Ний правехме какво ли не - понякога наистина приличахме на влюбени. Но пясъка изтече от косите ни и се завърна помежду ни въздуха. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е във такива случаи усмивката ми малко да е стъклена. Естествено е да потърся хората. Да се разтворя в тяхното съчувствие. Да им изплача болката си с някакво забравено и скрито удоволствие... (Аз мога да разплача и дърветата, и птиците и бронзовите бюстове, но докага ще ни сближава болката и много ли е трудно да сме искрени?) И затова ще се усмихна някак си. Усмивката ми ще е малко стъклена. Уплашено ще питам - и безмилостно луната и дърветата, и себе си, наистина ли ние бяхме влюбени? Наистина ли ти си мойто щастие, или в нощта приличаше на щастие? Тогава ще напиша неочаквано най-истинското си стихотворение, най-хубавото... Като тебе хубаво. И толкова далечно - като теб.

НЯМА ДА ТЕ ДАМ Не ти се клех във обич и във вярност, това са само празни думи, знам. Но все едно, до мен ще остарееш. Помни добре! Аз няма да те дам! Ако магия на случаен поглед, очите ти внезапно заслепи, и ти решиш след него да изтичаш, аз няма да те дам! Помни! Помни! Ако мираж като горещо слънце, сърцето ти докосне с огнен плам, не се опитвай да го изживееш! Помни добре! Аз няма да те дам! Но ако Бог внезапно те повика, при себе си, и ти отидеш там, душата ми завързана за облак, след теб ще литне. Няма да те дам! ****** Това безкрайно чакане на нещо... Това безкрайно чакане на нещо, чието име ти е неизвестно, което като гвоздей се е вклещило в ранимата повърхност на сърцето ти. Това очакване, добило мирисът на възгорчив пелин, набран по мръкнало, добило топлата ръжда на ирисите ти, където самотата се е вмъкнала. Това очакване, което натежало пулсира в още топлите ти длани. Долавя всички ултразвуци тялото ти и жадно търси между тях послание. И тая болка от копнеж за лято. И тая блъсканица на душата, невярващите думи за която превръщат се в болезнено отпращане. Това очакване на нещо, от което в косата ти полазват ситни тръпки... Във паяче превърнато сърцето душата ти със лунна нишка кърпи. Яна Кременска

****** Пияна съм от виното на лятото... Разпенено шампанско е морето. И толкова съм млада. Най-богатата. Голямо, като слънце, е сърцето. И стъклени и тънки бреговете, трошат се в полудялото ми тичане... Болят ме от очакване ръцете. Ох. Цялата съм станала обичане. ****** Навсякъде по тялото ми лепнеше сладникавата радост на езика ти. Звездите бяха луди голи грешници. Лианно по луната се увиваха... Измисляше ме с пръсти. Безпогрешни. И ставах съвършена. Мокра. Пясъчна. Скалите бяха твърди като лешници. А устните ми шепнеха от...крясъци. Треперех като пламъче не свещ- нахъсено достигаш до бедрата ми. И ставах твоя дива лятна вещица. Болеше...твърдостта на сетивата. Постигаше ме, но не ми се бягаше. Горещо е навън. Отвътре - топло. Вълните тихо мъркаха полягащи, а вятърът приличаше на котка....

******* Бояна Петкова Когато нощем се напивам с блусове и хвърлям тежката любов зад борда, душата ми във свлачища и трусове, разкъсана от лунен прах и горда - душата нощем търси болна думите, а сблъсква се навсякъде с мълчание и лута се в мечти и във безумие - открива своето свещено знание... Душата ми, над бездната надвесена, разпуска плитки и лекува рани, поглежда те с очите есенни и капят сълзи в голите ти длани. Когато нощем ме напива самота със вино тежко, огнено и живо, във теб се влюбва моята душа и тръгне ли по пътя е щастлива...

Бъди такъв, какъвто си... Румяна Симова На....... Бъди такъв, какъвто си... Не си артист в посредствена пиеса, не съчинявай глупави лъжи в стремежа си да те харесам. Не се прави на мъж велик. Аз съм жена (не съм от вчера). Със интуиция улавям всеки миг, когато преиграваш – се изнервям... Не ми шепни лъжливи чудеса! Да, романтична съм, но не наивна... Не ми разказвай – откога не си се срещал с хубост дивна! Наясно съм какво изпитваш. Знам... Държи ли се жената хладно, мъжът се чувства слаб и сам, започва да я иска жадно... Бъди такъв, какъвто си. Не се прави на обожател! Харесваше ми повече преди, когато те приемах за приятел... Почти любовно Румяна Симова Не искам да си тръгвам още. Не! А знам, че мога да го сторя. Светът е пълен с чакащи мъже, все нечия врата ще се отвори... Не мога да си тръгна – ей, така. Какво, по дяволите, ме възпира?! Не е заради култа към дълга, не е заради сносната квартира... Не е, защото нямам вариант, със който мога да изплувам. Не е заради стария „Трабант“ или защото се срамувам. Не ми се ще да те оставя сам. С кого ще спориш заядливо? Не ми се тръгва, да... Защото знам, че няма да съм по-щастлива. Вятърна молба Румяна Симова Не ме задържай! Аз съм вятър... Не можеш в шепи да ме побереш. Близначка съм на Свободата. Опитай се да разбереш! Посоката си сменям често, променям си и скоростта, а срещна ли те – бягам, вместо да отговоря на страстта.... Не ме обичай! Забрави ме.. Аз съм в движение, без път. Бездомна съм и нямам име. Аз съм енергия без плът. Не ме задържай! Затвори очите си и някак си ме преживей! Не пропилявай подир мене дните си и не мисли за мен... Недей!

*********** Евтим Евтимов .....А щом е наша майка любовта, защо понякога тъй лоша става? Запалва огън - да ни стопля тя, а после всичко с него овъглява. Проправи път през някой връх голям, а после го превръща на разпятие. .....Аз от една легенда стара знам, че бог Сатурн изяждал си децата. ************ Дияна Цветкова Очите ми - очи самоубийци навръх високите скали. Поглеждам те и свят ми се завива: от синьото боли. Едно кафе. И двойна доза поглед. И после се опитай да заспиш. Да не сънуваш се опитай после. С отворени очи.

Не казвай сбогом. Пада нощ над мен и тя е непонятна и беззвездна. Аз може би във нея ще изчезна - непоправим и все пак просълзен. Сълзата ми, невероятно тежка, ще освети останалия твой живот и сигурно ще бъде той без трагика напразна и без грешка. Виновен съм пред твоята душа!...

]Ще те чакам хиляда години. Ти нали затова ме избра? Ще намеря хиляда причини да живея и да не умра! Ще настъпват големи промени, ще се сменят слънца и луни, ще пресъхват морета,но в мене нищо няма да се промени. Ще си взема за четене книга, ще отглеждам в саксия звезда, ще живея сама-ще ми стига малко въздух и малко вода. Трубадури,поети,пройдохи ще се спират под моя балкон. И мъже от различни епохи ще ми правят любовен поклон. Но ще бъда сурова и хладна. Ти нали затова ме избра? Ще остана докрай безпощадна, само с тебе ще бъда добра. Всяка лоша мълва ще отмине, ще ни срещне добрата съдба. Ще те чакам хиляда години ако ти пожелаеш това..... На чисто Платих си думите, и ласките, оргазмите – и плътските, тъй както и душевните. Кому е нужно днес да се наказваме танцувайки един на друг по нервите?! Платила съм сипатията с чувство. Платих си и доброто отношение успявайки до днес да ги намирам - добрият тон, наравно с уважението. Невярвам на безплатните обяди. Платих затуй и всяка мила дума със даване на множество наряди, докато ти си опознавал нови друмове... Платих ”обичам те” със сърцебиене, (една година време го поддържах). Но днес ми идва трудно да го крия, това, че адски трудно те издържам. Не съм ти длъжна вече. Баста! Стига! Баланса налице е, само виж: Изпитото платено е, амиго! А стиховете... те са ти бакшиш! *** Павлина Йосева Танго. Уиски. Привкус на лула. А димът нарисува китара… Искам глътка от твоите устни, Луна. Ти – красавица. Аз ще съм звярът. Всеки звук за ухото ме хапе без свян. Всяка мисъл ме прави изгарящ. Само малко изглеждам на…много пиян. От безбожност приличам на вярващ. От очакване целият ставам на страх. Тази нощ си скандално красива. Красотата, най-често наричана…грях И без обич мълчи изнасилена. Хващам твойте светещи боси ръце. Във очите ти нагло поглеждам. Те…луните съм чувал, че нямат сърце. Имат само безкрайна надежда. От какво си направена, тънка луна? От любов? От сълзите на Господ. Тази нощ аз съм сам…а пък ти си жена. Ще се любим безкрайно и просто. *** Веселин Ханчев Къде си ти? Не свети в твойта стая, Но зная,че си тук, че си сама. Завърнах се. За първи път разкаян. За пъви път оставам у дома. Не е ли вече късно да остана? Измъчих те. До смърт те изтерзах. Какво ти връщам? Нежност разпиляна. Уста с горчиви бръчки покрай тях. Какво ти нося? Две ръце, с които Да те докосна ме е срам дори. Къде си ти? Вдигни лице сърдито. Възмездие поискай. Удари. Вратата черна покажи ми с тази Немилвана ръка като платно. В лицето ми извикай, че ме мразиш Или дори, че ти е все едно. Заслужил съм очите ти студени. Заслужил съм ги с хиляди вини. Ти оставаш. Приближаваш се до мене. Невидима, ти казваш: „Остани”.

ВСЕ ОЩЕ Павлина Стаменова Все още съм обичана и млада. Какво, че есента ми праща знак, напомнящ за часа на листопада, предчувствие за неочакван сняг. Все още с първите петли заспивам. Подмина ме и златната река... Понякога съм тъжна...И щастлива, докосна ли приятелска ръка. Все още слънцето над мене тича, косите ми с целувки пак злати. Разплаква ме все тъй...И ме обича. А любовта - сълзите ще прости. Забравила за своето начало, нали обратно не тече вода, обръщам гръб на всяко огледало. И следвам само моята звезда. НА СВЕТИ ВАЛЕНТИН Кети Бозукова Не ми признавай колко ме обичаш, защото чувствата не се рисуват с думи. Дори и чрез магьосническо вричане, не любовта се буди, а безумие. Не ми признавай. Само погледни ме: в очите ти цвета му ще почувстват, в усмивката - великата му сила. Така сънят в деня си ще допусна. И не питай колко те обичам, защото с много се броят предмети. Виж, две врабчета под дъжда стоически потръпват от любов. И колко са напети. ЛЮБОВТА Е ДЕТСТВО Евтим Евтимов Любовта е детство. Аз сега искам мост за тебе да направя и онази шарена дъга, грейнала над южните морави. Премини по моста, премини - давам ти земята за наследство. Няма никой да ме обвини, че те лъжа. Любовта е детство. Всичките изгряващи звезди аз на тебе подарявам само- да светят в твоите гърди и да пламне чувството голямо. Погледни звездите, погледни - давам ти небето за наследство. Няма никой да ме обвини, че те лъжа. Любовта е детство. Пролетна река отвън шуми и в очите ми дълбоко свети. Всички мои пътища вземи, да намериш първа бреговете. С ветровете ми дотам стигни - давам ти морето за наследство. Няма никой да ме обвини, че те лъжа. Любовта е детство. И дано така да продължи - ту стаена, ту пък поривиста. Ако има между нас лъжи, те са детски и остават чисти. Дай ръката си за всички дни - давам ти аз песен за наследство. Няма никой да ме обвини, че те лъжа. Любовта е детство! ПОПЪТНО Дияна Цветкова На някое от всички разклонения, приседнал до пътеката си ти. Не ме очакваш. Аз съм в настроение, усмихвам се и даже ми върви. Но ти си там. Не знам дали ще свърна, дали ще избера - не знам! - посоката, която ще ме върне при оня хаос, щастие назван... Но ти си там! - Къде да се спасявам? В живота казват всичко е игра. Но никой правилата не познава - и там е цялата беда! ПАК ЗА ДЕТСТВОТО Дияна Цветкова Навън вали - съвсем по детски - за някаква несторена беля по бузите сълзица ще проблесне. И слънце се засмее след това... Навън вали! - И кой ли ти е казал, че няма да изляза във дъжда... Нали от него ще напълня вазата, в която всички спомени държа... ПРИЗНАНИЕ ПО ТЕЛЕФОНА Дияна Цветкова Страхувам се да млъкна. И тежи над всяка дума - друга, отмълчана. Аз искам много - много ми дължи на шанса пеперудата случайна. Аз искам много - в шепа стъкълца... едно поне сред тях да е от злато. И твоето - сред толкова лица, да топли със очите на приятел. Аз искам много. Много ме е страх, че ако млъкна ще затвориш. Тогава трябва да се върна пак, където бях, но никого не помня. А думите се ронят и горят - където паднат, рана ще отворят... Мечтаех дом със тях да построя! А, струва ми се, твоя дом съборих...

ЛЮБОВТА СИ ДОЙДЕ Дияна Цветкова Любовта си дойде - неумита, уморена и цялата в пот. "Бира има ли?" - вяло попита и напсува късмета-живот. Любовта си дойде. И се тръшна на дивана във тесния хол. И смълча се гълчавата къща... Кой признава, че Кралят е гол? Любовта си дойде: опозната, от години привична, без Храм. Със опадала звездна позлата и с пропукана броня тук-там. Любовта си дойде...Като рана подлютена с нечисти ръце. От горчиви отвари пияна и с опасен в сърцето молец. Любовта си дойде изтерзана, озлобена, решена да мре! ...Взе си топла (в душата ми) вана и (да вярвам ли) май се съвзе...